Р Е Ш
Е Н И Е
№ 160
гр. Несебър, 05.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, шести състав в публично заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа гр. д. № 257
по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.
От
ищеца П.Е.А. срещу ответника „Г.2.” ЕООД са предявени обективно кумулативно
съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225 КТ и по чл. 224, ал. 1 от КТ. Ищецът сочи, че на
23.05.2019г. сключил с ответника трудов договор № 3, по силата на който
започнал да изпълнява длъжността „готвач” с място на работа барбекю
„А.” в к. к. „Слънчев бряг”. Твърди, че договорът бил сключен на основание чл.
68, ал. 1, т. 2 от КТ – за извършване на определена работа. Излага, че на
21.09.2019г. по време на работа на пещ за пици получил термично изгаряне втора
степен в областта на горен крайник, без китката и дланта. Сочи, че му било
назначено домашно лечение за периода 23.09.2019г. – 17.10.2019г., за което бил
издаден болничен лист. Твърди, че на 24.09.2019г. работодателят бил известен по
телефона за претърпяната трудова злополука. Навежда, че на 25.09.2019г. до
работодателя, чрез куриер на „Еконт” бил изпратен болничния лист. Намира, че
този болничен лист умишлено бил заведен при работодателя на по-късна дата –
30.09.2019г. Твърди, че от работодателя била издадена заповед 08/09.22.2019г.,
с която едностранно и без предизвестие трудовото правоотношение било прекратено
на основание чл. 325, т. 4 от КТ – поради завършване на определената работа.
Излага, че в заповедта била посочена дата на връчване 22.09.2019г., но реално
същата му била връчена на 27.09.2019г. в 11:56 часа. Обръща внимание, че
писменото изявление е стигнало до адресата след като е представен от него
болничен лист. Счита за неясно правното основание на заповедта, като развива
съображения в тази насока. Намира за неясна датата на издаване на заповедта.
Сочи, че посочената в заповедта дата на връчване не отговаря на действителната.
Навежда, че не е отразено какви обезщетения следва му се изплатят. Твърди, че
на по-късни дати са му изпращани обезщетения, които не са приети от него.
Излага, че всяка неяснота при първоначалното определяне на вида и обема на
работа изключва възможността да бъде определен срокът на действие на договора,
поради което той следвало да се счита за сключен за неопределен срок. Поради
тази причина счита основанието за прекратяване по чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ за
неприложимо. С тези доводи счита, че уволнението му е незаконосъобразно.
Отправя искане до съда да признае уволнението за незаконно и да го възстанови
на предишната работа. Претендира обезщетение за оставане без работа в размер на
1048,76 лв. за периода 22.09.2019г. – 10.12.2019г. Моли ответникът да бъде
осъден да му заплати и сумата от 401,21 лв., представляваща обезщетение за
неползван годишен отпуск. Претендират се разноски.
От
ответника „Г.2.” ЕООД е депозиран писмен отговор, с който исковете се оспорват
като неоснователни. Отправя се възражение по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, като
се сочи, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ са погасени по
давност. Развиват се съображения в тази насока. Излагат се доводи в насока, че
работата по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ е била определяема, като за
ищеца станало ясно, че договорът се сключва за летния сезон през 2019г. Твърди
се, че след проверка на ТП НОИ Бургас е направен извод, че на ищеца не следвало
да се изплаща обезщетение за временна неработоспособност за периода
23.09.2019г. – 17.10.2019г. Сочи се, че при проверка на ДИТ Бургас не са
констатирани нарушения на трудовото законодателство, касаещи П.А.. Във връзка с
претенцията по чл. 225, ал. 1 от КТ се сочи, че е обусловена от изхода на тази
по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и предвид обстоятелството, че първата е погасена
по давност, то искът за обезщетение също следва да бъде отхвърлен. Отправя се
възражение срещу иска по чл. 224, ал. 1 от КТ, като се сочи, че размерът му е
завишен значително и не става ясно за колко дни е изчислен този размер. Обръща
се внимание, че на ищеца е изпратен пощенски превод за заплащане на сумата от
185,68 лв. – за обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ. С тези доводи от съда се
иска да отхвърли исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е бил в трудови правоотношения с ответника, които са прекратени с
процесната заповед, както и датата, на която е връчена заповедта, а в тежест на
работодателя е да докаже завършването на определената работа по трудовия
договор.
Между страните не е спорно, а и от трудов договор № 3 от 23.05.2019г. (на
л. 5 от делото) се установява, че ищецът
П.Е.А. встъпил в трудово правоотношение с ответника „Г.2.” ЕООД на длъжността „готвач” в барбекю „А.”
в к. к. „Слънчев бряг”.
От работодателя е издадена заповед по чл. 325, т. 4 от КТ, с която е
прекратено трудовото правоотношение между „Г.2.” ЕООД и А.. В заповедта е
вписана дата на връчването й 22.09.2019г., но реално същата е връчена на А.
чрез куриер на 27.09.2019г. (последният факт се установява от представените към
исковата молба доказателства за връчване чрез куриер – на л. 11 от делото, не
се оспорва от страните по делото и е отделен като безспорен от съда с
изготвения по делото писмен доклад).
При горните данни първото от възраженията на ответника е, че е изтекла
давността за предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Съгласно чл.
358, ал. 1, т. 2 от КТ в 2-месечен срок се предявяват
исковете по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение
за уволнение", изменение на мястото и характера на работата и прекратяване
на трудовото правоотношение. В случая е предявен иск, свързан с прекратяване на
трудово правоотношение. Срокът за предявяването му е 2-месечен, считано от
датата на прекратяването – в случая с връчване на заповедта на 27.09.2019г.
(арг. от чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ вр. чл. 325 КТ). В подобна насока е и
съдебната практика – Определение № 317 от 22.04.2019г. по гр.д. № 849 от 2019г. по описа на III гр. о. на ВКС. Следователно срокът за предявяване
на иска е изтекъл на 27.11.2019г. В самата разпоредба на чл. 358 от КТ е
посочено, че става въпрос за давностен срок. Поради тази причина за този срок
следва да се следи при направено изрично възражение от ответника (каквото в
случая е налице). Неспазване на срока за подаване на иска по чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ е основание за отхвърляне на иска при направено възражение в тази
насока (с оглед характера на срока като давностен). В подобна насока е и
трайната практика на ВКС – напр. Определение № 25 от 13.01.2020г. по гр.д. №
2380/2019г. по описа на III гр. о. на ВКС, в което изрично е прието, че при
констатация за изтичането на давностния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ
исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като възражението
за изтекла погасителна давност е правопогасяващо. В определението са цитирани и
множество други съдебни актове на ВКС в същата насока. В цитираната съдебна
практика е прието още, че погасителната давност погасява правото на иск, поради
което съдът не се произнася по съществото на спора, след като възражението за
погасителна давност е прието за основателно.
С оглед изложеното искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да бъде
отхвърлен единствено поради предявяването му след изтичането на давностния срок
(искът е предявен с изпращането му по пощата на 18.03.2020г. видно от пощенски
плик на л. 14 от делото, а давностният срок е изтекъл много преди тази дата –
на 27.11.2019г.) и не следва да се разглеждат възраженията на ищеца за
незаконосъобразност на прекратяването на трудовия договор.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че по отношение на него е налице незаконно
уволнение (т.е., че първият предявен иск
е основателен), както и срокът на трудовия договор, сключен между него и ответника.
С тълкувателно решение № 1/2014г. от 12.05.2015г. по тълк. дело № 1/2014г. по
описа на ОСГК на ВКС е прието, че давностният
срок за предявяване на иска за възстановяване на предишната работа с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е двумесечен по чл. 358, ал. 1 т. 2 предл.
последно от Кодекса на труда. С оглед така възприетото и този иск е
предявен след изтичането на давностния срок за предявяването му, поради което
следва да бъде отхвърлен само на това основание.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от вр. чл. 225 от КТ:
В тежест на ищеца е докаже незаконно уволнение, оставане без работа за
претендирания период, причинна връзка между тях, както и размера на брутното си
трудово възнаграждение. След като искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ подлежи
на отхвърляне, то и обусловеният от него иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ
следва да бъде отхвърлен. В случая е без значение, че искът по чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ се отхвърля поради изтекла давност. В практиката си върховната
инстанция е имала повод да се произнесе в насока, че след като искът
по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е погасен по давност, то искът за обезщетение за
оставането без работа е неоснователен – Решение № 63 от 31.03.2011г. по гр.д. № 1728/2009г. по описа на IV гр. о. на ВКС.
По иска по чл. 224, ал. 1 от КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че трудовото му правоотношение с ответника е
прекратено на посоченото от него правно основание, броят на дните,
представляващи неизползван от него отпуск, както и размера на брутното му
трудово възнаграждение.
С оглед приетото по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ съдът намира, че
трудовото правоотношение между страните следва да се счита за прекратено,
считано от 27.09.2019г. Съдът в пълнота кредитира заключението на приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза (на л. 105 – л. 106 от делото), според
което за периода на действия на договора на ищеца се полагат 7 работни дни
платен годишен отпуск (при заложени 20 работни дни за цяла година). Този извод
на вещото лице не се променя, тъй като се установява, че и при действие на
договора до 22.09.2019г., и при действието му до 27.09.2019г. математически
отново отработеното от ищеца време съответества пропорционално на 7 работни дни
полагаем отпуск. Напълно се кредитира заключението и в неговата втора част,
според която за период от 7 дни се дължи обезщетение за неизполван отпуск в
размер на 184,31 лв., който размер е изчислен от вещото лице при спазване на
чл. 177, ал. 1 от КТ. В чл. 224, ал. 1 от КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има
право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата
календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж,
и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е
погасено по давност. С оглед изводите, че трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено, то претенцията му до сумата от 184,31 лв. е основателна.
От ответника са представени доказателства, че сума в близък размер (185,68
лв.) е изпратена за плащане на ищеца с пощенски запис, в който изрично е
вписано, че става въпрос за обезщетение за неизползван отпуск (видно от
служебен бон от „Български пощи” на л. 39 от делото). Ищецът в
твърденията си признава, че са му изпращани суми за обезщетения, които е
отказал да получи. Действително с оглед поведението си ищецът (като кредитор за
получаване на сумата от 184,31 лв.) е изпаднал в забава по смисъла на чл. 95 от ЗЗД. В чл. 96 и чл. 97 от ЗЗД е предвидено, че в такива случаи длъжникът се
освобождава от последиците на своята забава (ако е изпаднал в такава), като
следва да предприеме и конкретно поведение – при задължение за предаване на
парични суми – да ги остави за пазене в банка по местоизпълнението. Забавата на
кредитора не отменя задължението на длъжника да му заплати посочената сума.
Едва при изпълнение на изискванията на чл. 97 от ЗЗД длъжникът ще се освободи
от задължението си. В подобна насока е и трайната практика на ВКС – Решение №
155 от 03.01.2018г. по гр.д. № 4844/2016г. по описа на III гр. о. на ВКС. По делото ответникът не твърди и не
доказва да е предприел такива действия. Ето защо задължението му не следва да
се счита за изпълнено с посочения пощенски запис.
С оглед изложеното крайният извод на съда е, че искът по чл. 224, ал. 1 от КТ следва да бъде уважен до сумата от 184,31 лв. и отхвърлен до пълния предявен
размер от 401,21 лв. На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да
се допусне предварително изпълнение на решението в тази му част, тъй като се
присъжда обезщетение за „за работа”. В подобна насока е и практиката на ВКС –
Определение № 363 от 16.07.2015г. по ч.гр.д. № 2956/2015г. по описа на I гр. о. на ВКС, Определение № 654 от
8.10.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6136/2013 г., IV г. о., ГК.
При този изход на спора в полза на ищеца не следва да се присъждат
разноски, тъй като макар такива да се поискани в размер на 610 лв. – платен
адвокатско хонорар, по делото не са представени доказателства, че хонорар в
този размер действително е заплатен на адвоката.
От ответника е доказано извършването на разноски в размер на 300 лв. –
платено адвокатско възнаграждение. Съразмерно на отхвърлената част от исковете
следва да му се присъдят 265,55 лв.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съда държавна такса
върху уважения иск по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 50 лв., както и част от
заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице по експертиза,
свързана с този иск, съразмерна на уважената му част – 68,90 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Е.А., ЕГН **********,***, срещу „Г.2.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно
и отмяна на уволнението на А., осъществено със заповед 08/09.22.2019г. за едностранно прекратяване без предизвестие на трудовото
правоотношение на основание чл. 325, т. 4 от КТ, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на А. на предишната му работа - „готвач” в барбекю „А.” в к. к. „Слънчев бряг” и иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 от КТ за присъждане на сумата от 1048,76 лв. – обезщетение за оставане без работа
за периода 22.09.2019г. – 10.12.2019г.
ОСЪЖДА „Г.2.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на П.Е.А., ЕГН **********,***, на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 184,31 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван отпуск по трудов договор № 3 от 23.05.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 224, ал. 1 от КТ до пълния му предявен размер
от 401,21 лв.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението, в частта относно присъждане на сумата от 184,31 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван отпуск по трудов договор № 3 от 23.05.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК П.Е.А., ЕГН **********,***, да заплати на „Г.2.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 265,55 лв., представляваща
осъществени по делото разноски – платено възнаграждение за един адвокат,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Г.2.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на Районен съд Несебър, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 50 лв., представляваща държавна такса върху
уважения иск по чл. 224, ал. 1 от КТ, както и сумата от 68,90 лв.,
представляваща платено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице по иска
по чл. 224, ал. 1 от КТ, съразмерно на уважената му част.
БАНКОВА СМЕТКА, ***та в полза на П.Е.А. сума: IBAN: ***, BIC: *** – „Обединена Българска Банка” АД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок, считано от днес – 05.08.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: