№ 589
гр. София, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско
дело № 20221001000081 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 265910 от 15.11.2021г. по описа на
Окръжен съд – Враца подадена от „АГРИПРОДУКТ“ ЕООД, представлявано от
Г. С. Г., против решение № 260126 от 22.10.2021г., постановено по търг.дело № 25
по описа за 2021г. на Врачанския окръжен съд, с което „АГРИПРОДУКТ“ ЕООД, ЕИК
*********, е осъдено да заплати на „БИЛДКОМ“ ЕООД, ЕИК ********* : сумата от
183 379,20 лв., представляваща неплатена цена на закупени общо 125,140 тона тор УРЕЯ
/Карбамид/ и 190,260 тона тор амониев нитрат, съгласно договор №B-219-60-F/21.11.2019г.
и договор №B-219-61-F/21.11.2019г.; сумата от 7 335,17 лв., представляваща внесената
държавна такса по делото.
Въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Поддържа, че съдебният състав неправилно е възприел, че дължи тази сума. С получаване
на исковата молба подал писмен отговор и възразил относно дължимостта
на претендираните суми. Правото му на защита и представителство в
процеса било опорочено, тъй като на първото съдебно заседание управителя на
дружеството бил болен и не успял да ангажира защита. За следващото такова е ангажиран
адвокат, който поради късното упълномощаване не бил запознат с делото е поискал отлагане
на същото. Смятал, че съдът ще уважи искането за отлагане и ще му даде възможност да
реализира успешна защита. Съдът не допуснал съдебно - счетоводна експертиза. Следвало
1
вещо лице, след като се запознае със счетоводство да направи своето заключение, а такова
не е изготвяно.
В срока за отговор по чл.263, ал.1 ГПК „БИЛДКОМ“ ЕООД, ЕИК *********,
е представил отговор на исковата молба, в който поддържа становище за
неоснователност на същата, съответно за правилност на обжалваното решение, по подробно
изложени съображения, и претендира присъждане на сторените разноски.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
„БИЛДКОМ“ ЕООД, ЕИК *********, предявил срещу ответника „АГРИПРОДУКТ“
ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
за сумата от 183 379, 20лв. - задължения по договор № B-219-60-F/21.11.2019г.
и договор №B-219-61-F/21.11.2019г.
Ищецът е основал иска си на твърдения за сключен от него, като продавач,
договор за покупко-продажба №B-219-60-F на 21.11.2019г. с „Агрипродукт“ ЕООД -
купувач за закупуване на тор УРЕЯ/Карбамид/. Съгласно договора ответникът закупил 125
тона тор УРЕЯ /Карбамид/ на цена - 575 лв. без ДДС за метричен тон. В чл.4.3 от договора
е уговорено, че дружеството купувач ще извърши цялостно плащане в срок до
15.08.2020г. Ищецът доставил поръчаното количество тор - общо 125,140 метрични тона,
както следва: 25,060 метрични тона тор Урея са доставени до базата в село Враняк на
03.12.2019г.; 25,000 метрични тона тор Урея са доставени до базата в село Враняк
на 03.12.2019г.; 25,120 метрични тона тор Урея са доставени до базата в село Враняк на
03.12.2019г.; 24,960 метрични тона тор Урея са доставени до базата в село Враняк на
03.12.2019г. ; 25,000 метрични тона тор Урея са доставени до базата в село Враняк на
03.12.2019г., което е прието от ответника без забележки. На 03.12.2019г. ищецът издал
фактура №**********/03.12.2019г. за доставеното количество тор в общ размер от 86 346,60
лв., но уговореният срок - до 15.08.2020г., плащане не е постъпило. На 25.08.2020г.
страните се уговорили дължимата сума по фактура №**********/03.12.2019г. в размер на 86
346,60 лв. да бъде заплатена изцяло в срок до 20.09.2020г., но същата не е заплатена.
Ищецът, като продавач, сключил договор за покупко-продажба №B-219-61-F
на 21.11.2019г. с Агрипродукт ЕООД - купувач за закупуване на тор Амониев
нитрат/АН/. Съгласно договора ответникът е закупил 200 /двеста/ метрични тона тор
Амониев нитрат на цена - 425 лева без ДДС за метричен тон. В чл. 4.3 от договора е
уговорено, че купувача ще извърши цялостно плащане в срок до 15.09.2020г. Ищецът
доставил поръчаното количество тор общо 190.260 метрични тона, както следва: 22.280
метрични тона тор АН са доставени до базата в село Враняк на 13.12.2019г. ; 20.480
метрични тона тор АН са доставени до базата в село Враняк на 13.12.2019г. ; 20.460
метрични тона тор АН са доставени до базата в село Враняк на 13.12.2019г.; 20.280
метрични тона тор АН са доставени до базата в село Враняк на 17.12.2019г. ; 20.400
метрични тона тор АН са доставени до базата в село Враняк на 17.12.2019г.; 21.600
метрични тона тор АН са доставени до базата в село Враняк на 17.12.2019г.; 20.440
метрични тона тор АН са доставени до базата в село Враняк на 17.12.2019г.; 22.780
2
метрични тона тор АН са доставени до базата в село Враняк на 17.12.2019г.; 21.540
метрични тона тор АН са доставени до базата в село Враняк на 17.12.2019г., което е прието
от ответника без забележки. На 17.12.2019г. ищецът издал фактура №**********/17.12.2019
г. за доставеното количество тор в общ размер от 97 032,60 лв., но в
уговорения срок – до 15.09.2020г., плащане не е постъпило.
На 27.01.2021г. управителят на Агрипродукт ЕООД, Г. С. е изпратил уведомление, с
което изрично е посочил, че е получил 190.260 тона тор Амониев нитрат, както и издадената
фактура, но плащане не е извършено.
Агрипродукт ЕООД дължи на ищеца обща сума в размер на 183 379,20 лв. -
формирана от непогасено задължение по фактура №**********/03.12.2019г. в размер
на 86 346,60 лв. и фактура №**********/17.12.2019 г. в размер от 97 032,60 лв.
С отговора на исковата молба ответникът „АГРИПРОДУКТ“ ЕООД, ЕИК *********,
заявява, че е в търговски отношения с ищеца, като винаги е заплащало дължимото. Не успял
да се издължи в срок, тъй като имал две последователни лоши стопански години. Водил
преговори с ищцовото дружество за разсрочване, но не срещнал разбиране. Заявява
намерение да се издължи на ищеца с продукцията от тази стопанска година, като се надяла
да постигне споразумение с него.
С обжалваното решение първоинстанционният съд, въз основа на съвкупен анализ на
събраните по делото доказателства и правилно установена фактическа обстановка, е приел
предявеният иск за допустим, а разгледан по същество за основателен, по следните
съображения:
От доказателствата по делото съдът е приел за установено, че между страните
действително са сключени два договора за покупко-продажба на горива, задълженията на
ищеца по които, в качеството му на продавач, се изразяват в това да достави на ответника
договорените по количество и вид селскостопански торове, а насрещните задължения на
ответника, като купувач по договорите, се изразяват в това да плати продажната цена.
Сключването на договорите и техния предмет-количество на стоките, вид и продажна цена
не се оспорва от ответника, а се установява и по безспорен начин от представените по
делото писмени доказателства – договори за покупко-продажба, фактури,
товарителници, приемо -предавателни протоколи. Посочените писмени доказателства
доказват сключването на договорите за търговска продажба и изпълнението на
задълженията на ищеца.
На основание чл.327, ал.1 ТЗ ответникът е бил длъжен да заплати договорената цена
при предаването на торовете или на документите, които му дават право да ги получи, които
обстоятелства в случая съвпадат - фактурите и приемо-предавателните протоколи са от една
и съща дата при всяка от продажбите. Не са представени доказателства за плащане.
Констатираното неизпълнение е обусловило извода на съда за основателност
на предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.318 и сл. от ТЗ, в
пълния предявен размер от 183 379,20лв.
3
За неоснователно прието направеното от ищеца искане за постановяване на решение
при признание на иска по смисъла на чл.237, ал.1 ГПК. В ангажирания отговор е налице
признание на неизгоден за ответника факт- неплащане на продажната цена, което е различно
от признанието на иска, и тъй като признанието на посочения факт
кореспондира с останалите доказателства по делото, съдът има задължение да
го цени в съвкупност с тях.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд
в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа
на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно
установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен
състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.
Във въззивното производство не са представени нови доказателства.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК,
след служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от
въззивника основания за неправилност на първоинстанционния акт, и прие следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК от
легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в
изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на
съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата,
на които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционния съд за
основателност на предявеният иск, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите
на обжалваното решение.
Предвид възраженията във въззивната жалба следва да се има в предвид следното:
Не се спори между страните, а и се установява от представените доказателства,
че „БИЛДКОМ“ ЕООД, ЕИК *********, като продавач, и „АГРИПРОДУКТ“ ЕООД,
ЕИК *********, като купувач, са сключили договор за покупко-продажба №B-219-60-F на
21.11.2019г. /л.6 и 7/ с който ответникът закупил 125 тона тор УРЕЯ /Карбамид/ на цена -
575 лв. без ДДС за метричен тон, като плащането е следвало да се извърши в срок до
15.08.2020г. Ищецът доставил поръчаното количество тор - общо 125,140 метрични тона на
03.12.2019г., което се установява от товарителници, описани като приложения към исковата
молба /л.8-12вкл./ и приемо - предавателен протокол от 03.12.2019г./л.13/, и издал фактура
№**********/03.12.2019г. за сумата от 86 346,60 лв./л.14/ С анекс № 1 от 25.08.2020г.
4
страните се уговорили купувачът да извърши цялостно плащане в срок до 20.09.2020г./л.15/.
Не се спори между страните, а и се установява от представените
доказателства, че „БИЛДКОМ“ ЕООД, ЕИК *********, като продавач, и
„АГРИПРОДУКТ“ ЕООД, ЕИК *********, като купувач, са сключили договор за покупко-
продажба №B-219-61-F на 21.11.2019г./л.16/ с който ответникът закупил 200
метрични тона тор Амониев нитрат на цена - 425 лева без ДДС за метричен тон, като
плащането е следвало да се извърши в срок до 15.09.2020г. Ищецът доставил поръчаното
количество тор общо 190.260 метрични тона, на 13.12.2019г. и 17.12.2019г., което се
установява от товарителници, описани като приложения към исковата молба и приемо -
предавателен протокол от 17.12.2019г. /л.27/, и издал фактура №**********/17.12.2019г. за
сумата от 97 032,60лв. /л.28/ С уведомление от 27.01.2021г. управителят на ответното
дружество – купувач, потвърдило сключването на договора и изпълнението на същия на
17.12.2019г., когато са доставени 190,260т. амониев нитрат, за което има двустранен
приемо - предавателен протокол.
При така установеното настоящият състав на съда приема, че съвкупният анализ на
представените по делото доказателства установява сключването на валидни договори за
продажба между страните, по които ищецът е изпълнил задължението си - предал е стоката
на ответника, а ответникът дължи цената, посочена във фактурите, на основание
чл.327, ал.1 ТЗ. Предвид разпоредбата на 327, ал.1 ТЗ, уговореното в договорите и
анекс № 1 от 25.08.2020г., настоящият състав на съда приема, че към датата на подаване на
исковата молба – 22.02.2021г., при съобразяване на разпоредбата на чл. 62, ал.2 ГПК,
задълженията на ответника по издадените фактури са били ликвидни и изискуеми. Не са
представени доказателства за плащане от страна на ответника, който с отговора на исковата
молба не оспорва твърденията на ищеца и представените с исковата молба писмени
доказателства, като поддържа, че има намерение за се издължи. Изявлението на ответника
направено с отговора на исковата молба настоящият състав на съда приема, като признание
на неизгоден за страната факт по смисъла на чл.175 ГПК, който кореспондира с
представените от ищеца писмени доказателства, и обосновава основателността на
предявения иск в претендирания размер.
Неоснователно направено за първи път с въззивната жалба възражение
за недължимост на претендираната сума. В отговора на исковата молба не се съдържа
възражение в тази насока, напротив ответникът сочи причини, поради които не е изпълнил
в срок, и изразява намерение за изпълни задължението си. В подкрепа на
правоизключващото възражение не са ангажирани доказателства, поради което същото
остава недоказано.
Неоснователно е направеното възражение от въззивника за допуснати процесуални
нарушения от страна на първоинстанционния съд, които да са довели до ограничаване на
правото му на защита.
Видно от доказателствата по делото ответникът е получил препис от исковата молба
5
на 05.04.2021г./л.39/, като в срока по чл. 367, ал.1 ГПК е подал отговор на исковата молба.
За първото по делото съдебно заседание – насрочено за 08.07.2021г., ответникът е
нередовно призован на 02.07.2021г., което е станало причина за отлагане на делото за
23.09.2021г.
За съдебното заседание на 23.09.2021г. - ответникът е призован при условията
на чл.50, ал.2 ГПК, с направено отбелязване от страна на съда на 15.09.2021г.
С молба от 21.09.2021г. адв. Ц. В., в качеството си на пълномощник
на ответникът е поискала отлагане на делото за друга дата - поради късно
упълномощаване е друг служебен ангажимент. В съдебното заседание съдът е приел
молбата на адв. В. за неоснователна, като е приел, че ответникът е уведомен за
образуваното дело на 05.04.2021г. и не се сочат основателни причини за
неявяването на законният представител на дружеството.
Предвид установеното, настоящият състав на съда приема, че първоинстанционният
съд правилно не е уважил молбата за отлагане на делото, поради липса на предпоставките по
чл. 142, ал. 2 ГПК, като по този начин не е нарушил правата на страната. Като в допълнение
към изложените мотиви следва да се отбележи, че към молбата не са представени
доказателства за твърдените служебни ангажименти на адв. В., а късното упълномощаване в
случая не може да бъде причина за отлагане на делото, тъй като не може да се определи,
което страната не може да отстрани, при съобразяване на обстоятелството, че същата
е знаела за образуваното дело от 05.04.2021г., т.е. повече от пет месеца преди
провеждане на заседанието, е достатъчен период от време за организиране на
защитата.
Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивният съд
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото ответникът държи направените от ищеца разноски
за въззивното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК, но тъй като страната
не е представила доказателства за направени разноски, такива не следва да
бъдат присъждани.
По тези съображения и на основание чл. 271, ал.1, изр.1 предл.1 ГПК и чл.272 ГПК,
Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260126 от 22.10.2021г., постановено по търг.
дело № 25 по описа за 2021г. на Врачанския окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7