№ 217
гр. Варна, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело №
20213100900631 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В. С. С., ЕГН
**********, с местожителство в ********************** срещу
„ДЕФЕНДЪР” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Орешак, общ. Аксаково, обл. Варна, с която срещу ответното дружество е
предявен иск с правно основание чл.517, ал. 4 от ГПК за прекратяването му,
поради наличието на неудовлетворено парично притезание на ищцата спрямо
едноличния собственик на капитала на ответното дружество И. К. З., за който
дълг изпълнението е насочено върху всички дялове от капитала на
дружеството, собственост на длъжника И. З., с налагането на запор върху
същите и за чието предявяване ищцата е била овластена с Постановление от
29.06.2021 г. на ЧСИ № 895 Л.С. по изп. дело № 2373/2018 г.
Сочи се в исковата молба, че ищцата се явява кредитор на И. З. -
едноличен собственик на капитала на ответното дружество като вземането й е
за съдебни разноски и произтича от Присъда № 157 по НЧХД № 1938/2016 г.
и Присъда № 145 по НЧХД № 1945/2016 г., двете на ВРС. Сочи, че за
принудителното събиране на вземането й било образувано изп. дело №
20188950402373, на ЧСИ № 895 – Л.С.. Твърди, че със запорно съобщение по
образуваното изпълнително дело, бил наложен запор върху дружествения дял
1
от капитала на ответното дружество, собственост на длъжника З.,
представляващ 100 % от капитала. Тъй като вземането на кредитора не било
удовлетворено, с Постановление от 29.06.2021 г. била овластена да предяви
настоящият иск и да отправи искане за прекратяване на ответното дружество.
Претендират се и сторените в настоящото производство разноски.
В съдебно заседание, ищецът не се явява и не се представлява.
В срока по чл. 367 от ГПК, ответникът „ДЕФЕНДЪР“ ЕООД, депозира
писмен отговор, в който твърди, че искът е недопустим, тъй като ищцата не е
била кредитор на И. З., нито към момента на налагане на запор върху
дружествените дялове, нито към момента на овластяването й от ЧСИ.
Релевира възражение за нищожност на Постановление от 29.06.2021 г. като
твърди, че не е спазена изискуемата от закона форма и съдържание при
издаването му, а именно липсвали данни за датата и номера, с който
наложеният запор е вписан в ТР. Още твърди, че видно от данните по делото
постановлението за овластяване на ищцата е издадено преди да е налице
вписване на запора, поради което и било преждевременно издадено, а отделно
от това Постановлението било издадено преди да е изтекъл 14-дневния срок,
предоставен на дружеството да погаси задълженията на длъжника. Сочи, че
дружеството не е било уведомявано с ПДИ или за наложения запор. Излага,
че към момента на овластяването вземането на ищцата е било погасено чрез
прихващане с насрещно вземане на З. като доказателствата за извършеното
прихващане са били представени по изпълнителното дело с молба от
04.03.2020 г. и е следвало да бъдат съобразени от ЧСИ. Излага, че към
момента между страните е висящо гр.д. № 11117/2021 г. на ВРС, по предявен
от И. З. срещу ищцата иск с правно основание чл. 439 от ГПК за
несъществуване на правото й на принудително изпълнение, поради
погасяване на вземането й чрез прихващане. Посочените доводи
обосновавали недопустимостта и неоснователността на предявения иск.
В съдебно заседание, ответното дружество, чрез законния му
представител управителя Весела Блажева Николова и пълномощника и
едноличен собственик на капитала адв. И. З., поддържат становището за
недопустимост и неоснователност на предявения иск предвид липсата на
право на иск на ищцата с оглед нередовното й овластяване за предявяването
му и настъпилото в хода на процеса погасяване на вземанията й срещу
2
едноличния собственик на капитала на ответното дружество. Молят за
отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните счита за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предмет на делото е предявеният иск по чл. 517, ал. 4 от ГПК за
прекратяване на търговско дружество след овластяване на взискателя от
съдебния изпълнител. За основателността му в тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване качеството си на взискател в
производството по принудително изпълнение на вземания на ищеца спрямо
лицето, което притежава всички дялове в ответното дружество, насочване на
изпълнението чрез налагане на запор върху всички дялове в ответното
дружество, както и надлежно овластяване за предявяване на иска. В тежест на
ответника е да установи, че вземанията на ищеца са погасени, преди
приключване на първото заседание по делото.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
ищцата е взискател по изп.дело № 20188950402373 по описа на ЧСИ Л.С., с
рег.№ 895, с район на действие Варненски окръжен съд, по което дело
длъжник е И. К. З..
Видно от приобщеното по делото Постановление от 29.06.2021 г. на
ЧСИ с рег.№ 895 Л.С., първоначално изпълнителното дело е образувано под
№ 210/2017 г. по описа на ЧСИ Г. Стоянов с район на действие Окръжен съд –
Разград. Към него е присъединено друго вземане на „Топлофикация Разград“
ЕАД на основание изп. лист издаден от PC-Разград по ч.гр.д. № 392/2015 г.
Към него е присъединено изп. дело № 2894/2019 г. по описа на ЧСИ Л.С., с
взискател В. С. С., образувано на основание изп. лист издаден от ВРС по
НЧХД № 1938/2016 г. Към него е присъединено изп. дело № 2895/2019 г. по
описа на ЧСИ Л.С., с взискател В. С. С., образувано на основание изп. лист
издаден от ВРС но НЧХД № 1945/2016 г. Към него е присъединено изп.дело
№ 3000/2019 г.; по описа на ЧСИ Л.С., с взискател Д.И.С., образувано на
основание изп. лист, издаден от РС-София по НЧХД № 1577/2016 г.
Присъединен взискател по силата на закона е НАП за дължимите от
длъжника публични задължения.
Към 29.06.2021 г. дългът на длъжника възлиза на 24 518.49 лева, от
които: 16 441.45 лева за задължения към „Топлофикация Разград“ ЕАД;
3375.17 лева за задължения към В. С. С.; 1 758.71 лева за задължения към
Д.И.С.: 786.05 лева задължения към НАП: 2157.11 лева - такси по ТТРЗЧСИ.
По искане на взискателя В. С. С. изпълнението е насочено срещу
дружествения дял на длъжника И. К. З. в дружеството „ДЕФЕНДЪР“ ЕООД,
ЕИК *********. На основание чл. 517, ал. 1 от ГПК е наложен запор върху
притежавания от длъжника дял в посоченото дружество в размер на 44 000
лева, представляващи 100 % от капитала, вписан в Търговския регистър с
вписване № 20191205145320.
3
С молба от 22.06.2021 г. взискателят В. С. е поискала да бъде овластена
да предяви иск пред окръжния съд по седалището на „ДЕФЕНДЪР“ ЕООД за
прекратяването му, за което е издадено Постановление от 29.06.2021 г. на
ЧСИ Л.С..
С протоколно определение от 16.02.2022 г. производството по
настоящото дело е спряно до приключване на производството по гр.д.№
11117/2021 г. по описа на ВРС, VIII-ми състав, образувано по искова молба на
И. К. З. срещу В. С. С. за приемане за установено, че ищецът не дължи на
ответницата сумата в размер на 2 000 лева, представляваща разноски за
адвокатски хонорар, ведно с лихвата до окончателното й изплащане,
присъдени по НЧХД № 1938/2016 г. на ВРС, както и сумата от 1 500 лева,
представляваща разноски за адвокатски хонорар по НЧХД № 1945/2016 г. на
ВРС, за събирането на които са били образувани изп. дело № 2894/2019 г. и
изп. дело № 2895/2019 г., присъединени към изп. дело № 2373/2018 г., всички
по описа на ЧСИ № 895 Л.С., с район на действие Окръжен съд – Варна, като
погасени чрез прихващане с насрещно вземане на И. К. З. в размер на 3 500
лева, представляващо част от присъдените с Решение № 88/19.04.2017 г. по
в.т.д. № 84/2017 г. на Апелативен съд – Варна съдебни разноски, придобито с
договор за цесия от 03.01.2020 г., на основание чл. 439 от ГПК.
С влязло в сила Решение № 441/23.02.2022 г. по гр.д. № 11117/2021 г. на
ВРС, VIII-ми състав, /потвърдено с Решение № 72/24.01.2023 г. по в.гр.д. №
1402/2022 г. на Окръжен съд – Варна/ предявеният иск е уважен и е прието за
установено между страните, че И. К. З. не дължи на В. С. процесните
вземания. С определение № 258/15.02.2023 г. производството по настоящото
дело е възобновено.
Видно от постъпило съобщение с изх.№ 4543/24.02.2023 г. на ЧСИ Л.С.
по изп. дело № 2373/2018 г., същото е прекратено по отношение на взискателя
В. С., но само по отношение на вземанията, обективирани в изп. листи,
издадени от ВРС по НЧХД № 1938/2016 г. и НЧХД № 1945/2016 г. Съгласно
изисканата и постъпила служебна справка изх.№ 6102/16.03.2023 г. от ЧСИ
Станев ищцата В. С. продължава да е взискател по изп. дело 2373/2018 г. за
вземания в общ размер на 645 лева, от които 612 лева, представляващи
дължими разноски, сторени пред Окръжен съд – Варна и Апелативен съд –
Варна по изп. лист, издаден на 18.05.2017 г. по гр.д. № 907/2015 г. на
Окръжен съд - Варна и 52 лева, представляващи платени авансови такси в
изпълнителния процес по ТТРЗЧСИ. Вземането по посочения изпълнителен
лист е присъединено по изп. дело № 2373/2018 г. по молба на В. С. на
01.11.2021 г.
С определение № 436/20.03.2023 г. по настоящото съдът е указал на
ответника възможността за предоставяне на доказателства за изплащане на
остатъка от дължимата по изпълнителното производство сума от 654 лева,
най-късно до датата на съдебното заседание, насрочено на 24.04.2023 г.
С молба вх.№ 10050/24.04.2023 г. ответното дружество е представило
доказателства за погасяване на вземането на ищцата в размер на 654 лева по
изп. дело № 2373/2018 г. на ЧСИ Л.С. – платежно нареждане от 21.04.2023 г.,
4
видно от което 654 лева са преведени по банкова сметка ЧСИ Захари
Димитров, с рег.№ 808 и район на действие Окръжен съд – Варна, във връзка
с наложен от него запор на описаното вземане.
В настоящият случай ищцата се е легитимирала като взискател на
едноличния собственик на капитала на ответното дружество И. К. З. с
вземания по изпълнителни листи, издадени въз основа на Присъда № 157 по
НЧХД № 1938/2016 г. и Присъда № 145 по НЧХД № 1945/2016 г., двете на
ВРС. Безспорно установено по делото е, че образуваното по посочените
изпълнителни листи изп. дело №2373/2018 г. по описа на ЧСИ Л.С. е
прекратено за посочените вземания, представляващи разноски за адвокатски
хонорар в описаните производства, поради наличието на влязло в сила
решение по иска с правно основание чл. 439 от ГПК, с което е отречена със
сила на пресъдено нещо дължимостта им. Доколкото в изпълнителното
производство ищцата е продължила да бъде взискател на длъжника и
едноличен собственик на капитала в ответното дружество И. З. за вземане в
размер на 612 лева, представляващи дължими разноски, сторени пред
Окръжен съд - Варна и Апелативен съд - Варна по изп. лист, издаден на
18.05.2017 г. по гр.д. № 907/2015 г. на Окръжен съд - Варна и 52 лева,
представляващи платени авансови такси в изпълнителния процес по
ТТРЗЧСИ, на ответното дружество е указана възможността да представи
доказателства за погасяване на вземането до датата на насроченото за
24.04.2023 г. открито съдебно заседание. На практика същото се явява първо
заседание по делото, доколкото в проведеното на 16.02.2023 г. о.с.з., макар
съдът формално да е дал ход на делото, процесуални действия не са били
извършени, а производството е било спряно, поради наличието на висящо
производство по гр.д.№ 11117/2021 г. на ВРС с преюдициално значение за
настоящия спор.
Въз основа на горното и като съобразява представените с молба вх.№
10050/24.04.2023 г. писмени доказателства, от които се установява
удовлетворяване на вземането на ищцата в размер на 654 лева, присъединено
по изп. дело № 2373/2018 г. на ЧСИ Л.С. на 01.11.2021 г.; настоящият състав
намира, че вземанията на ищцата спрямо И. К. З. са погасени към датата на
първото по делото заседание и същата няма качеството на взискател спрямо
едноличния собственик на капитала на ответното дружество, чиито
дружествен дял е запориран, което обуславя неоснователност на предявения
5
иск в хипотезата на чл. 517, ал. 4, изр. второ от ГПК.
С оглед изложеното, предявеният иск за прекратяване на ответното
дружество се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода от спора и направеното искане за присъждане на
разноски от ответната страна, такива й се следват съобразно представения
списък и доказателства за реалното им извършване, както следва: за
адвокатско възнаграждение, платено в брой на адв. И. З., съгласно
представения Договор за правна защита и съдействие – в размер на 800 лева,
както и разноски за такса за куриерска услуга за подаване на отговор на
искова молба съгласно приложените по делото доказателства /фискален бон
на л.62/ в размер 5.77 лева, чиито общ размер възлиза на 805.77 лева, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. По делото отсъстват доказателства за
разликата до претендираните 7.87 лева – такси за куриер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. С. С., ЕГН **********, с
местожителство в **********************, срещу „ДЕФЕНДЪР” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Орешак, общ.
Аксаково, обл. Варна, иск с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК за
прекратяване на ответното дружество, поради наличието на неудовлетворени
парични притезания на ищцата /по изпълнителни листи, издадени въз основа
на Присъда № 157 по НЧХД № 1938/2016 г. и Присъда № 145 по НЧХД №
1945/2016 г., двете на ВРС, както и по изп. лист, издаден на 18.05.2017 г. по
гр.д. № 907/2015 г. на Окръжен съд - Варна и 52 лева, представляващи
платени авансови такси по ТТРЗЧСИ в производството по изп. дело №
2373/2018 по описа на ЧСИ Л.С., с рег.№ 895 при КЧСИ/, спрямо едноличния
собственик на капитала на ответното дружество И. К. З., ЕГН **********, за
който дълг изпълнението е насочено върху дружествения дял на последния в
размер на 44 000 лева, представляващ 100 % от капитала на ответното
дружество, с налагането на запор върху същия, вписан в ТР с вписване №
20210705104444 и за чието предявяване ищцата е била овластена с
Постановление от 29.06.2021 г. на ЧСИ Л.С., с рег.№ 895 при КЧСИ по изп.
6
дело № 2373/2018 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА В. С. С., ЕГН **********, с местожителство в
**********************, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЕФЕНДЪР” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Орешак, общ. Аксаково,
обл. Варна, сумата от 805.77 лева /осемстотин и пет лева и седемдесет и
седем ст./, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7