Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 62
16.06.2020 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Апелативен
съд – Варна, Гражданско отделение на трети юни, две хиляди и двадесета година,
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен
Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Секретар: Виолета Тодорова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия
П.Петрова въззивно гр.д. № 651 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
в.гр.д. № 651/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна
жалба на Етажната собственост на сграда „Порт Палас“, к.к. „Слънчев ден“
гр.Варна, представлявана от С.Г.Р. – председател на Управителния съвет на
Етажната собственост, против решение № 1072/19.09.2019 г., постановено по гр.д.
№ 283/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен,
предявения от Етажните собственици на сграда „Порт Палас“, к.к. Слънчев Ден,
гр. Варна, представлявани от С.Г.Р. – Председател на управителния съвет срещу
„Порт Палас Варна“ ЕООД иск с правно основание чл.109 ЗС да бъде осъден
ответникът да преустанови по отношение на съсобствениците на самостоятелни
обекти в сградата в режим на етажна собственост „Порт Палас“, с административен
адрес: гр. Варна, к.к. „Слънчев ден“, жк. Порт Палас, и с идентификатор
10135.2570.12.6, със ЗП от 3 048 кв.м., с РЗП от 26 373 кв.м., построена в УПИ
I- 118, 119, с площ от 8 483 кв.м., в кв.1 по плана на гр.Варна,
к.к."Слънчев ден", представляващ ПИ с идентификатор 10135.2570.12, действията, с които ограничава ползването и
достъпа до следните общи части в сградата, като предостави ключ за тях, а
именно: 1. На етаж сутерен (кота +0.19): -да предостави достъпа до всички
технически помещения, машинни асансьори, измервателни и контролни уреди
(табла); 2. На етаж партер (кота +2.19):-да предостави достъп през главния вход
(юг) на сградата;-да предостави достъп до фоайето на партерния етаж през
входната врата;-да предостави достъп до сервизните помещения - рецепция с бюро
за обмяна на валута, трезор, битова стая със санитарен възел, стая обработка на
документи, шеф рецепция, стая за багаж, 4 (четири)те санитарни помещения;
измервателни и контролни уреди (табла);-да предостави достъп до 4 (четири)те
санитарни възли; З.На жилищните етажи (от кота +7.44 до +27.96):-да предостави
достъп до сервизното/техническо помещение, намиращо се всеки от деветте жилищни
етажи, следващи една и съща планова схема, т.е. находящи се едно под друго;4.На
покрив:-да предостави достъп до покрива на сградата през двете врати и Етажните
собственици на сградата са
осъдени да заплатят на „Порт
Палас Варна“ ЕООД сумата от 2 500 лв.,
представляваща сторените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, като решението е постановено при допуснатото лично
участие на ищеца „Банка Пиреос
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ 115, сграда „Е“, на основание чл. 23 ал.5 от ЗУЕС.
В жалбата са
наведени оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд, като
постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и
поради необоснованост по изложени съображения, като се моли за отмяната му и за
уважаване на иска с присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът „Порт
Палас Варна“ ЕООД е подал писмен отговор на въззивната жалба и по съображения
за нейната неоснователност и за правилността на обжалваното решение е молил за
потвърждаването на последното и за присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание
пред настоящата инстанция, Етажната собственост на сграда „Порт Палас“, чрез
адв.Е.М., е поддържала жалбата и е настоявала за присъждане на разноските по
приложен списък. Депозирала е и писмена защита. Насрещната страна „Порт Палас
Варна“ ЕООД, с писмена молба е изразила становище за поддържане на отговора и е
молила за присъждане на разноски, като е оспорила искането за разноски на
насрещната страна. „Банка Пиреос България“ АД не е изразила становище във
въззивното производство.
Предмет
на производството пред окръжния съд е бил предявения от Етажните
собственици на сграда „Порт Палас“, к.к. Слънчев Ден, гр. Варна, представлявани
от С.Г.Р. – Председател на управителния съвет срещу „Порт Палас Варна“ ЕООД,
представлявано от управителя Г. Ш., иск по чл.109 ЗС за осъждането на ответника да
преустанови по отношение на собствениците на самостоятелни обекти в сградата в
режим на етажна собственост „Порт Палас“, с административен адрес: гр. Варна,
к.к. „Слънчев ден“, жк. Порт Палас, и с идентификатор 10135.2570.12.6, със ЗП
от 3 048 кв.м., с РЗП от 26 373 кв.м., построена в УПИ I- 118, 119, с площ от 8
483 кв.м., в кв.1 по плана на гр.Варна, к.к."Слънчев ден",
представляващ ПИ с идентификатор 10135.2570.12, действията, с които ограничава
ползването и достъпа до следните общи части в сградата, като предостави ключ за
тях, а именно: 1. На етаж сутерен (кота +0.19): -да предостави достъпа до
всички технически помещения, машинни асансьори, измервателни и контролни уреди
(табла); 2. На етаж партер (кота +2.19):-да предостави достъп през главния вход
(юг) на сградата;-да предостави достъп до фоайето на партерния етаж през
входната врата;-да предостави достъп до сервизните помещения - рецепция с бюро
за обмяна на валута, трезор, битова стая със санитарен възел, стая обработка на
документи, шеф рецепция, стая за багаж, 4 (четири)те санитарни помещения;
измервателни и контролни уреди (табла) З.На жилищните етажи (от кота +7.44 до
+27.96):-да предостави достъп до сервизното/техническо помещение, намиращо се по
едно на всеки от деветте жилищни етажи, следващи една и съща планова схема,
т.е. находящи се едно под друго;4.На покрив:-да предостави достъп до покрива на
сградата през двете врати.
В исковата си
молба и уточняващите такива, ищецът е поддържал, че ответникът притежава в собственост
множество самостоятелни обекти в сграда „Порт Палас“, по силата на договор,
сключен с нотариален акт № 31, том II, рег.№ 3294, дело № 193 от 2013 г. на
нотариус Е. Д., вписана в Регистъра на Нотариалната Камара под № 190, с район
на действие -Варненски районен съд., в т.ч. на ниво партер, а именно:
самостоятелни обекти - кафе сладкарница със ЗП от 765.88 кв.м.; басейн със ЗП
от 577.36 кв.м.; технически помещения със ЗП от 786.79 кв.м.; хранителен
магазин със ЗП от 312.9 кв.м.; басейн със ЗП от 456.7 кв.м., лоби бар със ЗП от
282.10 кв.м., балнеология със ЗП от 445 кв.м., зала със ЗП от 1112.86 кв.м. Самостоятелните
обекти, намиращи се на партерния етаж, били съседни на общите части - главен вход
(юг), втори главен вход (запад), фоайе, коридори, рецепция с бюро за обмяна на
валута, трезор, битова стая със санитарен възел, стая за обработка на
документи, шеф рецепция, стая за багаж, санитарни помещения - 4 бр, стълбищни
клетки 2 бр. и асансьори 5 бр./З бр. до официалния вход от юг и 2 бр. до втория
официален вход от запад/. Към месец юли 2015 год., ответникът извършил действия по ограничаване достъпа на
другите съсобственици до общи части от сградата:1 .На етаж сутерен (кота
+0.19): -затварял (заключвал) достъпа до всички технически помещения, машинни
асансьори, измервателни и контролни уреди (табла); 2.На етаж партер (кота
+2.19):-затварял (заключвал) главния вход (юг) на сградата;-ограничавал достъпа
до фоайето на партерния етаж, чрез заключаване на входната врата;-затварял
(заключвал) сервизните помещения - рецепция с бюро за обмяна на валута, трезор,
битова стая със санитарен възел, стая обработка на документи, шеф рецепция,
стая за багаж, 4 (четири)те санитарни помещения; измервателни и контролни уреди
(табла);-затварял (заключвал) 4 (четири)те санитарни възли; З.На жилищните
етажи (от кота +7.44 до +27.96):-затварял (заключвал) вратата на
сервизното/техническо помещение, намиращо се на всеки от деветте жилищни етажи,
следващи една и съща планова схема, т.е. находящи се едно под друго; 4.На
покрив:-затварял (заключвал) двете врати за достъп до покрива на сградата; С
извършване на гореописаните действия, ответникът създавал пречки за останалите
собственици на сградата да упражняват правото си на собственост в пълен обем.
Поддържал е, че според предназначението и естеството си, изброените
представлявали общи части и били за общо ползване на собствениците, като така
били описани в проектната документация на сградата и в таблицата по
площообразуване (ценообразуване). Намиращите се на партера рецепция с бюро за
обмяна на валута, трезор, битова стая със санитарен възел, стая за обработка на
документи, шеф рецепция, стая за багаж и 4 санитарни помещения към настоящия
момент не се ползвали от никой от етажните собственици и последните не
разполагали с ключ за тях. Сочил е, че етажни собственици и хора от персонала
на комплекса виждали, легитимиращи се като „упълномощени от ответника“ и/или
„работещи за ответника“ лица, да отключват и ползват посочените общи части.
Ответникът е подал писмен отговор на
исковата молба, с който е оспорил същата и по съображения за недопустимостта,
евентуално – за неоснователността на иска, е молил за прекратяване на
производството, евентуално - за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените
по делото разноски. Възразил е, че част от посочените помещения не са общи
части на сградата по см. на чл.38 от ЗС,
а са разположени в собствени на ответника обособени самостоятелни обекти в
сградата, т.е. са негова собственост, придобити с договора за покупко
–продажба, обективиран в наториален акт № 31, том II, рег.№ 3294, дело № 193 от
2013 г. на нотариус Елена Дионисова, а по отношение на останалите помещения, че
не той е ограничавал достъпа на етажните собственици до тях.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като
извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо, като то е постановено по редовна
искова молба (при липса на противоречия между обстоятелствената част и
петитума) и при наличие на представителна власт у управителя на етажната
собственост да представлява по делото по чл. 109 ЗС етажните собственици, като
в тази насока са задължителните указания, дадени с Определение No 59/27.03.2019г.,
постановено по ч.гр.д. 4776/2018г. по описа на ВКС, I г.о. с което, след отмяна
на въззивно определение Nо 688/ 05.11.2018г. по ч.гр.д. No 548/2018г. на
Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено определение No 1733/05.07.2018г.
по гр.д. 283/2017г. на Окръжен съд - Варна за прекратяване на производството, делото
е върнато на Окръжен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените
действия. В определението на ВКС е посочено, че предявяването на иск с правно
основание чл. 109 ЗС срещу етажен собственик за прекратяване извършването на
неоснователни действия, с които пречи на останалите етажни собственици да
използват общите части на сградата според тяхното предназначение, попада в
обхвата на делата по чл.23, ал.4, пр.1 ЗУЕС, по които етажните собственици се
представляват от управителя, без за това да е необходимо изричното му
овластяване от общото събрание. Дори предявяването на този иск да се
квалифицира като действие, надхвърлящо пределите на обикновеното управление на етажната собственост, то в
случая е налице взето решение на общото събрание на етажните собственици (по
протокол от 03.08.2015 г. от ОС на собствениците в сграда в режим на етажна
собственост) за предприемане на юридически и съдебни действия за защита на
техните права по отношение на общите части, което е равнозначно на
упълномощаване по смисъла на чл.23, ал.4 ЗУЕС, доколкото за това упълномощаване
законът не поставя изискване за форма и съдържание. Посочено е също така, че не
е налице нередовност на исковата молба, поради противоречие между
обстоятелствената част и петитума като ищцът е посочил обектите, за които
твърди да са общи части на сградата, както и действията, с които ответникът
препятства възможността им да ги ползват по предназначение. Заявеният петитум
за осъждане на ответника да преустанови действията си, с които препятства
ползването и достъпа им до тези общи части, кореспондира с така изложените
фактически твърдения и съдът не е имал основание да изисква от ищците да
уточнят дали твърдят, че ответникът не е отнел владението върху общите части, а
само пречи да упражняват правото си на ползване в пълен обем, или напротив –
отнел е владението и оспорва правото им на собственост, а те претендират
осъждането му да им предаде владението.
С определение от 04.12.2017г.
окръжният съд, на основание чл. 23 ал.5
от ЗУЕС, е допуснал и личното участие на ищеца „Банка Пиреос България“ АД в производството по делото, предвид
постъпилата молба от банката от 23.11.2017г. и доказателството за
придобит с влязло в сила постановление за възлагане по изп.д. №20167180400309
по описа на ЧСИ С.Данова на самостоятелен обект в сградата - апартамент №1008,
представляващ обект с идентификатор 10135.2570.12.6.122. Възражението на
въззивника за процесуално нарушение, свързано с конституирането на банката като
ищец, е неоснователно с оглед предвидената от законодателя възможност с
разпоредбата на чл. 23, ал.5 от ЗУЕС, заявеното искане с молбата от 23.11.2017
г. и придобиването на обект в сградата – посоченото жилище.
Съдът като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна стана следното:
Видно от
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот Nо 31, том II, рег. No
3294, дело 193 / 04.09.2013г. на нотариус Елена Дионисова – нотариус рег. No
190 на Нотариалната камара с район на действие ВРС, а и прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване е, че ответникът е придобил собствеността върху самостоятелни
обекти, намиращи се в сграда „Порт Палас“ - в режим на етажна собственост, а
именно: 1.КАФЕ-СЛАДКАРНИЦА, представляваща самостоятелен обект с идентификатор 10135.2570.12.6.136, по ККР одобрен със Заповед
№РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ -
765.88кв.м., 2.БАСЕЙН, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.2570.12.6.137, по ККР одобрен със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ -577.36кв.м., 3.ТЕХНИЧЕСКИ
ПОМЕЩЕНИЯ, представляващи самостоятелен обект с идентификатор
10135.2570.12.6.138, по ККР одобрен със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ -786.79кв.м.;4.ХРАНИТЕЛЕН
МАГАЗИН, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2570.12.6.139, по ККР одобрен със Заповед
№РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ
-312.9кв.м.; 5.БАСЕЙН, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.2570.12.6.140, по ККР одобрен със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ -456.7кв.м.; 6.ЛОБИ БАР,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2570.12.6.141, по ККР одобрен със Заповед
№РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ
-282.10кв.м.; 7.БАЛНЕОЛОГИЯ, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.2570.12.6.142, по ККР одобрен със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ -445кв.м. 8.ЗАЛА,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2570.12.6.143, по ККР
одобрен със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
със застроена площ -1112.86кв.м.
С постановление
за възлагане на недвижим имот от 12.06.2017 г. по изп.д. 20167180400309 на ЧСИ
С. К. – Д., Банка „Пиреос България“ АД е придобила на публична продан един от
имотите собственост на „Порт Палас Варна“ ЕООД в процесната сграда, а именно:
имот с идентификатор: 10135.2570.12.6.122 на ет.10. С постановления от
13.05.2019г., вписани в Службата по вписванията, Банка „Пиреос България“ АД е
придобила на публична продан още три от имотите, собственост на „Порт Палас
Варна“ ЕООД в процесната сграда: имот с идентификатор 10135.2570.12.6.144 на
трети етаж – обект тераса; зала, представляваща самостоятелен обект
10135.2570.12.6.143 на втори етаж и технически помещения, представляващи
самостоятелен обект 10135.2570.12.6.138 на първи етаж.
Според
заключенията на вещите лица В. А. и М. А. по допуснатите първоначална и
повторна съдебно-техническа експертиза, изготвени въз основа на приобщената по
делото строителна документация на сграда „Порт Палас“ в к.к. „Слънчев ден“ и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, строителството на Хотелски
комплекс "Санкт Петербург", находящ се в УПИ - 118,119, кв.1, к.к.
„Слънчев ден", гр. Варна е започнало въз основа на разрешение за строеж №
19/16.02.2005г., издадено от главен архитект на община Варна и е изпълнено
съгласно одобрени проекти на 16.02.2005 г. и 31.03.2006 г. Съгласно забележка
от 04.04.2006 г. към Разрешението за строеж № 19/16.02.2005г., въз основа на
одобрен инвестиционен проект от 31.03.2006 г. и съгласно Заповед № ДС -
042/31.01.2006 г. е допуснато изменениe по чл.154, ал.5 от ЗУТ, като се променя
наименованието на обекта от Хотелски комплекс "Санкт Петербург" на
„Жилищен комплекс „ПОРТ ПАЛАС". Сградата „Жилищен комплекс „ПОРТ
ПАЛАС" е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК - 07
-256/30.07.2008г., издадено от Началник на РДНСК – Варна, като за обект
„Жилищен комплекс „ПОРТ ПАЛАС" няма изготвени екзекутивни чертежи.
Според заключението
на вещото лице М. А., в сутеренния
етаж на сградата (по кадастрална карта - етаж 1) по одобрен проект са
предвидени: ел. табло, складови помещения за ресторанта, технически помещения,
кафе- сладкарница, бойлерно, два броя технически помещения басейн и избени
помещения за жилищната част. В сутеренния етаж са направени промени в
разпределението, като за етажа няма изготвен екзекутивен чертеж. При огледа на
място е установено, че помещенията в южната част на сградата: склад за бакалски
стоки и склад за амбалаж, които са част от самостоятелен обект с идентификатор
№ 10135.2570.12.6.138 - друг вид самостоятелен обект в сграда (технически
помещения) не съществуват или нямат достъп от тази част на етажа. Коридорът,
обслужващ складовите помещения на ресторанта е преграден, като е изградено
помещение за ел. табла и през вътрешна врата се влиза в трафопост. Трафопостът
се обслужва и от вратите на западната фасада. Част от вратите, обслужващи
проектираните складови помещения са зазидани при строителството и не може да се
установи какво е предназначението на новополучените помещения. Извършена е
промяна на входа за вътрешното стълбище, като е променено местоположението на
входните врати към него има изграден нов коридор в техническото помещение по
проект, но не може да се установи какво е предназначението на новополучените
помещения. Техническо помещение басейн, което е част от самостоятелен обект с
идентификатор № 10135.2570.12.6.138 е преградено и в него има изградени избени
помещения, затворени с метални врати. Самостоятелен обект с идентификатор №
10135.2570.12.6.136 е проектирано като кафе - сладкарница. Самостоятелен обект
с идентификатор № 10135.2570.12.6.137 е технически помещения басейн, а по
кадастрална карта - басейн. От огледа на място е установено, че при
строителството е извършена промяна и в част от това помещение има изградени
избени помещения, затворени с метални врати. Към заключението е приложена
легенда, на която са отразени трафопоста и ел.таблата. Според същия експерт, на
партерния етаж са обособени по кадастрална карта следните самостоятелни обекти:
1/Самостоятелен обект с идентификатор № 10135.2570.12.6.139 е предвиден за
хранителен магазин. При огледа се установи, че е извършена промяна по време на
строителството и помещението част от този обект с вход от обслужващия коридор е
с надпис „Клуб джентълмен", а в останалата част към западната фасада са
офиси; 2/ Самостоятелен обект с идентификатор № 10135.2570.12.6.140 е предвиден
за басейн; 3/ Самостоятелен обект с идентификатор № 10135.2570.12.6.141 е
предвиден за лоби – бар; 3/ Самостоятелен обект с идентификатор №
10135.2570.12.6.142 е предвиден за балнеология; 4/ Самостоятелен обект с
идентификатор № 10135.2570.12.6.143 е записан в кадастралната карта като зала.
На място това е сбор от фоайета и различни видове помещения. По проект:
рецепция, трезор, битови помещения, санитарни помещения. В този самостоятелен
обект са и асансьорите за жилищната част, близо до балнеологията. В момента на
огледа помещението - рецепция и обслужващите помещения до нея се ползват от
охраната на сградата. На всеки жилищен етаж (от 3 до 11) до асансьора в
северната част има по едно помещение, което е записано като помещение за ел.
табло. На място при огледа вещото лице М. А. е установило, че в тези помещения
са монтирани главните ел. табла за всеки от етажите. В сутеренния
етаж: в самостоятелен обект с идентификатор № 10135.2570.12.6.138 (южна част) са
изградени помещения за главни ел. табла и трафопост. В северната част на
помещението има изградени избени помещения, а в самостоятелен обект с
идентификатор № 10135.2570.12.6.137 в част на помещението има изградени избени
помещения. На партерния етаж: Второто официално стълбище, асансьорите във
фоайето до балнеологията, входът за ОВ помещението попадат в самостоятелни
обекти на ответника. В жилищните етажи няма обекти, които да попадат в
самостоятелни обекти на ответника. Според вещото лице Атанасова, в сутерена има
помещения, които обслужват цялата сграда и попадат в самостоятелни обекти на
ответника: главните ел. табла, трафопоста, част от избените помещения за
жилищната част, а в партерния етаж входните фоайета и част от помещенията -
рецепция, помещение за охрана по своето предназначение били за общо ползване,
но в нотариалните актове, приложеното площообразуване и в кадастралната карта
били посочени като самостоятелни обекти. Според
заключението на вещото лице А., което кореспондира с техническата документация
на сградата и приложените схеми, всички обекти, находящи се в сутеренния етаж,
претендирани от ищеца като общи части, попадат в самостоятелен обект с
идентификатор № 10135.2570.12.6.138, а обектите, находящи се на партерния етаж,
претендирани от ищеца за общи части, попадат в самостоятелен обект №
10135.2570.12.6.143, двата обекта придобити от ответника с посочения нотариален
акт (лоби бар с тераса - обект № 10135.2570.12.6.141 не е бил част от
претенцията в исковата молба и не фигурира и в последната уточняваща молба от
03.07.2018 г., поради което и заключението на вещото лице в тази част е
неотносимо към спора). Според двете вещи лица, към приложената
техническа документация няма екзекутивни чертежи за извършените промени при
строителството на сградата след промяната на предназначението й от хотелски
комплекс в жилищен комплекс.
Предявеният иск
черпи основанието си от чл.109 ЗС, който гласи, че собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. Искът е негаторен и с него се търси защита на правото на
собственост от всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, което пречи
на собственика да упражнява правото на собственост в пълен обем, като искът е
допустим и в хипотезата на етажна собственост, какъвто е настоящия случай.
Негаторният иск е
иск за защита на собствеността, но отрицателен, защото предмет на делото не е
нито правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото на
собственост върху (пречещия) имот на ответника. Правото на собственост върху
тези два имота има значение за основателността на негаторния иск, но те остават
вън от предмета на делото (по тях съдът се произнася само в мотивите на
решението като по преюдициални правоотношения) и по тях не се формира сила на
пресъдено нещо. Негаторният иск, като иск за защита на собствеността,
предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или
косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над
обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното
предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му
се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат
премахнати последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на правото
ответникът да въздейства върху вещта. В рамките на предявения иск по чл. 109 от
ЗС, съдът може да даде защита на правото
на собственост, но само при условие, че искът е иницииран от лицето, титуляр на
това право и са доказани онези твърдяни действия на ответника, съставляващи
неоснователно въздействие върху обекта на тази собственост. Единствено
титулярът на правото на собственост може да бъде материалноправно легитимирано
лице по иска по чл. 109 ЗС, като ищецът –собственик е този, който следва да
установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост,
кой е извършил това действие и в какво се състои нарушението. Защитата на
правото на собственост с иска по чл. 109 ЗС касае безспорно установената
собственост. Това се отнася и до случаите, при които се твърдят и защитават
права върху общи части на сграда, какъвто е и настоящия казус. При положение на
спор за общи части, този спор би бил преюдициален и следва да се разреши с
участието на всички етажни собственици, като те са и задължителни другари както
в производствотото за установяване, че определено помещение в сградата
представлява обща част, така и при въведеното възражение в този смисъл.
В случая, ищецът Етажната
собственост на сграда „Порт Палас“ е поддържал, че процесните обекти, достъпът до
които е възпрепятстван от ответника, представляват общи части на сградата,
построена в режим на етажна собственост, както и че именно в качеството на
етажни собственици те имат правото да ги ползват. При направеното оспорване от
ответника, че претендираните обекти на етаж сутерен и на етаж партер (- На етаж
сутерен: - всички технически помещения, машинни асансьори, измервателни и
контролни уреди (табла); - На етаж партер:- главния вход (юг) на сградата;-
фоайето на партерния етаж - рецепция с бюро за обмяна на валута, трезор, битова
стая със санитарен възел, стая обработка на документи, шеф рецепция, стая за
багаж, 4 (четири)те санитарни помещения; измервателни и контролни уреди
(табла)), не са обща част на сградата, а представляват част от собствените му
самостоятелни обекти, сочи на спор относно статута като общи части на тези
обекти. По делото е установено, с приложения нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот Nо 31, том II, рег. No 3294, дело 193 / 04.09.2013г. на
нотариус Елена Дионисова – нотариус рег. No 190 на Нотариалната камара и
схемите към същия, че ответникът е придобил собствеността върху самостоятелен
обект с идентификатор №
10135.2570.12.6.138 - „технически помещения“ със застроена площ 786,79 кв.м. в
сутеренния етаж, както и самостоятелен обект № 10135.2570.12.6.143 - „зала“ с
площ от 1112,86 кв.м., находяща се на партерния етаж, както и със заключението
на вещото лице Андреев, че всички обекти, находящи се в сутеренния етаж и в партерния
етаж на сградата, претендирани от ищеца като общи части, попадат именно в тези
два самостоятелни обекта на ответника и са част от тях. Така е опровергано и
твърдението на ищеца в исковата молба, че процесните обекти на партерния етаж,
сочени като общи части на сградата, са съседни на индивидуалните самостоятелни обекти
на ответника в „Жилищен комплекс „ПОРТ ПАЛАС". Липсата на
екзекутивна документация за направените вътрешни преустройства в посочените
самостоятелни обекти на ответника, не променя горния извод, като оплакванията
на въззивника в тази насока са неоснователни. В този смисъл, ищецът не е
доказал материалноправната си легитимация (който въпрос е по съществото на
спора) да иска от ответника да преустанови неоснователните си действия, с които
му пречи да осъществява правата си на етажен собственик по отношение на общи
части на сградата в сутеренния и партерния етаж. Както бе посочено, разрешаването
на спор относно статута на обектите, претендирани като общи части в сградата, не
съставлява част от предмета на иска по чл. 109 ЗС, защото защитата на правото
на собственост с иска по чл. 109 ЗС касае безспорно установената собственост. В
този смисъл неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че предметът на
делото изисква разрешаването на спора за собствеността. При положение, че
ищецът не е доказал правата си на етажен собственик върху посочените обекти в
сградата, разположени на етаж сутерен и партер, то и претенцията му срещу
ответника по чл.109 от ЗС да предостави достъп до тези обекти е неоснователна и
подлежи на отхвърляне.
Само за пълнота
следва да бъде посочено, че ищецът не е установил и втората предпоставка - ответникът
да е възпрепятствал достъпа на етажните собственици до ел. таблата и
трафопоста, разположени в собствения му обект в сутерена на сградата (обозначени
в приложената схема към заключението на вещото лице Атанасова), както и до
главния вход на сградата чрез заключване на вратата. Ответникът е възразил
съответно, че достъпът до ел.таблата и трафопоста се осъществява от
електроразпределителното дружество, а входът бил временно затворен от наета от
банката охранителна фирма и не той е ограничавал достъпа на етажните
собственици. Не са опора на извод в
посока на твърденията на ищеца показанията на свидетеля Т. Н., изнесъл пред
съда, че достъпът до основния вход (с една въртяща и една обикновена врати) е
бил възпрепятстван временно през лятото на 2015 г., а след придобиване
владението от банката и след 2019 г. отново бил отворен, защото свидетелят не е
очевидец на извършените действия или заявените от представител на ответника
претенции, а е научил това от съпругата си (управител на дружество – етажен
собственик) и от управителя на етажната собственост, присъствали на общо
събрание на етажните собственици, където г-н Ш. (представител на ответника) бил
заявил претенциите си за ограничаване достъпа до сградата през централния вход.
За ограничаването на достъпа до ел. таблата свидетелят също разбрал от
управителя на етажната собственост, като не знае дали такова ограничение
съществува в момента.
По отношение на
статута на общи части (съгл. чл. 38 от ЗС) на сервизните (технически) помещения
на всеки от деветте жилищни етажа (в които са монтирани главните ел.табла за
всеки от етажите (така заключението на вещото лице А.)) и на покрива на
сградата, между страните не е имало спор. Според ищеца, ответникът е лишил
етажните собственици от достъп до посочените помещения и до покрива чрез
заключване на вратите. Ответникът е оспорил твърденията, като е сочил, че не
той е сторил това. Твърденията за ограничаване от ответника на достъпа до
посочените общи части не е доказано по делото, включително и с разпита на
свидетеля Н. Последният е заявил, че знае да е имало катинар на вратите към покрива,
а в сервизните помещения не е влизал и не му е известно дали понастоящем достъпът
до техническите помещения и покрива на сградата е ограничен. Свидетелят не е
изнесъл данни дали ограничението на достъпа (заключването) е било осъществено
от дружеството – ответник. Затова и претенцията по чл. 109 от ЗС по отношение
на тези общи части се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Окръжният съд е
достигнал до идентични правни изводи по подобни съображения, поради което
решението му следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода от спора, с право за присъждане на разноски разполага въззиваемото
дружество, но въпреки заявеното искане за такива (с отговора на жалбата и с
писмената молба от 02.06.2020 г.), доказателства разноски да са сторени от
страната в настоящото производство, не са депозирани по делото. Затова и такива
не се присъждат.
По изложените съображения, Апелативен съд
гр.Варна,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРДЖАВА решение № 1072/19.09.2019 г., постановено
по гр.д. № 283/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд.
Решението може да бъде
обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: