№ 198
гр. Перник, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20211720104977 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Ю.С. Б. срещу „Топлофикация
Перник“ АД, с която се иска да се признаване за установено, че ищцовата страна, като
наследник на своя баща С.Б.Л., съобразно наследствената си квота 1/ 2 ид. част, поради
погасяване по давност, не дължи на ответното дружество сумата в размер на 1246,08
лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2004г. до
30.04.2009 г. и сумата от 397,74 лв., представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 01.08.2004 г. до 15.10.2009г., за които е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 5566/2009 г. на Пернишкия районен съд.
Ответното дружество не е подало отговор на исковата молба, в срока по чл. 131
ГПК. В съдебно заседание оспорва предявените искове.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Съгласно приложено в копие удостоверение за наследници на С.Б.Л., лицето е
починало на 02.01.2014 г. и оставило за свои наследници –дъщерите си ЮЛ. СТ. Б. и
В.С.Л., които съгласно чл. 5 ЗН, наследяват по ½ ид. част.
Видно от приложеното изп. дело № 2371/20 г. по описа на ЧСИ Ст. Б. със
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.11.2009 г., издадена по ч.гр.д. № 5566/2009
г. по описа на РС-Перник, е разпоредено длъжникът С.Б.Л. да заплати на ответното
дружество сумата от 2492,15 лева – главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.06.2004г. до 30.04.2009 г., сумата от 795,48 лв., представляваща законна
1
лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.08.2004 г. до 15.10.2009г.,
както и законната лихва върху главницата от 03.11.2009 г. до окончателното й
изплащане, както и направените разноски в размер на 168,63 лв. Представен е
изпълнителен лист от 19.07.2010г. за посочените суми, издаден след констатация на
съда, че заповедта подлежи на изпълнение.
Видно от отразяването върху гърба на изп. лист образуваното въз основа на него
на изп. дело № 232/11 г. е прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
Установява се от представеното изп. дело № 2371/20 г. по описа на ЧСИ Ст.Б., че
въз основа на посочения изп. лист от 19.07.2010г. по молба на взискателя
„Топлофикация Перник” АД от 22.12.2020г. е образувано изп.д. № 2371/2020 г. срещу
С.Б.Л., като в молбата взискателят е поискал налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника и е овластил съдебния изпълнител с правомощията по чл. 18
ЗЧСИ. При извършена справка е установено, че лицето е починало през 2014 г. С
постановление от 12.03.2021 г. са конституирани наследниците му ЮЛ. СТ. Б. и В.С.Л.,
до които са изпратени покани за доброволно изпълнение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това
дали е налице висящо изп. производство искът е предявен за установяване
недължимостта на вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване. В случая с исковата молба ищцата въвежда факти, настъпили след
издаване на заповедта за изпълнение.
Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително изпълнение за
вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и обстоятелства,
настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
Върху гърба на изп. лист има отбелязване, че въз основа на него е образувано
изп. дело на 13.12. 2011 г., което е прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК на 14.01.
2020 г., като не става ясно при кой съдебен изпълнител и какви действия са
предприемани по него, кога същото е перемирано, доколкото постановлението на
съдебния изпълнител има само констативно действие. Към 13.12.2011 г. - датата на
образуване на производство по изпълнително дело №232/2011 г. е действало ППВС
3/18.11.1980г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. Съгласно т. 10
от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително
2
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не
се спира. Разрешенията, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г., се прилагат занапред спрямо
неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни производства. /в
същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС/.
В случая ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установи да са
извършени изп. действия по изп. дело № 232/2011г. след подаване на молбата за
образуване на изп. дело. В този смисъл съдът приема, че след подаване на молбата за
образуване на изп. дело, с изтичането на две години е настъпила перемция или към
2013 г. производството е прекратено. От този момент е започнал да тече давностният
срок за погасяване на правото на принудително изпълнение за вземанията, който е
изтекъл през 2018 г.
След като изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение
на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че погасителната давност за
вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това каква е давността с оглед
характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години. Влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на съдебното решение по
смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Изразеното становище относно приложимия давностен
срок е застъпено и в актуалната съдебна практика на ВКС - решение № 37 от
24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 3 от 04.02.2022 г. по
гр. д. 1722/2021 г., IV г. о..
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. / т. 10 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая действия, годни поначало да прекъснат давността, са предприети след
като давността вече е била изтекла през 2018 г., поради което правото на принудително
изпълнение е погасено и предявените искове са основателни.
Следва да се посочи, че молба от 22.12.2020г., с която се иска налагане на запор
поначало е годно да прекъсне давността действие, но същата е насочена срещу
несъществуващ правен субект. Длъжникът е починал през 2014 г., а молбата срещу
него е подадена през 2020г. и съгласно т. 2 от постановките на ТР 1/2017 на ОСГТК на
ВКС, които следва да намерят приложение и в изпълнителното производство, е налице
3
начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално
правоотношение, поради което производството се явява недопустимо. Едва с
предприемането на действия сред горепосочените, насочени срещу наследника, може
да се прекъсне давността по отношение на вземането, съобразно неговия наследствен
дял. В случая такива действия срещу ищцата не са предприети. Връчването на покана
за доброволно изпълнение няма такова действие.
Предвид изложеното предявените искове следва да се уважат.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ищцата имат право на разноски
за ДТ в размер на 68, 75 лв., такса за копие на изп. дело 24 лв. и адв. възнаграждение в
размер на 400, чието заплащане е удостоверено в представения договор за правна
защита и съдействие или общо 492,75 лв..
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че ЮЛ. СТ. Б. , ЕГН
**********, с адрес гр. ****, в качеството си на наследник на С.Б.Л. НЕ ДЪЛЖИ на
„Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, съобразно наследствената си квота 1/ 2
ид. част, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение,
сумата в размер на 1246,08 лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода
от 01.06.2004г. до 30.04.2009 г. и сумата от 397,74 лв., представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 01.08.2004 г. до 15.10.2009г., за които е
издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 5566/2009 г. на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на
ЮЛ. СТ. Б., ЕГН **********, с адрес гр. **** сумата в размер на 492,75 лева,
представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4