РЕШЕНИЕ
№ 2613
гр. Варна, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20233110105042 по описа за 2023 година
Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена „***“ ООД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: гр. ***, с която се претендира да бъде прието за
установено по отношение „***“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.***, ул. „***" № ***, че е незаконосъобразно производството срещу ищеца по изп.
дело № *** на ЧСИ *** № *** на КЧСИ, образувано по Изпълнителен лист № ***г.,
издаден в полза на ответника въз основа на Заповед № ***г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 20964/2019г. по описа на РС – Варна; Решение
№ ***г. по гр.д. № ***г. на PC - Варна и Решение № ***. по т.д. № 1748/2021 на ОС –
Варна за сумата от общо 13737,50 лева (тринадесет хиляди седемстотин тридесет и
седем лева и петдесет стотинки), от които 9000 лв. (девет хиляди лева) - частичен иск
от общ размер от 176 533,71 лева, дължима за извършени СМР /вложени материали и
труд/ извън предмета на сключените между страните Договори за строителство от ***.
и ***г., законната лихва върху гореспоменатата сума за периода от 20.12.2019 до
23.12.2021г. в размер на 1837,50 лв. (хиляда осемстотин тридесет и седем лева и
петдесет стотинки); 1000 (хиляда) лева, представляваща частичен иск от общия
дължим размер от 5 789,36 лева за обезщетение за забава, за периода от 25.08.2019г. до
датата на подаване на заявлението - 1***г.; 1300 (хиляда и триста) лева,
представляваща сторени разноски в исковото производство по ГД № *** по описа на
1
PC - Варна за 2020 и 600 (шестстотин) лева, представляващи сторените
съдебноделоводни разноски във въззивното производство по ТД № *** по описа на ОС
- Варна за 2021г., тъй като правото на ответника за принудително изпълнение на
задължението е погасено чрез плащането му от ищеца на трето лице – кредитор на
взискателя по друго изп. дело.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: С Решение № ***г. постановено по т.д № *** по описа на ОС -
Варна за 2019г., влязло в законна сила на 06.08.2020г. „***“ ООД е било осъдено да
заплати на В. Н.ич О., гражданин на ***роден на ***г., сумата 61 000 евро по договор
за заем от 05.07.2013г, ведно със законната лихва от предявяване на иска 08.05.2019г
до окончателно плащане на сумата; сумата 5117,22 евро, представляваща обезщетение
за забавеното връщане на заемната сума за период на забава от 11.07.2018 до
08.05.2019г, на осн. чл. 92 ЗЗД; сумата 5172,56лв, представляваща направени от ищеца
съдббно-деловодни разходи. За тези суми В. Н. О. се снабдил с Изпълнителен лист №
***г. и образувал срещу длъжника ИД № ***на ЧСИ *** вписана в Камарата на ЧСИ
под № ***Въз основа на Изпълнителен лист № ***г. издаден съобразно Решение №
261459/26.04.2021г. по ГД № 6386/2020г. по описа на PC-Варна и Решение №
1868/10.12.2021г. по т.д. №1748/2021г по описа на ОС–Варна, влезли в законна сила на
10.12.2021г. било образувано гореописаното изп.д № ***на ЧСИ *** с предмет
оспореното с настоящия иск вземане. На 23.12.2021г. „***“ ООД с ЕИК *** получило
съобщение по изп.д № *** на ЧСИ *** с което бил наложен запор върху вземанията на
взискателя по това дело „***“ ООД срещу „***“ ООД, произтичащи от влезлите в
законна сила решения по гр.д. № 6386/2020г. по описа на PC -Варна и по т.д.
№1748/2021г. по описа на ОС – Варна, като на „****“ ООД било разпоредено да
изпълни задълженията си произтичащи от горните съдебни актове не на кредитор
„***“ ООД, а по сметка на ЧСИ *** за удовлетворяване на вземанията на взискателя
по образуваното при него изп.д. № *** - В. Н. О. На 23.12.2021г „***“ ООД заплатило
на В. Н. О. сумата от 13737,50 лв., която било осъдено да заплати на „***“ ООД с
влезлите в сила решения по гр.д. № 6386/2020г. по описа на PC -Варна и по т.д.
№1748/2021г. по описа на ОС – Варна. На 22.05.2022г. взискателят по изп.д. № *** на
ЧСИ ***- В. Н. О. издал на „***“ ООД писмена разписка с нотариална заверка на
подписа по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, с която удостоверил извършеното плащане и
потвърдил, че размерът на дълга към него на „***“ ООД по изп.д. № *** се намалява
със сумата от 13737,50 лв. С оглед на обстоятелството, че „***“ ООД, като длъжник по
изп.д. № *** е заплатило дължимото по него парично вземане на трето лице -
кредитор на взискателя „***“ ООД, който е наложил запор върху вземанията му по
процесното изпълнително дело, счита, че то има за предмет събиране на погасено чрез
плащане вземане, поради което е незаконосъобразно. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор
2
от редовно уведомения ответник, с който изразява становище за неоснователност на
иска. Оспорва извършеното плащане от ищеца като длъжник по процесното изп. дело
в полза на трето лице – кредитор на ответника по друго изп. дело. Сочи, че
представената декларация не следва да се цени като документ по чл. 433 ал. 1 т. 1 ГПК
и не установява такова плащане, доколкото не отговаря на ЗОПБ. Оспорва
съдържанието й като частен документ. Сочи, че В. Н. О. и ищеца са свързани лица.
Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и
в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – пълни копия на ИД №***г. по описа на ЧСИ ***
и ИД № ***г. по описа на ЧСИ ***, както и изпълнително дело № ***г. по описа на
ЧСИ *** за обезпечение, се установява, че: С Решение № 317/21.05.2020г.
постановено по т.д № 718 по описа на ОС - Варна за 2019г., влязло в законна сила на
06.08.2020г. „***“ ООД е било осъдено да заплати на В. Н. О., гражданин на ***роден
на ***г., сумата 61 000 евро по договор за заем от 05.07.2013г, ведно със законната
лихва от предявяване на иска 08.05.2019г до окончателно плащане на сумата; сумата
5117,22 евро, представляваща обезщетение за забавеното връщане на заемната сума за
период на забава от 11.07.2018 до 08.05.2019г, на осн. чл. 92 ЗЗД; и сумата 5172,56лв,
представляваща направени от ищеца съдббно-деловодни разходи. За тези суми В. Н. О.
се снабдил с Изпълнителен лист № ***г. и образувал срещу длъжника ИД № *** на
ЧСИ *** вписана в Камарата на ЧСИ под № ***
Изп. дело № *** на ЧСИ ***, № *** на КЧСИ било образувано въз по молба
подадена от въз основа на Изпълнителен лист № 264924/29.12.2021г. издаден в полза
на взискателя въз основа на Заповед № 497/04.02.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 20964/2019 г. по описа на Районен съд – Варна;
Решение № 261459/26.04.2021г. по гр.д. № 6386/2020г. на PC - Варна и Решение №
1868/ 10.12.2021г. по т.д. № 1748/2021 на ОС – Варна /влезли в законна сила на
10.12.2021г./ за вземане от общо 13737,50 лева (тринадесет хиляди седемстотин
тридесет и седем лева и петдесет стотинки), от които 9000 лв. (девет хиляди лева) -
частичен иск от общ размер от 176 533,71 лева, дължима за извършени СМР /вложени
материали и труд/ извън предмета на сключените между страните Договори за
строителство от 21.10.2012г. и 01.07.2014г., законната лихва върху гореспоменатата
сума за периода от 20.12.2019 до 23.12.2021г. в размер на 1837,50 лв. (хиляда
осемстотин тридесет и седем лева и петдесет стотинки); 1000 (хиляда) лева,
представляваща частичен иск от общия дължим размер от 5 789,36 лева за
обезщетение за забава, за периода от 25.08.2019г. до датата на подаване на заявлението
- 19.12.2019г.; 1300 (хиляда и триста) лева, представляваща сторени разноски в
исковото производство по ГД № 6386 по описа на PC - Варна за 2020 и 600
(шестстотин) лева, представляващи сторените съдебноделоводни разноски във
3
въззивното производство по ТД № 1748 по описа на ОС - Варна за 2021г.
На 23.12.2021г. „***“ ООД, с ЕИК *** получило съобщение по изп.д № *** на
ЧСИ ***, с което бил наложен запор върху вземанията на взискателя по това дело
„***“ ООД срещу „***“ ООД, произтичащи от влезлите в законна сила решения по
гр.д. № ***г. по описа на PC -Варна и по т.д. №1748/2021г. по описа на ОС – Варна,
като на „***“ ООД било разпоредено да изпълни задълженията си произтичащи от
горните съдебни актове не на кредитор „***“ ООД, а по сметка на ЧСИ *** за
удовлетворяване на вземанията на взискателя по образуваното при него изп.д. № *** -
В. Н. О. На 03.05.2022г. В. Н. О. издал разписка-декларация, с нотариална заверка на
подписа, че на 23.12.2021г „***“ ООД му е заплатило сумата от 13737,50 лв., която
последното било осъдено да заплати на „***“ ООД с влезли в сила решения по гр.д. №
6386/2020г. по описа на PC -Варна и по т.д. №1748/2021г. по описа на ОС – Варна,
която подал в качеството на взискател по изп.д. № *** на ЧСИ *** по чл. 433, ал. 1, т.
1 от ГПК, за да удостовери извършеното плащане и да потвърди, че размерът на дълга
към него на „***“ ООД по изп.д. № *** се намалява със сумата от 13737,50 лв.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е отрицателен установителен с правно основание чл. 439
ГПК.
Искът по чл. 439 ал.1 ГПК /аналогичен на чл. 254 ГПК отм./ е предоставен на
страните в изпълнителния процес за оспорване предприетото срещу длъжника
изпълнение по конкретното изпълнително дело образувано въз основа на съдебно
изпълнително основание /или и несъдебно, ако е издадено при действието на
ГПК/отм./, като изискването на чл. 439 ал.2 ГПК е искът да се основава на
непреклудирани от силата на пресъдено нещо факти и обстоятелства, настъпили след
приключване на съдебното дирене, респ. след влизане в сила на заповедта за
изпълнение по чл. 410 или чл. 417 ГПК /неприложимо при несъдебните изпълнителни
основания, доколкото при издаването им не е било провеждано съдебно дирене/.
По настоящото дело не се оспорва процесуалната легитимация на страните, като
тя се установява и от обсъдения изпълнителен лист издаден по реда на чл. 410 ГПК и
покана за доброволно изпълнение. Горната правна квалификация е обоснована от
твърдението на ищеца, че искът се основава само на факт, възникнал след издаване на
изпълнителния лист – погасяване на вземането по изп. дело чрез плащането му от
ищеца на трето лице – кредитор на взискателя по друго изп. дело, поради което е
допустим. В т.см. Определение № 113/26.01.2011 по ч.т.д. № 577/2009 година на ВКС,
решение № 68/24.04.2013 по т. д. № 78/2012г. на ВКС и др.
При иск с горепосочената правна квалификация, в тежест на ищеца е да
установи правния си интерес от водения иск, като докаже качеството си на длъжник по
4
изпълнително дело № *** на ЧСИ *** и настъпили факти и обстоятелства след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден
изпълнителния лист, които погасяват вземането предмет на принудителното
изпълнение на взискателя – ответник в размер на 13737,50 лв., тъй като въз основа на
запор наложен по изп.д. № *** по описа на ЧСИ *** е платил вместо ответника -
длъжник по това изп. дело сумата от 13737,50 лв. на трето лице – кредитор, и това
плащане е прието от този кредитор и ЧСИ ***; респ. Ответникът следва да установи
наличието на материално- и процесуалноправна законосъобразност на изпълнителния
процес по изп. дело № ***на ЧСИ ***, вкл. съществуването на подлежащо на
принудително изпълнение вземане.
По делото не се спори, че ищецът е длъжник по изпълнително дело № *** на
ЧСИ *** за плащане на вземането обективирано в изп. лист за сумата от общо
13737,50 лева издаден въз основа на Заповед № 497/04.02.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 20964/2019г. по описа на РС – Варна;
Решение № 261459/26.04.2021г. по гр.д. № 6386/2020г. на PC - Варна и Решение №
1868/ 10.12.2021г. по т.д. № 1748/2021 на ОС – Варна.
Въз основа на гореобсъдената декларация подадена по законоустановения
надлежен ред на чл. 433 ал.1 т.1 ГПК, според която третото за настоящото
производство лице В. Н. О. имащо качество на взискател по изп.д. № *** по описа на
ЧСИ *** е признал плащане от ищеца по настоящото дело „***“ ООД, с което дългът
на длъжника по това изп. дело „***“ ООД и взискател по процесното изп. дело № ***
е намалял със сумата от 13737,50 лева, съдът намира, че и задължението по него към
„***“ ООД от длъжника „***“ ООД е намаляло със същата сума. Безспорно
взискателят по процесното изп. дело се ползва от намалението на дълга му по изп.
дело № *** по описа на ЧСИ ***, което намаление е настъпило за сметка на
имуществото на „***“ ООД действало в съответствие с нормата на чл. 74 ЗЗД.
Относно възражението на ответника за липсата на друго удостоверяване на
извършеното плащане от ищеца в полза на третото лице, трайната съдебна практика
приема, че нарушението на разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОПБ е основание за
налагане на административно наказание съгласно чл. 5, ал. 1 ЗОПБ, но води до
недействителност на самото правоотношение във връзка, с което е извършено
плащането, нито оборва наличието на плащане.
Въз основа на изложените доводи съдът намира, че искът е изцяло основателен и
следва да бъде уважен.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК право на разноски има ищеца. В случая
съобразно представените доказателства – вносна бележка те са на стойност 1980 лева
за адвокатско възнаграждение и 549 лева за държавна такса – общо 2529,50 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
5
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК по отношение на
„***“ ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.*** и „***“ ООД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, че е незаконосъобразно
производството по изп. дело № *** на ЧСИ ***, № *** на КЧСИ, образувано по
Изпълнителен лист № ***г., издаден в полза на ответника въз основа на Заповед №
497/04.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
20964/2019г. по описа на РС – Варна; Решение № 261459/26.04.2021г. по гр.д. №
6386/2020г. на PC - Варна и Решение № 1868/ 10.12.2021г. по т.д. № 1748/2021 на ОС –
Варна ДО РАЗМЕР НА сумата от общо 13737,50 лева (тринадесет хиляди
седемстотин тридесет и седем лева и петдесет стотинки), от които 9000 лв. (девет
хиляди лева) - частичен иск от общ размер от 176 533,71 лева, дължима за извършени
СМР /вложени материали и труд/ извън предмета на сключените между страните
Договори за строителство от 21.10.2012г. и 01.07.2014г., законната лихва върху
гореспоменатата сума за периода от 20.12.2019 до 23.12.2021г. в размер на 1837,50 лв.
(хиляда осемстотин тридесет и седем лева и петдесет стотинки); 1000 (хиляда) лева,
представляваща частичен иск от общия дължим размер от 5 789,36 лева за
обезщетение за забава, за периода от 25.08.2019г. до датата на подаване на заявлението
- 19.12.2019г.; 1300 (хиляда и триста) лева, представляваща сторени разноски в
исковото производство по ГД № 6386 по описа на PC - Варна за 2020 и 600
(шестстотин) лева, представляващи сторените съдебноделоводни разноски във
въззивното производство по ТД № 20213100501748 по описа на ОС - Варна за 2021г.,
тъй като правото на ответника за принудително изпълнение на горепосоченото
задължение за 13737,50 лева, е погасено чрез плащането му от ищеца-длъжник при
условието на чл. 74 ЗЗД на трето лице /В. Н. О./ – кредитор по друго изп. дело спрямо
ответника-взискател.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК „***“ ООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. *** да заплати на „***“ ООД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. *** сумата от 2529,50лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6