№ 5157
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.А
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110207132 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „******************** ЕООД, с ЕИК:
******************** представлявано от управителя ********************
против наказателно постановление (НП) № 764958-F760229 от 10.04.2024 г.,
издадено от ********************, в качеството на началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с което на дружеството
е наложена „имуществена санкция” в размер на 1500.00 лв., на основание чл.
185, ал.2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), за
нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
(Наредба № Н-18).
В жалбата се поддържа, че дружеството не е извършило нарушението, за
което е санкционирано, както и че при издаване на обжалваното НП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно, че НП
1
не съдържа задължително изискуемите реквизити, посочени в разпоредбата на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. С оглед на това се моли за отмяна на обжалваното
НП.
В съдебното заседание, жалбоподателят – редовно призован, се
представлява от адв. И. И., който поддържа жалбата. Моли за отмяна на
обжалваното НП, като незаконосъобразно и неправилно. Моли за присъждане
на сторените по делото разноски, като представя договор за правна защита и
съдействие. По искане на същия съдът му е определил 7-дневен срок за
представяне на писмени бележки, каквито по делото не са постъпили до
момента.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.Г,
който оспорва жалбата и моли същата да се остави без уважение, а
обжалваното НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Счита, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от другата страна.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
и наведените доводи от страните, приема за установено следното:
От фактическа страна:
На 19.03.2024 г. е извършена проверка от инспектори към ЦУ на НАП –
свидетеля М. К. И. и негов колега, в търговски обект по смисъла на параграф
1, т.41 от ДР на ЗДДС – дюнерджийница А********************, находящ се
на адрес: гр. София, ******************** стопанисван от
„******************** ЕООД, с ЕИК: ********************.
Преди легитимирането си контролните органи са извършили контролна
покупка, за която не им е издаден фискален касов бон.
След легитимирането си, установили, че в обекта се намира 1 бр.
фискално устройство /ФУ/ модел “ELTRADE EDITO-KSM-247” с ИН на ФУ:
ED375850 и ИН на ФП: 44375850 и рег. № на ФУ в НАП: 4629968/24.04.2023 г.
При извършеното фактическо засичане на касовата наличност в
проверявания обект в момента на проверката в касата /черна кутия, поставена
на тезгяха и каса на устройството за самообслужване, намиращо се в обекта/ е
2
установена сума в брой в размер на 675,20 лева, за която управителят на
дружеството, стопанисващо търговския обект – Басел Алгафари съставил и
подписал опис /в който са описани по купюри намерените парични средства/,
а дневният оборот съгласно разпечатания дневен финансов отчет /ДФО/ от
инсталираното в обекта ФУ, към момента на проверката, бил в размер на 28,00
лева.
По този начин е установена положителна разлика в касовата наличност в
размер на 647,20 лева, която сума представлява въведени пари в касата, извън
случаите на продажби, които не са отразени във ФУ с функцията „служебно
въведени” суми, с каквато ФУ разполагало, видно от разпечатания ДФО.
За осъществените действия на място е изготвен протокол за извършена
проверка №0161020 от 19.03.2024 г., с който проверяващите иззели документи
– отпечатания ДФО, направения опис на фактическата касова наличност и
други, описани в протокола. Протоколът за извършена проверка е съставен в
присъствието на управителя на дружеството, стопанисващо обекта.
Административно-наказателното производство е образувано със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
F60229/19.03.2024 г. за това, че „******************** ЕООД, с ЕИК:
******************** не е изпълнило задължението си да отразява всяка
промяна в касовата наличност, като паричната сума в размер на 647,20 лева,
представляваща положителна разлика, намерена в касата, извън случаите на
продажби за деня, не е отразена в наличното фискално устройство като
"служебно въведена" сума в касата, квалифицирано като нарушение на чл. 33,
ал.1 Наредба № Н-18. Актът е съставен в присъствието и връчен на
управителя на „******************** ЕООД, с ЕИК: ********************,
който го подписал без възражения. Такива не са подадени и в срока по чл.44,
ал.1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт, при идентично описание на
нарушението, обстоятелствата, при които е установено и посочване на
правната му квалификация, на 10.04.2024 г. е издадено обжалваното НП, с
което АНО наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на
1500.00 лв., на основание чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС. Наказателното
постановление е връчено на управителя на „******************** ЕООД, с
ЕИК: ******************** на 15.04.2024 г., а жалбата против него е
3
подадена и входирана в НАП на 25.04.2024 г.
Изложената фактическа обстановка се установи безпротиворечиво от
показанията на актосъставителя М. И., които съдът кредитира напълно, като
логични, последователни и напълно подкрепящи се от приобщените по делото
по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателствени средства. От гласните
доказателствени средства, преценени в съвкупност с протокола за
извършената проверка и иззетите с него доказателства, безспорно се установи
времето и мястото на осъществяване на данъчна проверка и констатираните в
хода на същата факти и обстоятелства.
Показанията на актосъставителя, който е участвал при извършване на
данъчната проверка, се подкрепят от приетите ДФО от ФУ, намиращо се в
обекта и съставения опис на парите в касата.
По делото безспорно се установи, че независимо от това кой и за какво е
въвел в касата паричната сума, явяваща се разлика между реално намиращите
се пари в касата и сумата, съгласно разпечатания дневен финансов отчет
/ДФО/ от инсталираното в обекта ФУ, тази парична сума /положителна
разлика от 647.20 лева/, не е била регистрирана във фискалното устройство,
като "служебно въведени" пари в касата.
От приетия дневен финансов отчет от фискалното устройство безспорно
се установи, че ФУ има функции "въведени" и "изведени" суми.
Съдът взе предвид Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния
директор на НАП като доказателство, удостоверяващо компетентността на
административно-наказващия орган и актосъставителя, наред с показанията
на актосъставитля за заеманата от него длъжност.
Писменото доказателство, представено от процесуалния представител
на жалбоподателя в хода на съдебното следствие, а именно протокол,
приложен на л.39 от делото, не е от естество да промени гореустновените
факти. От този протокол не се установява техническа неизправност на
фискалното устройство в обекта, информация за наличие на каквато не е била
подадена и в НАП, видно от писмо от 24.10.2024 г. на началника на Отдел
„Оперативни дейности“- София /л.55 от делото/. Евентуално наличен
технически проблем на апарата за самообслужване към който е бил свързан
фискалния принтер е следвало да се отстрани своевременно от отговорните за
това служители на дружеството или сервиз, осъществяващ поддръжката, като
4
несвоевременното отстраняване на същия, не може да доведе до отпадане
отговорността на дружеството-жалбоподател, която е обективна и безвиновна,
на осн. чл.83 ЗАНН.
От правна страна:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите. Жалба е депозирана в законоустановения преклузивен срок, от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разглеждайки законосъобразността на обжалваното НП по същество,
съдът намира, че същото следва да бъде потвърдено, поради следните
съображения:
Актът и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл. 193,
ал.2 ЗДДС, с оглед на представените заповеди на изпълнителния директор на
НАП, посочени по-горе, както и в сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
При извършената служебна проверка на законосъобразността на
издаденото НП, настоящият състав приема, че в хода на административно-
наказателното производство не е допуснато съществено процесуално
нарушение. В обжалваното НП ясно е недвусмислено е посочено, че
жалбоподателят се санкционира и административно наказателната му
отговорност се ангажира на осн. чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС. Налице е
съответствие между словесното описание на извършеното нарушение и
дадената от компетентните органи правна квалификация, съобразено с
изискванията на чл. 42, т.4 и т.5 и чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Спазена е и
разпоредбата на чл.42, т.3 от ЗАНН, като от описаните обстоятелства по
извършване на нарушението безусловно се извеждат датата и мястото на
извършване на нарушението, а именно в проверения търговски обект, на
датата на извършване на проверката.
Видно от съдържанието на АУАН и НП, не е налице съществено
разминаване между фактическата обстановка, описана в двата акта.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за неспазване на реда на
отчитане на промяната в касовата наличност, който е установен в чл. 33, ал.1
Наредба № Н-18. Съгласно тази разпоредба, всяка промяна в касовата
наличност, включително при отчитане на получени средства от вече
регистрирани продажби /но не само/, следва да се отразява във фискалното
5
устройство, а служебното въвеждане и извеждане на парични средства - с
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Това
задължение не касае само регистрирането на получените средства от
продажби, а всяка една промяна в касовата наличност, независимо от
естеството на същата и произхода на паричните суми и причините за
въвеждане и извеждане на такива от касата. Извършеното нарушение е
свързано с редовното водене на касова книга, по аргумент от чл. 33, ал.2
Наредба № Н-18 и от семантичното тълкуване на сочената като нарушена
разпоредба, която цели отчитане на движението на паричните потоци в касата
- промяната на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата), които не са свързани с продажба или доставка на
стоки или услуги, за които е задължително издаване на касова бележка, на осн.
чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав
приема, че дружеството-жалбоподател е осъществило нарушение по чл. 185,
ал.2, вр. ал.1 ЗДДС, като не е изпълнило задължението си да отчита и отразява
във ФУ всяка промяна в касовата наличност, по реда определен в чл. 33, ал.1
Наредба № Н-18/13.12.2006 г., като причините за това са ирелевантни, с оглед
на обективната и безвиновна отговорност, която носят юридическите лица за
неизпълнение на задълженията им към държавата, на осн.чл.83 ЗАНН.
Извършващите търговска дейност от името и за сметка на търговеца, следва
да са наясно с това, че всяка промяна в наличността на касата подлежи на
въвеждане във ФУ, чрез функциите „служебно въведени” и „служебно
изведени” суми. Това налага извода, че и сумата, която представлява
установената разлика в касовата наличност, за която се твърди, че е останала в
касата за самообслужване като оборот от предния ден е можело и следвало да
бъде въведена ръчно с функцията „служебно въведени” суми във ФУ, след
като фактически се намира в касата. Техническият проблем на апарата за
самообслужване в обекта очевидно е възпрепятствал само автоматичното
въвеждане на посочената сума, но не е имало пречка същата да се въведе
ръчно от служител на дружеството след като фактически се е намирала в
касата, а намиращото се в обекта ФУ е било технически изрядно и
притежаващо функцията, позволяваща служебно въвеждане на парични суми.
Като не е сторено това е нарушена разпоредбата на чл. 33, ал.1 Наредба № Н-
18/13.12.2006 г.
6
Тъй като в случая е ангажирана отговорността на търговец - юридическо
лице, въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде
обсъждан, защото се касае за санкциониране на субект, чиято отговорност е
обективна и безвиновна, чрез налагане на имуществена санкция по чл. 83 от
ЗАНН. От това следва и изводът, че при реализирането й не следва да се
анализира липсата, респективно наличието на вина у дружеството-
жалбоподател, неговия управител или у други лица, свързани с
осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната форма.
С оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление е
издадено при спазване на материалния закон, досежно правната квалификация
на нарушението.
За извършеното административно нарушение по чл. 33, ал.1 Наредба №
Н-18/13.12.2006 г., вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, законодателят е предвидил
налагане на имуществена санкция с разпоредбата на 185, ал.2 ЗДДС, като
санкцията е в зависимост от това дали нарушението е довело до неотразяване
на приходи или не. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи,
каквото по дефиниция е процесното нарушение, е предвидено, че се налага
санкция в размерите по ал. 1, а именно за юридически лица и ЕТ имуществена
санкция в размери от 1000 до 4000 лева /в актуалната редакцията, действаща
към датата на нарушението/.
При проверката, в настоящия случай е установено, че нарушението
изразило се в неиздаване на фискален бон за направената от контролните
органи контролна покупка е довело до неотразяване на приходи, но това
представлява самостоятелно и отделно нарушение – по чл.3, ал.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г.
Настоящият съд намира, че констатираната в случая положителна
разлика между наличните в касата парични средства и отчетения чрез ФУ
дневен оборот от продажбите в проверения обект на 19.03.2024г., изпълва
състава на нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., и по
дефиниция не води до неотразяване на приходи, както е приел и наказващият
орган, поради което е наложил на дружеството имуществена санкция на
основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, в рамките на границите, определени
в посочената разпоредба, като наложил имуществена санкция в размер на
1500 лева. Същата е малко над минималната санкция, предвидена от
7
законодателя, като АНО изрично е изложим мотиви за определянето и в този
конкретен размер, а именно, че констатираната положителна разлика в
касовата наличност е значителна. Според настоящия съдебен състав,
извършеното нарушение като цяло затруднява проверката на органите по
приходите да установят източника на паричните средства, намерени в касата
като положителна разлика и това дали те не са в резултат на неотчетени
продажби, с оглед на което и като се вземе предвид констатираната
положителна разлика в конкретния случай /647.20 лева/, се налага извод за
това, че размерът на санкцията е справедливо и законосъобразно определен, за
да е от естество да постигане целите на наказанието, предвидени в чл.12
ЗАНН.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че нарушението не може
да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН, доколкото не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за
нарушенията от същия вид. Дори напротив, с оглед размера на констатираната
положителна разлика от 647.20 лева, деянието се отличава с по-висока
обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид, което
обосновава налагането на имуществена санкция в размер малко над
минималния, както законосъобразно е процедирал АНО.
С оглед изхода на делото и направеното изрично искане за това, в полза
на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева, на осн. чл. 63д, ал.3 от ЗАНН, който
съдът счита, че съответства на фактическата и правна сложност на делото и
осигуреното представителство от юрисконсулт и в четирите съдебни
заседания по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 764958-F760229 от
10.04.2024 г., издадено от ********************, в качеството на началник на
Отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с което на
„******************** ЕООД, с ЕИК: ******************** е наложена
8
„имуществена санкция” в размер на 1500.00 лв., на основание чл. 185, ал.2, вр.
ал.1 ЗДДС, за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ.
ОСЪЖДА „******************** ЕООД, с ЕИК:
******************** ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите
/НАП/ сумата в размер на 100.00 /сто/ лева, представляваща присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните, пред
Административен съд град София, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9