Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 186
гр. Перник, 09.02.2024
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – П.**,
касационен състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти
януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Е. В.и с
участието на прокурор К. Т.** от Окръжна прокуратура – П.**, като разгледа
докладваното от съдия Кирил Чакъров КАНД № 210 по описа за 2023 година на
Административен съд - П.**, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на А.В.К., с ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адвокат Р.З. ***, негов пълномощник, срещу Решение № 410 от 09.11.2023 г.,
постановено по АНД № 20231720200800/2023 г. по описа на Районен съд – П.**, В ЧАСТТА, с която е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 23-1158-000374 от 06.03.2023 г, издадено от
началника на сектор „Пътна полиция“ (СПП) към Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – П.** и на жалбоподателя, за
извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са наложени административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева) и административно наказание „лишаване от
право“ да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 1 (един) месец.
Касаторът твърди, че постановеното
съдебно решение в оспорената му част е неправилно и незаконосъобразно –
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в
нарушение на материалния закон и при явна несправедливост. Излага съображения,
че районният съд не е обсъдил задълбочено и обосновано аргументите за
незаконосъобразност на НП в тази му част касателно описанието на фактическата
обстановка, неяснота кое е административното нарушение и обстоятелствата, при
които е извършено, неяснота относно местоизвършването на нарушението. Моли съда
да отмени първоинстанционното решение и да реши делото по същество, като отмени
наказателното постановление и в потвърдената му част.
Касационната жалба е връчена на
ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.
В проведеното на 24.01.2024 година
съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от
адвокат Р.З. ***, който поддържа жалбата.
В проведеното на 24.01.2023 г. съдебно заседание, ответникът по
касационната жалба – началник СПП при ОДМВР – П.**, не се явява и не изпраща процесуален представител.
В проведеното съдебно заседание на
24.01.2024 година, представителят на Окръжна прокуратура - П.**, счита че
решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага същото да
бъде оставено в сила.
Административен съд – П.**, като прецени събраните по делото доказателства
и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след
съвещание намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която
решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С НП № 23-1158-000374 от 06.03.2023 г, началникът на СПП ОДМВР – П.**, В
ЧАСТТА му по т. 1 налага на А.В.К. административно наказание „глоба“ в размер
на 100 лв. и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за
срок от 1 месец, за това, че на 15.02.2023 г., в 12:00 часа, в гр. П.**, на
кръстовището на ул. „***“ с ул. „***“, като водач на МПС, лек автомобил „**“ с
рег. № **, при извършване на маневра – завой надясно, при въведена временна
организация на движението с пътен знак „В2“, поставен на метална стойка,
продължава движението си по ул. „Стримон“, блъска намиращия се отдясно по
посока на движението служител М. А.**, въвеждащ временна организация на пътното
платно, след което не спира и не установява последиците от пътното транспортно
произшествие (ПТП), с което осъществява състав на административно нарушение по
чл. 123, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – П.**, който с
решението, предмет на настоящия съдебен контрол го потвърждава като
законосъобразно в частта му по т. 1.
За да постанови обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд, в хода на извършваната
цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на
административното наказание приема въз основа на приобщените по делото
доказателства, съставляващи преписката по издаване на НП, че при водене на
същото касателно нарушението по т. 1 не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да обосноват отмяна на НП на това основание.
Първоинстанционният съд разглежда спора по същество като въз основа на
приобщените в хода на съдебното следствие доказателства и след съвкупният им и
поотделно анализ приема за безспорно установено по делото от фактическа страна
отразеното в съставения за процесното АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, касателно нарушението по т. 1 от НП.
Въз основа на така изведените заключения по делото от фактическа страна
районният съд приема за установено от обективна и субективна страна извършването
именно на вмененото с т. 1 на НП нарушение на ЗДвП, при посочените
обстоятелства и от А.К., с наложени за същото предвидените в кумулация
административни наказания и в законоустановения размер/срок, включително със
справедлив – минимален до среден, размер на административното наказание
„глоба“.
Решението е правилно.
Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само
относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като служебно следи само за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция възприема
установената от Районен съд – П.**, фактическа обстановка, която напълно
кореспондира на събраните по делото доказателства. Районният съд е изяснил
делото от фактическа страна, събрал е целия необходим доказателствен материал,
обсъдил е всички доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, включително
обсъдени са свидетелските показания, дадени в хода на съдебното следствие по
съдебното производство.
Без основание са оплакванията така, както са формулирани в касационната
жалба. Следва да се отбележи, че всички оплаквания са били изложени и пред първоинстанционния
съд, а противно на доводите в касационната жалба, същите са обсъдени в
решението, като настоящата инстанция изцяло ги споделя.
В тази връзка споделят се изцяло мотивите, обосновали обжалвания съдебен
акт, за валидност и процесуална законосъобразност на проведеното производство. Настоящата
съдебна инстанция не споделя конкретно и твърдението на касатора, че при
издаване на НП е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, тъй като
относимо към нарушението по т. 1, каквото приема в решението си и районният
съд, наказателното постановление съдържа точно описание на нарушението,
включително мястото, както и обстоятелствата по извършването му и поведението
на водача-нарушител.
Споделят се и изводите в решението за правилно приложен от
административнонаказващия орган материален закон. Безспорно установеното по
делото реализиране от страна на касатора в качеството му на водач на процесното
МПС, на ПТП със засегнато лице – пешеходец, след което напускането на
местопроизшествието без да спре, за да установи, какви са последиците от
произшествието, осъществява именно приложения от наказващия орган административнонаказателен
състав – чл. 123, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Самият
касатор не твърди друга фактическа обстановка, а единствено излага доводи за
допуснати в производството съществени процесуални нарушения, респективно
ограничено право на защита. Споделя се изцяло в тази връзка и възприетото в
мотивите на съдебния акт в обжалваната му част, че административнонаказателен
състав в процесния случай се осъществява и в случаите, когато последиците за
другия участник в ПТП са незначителни, съответно не са констатирани физически
увреждания, тъй като действително законът не въвежда такъв критерий.
Споделят се изцяло и мотивите на първоинстанционния съд досежно правилното
посочване от страна на административнонаказващия орган на нарушената правна
норма и приложимата санкционна такава. Правилни, като основани в приложимия
закон са и изводите в решението за наложени предвидените в санкционната
разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП по вид и размер, и в кумулация
административни наказания „глоба“ и „лишаване от право“. Споделя се в тази
връзка и преценката на районния съд за съобразяване на правилата за определяне
на административните наказания, установени в чл. 27 от ЗАНН, включително
касателно срока на налагане на административното наказание „лишаване от право“.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не
страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото
като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора, ответната страна има право на такива, но не
претендира присъждане на съдебни разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с
чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – П.**
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 410 от 09.11.2023 г., постановено
по АНД № 20231720200800/2023 г. по описа на Районен съд – П.**, , В ЧАСТТА, с която е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 23-1158-000374 от 06.03.2023 г, издадено от
началника на сектор „Пътна полиция“ (СПП) към Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – П.** и на жалбоподателя, за
извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са наложени административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева) и административно наказание „лишаване от
право“ да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 1 (един)
месец.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:/П/ /П/