РЕШЕНИЕ
№ 1567
гр. Пловдив, 26.07. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР
КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа
докладваното от Председателя административно дело № 7 по описа за 2021 год.
на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно
– осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
2. Образувано е по жалба на „И. – Пласт
Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Браниполе,
област Пловдив, ул. „Родопи“ № 49, представлявано от управителя – И.А. И., чрез
адвокат П.В., срещу ревизионен акт № И-16001620001777-091-001/20.10.2020г. на
органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция по
приходите /ТД на НАП/ – Пловдив, потвърден с решение № 628/15.12.2020г. на
директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Пловдив
при Централно управление на Националната агенция по приходите /ЦУ на НАП/, в
частта, с който на оспорващия за период м.11.2019г. допълнително са установени
задължения за данък върху добавената стойност в размер на 2939,96 лева - главница
и 227,87 лева - лихва.
Оспорващият счита, че РА е
необоснован, неправилен и незаконосъобразен, издаден в противоречие с процесуалните
и материални правила. Претендира се, че въпреки представените доказателства:
снимки на превозното средство, фактури, приемо-предавателни протоколи за
предаване на стоката, потвърждения за получаване на стоката, органите по
приходите са формирали неправилен извод за липсата на реално осъществена
вътреобщностна доставка. Твърди се също така, че от страна на приходната
администрация не е изследвана връзката между собственика на моторното превозно
средство, с което е реализиран транспорта и организатора на транспорта, както и
че не е събрана достатъчно информация от трети институции с оглед установяване
факта на преминаване на транспорта през границата на РБългария. Претендират се присъждане
на съдебни разноски.
3. Директорът на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при Централно управление на
Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт
Н., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Иска се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
4. Окръжна прокуратура - гр.
Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото
производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. По допустимостта на жалбата:
5. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за
това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган,
който с решението си изцяло го е потвърдил. Така постановеният от директора на
Дирекция “Обжалване и данъчно -осигурителна практика” - гр. Пловдив резултат и
подаването на жалбата в рамките на предвидения преклузивен процесуален срок,
налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. Административната процедура:
6. Началото на ревизионно производство е сложено със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001620001777-020-01/26.03.2020 г.,
издадена от Й.Т.М., началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, с обхват: данък
върху добавената стойност за периоди: 01.01.2019 г. – 31.03.2019 г. и
01.10.2019 г. – 31.12.2019 г., като е определен краен срок за завършване на
ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е
редовно сторено на 07.04.2020 г. по
електронен път. Със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ №
Р-16001620001777-023-001/06.07.2020 г. и ЗИЗВР № Р-16001620001777-020-003/19.08.2020
г. на същия орган по приходите, срокът на ревизията е продължен до 04.09.2020
г..
В срока по
чл.117 ал.1 ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ №
Р-16001620001777-092-001/18.09.2020 г.
Няма данни по делото да е постъпило възражение срещу РД в срока по чл.117 ал.5
от ДОПК.
В срока по
чл.119 ал.2 от ДОПК компетентният орган по приходите е издал обжалвания в
настоящото производство Ревизионен акт № 16001620001777-091-001/20.10.2020 г.,
който по жалба на РЛ с решение №
628/15.12.2020г. на контролния орган е потвърден в цялост.
С оглед
делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК по делото са
представена заповеди: № РД-09-1801/28.09.2018 г., № РД-09-1020/22.07.2020 г., №
РД-09-1021/22.07.2020 г., № РД-09-1022/22.07.2020 г., № РД-09-1595/07.10.2020
г., № РД-09-1600/08.10.2020 г., № РД-09-1624/12.10.2020 г., всички издадени от
териториалния директор на НАП – Пловдив.
В съдържанието
на всички заповеди за възлагането и изменението на ревизията, ревизионния
доклад и ревизионния акт, е отразено, че са издадени чрез информационна система
"Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис.
Документите са представен на цифров носител, позволяващ справка за валидността
на квалифицираните електронни подписи към датата на издаването им.
Изложеното до тук налага
да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално
компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това
процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма
и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2 във вр.
чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация.
ІV. Фактите по делото:
7. Извършената на „И. – пласт комерс“ ЕООД
ревизия относно правилното прилагане на ЗДДС и ППЗДС обхваща данъчни
периоди от 01.01.2019 г. до 31.03.2019 г. и от 01.10.2019 г. до 31.12.2019 г. В
хода на ревизията органите по приходите са установили, че в подадените дневници
за продажби, касаещи периодите: м.01.2019 г. и м.02.2019 ревизираното дружество
е декларирало извършени вътреобщностни доставки /ВОД/ на алуминиева дограма към
белгийското дружество Milennium B.V.B.A с VIN № ВЕ0824173366 по издадени от „И.
– пласт комерс“ ЕООД 5 бр. инвойса с данъчна основа на стойност 14 699.79 лв. и
ДДС в размер на 2 939.96 лв.
8. На 01.08.2019 г. задълженото лице е подало в ТД на НАП – Пловдив
уведомление по чл.126 ал.3 т.2 от ЗДДС за промяна на задълженията за данъчни
периоди м.01.2019 г. и м.02.2019 г., поради неправилно издадени от него фактури
за ВОД с начислен косвен данък. В отчетните регистри по ЗДДС, касаещи м.11.2019
г., от страна на ревизираното дружество е извършено сторниране на начисления
ДДС през горепосочените два данъчни периода, като издадените 5 бр. фактури са
отразени в дневника за продажби за същия данъчен период с отрицателна стойност
на данъчната основа в размер на (-14 699.79 лв.) и ДДС в размер на (-2 939.96
лв.).
9. През периода м.11.2019 г., от страна на „И. – пласт комерс“ ЕООД са
декларирани ВОД към Milennium B.V.B.A с VIN № ВЕ0824173366, като е приложена
нулевата ставка на данъка, а в клетка 15 от справка-декларация по ЗДДС е
посочена данъчна основа при ВОД в размер на 17 639.75 лв.
10. В хода на ревизионното производство от страна на „И. – пласт комерс“
ЕООД са представени писмени обяснения и доказателства – фактури за извършена
продажба към белгийското дружество, банкови извлечения за извършени
разплащания, сключени договори, ведно с оферти за изработка на алуминиева
дограма. Представени са и 2 бр. приемо-предавателни протоколи, които са
подписани от И.И., в качеството му на управител на „И.и – пласт комерс“ ЕООД, и
на двамата шофьори, в качеството им на материалноотговорни лица, в които не се
съдържа необходимата информация, визирана в изр.2 на чл.45 т.2 б.“а“ от ППЗДДС.
11. Към ревизионното производство са присъединени доказателства, събрани по
повод извършена на дружеството проверка по установяване на факти и
обстоятелства /ПУФО/, приключила с Протокол №
П-16001619149723-073-001/24.02.2020 г. От същите се установява, че в хода на
проверката е декларирано, че транспортът по част от доставките до Белгия е
извършен от българското дружество „Б.Р.Б.БГ.“ ЕООД, а останалата част е
осъществена с наето МПС марка „Ивеко“ с рег. № ***, а лицето, извършило превоза
е Ж.Б..
По време на ПУФО е
инициирана насрещна проверка на „Б.Р.Б.БГ“ ЕООД, за резултатите от която е
съставен Протокол № П-22221019203312-141-001/17.01.2020 г. при ТД на НАП –
София, при която не е установено наличието на търговски взаимоотношения между
това дружество и „И.и – пласт комерс“ ЕООД. От страна на проверяваното лице не
са представени никакви документи, удостоверяващи извършен транспорт на
алуминиева дограма през м.01.2019 г. и м.02.2019 г. от територията на Р
България до територията на Кралство Белгия.
Насрещна проверка е
извършена и на физическото лице Ж.Б., документирана с Протокол №
П-04001220005594-141-001/24.01.2020 г. По повод връчено ИПДПОЗЛ, същият е
представил писмени обяснения, в които сочи, че работи на трудов договор във
фирма „Актаел“ ЕООД, не е извършвал превоз до Белгия с автомобил с рег. № *** и
не е напускал страната в посочения период, както и, че горе цитираното ВПС е
собственост на К.А.. В подкрепа на горното лицето представя удостоверение от
Главна дирекция „Гранична полиция“.
12. Ревизиращият екип е извършил съответните проверки в информационната
система на НАП, документирана с Протокол № 16344494/02.09.2020 г., при която е
установено, че действително, през 2019 г. превозното средство е било
собственост на К.А.. По повод връчено ИПДПОЗЛ с №
Р-16001620001777-041-001/13.07.2020 г., лицето А. не представя никакви
документи и писмени обяснения относно наличието на търговски взаимоотношения с
„И.и – пласт комерс“ ЕООД и не прилага доказателства за осъществен превоз на
алуминиева дограма от България до Белгия.
С оглед така описаните
от ревизиращия екип факти и обстоятелства, е формиран извод, че в конкретния
случай „И.и – пласт комерс“ ЕООД, в качеството си на доставчик, не доказва
реалното осъществяване на декларираните от него ВОД с аргумента, че не е
доказан по надлежния ред транспортът на алуминиева дограма от територията на
България до територията на Белгия и поради липса на представени документи, визирани
в чл.45 ал.2 от ППЗДДС, в резултат на което е направено заключението, че в
конкретния случай не се доказва прилагането на нулевата ставка по чл.53 ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.7 ал.1 от с. з. по издадените 5 бр. инвойса към съответния
чуждестранен контрагент.
За извършените доставки,
на основание чл.86 ал.1 и ал.2 във връзка с чл.82 ал.1 от ЗДДС, органите по
приходите са начислили косвен данък в размер на 2 939.96 лв., установен за
дължим от дружеството през периода м.11.2019 г, ведно с прилежащите лихви в
размер на 227.87 лв.
13. По делото бе разпитан като свидетел лицето Ж.А.Б., от чийто показания се
установява, че познава И.А. И. от с. Браниполе, представляващ дружеството „И.и
– Пласт Комерс“ ЕООД от преди 4-5 г., когато се запознали чрез общ познат,
който се казва Н.и живее в Белгия. И.работел с Н., свидетелят се познавал с
него. Н.имал строителна фирма в Белгия. Преди повече от 4 години, помолил
свидетеля да достави дограма за него в Белгия, която дограма да бъде от „И.и –
Пласт Комерс“ ЕООД - 2015 г., 2016 г., като не си спомня точно периода. За
около година и половина не работели, след което възстановили работата. Не му е
известно Н.с каква фирма е работил там и не може да я посоча. Всеки път, когато
му се е налагало и той го е молил, адресите били различни, като градове не може
да цитира, защото са минали много години и не си спомня. Относно организирането
и транспортирането на стоки за датите: 04.02.2019 г.– 07.02.2019 г. и 04.03.2019
г.–07.03.2019 г. от базата на дружеството „И.и – Пласт Комерс“ ЕООД, гр.
Пловдив, ул. „Коматевско шосе“ до база на белгийско дружество „Millennium
B.V.B.A“ в Белгия, свидетелят заявява, че Н.му се обадил и знае, че имало
такива стоки, които са изнесени, но той физически не е извършил износа. През
това време бил в болничен, а имало и справка от гранична полиция, че не е
напускал територията на България. От м.04.2018 г. е назначен и работи в
„Актеал“ ЕООД. Преди това бил държавен служител в община Берковица като
специалист. След това - в комисия по Стокови тържища. Не е имал правоотношения
с дружеството-жалбоподател. Всичко, което тогава се е случвало, е минавало през
Н.. Не е бил в качеството на посредник между доставчика и получателя. Не е имал
сключени договори за превоз. Не може да отговори как са комуникирали двете
страни. Комуникирал е само с Н., когато се е налагало, се чувал с И.и с баща
му. Комуникацията ставала по телефона. През 2019 г. отдавна бил спрял да се
занимава с тази дейност. Когато Н.му се обадил, свидетелят се свързал със свои
приятели, които да извършат това. Не е ходил да товари стоката. В периода 2015
г. - 2016 г. се е занимавал – шофирал, ходил е там. Нямал договор и уговорки с
жалбоподателя, но твърди, че самият той е организирал доставките в периода 2015
г. - 2016 г. Извършвал друга работа – препродавал автомобили и т.н., и ползвал
това нещо, за да върши услуга на Н.. Н.му се обаждал и молил да вземе дограма,
която е готова, от И.от Пловдив. Имал бус с платформа и отивал - понякога сам,
понякога с шофьор. Дограмата я вземал от тяхната база, но не си спомням адреса.
Била малка база в гр. Пловдив. Всичко, което е возил за тези години, било около
8 - 9 доставки за периода 2015 г. - 2016 г. Давали му документация за оформяне,
но тя била свързана с взаимоотношенията между двете фирми, между „И.и – Пласт
Комерс“ ЕООД и белгийските фирми. Ако е полагал подпис, то е било само на
приемо-предавателни протоколи, че я е взел. При товаренето на стоката И.и баща
му му помагали, не си спомня да е имало ангажирани други лица. Тези стоки
директно ги транспортирали до 2-3 града в Белгия, но не може да си спомни
градовете. По време на транспорта го придружавали хора – негови приятели, с
които пътували заедно. Не може да посочи имена в момента. Не може да се сети
кой точно е пътувал с него и по кое време. Пътни листи и командировъчни за този
момент не са съставяни. Бусът бил на физическо лице - К.А., жената, с която
живее на семейни начала. Свидетелят сочи, че той поемал разходите за
транспорта. За дейността по доставката, която е извършвал тогава, не е
получавал възнаграждение - било на приятелски начала. Дейността му била
безвъзмездна, като разходите по доставките поемал лично. Същото правил и във
връзка с извършвани от Н.услуги, който им давал възможност да спят при него в
Белгия. Възнаграждение за доставките не е получавал нито от получателя, нито от
доставчика. За 2019 г. не е организирал транспорт. Обадил се на свои приятели,
които все още се занимавали с това нещо. Не може да посочи кои са тези
приятели. Доколкото знае тези приятели са извършили превоза. Не е присъствал на
товаренето, не е присъствал при пътуването и не е бил там. От 2006 г. живее на
семейни начала с К.А.. Освен, че тя е предоставила буса, К. не е била
ангажирана по никакъв друг начин с доставките. Прави уточнение, че доколкото
знае, те са дошли с този бус да товарят. Известно му е това, защото след това
разговарял със счетоводителката на „И.и – Пласт Комерс“ ЕООД – М.К., и бил
информиран, че е товарено с негов бус за този период за 2019 г. После, разбрал
от справките на НАП, че бусът не е излизал извън граници. Този бус не го е
предоставял. През периода на доставките през 2019 г. бусът бил при негови
приятели в гр. Берковица. Не му е известно как този бус е бил взет, за да
участва в тази доставка. Не може да посочи приятелите си, при които е бил
оставен бусът през този период. Бусът стоял близо една година там, защото бил
обявен за продан. През това време бусът имал технически преглед.
14. В хода на съдебното производство към делото бяха приобщени: писмо вх. №
5842/01.04.2021 г. от ИА „Автомобилна администрация“; писмо вх. №
5546/26.03.2021 г. от ОДМВР – София; писмо вх. № 5276/23.03.2021 г. от ЗАД
„ДаллБог:Живот и Здраве“ АД; писмо вх. № 5125/22.03.2021 г. от ЗК „Лев Инс“ АД;
писмо вх. № 1526/22.03.2021 г. от Агенция „Митници“, с приложени към тях
доказателства; CD с два броя снимки; ЧМР; ППП, подписани от шофьорите и
потвърждение за получена стока.
Видно от съдържанието на
товарителниците, на дати 07.02.2019г. и 06.03.2019 г. превозвачът „В.Р.Б.БГ“ ЕООД, П.Т., доставил 16 бр. – 1459 кг. и 17 бр. – 1459 кг.
“PVC Windows”до адрес: 9051 Sint Denijs Westrem, Белгия. В товарителниците не
се съдържат данни за дата и час на тръгване, регистрационен номер на превозното
средство, имен на водач и разходи за транспорт. В представените към
товарителниците протоколи е отразено предаване и полочване на стоката от „И.и –
Пласт Комерс“ ЕООД на Milennium B.V.B.A. Посочени са наименования, количества,
мярка, единична цена и стойност. Положени са печат и подпис за предал и получил
стоките.
Според справката от ИА
„Автомобилна администрация“, за периода 01.01.2019г. – 31.03.2019г. няма данни
за издаване на лиценз и/или разрешително на дружеството „В.Р.Б.БГ“ ЕООД за
международен превоз. Автомобил с рег. № *** не е включен в списък към лиценз,
нито има еднократно разрешително за международни превози на пътници и товари.
По данните от ОДМВР –
София се установява, че автомобил с рег. № *** е с дата на първа регистрация от
07.07.2016г.
Видно от справката Агенция „Митници“, не се установяват данни за
периода 04.02.2019 – 09.02.2019г. и 04.03.2019 – 09.03.2019г. за регистрирани от
„И.и – Пласт Комерс“ ЕООД митнически
декларации за износ на стоки. Липсват и данни за преминаване през ГКПП на
територията на Република България на товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № *** и
ремарке с рег. № ***.
V. За правото:
15. Съгласно чл.7 ал.1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на
стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по този
закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на
друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно
незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава
членка, а съгласно чл.53 ал.1 от ЗДДС облагаеми с нулева ставка на данъка са
вътреобщностните доставки по чл.7, с изключение на освободените вътреобщностни
доставки по чл.38 ал.2, като документите, удостоверяващи извършването на
вътреобщностната доставка, се определят с правилника за прилагане на закона -
съгласно ал.2 на чл.53 от ЗДДС.
Според чл.45 от ППЗДДС (действаща редакция, ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от
29.01.2016 г.) за доказване на
вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните
документи: 1. документ за доставката: а) фактура за доставката, в която, когато
получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва
идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под
който номер му е извършена доставката; б) протокол по чл.117 ал.2 от закона - в
случаите на вътреобщностна доставка по чл.7 ал.4 от закона; в) документ по
чл.168 ал.8 от закона - когато доставчикът е физическо лице, което не е
едноличен търговец и не е регистрирано по закона; 2. документи, доказващи
изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до
територията на друга държава членка: а)
транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или
упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на
територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен
от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото
потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на
стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е
извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му
качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество; б)
транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на
друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето
лице за сметка на доставчика.
За да е налице ВОД следва да са налице следните условия - доставчикът да е
регистрирано по ЗДДС лице; получателят е регистрирано по ДДС лице в друга
държава членка, стоките да се транспортират или превозват до друга държава
членка, възмездност на доставката. В случая не се спори, а и от доказателствата
по делото се установи, че доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице и посоченият
получател е регистриран по ДДС в друга държава-членка лице – Кралство Белгия.
Налице е и възмездност на доставките по фактурите, издадени от „И.и – пласт
комерс“ ЕООД.
Въз основа на декларираното от „И. – пласт комерс“ ЕООД за процесния период
и от събраните в хода на ревизията доказателства, се установява, че транспортът
следва да е извършен от трети лица – част от доставките са осъществени от
българското дружество „Б.Р.Б.БГ“ ЕООД , а друга част – от ФЛ Ж.Б., за сметка на
белгийското дружество. При това положение се явяват приложими хипотезите на
чл.45 ал.2 б.“а“ от ППЗДДС. Документи регламентирани в разпоредбите на чл.45 от
ППЗДДС /в действаща редакция, в сила от 29.01.2016 г.), каза се, са разделени в
две групи – документи за доставката и документи, доказващи изпращането или
транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава
членка.
Според чл.45 т.1 б.”а” от ППЗДДС документ за доставката представлява
фактурата, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга
държава членка, се посочва идентификационен номер по ДДС на получателя,
из¬даден от държава членка, под който номер му е извършена доставката.
От своя страна чл.45 т.2 ППЗДДС регламентира документите, доказващи
изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до
територията на друга държава членка. В чл.45 т.2, б.”а” от ППЗДДС е посочено
изискването за представяне на транспортен документ или писмено потвърждение от
получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са
получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато
транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя;
като в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и
количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното
средство, с което е извършен транспортът. В чл.45 т.2 б.”б” от ППЗДДС е
посочено изискването за транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са
получени на територията на друга държава членка – когато транспортът е извършен
от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.
Тълкуването на цитираната правна уредба налага извод, че отказ на правото
на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието на
следните предпоставк: когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона
задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен, т.е. е
знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от
извършвана от приобретателя измама. В този смисъл е и решението на СЕС по дело
С-273/11.
Според съдебната практика на СЕС, при липсата на конкретна разпоредба в Директива
2006/112/ЕО относно доказателствата, които трябва да предоставят
данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в
правомощията на държавите членки, съгласно чл.131 от Директива 2006/112/ЕО е да
определят условията, при които се освобождават ВОД от облагане с ДДС /т. 36 от
решение на Съда от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11/.
Предвид изложеното, съдът намира, че изискванията на закона не са удовлетворени
и оспорващият не притежава редовно съставен транспортен документ и потвърждение
за получаване на стоките по смисъла на чл.45, т.2, б.”а” от ППЗДДС.
В представените от оспорващия товарителници и протоколи за приемане на
стоката липсва посочване на мястото, където е получена стоката; липсва
наименование на стоката или услугата; липсват данни за марка, модел и
регистрационен номер на транспортното средство, с което е извършен транспорта,
както и името на водача и лицето, предало стоките. Представените към
товарителниците протоколи са формални, съдържащи само на подписи за приемащата
страна, без конкретно посочване на обстоятелства за това: кой предава и кой
приема стоката и къде става това предаване. Отделно се констатира противоречие
в предмета на доставките, тъй като в потвърдителните писма е посочена „изработка
на дограма“, т. е. услуга, а в протоколите е обективирана доставка на стоки.
Прави впечатление, че в товарителниците като превозвач е посочено българското
дружество „Б.Р.Б.БГ“ ЕООД и е положен печат и подпис от същото, като данните за
него в кл. 6 са написани на ръка, за разлика от останалата информация в ЧМР, а
отделно от това, е посочено, че бруто тегло е в кг – 1459, в потвърдителните
писма са посочени мерки в кв. м., а в протоколите от 04.02.2019 г. на ръка е
написано количество - 1048 кг.
От събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателят е издал
на белгийската фирма „Millennium B.V.B.A“, процесните пет фактури, с предмет –
изработване на дограма по оферта, количество – в кв.м и цена. Съгласно
приложените към част тях международни товарителници като изпращач е посочен
жалбоподателят, а получател – белгийската фирма, място на товарене – Пловдив, място на
разтоварване - Свети Денис Вестрем 9051,
Белгия. При този обем от информация остават недоказани съществени данни като:
населено място и обект на доставката и номер на автомобил. В клетка № 5 е
посочено „приложени дукументи“, но липсва описание на същите. В друга част, в
кл. № 9, е посочено „документи, прикрепени към превозвача от подателя“, в кл.10
пък е посочено 16 бр. ПВС прозорци, които са вписани като бруто тегло в кг. При
това описание не става ясно за какви точно стоки и в какви количества иде реч,
тъй като от издадените фактури, потвърдителни писма и протоколи, се установява,
че се касае за квадратни метри. Отделно се констатират и различия в теглото. В
нито една от товарителниците няма посочена превозна цена. Не е посочено за чия
сметка е транспорта, не са описани превозна цена и платени такси. Представените
потвърдителни писма не могат еднозначно да бъдат обвързани с посочените в тях
фактури, не могат да бъдат обвързани и с товарителниците, предвид липсата на
посочени номера на фактура и номер на товарителница.
Соченото като превозвач дружество „Б.Р.Б.БГ“ ЕООД“ не притежава лиценз за
подобни услуги, а за заявеното превозно средство липсват данни в периода да е
напускало територията на страната.
Твърденията на оспорващия за извършените през 2015 г. - 2016 г. доставки до
белгийското дружество преимуществено се крепят на показанията на свидетеля Ж.Б., които съдът намира за изолирани,
вътрешно противоречиви, без нужната конкретика по релевантните за транспорта
факти и не кореспондиращи на логиката в търговските и обществени отношения.
Свидетелят не сочи нито едно от местата на доставка, въпреки, че твърди да е
бил в близки отношения със собственика на белгийското дружество. Твърди, че му
е гостувал, но не помини в кой град и къде е упражнявана дейността на
дружеството. При позиция за извършени около 8 - 9 доставки за периода 2015 г. -
2016 г. у свидетеля се предполага да е формиран ясен спомен относно дестинация,
обекти и лица, участвали в транспорта. Липсата на такива субективни възприятия
генерално разколебават тезата на оспорващия, че транспортът на стоките е
извършен именно от свидетеля. Несъстоятелни са и твърденията, че транспортната
дейност е извършвана безвъзмездно и без облигационни отношения със страните по
доставката. Дори и тези твърдения да се кредитират с доверие, доставчикът,
който се стреми да черпи изгодни последици от данъчно предимство е длъжен да
набави необходимия набор от писмени доказателства, с които по безспорен начин
да установи реалността на доставките. В случая ревизираното лице не успя да
обори констатациите на органите по приходите. Този извод се подкрепя и от всички
събрани в хода на съдебното производство писмени доказателства – справка от ОДМВР – София, писмо вх. №
5126/22.032021 г. на Агенция „Митници“, сочещи за липса на реално осъществена
ВОД. Към тази категория доказателства следва да се има предвид и резултатът от
извършената насрещна проверка на записания в товарителниците превозвач –
„Б.Р.Б.БГ.“ ЕООД, а именно – непредставяне нито на изисканите документи, нито
на писмени обяснения.
Следва да се отбележи, че товарителници като частен диспозитивен документ
се ползват само с формална доказателствена сила. Без значение дали доставката е
извършена на територията на страната или се касае за ВОД, следва по категоричен
начин да се докаже, че е прехвърлена собственост на получателя, като при
условията на доставки на територията на страната това доказване е съгласно
чл.24 ал.2 от ЗЗД, а при ВОД - дали стоката е достигнала до нейния получател.
Смисълът на чл.45 от ППЗДДС за изискване за транспортен документ означава, в
него да са налице всички реквизити, с които да се доказва изпращането,
съответно получаването на стоката. В случая не са налице данни за получаване на
стоката и представените товарителници не установяват това. Наличието на фактура
не установява реалното изпълнение на доставката и получаването на стоката в
друга държава членка.
Както бе отбелязано, в представените товарителници не е посочено място на
приемане на стоката, нито име на лицето, приело стоката – реквизити, изискуеми
съгласно чл.6 т.1 б. „г“ от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки. Предвид т.42 от решение на СЕС по дело С-409/04г., съгласно
която чл.28а, параграф 3, ал.1 и чл. 28в, А, буква а), първа алинея от Шеста
директива, като се вземе предвид терминът „изпратен(и)“, употребен в тези две
разпоредби, следва да се тълкуват в смисъл, че вътреобщностното придобиване на
стока е осъществено и освобождаването на вътреобщностната доставка става
приложимо, само когато, правото на разпореждане като собственик със стоката е
прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че тази стока е
изпратена или превозена в друга държава-членка и, че вследствие на това
изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на
държавата-членка на доставката, се налага изводът, че кумулативно се изисква,
не са само изпращане на стоката, но и установяване факта на получаване на
същата, което в случая не е установено. Съгласно и т.31 от решението на СЕС по
дело С-273/11 освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока
става приложимо, само когато, правото на разпореждане като собственик с тази
стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е
изпратена или транспортирана в друга държава членка и, че вследствие на това
изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на
държавата членка на доставката.
В тежест на доставчика е да представи обективни доказателства,
установяващи, че доставената от него стока действително е превозена извън
територията на страната и реално е доставена на получателя на доставката. В
практиката си и СЕС поставя на първо място извършването на реална доставка,
вкл. и при ВОД.
Основните доводи на оспорващия за незаконосъобразност на РА, се креят на
твърдението, че органите по приходите не са изследвали достатъчно задълбочено
всички факти и обстоятелства и не са обсъдили подробно всички представени
доказателства. Възраженията на оспорващия са неоснователни. Органите по приходите са спазили принципите на
служебно начало и безпристрастност, като са изследвали в цялост както
търговската, така и счетоводната информация, представена от дружеството. Изследвали
са в пълнота процеса на издаване и плащане на фактурите по доставките. При
липса на документи, установяващи превоза на стоките от територията на България
на територията на друга държава-членка на ЕС и липсата на документи, обвързващи
издадените фактури с извършените плащания, органите по приходите
законосъобразно са установили по-висок размер на задълженията на РЛ по ЗДДС.
Необходимо е да се отбележи също така, че принципите на обективната истина
и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе
констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има
значение, дали те са представени от страната, която носи доказателствената
тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък
са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената
тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се
състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна
последица, чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от
законоустановеното задължение за съда да реши делото по същество – чл.160 ал.1 ДОПК, независимо от това дали в съдебното производство страните са ангажирали
доказателства, или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда
означава при недоказване да се приеме, че соченият юридическият факт не е
осъществен, респ. за ревизираното лице не са настъпили и предпоставките за
данъчно предимство. Поради което
правилно на РЛ са начислени допълнителни задължения за ДДС в размер на 2 939.96
лв. и съответни лихви. Жалбата се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
VI. По съдебните разноски.
16. При този изход на делото на
ответника следва да бъдат присъдени съдебни разноски, които се констатираха в
размер на 451,75 (четиристотин петдесет и един и 0.75) лв., съобразно
разпоредбата на чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо, Административен съд – Пловдив, ХХVII състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „И.и – пласт комерс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Браниполе, област Пловдив, ул. „Родопи“ №
49, представлявано от управителя – И.А. И., чрез адвокат П.В., срещу Ревизионен
акт № Р-16001620001777-091-001 от 20.10.2020 г., издаден от орган по приходите
при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – Пловдив,
потвърден с Решение № 628/15.12.2020 г. на директор дирекция “Обжалване и
данъчни – осигурителна практика” – Пловдив при Централно управление на Националната
агенция по приходите, с който на жалбоподателя са определени допълнителни
публични задължения за данък добавена стойност в размер на 2 939,96 лв. –
главница и 227,87 лв. – лихви.
ОСЪЖДА „И.и – Пласт Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Браниполе, област Пловдив, ул. „Родопи“ № 49, представлявано от
управителя – И.А. И., да заплати на Национална агенция по приходите – София,
сумата от 451, 75 лв. (четиристотин петдесет и един лева и седемдесет и пет
стотинки), представляваща съдебни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: