Решение по дело №51/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на гл. XXI НПК и е образувано по протест на Р. П. – Р. против Решение № 2752/18.05.2011 г. по н.а.х.д. № 288/2011 г. по описа на Районен съд – Р., с което подсъдимият Х. Д. М., е признат за невиновен в това, че при условията на продължавано престъпление е извършил следното:

- На 13.07.2007 година в гр. Р. потвърдил неистина в писмена декларация-справка, декларация за данък върху добавена стойност вх. № 0100-0923326/13,07,2007 г. по описа на ТД на НАП – Б., офис Г. Р., че представлява и е управител на "С." ЕООД, която по силата на Закон – чл. 115, ал. 6 от ППЗДДС: „Декларациите по ал. 1 се подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите лично от представляващия регистрирано лице или упълномощено от него лице” и ал. 7 : „Лицето задължително попълва всички данни, които се изискват в съответните образци на декларациите и отчетните регистри по тази глава”, както и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС: „Регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от закона по образец – приложение № 13, се дава пред орган на властта – Териториална дирекция на Национална агенция по приходите за удостоверяване истинността на някои обстоятелства.

- На 10.08.2007 година в гр. Р. потвърдил неистина в писмена декларация-справка, декларация за данък върху добавена стойност вх. № 0100-0926306/10,08,2007 г. по описа на ТД на НАП Г. Б., офис Г. Р., че представлява и е управител на "С." ЕООД, която по силата на Закон – чл. 115, ал. 6 от ППЗДДС: „Декларациите по ал. 1 се подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите лично от представляващия регистрирано лице или упълномощено от него лице” и ал. 7 : „Лицето задължително попълва всички данни, които се изискват в съответните образци на декларациите и отчетните регистри по тази глава”, както и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС: „Регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от закона по образец – приложение № 13, се дава пред орган на властта – Териториална дирекция на Национална агенция по приходите за удостоверяване истинността на някои обстоятелства.

- На 13.09.2007 година в гр. Р. потвърдил неистина в писмена декларация-справка, декларация за данък върху добавена стойност вх. № 0100-0932447/13,09,2007 г. по описа на ТД на НАП Г. Б., офис Р., че представлява и е управител на "С." ЕООД, която по силата на Закон – чл. 115, ал. 6 от ППЗДДС: „Декларациите по ал. 1 се подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите лично от представляващия регистрирано лице или упълномощено от него лице” и ал. 7 : „Лицето задължително попълва всички данни, които се изискват в съответните образци на декларациите и отчетните регистри по тази глава”, както и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС: „Регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от закона по образец – приложение № 13, се дава пред орган на властта – Териториална дирекция на Национална агенция по приходите за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - престъпление по чл.313, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК, вр. чл. 9, ал. 2 от НК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.313, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Районният съд е обосновал своя съдебен акт с мотива, че в случая се касае за малозначително деяние по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.

Съдебното производство пред Районен съд – Р. е било образувано въз основа на постановление на РП – Р. с предложение подсъдимият М. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. С Решение № 1320/27.04.2009 г. подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение поради несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна. Решението е протестирано от Р. П. – Р. и е отменено с Решение № 440/04.02.2010 г. на Окръжен съд – Б. заради допуснати съществени процесуални нарушения. Новото разглеждане на делото пред районния съд е започнало по внесен обвинителен акт срещу М., изменен в хода на съдебното следствие досежно мястото на извършване на инкриминираното деяние. С присъда № 2787/14.06.2010 г. на РС – Р. подсъдимият е признат за невиновен, която обаче е отменена от ОС – Б. с Решение № 468/10.12.2010 г. като делото е върнато на прокурора заради допуснати на ДП съществени процесуални нарушения. Впоследствие районният съд отново е сезиран с постановление за привличане към административно-наказателна отговорност спрямо подсъдимия М., като производството е приключило с атакувания пред настоящата инстанция съдебен акт.

В протеста, по който е висящо делото пред ОС - Б., се прави оплакване, че първостепенният съд не е обсъдил правилно доказателствения материал и не е приложил правилно материалния закон. Твърди се, че М. е привлечен към административно-наказателна отговорност за формално престъпление, при което със самото извършване на деянието, се е осъществил и съответният състав на престъплението. Излагат се доводи, че с инкриминираното деяние се влияе отрицателно върху правилната дейност на данъчната администрация и гражданския оборот като цяло, поради което същото е обществено опасно. Предвид изложеното, районната П. предлага въззивната инстанция да отмени първоинстанционния съдебен акт заради необоснованост и вместо него да постанови решение, с което да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото срещу него обвинение на досъдебното производство.

В съдебно заседание представителят на О. П. – Б. поддържа протеста на Р. П. – гр. Р.. Изразява становище, че неправилно районният съд е квалифицирал извършеното като малозначително деяние по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като добрите характеристични данни и чистото съдебно минало на М. не са достатъчни да обосноват приложение на горепосочената материалноправна разпоредба. Подсъдимият е бил освободен от заемата длъжност „управител” и въпреки това е продължил да осъщестява такива функции вкл. да подписва счетоводни документи за дружеството. Отделно от това, първостепенният съд не е взел предвид значимостта на документите при преценка степента на обществена опасност на инкриминираното деяние.

Пред настоящата инстанция подсъдимият Х. М. не се явява. Представлява се от адв. Щ., който навежда доводи за несъставомерност на деянието, поради което моли въззивният съд да потвърди изцяло решението на РС – Р., с която подсъдимият е признат за невиновен.

ОС - Б., след като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Фактическата обстановка е подробно изяснена от първостепенния съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата нужни за неговото правилно решаване. След самостоятелен анализ на доказателствените материали по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, настоящата съдебна инстанция намира следното от фактическа страна:

Подсъдимият Х. Д. М., с ЕГН-* е роден на 31.03.1951 година в гр. Я., българин, български гражданин, неосъждан, женен, със средно образование. Същият е семеен, с две деца, работи като консултант на газстанция „Лия газ” с. Струмяни, без данни за други противообществени прояви, с чисто съдебно минало, неосвобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, с добри характеристични данни.

С Решение на Общинския съвет гр. Я. през 2003 г. за управител на „С.” ЕООД гр. Я. – еднолично търговско дружество с общинско участие, занимаващо се със сметопочистването на града, е избран Х. Д. М. На 31.07.2006 г. е сключен договор за управление на дружеството между кмета на Община Я. – И. Ц., от една страна, и Х. Д. М.- като управител, от друга страна, с който договор са регламентирани отношенията във връзка с управлението и контрола на „С” ЕООД вкл. начина на прекратяването на договора, а именно - съгласно на §VI, т.20, б"е" от договора, същият се прекратява с решение на Общинския съвет.

С Решение № 9/Протокол № ОбС - 02/30.03.2007г. Общински съвет гр. Я., на основание чл.21, ал.1, т.9 от ЗМСМА и чл. 18, ал.2 от Наредбата за условията и реда, при които Община Я. упражнява правата си на собственик върху общинската част от капитала на търговските дружества, освободил М. от длъжността „управител" на С." ЕООД гр. Я., считано от 30.03.2007г., без да бъде освободен от отговорност, като задължил кмета на общината да прекрати договора за управление в 3 – дневен срок и постановил да се предприемат необходимите действия за отразяване на това обстоятелство в Търговския регистър. С Решение № 17/Протокол № ОбС – 03/21.04.2007 г. Общински съвет гр. Я. препотвърдил горепосоченото решение, без да бъде избран нов управител. Последното решение било атакувано от подсъдимия и от И. Ц. – кмет на Община Я., пред Административен съд – Б., който обаче с Определение № 131/18.06.2007 г. оставил жалбите без разглеждане с мотива, че атакуваното решение няма характера на властническо волеизявление, поради което не подлежи на контрол за законосъобразност по реда на съдебното административно производство. Определението на административния съд е потвърдено с Определение № 9174/04.10.2007 г. по адм.д. № 8194/2007 г. по описа на ВАС.

С решение № 1686/23.05.2007г. по фирмено дело №760/2001 г. по описа на Окръжен съд – Б. били вписани промени в регистъра на търговските дружества 10 том/стр. 6/145/парт. № 274 на „С.” ЕООД, а именно: освобождаването на М. от длъжността „управител”. Решението подлежи на незабавно изпълнение и е влязло в сила на същата дата. Промяната е обнародвана в бр. 63 на Държавен вестник на 15.07.2008 г. С искова молба вх. № 2008/14.06.2007 г. М. е поискал от ОС – Б. да заличи направеното вписване. Така образуваното гр.д. № 113/2007 г. е прекратено с Определение № 956/16.11.2007 г. на същия съд.

На 01.07.2007 г. е сключен нов договор за възлагане на управлението на „С.” ЕООД – гр. Я. между Х. М. – управител, и И.Ц. в качеството му на кмет на Община Я. – в сила от 01.07.2007 г.

Доколкото дружеството в този период от време е било регистрирано по ЗДДС, то по силата на чл. 115, ал. 6 от ППЗДДС следвало да подава справки - декларации в компетентната Териториална дирекция на Националната агенция по приходите, в които да декларира определена информация, свързана с неговата дейност. На 13.07.2007г.(изготвена на 12.07.2007 г.), 10.08.2007г.(изготвена на 10.08.2007г. ) и 13.09.2007 г. (изготвена на 12.09.2007 г.) подсъдимият М. като управител на дружеството подал писмени правки - декларации за данък върху добавена стойност, съответно с Вх.№0100-0923326/13.07.2007г., Вх.№0100-0926306/10.08.2007 г. и Вх.№0100-0932447/13.09.200 г. по описа на ТД на НАП гр. Б., офис гр. Р., които били изготвени от свидетеля Л.и предоставени от него за подпис на М.в гр. Я. в офиса на дружеството.

В хода на ДП е назначена, а в хода на съдебното следствие е била приета графическа експертиза. Видно от заключението й, ръкописните подписи срещу надписа „Подпис и печат” в трите броя справки декларации за ДДС от 12.07.2007г., 10.08.2007г. и 12.09.2007г. са положени и изпълнени от Х. Д. М.

До месец октомври 2007 г. подсъдимият М.е упражнявал функциите на управител на „С.” ЕООД вкл. е получавал възнаграждение за този период. С Решение № 5/Протокол № ОбС – 02/23.11.2007 г. на Общински съвет гр. Я. е избран временно изпълняващ длъжността управител на общинската фирма „С. ЕООД – г-н Али Х. Х., като кметът на общината е упълномощен да сключи договора за управление.

Със Заповед № 12 от 08.01.2008 г., издадена въз основа Решение № 17 от Протокол № ОбС – 03/21.04.2007 г. на Общински съвет Я., кметът на Община Я. – Н.К.прекратил договора за управление на подс. М. като управител на „С.” ЕООД, считано от 22.04.2007 г. Заповедта е връчена на подсъдимия на 08.01.2008 г.

Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнена след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: обясненията на подсъдимия М., показанията на свидетелите Н. К., А. Х., И. Ц., М. Л.в, както и приобщените по делото писмени доказателства - Решение № 9/Протокол № ОбС - 02/30.03.2007г. на ОбС гр. Я., Решение № 17/Протокол № ОбС – 03/21.04.2007 г. на ОбС гр. Я., протокол № ОбС-01/04.11.2003 година на ОбС гр.Я.; Решение № 1686/23.05.2007г. на БлОС, удостоверение за актуално състояние по ф.дело № 760/ 2001 г. по описа на БлОС, обявление, определение № 131/18.06.2007 г. на АС гр. Б., удостоверение за актуално състояние по фирмено дело 760/2001 година, договор за възлагане на управление на ”С.” ЕООД гр.Я. от 31.07.2006 г., съдебно удостоверение изх. № 760/2001 година, жалба до ВАС, съдебно удостоверение изх. № 140/18.09.2007 г., декларация за данъчна регистрация, справка – декларация за данък върху добавената стойност от 13.07.2007 година, справка – декларация от 10.08.2007 година, справка декларация от 13.09.2007 година, определение № 131/18.06.2007 г. на Административен съд – Б., протокол за извършена експертиза № 25/29.05.2008 г., автобиография от 11.06.2008 г., декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, протокол № ОбС-02/23.11.2007 г., писмо от Община Г. Я. изх. № 11.00.97/05.12.2008 г., договор за възлагане управлението на ЕООД” С.” гр.Я. от 01.07.2007 г., справка за съдимост, удостоверение изх. № 11.03.89/06.11.2008 г. от Община Я., заповед № 12/08.01.2008 г., искова молба по гр.д. № 113/2007 г. по описа на БлОС, Определение № 965/16.11.2007 г. на БлОС.

Всички събрани и проверени в хода на съдебното следствие доказателствени материали са непротиворечиви. Както гласните, така и писмените доказателства установяват еднопосочно гореизяснената фактическата обстановка, поради което и настоящата инстанция не намира за необходимо да ги подлага на самостоятелен анализ.

Подсъдимият Х. М. е привлечен към административно-наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК, изразяващо се в потвърждаване на неистина в писмени декларации, които по силата на закон се дават пред орган на властта за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства.

Престъплението по чл. 313, ал. 1 НК попада в категорията документни престъпления, свързани със съставянето на документи и в частност т.нар. лъжливо документиране. Предмет на деянието, за което подсъдимият М. е привлечен към административно-наказателна отговорност в случая са три броя писмени справки – декларации за данък добавена стойност Вх.№0100-0923326/13.07.2007г., Вх.№0100-0926306/10.08.2007 г. и Вх.№0100-0932447/13.09.200 г. по описа на ТД на НАП гр. Б., офис гр. Р., находящи се на л. 51-56 от ДП. Подаването на такива справки-декларации е задължение по закон за всяко регистрирано по ЗДДС лице, съгласно чл. 125 от ЗДДС – „За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация...”. В случая в изпълнение на това свое законово задължение „С.” ЕООД гр. Я. – регистрирано по ЗДДС, е подало до съответния компетентен орган на власт - ТД на НАП, процесните справки – декларации за данъчните периоди 06/2007, 07/2007 и 08/2007 г. В справките – декларации по ЗДДС данъчно задължените лица следва да удостоверят определени обстоятелства, касаещи дейността на субекта през съответния данъчен период досежно данъка върху добавената стойност, а именно – начисления данък върху добавената стойност, упражненото право на данъчен кредит и получените след приспадането им резултати (т.е. дължимия данък за внасяне и за възстановяване). Когато в подадената декларация не бъдат вярно отразени подлежащите на деклариране обстоятелства или такива са премълчани или са декларирани само някои от тях, е налице основание за възникване на отговорността по чл. 313 от НК за лъжливо документиране на същите. От това следва, че за да бъде съставомерно деянието по чл. 313 от НК е необходимо от обективна страна подлежащите на деклариране данни по закон, касаещи дейността на регистрираното лице през съответния данъчен период, да не бъдат вярно отразени в декларацията, която се представя пред компетентния орган на властта. В конкретния случай не беше установено в трите справки – декларации М. да е декларирал неверни обстоятелства относно данъчните задължения на дружеството. Подсъдимият е привлечен към отговорност за това, че в същите тези справки – декларации е посочил, че представлява задължения по ЗДДС субект - „С.” ЕООД. Това деяние не може да изпълни състава на престъплението по чл. 313 НК, за което му е повдигнато обвинение, тъй като обстоятелството кой представлява дружеството не е от категорията подлежащи на деклариране по смисъла на специалния Закон за данъка върху добавената стойност.

Действително в чл. 115, ал. 6 от ППЗДДС е регламентирано кой подава справката – декларация пред ТД на НАП, но тази разпоредба има отношение единствено към въпроса за надлежното представителство на регистрираното лице пред държавния орган. Същата не може да обоснове въникване на наказателна отговорност по чл. 313 НК. Последната разпоредба визира случаите, при които задължението за деклариране на определена информация пред държавните органи е наложено от значимостта на същата, поради което и довеждането й до знанието на компетентните органи става посредством писмена декларация съгласно специален закон. Поради изложеното настоящата инстанция счита, че инкриминираното деяние е несъставомерно от обективна страна поради липса на изпълнително деяние от страна от подсъдимия М. Ето защо не могат да бъдат споделени изводите на първостепенния съд, че са изпълнени всички елементи от обективната страна на престъплението, за което М. е привлечен към административно-наказателна отговорност.

Отделно от гореизложеното относно обективната страна на престъплението, за което се води наказателното производство, настоящият съдебен състав счита, че деянието е несъставомерно и от субективна страна. От събраните по делото доказателства категорично се установява, че М. не е действал виновно и при пряк умисъл, поради което и на това основание не е осъществено престъпление по чл. 313 НК.

Като заключителен извод може да се посочи, че решението на Районен съд – Р. следва да бъде потвърдено макар и на различни от изложените в него мотиви. При извършената служебна проверка не се установиха съществени нарушения на процесуалните правила, поради което не са налице основания за неговата отмяна или изменение и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 НПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2752/18.05.2011 г. по н.а.х.д. № 288/2011 г. по описа на Районен съд – Р..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: