Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 10.12.2018
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на
дванадесет и седми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
секретар Ваня Ружина разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 674 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 124 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова
молба на „Л.К.“ АД, ЕИК ********, със седалище ***, предявена срещу Я.Т.Д., ЕГН
********** и Т.Д.Д., ЕГН **********, за солидарното
им осъждане да заплатят на „Е.“ АД, ЕИК ********, сумата 100000 лева -частично от дължимо в общ размер на 8362000
лева обезщетение за нанесени имущЕ.вени вреди в качЕ.вото им на членове на съвета
на директорите на дружЕ.вото.
Ищецът твърди, че е
акционер, притежаващ 50 %
от капитала на „Е.“ АД, членове на съвета на директорите (СД) на което били ответниците Я.Т.Д. и Т.Д.Д.,
наред с И.Л.С.. На 10.10.2016 г. било проведено
заседание на съвета на директорите на дружЕ.вото, на което с мнозинство от 2/3, формирано от гласовете
на ответниците, било взето решение „Е.“ АД да придобие дялово участие в
капитала на „В.****“ ЕООД чрез извършване на непарична вноска с предмет право
на собственост върху 26 недвижими имота, пазарната стойност на което право, определена
по реда на чл. 72 ТЗ, възлизала на сумата 8362070 лева. Апортът
бил вписан в търговския регистър на 23.11.2016 г.. Участието на „Е.“ АД в
търговско дружЕ.во „В.****“
ЕООД, капиталът на което се притежавал от В.С.С.,
било мотивирано с необходимостта да бъде предоставено обезпечение на С., в качЕ.вото му на заемодател по
договор за заем от 29.06.2012 г., сключен с „И.Б.“ ЕООД, ЕИК ********- заемополучател, по който договор „Е.“ АД било солидарен
длъжник. Придобитото дяловото участието във „В.****“ ЕООД не било в интерес на „Е.“
АД, а представлявало само необосновано намаляване на имущЕ.вото му. Обезпеченият по този начин договор за заем бил
сключен между свързани лица, доколкото управител и собственик на капитала на „И.Б.“
ЕООД бил синът на председателя на СД на “Е.“ АД Я.Д. – В.Д., включително до
19.04.2012 г. управител на „И.Б.“ ЕООД бил самият Я.Д., който заедно със
заемодателя по договора от 29.06.2012 г. В.С., бил член на управителните органи
на множЕ.во дружЕ.ва, включително и на „Е.“
АД.
Апортът на недвижими имоти бил извършен в нарушение
на чл. 236 ТЗ, тъй като липсвало валидно взето от СД решение за това. Нарушена
била разпоредбата на чл. 238, ал. 4 ТЗ, съгласно която най-късно до започване
на заседанието на СД, членовете му били длъжни да уведомят писмено
председателя, ако тe
или свързано с тях лице било заинтересувано от поставения за разглеждане
въпрос, като тогава съответният член на органа не следвало да участва при вземане
на решението. Ответникът Я.Д. бил длъжен да се отстрани от решаване на въпроса,
тъй като това решение било в интерес на „И.Б.“ ЕООД, с което бил свързано лице.
При изключване гласа на Д. не би било налице валидно взето решение за
извършване на апорта.
Извършеният апорт нарушавал и чл. 236, ал. 2, т. 3 вр.
т. 2 ТЗ, тъй като представлявал
разпореждане с активи, чиято обща стойност през текущата година надхвърляла
половината от стойността на активите на дружЕ.вото, както и по своята същност представлявал предоставяне
на обезпечение към едно лице и свързани с него лица, чиято обща стойност през
текущата година надхвърляла половината от стойността на активите на дружЕ.вото, като за такива сделки
следвало да се вземе единодушно решение от СД. Независимо от тези нарушения
сделката по апортиране на имотите била извършена и
така „Е.“ АД било увредено със сумата 8362000 лева.
На заседание на СД от
20.12.2016 г., отново с мнозинство от 2/3, формирано от гласовете на
ответниците, било взето решение да бъде извършено разпореждане с притежаваните
от „Е.“ АД дялове от капитала на „В.****“ ООД в полза на „И.Б.” ЕООД, ЕИК ********,
като „Е.“ АД прехвърли 62715 дяла с номинална стойност 100 лева от
притежаваните 83620 дяла, придобити срещу апортираните
недвижими имоти във „В.****“ ООД по тяхната номинална и балансова стойност, а
именно за сумата от 6271500 лева, като за тази цена следвало да се извърши
прихващане със задължения на „Е.“ АД към „И.Б.“ ЕООД. В изпълнение на решението
на СД бил сключен договор на 21.12.2016 г., с който били нанесени щети на „Е.“
АД в размер на 6271500 лева.
На 03.05.2017 г. било
взето ново решение от СД на „Е.“ АД за прехвърляне в полза на „И.Б.“ ЕООД, на 20905
дяла с номинална стойност 100 лева всеки от капитала на „В.****“ ООД, придобити
срещу апортираните недвижими имоти, по тяхната
номинална и балансова стойност, а именно за сумата от 2090500 лева, като дължимата
цена на дяловете да се прихване със задълженията на „Е.“ АД към „И.Б.“ ЕООД.
Взетите от СД на 03.05.2017 г. решения също били нищожни, поради неизпълнение
на изискването на чл. 238, ал. 4 ТЗ и липса на необходимото мнозинство за
вземането им.
В изпълнение на
решенията, на 05.05.2017 г. бил сключен договор с
нотариално удостоверени подписи и съдържание, peг. №
1249 и № 1250
от 05.05.2017 г. на нотариус А.Г., с който ответникът
Я.Д., в качЕ.вото си на
представляващ „Е.“ АД, прехвърлил на „И.Б.“ ЕООД, 20905 дружЕ.вени
дяла от капитала на „В.****“ ООД, всеки с номинал 100 лева за обща продажна
цена в размер на 2090500 лева, заплатена чрез прихващане.
С взетите на 20.12.2016
г. и на 03.05.2017 г. решения и сключените въз основа на тях договори,
ответниците, като членове на СД на „Е.“ АД, а Я.Д. – и като негов представляващ
при сключване на сделките за апорт на недвижимите
имоти и разпореждане с придобитите дялове от капитала на „В.****“ ЕООД,
действали против интересите на дружЕ.вото, в резултат на което му нанесли имущЕ.вени
вреди в общ размер на 8362000 лева, от които 62715000 лева - стойността на
прехвърлените с договор от 21.12.2016 г., въз основа на решение на СД на „Е.“
АД от 20.12.2016 г. 62715 дяла от капитала на „В.****“ ООД и 2090500 лева –
стойността на прехвърлените с договор от 05.05.2017
г. 20905 дружЕ.вени дяла от капитала на „В.****“ ООД,
всеки с номинална стойност 100 лева, въз основа на решението на СД на „Е.“ АД
от 03.05.2017 г..
При тези твърдения „Л.К.“
АД предявява частични искове за осъждане на ответниците солидарно да заплатят
на „Е.“ АД, ЕИК ********, сумата 100000 лева в обезщетение на причинените имущЕ.вени вреди, възлизащи на сумата 8362000 лева.
Ответниците, Я.Д. и Т.Д.,
депозират отговори на исковата молба в срок, с идентично съдържание, с които
оспорват предявените искове като неоснователни, тъй като оспорваните от ищеца
решения били взети в рамките на предоставената на съвета на директорите
компетентност, при спазване на всички законови изисквания, както и с оглед
търговската необходимост от изпълнение на задълженията на дружЕ.вото към негови кредитори, затова от същите за „Е.“
АД не били произтекли никакви вреди, а поведението на ответниците
в качЕ.вото им на членове
на съвета на директорите било изцяло правомерно.
В
отговорите се твърди, че
в периода 2007 г. – 2008 г. между „Е.“ АД и „В.“ ЛЛС, САЩ били сключени пет
договора за заем с предмет предоставяне на суми в общ размер от 12823000 евро,
вземанията по които заемодателят цедирал на „И.К.“,
за което прехвърляне длъжникът бил уведомен на 31.01.2009 г.. Новият кредитор
прехвърлил вземанията си на „И.Б.“ ЕООД, за което „Е.“ АД било уведомено на
10.01.2010 г.. С оглед отношенията на „Е.“ АД с „И.Б.“ ЕООД, първото учредило
договорна ипотека върху 12 недвижими имота за обезпечаване на задължения на
кредитора „И.Б.“ ЕООД към „П.И.Б.“ АД, за което било взето решение от съвета на
директорите с единодушие. По същия начин „Е.“ АД предоставило реално
обезпечение и за друг кредитор на „И.Б.“ ЕООД – „Г.“ ЛЛС. С договора за заем от
29.06.2012 г., посочен от ищеца „Л.К.“ АД като увреждащ, било погасено задължението
на „И.Б.“ ЕООД към „П.И.Б.“ АД, което „Е.“ АД обезпечило с учредени ипотеки,
като този договор бил с икономически по-изгодни за „Е.“ АД условия в сравнение
с обезпечения договор към банката. С встъпването на „Е.“ АД като солидарен
длъжник по договора за заем от 29.06.2012 г. кредиторът „И.Б.“ ЕООД му
предоставил нов гратисен период за погасяване на същЕ.вуващите задължения и се
съгласил да не начислява лихва върху главниците. При сключването на този
договор между В.С. и Я.Т.Д. липсвала каквато и да било свързаност.
Извършеният апорт на недвижими имоти в капитала на общо дружЕ.во („В.****“ ООД) бил
резултат от постиганато споразумение с кредитора В.С.,
с което било предотвратено принудително осъщЕ.вяване на вземанията му, с оглед продължително неизпълнение
на задълженията на „Е.“ АД и „И.Б.“ ЕООД към него. С извършването на апорта правото на собственост върху недвижимите имоти било
трансформирано в право на собственост върху дружЕ.вени
дялове от капитала на „В.****“ ООД на стойност, съответна на пазарната цена на
недвижимите имоти.
С оглед продължителната
забава на „Е.“ АД в погасяване на задълженията към „И.Б.“ ЕООД, размерът на
тези задължения и липсата на парични постъпления в дружЕ.вото, били взети решенията от 20.12.2016 г. и 03.05.2017 г.
за извършване на разпореждане с дружЕ.вените дялове
на „Е.“ АД от капитала на „В.****“ ООД в полза на кредитора „И.Б.“ ЕООД, като
сключените договори имали характер на даване вмЕ.о
изпълнение. Решенията били взети с необходимото мнозинство и имали за предмет
разпореждане с активи на стойност по-малка от половината от стойността на
активите на дружЕ.вото,
поради което и нямало основание за вземането им с единодушие. Не било извършено
и нарушение и на разпоредбата на чл. 238, ал. 4 ТЗ, тъй като в устава на дружЕ.вото същата била доразвита,
като уведомяване на членовете на СД се налагало само за сключване на сделки при
същЕ.вено отклонение от пазарните условия. А процесните не били такива.
В обобщение,
предприетите действия от ответниците били насочени към обслужване задълженията
на дружЕ.вото към неговите
кредитори с цел избягване на неблагоприятни последици от въвличането му в
съдебни производства и такива на принудително изпълнение.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
Страните
не спорят и с определение от 25.07.2018 г. за безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията им са отделени фактите, че „Л.К.“ АД е акционер в „Е.“
АД, притежаващ 50 % от акциите, че ответниците Я.Т.Д. и Т.Д.Д. за процесния период на причиняване на твърдените вреди са
членове на съвета на директорите на „Е.“
АД като с решения от 20.12.2016 г. и 03.05.2017 г. на СД, взети с мнозинство от
2/3, формирано от гласовете на Я.Т.Д. и Т.Д.Д., е
прието да бъде извършено разпореждане с притежаваните от „Е.“ АД дялове от
капитала на „В.****“ ООД в полза на „И.Б.” ЕООД, ЕИК ********, като „Е.“ АД
прехвърли 62715 дяла с номинална стойност 100 лева от притежаваните 83620 дяла,
придобити срещу апортирани недвижими имоти във „В.****“
ООД, по тяхната номинална и балансова стойност, а именно за сумата от 6271500
лева, съответно да бъде извършено разпореждане в полза на „И.Б.“ ЕООД с 20905
дяла с номинална стойност 100 лева всеки от капитала на „В.****“ ООД, по тяхната
номинална и балансова стойност, а именно за сумата от 2090500 лева.
Видно
от устава на „Е.“ АД в компетентност на СД е поставено решаването на въпросите за
участието на дружЕ.вото в
търговски дружЕ.ва и за
придобиване и разпореждане с недвижими имоти (чл. 36, ал. 1, т. 5 и т. 6 от
устава). Член на СД, съгласно разпоредбата на чл. 37 от устава, следва да
уведоми председателя, когато той или свързано с него лице е заинтересувано от
поставен за разглеждане въпрос, съответно писмено уведомление до СД се изисква
когато член на СД или свързано с него лице сключва договори с дружЕ.вото, които са извън
обичайната му дейност или същЕ.вено се отклоняват от
пазарните условия.
Не
е спорно и от представения протокол от заседание на СД на „Е.“ АД, проведено на
10.10.2016 г. се установява, че с мнозинство от 2/3,
формирано от гласовете на ответниците, е взето решение за участие на дружЕ.вото като съдружник в дружЕ.во „В.****“ ЕООД. Срещу
придобитите от капитала на „В.****“ ЕООД 83620 дяла с номинална стойност 100
лева всеки, „Е.“ АД е дало съгласие за извършване на апортна
вноска с предмет право на собственост върху недвижими имоти, справедливата
пазарна цена на което право съгласно заключение на тричленна оценителна
експертиза възлиза на сумата 8362070 лева.
Видно
от договор за заем, сключен на 29.06.2012 г. с нотариално удостоверени подписи,
В.С.С. предоставил на „И.Б.“ ЕООД, представлявано от В.Д.,
за временно и възмездно ползване сумата 1900000 евро, като „Е.“ АД се задължило
да отговаря солидарно за задълженията на заемателя.
Сумата била предоставена за срок от 96 месеца (8 години) при уговорена възнаградителна лихва от 6,11 % годишно и ползване на
едногодишен гратисен период, през който не се заплащат
вноски за погасяване на главницата. С част от предоставената сума в размер на
1836745,02 евро заемателят следвало да погаси банков
кредит към „П.И.Б.“ АД, а остатъка да използва за оборотни средства. За
обезпечаване на задълженията по договора за заем, солидарният длъжник „Е.“ АД
учредило договорна ипотека, оформена в нотариален акт № 63, том І, рег. № 2075,
дело № 62/29.06.2012 г. на нотариус К., № 269 в регистъра на НК. В съдържанието
на договора изрично е отразено, че по отношение на недвижимите имоти, обект на
ипотеката вече била вписана договорна ипотека в полза на „П.И.Б.“ (задълженията
към който ипотекарен кредитор следвало да бъдат
погасени чрез предоставения заем). Последният факт е установим и от протокол от
заседание на СД на „Е.“ АД, проведено на 06.04.2010 г., видно от който е взето
единодушно решение за учредяване на договорна ипотека в полза на „П.И.Б.“ АД за
обезпечаване на задължения, произтичащи от договор за замЕ.ване в дълг от 29.04.2010 г..
В
протоколите от 20.12.2016 г. и 03.05.2017 г., обективиращи
решенията на СД на „Е.“ АД за извършване
на разпореждания с притежаваните във „В.****“ ООД дружЕ.вени
дялове по тяхната номинална стойност, са отразени и решения на този орган, взети
с гласовете на ответниците срещу стойността на прехвърлените дружЕ.вени дялове да бъдат прихванати задълженията на „Е.“
АД към „И.Б.” ЕООД, произтичащи от споразумение от 01.02.2013 г..
Не
е спорно и от вписванията в търговския регистър по партидата на „И.Б.” ЕООД, се
установява, че считано от 19.04.2012 г. управител на дружЕ.вото е В.Я.Д., до който момент такъв е бил ответникът Я.Т.Д..
С
договор за кредит, сключен на 16.01.2007 г. „В.“ ЛЛС се задължило да предостави
на „Е.“ АД 6767000 евро чрез банков превод, която сума следвало да бъде върната
до 16.01.2010 г., заедно с възнаградителна лихва от
18 % годишно. Предоставянето на кредита е декларирано в БНБ на 29.01.2007 г..
При същите условия са сключени на 16.04.2007 г. и 27.04.2007 г. договори за
кредит с предмет суми в размер на 2100000 евро и 915000 евро, които „Е.“ АД се
задължило да върне до 16.04.2010 г., съответно до 27.04.2010 г..
С
договор за покупко-продажба на акции, сключен на 05.10.2007 г. „В.“ ЛЛС и „Л.Т.“
АД прехвърлили на „Л.К.“ АД общо 50000 броя поименни акции от капитала на „Е.“
АД срещу цена в размер на 2500000 лева. След придобиване на участието в дружЕ.вото последното встъпило в
нови правоотношения по договори за кредит с „В.“ ЛЛС – на 12.11.2007 г. за сума
в размер на 2833000 евро и на 30.01.2008 г. за сума в размер на 208000 евро,
които следвало да бъдат върнати в тригодишен срок, заедно с възнаградителна
лихва от 18 %.
С
уведомление вх. № 24/31.01.2009 г. кредиторът „В.“ ЛЛС нотифицирал
„Е.“ АД за прехвърляне на вземанията му по договорите за кредит, възлизащи към
31.12.2008 г. на сума в общ размер от
11807772 евро в полза на И.К.. С уведомление, вх. № 47/11.01.2010 г. последното
уведомило длъжника „Е.“ АД за прехвърляне на вземането от 11807722 евро в полза
на „И.Б.” ЕООД.
На
01.02.2013 г. кредиторът „И.Б.” ЕООД, представлявано от В.Д., придобил това си качЕ.во по силата на договор за
цесия от 10.01.2010 г., сключен с И.К. (цесионер по
договор, сключен с В. ЛЛС), и „Е.“ АД постигнали съгласие на последното да бъде
предоставен нов 1-годишен гратисен период – до
30.01.2014 г. за изпълнение на цедираните задължения,
главницата от които към подписване на споразумението възлизала на 7445448,33
евро. Последователно с анекс № 1/01.02.2014 г. към споразумението гратисният период бил продължен до 30.01.2015 г., с анекс №
2/01.02.2015 г. – до 30.01.2016 г., с анекс № 3/01.02.2016 г. до 30.01.2017 г..
Видно
от анекс към договор за заем от 29.06.2012 г., подписан на 02.12.2013 г., заемодателят
В.С.С., заемополучателят „И.Б.“
ЕООД и „Е.“ АД, в качЕ.вото
му на солидарен длъжник постигнали съгласие в периода 31.10.2013 г. –
30.10.2014 г. да не бъдат заплащани вноски по главницата, а единствено възнаградителна лихва, като срокът за ползване на сумата
бъде продължен с 1година - до 30.06.2021 г..
Във
връзка със забавени плащания заемателят В.С.С. изпратил покани до „И.Б.“ ЕООД и „Е.“ АД на 18.08.2014
г., 09.10.2014 г. и 02.12.2014 г. за предприемане на действия по изпълнение на
задълженията по договора за заем, като на 28.01.2015 г. между страните е
сключен нов анекс № 2 към договора за заем от 29.06.2012 г. с предмет
предоставяне на вещно обезпечение – сключване на договорна ипотека върху
притежавани от „Е.“ АД недвижими имоти.
В
покана, вх. № 179/22.07.2016 г. до „И.Б.“ ЕООД
и „Е.“ АД кредиторът В.С.С. при станалото му извЕ.но оспорване от акционера „Л.К.“ АД на сключения
договор за заем и учредената договорна ипотека, поканил адресатите незабавно да
предприемат действията, обсъдени при проведена среща на 02.11.2015 г. - за поставяне
на служещите за обезпечение недвижими имоти под контрола и на заемодателя чрез апортирането им в съвмЕ.но дружЕ.во, тъй като действията на
„Л.К.“ АД били равнозначни на прекратяване на дадените обезпечения. Поканата е
получена от адресатите на 22.07.2016 г..
С
решения от 15.06.2008 г., 30.06.2009 г. и 15.06.2010 г. общото събрание на
акционерите на „Е.“ АД освободило от отговорност членовете на съвета на
директорите на дружЕ.вото
за дейността им през, съответно 2007 г., 2008 г. и 2009 г..
В
производството са приети основно и допълнително заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, които съдът няма основание да не кредитира, тъй
като са обосновани и изцяло съответни на останалите събрани в производството
доказателства, поради което и съдът основава изводите си на същите. Общата
пазарна стойност на притежаваните от „Е.“ АД недвижими имоти, апортирани в капитала на „В.****“ ООД вещото лице счита да
е съответна на определената от тричленната оценителна експертиза, като балансовата
стойност на имотите е 3766371,55 лева, включваща 189128,42 лева за земята и
3577243,13 лева за сградите. При завеждането им в баланса апортираните
активи били със стойност 5339742,53 лева. При извършване на прехвърлянето на дружЕ.вените дялове от капитала на „В.****“ ООД, предвид
балансовата му структура и липсата на натрупани загуби в значителен размер,
пазарната стойност на дяловете, притежавани от „Е.“ АД е идентична спрямо
пазарната стойност на апортираните имоти. Съотношението
на активите, за които е взето решение от СД на 20.12.2016 г. спрямо общата
стойност на активите в най-консервативния вариант (при изключване на разходите
за бъдещи периоди) е 49,39 %, респ. по отношение на активите, предмет на
решението от 03.05.2017 г. – 21,07 %.
Сключените
с „В.“ ЛЛС договори за заем са намерили съответното счетоводно отразяване по
сметка 1511 - дългосрочни заеми във валута, като извършените прехвърляния на
вземанията по тези договори са били съответно отразени по същата сметка 1511,
като дължимото салдо към „И.Б.“ ЕООД е в размер на 11807722 евро към 10.01.2010
г. и 7082155,76 евро към 12.12.2016 г..
Всички
суми по сключените с „В.“ ЛЛС договори за заем са постъпили по сметка на „Е.“
АД в „П.И.Б.“ АД, като след 02.02.2008 г. по
счетоводна сметка 494 Разчети по лихви, такива не са начислявани в съответствие
с уговореното за предоставяне на гратисен период,
съответно сключените договори за заем с „В.“ ЛЛС са отразени в годишните
финансови отчети за 2007 г., 2008 г. и 2009 г., включително в търговските книги
на „Е.“ АД са отразени получените уведомления за цесия.
Други доказателства от значение за правния
спор не са събрани, а необсъдените са изцяло неотносими.
По отношение на пасивно субективно
съединените искове с правна квалификация чл. 240, ал. 2 вр.
чл. 240а ТЗ.
Разпоредбата
на чл. 240а ТЗ предоставя активна процесуална легитимация за провеждане на иск
по чл. 240, ал. 2 ТЗ и на акционери, притежаващи повече от 10 % от капитала на
увреденото дружЕ.во, което
е носител на защитаваното в производството субективно материално право на
вземане за обезщетение на причинени вреди. Активната легитимация на „Л.К.“ АД
за провеждане на исковете срещу Я.Т.Д. и Т.Д.Д. в
защита правото на „Е.“ АД не е спорна. Не е спорна и пасивната процесуална
легитимация на ответниците, които са вписани като членове на съвета на
директорите на „Е.“ АД.
Основателността
на пасивно субективно съединените осъдителни искове при квалификация чл. 240,
ал. 2 ТЗ, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: всеки от ответниците в качЕ.вото си член на съвета на директорите на „Е.“ АД при
управлението на дружЕ.вените дела да е обективирал противоправно виновно поведение, в пряка
причинно-следствена връзка, с което за дружЕ.вото да е настъпила имущЕ.вена вреда
(претърпяна загуба).
С
оглед разпоредбата на чл. 240, ал. 3 ТЗ, която предвижда освобождаване от
отговорност при установяване, че членът на съвета няма вина за настъпилите
вреди, вината като субективно отношение на ответника към поведението,
предприето при управлението на увреденото дружЕ.во, не се предполага, а следва да бъде доказана. Отговорността на членовете
на СД за причинени на дружЕ.вото
вреди
е основана на виновно неизпълнение
на задълженията им за управление, като законът не предполага
вината им
– така решение № 59 от 09.02.2007 г. по т. д. №
531/2006 г., I Т. О. на ВКС.
Последователно
в практиката на ВКС е застъпвана тезата, че за да е налице основание за търсене
на обезщетение за вреди от недобросъвЕ.но изпълнение
на задълженията на съответния член на управляващ търговско дружЕ.во орган, следва да се има предвид не само неблагоприятния
икономически резултат за дружЕ.вото,
но е необходимо да се установи по безспорен начин, че този именно резултат се
дължи по причина на едно недобросъвЕ.но поведение -
умишлено или небрежно. Липсата на безспорно установено противоправно и виновно поведение
на ответниците в качЕ.вото им на членове на волеизразяващия
орган на „Е.“ АД изключва възможността за ангажиране на отговорността им по чл.
240, ал. 2 ТЗ.
В
производството противоправното виновно поведение на
ответниците сочено да е източник на настъпилите в патримониума
на „Е.“ АД вреди се изразява във взети, чрез формирано от техните гласове мнозинство,
решения на СД за извършване на разпореждания с дружЕ.вени
дялове от капитала на „В.****“ ООД, които дялове са придобити чрез извършен апор на недвижими имоти.
Исковете
са неоснователни. Поведението на ответниците не е нито противоправно, нито
виновно, съответно от взетите решения и извършените разпореждания не е
настъпила никаква неблагоприятна промяна в имущЕ.веното
състояние на „Е.“ АД.
За
да е противоправно поведението на ответниците същото следва да противоречи на
императивна правна норма, която да забранява предприемането му. Участието на
всеки от ответниците при формиране на волята на орган на търговско дружЕ.во само по себе си не
противоречи на никакъв правен запрет. Решенията,
взети с гласовете на Я.Т.Д. и Т.Д.Д., т. е. с
мнозинство от 2/3, не нарушават разпоредби на ТЗ, нито на устава на „Е.“ АД,
както ищецът „Л.К.“ АД твърди.
Именно в компетентност на СД е
решаването на въпросите за участие на „Е.“ АД в други търговски дружЕ.ва (чл. 36, ал. 1, т. 5 от
устава) и разпореждането с активи, в случая с право на собственост върху
недвижими имоти, чрез апортирането им в капитала на
търговско дружЕ.во (чл. 36,
ал. 1, т. 6 от устава), респ. за разпореждане с активи, чиято стойност
надхвърля половината от стойността на активите на дружЕ.вото, съгласно последният заварен годишен отчет (чл. 36,
ал. 1, т. 16 от устава). В устройствения акт на „Е.“
АД не е предвидено посочените решения да се вземат с единодушие от всички
членове на СД. Такова обаче изисква разпоредбата на чл. 236, ал. 3 ТЗ, която
допуска устройствения акт на дружЕ.вото да предвиди сделките по ал. 2 да
се извършват по решение на
съвета на директорите, но взето с единодушие. Сред сделките по ал. 2 на чл. 236 ТЗ е разпореждането с активи, чиято обща стойност
през текущата година надхвърля половината от стойността
на активите на дружЕ.вото съгласно
последния заверен годишен финансов отчет (т. 2).
В случая не е спорно, че решенията на СД за апортиране
на недвижимите имоти и разпореждането с придобитите дружЕ.вени
дялове от капитала на „В.****“
ООД са взети с мнозинство от 2/3, не с единодушие, но
такова изобщо не е било необходимо, тъй като разпореждането има за предмет
активи, които не надхвърлят половината от общата стойност на активите на дружЕ.вото.
Няма никакво съмнение, че при преценката на съотношението активи,
предмет на разпореждането и обща стойност на активите на дружЕ.вото следва да се има предвид балансовата им стойност, като
абсолютно недопустимо е да се съотнасят пазарна стойност на активите, предмет
на разпореждането с балансовата стойност на същите, както „Л.К.“ АД неоснователно твърди. След като базата е стойността на активите съгласно
последния заверен годишен финансов отчет, а това означава балансовата им
стойност, то няма никакво основание стойността на активите, предмет на
разпореждането да не е също балансовата им стойност, а пазарната такава. Последното
би означавало преди възнамеряваното разпореждане СД
да има задължението да установява пазарната стойност на активите без да е ясно
в рамките на каква конкретна процедура да бъде осъщЕ.вено
това, съответно задължително би трябвало да бъде установена и пазарната
стойност на всички активи на дружЕ.вото (за да се съпоставят икономически еквивалентни
стойности), което пък противоречи на чл. 236, ал. 2, т. 2 ТЗ. Изложеното
илюстрира чрез свеждане до абсурд неоснователността на доводите на „Л.К.“
АД за необходимостта от вземане на единодушно решение на СД, тъй като този ищец
в противоречие със закона съотнася пазарната стойност на апортираните
недвижими имоти към балансовата стойност на активите на дружЕ.вото.
Балансовата
стойност на апортираните недвижими имоти, съгласно
заключението на счетоводната експертиза към извършване на апорта
възлиза на сумата 3766371,55 лева (най-висока им балансова стойност достига
5339742,53 лева), като балансовата стойност на всички активи към 31.12.2015 г.
(т. е. съгласно последния заверен годишен финансов отчет) възлиза на 12846000 лева (без
разходите за бъдещи периоди), поради което няма никакво съмнение, че
разпореждането не надхвърля половината от активите на дружЕ.вото и затова не са били налице предпоставките за приемане
на единодушно решение от СД на „Е.“ АД за апортиране
правата на собственост върху недвижимите имоти в капитала на „В.****“ ООД.
По
същия начин се поставя въпросът и с решенията на СД за извършване
разпореждането с притежаваните от „Е.“ АД дружЕ.вени
дялове от капитала на „В.****“ ООД в полза на „И.Б.“ ЕООД от 20.12.2016 г. и
03.05.2017 г.. Нито едно от разпорежданията не надхвърля половината от дружЕ.вените активи на „Е.“ АД, съгласно кредитираното
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, макар и в същото да е съотнесена пазарна стойност (на дружЕ.вените
дялове) към балансова такава (на дружЕ.вените
активи), за каквото съотнасяне няма основание, но и в този случай
разпореждането не надхвърля повече от половината от активите на „Е.“ АД.
Следователно при вземане на решенията не е допуснато нарушение на чл. 236, ал.
3 вр. ал. 2, т. 2 ТЗ.
Няма
основание да се приеме, че решението на СД от 10.10.2016
г. за апортиране на недвижимите имоти в капитала на „В.****“
ООД и последващите решения за прехвърляне на дяловете
от капитала на „В.****“ ООД, притежавани от „Е.“ АД в полза на „И.Б.“ ЕООД от 20.12.2016
г. и 03.05.2017 г., са взети в нарушение на чл. 238, ал. 4 ТЗ, поради участие в
гласуването на Я.Т.Д.. Посочената разпоредба предвижда, че най-късно до започване на заседанието член на съвета
е длъжен да уведоми писмено председателя му, че той или
свързано с него лице е заинтересувано от поставен на
разглеждане въпрос и да не участва във вземането на
решение.
Ищецът „Л.К.“
АД твърди заинтересувано от извършване на апорта да е било „И.Б.“ ЕООД, с което Д. бил
свързано лице, тъй като последното се представлявало от сина му В.Д.. Това дружЕ.во обаче няма никакво
отношение към извършването на апорта на недвижимите имоти.
В
решение № 20 от 04.06.2012 г. по търг. дело №1084/2010 г., формиращо уеднаквена
практика за съдилищата, е подробно разяснено, че апортът
или непаричната вноска в капиталово дружЕ.во представлява особен вид отчуждаване на вещ с транслативен ефект за правото на собственост. ДружЕ.вото, в което е направена
непаричната вноска, в случая „В.****“ ООД, придобива собствеността на деривативно основание от вписването в търговския регистър. Апортът има възмезден характер, тъй като при него има размЕ.ване в имущЕ.вената
сфера на вносителя („Е.“ АД), който срещу апортната
вноска придобива дялове от капитала на „В.****“ ООД. За да се приеме, че апортът е извършен и е произвел присъщото си вещно транслативно действие е необходимо да са осъщЕ.вени всички елементи от фактическия му състав, който
включва, от една страна, наличието на волеизявление на собственика на вещта за
това, че е съгласен да извърши непарична вноска в капитала на едно търговско дружЕ.во като му прехвърли
правото на собственост върху своя вещ, което трябва да е изразено в
предвидената в чл. 73 ТЗ форма, и от друга страна, формиране на воля и от
самото търговско дружЕ.во
да приеме апортираната вещ, което в случаите на последващ апорт става с вземане
на решение от общото събрание, респ. едноличният собственик на капитала, т.е.
от волеобразуващия орган на юридическото лице, за
увеличаване на капитала и в случаите на извършване на непаричната вноска от
лице, което не е съдружник във вече учреденото дружЕ.во е необходимо и решение за приемане на собственика на апортираната вещ като съдружник. Предвид този фактически
състав е ясно, че в правоотношението по апорта, който
не е учредителен, има две страни – едната е апортиращият
(„Е.“ АД), който се разпорежда с притежавани вещни права, а другата е дружЕ.вото, в чийто патримониум разпоредителната сделка поражда правни
последици, изразяващи се в придобиването на правото на собственост върху вещта,
предмет на непаричната вноска („В.****“ ООД). Това означава, че „И.Б.“ ЕООД е
изцяло трето за това правоотношение лице, поради което и свързаност между Д. и
това дружЕ.во няма
абсолютно никакво отношение към взетото от СД решение за участието на „Е.“ АД
във „В.****“ ООД, поради което и няма как да е налице нарушение на чл. 238, ал.
4 ТЗ.
По
отношение на решенията от 20.12.2016 г. и 03.05.2017 г., взети от СД на „Е.“ АД
с участието на Я.Т.Д. за извършване на разпореждане с дружЕ.вени
дялове в полза на „И.Б.“ ЕООД, управител на което е низходящият му от първа
степен В.Д. нарушение също не е налице, тъй като фактът на свързаност между представляващите юридическите
лица не обуславя свързаност между последните, нито обуславя свързаност между Я.Д.
и „И.Б.“ ЕООД.
Фактът,
че представляващите двете договарящи юридически лица са роднини по права линия от
първа степен не придава качЕ.вото
на свързани лица на „Е.“ АД и „И.Б.“ ЕООД по смисъла на § 1, ал. 1 ДР на ТЗ,
тъй като не покрива нито една от уредените в тази норма хипотези, включително
тази на § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ТЗ, която изисква да е налице родство между
самите лица, които се определят като свързани, които в случая са дружЕ.ва и такава връзка
(родство) между тях не може да има. КачЕ.во свързани лица между дружЕ.вата
не е налице и по смисъла на § 1, ал. 2 ДР на ТЗ. За да се определят едни лица
като свързани съгласно тази правна норма, трябва да се установи, че едното от
тях участва пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на другото.
Прякото участие може да се изразява в това, че едното лице е управител на
другото или съдружник в него, а хипотезата на косвено участие би била осъщЕ.вена когато едното лице е едноличен собственик на
капитала или управител на друго (трето) търговско дружЕ.во чрез което участва във формирането и изразяването на
волята на това юридическо лице, което се сочи, че е свързано с първото.
Настоящият случай обаче изобщо не е такъв, тъй като „Е.“ АД не контролира нито
пряко, нито косвено – чрез своя законен представител Я.Д. управлението и
капитала на „И.Б.“ ЕООД, защото нито „Е.“ АД, нито Я.Д. са собственици на
капитала или управители на „И.Б.“ ЕООД, нито пък са такива в друго търговско дружЕ.во, което да участва в
управлението или капитала на „И.Б.“ ЕООД. Твърденията, изложени за първи път в
депозираното становище по същЕ.во
на спора от „Л.К.“ АД за това, че едноличен собственик на капитала на „И.Б.“
ЕООД е дружЕ.во, акциите от
капитала на което се притежават от В.Д., са преклудирани, но и не установяват свързаност на Я.Д. с това
дружЕ.во. Свързаността
трябва да е налице към вземане на оспорваното решение, затова фактът, че Я.Д. е
бил управител на „И.Б.“ ЕООД до 19.04.2012 г. по никакъв начин не може да бъде
преценявана като релевантен факт към 2016 г..
Следователно
при вземане на решенията на СД за извършване на разпореждането с дружЕ.вените дялове от капитала на „В.****“ ООД Я.Д. не е дължал
да се отстрани от участие в гласуването, тъй като нито той в лично качЕ.во е бил заинтересуван от
поставения на разглеждане въпрос, нито към 20.12.2016 г. или към 03.05.2017 г.
е бил свързано лице с „И.Б.“ ЕООД, за да са налице предпоставките за приложение
на чл. 238, ал. 4 ТЗ.
Изложеното
сочи, че при вземане на решенията от СД поведението на ответниците не е било
противоправно, тъй като не са допуснати никои от твърдените от ищеца „Л.К.“ АД
нарушения на ТЗ при вземането им. При липсата на противоправност
е безпредметно изследването на въпроса дали ответниците са действали виновно.
Сключването
на договорите за прехвърляне на дружЕ.вени дялове от
страна на Я.Д., действащ като представляващ „Е.“ АД е в изпълнение на валидни
решения на СД, поради което поведението на същия в това му качЕ.во е изцяло противоправно и не
може да съставлява източник на някакви вредни последици.
Липсата
на противоправност дисквалифицира възможността за
пораждане в тежЕ. на ответниците на отговорност за
вреди, но с оглед доводите на ищеца „Л.К.“ АД е необходимо да се посочи и
следното.
Взетите
с гласовете на ответниците решения от СД и тяхното изпълнение от представляващия
Я.Д., изразено в сключване на договорите за продажба на дружЕ.вените
дялове от капитала на „В.****“ ООД с „И.Б.“ ЕООД, не е резултирало
в никакви неблагоприятни последици за имущЕ.вената
сфера на „Е.“ АД.
Ищецът „Е.“ АД е страна по договори за заем, сключени с „В.“ ЛЛС, САЩ, които са породили в правната му
сфера парични задължения в общ размер от 12823000 евро. Изводът за същЕ.вуване на валидни
правоотношения между посочените страни с типичното за заема за потребеление съдържание се основава на представените
договори, в които са обективирани както волеизявленията
на заемодателя за предоставяне на определени парични суми, така и волеизявленията
на заемателя за тяхното временно възмездно ползване
при поето задължение за връщането им, заедно със заплащане на възнаградителна лихва. Всеки от тези договори, съгласно
разпоредбата на чл. 240 ЗЗД е реален и се счита сключен с предаването на
предмета му – парична сума в конкретен размер на заемателя.
В заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че всички
парични суми, предмет на сключените договори са постъпили по платежна сметка на
заемателя „Е.“ АД. Причините, наложили встъпването на
последното в заемните правоотношения са ирелевантни
за настоящия спор и е недопустимо обсъждането на въпроса положили ли са
дължимата грижа ответниците при сключването на тези договори, най-малкото
защото за действията си в периода 2007 г. – 2009 г. в качЕ.вото им на членовете на СД Я.Т.Д. и Т.Д.Д.
са освободени от отговорност с решения на общото събрание на акционерите на „Е.“
АД.
Конкретни доводи за привидност на сключените договори за
заем с „В.“ ЛЛС, САЩ ищецът „Л.К.“ АД не е изложило, поради което и няма
никакво основание да се приеме, че тези договори не са източник на заемни правоотношения.
От същЕ.вено значение за настоящия спор е това, че „Е.“
АД е получило 12823000 евро, които подлежат на връщане. Това би било така дори
и при привидност на договорите за заем (чл. 26, ал. 2 вр.
чл. 34 ЗЗД).
Следователно правната сфера на „Е.“ АД е обременена с
парични задължения, при възникването на които насрещна страна по
правоотношението е „В.“ ЛЛС, САЩ. Въз основа на последователни договори за
цесия кредиторът „В.“ ЛЛС, САЩ е замЕ.ен от И.К., а последното – от „И.Б.“ ЕООД.
Договорът за цесия
принципно транслира субективното право на вземане от правната сфера на неговия
носител в правната сфера
на лице, трето за правоотношението, в рамките на което вземането е възникнало.
Тази правна последица настъпва с постигане на съгласието на страните по цесионния договор. Длъжникът, в случая „Е.“ АД, не е страна
по същия и затова, за да се прояви действието на цесията по отношение на него,
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД изисква прехвърлянето да му бъде съобщено.
Задължително обаче от цедента (включително чрез
пълномощник, който може да бъде и цесионерът).
В решение № 40 от 13.05.2010 г. по т. д. №
566/2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, са разяснени
характера и правната природа на договора за цесия, като е посочено, че
договорът за цесия се дефинира като такъв, при който се осъщЕ.вява промяна в облигационната връзка, чрез промяна на
активната страна в нея или това е договорът за отстъпване на едно вземане от
досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Този договор се
определя още като каузален, неформален и консенсуален.
Негов предмет е прехвърлянето на вземане, което следва да същЕ.вува, към момента на сключване на договора, и да е прехвърлимо (каквито по принцип са имущЕ.вените
права). От тези общи правила се извежда и действието на цесията спрямо страните
по нея, спрямо длъжника и спрямо трети лица. Със сключване на договора, т. е. с
постигане на съгласие, вземането преминава от цедента
(неговия носител към същия момент - „В.“
ЛЛС, САЩ, респ. И.К.) върху цесионера
(приобретателя на вземането първоначално И.К.,
по-късно „И.Б.“ ЕООД). Към този момент цедентът прЕ.ава
да бъде кредитор във вътрешните му отношения с цесионера,
тъй като съобразно предмета на договора цесионерът придобива
вземането в състоянието, в което то се е намирало към момента на постигане на съгласието,
заедно с акцесорните му права - арг.
чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Следователно, за да премине вземането върху цесионера е достатъчно единствено постигнатото съгласие
между него и досегашния носител на вземането. По отношение на длъжника „Е.“
АД цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена
от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Този извод произтича
не само от посочената норма, но и от това, че длъжникът не участва в цесионния договор и съответно не е обвързан от него, поради
което преди нотификацията, той може да изпълни на цедента
напълно валидно и да се освободи от задължението, като сделките на длъжника с цедента могат да бъдат успешно противопоставени на цесионера. Или, за да породи действие спрямо длъжника
цесията следва да бъде съобщена и то от цедента - чл.
99, ал. 3 ЗЗД. Съобщението извършено от цесионера не
произвежда действие. Така решение
№ 449/06.03.2013 г. по гр. д. № 1268/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение №
123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о. и решение №
243/06.08.2017 г. по търг. дело № 3501/2015 г. на ВКС.
В случая в производството са събрани като доказателства
уведомленията до длъжника „Е.“ АД, изходящи от първоначалния цедент „В.“ ЛЛС, САЩ, както и от последващия
такъв - И.К., което означава, че спрямо „Е.“ АД договорите за цесия са проявили
правните си последици и кредитор по договорите за заем е цесионерът
„И.Б.“ ЕООД.
По отношение цедирането на
вземанията изобщо не е мислимо да се извършва каквато и да било преценка на
поведението на ответниците в качЕ.вото им на членове на СД на „Е.“ АД, тъй като това дружЕ.во не може да влияе по
никакъв начин върху действията на кредитора по договорите за заем.
Това означава, че паричните задължения към „И.Б.“ ЕООД са
елемент от пасива на имущЕ.вото
на „Е.“ АД и погасяването им чрез прихващане с вземане за цената на дружЕ.вените дялове от капитала на „В.****“ ООД не е от Е.Е.во да причини вреди, разбирани
като неблагоприятно изменение в правната сфера на даден субект.
Извършването на апорт на права
на собственост върху недвижими имоти в капитала на търговско дружЕ.во „В.****“ ООД, както вече
се посочи, е възмездна сделка – срещу отчуждените права се придобива дружЕ.вен дял. Непаричната вноска
задължително се оценява от 3 вещи лица (чл. 72, ал. 2 ТЗ), които в случая са
определили справедлива пазарната стойност на апортираните
имоти. При прехвърлянето на дружЕ.вените дялове в
полза на „И.Б.“ ЕООД разпореждането е осъщЕ.вено
срещу цена в размер на номиналната им стойност, т. е. „Е.“ АД е получило цена
на дружЕ.вените дялове, съответна на пазарната цена
на недвижимите имоти, предмет на непаричната вноска, т. е. икономическият ефект
от извършения апорт и последващите
прехвърляния на дружЕ.вени дялове от капитала на „В.****“
ООД, е погасяване на изискуеми и ликвидни парични задължения на „Е.“ АД към „И.Б.“
ЕООД, чрез осребряване на недвижими имоти по пазарна стойност и то такава,
определена от вещи лица, която при състоянието на пазара на недвижими имоти
през 2016 г. може да се окаже непостижима, особено при наличие на вписана
договорна ипотека върху някои от имотите в полза на кредитора на „Е.“ АД и „И.Б.“
ЕООД В.С.. Вписаната договорна ипотека препятства реализирането на недвижимите
имоти на свободния пазар и това е ноторен факт,
обясним с неблагоприятните последици за купувача при реализиране правата на ипотекарния кредитор.
Ето защо, предприетите от СД на „Е.“ АД действия, предмет
на исковете на „Л.К.“ АД, са довели не до неблагоприятно засягане патримониума на дружЕ.вото, а до частично погасяване на изискуеми парични задължения
чрез прихващане с вземане в размер на пазарната цена на недвижими имоти, върху
които тежи договорна ипотека. По този начин е предотвратена възможността
кредиторът „И.Б.“ ЕООД да реализира правата си по съдебен ред, което би
обременило правната сфера на задълженото лице с допълнителни разноски.
Изложеното
обуславя извод, че вреди от предприетите от ответниците
действия в качЕ.вото им на
членове на СД „Е.“ АД в правната сфера на дружЕ.вото не са настъпили, което е достатъчно за извод, че
отговорност за за тяхното обезщетяване, няма
как да е породена.
При
този изход на спора, право на присъждане на извършените в производството
разноски възниква за всеки от ответниците Я.Т.Д. и Т.Д.Д., съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, които своевременно правят
искане за реализиране на отговорността за разноски на ищеца „Л.К.“ АД
(инициирал производството), като ответникът Д. доказва извършени разноски в
размер на 4130 лева, а Д. – в размер на 3530 лева, които следва да им се
присъдят.
Така
мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Л.К.“ АД, ЕИК ********, със
седалище ***, срещу Я.Т.Д., ЕГН ********** и Т.Д.Д.,
ЕГН **********, пасивно субективно съединени искове, с
правна квалификация чл. 240а вр. чл. 240, ал. 2 ТЗ за солидарното им осъждане да
заплатят на „Е.“ АД, ЕИК ********, сумата 100000 лева - частично от дължимо в
общ размер на 8362000 лева обезщетение за нанесени имущЕ.вени
вреди в качЕ.вото им на
членове на съвета на директорите на дружЕ.вото от взети с техните гласове решения за апортиране на недвижими имоти в капитала на „В.****“ ООД и
за прехвърляне на придобитите дружЕ.вени дялове в
полза на „И.Б.“ ЕООД.
ОСЪЖДА „Л.К.“
АД, ЕИК ********, със седалище ***, да заплати на Я.Т.Д., ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата 4130 (четири хиляди сто и тридесет) лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА „Л.К.“
АД, ЕИК ********, със седалище ***, да заплати на Т.Д.Д.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 3530 (три хиляди петстотин и тридесет)
лева – разноски за
производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: