РЕШЕНИЕ
№ 4681
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ Административно
наказателно дело № 20231110208326 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Е. Е. П. срещу електронен фиш /ЕФ/ серия К № 7099381 на СДВР,
с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 200 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се твърди, че ЕФ е незаконосъобразен и не му е бил връчен ЕФ, за който се
твърди, че обуславя повторността. Моли за отмяна на ЕФ.
Пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата. Моли ЕФ да бъде отменен и
претендира разноски.
Наказващият орган, чрез пълномощник, в писмен вид оспорва по жалбата и моли ЕФ да
бъде потвърден. Претендира юрисконсултско възнаграждение
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят е собственик на л.а. „Шкода Суперб” с рег. № . На 25.02.2023г. в 15:28 ч.
1
автомобилът се движел в гр. София, по бул. „Сливница” с посока на движение от ул.
„Опълченска” към бул. „Константин Величков”. До номер 125 бил заснет от преносима
мобилна система за видеоконтрол „Cordon М2”, № MD 1192, разположена на пътя.
Системата заснела и записала скоростта, дата и час, както и регистрационния номер на
автомобила. Била измерена скорост на движение 78 км./ч., която след приспадане на от 3 %
възможна грешка била изчислена на 75 км./ч. Ограничението за скоростта на МПС било 50
км/ч. - за населено място. Бил изготвен снимков материал. След като бил установен
собственикът на автомобила бил издаден ЕФ, който бил връчен на жалбоподателя на
18.05.2023 г. В 14 дневен срок от връчване на ЕФ, жалбоподателят не предоставил в СДВР
писмена декларация с данни за това, че друго лице е управлявало автомобила и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на събраните по делото гласни и
писмени доказателства.
Номерът на заснетия автомобил се установява ксерокопията на изготвените снимки, като те
дават възможност да се установи, че макар да е имало други движещи се МПС-та, конкретно
е измерена скоростта на процесния автомобил. Измерената скорост на същия е видна от
снимковия материал, в който са посочени и измерените стойности.
От преглед на вписан тип средство за измерване и решение за одобрение, представени от
БИМ, е видно, че преносима мобилна система за видеоконтрол „Cordon М2” е одобрен тип
средство за измерване с валидност до 13.06.2027 г. Видно от протокол от проверка № 05-СГ-
ИСИС от 15.03.2022г. процесната система е била преминала последваща проверка с
валидност една година.
От схема на организация на движението се установява, че в процесния участък
ограничението за скоростта на движение е 50 км./ч. – за населено място.
Приспадането на 3 % възможна грешка се установява от разпечатката с показания на
измерената скорост.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по -
подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК,
която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при издаването на електронния
фиш е допуснато съществено процесуално нарушение.
С ЕФ се поддържа, че нарушението е извършено повторно и е направен опит да се обуслови
повторността – цитиран е предходен ЕФ и се сочи, че процесното деяние е извършено в
едногодишен срок от влизането в сила на този ЕФ. Не се сочи обаче за какво нарушение е
2
бил издаден този ЕФ и кога е влязъл в сила.
Легалната дефиниция за повторността е дадена в § 1, т. 33 от ДР на ЗДвП – „нарушение,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач”.
Предвид това, наказващият орган е длъжен да посочи в ЕФ какво обуславя повторността на
деянието – с кой акт /наказателно постановление или ЕФ/ е било наложено наказание и за
какво нарушение; кой е наказващият орган; кога е влязъл в сила този акт. Последното
обстоятелство /датата на влизане в сила на акта/ е от особено значение, тъй като от него
може да се разбере дали е изтекъл или не едногодишен срок от предходното наказване и
оттам да се направи преценка дали е налице повторност.
Важно за преценката за повторността е и посочването на нарушението, за което
жалбоподателят е бил наказан, за да се прецени дали е същото по вид, като това в процесния
ЕФ.
Непосочването на тези обстоятелства в описанието на нарушението, на практика
представлява липса на съставомерни факти от състава му и лишава наказаното лице от
възможността да разбере защо се твърди, че деянието е повторно и евентуално да направи
възражения в тази посока.
Дори тези обстоятелства да могат да бъдат установени в рамките на съдебния процес, това
не дерогира задължението на наказващия орган да ги посочи в издадения от него акт, тъй
като на наказаното лице се дължи ясно, точно и пълно посочване на всички факти от състава
на нарушението, така че още с прочита на ЕФ /или НП/, с което му е наложено наказание да
може да разбере за какво точно деяние е санкционирано. Поради това, съдът намира, че щом
в ЕФ не са посочени горепосочените обстоятелства, е допуснато процесуално нарушение,
което е съществено, защото ограничава правото на защита на наказаното лице, доколкото на
него не са му предявени ясно и разбираемо правнорелевантните факти, по които то следва да
се защитава.
Нарушаването на правото на защита се приема от константната съдебна практика за
съществен процесуален порок, който не може да бъде преодолян в хода на съдебното
производство и винаги съставлява предпоставка за отмяна на атакувания ЕФ на формално
основание.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, основателна е претенцията на пълномощника на жалбоподателя,
който претендира за присъждане в негова полза на възнаграждение за оказана безплатна
правната помощ.
В договора за правна защита и съдействие между жалбоподателя и адв. Г., който от своя
3
страна е преупълномощил адв. на адв. Я И П, е вписано, че правната помощ е предоставена
безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите на предоставена безплатна правна
помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът
определя възнаграждението размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2
и осъжда другата страна да го заплати. В този случай, възнаграждението се присъжда в
полза на адвоката или адвокатското сдружение, тъй като дължимата сума не е част от
разноските, направени от представлявания. Същото следва да бъде определено от съда по
реда на Наредба № 1/2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет, като съгласно
разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от същата ако административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или
обезщетение – т.е. в случая 400 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 7099381 на СДВР.
ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 1 ЗАНН Отдел „Пътна полиция” към Столична дирекция
на вътрешните работи да заплати на адв. Я И П сумата от 400 лева, представляващи
възнаграждение за безплатно предоставена на жалбоподателя правна помощ, както и в
случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за заплащане на присъденото
възнаграждение, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване
на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
СРС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София -
град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4