№ 100
гр. Габрово, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно гражданско дело
№ 20224200500181 по описа за 2022 година
Производството по делото по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №91 от 09.03.2022г. по гр. д. №767/2021г. по описа на
Районен съд – Габрово са отхвърлени като неоснователни предявените от
„Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/
искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК да бъде
установено по отношение на ИВ. СТ. Г., че дължи на ищеца сумата от 103.46
лева, представляваща дължими и неплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури
№**********/15.01.2019г., №**********/15.02.2019г.,
№**********/15.03.2019г. за периода 15.12.2018г. – 14.03.2019г.; за сумата от
398,81 лева, представляваща неизплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от 14.11.2018г. за периода м. април 2019г. – м. октомври 2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 17.12.2020г., до окончателното плащане, за което е издадена
Заповед за изпълнение №260343/18.12.2020г. по ч. гр. д. №1974/2020г. по
описа на Районен съд – Габрово.
Въззивникът „Йеттел България“ ЕАД е подал въззивната жалба, в която
излага оплаквания за недопустимост на постановеното първоинстанционно
решение, а в условията на евентуалност излага оплаквания за неправилност
поради допуснато противоречие с процесуалните правила и приложимия
материален закон. Въззивникът изтъква, че в срока за подаване на отговор на
исковата молба ответницата /въззиваема страна в настоящото производство/
не е противопоставила възражения по реда на чл. 193 ГПК, касаещи
доказателствената сила на представените като писмени доказателства от
ищеца договор за мобилни услуги и договор за лизинг от 14.11.2018г., както и
писмените приложения към тях. Предвид наличието на законоустановените
1
предпоставки в чл. 238, ал. 1 ГПК въззивникът отправил искане в първото
открито съдебно заседание за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответницата. След като констатирал, че искането на ищеца е направено
своевременно съдът в първоинстанционното производство следвало да се
произнесе или с определение по чл. 239, ал.3 ГПК, с което да отхвърли
искането при липса на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение, или, ако счете, че такива са налице, да постанови неприсъствено
решение, с което да уважи исковите претенции. Въззивникът излага
оплаквания, че при постановяване на решението съдът е допуснал
процесуално нарушение, което е довело до ограничаване на правата на
ищцовата страна. В процесния случай при извършена преценка за отсъствие
на предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК или недоказаност на вероятна
основателност на исковете предвид представените с исковата молба писмени
доказателства, съдът е следвало да направи тази констатация като постанови
определение по реда на чл. 239, ал. 3 ГПК. Сочи се, че в определението по чл.
239, ал. 3 ГПК не се преценявали фактите по същество, но се достигнал
баланс, при който на пасивното поведение на ответника не е достатъчно да
противостои на активното поведение на ищеца след като последният не е
представил по делото достатъчно доказателства, които да водят до обоснован
извод за вероятна основателност на иска. С обжалваното решение, с което
съдът се е произнесъл по предмета на спора по общия исков ред въз основа на
представените писмени доказателства без да е налице оспорване от страна на
ответника, вместо да се произнесе с решение по чл. 239, ал. 2 ГПК или с
определение по чл. 239, ал. 3 ГПК, първоинстанционният съд постановил
недопустим съдебен акт. Въззивникът посочва, че единствено при извършена
констатация за липса на предвидените предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение и след изрично произнасяне с определение по чл. 239,
ал. 3 ГПК исковото производство следвало да продължи по общия ред. По
отношение на въведените оплаквания за неправилност на решението
въззивникът посочва, че процесните договори, съдържащи уговорените
условия между страните относно използване на предоставените мобилни
услуги и предоставяне на лизинговата вещ, били подписани от длъжника. С
декларация-съгласие, подписана от ответника при сключване на договорите,
той заявил, че е запознат, приема и се задължава да спазва общите условия на
дружеството-ищец, представляващи неразделна част от договора. Съгласно
чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ ответникът направил изрично волеизявление, че приема
приложимите общи условия към договора. Оспорва като неправилен извода
на първоинстанционния съд за неоснователност на иска поради непораждане
на действие на общите условия спрямо ответника. На следващо място
посочва, че претендираните вземания не са възникнали по силата на клаузи,
включени в общите условия от договорите. Към момента на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК с предмет издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение за заплащане на дължими лизингови вноски срокът на
договора за лизинг бил изтекъл. Позовавайки се на задължителните указания,
дадени в ТР №8 от 02.04.2019г. по тълк. д. №8/2017г. на ОСГТК на ВКС,
въззивникът излага становище за дължимост на всички непогасени лизингови
вноски поради настъпване на изискуемостта вследствие изтичане на срока на
договора. При така изложените оплаквания въззивникът моли обжалваното
решение да бъде обезсилено като недопустимо и делото да бъде върнато на
друг състав при Районен съд – Габрово за произнасяне по искането за
постановяване на неприсъствено решение. В условията на евентуалност моли
2
съда на отмени обжалваното решение като неправилно и да постанови ново
решение, с което на уважи предявените установителни искове по чл. 415, ал.
1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК. Претендира за сторените разноски пред двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна ИВ. СТ. Г..
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ГПК
и от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което е
допустима.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и като прецени
събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Окръжен съд-
Габрово приема за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на
„Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/
против ИВ. СТ. Г., с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК – за признаване
на установен факта на съществуване на следните вземания на ищеца към
ответницата: за сумата от 103,46 лева, представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
за които са издадени фактури №**********/15.01.2019г.,
№**********/15.02.2019г., №**********/15.03.2019г. за периода 15.12.2018г.
– 14.03.2019г.; за сумата от 398,81 лева, представляваща неизплатени вноски
по договор за лизинг от 14.11.2018г. посредством който абонатът е получил
мобилно устройство марка Samsung Galaxy A7 Dual Gold, взето във връзка с
мобилен номер *** за периода от м. април 2019г. до м. октомври 2019г., за
което е издадена Заповед за изпълнение №260343/18.12.2020г. по ч. гр. д.
№1974/2020г. по описа на Районен съд – Габрово. Претендират сторените
пред първата инстанция съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е депозирала писмен отговор.
Ответницата не се е явила в първото по делото съдебно заседание, като не е
била представлявана от упълномощен процесуален представител, и не е
поискала разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Преди проведеното пред първата инстанция единствено открито
съдебно заседание на 08.03.2022 г. процесуалният представител на ищеца е
депозирал молба-становище, в която е направил искане в случай на неявяване
на ответника в първото заседание да бъде постановено неприсъствено
решение, с което да бъде признато вземането съгласно издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. Районният съд е докладвал постъпилата молба-
становище, като след приключване на съдебното дирене и устните състезания
е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение в едномесечен срок.
С постановеното решение Районен съд-Габрово е приел, че са налице
предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, но за отхвърляне на предявения иск като
неоснователен. В мотивите към постановеното решение
първоинстанционният съд е анализирал представените писмени
доказателства, за да достигне до извод, че представените общи условия към
процесните договори нямат обвързващо действия за ответника, доколкото не
са подписани от него по смисъла на чл. 147а ЗЗП, поради което
претендираните вземания, произтичащи от тях, са недължими. По-нататък
3
районният съд е мотивирал извод за липса на потестативно право у ищеца да
прекрати едностранно процесните договори поради неплащане на дължимите
суми. Представената декларация-съгласие, с която ответницата в качеството
си на абонат и потребител на мобилни услуги се е съгласила с приложимите
общи условия към договора, не се ползвала с обвързващо действие по
отношение на нея по смисъла на чл. 147а, ал. 5 ЗЗП. Въз основа на изложените
мотиви Районен съд – Габрово е приел, че вземанията на ищеца да
недължими, поради което отхвърлил предявените искове като неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази
служебна проверка Окръжен съд – Габрово намира обжалваното решение за
валидно. На следващо място въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е недопустимо, което налага неговото обезсилване. Съображенията
на съда в подкрепа на този извод са следните:
На първо място въззивният съд намира за необходимо да обсъди
въпроса за вида на обжалваното решение с оглед изложените оплаквания за
нарушаване на процесуалния ред за постановяването му.
След като се запозна с първоинстанционното производство и
съдържанието на крайния съдебен акт въззивният съд намира, че решението
на Районен съд – Габрово е постановено по общия ред предвиден в чл. 235 и
236 от ГПК. В мотивите на съдебния акт на Районен съд-Габрово е изрично
констатирано наличието на предпоставките по чл. 238, ал.1 и чл. 239, ал. 1
ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Същевременно в
продължение на извършената констатация районният съд е приел, че така
установените предпоставки обуславят извод за вероятна неоснователност на
исковете, като подробно е мотивирал извода въз основа на проведен анализ на
представените писмени доказателства и приложимия материален закон. В
диспозитива на решението е посочено, че то подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Габрово.
След като първоинстанционният съд е отхвърлил исковете като
неоснователни с неприсъствено решение по искане на ищеца при наличието
на изложени мотиви по същество, макар и именуван като неприсъствен,
съдебният акт е постановен по общия ред и подлежи на обжалване по общия
ред, както е изрично отбелязано в диспозитива му /така в Определение №793
от 17.12.2014г. по ч. т. д. №2722/2014г. по описа на II ТО, ТК на ВКС и
Определение №184 от 20.04.2015г. по гр. д. №306/2015г. по описа на I ГО, ГК
на ВКС /.
След като обсъди въведените оплаквания за недопустимост, въззивният
съд намира, че районният съд е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, като със съдебния си акт се е произнесъл с решение
по общия ред, с което е отхвърлил исковете като неоснователни, при наличие
на прието искане за постановяване на неприсъствено решение за уважаване
на исковите претенции.
Своевременното упражняване от ищеца на процесуалното му право да
иска приложение на института на неприсъственото решение препятства
произнасянето на първоинстанционния съд с решение по реда на общото
исково производство, без преди това да е постановил определение по чл. 239,
ал. 3 ГПК, че не са налице визираните в закона предпоставки. При направено
от ищеца искане по чл. 238, ал. 1 ГПК съдът следва да констатира дали искът
4
е вероятно основателен, въз основа на изложените в исковата молба
обстоятелства и приложените доказателства, като за тази преценка съдът се
произнася с нарочно определение за приемане или не на искането по чл. 238
ГПК, което не подлежи на инстанционен контрол. Когато съдът е приел
искането на ищеца за основателно, той следва да постанови неприсъствено
решение срещу ответника и да уважи иска, като това решение не се мотивира
по същество и е окончателно, а защитата срещу него може да се осъществи
само по пътя на отмяната по чл. 240, ал. 1 ГПК или с иск по чл. 240, ал. 2
ГПК.
Когато прецени, че представените доказателства не обосновават
вероятна основателност на иска, съдът следва да отхвърли искането на ищеца
с определение по чл. 239, ал. 3 ГПК и да премине към разглеждане на делото
по общия ред, да изготви доклад по делото съобразно чл. 146 ГПК и укаже на
страните как се разпределя доказателствената тежест между тях и за кои
обстоятелства не сочат доказателства, и тогава постановява решение, в което
обсъжда всички твърдения, доводи и възражения на страните, преценява
събраните доказателства, гради фактически и правни изводи, въз основа на
които се произнася по материалноправния спор. При постановяване на
неприсъствено решение, за разлика от решенията, постановени по общия ред,
в първото заседание, а не в самото решение, съдът преценява вероятната
основателност на иска, като гаранция, че искът ще бъде уважен без да е
необходимо ищецът да провежда пълно доказване по реда на чл. 154 ГПК.
След като веднъж е приел искането по чл. 238, ал. 1 ГПК за основателно,
съдът не може в неприсъственото решение да прави нова преценка за
вероятната основателност на иска и да приеме, че той е неоснователен,
защото така от една страна се постановява неприсъствено решение без
изрично направено искане в тази посока от ответника, а от друга страна се
нарушава правото на защита на страната, поискала неприсъственото решение,
като страната бива лишена от възможността да проведе пълно доказване за
фактите от значение за възникване на претендираното право и осъществяване
на търсената защита пред първата инстанция при условията на
равнопоставеност и състезателност.
Определението, с което съдът се произнася по искането по чл. 238, ал. 1
ГПК е оттегляемо и ако след уважаването му съдът прецени, че искът е
вероятно неоснователен, той е длъжен да отмени това определение, да
отхвърли искането с нарочно определение по чл. 239, ал. 3 ГПК и тогава да
премине към решаване на делото по общия ред. Само след отхвърляне на
искането по чл. 238, ал. 1 ГПК поради отсъствие на предпоставки за
неприсъствено решение, съдебното производство може да продължи по
общия ред и да приключи с решение, мотивирано по същество. В противен
случай, присъственото решение (по общия ред) е недопустимо, поради което
подлежи на обезсилване /така в Решение № 157/29.11.2010 г. по т. д. №
262/2010 г. по описа на І ТО, ТК на ВКС, Решение № 705/17.01.2011 г. по гр.
д. № 1388/2009 г. по описа на IV ГО., ГК на ВКС, Определение №
184/20.04.2015 г. по гр. д. № 306/2015 г. по описа на І ГО, ГК на ВКС/.
В конкретния случай ищецът своевременно е направил искане по чл.
238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото.
Районният съд е констатирал, че са налице предвидените процесуални
предпоставки в чл. 238, ал. 1 ГПК и условия по чл. 239, ал. 1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение. В същото съдебно заседание след
като е приключил събирането на доказателствата, дал е ход на устните
5
състезания и е обявил делото за решаване, се е произнесъл с нарочно
определение, с което е посочил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.
В противовес на първоначално избрания процесуален ред за
постановяване на крайния съдебен акт с обжалваното решение
първоинстанционният съд е извършил нова преценка за наличието на
условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК, като е приел, че исковете са вероятно
неоснователни. Постановявайки мотивирано решение за отхвърляне на
исковите претенции в отклонение от първоначално приетия процесуален ред
по чл. 239 ГПК, при липсата на оспорване на релевантните факти от страна на
ответника и без за оттегли определението си, съдът е постановил недопустим
съдебен акт. В случая районният съд е следвало да разгледа производството
съгласно процесуалните правила, регламентиращи постановяването на
неприсъственото решение, а в случай на последваща констатация за
отсъствие на условията по чл. 239, ал. 1 ГПК да отмени определението си по
реда на чл. 253 ГПК, да постанови нарочно определение по чл. 239, ал. 3 ГПК
и едва тогава да пристъпи към разглеждане на делото по общия ред.
С оглед изложеното и предвид разрешенията, дадени с цитираната по
горе съдебна практика, въззивният съд намира, че на основание чл. 270, ал. 3
ГПК, първоинстанционното решение следва да се обезсили и делото да се
върне на друг състав при Районен съд - Габрово за продължаване на
съдопроизводствените действия.
При този изход на делото и направеното от въззивника искане за
разноски, въззиваемата страна следва да му заплати на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 205 лв. за направените по настоящото дело разноски за
държавна такса за въззивно обжалване и платено адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, Окръжен съд - Габрово
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 91/09.03.2022 г., постановено по гр. д. №
767/2021 г. по описа на Районен съд - Габрово, с което са отхвърлени като
неоснователни предявените от „Йеттел България“ ЕАД /с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД/ ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда
6, съдебен адрес: гр. София, бул. България №81, ет. 8, ап. 22, чрез адв. В.П. Г.,
срещу ИВ. СТ. Г. ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. „И.“ №***, искове
с правно основание чл. 415 ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК да бъде установено, че
се дължат: сумата от 103,46 лева, представляваща неплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени
фактури №**********/15.01.2019г., №**********/15.02.2019г.,
№**********/15.03.2019г. за периода 15.12.2018г. – 14.03.2019г.; сумата от
398,81 лева, представляваща неизплатени вноски по договор за лизинг от
14.11.2018г. посредством който абонатът е получил мобилно устройство
марка Samsung Galaxy A7 Dual Gold, взето във връзка с мобилен номер ***, за
периода от м. април 2019г. до м. октомври 2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 17.12.2020г. – датата на подаване на
заявлението, до окончателното плащане, за което е издадена Заповед за
изпълнение №260343/18.12.2020г. по ч. гр. д. №1974/2020г. по описа на
Районен съд – Габрово.
6
ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово за разглеждане от друг
съдебен състав и продължаване на съдопроизводствените действия съобразно
мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ИВ. СТ. Г. да заплати на „Йеттел България“ ЕАД /с
предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/ сумата от 205 лв. /двеста
и пет лева/ за направените разноски във въззивното производство пред
Окръжен съд - Габрово.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7