Р Е Ш Е Н И Е
№ /27.03.2020
г., гр. *****
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Провадийският районен съд II състав
На единадесети март две хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание
в състав:
Районен съдия: Елена
Стоилова
при секретар Н.С.
Като разгледа докладваното
от съдията Стоилова
гражданско
дело № 1331
по описа
за 2019г.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба подадена
от Т.А.Б. с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на
детето си В.И.В. ЕГН ********** с адрес *** срещу И.М.В. с ЕГН **********, с
адрес ***, с която се претендира изменение на присъдената в полза на ищеца
издръжка.
В исковата молба се сочи, че с решение № 2/05.01.2015г. по гр.дело №
5287/2014г. на РС Плевен, ответникът е задължен да заплаща месечна издръжка
дъщеря си В.В. в размер на 100 лв. месечно считано от 25.11.2014г..
Заявява се,
че поради протичащите динамични социално-икономически условия се е увеличил
размера на минималните средства необходими за задоволяване на обичайните,
ежедневни потребности, че е изминал значителен период от определяне на размера
на издръжката.
Заявява, че
получаваното от нея възнаграждение в размер на 564.86 лева и определеният
размер на издръжката на детето са недостатъчни за отглеждане и издръжка на
детето.
Прави искане за увеличаване на размера на
издръжката за детето В.В. от 100 лв. на 160 лева месечно, считано от
предявяване на иска.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
назначения на ответника особен представител.
В него той
заявява, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди се, че в исковата молба
не се сочат конкретни обстоятелства, които да обосновават увеличаване на
размера на издръжката, нито се представят доказателства за възможността на
бащата да дава претендирания размер издръжка.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание, ищеца чрез процесуалния си
представител прави увеличение на размера на предявения иск от 160 лева на 180
лева месечно претендирана издръжка за детето В.В. и моли за уважаване на
предявения иск. Ответникът чрез назначения му особен представител моли за
определяне на издръжка в минимален размер съобразно чл.142, ал.2 от СК.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От Удостоверение за раждане издадено
въз основа на акт за раждане № 0711/26.04.2011 г., изд. от Община Плевен;
Решение № 2/05.01.2015 г. по гр.д. № 5287/2014 г. по описа на РС Плевен;
Служебна бележка № 2280/05.09.2019 г. от СУ „Димитър Благоев“ гр. ***** се установява, че детето В.В. е родена
на ***г. от родители Т.А.В. и И.М.В.. Родителите на детето са разведени с
влязло в сила решение на 05.01.2015г. по
гр.д. № 5287/2014 г. по описа на РС Плевен, родителските права спрямо детето са
предоставени да бъдат упражнявани от майката Т.Б., бащата е осъден да заплаща
месечна издръжка на детето в размер на 100 лева считано от 25.11.2014г. –
датата на подаване на исковата молба. Детето е записано във 2 а клас през
учебната 2019/2020г. в СУ „Димитър Благоев“ гр.*****.
От Удостоверения за получени брутни месечни доходи на Т.А.
се установява, че тя работи в „Блек Сий Пак“ ООД Варна и през периода 02.2019г.
– 03.2018г. е получила среден месечен брутен трудов доход в размер на 503,71
лева, през периода 09.2018г. – 08.2019г. е получила среден месечен брутен
трудов доход в размер на 545,74 лева.
От социален доклад с вх. № 1476/06.03.2020 г. на ДСП *****
се установява, че след раздялата между родителите на детето В. грижите за нея е
поела майка й. Грижите полагани от майката са навременни и адекватни. Майката е
сключила граждански брак през 2018г. с Б.С.като същия я подпомага в грижите за
детето. Детето е в добро здравословно състояние, посещава редовно училище.
Детето контактува с близки и роднини от разширен семеен кръг, детето има
приятелски взаимоотношения със съучениците си. Условията в жилището, в което
живее детето са отлични. Детето контактува с бащата предимно по телефона и се
вижда с него по няколко пъти годишно.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл. 150 СК за
увеличаване размер на присъдена издръжка на В.И.В., поради изменения на обстоятелствата въз основа, на
които е присъдена от 100 лева месечно на 180 лева месечно считано от
предявяване на иска до настъпване на законни основания за изменения или
прекратяване на издръжката ведно с обезщетнеие за забава в размер на законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане при падеж 1-во
число на месеца, за който се дължи.
В тежест на ищцата е да докаже
изменение на обстоятелствата, които обосновават искания по-висок размер на
издръжка, възможността на ответника да я дава.
Ответникът няма факти, които да са в
негова доказателствена тежест.
За наличието
на промяна в обстоятелствата по смисъла на този текст от кодекса е достатъчно
да се констатира трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Задължението за издържане на детето до
навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето,
като съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер
на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите,
които я дължат - чл. 142 ал.1 СК.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". По
това обстоятелство не се спори по делото, както и че ответника е баща на детето.
ПРС намира, че по делото са установи първата
от двете хипотези представляващи трайно
изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК. От определяне на
първоначалния момент на издръжката на В.В. са изминали повече от 5 години –
период, през който са нараснали цените на стоките и услугите и детето е станало
ученичка. Във връзка с последното възникват и други разходи, като набавяне на
пособия, материали, нужни в учебния процес, заплащане на допълнителни курсове
или уроци, които би могло да посещава детето и др.подобни, свързани със самото
посещение на учебните занятия.
Към настоящ момент на основание
чл.142, ал.2 от СК минималният размер на издръжката е в размер на ¼ от
минималната работна заплата за страната, определена с Постановление № 350 от 19.12.2019г. за определяне нов размер на минималната работна
заплата за страната в размер на 610 лева от 01.01.2020г. Според това
минималния размер на издръжка от 01.01.2020г. е в размер на 152,5 лева.
От събраните по делото доказателства не
се установиха доходи на бащата, а доходите на майката са в размер на 545,74
лева месечно.
Родителите са в работоспособна възраст
и следва да си осигурят доходи, с които да задоволяват както техните потребности,
така и непрестанно нарастващите потребности на детето. Предвид това,
променените нужди на детето и възрастта му,
както и с оглед социално -
икономическите условия в страната, съдът счита, че В.В. има нужда от издръжка в
размер на 360 лева, като от този размер следва да се разпредели по равно между
майката и бащата, предвид ниските доходи на майката и липсата на доказателства относно размера на
доходите на бащата.
Предвид гореизложеното
предявения иск е основателен в предявения размер от 180 лева от подаване на
исковата молба, както е поискала ищцата – 17.09.2019г., с падеж 1-во число на
месеца, за който се дължи.
Ищецът е претендирал
присъждане на разноски, но такива не са сторени. Процесуалният представител на ищеца адв.К.В. е поискал присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.1 ЗА и такова му дължи на основание
чл.78, ал.1 ГПК вр. с чл. чл.38, ал.2 ЗА. Видно от договора за правна
помощ сключен между ищцата и процесуалния й представител, последния е
осъществявана безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.1 от ЗА. На
основание чл.38, ал.2 от ЗА съдът определя адвокатското възнаграждение в размер
не по-нисък от предвидения в наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения. Предвид това и на основание чл.7, ал.1,
т.6 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответника
следва да бъде осъден да заплати на адв.К.В. сума в размер на 300 лева –
адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ.
Ответникът
на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ПРС дължимата държавна такса съразмерно на увеличения размер на издръжката, в
размер на 115,20 лева, определена
съобразно чл. 69, ал.1, т.7 от ГПК,
както
и на основание чл.78, ал.6 от ГПК възнграждението за назначения му особен
представител в размер на 300 лева.
Мотивиран
от горното, Провадийският районен съд
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на
определената издръжка със съдебно решение № 2/05.01.2015г. по гр.д. № 5287/2014
г. по описа на Районен съд гр.Плевен, дължима от И.М.В. с ЕГН **********, с адрес ***, на малолетното си дете В.И.В. ЕГН **********, действащо чрез своята майка и законен представител Т.А.Б.
с ЕГН ********** с адрес *** като я УВЕЛИЧАВА
от 100 лв.
на 180 лв. считано
от датата
на предявяване
на иска – 17.09.2019г., с падеж 1-во число на месеца, за който
се дължи издръжката до настъпване на законово основание за изменението или
прекратяването й ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане,
на основание чл. 150 СК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 вр. с ал.1 от ГПК И.М.В. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на
държавата по сметката на Провадийкият
районен съд
дължимата по делото държавна такса и възнаграждение за назначения му особен представител в размер общо на 415,20 лева.
ОСЪЖДА И.М.В. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на адвокат К.В.В. от ВАК с ЕГН **********,
вписан с личен № ********** с адрес гр.Варна, ул.“Ружа“ No 32, ет.1 адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, на основание чл.78, ал.1
от ГПК вр. с чл.32, ал.2 от ЗА.
Постановява
предварително изпълнение на решението относно увеличената издръжка.
При
неплащане на присъдената държавна такса в едномесечен срок, считано от влизане в сила на решението, да се издаде изпълнителен лист, включващи и дължимата държавна такса
за издаването му.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ……………………