Р Е Ш Е Н И Е №………
гр. Русе, 28.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публичното съдебно заседание на четвърти
август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
БАЛДЖИЕВА
при
секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1702
по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от В.Д.Н. с ЕГН **********, Д.П.Н. с ЕГН **********
и И.П.Н. с ЕГН ********** против „Електроразпределение Север“ АД.
Ищците твърдят, че наследодателя им П.Д.Н., поч.
на 07.05.2014г. е потребител за битови нужди на доставена му ел. енергия за
присъединен към електроразпределителната мрежа имот, представляващ имот,
находящ в с.Ч., обл.Р., ул. „К. В.“, №., с абонатен № ********** и клиентски
номер **********.
Ищецът получил писмо от „Електроразпределение
Север” АД с изх. № 58055_КП5700408_2/23.04.2020г., към което бил приложен
констативен протокол № 5700408/05.03.2020г. изготвен от служител на
„Електроразпределение Север ” АД и такъв с номер 361/14.04.2020г. на БИМ-Русе,
от които ставало ясно, че ответното дружество му е начислило допълнителни суми
за потребена електроенергия в размер на 4680,90 лева. Калайджиева счита, че
корекцията е неправилна, като сочи, че няма достъп до електромера си, който се
намира в ел. табло, което се заключва и е поставено на стълб извън къщата му.
Не ставало ясно защо и на какво основание е направено преизчислението. Счита,
че евентуалното неточно отчитане е по вина на ответника, който е и собственик
на електромера.
Моли да бъде признато за установено по отношение
на Електроразпределение Север АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. Варна, район Владислав Варненчик, Варна Таурс - Е, бул.
Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс, кула Е, действащо чрез представителите
си заедно от всеки от двама Николай Йорданов Н., Румен Георгиев Лалев и Илияна
Георгиева Георгиева, че В.Д.Н. с ЕГН **********, Д.П.Н. с ЕГН ********** и И.П.Н.
с ЕГН **********,***, не дължат сумата 4680,90 лева по фактура № **********/23.04.2020
г., представляваща цената на коригираното количество електрическа енергия за
периода от 26.02.2016 г. до 05.03.2020 г., както и да се присъдят деловодните
разноски по делото, вкл. и адвокатското възнаграждение.
Ответникът оспорва предявения иск. Заявява, че
проверката на техническото средство за измерване на ищеца е извършена от
упълномощени за това служители на Електроразпределение Север АД на 05.03.2020
год., електромерът е демонтиран, като показанията на отделните регистри са
записани в посочения от ищеца протокол. Електромерът е заменен с нов с нулеви
начални показания по съответните регистри.
Проверката е извършена в присъствието на двама свидетели. Демонтираният
електромер е даден за метрологична експертиза на БИМ- ГД Мерки и измервателни
уреди, Регионален отдел –Русе, като е установена външна намеса в тарифната
схема на електромера, наличие на преминала ел. енергия на тарифа 1.8.4, която
не е визуализирана на дисплея и също така, че електромерът не съответства на
техническите характеристики. Въз основа на протокола на БИМ
Електроразпределение Север АД е изготвило становище за начисляване на ел.
енергия, съгласно което е начислено допълнително общо количество енергия за
посочения в исковата молба период и количество, за което е издадена фактура за
сумата 4680,90 лева с ДДС.
Ответникът обуславя правото си да начисли
допълнително общо количество ел. енергия в претендирания размер с разпоредбите
на Закона за енергетиката, ПИКЕЕ от 24.04.2019 год., Общите условия на
Електроразпределение Север АД и на ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ АД. Съгласно нормите на
ПИКЕЕ, в случаите които се установи, че
са налице тези измерени количества ел. енергия невизуализирани регистри на СТИ,
операторът на съответната ел. мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ в
количества ел. енергия в тези регистри. Процесното СТИ, според ответника, е монтирано на 25.02.2016 год.
В условията на евентуалност ответникът моли да
бъде отхвърлен иска на основание чл. 183 от ЗЗД, доколкото в случая се касае за
установено точно количество реално потребена ел. енергия, чието заплащане се
дължи от абоната по силата на установена
между страните облигация по покупко- продажба на ел. енергия.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори, а и се установява от
представените писмени доказателства, че ищецът е потребител на електрическа
енергия (клиент на ответното дружество) за имот в с.Ч., обл.Р., ул. „К. В.“, №.,
с абонатен № ********** и клиентски номер **********.
На 05.03.2020г. е извършена проверка от служители
на "Електроразпределение Север" АД на СТИ (електромера), измерващ
електрическата енергия за имота на ищеца с фабр. №1114 1716 6605 4260, за която
е съставен констативен протокол №5700408. В последния е отбелязано какви са
показанията на смененото СТИ на всички негови тарифи. Не са констатирани
нарушения по пломбите на уреда или на заключващия механизъм на таблото в което
е бил монтиран. Електромерът е поставен в индивидуална опаковка, запечатана в
присъствието на двама свидетели, а на негово място е монтиран друг измервателен
уред с нулеви показания на дневна и нощна тарифи.
Смененият електромер е бил монтиран на 25.02.2016г.,
за което е съставен протокол №17127254 от същата дата, в който са отбелязани
единствено, че са нулеви показанията на уреда на дневна и нощна тарифа.
Смененият електромер е предаден в БИМ, регионален
отдел – Русе, където му е извършена метрологична експертиза, резултатите от
която са отразени в констативен протокол №361/14.04.2020г. При софтуерно четене
е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на
преминала енергия на тарифа 1.8.4 – 026326,2 кWh, която не е визуализирана на дисплея на уреда. При изпитателните
измервания е установено, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на
електрическа енергия, но не съответства на техническите характеристики.
Въз основа на констативния протокол от
метрологичната експертиза, за клиентския номер на ищеца е изготвено становище
от "Електроразпределение Север" АД за начисляване на осн. чл. 55
ПИКЕЕ на допълнително общо количество ел. енергия в размер на 26326 кWh за периода 26.02.2016г. – 05.03.2020г. За това
количество електроенергия "Електроразпределение Север" АД е издало
фактура № **********/23.04.2020г. на обща стойност 4680,90лв., която е
претендирана за плащане от ищеца чрез изпращането й с писмо.
Свидетелят В.Х.Д. установява, че работи като
„специалист енергиен контрол“ в "Електроразпределение Север" АД, в
което си качество е участвал при извършената проверка на процесното СТИ за
имота на ищеца, като констатациите отбелязал в съставен протокол, подписан от собственика.
Със специализиран софтуер било установено, че СТИ има натрупани показания на тарифа 1.8.4, които не била визуализирани
на дисплея на уреда, тъй като не следвало да бъдат използвани и да отчитат
потребление на електроенергия. По тази причина уредът бил подменен и изпратен
за изследване в БИМ.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Условие за надлежното му упражняване е наличието на извънсъдебен спор
между страните за дължимостта на процесните суми, без да е необходимо по
отношение на същите да е инициирано принудително събиране. В настоящия случай
интересът на ищеца произтича от качеството му на потребител, обвързан с Общите
условия на ответника, регламентиращи възможност за едностранното спиране на
електрозахранването в имота му. По изложените съображения предявеният
отрицателен установителен иск е процесуално допустим и съдът дължи произнасяне
по същество на спора.
За успешното провеждане на отрицателен
установителен иск по реда на чл.124, ал.1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че се е намирал в договорни отношения с ответника за доставка
на електроенергия, т.е., че последният е материалноправно легитимиран да получи
процесната сума, по който въпрос по делото няма спор. От своя страна ответникът
носи тежестта да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно
законосъобразно извършване на отчитане, начисляване и коригиране на сметката на
ищеца. Ответникът следва да установи също така, че действително е доставено на
ищеца претендираното за заплащане количество електроенергия, предпоставка за
което е същата да е била измерена и отчетена с годни за това технически
средства.
В конкретния случай, ответното дружество
претендира сумата по процесната фактура като цена за допълнително начислена
електроенергия за минал период от време, която е реално потребена и отчетена от
СТИ, но по начин, несъответстващ на техническите настройки на същия и
непозволяващ при отчитане на електроенергията ежемесечно, чрез наблюдаване
дисплея на уреда, това допълнително количество да бъде видяно, отчетено и
фактурирано за заплащане. Ищецът оспорва
да е потребил това „допълнително“
количество електроенергия, както и наличието на основание за допълнително
начисляване на енергия от страна на ответното дружество.
В изготвените от ответното дружество документи във
връзка с процесната сума и становището за начисление на ел. енергия от
"Електроразпределение Север" АД е посочено правно основание за
извършване на „корекцията“ чл. 55 ПИКЕЕ. Действително към момента на проверката
и извършването на корекция на сметката на ищеца са налице нормативно уредени
правила за извършване на корекции, като посочения от ответника като основание
текст предвижда, че в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества
електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско
измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на
средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези
регистри, а в ал. 2 е предвидено преизчисляването да се извършва въз основа на
метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49. В случая се касае за
допълнително начисление на реално потребена, но неотчетена поради софтуерна
намеса електроенергия.
За да бъде приложима обаче разпоредбата на чл. 55
ПИКЕЕ и да е налице основание ответното дружество да претендира за заплащане от
ищеца на процесната сума, е необходимо да бъде установено не просто, че
допълнително начислената електроенергия е преминала през електромера, а че това
е станало по време, когато е измервал потребената от имота на ищеца
електроенергия, т.е към датата на която е бил монтиран уреда (и начална дата на
периода по корекцията) - 25.02.2016г. показанията на тарифи 1.8.3. и 1.8.4. са
били нулеви. В случая тази предпоставка не е доказана по делото. Приложеният по
делото протокол за монтаж от 25.02.2016г. съдържа данни само за показанията на
дневна и нощна тарифа, а не и на тарифи 1.8.3. и 1.8.4. (по същия начин не са
отбелязани показанията на тези тарифи и на новия монтиран електромер). Липсват
каквито и да е други доказателства, които да установяват, че отчетеното
последствие количество електроенергия на тези две тарифи е потребено след
датата на монтажа. Липсата на доказателство, че при монтажа на СТИ показанията
на всичките му тарифи са били „0“ е
достатъчно основание да се приеме, че не е доказано основанието за извършване
на корекция на сметката на ищеца по реда на чл. 55 ПИКЕЕ. Това обстоятелство не
би могло да бъде установено и с помощта на вещо лице, поради което съдът е
отказал да уважи искането на ищците за назначаване на допълнителна СТЕ. По
същата причина не би могло да бъде намерено и основание за такава корекция нито
в ОУ на дружеството, нито в общите разпоредби на ЗЗД касаещи договорите за
продажба, след като не може да бъде установено по категоричен начин, че
отчетената електроенергия по невизуализираните тарифи е потребена от имота на
ищеца.
За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че
процесното СТИ не отговаря на изискванията на НАРЕДБА за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол (изм., бр. 86 от 27.10.2017 г., в сила от 27.10.2017 г.), като
съгласно чл.662 ал.1
електромерът трябва да има показващо устройство – електромеханичен регистър или
електронен дисплей. Когато е възможно, показващото устройство трябва да е
видимо за потребителя; ал.3 регламентира, че действащата в момента тарифа
трябва да е показана (индикирана), а ал.4, че в случаите на няколко стойности,
представяни от единичен дисплей, трябва
да е възможно показване на съдържанието на всички съответни памети. При
изобразяване на паметта трябва да е възможно идентифицирането на всяка
използвана тарифа, а при дисплей с автоматична последователност всяко
изобразяване на регистъра за целите на отчитане трябва да се задържа за минимум
5 s; съгласно ал.5 натрупаната по време на употреба обща електрическа енергия
трябва да е невъзможно да се промени. Т.е. целите на наредбата са потребителят
да е в положение на известност относно потребената от него енергия, докато
процесното начисление е извършено на база на регистър, който не се показва на
дисплея. Съдържанието на тази памет не е било известно на ищеца.
По изложените съображения предявеният отрицателен
установителен иск следва да бъде изцяло уважен.
С оглед изхода на спора в тежест на ответното
дружество следва да се възложат направените от ищците разноски за настоящото
производство, както следва: В.Д.Н. в размер на 406,41лв. – заплатена държавна
такса 67.41 лева и адвокатско възнаграждение 339.00 лева, Д.П.Н. – 401.41 лева, от които 62.41 лева -заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение 339.00 лева и И.П.Н. –401.41
лева, от които 62.41 лева -заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение 339.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Като неоснователно направеното от процесуалния представител на ответното
дружество възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищците
следва да бъде оставено без уважение, тъй като същото е съобразено с чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран, районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на „Електроразпределение
Север” АД с ЕИК104518621, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „В. Варненчик” №258,
представлявано от Николай Йорданов Н., Илиана Георгиева Георгиева и Румен
Георгиев Лалев, че В.Д.Н. с ЕГН **********,
Д.П.Н. с ЕГН ********** и И.П.Н. с ЕГН **********,***, офис №7, чрез адв.В.Ф.
от РАК не дължат сумата от 4680,90лв. претендирана по
корекция на сметката му за минал период - 26.02.2016г. до 05.03.2020г., за
която сума е издадена фактура №**********/23.04.2020 г. за клиентски номер **********
и обект на потребление с.Ч., обл.Р., ул. „К. В.“, №..
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД с ЕИК104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „В. Варненчик”
№258 да заплати на В.Д.Н. с ЕГН **********,***, офис №7, чрез
адв.В.Ф. от РАК от РАК сумата от 406,41 лв. разноски за производството.
СЪЖДА
„Електроразпределение Север” АД с ЕИК104518621, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „В. Варненчик” №258 да заплати на Д.П.Н. с ЕГН ********** ***, офис №7,
чрез адв.В.Ф. от РАК от РАК сумата от 401,41
лв. разноски за производството.
СЪЖДА
„Електроразпределение Север” АД с ЕИК104518621, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „В. Варненчик” №258 да заплати на И.П.Н. с ЕГН ********** ***, офис №7,
чрез адв.В.Ф. от РАК от РАК сумата от 401,41
лв. разноски за производството.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен
съд - Русе.
Районен
съдия: