Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Своге, 09.04.2020
г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен съд, първи състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет
и шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател : Румен Стойнов
при
секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов
нак.адм.хар.дело № 3/2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр.
с чл. 277 от Закона за горите (ЗГ). Образувано е
по жалба подадена от А.Д.Я. ***, ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 861 от 19.12.2019г. - издадено от директора на Регионална
дирекция по горите София (РДГ), с което на жалбоподателката на основание чл. 257, ал. 1, т. 5 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева.
В жалбата, както и в открито
съдебно заседание – чрез пълномощник, се излага че обжалваното наказателно постановление (НП) е незаконосъобразно и
необосновано, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и
материално-правните норми. Иска от съда да го отмени изцяло.
Административнонаказващият орган, в
съпроводителното писмо, както и в открито съдебно заседание и в писмена защита -
чрез пълномощник, дава
становище за неоснователност на жабата. Твърди се, че издаденото НП е правилно
и законосъобразно.
Към делото е
приета административната
преписка по обжалваното НП и са разпитани свидетели.
От събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът приема
следното от фактическа страна :
По силата на съществуващо трудово правоотношение А.Я. работи
като … в ………….. Това обстоятелство се
установява от следните документи, приети по делото като писмени доказателства :
трудов договор, допълнително споразумение към него и длъжностна характеристика.
На 02.05.2019г. жалбоподателката е издала на Ц. Ц., като представител на „…”
ЕООД, ЕИК *********,
позволително за сеч с № 0497301. Сечището се намира в
отдел 707, подотдел „б”, находящ се в
землището на с. Церецел, общ. Своге и представляващ държавна горска територия
стопанисвана от ТП„ДГС”. На 07.10.2019г. директорът на РДГ е издал заповед № РД
05-320, с която е обезсилил позволителното за сеч и е наредил на основание чл. 58, ал. 4, т. 1 и т. 2 от Наредба
№ 8 от 05.08.2011г. за
сечите в горите, екземпляр от заповедта да бъде връчен на :
„1. Ц. Ц. - получил позволителното за сеч ;
2. А.Я.
– издала разрешителното за сеч,
за сведение и освидетелстване на сечището в 7
(седем) дневен срок от връчването на заповедта”.
По делото не се събраха доказателства Заповед
№ РД 05-320/07.10.2019г. да е връчена,
на което и да е от двете посочени лица, независимо че съдът изрично, с
разпореждането си от 10.01.2020г., е изискал да се удостовери това
обстоятелство по отношение на жалбоподателката. Според чл. 109, ал. 1 ЗГ
протоколът за освидетелстване се съставя от лицето, издало позволителното за
сеч и трябва да се подпише от лицето, на което е издадено, а чл. 108, ал. 3 ЗГ
определя лицензирания лесовъд да упражнява контрол до освидетелстване на
сечището.
На
17.10.2019г. от служители на Изпълнителна агенция по горите е извършена
проверка в ТП„ДГС” и е установено, че не е извършено
освидетелстване на сечището, като в констативен протокол № 152327 с продължение
в № 152328 е разпоредено на РДГ да се извърши допълнителна проверка и да се
състави акт за установяване на административно нарушение (АУАН). На
18.10.2019г. от А.Я. е съставен протокол за освидетелстване на сечище, в
присъствието на лицензирания лесовъд и на двама служители на ТП„ДГС”.
На 28.10.2019г.
служителят на … Н., в присъствието на колегите си Б. и И., съставил АУАН срещу Я.
за това, че в седемдневен срок от връчване на Заповед № РД
05-320/07.10.2019г. не е освидетелствала сечището. Посочено е, че
цитираната заповед е входирана в ТП„ДГС”
на 07.10.2019г., а нарушението е извършено от 16.10.2019г. според написаното в АУАН,
и на 16.10.2019г. според написаното в НП, като датата на откриването му е
17.10.2019г. Жалбоподателката се е възползвала от правото си да подаде
възражение и в него е посочила, че заповедта може да е входирана в ТП„ДГС” на 07.10.2019г., но на нея не ѝ е
връчвана и поради това седемдневния срок не е започнал да тече.
Съдът приема
гореописаната фактическа обстановка за безспорно доказана по делото, въз основа
на показанията на свидетелите и приетите писмени доказателства, които са
безпротиворечиви.
При тази фактология е прието от наказващия орган, че Я., в качеството си
на лице по чл. 108, ал. 1, т. 1 ЗГ, виновно е нарушила чл. 257, ал. 1, т. 5 ЗГ
във вр. с чл. 58, ал. 5 от Наредба № 8 от
05.08.2011г., за което на 19.12.2019г. е издадено НП № 861, с което ѝ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева. Същото е връчено на 30.12.2019г., а жалбата е
постъпила в РДГ на 06.01.2020г.
Както в административнонаказателното, така и в настоящото съдебно производство,
не се събраха никакви доказателства които да установят, че на Я. е била връчена
Заповед № РД 05-320 от 07.10.2019г., както и тя изобщо да е знаела за
съществуването ѝ. В този
смисъл изложеното от нея във възражението ѝ, както и в жалбата и в обясненията дадени в открито съдебно заседание
напълно кореспондира с установените по делото обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи :
Нарушението,
за което е наложено наказание на Я., може да се извърши само умишлено, т.е.
деецът трябва да съзнава всички елементи от фактическия състав на деянието. За да възникне административнонаказателна
отговорност е необходимо от обективна страна да е установено, че
жалбоподателката не е изпълнила задължението си по чл. 58, ал. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011г., а именно в срок
7 дни от връчване на заповедта за обезсилване на позволителното за сеч да
освидетелства сечището и да издаде съответния документ (протокол). По делото не се доказа такова
бездействие от нейна страна, тъй като не се установи заповедта за обезсилване
да е връчвана, т.е. срокът изобщо не е започнал да тече. От субективна страна
следва да е установено, че това неизпълнение е обхванато от умисъл на дееца. За
последното също не се събраха никакви доказателства. По тези съображения съдът
приема, че НП подлежи на отмяна. Съвсем друг въпрос е, но извън предмета на
настоящото дело, защо тази заповед не е връчена на Я., след като е входирана в
деловодството на … и няма данни жалбоподателката да е отсъствала
от работа на 07.10.2019г., както и през следващите дни или ако е връчена (предоставена
за сведение), защо това не е удостоверено по
съответния ред. От
друга страна обаче, в самата заповед е посочено, че копие от нея следва само да
се изпрати в Изпълнителна агенция по горите и в ТП„ДГС”, докато спрямо Ц. и Я.
изрично е написано да им бъде връчен екземпляр от заповедта, което не се
установи да е направено.
Деяния, които се осъществяват чрез бездействие и не се изисква
настъпването на определени общественоопасни последици, се явяват довършени в
момента, до който деецът е бил длъжен да предприеме съответното действие, като
до това време не може да се говори още за начало на изпълнение, тъй като
дължимото действие все още може да бъде извършено. Ако условно се приеме, че
заповедта е връчена на 07.10.2019г., за което по делото не се събраха никакви
доказателства, деянието ще е извършено на 15.10.2019г., а не на 16.10.2019г.,
както е посочено в НП.
Предвид своевременно
направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на
жалбоподателката и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1
от Административнопроцесуалния кодекс
в полза на А.Я. следва
да се присъдят 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Посочената сума е изцяло съобразена с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което възражението за прекомерност направено
от пълномощника на насрещната страна е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
Отменя Наказателно постановление № 861 от 19.12.2019г., издадено
от директора на Регионална дирекция по горите София, с което на А.Д.Я. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева.
Осъжда Регионална дирекция
по горите София, ЕИК по Булстат *********, гр. София, ул. „Аксаков” № 14,
представлявана от … С. Т., да заплати на А.Д.Я. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :