Присъда по дело №3348/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4
Дата: 9 юли 2021 г.
Съдия: Мирослава Стефанова Тодорова
Дело: 20201100203348
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 септември 2020 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 4
гр. София , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 29 СЪСТАВ в публично заседание на
девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
СъдебниМАРИЯ СТОЯНОВА
заседатели:ЯНКОВА

РАЛИЦА ДИМИТРОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря РАДКА ИВ. ГЕОРГИЕВА
и прокурора Антония Дончева Богданова-Делчева (СГП-София)
като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Наказателно дело от общ
характер № 20201100203348 по описа за 2020 година


ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С.Л.И., роден на **** г. в гр. София,
българин, български гражданин, с ЕГН: **********, неосъждан, със средно
специално образование, работи към „Център за градска мобилност“, неженен,
с постоянен адрес: с. Железница, **** за НЕВИНЕН в това около 1:20ч. на
15.06.2019 г., в е. Железница, ул. „Искърска" до спирка на МГТ „Кметство
Железница" в лек автомобил марка „Шкода", модел „Фабия", с peг. №
***** да е държал с цел разпространение високорискови наркотични
вещества, без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите /в нарушение на чл.30, вр. чл. 3, ал.2,
т.1 от ЗКНВП вр. Приложение № l, списък 1 „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба
е тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" към
чл. 3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
1
като наркотични (обн. ДВ, бр.87 от 04.11.2011 г., в сила от 10.11.2011 г.,
приета е ПМС № 293 от 27.10.2011 г.)/, а именно: коноп – 1 (един) обект с
общо нето тегло 488,50 гр., и процентно съдържание на активен компонент -
тетрахидроканабинол 19,0 % на обща стойност 2 931 лв. (две хиляди
деветстотин и тридесет и един лева), като конопът подлежи на контрол,
съгласно Единната конвенция за упойващите средства на ООН от 1961 г.,
ратифицирана от Република България, Закона за контрол на наркотичните
вещества и прекурсорите, обнародван в Държавен вестник бр. 30 от 1999 г. и
Списък № 1 на Приложение № 1 към чл. 3 т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични (в сила от
10.11.2011 г. и приета на основание чл. 3 aл. 2 от ЗКНВП, където конопът е
включен в списъка на "Растения и вещества е висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата е тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, поради
което и на основание чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА по обвинението му по
чл. 354а, aл. 1, изр.1, пр. 4, алт. 4 от НК.
ОТНЕМА на основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК в полза на държавата
веществените доказателства – високорискови наркотични вещества – коноп с
общо нето тегло 488,50 гр., което след влизане на присъдата в сила да бъде
УНИЩОЖЕНО на основание чл. 112, ал. 2 от
НПК.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
днес пред Софийския апелативен съд.


Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Софийска градска прокуратура (СГП) е внесла обвинителен акт по досъдебно
производство ЗМ № 750/2019 г. по описа на 8 РУ – СДВР, по пр. пр. № 13318/2019 г.
по описа на СГП срещу С. Л. И. за това, че на 15.06.2019 г. около 1:20 часа в с.
Железница, ул. „Искърска“, до спирка на МГТ „Кметство Железница“, в лек автомобил
марка „Шкода“, модел „Фабия“, рег. № *******, държал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества без надлежно разрешително съгласно Закона за
контрол върху наркотични вещества и прекурсорите (в нарушение на чл. 30, вр. чл. 3,
ал. 2, т. 1 от ЗКНВП, вр. Приложение № 1 – Списък I „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл. 3, т. 1 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, обн.
ДВ, бр. 87/4.11.211 г., в сила от 10.11.2011 г., приета с ПМС № 293/27.10.2011 г.), а
именно: коноп, установен по вид и съдържание с физикохимична експертиза № 390-
Х/2019 г. от 12.09.2019 г. на ОЕКД – СДВР – един обект с общо нето тегло 488,50
грама и процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 19,0 %, на
обща стойност 2931,00 (две хиляди деветстотин трийсет и един хиляди) лева, като
конопът подлежи на контрол съгласно Единната конвенция за упойващи средства на
ООН от 1961 г., ратифицирана от Република България със Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсосите, обн. ДР, бр. 30/1999 г., и Списък I на
Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за класифициране на растенията и
веществата като наркотични (в сила от 10.11.2011 г. и приета на основание чл. 3, ал. 2
от ЗКНВП, където конопът е включен в Списък I „Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“) – престъпление по чл. 354а,
ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 4 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия за извършено престъпление по чл. 354а,
ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 4 от НК. Поддържа, че обвинението е доказано от всички
гласни доказателствени средства, с изключение на частта от показанията на св. А.З.,
добър приятел на подсъдимия, за това, че автомобилът, управляван от подсъдимия, бил
предоставян за ползване и на други лица. Излага доводи, че показанията на св. З. в
посочената част противоречат на изложеното от св. К., че е виждал единствено
подсъдимият да управлява процесния автомобил. Посочва, че от показанията на
свидетелите Ж. и Г. се доказва, че пред тях подс. И. е признал, че наркотичните
вещества са негови и ги транспортира, а от заключенията на изготвените експертизи по
категоричен начин се потвърждава, че въпросните наркотични вещества са
високорискови и съдържат активен компонент тетрахидроканабинол. Моли за
определяне на справедливо наказание на подсъдимия, което да бъде към минималния
размер с оглед чистото му съдебно минало, като изпълнението на наказанието бъде
отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Защитникът на подс. С.И. пледира подзащитният й да бъде признат за невинен
и оправдан по повдигнатото му обвинение. Счита, че доказателствата, които
прокуратурата е събрала за внасянето на обвинителния акт, не установяват по
несъмнен начин извършването на престъплението. Излага подробни съображения по
доказателствения материал и оспорва доказателствената стойност на протокола за
претърсване и изземване на лекия автомобил, управляван от подс. И.. Поддържа, че
протоколът е изготвен в нарушение на процесуалните правила на НПК, доколкото в
показанията си поемните лица сочат, че не са присъствали на описаните в него
действия. Определя изложените от полицейските служители твърдения, че подс. И. е
заявил, че транспортира марихуана, която е негова, като изолирани, тъй като не
кореспондирали на събрания по делото доказателствен материал.
1
Подс. С.И. се възползва от правото си да не дава обяснения. При изразяване на
личната си защита в хода на съдебните прения се присъединява към доводите на своя
защитник. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, приема за установено
следното.
Подсъдимият С. Л. И. е роден на **** г. в гр. София, българин, български
гражданин е, със средно образование, неженен, трудово ангажиран – служител в
„Център за градска мобилност“ ЕАД, неосъждан, живее в с. *******.
В началото на януари 2019 г. подс. С.И. платил на св. Г. К. продажната цена за
придобиване на лекия му автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, рег. № *******,
като сделката не била финализирана в изискуемата законова форма с писмен договор с
нотариално заверени подписи на страните. След плащането на цената св. К. предал
владението на автомобила на подсъдимия.
За времето от 19:00 часа на 14.06.2019 г. до 7:00 часа на 15.06.2019 г.
свидетелите Ж.Ж., Г.Г. и К.С. – полицейски служители към 8 РУ – СДВР, били
назначени като ППГ-856. Около 1:20 часа на 15.06.2019 г. при обход на с. Железница,
на ул. „Искърска“ до спирка на МГТ „Кметство Железница“ и срещу Кметство
Железница спрели за проверка лекия автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, рег.
№ *******, управляван от подс. И.. На предната дясна седалка до водача седял св. А.З.,
с когото подсъдимият бил приятел от ранна детска възраст.
След пристигане на дежурна оперативна група за времето от 2:50 ч. до 3:20 ч.
на 15.06.2019 г. било осъществено претърсване на лекия автомобил, управляван от
подсъдимия. Съставен бил протокол за претърсването на превозното средство, в който
било записано, че вътре са намерени и иззети следните вещи: от предна дясна седалка
– кожено тефтерче, черно-кафяво на цвят (обозначено като обект № 1), зад предната
дясна седалка на пода – черен полиетиленов плик, в който било посочено, че е намерен
запечатан прозрачен полиетиленов плик, съдържащ растителна маса (обозначен като
обект № 2), и в багажното отделение на автомобила – два броя метални
регистрационни табели с № ******* (обозначени като обект № 3). Бил иззет и самият
лек автомобил.
За времето от 4:30 ч. до 4:45 ч. на 15.06.2019 г. било извършено претърсване и
изземване на жилището, където подс. И. бил адресно регистриран, а за времето от 5:00
ч. до 5:20 ч. и на жилището, в което живеел фактически, като не били намерени и
иззети вещи, имащи значение за наказателното производство.
Подс. С.И. и св. А.З. били задържани със заповеди за задържане на лице на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок от 24 часа в помещение за временно
задържане на 8 РУ - СДВР.
Отразената в протокола растителна маса (обект № 2) представлявала коноп с
нето тегло 488,50 грама, с активно вещество тетрахидрокнабинол 19 %, на общата
стойност 2931,00 (две хиляди деветстотин трийсет и един) лева.
Подс. С.И. е психично здрав. По време на разглежданото събитие е могъл да
разбира свойството и значението на поведението си и да го ръководи. Не е установено
подсъдимият да има развита зависимост към наркотични вещества със съответните
промени на физиологично, когнитивно и поведенческо ниво.
За подсъдимия са събрани положителни характеристични данни по
местоработата и по местоживеенето му. Оценен е от предишния си работадател като
много добър и изпълнителен работник и колега. Съседите му го познават като
2
внимателен, неконфликтен и старателен.
Така изяснената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена
след анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства чрез
показанията на свидетелите Ж. Я. Ж. (л. 98-100 от съд. д., вкл. и приобщените на
основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК – л. 48 от д. пр. отчасти), Г. Х. Г. (л. 100-101
от съд. д., вкл. и приобщените на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК – л. 44-45
от д. пр. отчасти), С. С. С. (л. 101-103 от съд. д., вкл. и приобщените на основание чл.
281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК – л. 52-53 от д. пр. в цялост), К. К. С. (л. 125-127 от съд. д.,
вкл. и приобщените на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК – л. 46-47 от д. пр. в
цялост), А. Л. З. (л. 128-131 от съд. д., вкл. и приобщените на основание чл. 281, ал. 4
вр. ал. 1, т. 2 НПК – л. 50 от д. пр. отчасти), Г. И. К. (л. 165-166 от съд. д., вкл. и
приобщените на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК – л. 51 от д. п отчасти) и О.
Е. Д. (л. 177-185 от съд. д., вкл. и приобщените на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2
от НПК – л. 56-57 от д. пр. в цялост), писмени доказателства и доказателствени
средства: протоколи за обиск от 15.06.2019 г. (л. 18 и 21 от д. пр.), протоколи за
претърсване и изземване (л. 58-59, 60-61, 62-63 от д. пр.), протокол за доброволно
предаване от 14.06.2019 г. (л. 99 от д. пр.), копие на трудов договор № 23/9.06.2016 г.
(л. 105 от д. пр.), характеристики на подсъдимия (л. 106 и 107 от д. пр.), справка за
съдимост на подсъдимия (л. 108 от ДП, 21 от съд. д.), справки за промяната на
регистрацията на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, рег. № ******* (110-
112 от д. пр.), приемателно-предавателен протокол № 66736/25.11.2019 г. (л. 116 от д.
пр.), приемателен опис за приемане на съхранение на иззето МПС от 2.07.2019 г. (л.
118 от д. пр.), констативни протоколи от 15.06.2019 г. (л. 119 от д. пр.) и чрез
експертните способи на доказване: от заключенията на комплексната съдебно-
психиатрична и психологична експертиза (л. 83-87 от д. пр.), физикохимична
експертиза по протокол № 390-Х/2019 (л. 93-94 от д. пр.) и съдебно-оценителна
експертиза (л. 154-155 от д. пр.).
По отношение на времето и мястото на извършената полицейска проверка на
управлявания от подсъдимия автомобил, на участващите в нея полицаи и на
пътувалите в автомобила лица събраните доказателства са еднопосочни, поради което
по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК не се налага обсъждането им
поотделно от съда.
Безпротиворечиво и несъмнено се установява и фактът, че подсъдимият от
около девет месеца владеел л.а. „Шкода“, модел „Фабия“, рег. № *******. Съдът
кредитира показанията на св. Г.К. като обективни и безпристрастни, тъй като те не
показват никакво основание да се приеме заинтересованост на този свидетел от изхода
на процеса или склонност към изопачаване на действителността. От тези показания
съдът установи кога и как подсъдимият получил фактическата власт върху автомобила
„Шкода“, както и че от януари 2019 г. той го управлявал, а не номиналният му
собственик.
Налице са съществени противоречия обаче между показанията на свидетелите
Ж., Г. и С., от една страна, и на поемните лица С. и Д., както и на св. З., от друга страна,
относно обстоятелствата, при които са открити в автомобила, управляван от подс. И.,
наркотичните вещества, приложени по делото като веществени доказателства.
Съдът внимателно обсъди показанията на полицейските служители, извършили
проверката на подс. И., и установи, че по отношение на изтъкнатото обстоятелство те
не намират сигурна подкрепа в събрания и проверен по делото доказателствен
материал, като наред с това са и вътрешнопротиворечиви. Налице е разминаване
между изложеното от св. Ж., че е констатирал плик с марихуана на задната седалка на
автомобила, управляван от подсъдимия, и посоченото от свидетелите Г. и С., че пликът
3
е бил на пода зад предната дясна седалка. Също така според св. Ж. съдържанието на
плика било видимо отвън, а подсъдимият е потвърдил, че в плика има марихуана,
която не е негова, а той я транспортира. За разлика от него, св. Г. в показанията си
твърди, че подсъдимият им казал, че друго неустановено по делото лице му било
задължено и вместо пари му дало наркотичното вещество. Св. С. излага трета версия,
като сочи, че подс. И. показал сам съдържанието на плика и признал, че това е
марихуана.
Действително изтъкнатите несъответствия е възможно да се дължат на
въздействието върху спомена на изминалия период от време от деянието и на рутинния
характер на проверката за тези свидетели, на които по служба се налага да извършват
множество сходни проверки. От показанията на свидетелите – полицейски служители
относно несъмнено установения факт на привличане на две поемни лица за
извършеното претърсване на автомобила е видно, че те наистина не си спомнят добре
случая. Св. Ж. разказва, че двамата със св. С. обикаляли да търсят поемни лица, докато
св. С. няма спомен кога и как са дошли поемните лица и дали въобще е участвал в
намирането им. Св. Г. признава, че не помни кой и как е намерил поемните лица, като
погрешно заявява, че и двете поемни лица били мъже.
Независимо от това, че има разумно обяснение на причината за непълния,
неточен и противоречив спомен на полицейските служители, което не сочи към
недобросъвестност или тенденциозност, крайният резултат е доказателствена
непълноценост на показанията им. Според логиката на процесуалната дейност, ако
след приключване на полицейската проверка веществените доказателства са събрани
съобразно изискванията на НПК, изясняването на съществените обстоятелства от
разглежданото събитие не зависи никога в решителна степен от показанията на
участващите по служба свидетели, т.е. полицаите. Процесният случай обаче не е такъв,
което обуславя съдбата на обвинителната теза.
Показанията на свидетелите – полицейски служители Ж., Г. и С. влизат в
противоречие както помежду си, така и с показанията на свидетелите С. и Д., включени
като поемни лица в протокола от 15.06.2019 г. за претърсване и изземване от процесния
лек автомобил. Свидетелите С. и Д. в показанията си категорично отричат да са
присъствали лично на претърсването на процесния лек автомобил. Св. С. завява, че
когато бил въвлечен в процесуалното действие, полицейски служители му показали
найлонови пликове със „зелени неща, приличащи на чай“, които били в полицейската
кола и отвън – поставени върху автомобила, като той не е присъствал лично на
откриването им, а полицаите са чакали да спрат някого за свидетел на вече намереното.
Св. С., подобно на св. Д., посочва, че задържаните лица били извън автомобилите и
имали белезници на ръцете си. В показанията си св. Д. изяснява, че след като
пристигнала на мястото, на което се намирали автомобилите, констатирала, че били
изкарани „разни треви“ в найлонови торбички (две или три на брой) на капака и в
багажника на автомобила, до който бил изправен подсъдимият, но не знаела какво
точно имало в тези торбички. Видяла, че вратата на багажното помещение вече била
отворена, т.е. тя не била отворена пред нея. Свидетелката изтъква, че не е възприела
къде са били намерени торбичките, както и че полицаите са написали „каквото трябва“
в бланките и я накарали само да се подпише. Св. Д. уточнява, че около половин час
след нея дошли и други двама мъже, които се подписали на протокола за претърсване и
изземване. Тя си тръгнала, а мъжете останали на мястото на съставянето на протокола.
При проверката на достоверността на показанията на свидетелите С. и Д. съдът
съобрази, че те не съдържат значими вътрешни противоречия, същевременно
кореспондират помежду си относно обстоятелствата, при които всеки един от тях бил
извикан да участва в процесуалното действие, както и относно това, което обективно
4
двамата са имали възможност непосредствено да възприемат. Става ясно от
показанията на свидетелите поемни лица, че те не са разбрали нито точното
съдържание на своята функция, нито отговорността, която поемат за изясняване на
съществени за правосъдието обстоятелства. От показанията на поемните лица се
изяснява несъмнено и фактът със съществено процесуално значение, че и двамата не са
присъствали на самото начало на претърсването, нито на намирането на
инкриминираното наркотично вещество.
С оглед изложените специфики на показанията на свидетелите С. и Д. съдът
намира, че при приобщаването на веществените доказателства – наркотични вещества,
са допуснати процесуални нарушения, които не могат да бъдат преодолени чрез
събиране на други доказателства. Това е така, тъй като протоколът за претърсване и
изземване от 15.06.2019 г. на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, рег. №
*******, не представлява годно доказателствено средство за установяване на
съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства.
Както беше посочено, от показанията на св. Св. С. и св. О. Д. се извежда, че те
фактически не са участвали в извършеното претърсване и изземване, както е
предвидено в чл. 137, ал. 1 и чл. 162, ал. 1 НПК, не им е била дадена реална
възможност да упражнят задълженията си на поемни лица, като присъстват от самото
начало на действието и накрая се запознаят подробно с откритите вещи.
Цитираните разпоредби за участието на поемните лица имат императивен, а не
препоръчителен характер за разследващите органи, тъй като гарантират законността на
ограничителни по отношение на основни човешки права мерки, когато са способ за
събиране и проверка на доказателства. Участието на поемни лица при претърсване и
изземване обезпечават и удостоверяват законосъобразността на действията и
достоверността на обстоятелствата, които са наблюдавани при провеждането им, като
гарантират и възможността законосъобразността и достоверността да бъдат
потвърдени във всеки един момент чрез разпита на поемните лица.
Тези обстоятелства, преценени в контекста на цялостната ситуация, при която
се твърди, че наркотичните вещества са намерени в автомобил, в който освен
подсъдимият е имало още едно лице, възпрепятстват непреодолимо възможността
приложените по делото веществени доказателства – наркотични вещества да бъдат
свързани с личността на подсъдимия. Посочените процесуални нарушения при
извършването на претърсването и изземването и при точното отразяване на
установените резултати са съществени и изцяло опорочават извършеното действие,
което води до дискредитирането му като способ за събиране на доказателства.
Съгласно чл. 131 НПК протоколът за съответното действие може да е годно писмено
доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са
извършени, и за събраните доказателства само когато е съставен при условията и по
реда на НПК. Отсъствието на поемни лица при извършването на съответното действие
по разследването, за което е предвидено да се осъществява в присъствието на такива
лица, опорочава самото действие, съответно прави невъзможно ползването на
констатациите при извършването му и събраните чрез него данни (в този смисъл
решение № 35 от 17.04.2018 г. по н.д. № 20 / 2018 г. на ВКС, ІІІ).
Основната цел на правилата за събиране на веществени доказателства в НПК е
да се осигури истинността на тези предмети, т.е. безусловно да бъде установено и
закрепено положението, че това са вещи, открити на определено място, по определено
време, в точно определено състояние и вид. Предметите, приобщени като веществени
доказателства, могат да се ползват като фактически данни от решаващия орган само
когато тяхната истинност и запазеност в първононачалния им вид не подлежат на
никакво съмнение. В настоящия случай обаче нито протоколът за претърсване, нито
5
допустимите свидетели могат да дадат такава сигурност.
При това положение единственото, което е допустимо съдът да изясни на
основата на протокола за претърсване и изземване като документ, е фактът на негово
съществуване, самоличността на органа, който го е подписал като съставител и на
включените в него поемни лица.
Дисквалифицирането на доказателственото значение на протокола за
претърсване и изземване от процесния лек автомобил, преценено наред с липсата на
други годни доказателства, които да установят обективната връзка на подсъдимия с
отразеното в протокола наркотично вещество, обосноват и неуспеха на прокуратурата
да докаже обвинителната теза.
С оглед изложените вече съображения за съществените особености на
показанията на полицейските служители съдът намира, че показанията на св. Ал. З. за
протичането на полицейската проверка не са опровергани по категоричен начин. Този
свидетел посочва, че след като той и подсъдимият в управлявания от последния лек
автомобил били спрени за проверка, един от полицейските служители отишъл до
предния ляв калник, след което заобиколил автомобила, бръкнал директно под
пасажерската седалка, извадил черна найлонова торба, попитал какво е това и наредил
на св. З. и подсъдимият да излязат от автомобила.
На основата на така установената фактическа обстановка съдът прие от
правна страна следното.
От събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен и
категоричен начин подс. С. Л. И. да е извършил от обективна страна състава на
престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 4 от НК, а именно на 15.06.2019 г.
около 1:20 часа в с. Железница, ул. „Искърска“, до спирка на МГТ „Кметство
Железница“ в лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, рег. № *******, без
надлежно разрешително съгласно ЗКВНВП, да е държал с цел разпространение
конкретизираните в обвинението по вид, размер и стойност високорискови наркотични
вещества.
В процесния случай не се доказва по изискуемия от процесуалния закон начин
главният факт по делото. Съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК съдът признава подсъдимия за
виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В случая държавното
обвинение не доказа друго освен това, че на посоченото в обвинителния акт време и
място подсъдимият е управлявал процесния лек автомобил в компанията на св. З.; била
му извършена проверка от полицейските служители Ж., Г. и С. и е бил задържан заедно
със св. А.З.. Обвинението не успя да докаже категорично, че процесните наркотични
вещества са държани от подсъдимия, тъй като те са приобщени по делото в нарушение
на императивните указания на НПК. В резултат на това не бяха събрани такива
доказателства, които категорично да изясняват предмета на престъплението и
обективната връзка на подсъдимия с него.
Поради всички изложени съображения на основание чл. 304 НПК съдът
призна подсъдимия подс. С. Л. И. за невинен и го оправда по повдигнатото му
обвинение по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 4 от НК.
С оглед съдбата на наказателното обвинение и на основание чл. 190, ал. 1
НПК разноските по делото остават за сметка на държавата.
На основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК съдът постанови да се отнемат в
полза на държавата приложените по делото като веществени доказателства наркотични
вещества, чието притежание е забранено и които след влизане на присъдата в сила на
основание чл. 112, ал. 2 от НПК следва да се унищожат.
6

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата.


7
Съобщи за изтекли лични данни