Р Е Ш Е Н И Е № 513
21.05.2020г., гр.Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение,
девети граждански състав, в закрито заседание на двадсет и първи две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Светослав Узунов
Като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева
в.гр.д.№ 741/ 2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.437, ал.1 и сл. ГПК.
Постъпила
е жалба вх.№ 10867/ 05.05.2020г по описа на ПОС от С.С. ***, с посочен съдебен
адрес:*** против Разпореждане от 02.03.2020г. постановено по изп.д.№
20179080400731 по описа на ЧСИ Бойка Андреева, с рег.№ 908, район на действие
ОС-Пловдив, в частта на което са оставени без уважение молби с
вх.№№ 1880 и 1879/ 28.02.2020г. по описа на ЧСИ, като е отказано насочването на
принудителното изпълнение върху проход с площ от 4.96 кв м и помещение за
колички с площ от 2.42 кв м, съставляващи общи части по предназначението си / в
режим на етажна собственост/ , находящи се в приземния етаж на жилищната сграда
с идентификатор № 56784.523.** в гр.Пловдив, ул.”*** , респ. за възлагане в собственост на взискателката посочените общи
части; КАКТО и отказано приемането на разноски по изп.д.№ 731/ 2017г. за частна
експертиза по и.д. № 370/ 2013г. по описа на ЧСИ М.Обретенова, с рег.№ 758,
чието изготвяне е възложено от взискателя на в.л.М.А. извън рамките на настоящото производство в
размер на 360 лева. По изложени оплаквания и обстоятелства в жалбата
разпореждането се обжалва като неправилно , като се иска отмяна на
постановените откази на ЧСИ и продължаване на изпълнителното производство по
посочения от жалбоподателката начин.
Постъпило
е становище от М. А. Я., етажен собственик, получила препис от жалбата
за ЕС- гр.Пловдив, ул.”***” *, с управител
С. С. П., в което становище по същество на жалбата счита действията на ЧСИ за правилни, а
исканията на жалбоподателката за неоснователни.
Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ПМЧСИ М.А., в които се обосновава искане за оставяне без уважение на жалбата и потвърждаване на обжалваните действия, обективирани в постановения отказ на 02.03.2020г.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, намери следното:
Изпълнителното
производство е образувано от жалбоподателката С.С. *** с молба от 23.06.2017г.
против ЕС- гр.Пловдив, ул.”****, с управител С.С. П., за събиране на вземания по изпълнителен лист от 13.01.2017г., издаден
по ч.гр.д.№ 15166/ 2016г. по описа на РС-Пловдив. С молбата за образуване на изпълнителното производство
е поискано насочване на принудителното изпълнение върху: недвижими имоти,
представляващи помещение общи по предназначението си, находящи се в приземния
етаж на жилищната сграда с идентификатор № 56784.523.1994.1 - проход с площ от 4.96 кв м и помещение за
колички с площ от 2.42 кв м, при описани граници.
Видно от приложеното по изп.дело Решение №
1775/ 15.12.2011г. по гр.д.№ 2889/ 2011г. по описа на ПОС – 14 гр.с., в спор за собственост по чл.108 от ЗС,
предявен от И. Я. против взискателката С. С. по отношение на процесните в
изпълнителното производство недвижими
имоти, представляващи проход-коридор и
помещение за смет в партерен етаж на сградата, общи по своето предназначение части
в етажната собственост по смисъла на чл.38, ал.1ЗС, във въззивното
производство е констатирано, че
ответницата С.С. се е снабдила с нотариални актове по обстоятелствена проверка
по отношение на двете процесни помещения – проход коридор и помещение за смет,
находящи се в партерния етаж на сградата; прието е за доказано, че помещението
за смет, което по проект е било обща част за етажната собственост, е станало
индивидуална собственост, принадлежност към собствеността на един от
собствениците К. П., праводател на С. С.; по отношение на помещението
проход-коридор на партерния етаж е установено, че същият от момента на
възникване на етажната собственост е бил обща част по предназначение – ползван
е за излаз от входа и стълбището на сградата към дворното място, като през
2009г. е бил завладян от С., която го е
преградила и го владее; по делото не е било установено някакво правно основание
за това владение, нито за наличие на предназначението на това помещение, поради
което предявеният от ищеце Я. ревандикационен иск е бил уважен.
С разпореждане
от 25.04.2018г. ЧСИ е констатирал, че с
образуване на изпълнителното производство и последвща молба вх.№ 2428/ 27.03.2018г.
взискателката е поискала насочване
изпълнението върху недвижими имоти, собственост на ЕС, представляващи помещения- общи части по
предназначението си / в режим на етажна собственост/, находящи се в приземния
етаж на процесната жилищна сграда - проход с площ от 4.96 кв м и помещение за
колички с площ от 2.42 кв м, както и поскано да бъде овластен ЧСИ, за да
осъществи процедура пред СГКК-Пловдив по заснемане, отразяване и издаване на
идентификатори на посочените обекти, което искане е било поддържано и с последващ документ с вх.№
2429/ 27.03.2018г. за насочване принудителното изпълнение върху посочените помещения – общи части по предназначението си;
с молба от вх.№ 2908/11.04.2018г. взискателката представила и ИЛ , издаден на
21.08.2017г. на РС – Пловдив по гр.д.№
6278/ 2015г. за присъединяването му по
изп.д.№ 731/ 2017 г. , както и направено искане да й бъдат възложени в
собственост идеалните части на етажните собственици, представляващи общи
помещения по предназначение, находящи се в приземния етаж на жилищната сграда,
като се назначи вещо лице за определяне на
стойността им. Във връзка с тези искания на взискателката ЧСИ е уважил искането за присъединяване на
вземането по ИЛ от 21.08.2017г. на взискателката С.С. към образуваното изп.д.№
731/ 2017г. по гр.д.№ 6278/2015г, КАТО Е
отказано насочване на принудителното изпълнение, респ.възлагането в
собственост на взискателката на посочените недвижими имоти - проход с площ от
4.96 кв м и помещение за колички с площ от 2.42 кв м, съставляващи общи части
по предназначението си / в режим на етажна собственост/, находящи се в
процесната жилищна сграда с оглед характера на тези помещения като общи части на
основание чл.38 ЗС, които не могат да съществуват като самостоятелни обекти и
да бъдат предмет на принудително изпълнение. С депозирана жалба вх.№ 4761/ 20.06.2018г. по описа на ЧСИ е обжалвано
разпореждането на ЧСИ от 25.04.2018г. в частта на отказа да се насочи
принудителното изпълнение, респ. отказа за възлагане на взикателката в
собственост на две помещения: проход с площ от 4,96 кв м и помещение за количка
с площ от 2,42 кв м, съставляващи общи по предназначението си / в режим на
етажна собственост/, находящи се в приземния етаж на жилищната сграда.
С
Решение № 1037/ 19.07.2018г постановено
по гр.д.№ 1558/ 2018г по описа на ПОС
така подадената жалба на жалбоподателката С.С. е била оставена без
уважение против Разпореждането от 25.04.2018г на ЧСИ Б.Андреева, с което е
отказано насочване на принудителното изпълнение върху помещение за колички с
площ от 2,42 кв м проход с площ от 4,96
кв м, съставляващи общи части по предназначението си, находящи се в приземния
етаж на процесната жилищна сграда в режим на етажна собственост с аналогични
мотиви относно характера на процесните помещения като общи части по п
редназначение на сградата и като такива да не могат да са самостоятелни обекти
на правото на собственост и да не могат да бъдат предмет на принудително
изпълнение. Постановеното решение на основание чл.437, ал.4, пр.II ГПК е
окончателно и не подлежи на обжалване, поради което на датата на неговото
постановяване същото е влязло в законна сила.
С последваща молба вх.№ 6692/ 20.09.2018г. взискателката С.С. поради
посочена липса на доброволно плащане от страна на длъжника на дължимите суми в
указания в поканата срок, е поискано отново пристъпване към принудително
изпълнение, насочено върху същите недвижими имоти - помещение, представляващо проход с площ от
4.96 кв м и помещение за колички с площ от 2.42 кв м.
С Разпореждане от 20.09.2018г. ЧСИ е констатирал
идентичността на искането на взискателката , предмет на молба с вх.№ 2429/
27.03.2018г., което е било оставено без уважение с разпореждането от 25.04.2018г., потвърдено с посоченото
решение на ПОС по гр.д.№ 1558/ 2018г. на ПОС, като е мотивирано, че със същото
искане се цели промяна в правните последици на постановеното съдебно решение,
поради което молбата е оставена без уважение,
като е отказано насочването на принудително изпълнение върху описаните
недвижими имоти, представляващи общи части по предназначението си в ЕС на
описаната ЖС.
С
жалба вх.№ 7241/ 12.10.2018г. взискателката С.С. е обжалвала и постановеното
разпореждане на ЧСИ от 20.09.2018г.
С молба вх.№ 327/
10.01.2019г. взискателката е представила ИЛ
от 21.02.2013г по гр.д.№ 7850/ 2010г. по описа на ПОС, както и ИЛ от
26.02.2013г. по гр.д.№ 601/ 2012г. на ПРС,
за наличие на вземания срещу същия длъжник, като е поискала
присъединяване на тези вземания за
събиране към настоящото изпълнително дело. По това искане е постановено
Разпореждане на ЧСИ от 14.01.2019г., с което е констатирано, че по тези ИЛ са бил
образувани изп.дела по описа на ЧСИ М.Обретенова, по които са правени плащания
– по ИЛ от 21.02.2013г. па гр.д.№ 7850/2010г. – сума в размер на 2883,85 лева,
а по ИЛ от 26.02.2013г па гр.д.№
601/2012г. – 54,75 лв, е поискано посочване на актуален размер на дълга по
ИЛ-ве. С молба вх.№ 793/ 21.01.2019г.
взискателката е посочила актуални размери на дълга към датата на подаване на
молбата - по ИЛ по гр.д.№
7850/2010г. – 1271,64 лв със законна
лихва от 09.03.2010г. до 21.01.2019г.; по
гр.д.№ 601/ 2012г. – 896,91 лв, както и по ИЛ по гр.д.№ 6278/ 2015г – 80
лева.
С Разпореждане от
22.01.2019г. ЧСИ е присъединил за
събиране по настоящото изп.дело вземане в размер на 365,85 лв по ИЛ по гр.д.№
601/2012г., като в останалата му
претендирана част е отказано присъединяването му; указано е на взискателката
представяне на актуално удостовереине от ЧСИ М.Обретенова по ИЛ по гр.д.№ 7850/
2010г. за установяване каква част от задължението е изплатено към момента на
прекратяване на делото, какви по основание/ главници, лихви, разноски/ са
погасени и какъв е актуалният им размер.
С жалба вх.№ 1470/ 04.02.2019г. взискателката е обжалвала РЗ на ЧСИ от
22.01.2019г. , вкл. в частта относно отказа на ЧСИ да присъедини в пълния
претендиран размер вземането по гр.д.№ 601/ 2012г. за разликата над размера
от 365,85 лв.
С Определение № 700/ 05.03.2019г. по гр.д.№
429/ 2019г по описа на ПОС – ХIV гр.с. така депозираната жалба с вх. № 1470/
04.02.2019г. е оставена без разглеждане
като просрочена, като с последващо Определение № 298/ 13.02.2020г по същото
частно гражданско дело във връзка указания на ПАС по гр.д.№ 615/ 2019г. за
произнасяне по искане на жалбоподателката за възстановяване на срок, срокът за
обжалване по този отказ на ЧСИ е възстановен.
Взискателката
и настояща жалбоподателка е депозирала
поредна молба с вх.№ 1880/ 28.02.2020г. , с която с мотив за липса на
доброволно изпълнение от страна на длъжника, е поискала осъществяване на
принудително изпълнение върху недвижими
имоти, представляващи общи по предназначението си помещения, посочени като
склад 1- помещение представляващо проход с площ от 4,96 кв м и склад 2-
помещение за колички с
площ от 2,42 кв м , изградени в ЖС с идентификатор № ****, при описани граници, с искане за
възлагане на взискателката на основание чл.17, ал.2, т.1 ЗУЕС и чл.185, ал.3 и
ал.7 ЗУТ и искане за назначаване на вещо лице за изготвяне на пазарна цена на
помещенията, като с акта на възлагането е поискано и
промяна на предназначението на обща по
предназначението си и присъединяването им към СОС в сградата в собственост на
жалбоподателката – Апартамент №5, гараж 3 и 4, поради липса на друга собственост на длъжника, от която взискателката
да се удовлетвори. Във връзка с предходни прознасяния на съда е посочено, че така
постановените решения не се ползват със сила на присъдено нещо и нямат
задължителна сила за ЧСИ. Счетено е, че не е налице невъзможен предмет на
възлагане, защото взискателката не е искала публична продан в производството, а само възлагане. Върху посочените
помещения взискателката притежавала 14.754 % идеални части, които не са
самостоятелни обекти и не могат да бъдат.
С Молба № 1879/ 28.02.2020г. взискателката във връзка с Разпореждането на ЧСИ от 22.01.2019г. по настоящото изп.дело по отказа на ЧСИ за признаване остатък от дълга по присъединен ИЛ по изп.д. №370/2013г. при ЧСИ Обретенова е поискала приемане заключение от М. .А. и Фактура за направени разходи от 24.02.2020г., което заключение било направено от вещо лице към ОС-Пловдив, както и осъществяване на необходими действия по оформяне на точния размер на дълга от длъжника съгласно представеното заключение и разноски за изготвянето му, които да се съберат от длъжника.
С обжалваното Разпореждане по отказа за уважаване молбата вх.№ 1880/2020г. на взискателката е мотивирано наличието вече на произнасяне както от страна на съдебния изпълнител, така и от Окръжен съд-Пловдив с решение № 1037/ 19.07.2018г. , с което е бил потвърден отказа на съдебния изпълнител за насочване на принудителното изпълнение върху посочените помещения, което решение е влязло в законна сила. В тази връзка и в тази насока е и постановеното Определение № 2318/ 19.11.2018г. на ОС-Пловдив, което е потвърдено с Определение № 75/ 19.02.2019г. на Апелативен съд – Пловдив по ч.гр.д.№ 73/2019г., с което е потвърдено разпореждане на ЧСИ от 20.09.2018г с подробна мотивация от АС-Пловдив относно недопустимостта процесните общи части да бъдат предмет на принудително изпълнение, както и да бъдат възложени в собственост на взискателя без процедура по публична продан.
В частта на обжалваното разпореждане относно молбата № 1879/ 28.02.2020г. на взискателката съдебният изпълнтел е отбелязал, че посоченото искане е предмет на ревизия по гр.д.№ 429/2019г. по описа на ПОС, при което вместо взискателката да изчака произнасяне по цитираното дело е депозирала молби с идентично искане както с вх.№ 793/ 21.01.2019г. с единствената разлика, че вместо сумата от 896,91 лева претендира алтернативно две суми: 688.72 или 505,65 лева съгласно представено заключение, по което не е налице отговор какви вземания са погасени по ИД № 370/ 2013г по описа на ЧСИ М.Обретенова с направените от длъжника плащания – главница по ИЛ, вземания за авансово платени такси по ТТРЗЧСИ или разноски за адв.възнаграждение; фактически от взискателката се претендира от ЧСИ по настоящото ИД събиране на направени от нея разноски по перемирано ИД №370/ 2013г. на ЧСИ М.Обретенова, което се явява недопустимо; В тази насока е мотивирано от ЧСИ, че същият е обвързан единствено и само от отбелязванията на гърба на представения ИЛ , формирайки размера на вземането на взискателя по него – в случая се явява длъжен да приеме, че от сумата по ИЛ в размер на 420.60 лева/ нелихвоносно вземане/ е изплатена на взискателя сучата от 54,75 лева / 37 лв на 31.10.2014г. и 17.75 лв на 19.06.2015г./, като е налице вземане в размер на 365,85 лева. По отношение несъбиранеето на направение от взискателя разноски в производството пред ЧСИ Обретенова за платени такси по ТТРЗЧСИ и адвокатско възнаграждение, ЧСИ е мотивирал разрешаването на този въпрос на плоскостта на чл.79, ал.1, т.2 ГПК, според който текст, ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя, разноските по изпълнението остават в негова тежест.
Като неоснователно
е намерено и искането за приемане на разноски в производството по настоящото
изп.дело – 360 лева за възнаграждение на М.А. за изготвяне на частна експертиза
по ИД № 370/ 2013г. по описа на ЧСИ М.Обретенова, възложена от самия взискател,
тъй като за изготвянето на експертно становище не е било натоварено от ЧСИ по
реда на чл. 197 ГПК, поради което не е налице процесуална възможност за
приемане на неговото заключение по делото, както и не е налице необходимост по
настоящото ИЛ от цитираното заключение; с оглед на това е обоснована липсата на
основание по чл.78, алл.1 във вр. с
чл.79 ГПК за приемане в тежест на длъжника направените извън рамките на
настоящото изп.производство разноски от взискателя.
С депозираната жалба правилността на обжалваното разпореждане се оспорва с оплакванията, че същото било немотивирано и липсвала обосновка относно предлаган от взискателката изпълнителен способ по реда на чл.17, ал.2, т.1 ЗЕУС и чл.185, ал.3, и ал.7 ЗУТ; не били спазени указанията по цитираното гр.д.№ 1558/ 2018г. на ПОС относно възможността придобиването на недвижимости но при определени условия, които взискателката посочила, но ЧСИ отказала изпълнението; ЧСИ превишила правомощията си като била нарушила конституционни права на жалбоподателката за събиране на дължими суми чрез частно съдебно изпълнение, с което се целяло перемиране на изпълнението; счита се, че отказите на ЧСИ били умишлени, защото по всеки отказ взикателката внасяла суми от по 61 лева; ЧСИ следвало да изпълнява исканията на взискателката, а не да препраща към по-скъпи принудителни способи, като се счита, че не е налице законова забрана или законово задължение за придобиване само и единствено чрез публична продан; отбелязва се, че длъжниците – двама от етажните собственици са ищци по дело за ревандикация по отношение на взискателката относно идеалните им части от тези помещения и от това се прави извод, че щам като тези обекти са били предмет на съдебно решение и осъществен въвод във владение в идеални части, следва законоъобразния извод, че те могат да бъдат обекти на принудително изпълнение, тъй като взискателката била единствено лице на етажна собственост със самостоятелни обекти и може да придобива идеални части от длъжника по посочения от нея ред; счита се незаконосъобразно лишаването на длъжника да оспори по съответния ред възлагането, ако счита, че помещенията са несеквестеруеми, с което се ограничават правата на длъжника, като по този начин се намира, че се блокира хода на изпълнителното дело и в невъзможност взискателката да събере дълга си.
На следващо място се оспорва правилността на разпореждането и в частта, в която се отказва приемане на разходи, които взискателката е направила за вещо лице М.А., като се счита от взискателката, че по този начин размерът на дълга не отговаря на установения размер от направената експертиза, по която били установени плащания при ЧСИ Обретенова, като незаконосъобразно се сочи да е възлагането им в тежест на взискателката, които е било поискано с оглед разпоредбата на чл.79 ГПК да бъдат събрани, тъй като длъжникът се явявал виновен за образуване на изпълнителното дело, за което взискателката приложила фактура за заплатената сума към вещото лице; в тази връзка се поддържа оплакването, че неприложима е разпоредбата на чл.78 ГПК, а разпоредбата на чл.79 ГПК за изпълнителното производство, като обжалваните откази на ЧСИ се считат на незаконосъобразни и неправилни, което принуждавало взискателката да понася допълнителни разходи.
От така направеното по-горе изложение е видно, че жалбоподателката неколкократно е инициирала насочване принудителното изпълнение върху описаните помещения в сграда - етажна собственост – склад 1 – помещение представляващо проход от 4,96 кв м и склад 2 – помещение за колички с площ от 2,42 кв м, по което съдебният изпълнител е постановявал откази, които са били предмет на обжалване от страна на взискателката и предмет на разглеждане в образуваните съдебни производства по цитираните по-горе граждански дела по описа на ПОС и ПАС. Понастоящем жалбата по искането на взискателката касае аналогичен спор за законосъобразност на обжалвания акт на съдебния изпълнител да насочи принудителното изпълнение върху същите посочени общи по предназначение обекти на собственост в етажна собственост, което принципно не прави жалбата недопустима, в каквато насока е становището на съдебния изпълнител, доколкото в производството по контрола на актовете и действията на съдебния изпълнител не се формира сила на присъдено нещо, затова жалбата се приема за процесуално допустима, вкл. като подадена и в срока по чл.436, ал.1 ГПК. Независимо от това жалбата се явява неоснователна вкл. като се споделят фактическите и правни изводи на съдебните състави по постановените актове на ПОС и ПАС, цитирани по-горе, обусловено от безспорно установения по делото факт, че процесните помещения, като обекти на собственост съставляват общи части по предназначение в режим на етажна собственост съобразно изричната разпоредба на чл.38 ЗС, несъществуващи като самостоятелни обекти, поради което е недопустимо насочването на принудителното изпълнение спрямо тях с цел осребряване имущество на длъжника за удовлетворяване вземането на взискателката по изпълнителния лист. Тук е мястото да се отбележи, че доводът на жалбоподателката за това, че е било реализирано принудително изпълнение от страна на двама съсобственици в етажната собственост за ревандикация на идеални части по отношение на спорните обекти на собственост, е неотносим и неоснователен. Въвод във владение върху идеални части от съсобствен недвижим имот като способ на принудително изпълнение принципно е допустим при признати права на съсобственост на друг/и титуляр/и на правото на собственост, което се осъществява по реда на Дял III , Гл.47 ГПК “Изпълнение на непарични вземания”. Този принудителен способ не касае насочване на принудително изпълнение за осребряване на имущество с цел удовлетворяване на парично вземане на взискател, което е предмет на изпълнение по Дял II ГПК “ Изпълнение на парични вземания”, в изпълнителните способи сред които се включват продан на движими или недвижими вещи, в резултат на което по Гл.43 ГПК “ Изпълнение върху недвижим имоти” след надлежно проведена публична продан би могло с Постановление за възлагане недвижим имот да бъде възложен и на взискателя, участвал като наддавач в проданта и обявен купувач. Настоящият случай не е такъв.
Актуалното искане на взискателката за реализиране правата си по представения изпълнтелен лист, удостоверяващ паричното й вземане спрямо длъжника – ЕС- гр.П., е извършване от страна на ЧСИ на “възлагане” на взискателката на процесните помещения на основание чл.17, ал.2, т.1 ЗУЕС и чл.185, ал.3 и ал.7 ЗУТ, което в депозираната жалба пред съда се сочи да съставлява принудителен способ, реализируем в изпълнителното производство. Изпълнителните способи в изпълнителния процес принципно се различават в зависимост от това дали се казае за изпълнение на парични или непарични притезания. В случая се касае за парично притезание на взискателката, удостоверено в представения изпълнителен лист, от който съдебният изпълнител е обвързан, при определяне на изпълнителния способ. Действително при изпълнението на парични притезания е предвидено най-голямо разнообразие на изпълнителни способи, но всички те обслужват целта да се достави на длъжника дължимата парична сума чрез осребряване на притежавани от длъжника вещи или събиране на негови вземания. Разпоредбите, на които взискателката се позовава, не включват уредени в Гражданско процесуалния кодекс правомощия на съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния процес за провеждане на действия, чрез които да се осребри имущество на длъжника или да се съберат негови вземания, пак чрез които да се удовлетвори паричното притезание на взискателката. Така именно в р.II, чл.17 ЗУЕС регламентира правилата за приемане на решения от Общото събрание на етажната собственост и в частност правомощията на Общото събрание относно въпросите, които касаят етажната собственост, сред които вкл. тези по чл.17, ал.2, т.1, свързани с промяна на предназначение на общи части. Все така неотносимо към посочения от жалбоподателката “изпълнителен способ” в рамките на изпълнителния процес е позоваването на разпоредбата на чл.185 ЗУТ, уреждаща предпоставките за преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях и случаите в които се изисква или не се изисква съгласието на останалите съсобственици, вкл. условието за присъединяване на обща част от сграда – етажна собственост към самостоятелен обект в етажната собственост въз основа на договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма с останалите собственици в етажната собственост/ ал.3/, реализирането на което преустройство се отбелязва в кадастъра, а договора се вписва в имотния регистър/ ал.7/. По така изложените съображения следователно и настоящия отказ на ЧСИ да уважи искането на жалбоподателката за реализиране на посочения от нея “изпълнителен способ” не е незаконосъобразен, а поради неоснователно депозираните жалби от жалбоподателката , както се сочи от същата чрез внасяне на суми от по 61 лева, против последователно постановените откази от съдебния изпълнител в тази насока по настоящото изпълнително дело, взискателката генерира разходи за обжалване не поради незаконосъобрази действия на съдебния изпълнител.
Неоснователна е жалбата и в частта на разпореждането на ЧСИ относно неприетата за събиране сума от 360 лева за заплатено възнаграждение за назначена в производството по друго изпълнително дело по описа на ЧСИ М.Обретенова експертиза, по която е било депозирано заключение на в.л.М.А.. Искането за приемане на посочения разход следва да кореспондира на определено процесуално задължение за съдебния изпълнител за присъединяване на вземания по реда на ГПК, удостоверени в надлежен изпълнтелен титул или приемане на дължимост в тежест на длъжника на направени разходи по образуваното пред съответния ЧСИ изпълнително дело, изрично уредени в разпоредбата на чл.79 ГПК във връзка с извършени процесуални действия от взискателя или съдебния изпълнител по реализиране на изпълняемото право.
По така изложените по-горе мотиви жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважание.
Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане от 02.03.2020г.
постановено по изп.д.№ 20179080400731 по описа на ЧСИ Бойка Андреева, с рег.№
908, район на действие ОС-Пловдив, в частта , с което са оставени без уважение
молби с вх.№№ 1880 и 1879/ 28.02.2020г. по описа на ЧСИ Б.Андреева, в частите, в които е отказано насочването на
принудителното изпълнение върху проход с площ от 4.96 кв м и помещение за
колички с площ от 2.42 кв м, съставляващи общи части по предназначението си / в
режим на етажна собственост/ , находящи се в приземния етаж на жилищната сграда
с идентификатор № *** в
гр.П.., ул.”*** , респ. за възлагане в собственост
на взискателката посочените общи части; КАКТО и отказано приемането на разноски
по изп.д.№ 731/ 2017г. за частна експертиза по и.д. № 370/ 2013г. по описа на
ЧСИ М.Обретенова, с рег.№ 758, чието изготвяне е възложено от взискателя на
в.л.М.А. извън рамките
на настоящото производство в размер на 360 лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.II ГПК.
Председател: Членове: