№ 151
гр. Разград , 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети декември, през две хиляди
и двадесета година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Ирина М. Ганева
Секретар:М.В.Н.
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело №
20203300500272 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на „АГРО ВАРИАНТ 3“ООД,ЕИК******** подадена чрез представляващата
го по пълномощие адв.Димова срещу Решение №79/19.VІ.2020 по гр.д. №274/2019 на ИРС с което съдът е
отхвърлил като неоснователен и недоказан искът му, предявен на осн.чл.124 ГПК срещу Община Самуил за
установяване правото му на собственост върху недвижим имот, индивидуализиран като нива от 3.600дка в
местност „Под Балканска гора“, за който в землището на с.Кара Михал, общ.Самуил, Разградска обл. е отреден
имот №020004. Твърдейки неправилност, необоснованост и незаконосъобразност моли за отмяна на решението и
за постановяване на ново такова, с което съдът да уважи иска му . Решението е постановено при участие на П. Г.
Г., Г. Г. Г. и Е. С. П. като трети, подпомагащи ищцовото дружество лица.
При редовност в призоваването въззивникът и представляващият го по пълномощие процесуален
представител не се явяват. Депозира писмено становище, с което заявява , че поддържа релевираните с жалбата
основания а отмяна на обжалвания съдебен акт и за постановяването на решение, с което искът му бъде уважен
като основателен и доказан.
В законоустановения и предоставен от съда срок, от правото си на отговор по жалбата се е
възползвала ответната по иска Община Самуил, която оспорва същата като неоснователна . В с.з., чрез
представляващият я по пълномощие адв.Хамдиев, вззиваемата Община Самуил заявява, че поддържа
възраженията си за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на решението като правилно,
обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Претендира разноски.
Третите, подпомагащи въззивника лица - П. Г. Г., Г. Г. Г. и Е. С. П. не са ангажирали становище по
допустимост и основателност на жалбата. При редовност в призоваването им, не се явяват в с.з. Не се явява и
процесуалният им представител по пълномощие-адв. Торлакова.
1
Като подадена в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна и срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна. В рамките на предоставените му по см. на чл.26 ГПК правомощия,
въззивният съд намира атакуваното решение за валидно и допустимо постановен съдебен акт.
Съдът не констатира релевираните с жалбата основания за отмяна на атакуваното решение. В единството си от
обстоятелствена част и петитум, подадената от жалбоподателя искова молба не внася съмнение относно вида на
търсената от него защита като такава по чл.124, ал. 1 ГПК.
Решението се явява постановено по един редовен от формална страна иск, при правилно дадена му от
първоинстанционния съд правна квалификация и при наличие на интерес от заявената по този ред защита,
предвид конкуриращите с по документи права върху индивидуализирания в предмет на иска недвижим имот. В
този смисъл то е един допустимо постановен, по същество на действително търсената с иска правна защита,
съдебен акт.
Решението на първинстанционният съд е постановено при пълно и всестранно изясняване на фактическата
обстановка, с допустими по смисъла на ГПК и относими към предмета на спора доказателства. Възведените от
правна страна изводи, кореспондират с установените по делото факти и сочат на съответно прилагане на
материалния закон.
Пред настоящата инстанция, в рамките на допустимото по см. на чл.266 ГПК, не се ангажират
доказателства, които да налагат факти и изводи, различни от установените такива пред първоинстанционния
съд. Обосновано от установените по делото факти, правилно и съответно на търсената по реда на чл. 124 ГПК
защита, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материално правните предпоставки, легитимиращи
ищеца като собственик на процесния имот.
Въз основа на самостоятелно проведения доказателствен анализ и в отговор на релевираните с жалбата
възражения, в този си състав съдът намира за установени в хронология слените, относими съм изхода на делото
факти:
С нот.актове №58/5.V.1939 по нот.д.№444/1939 на ШОбл.съд, №45/14.XII.1939г. по нот.д.№1315/1939
на ШОбл.съд и №48/14.XII.1939г. по нот.д.№11316/1939 на ШОбл.съд, приложени като доказателство на л.л.76-85
от грд №274/2019 на ИРС се установява,че през 1939г., чрез покупко-продажби Г.Г.П. е придобил в собственост
14 ниви, намиращи се в различни местности от землището на с. Борци, Шуменска околия и възлизащи общо на
62,5 дка. По делото не се спори, че същите са били приживе отчуждени от патримониума му и внесени в ТКЗС.
През 1991г. Г.П. заявява въпросните 62,5дка ниви за възстановяването им по реда на чл.10 и сл. ЗСПЗЗ
пред ОПК-Самуил (вж. на л.7 грд №274/2019ИРС). Със свое Протоколно решение №13/2.IX.1992г., ОПК Самуил
уважава искането на заявителя П. като в хипотеза на чл.15 и чл.17ЗСПЗЗ му признава право да възстанови с план
за земеразделяне собственост върху 62,5дка(вж.л.11,грд274/2019ИРС). Следва постановено на осн.чл.27 ППЗСПЗЗ
Решение №274/22.Х.1996г., с което и съгл. влязъл в сила план за земеразделяне на заявителя П. е възстановено
право на собственост върху следните, находящи се в землището на с.Кара Михал, Самуилска община, имоти:
нива от 19.800дка в местност ПОД БАЛКАНСКА ГОРА ; затревена нива от 5.000дка в местност БОСТАНЛЪК и
процесната „затревена нива от 3.600дка в местност ПОД БАЛКАНСКА ГОРА“(л.12, грд№274/19 ИРС).
Въз основа на така постановените и влезли в сила актове на ОПК-Самуил, на 25.II.1997г. Г.П. се снабдява с
констативен НА №81 по нот.д. №197 по опис на нотариус при ИРС, удостоверяващ правото му на собственост
върху описаните по горе зев. Имоти, вкл.и по отношение на процесната нива, за която по зем. план е бил отреден
имот №020004(вж. на л.41.). На л.88 от делото на ЕРС е приложен като доказателство Протокол, от който е видно,
че на 10.V.1997г. Г.П. е бил въведен във владение на възстановените му с Р.№274/22.Х.1996г. земеделски имоти.
С приложено като доказателство на л.9 Удостоверение №17/23.II.2012г на Община Самуил се
2
удостоверява, че Г.Г.П. е починал на 16.III.1999г.,оставяйки за свои единствени преки законни наследници -
съпруга Пена П.а, поч. на 31.V.2004г. и син Г. П..
Видно от приложено на л.10 У-ние №18312/23.ХI.2009г. на Община Варна, Г. Г. П. умира на 10.XI.2009г.,
оставяйки съпругата си Е. П.а и родените от брака им синове-Г. Г. и П. Г. за свои единствени преки законни
наследници. Последните трима са конституирани като трети, подпомагащи жалбоподателя лица.
От доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че след смъртта на прекия си наследодател, в
годините 2012 и 2013 Е. П.а, Г. Г. и П. Г. са подавали по административен ред жалби срещу решенията,
постановени от ОПК по заявлението на Г.П., приживе на същия. Образуваните по жалбите им производства по
гр.д.736/2012 и грд.№353/2013, и двете по опис на ИРС, са били прекратени като недопустими с вл. в сила
определения.
На 19.Х.2015г. Е. П.а, Г. Г. и П. Г. подават поредна жалба, с която сезират ИРС с искане за обявяване
нищожността на постановените от ОПК Самуил Протоколно решение №13/2.IX.1992г и Решение
№274/22.Х.1996г., въз основа на които наследодателят им Г. П. се е снабдил с НА №81/ 25.II.1997г. по нот.д.
№197/1997г., легитимиращ го приживе като собственик на процесната нива от 3.600дка. По така подадената
жалба на производство пред ИРС е било образувано гр.д.797/2015г., приложено като доказателство по делото.
От съдържащите се в него доказателства-изхождащи от Е. П.а, Г. Г. и П. Г. становища и удостоверени в
съдебни протоколи техни изявления се следва за установено, че същите са отричали принадлежността на
процесната нива към останалото след смъртта на Г.П. наследство, тъй като в действителност притежаваните от
него зем. земи са се намирали в землището на Борци, Шуменска обл. Позовано на това обстоятелство са оспорили
решенията на ОПК-Самуил като постановени извън определената й в чл.12 ЗСПЗЗ местна компетентност.
С постановеното и вл. в сила на 31.V.2016г. Решение №173/23.III.2016г. по грд №797 по описа му за 2015,
ИРС е приел жалбата на Е. П.а, Г. Г. и П. Г. за основателна и признал за нищожни Протоколно решение
№13/2.IX.1992г и Решение №274/22.Х.1996г на ОПК-Самуил, въз основа на които приживе наследодателят им се
е легитимирал като собственик на процесната нива. Както правилно е приел в мотивите си и
първоинстанционният съд, с обявяване на постановените от ОПК Самуил административни актове за нищожни,
произтичащите от тях правни последици се заличават с обратна сила. Т.е. за посоченото в тях правоимащо лице,
те не са валидно и годно основание за удостоверяване правото на собственост върху процесната нива. Т.е.,
същата не се явява реституирана в патримониума му, респ. не е в притежание на останалото след смъртта му
наследство.
Както бе посочено, така постановеното решение е влязло в сила и по императив на чл.29 ГПК се
ползва със задължителна за съдилищата , учрежденията и общините сила. От приложените по делото
доказателства се следва за установено, че в съответствие с така цитираната правна уредба, съобразявайки се със
силата на пресъдено нещо на постановеното по грд №797/2015 на ИРС Решение №173/23.III.2016г. и с наличието
на визираните в чл.19 ЗСПЗЗ предпоставки, със свое Протоколно решение от 20.III.2017 ОСЗ-Исперих определя
процесната нива като имот по чл.19 ЗСПЗЗ/резултативен фонд/. Същото е одобрено със заповед №РД-11-
41/20.III.2017 на ОД“Земеделие“ и на 18.Х.2017г. на осн.чл.2, ал.1, т.3 ЗОС Община Самуил съставя Акт №2792
за частна общинска собственост за процесната нива, за която съгл. вл. в сила зем. план на с.Кара Михал,
Самуилска община е бил отреден ПИ № 020004. След актуване на нивата като частна общинска , същата е
отдавана от Община Самуил под наем, видно от доказателства на л.118 и сл. Видно от приложения като
доказателство на лист 122 Акт №3631, считано от 31.VII.2019г. процесната нива, индивидуализирана като ПИ с
идентификатор 36333.20.4 по КККР на с.Кара Михал, Самуилска община е със статут на публична общинска
собственост.
В съвкупността си доказателствата сочат и на това, че след влизане на уважаващото жалбата им Решение
№173/23.III.2016г. по грд №797/2015 на ИРС, Е. П.а, Г. Г. и П. Г. са предприели следните, предвидени в ЗСПЗЗ
действия по възстановяване на действително притежаваните и приживе заявени от наследодателя им Г.П. земи:
3
- с молба вх.№РД-06-СЛ-38/7.VI.2016 изискват от ОСЗ-Исперих да препрати по компетентност на ОСЗ-Венец,
образуваната по заявлението на наследодателя им Г.П. преписка №29/20.XI.1991г.;
- депозирана в регистратура на ОСЗ –Венец молба вх.№332/15.VI.2016г, с която изискват прилагане на
доказателства към изпратената й по компетентност и образувана под №321/10.VI.2016г за реституция на зем.
земи;
- Протоколно решение №01296/9.VI.2017г. на ОСЗ Венец, с което подаденото от Г.П. заявление
№29/20.XI.1991г за възстановяване на 62,5дса земи в землище на с.Борци е уважено за 28.400дка. За разликата до
заявените 62.5дка е постановен отказ;
- Жалба вх.№329/28.VI.2017г., подадена по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ от Е. П.а, Г. Г. и П. Г. срещу
постановения от ОСЗ -Венец отказ;
- Влязло в сила на 6.VI.2018г. Решение №197/8.III.2018г. по грд №1887/2017г. на ШОС, с което жалбата на Е.
П.а, Г. Г. и П. Г. е приета за основателна и постановеният от ОСЗ-Венец отказ е бил отменен; В изпълнение на
влязлото в сила Р. 197/8.III.2018г. по грд №1887/2017г. на ШОС, със свое Протоколно решение
№0191/17.VII.2018г, в сила от 6.VIII.2018о., ОСЗ-Венец признава и определя на наследници на Г.П. право за
възстановяване на общо 62.500дка ниви при посочен от тях начин на обезщетяване; Молба вх.№363/27.VII.2018, с
подаване на която Е. П.а, Г. Г. и П. Г. завяват пред ОСЗ, че желаят за бъдат обезщетени чрез предоставяне на
земи, равностойни на признатите им до възстановяване такива; С Решение №449/3. XII.2018, в сила на
11.XII.2018 , на осн.чл.21 ЗМСМА и чл.45жППЗСПЗЗ Бащински съвет с.Венец дава съгласие за обезщетяване на
Е. П.а, Г. Г. и П. Г., в качеството им на наследници на поч. на 16.III.1999г. Г.П. с посочените в решението
четири ниви, находящи се в землището на с.Борци. В изпълнение на така постановеното и влязло в сила Р.
№4449/3.XII.2018г., със свое Решение №01-РС от 17.XII.2018г. ОСЗ-Венец възстановява на наследници на Г.П.
правото на собственост върху определените им в обезщетение земи по чл.19 ЗСПЗЗ. Така постановеното решение
не е било обжалвано и е в сила на 17.I.2019г.
Съгл. предвиденото в чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ вл. в сила Решение №01-РС от 17.XII.2018г. има силата на
констативен нотариален акт за собственост и ведно с изготвените съм него скици, легитимира третите,
подпомагащи ищеца лица - Е. П.а, Г. Г. и П. Г. като собственици по наследство на приживе притежаваните и
отчуждени от патримониума на Гатью П. земи в землището на с. Борци, Шуменска обл.
Като доказателство на л.6 от грд №274/209г. е приложен нот.акт №191/3.VII.2015 по нот. д. №780/2015 по опис
на нотариус Александров с рег.№254НК и р-н на действие при ИРС, удостоверящ възмездно сключена между
Е. П.а, Г. Г. и П. Г., като продавачи и „АГРО ВАРИАНТ 3“ООД,ЕИК130583773-купувач, сдЕ. на разпореждане
с имот, индивидуализиран като-затревена нива от 3.600дка, находяща се в землището на с.Кара Михал, за която с
вл. в сила земеразделителен план е отреден ПИ020004. По делото се следва за безспорно установено, че въведения
в предмет на сдЕ.та имот е идентичен с ПИ с идентификатор 36333.20.4 по КККР на с.Кара Михал, коментиран по
горе като имот по чл.19 ЗСПЗЗ/резултативен фонд/, съответно актуван като общинска собственост.
Продажбата на имота е извършена от Е. П.а, Г. Г. и П. Г. след предприетите от тях през 2012г.
действия по оспорване принадлежността му в останалото след смъртта на Г.П. наследство и два месеца преди
подаване на молбата, инициирала производството по гр.д.№797/2015 на ИРС, по което д вл. в сила на 31.V.2016г.
Решение №173/23.III.2016г е прогласена нищожността на индивидуалните административни актове, приложени
към нот. преписка като удостоверяващи правото им на съсобственици по наследство на разпоредения имот. За
който, разпитаните по делото свидетели, относимо на удостовереното с писмените доказателства, сочат, че
нивата не се обработвала.
Обобщавайки изложеното, в този си състав съдът намира, че в съвкупността си доказателствата
опровергават поддържаното от ищеца твърдение, че е придобил собствеността върху процесната нива. Както
4
правилно е приел в мотивите си и първоинстанционният съд, налице е влязъл в сила съдебен акт, постановен в
инициираното от прехвърлителите по сдЕ.та производство, с който е прогласена нищожността на актовете,
установяващи принадлежността на процесната нива в патримониума на наследодателя им Г.П., респ. правото им
на съсобственици по наследство. Със сила на пресъдено нещо е прието, че като постановени в нарушение на
предвидената за това процедура и компетентност, административните актове са нищожни и относимо към дата на
постановяването им, не са породили правни последици за посочените в тях лица. Т.е., относимо към дата на
сключената с въззивника сдЕ., продавачите не легитимират право на собственост върху разпоредения от тях
имот и същата не е породила, желания със сключването й вещно правен ефект.
Твърдението на третите лица за придобиване на процесната нива по давност се явява опровегано от
доказателствата по делото. В съвкупността си същите сочат на това, че в годините от откриване на останалото
след смъртта на наследодателя им наследство, прехвърлителите по сдЕ.та не са владяли /обработвали нивата.
Напротив. Не само не са демонстрирали анимус за своенето му, но с фактически и правни действия, датиращи от
момента на привличането им към наследяване, са отричали притежанието на имота в патримониума на
наследодателя си.
Въз основа на установените по делото факти, правилно и съответно на търсената по реда на чл. 124
ГПК защита, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материално правните предпоставки,
легитимиращи Е. П.а, Г. Г. и П. Г. като собственици на процесното дворно място.
При тези данни следва да се приеме, че изразеното в обжалваното решение становище, досежно
неоснователността на предявения срещу Община Самуил иск, е правилно, в съответствие с установените по
делото факти и с приложимия материален закон. Решението на ИРС следва да бъде потвърдено при хипотезата на
чл.272 ГПК с препращане към изложените към него мотиви, които се споделят напълно от настоящата инстанция.
Водим от горното и в условията на чл.272 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №79/19.VІ.2020 по гр.д. №274/2019 на ИРС .
Решението на РОС подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при
наличие на визираните в чл.280 ГПК предпоставки.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5