5
Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС и е образувано по постъпила касационна жалба от Румен Борисов Янев от гр. Кърджали против решение № 50/11.08.2006 година, постановено по НАХД № 295/2006 година на Кърджалийския районен съд. Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният орган не успял да докаже, че жалбодателят е извършил административното нарушение. Не било доказано извършването на таксиметрова дейност, и оттам задължението за представянето на необходимите документи. Поради недоказаност на нарушението жалбодателят моли обжалваното решение да бъде отменено, а по същество да се приеме, че наказателното постановление е незаконосъобразно и да бъде отменено като такова. В съдебно заседание жалбодателят не се явява. В писмено становище, чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа жалбата си по изложените съображения и искането за отмяна на решението. Ответникът по жалбата- директорът на Дирекция „ДАИ” към ИА „Автомобилна администрация”- София, , чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли решението на съда да бъде оставено в сила като правилно. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно. Окръжният съд, като извърши проверка на обжалваното решение, на основание чл. 39 от ЗВАС, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 50/11.08.2006 година, постановено по НАХД № 295/2006 година, Кърджалийският районен съд е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление № ДАИ- 003589/31.01.2006 година на Директора на Дирекция „ДАИ” към ИА „Автомобилна администрация”, с което на Румен Борисов Янев от гр. Кърджали, за извършени административни нарушения на чл. 21, ал.1, т.5 и т.6 и на чл. 31, ал.1, т.1,т.2 и т.3, т.4, т.5 и т.6 от Наредба № 34/1999 година за таксиметров превоз на пътници, са наложени административни наказания, както следва: за нарушението по чл. 21, ал.1, т.5 от Наредба № 34/1999 година- глоба в размер на 50.00 лева на основание чл. 105 от Закона за автомобилните превози; за нарушение на чл. 21, ал.1, т.6- глоба в размер на 100 лева на основание чл. 95, ал.1 и за нарушение на чл. 31, ал.1, т.1-т.6 от Наредбата- глоба в размер на 500.00 лева на основание чл. 93, ал.1, т.1 от Закона. За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел за доказани констатациите, отразени в акт № 3635/02.12.2005 година за установяване на административно нарушение, като е обсъдил и дял вяра изцяло на показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели- Бонина и Стойчев, като еднопосочни, последователни и непротиворечиви. Съдът е обсъдил, наред с това, че в административно наказателното производство при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, което, наред с обсъдените доказателства и направените въз основа на тях изводи, че описаните административни нарушения са извършени от жалбодателя, са му дали основание да потвърди наказателното постановление като законосъобразно. Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационния основания, които съобразно разпоредбата на чл. 39 от ЗВАС следва да бъдат обсъдени в настоящото производство. Във връзка с горното, Окръжният съд, действащ като касационна инстанция, при проверка на обжалваното решение, не констатира в първоинстанционното съдебно производство и при постановяване на решението, съдът да е допуснал сочените в касационната жалба нарушения на материалния закон, както и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал всички относими, необходими и искани от страните доказателства, свързани с предмета на доказване. Подложил е на задълбочен и внимателен анализ събраните доказателства, като е изложил доводи на кои от тях дава вяра, и кои от противоречивите такива- отхвърля и поради какви съображения. Така, фактическите изводи на първоинстанционния съд са в пълно съответствие със събраните и проверени гласни и писмени доказателства. В съответствие с материалния закон- нарушената норма на Закона и съответната й санкционна такава, първоинстанционният съд е счел, че са допуснати вменените на субекта на административнонаказателна отговорност административни нарушения, за които са наложени административни наказания, поради което не е налице нарушение на материалния закон. От доказателствата по делото се установява, че на 02.12.2005 година, следобед, на кръстовището с кръгово движение пред автогара „ХХІ век” в гр. Кърджали, св. Тодор Стойчев и св. Вили Бонина- полицаи в група „Пътен контрол” при РПУ Кърджали спрели за проверка лек автомобил с ДК№ 5453 АВ, управляван от жалбодателя Румен Борисов Янев от гр. Кърджали. В автомобила имало пътник, а автомобилът бил жълт на цвят, със стикери „ 6 145” и радиостанция, която шофьорът прослушвал. Полицаите поискали от водача на МПС документи за извършване на таксиметров превоз, но той отрекъл, че извършва такъв, като обяснил, че вози познато лице и му върши услуга. Св. Стойчев съставил на водача на МПС акт за установяване на административно нарушение № 3635/02.12.2005 година, в който описал констатациите от проверката, а именно, че към покрива на автомобила не бил закрепен трайно знак „такси” по време на работа; че в автомобила нямало монтиран електронен касов апарат с фискална памет; водачът не представил разрешително за извършване на таксиметров превоз, удостоверение „водач на лек таксиметров автомобил”, удостоверение за годност на лек таксиметров автомобил, удостоверение за психологическа годност пътна книжка, издадена от РОДАИ и прономерован кочан с фактури, издаден на името на данъчно задължено лице. Въз основа на акта било издадено наказателно постановление № ДАИ- 003589/31.01.2006 година на Директора на Дирекция „ДАИ” към ИА „Автомобилна администрация”, като описаните констатации били квалифицирани от наказващия орган като административни нарушения на чл. 21, ал.1, т.5 и т.6 и на чл. 31, ал.1, т.1,т.2 и т.3, т.4, т.5 и т.6 от Наредба № 34/1999 година за таксиметров превоз на пътници, за които на жалбодателя били наложени административни наказания, както следва: за нарушението по чл. 21, ал.1, т.5 от Наредба № 34/1999 година /автомобилът не е с трайно закрепен знак „такси” по време на работа- глоба в размер на 50.00 лева на основание чл. 105 от Закона за автомобилните превози; за нарушение на чл. 21, ал.1, т.6 /в автомобила няма електронен таксиметров апарат с фискална памет/- глоба в размер на 100 лева на основание чл. 95, ал.1 и за нарушение на чл. 31, ал.1, т.1-т.6 от Наредбата /водачът на лекия таксиметров автомобил не представил необходимите документи/- глоба в размер на 500.00 лева на основание чл. 93, ал.1, т.1 от Закона. Административните нарушения се установяват от показанията на актосъставителя- св. Стойчев и св. Бонина, които не се опровергават от други доказателства по делото, вкл. от показанията на св. Станоева. Последната не установява факти, противни на сочените от свидетелите Стойчев и Бонина. Свидетелката Станоева обяснява, че видяла своя познат Янев в района на пазара и тъй като имала багаж, го помолила да я закара до кв. „Веселчане”. Не била обърнала внимание дали автомобилът имал табела „такси”, като Янев не бил й искал пари за превоза. Показанията на тази свидетелка, съпоставени с показанията на другите двама свидетели, които установяват, че автомобилът е боядисан в жълто, със стикери „6 145” и жалбодателят е прослушвал радиостанция, водят до извода, че същият е извършвал именно таксиметров превоз на пътник. Твърдението на жалбодателя, че жълтият цвят на автомобила не винаги означавало, че автомобилът е таксиметров е вярно само, ако по него няма никакви други белези, които да създават представа, че е такъв. Ако пребоядисването на автомобила действително е свързано с финансови разходи, които евентуално жалбодателят не е могъл да си позволи, то за премахването на стикерите и демонтирането на радиостанцията не е била налице пречка. Още повече наличието им в автомобила в продължение на повече от три години, през които Янев твърди, че не извършва таксиметрова дейност, очевидно му дават възможност, макар и нередовно, да извършва нерегламентирана такава. Маршрутът, който е следвало да изпълни жалбодателят- да превози пътничката от пазара до кв. „Веселчане” е също таксиметров, а обстоятелството дали св. Станоева е платила или не, е без значение, тъй като автомобилът е бил спрян за проверка преди крайната точка на пътуването. Изводите на настоящия съд, се основават на показанията на свидетелите Стойчев и Бонина и в частта им, в която твърдят, че във връзка с контрола по пътищата, които упражнявали, многократно са предупреждавали нарушителя да не извършва таксиметрова дейност, без да отговаря на необходимите изисквания. Като е достигнал до изводи, аналогични на изложените, районният съд не е допуснал нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбодателят в момента на проверката е извършвал таксиметров превоз на пътник, който е можел да извършва само при спазване разпоредбите на Наредба № 34/ 1999 година за таксиметров превоз на пътници. С оглед на изложеното, не се констатира първоинстанционното решение да е неправилно поради нарушение на материалния закон или съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл.40 ал.1 от ЗВАС, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 50/ 11.08.2006 година, постановено по НАХД № 295/2006 година на Кърджалийския районен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|