Решение по дело №457/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.87 във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците и е образувано е по жалба от И. А. Л., гражданка на С., ЛНЧ **********, с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [жк], РПЦ ДАБ МС, срещу Решение №5882/28.04.2024г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при МС. Твърди се, че оспорваното решение е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си на произход били свързани с наличие на заплаха за живота и сигурността ѝ, които били изложени добросъвестно и били възприети правилно от органа. В този смисъл органът се позовал на справка, в която се съдържала обща информация за състоянието на сигурността в С.. Правилно било преценено, че спрямо жалбоподателката имало наличие на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Решението било незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон. Принципът „забрана за връщане“ бил главно основание за закрилата на бежанците. Административният орган не преценил причините, поради които се нуждаят от международна закрила, както и съдържанието на закрилата по Директива 2004/83/ЕО. Неправилно било възприето, че при връщането ѝ в държавата по произход, то животът ѝ не бил поставен в сериозна опасност. В настоящия момент липсвали гаранции за предоставяне на вътрешна закрила в която и да е част от страната. Неправилно било прието, че представлявала заплаха за националната сигурност и че била извършила тежко престъпление. Иска се отмяна на оспореното решение.

Ответната страна – Председател на Държавна агенция за бежанците, счита, че жалбата е неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №4536-141/21.08.2022г. на Началник ГПУ Свиленград чужденката И. А. е принудително настанена в звено за краткосрочно настаняване при СДНВЧ. С молба рег.№УП 22803/08.09.2022г. по описа на ДАБ е поискала закрила в Република България.

Приложени са в копие декларация на основание чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 07.09.2022г., както и покана от 08.09.2022г. за провеждане на интервю, регистрационен лист и приложение към регистрационен лист, съставена е дактилоскопна карта. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ.

С писмо рег.№УП22803/14.09.22г. е уведомена ДАНС, че е подадена молба за предоставяне на международна закрила за лицето. Във връзка с писмото Директор СДМ ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в РБългария.

На 07.10.2022г. с кандидата не е било проведено интервю, за което е съставен представен по делото протокол – жалбоподателката не се явила, и с Решение №17282 от 24.1.2022г. било прекратено производството за предоставяне на международна закрила.

На 05.12.2023г. жалбоподателката подала молба за възобновяване на производството за предоставяне на закрила, като е поканена на интервю на 14.12.2023г., при което заявила, че през 2022г. напуснала РПЦ Харманли и тръгнала нелегално за Германия, но я арестували в Словакия и я върнали в България. Тогава лежала в затвора в Сливен 10 месеца, защото два пъти минала незаконно граници. През 2021г. сключила брак в Турция, а съпругът ѝ в момента бил в Германия. Нямали деца. В Германия имала три сестри и шест братя. Всички имали статут, без съпруга ѝ, който чакал отговор. Нямала оригинални сирийски документи, била записана само в семейната книжка на баща ѝ. Напуснала С. през 2013г.-2014г. и заминала легално с родителите си, братята и сестрите за Турция. Там живяла от 2013г. до 2020г., имала кимлик, но когато изтекъл срока, то не им го подновили – края на 2020г. От 2020г. до 2022г. живяла нелегално в Турция. Всичките нейни братя и сестри били в Германия и затова не искала да остане в Турция. В Турция към някои се отнасяли добре, към други – не, имало расизъм. Не се държали добре със сирийците. Имали червена карта и им давали на член от семейството по 200 турски лири месечно. В Турция учила шести, седми и осми клас и не била работила. Живяла нелегално, не смеела да излиза, но през 2021г. им удължили кимлика и тогава се омъжила. Дошъл чичо ѝ с международен паспорт на дъщеря му и така влезнала в България, но на границата установили, че това не е нейния паспорт и я арестували. Нямала проблеми заради принадлежност към етническа група или религията, която изповядвала. Напуснала С. заради войната твърде малка, спомняла си бомбардировките, къщата им била разрушена и живели при чичо им. Трудно се препитавали и затова потърсили по-добро място за живот. Никога не била заплашвана лично, не ѝ било оказвано насилие и в интервюто излагала всички причини да напусне страната си. В затвора научила езика, опознала страната и искала да остане в България. Допълнително в интервю от 12.01.2024г. сочи, че искала да се събере със съпруга си, но при телефонен разговор разбрала, че той не бил сериозен с нея и нямало да представят двамата документи за процедура да бъдат събрани.

С Решение №5882/28.04.2024г. на Председател на ДАБ при МС на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ е отхвърлена молбата от И. А. Л. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като същото е съобщено на жалбоподателката на 15.05.2024г. и тя била запозната със съдържанието му на език, разбираем за нея.

Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на същия ден.

Представена е справка №ЦУ-1010/01.04.2024г. относно общото положение и актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска Арабска република, актуална към момента на произнасяне.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага съображения относно приетото от него, че на жалбоподателката не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като обсъжда обстановката в страната на произход – С., където И. Л. е живяла със семейството си. Административният орган е изследвал в мотивите си данните, изложени в интервюто, като е посочил, че И. Л. е напуснала страната си заради водещата се война в С., последиците от нея и лошото икономическо развитие, като е направил извод, че завръщането ѝ в настоящия момент не е подходящо от гледна точка на безопасността на бежанката. Не са установени законови предпоставки, които да обуславят необходимост от предоставяне на статут на бежанец, като е прието, че за И. Л. няма данни да е била изложена или да съществува бъдещ риск от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ – раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Твърденията на кандидата не съдържали и информация за осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ. Във връзка с възможността за прилагане на чл.9, ал.1 от ЗУБ – предоставяне на хуманитарен статут е отчетено, че по отношение на И. Л. има влезли в сила две присъди по нохд №526/2022г. по описа на РС Свиленград и по нохд №354/2023г. по описа на РС Видин за извършено престъпление по чл.279 от НК, поради което и при приложението на забраната по чл.12, ал.2, т.2 от ЗУБ. Като е изложил, че взема предвид и разпоредбата на чл.93, т.7 от НК /тежко престъпление по смисъла на НК/, то административният орган е приел, че не следва да се предостави хуманитарен статут, както и Лейли не можела да се ползва от правото за забрана за връщане, въпреки че по отношения на нея са налице обстоятелствата по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

Обективираните в решението фактически съображения имат подробна мотивировка, както и са достатъчно ясни и кореспондират на приложените правни норми, поради което дават възможност на жалбоподателя да разбере какви са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила. Няма нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Обследвани са заявените от търсещия закрила факти от личната му бежанска история, същите подробно са анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ. В този смисъл административният орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на чужденката, поради което съдът приема, че няма допуснато съществено процесуално нарушение, което да доведе до отмяна на административния акт.

Съдът намира така постановеното решение за съответно на материалния закон.

Причините, които българският законодател установява като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход. В настоящия случай правилно ответникът, изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история, възприема извод за липса на такова преследване, което да се обосновава по някоя от причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Изцяло правилен е изводът на органа, че в бежанската история няма обоснован фактически довод за проявен спрямо оспорващия акт на преследване от страна на официалните власти в С.. Заявените от молителката обстоятелства, изчерпващи се с твърдение за общата обстановка на несигурност/липса на спокойствие, поради войната в С., не представляват актове на преследване по причина на религиозната принадлежност, националност, пол, или други релевантни по смисъла на ЗУБ причини. Не се установява спрямо чужденката да е осъществено преследване, релевантно на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова, тъй като молителката изрично заявява, че не е била арестувана или осъждана. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване, също не се установяват. Сирийската гражданка не сочи и основателни причини пред административния орган, поради които не би могла да се върне в Турция. Едва в съдебно заседание излага различна бежанска история и твърди, че между бракът ѝ бил сключен насила и тя била изнасилена, както и че била малтретирана в семейството на чичо си. Но в случая не само се въвеждат нови факти, но и се подменят основни факти във вече изложената пред органа бежанска история, касаещи семейни взаимоотношения. Наред с това следва да се има предвид, че не се сочи до този момент да е потърсила помощ или закрила от местни власти при възникналите кризисни моменти в семейството, а е предприела несигурното и нелегално пътуване към друга държава, като дори това е предприето с помощта на чичо ѝ. В пълно противоречие с нейните реални прояви, които се свързват с организирането на това пътуване, жалбоподателката твърди в съдебно заседание, че била накарана насила да пътува. При изложената бежанска история, променена и в настоящото съдебно производство, и като се има предвид цялостния анализ на обясненията недвусмислено се установява, че лицето по икономически причини иска да достигне до Германия, а не защото не може да се ползва със закрила на територията на страната по произход или трета страна, поради което може да бъде определена като икономически мигрант. Ето защо изцяло правилни са изводите на органа, че чужденката не доказва предпоставки за предоставяне на търсения бежански статут и че законосъобразно е отказано предоставяне на статут на бежанец.

Причините, които българският законодател установява като обосноваващи предоставянето на хуманитарен статут, се сочат в чл.9 от ЗУБ.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход или пребиваване, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция /т.1/ или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание /т.2/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт /т.3/. Правилна е преценката на административния орган, че в случая са изложени твърдения и се установява в държавата си по произход жалбоподателката е изложена на „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“, като се имат предвид подробните изложени съображения относно общо известния факт на наличие на вътрешен въоръжен конфликт в С.. Налице е и хипотезата по чл.12, ал.2, т.2 от ЗУБ, която се прилага, когато за чужденеца има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление, а в случая това е така доколкото има повдигнати обвинения и осъждане на И. Л., представени са за това доказателства, а и не е спорен този факт. Настоящата инстанция напълно споделя този извод на административния орган. В този смисъл съдът счита, че административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. А. Л., [държава], ЛНЧ **********, с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [жк], РПЦ ДАБ МС, срещу Решение №5882/28.04.2024г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при МС.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.