Решение по дело №8600/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1826
Дата: 7 април 2020 г. (в сила от 24 ноември 2020 г.)
Съдия: Камелия Диянова Василева
Дело: 20193110108600
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Варна, 07.04.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XXV състав, в публично заседание проведено на единадесети март  през две хиляди и двадесета година, в състав:

                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

 

при секретаря Христина Христова, след като разгледа докладваното гр.дело №8600 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от С.Н.И. *** за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 6 000 лева за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, стрес и неописуем страх за живота и здравето й  в резултат от ухапване от безстопанствено куче на 13.03.2019г. в гр.Варна, както и законната лихва, считано от датата на увреждането 13.03.2019г. до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че на 13.03.2019г., прибирайки со в 17.30 часа към дома й на ул.“****“ в началото на улицата, била нападната от две кучета- част от глутница, като едното било маркирано с у.м. 3109- зелена, мъжко кафяво и била ухапана в областта на дясната подбедрица. Кучето я нападнало и ухапало иззад гърба й, без дори да предположи, че това можело да се случи и затова не могла да го предотврати. Излага, че по никакъв начин  не е предизвикала вниманието и агресията на кучетата.Вървяла по улицата и носела дамската си чанта, не носела със себе си хранителни продукти или нещо друго, което да предизвика агресията им.От двете рани шурнала кръв, която обляла дрехите й. Тъй като имала онкологично заболяване, се стреснала изключително много, особено виждайки количеството кръв. Куцайки, оставяйки следи от кръв и под сериозна уплаха и стрес, викайки от страх, стигнала до близкия квартален магазин. Обадила се на тел.112, за да извика линейка. Такава й била отказана, като й казали да стигне сама до болничното заведение. Събралите се около нея хора я информирали, че това не е първия инцидент с това куче и че преди това то било ухапало дете. Продавачката на магазина й дала телефон на общински приют за безстопанствени кучета и се оказало, че вече няколко пъти се е налагало да се обаждат там по подобен повод, вкл. и за процесното куче. Раните й продължавали да кървят, а болките не намалявали. Момче от квартала я закарало да личния й  лекар, който я приел по спешност. Същият установил повишено кръвно налягане, ускорен пулс, напрегнато поведени и объркан говор, а в областта на травмата – оточнаподбредрица, болка при движение, наличие на две рани от ухапване с изтичане на обилно количество кръв от тях. По време на прегледа изразила и притеснението си от влошаване на онкологичното й заболяване.  Докторът обработил раните, но поради цялостното й състояние я изпратил на спешен хирургичен кабинет  за преценка за сутура и направление за ТАП и противобясна ваксина.  Било й изписано и медикаментозно лечение „Тритико“ и „Ксанакс“ за преодоляване на стреса от случилото се. Издаден й бил болничен лист за временна неработоспособност за следващите два работни дни. След това била прегледана от лекар  в МБАЛ „****“ и била определена терапия – първична хирургична обработка на раните, ТАП, антибиотик „Акцеф“ за лечение на раната, обработване с Риванол, кислородна вода и други антисептични препарати, марлен бинт и периодичен контрол от личния лекар. Поради онкологичното й заболявано й била отказана ваксина против бяс.Следвало да промени коренно хигиенните си навици – да избягва къпане и каквото и да е мокрене на тялото до пълното възстановяване раните, за да се препятства инфектирането им.  Вечерта подала сигнал по ел.поща до Район **** за инцидента. На 14.03.2019г. кучето било уловено от служители на кучкарника, като на същата дата ищцата подала жалба по случая до Кмета на Район ****, а на 15.03.2019г. до Началника на Четвърто РУ.   При вторичния преглед на 15.03.2019г. лекарят установил слабо първично заздравяване на раната, оток и кръвонасядане.

Проблемът със формирания страх от кучета станала по-тежък поради факта, че 15.03.2019г. бил последният й ден в болничен. Имала психологическа бариера  и изпитвала панически ужас, граничещ с невъзможност да излиза сама. За посещението й при лекаря била взела своя приятелка със себе си. Другото й сериозно притеснение било свързано с това как да се предвижва от вкъщи до спирката на градския транспорт,за да стигне до работното си място. Все по-ярък станал проблема с осъществяване на социалния й живот- срещи с приятели и близки, посещения на танци, спорт, които били по медицинско предписание с оглед съпътващи лечението на онкологичното заболяване  мерки. По време на вторични преглед й било дадено предписание за продължаване на лечението с антибиотик и „Ксанакс“ и „Тритико“ за около месец, както и препоръка да се свърже с психолог. Такава среща установила с психолог от болница „****М.“ – ****, където периодични провеждала изследвания за онкологичното заболяване.

На 19.03.2019г. бил последващият медицински преглед, при който било установено бавно заздравяване, все още незатворена част с големина около 2 см, оток и зачервяване около раната. На 28.03.2019г. при преглед все още се установявал оток на  тъканите около раната и болка при натиск. През месец април установила няколко контролни прегледа за проследяване на състоянието й.

Две - три седмици след инцидента това куче нападнало отново на същата улица дъщерята на починалия й брат, която била бременна. Това допълнително изострило психологичното й състояние.  

Твърди, че вследствие на инцидента е преживяла изключително силни болки в областта на раните, които отшумявали изключително бавно поради самия механизъм на увреждане. За период около седмица куцала с десния крак поради острата болка и невъзможността да стъпи пълноценно.Кракът й все още отичал и се подувал значително в сравнение със здравия крак. Проблемът се появявал още повече и поради обстоятелството, че заради онкологичното заболяване следвало да има физическо натоварване, като част от медицинската грижа,  като единственото такова за момента били разходките.

Поради страха си се наложило да ползва автомобил, с който да предвижва от дома си до спирката на градския транспорт, което утежнявало месечния й бюджет. Непосредствено след инцидента се наложило две седмици нейна колежка да я взема от дома й, което я поставяло в състояние на зависимост.

Било й забранено къпането, което започнала да отбягва обществени събирания на познати и колеги и приятлеи, тъй като не се чувствала комфортно.

Липсата на физическо натоварване й създало допълнителен дискомфорт, изразяващ се в принудителна социална изолация, липса на контакт с приятелския й кръг, включително и с хора, страдащи от същото заболяване, чиято подкрепа й била необходима. Забелязало се отпускане на мускулите, липсата на физически тонус, което довело до физическа вялост на тялото, което било абсолютно противопоказно за онкологичното й заболяване.

Вследствие на преживяната уплаха за определен период от време имала нарушение на съня, придружено с кошмари. Отключила се страхова невроза към кучета, особено ясно изразена при среща с кучета на улицата.

Към настоящия момент   на мястото на раната се образувало твърдо образувание с видими размери, като кожата в този участък била различна на цвят, повърхност, като при допир била леко болезнена и плътна, открояваща се от околната тъкан. Тъй като крайникът бил загрозен, имала притеснения относно облеклото, което щяла да ползва в летния сезон, както и за осъществяване на морските бани по лекарско предписание. Това й създавало неудобство и вътрешен дискомфот като жена.

Стигнала до ситуация, в която обмисляла да смени дома, заради района, в който живеела, тъй като на 17.05.2019г. имало пореден инцидент с куче.

Всичко това й причинявало огромни затруднения, стрес и объркване.

Твърди, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на О.***за обезщететяване на вреди от незаконосъобразно бездействие на нейните органи, съобразно вменените задължения в ЗЗЖ. 

В  срока по чл.131 ГПК   ответникът О.***е депозирала отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Счита,че няма как да бъде ангажирана отговорността на общината за посочения инцидент в исковата молба, тъй като не се установява да са осъществени вредоносни действия или бездействия виновно от страна на изпълнител на възложена работа.

Сочи,че действията спрямо безстопанствените кучета на територията на О.***предприемани ежедневно от служителите на ОПБК са в съответствие с нормативните изисквания. Счита, че не е налице причинно-следствена връзка  между визираното бездействие по отношение на конкретното куче и документираните от здравните органи травматични увреждания. Оспорва се кучето да е било безстопанствено като се сочи, че същото е било с повод. 

Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

В условията на евентуалност възразява срещу размера на претендираното обезщетение с твърденията, че същият е прекомерно завишен. 

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

В Амбулаторен лист, издаден на 13.03.2019г. от д-р Я.П.е отразено, че на датата на издаването му е бил извършен преглед на С.Н.И. при  снета анамнеза : ухапване от куче на дясна подбедрица, болка в крака, „куца”, притеснения дали няма да й се отрази на основното заболяване. Поставена е основна диагноза „ множествени открити рани на подбедрицата. Установено обективно състояние – десен крак – оточна подбедрица, болка при движение, наличие на две рани от ухапване с изтичане на обилно количество кръв от тях, психичен статус : авто и ало психично ориентирана, напрегнато поведение, объркан говор, споделя за трвежност и страх, породени от наличната рана и изживения стрес, във връзка с основното заболяване.  Назначена е следната терапия : първична обработка на раната, насочена към СХК за преценка за сутура и напр. на ТАП и противобясна ваксина, изписани са медикаменти Тритико и Ксанакс. Издаден е болничен лист до работодателя за домашно-амбулаторно лечение за два дни.   

Съгласно лист за преглед от 13.03.2019г. С.И. е посетила МБАЛ ‘”***” АД за извършване на преглед поради ухапване от куче.

Представени са амбулаторни лиси от извършени прегледи на С. И. от 15.03.2019г., 19.03.2019г., 28.03.2019г., 02.05.2019г.  във връзка с получените травматични увреждания от 13.03.2019г., като при последния преглед същата е насочена за консултация с психиатър, като при описание на обективното й състояние е насочена за преглед от психиатър.

Съгласно представената медицинска документация С.И. е с поставена диагноза : Карцином на млечната жлеза

С Разпореждане, издадено от НОИ злополуката,станала със С.И. –ухапване от куче, при което същата е получила множество открити рани на подбедрицата на десен долен крайник,  е обявена за трудова злополука по чл.55, ал.2 КСО.

Представени са жалби от С.И. *** във връзка с настъпилия инцидент. 

Представена е преписката, касаещо постъпило куче с ушна марка №3109  в „Общински приют за безстопанствени кучета” с.***.

 Свидетелката Ж.Д.Я./съпруга на брата на ищцата/ излага, че е запозната с инцидента, който се е случил миналата година със С.. Вечерта след работния ден тя се прибрала цялата в кръв, била ухапана от куче на десния крак. Свидетелката казва, че знае точно кое куче я е ухапало, но то вече го нямало, защото го взели. С. била много зле, подпухнала. Била емоционално зле- плачела, уплахата била много голяма. Отишла на лекар веднага след инцидента, на другия ден била на превързочни, и до ден днешен имала белег и ходела с панталон. Още имала някакво усещане на мястото на ухапването. Всяка сутрин ходили с кола до спирката, защото кучетата били ужасни и лаели всеки. Продължавало да има кучета, а вечер имало и чакали. Те били последната къща и улицата била много опасна. Преди ухапването С. ходела нормално до спирката, без кола, защото нямало такава агресия от кучетата.  Мисли, че С. все още не е преживяла първоначалното си емоционално състояние, още била в шок. Сочи, че С. е онкоболна и имала притеснения, а и раната била дълбока. След инцидента, свидетелката, нейната дъщеря и С. били под страх. Не можели да пуснат децата да играят на улицата.     

Свидетелката П.А.Н.излага, че работи като медицинска сестра към личния лекар на С. и я познава в тази връзка. Разказва, че била на работа при д-р П., когато С. дошла в края на работния ден, била много уплашена, говорела доста несвързано, изпитвала страх и трябвало много време, докато се успокои, за да могат да снемат анамнеза какво се е случило. След като се поуспокоила малко, разказала, че на връщане от работа в началото на тяхната улица била ухапана в гръб от улично куче, като не била съобщила да е провокирала по някакъв начин това ухапване. Имала две ракъсно-контузни рани на дясната подбедрица с обилно изтичане на кръв от тях. Обработили раната като я промили с дизефектанти и тъй като С. била много разтровожена не само от ухапването, но и как това ухапване ще се отрази на нейното основно заболяване и нямали наличен хирург в ДКЦ-то, я изпратили в Окръжна болница, в Спешния хирургичен кабинет, за да обработят по –добре раната и да преценят дали е необходимо поставянето на ТАФ и противобясна ваксина. На другия ден С. посетила отново кабинета и казала, че са й назначили антибиотично лечение и са обработили раната. Раната била пак прегледана, тя все още кървяла, била силно болезнена и затруднявала движенията й. Докторът назначил още няколко посещения в кабинета. С. съобщавала, че изпитва страх да се движи сама по улицата, защото кучетата били в началото на нейната улица и я било страх да не я ухапят отново. Във връзка с този й страх и за нейното заболяване докторът й изписал успокоителни лекарства и препоръчал консулт с психолог, за да коментират основното й заболяване. Имало и още няколко контролни прегледа, раната заздравявала доста бавно, създавала й дискомфорт, болка, затруднявала движението й. На по-късен етап останала само болката, когато се натоварвала леко физически. С. посещавала редвоно кабинета във връзка с нейното основно заболяване, съобщавала от време на време, че изпитва болка при физическо натоварване. Имала препоръка от лекуващите я лекари за онкологичното заболяване да посещава спортни занимания и да се натоварва физически, което не можела да прави. Сега С. посещавала тези спортни занимания, но не можела да се натоварва много, физическите натоварвания трябвало да са по-леки, защото й създавали дискомфорт. След инцидента Стансиалва имала промяна в емоционалното състояние – изпитвала страх как ще се отрази ухапването върху основното й  заболяване, изпитвала страх да се придвижва сама, за да не бъде нападната пак от улични кучета. Предполага, че се е наложила промяна в начина й на живот вследствие на инцидента, тъй изпитва страх да се движи сама и трябва да намери хора, които да я придружават или начин да се придвижва до работа. Разказва, че е ходила на домашни посещения в дома на С.. Те живеели на края на улицата, близо до гората и по тъмно било доста трудно да се придвижва човек. Домът й бил далеч от спирката и било трудно да се върви там пеш, ако има рана и болка. По –късно след ухапванети при контролен преглед С. съобщила, че има повишение на някои показатели, които се следят по основното й заболяване в ****. Това било месец след ухапването, сега тези показатели се нормализирали.      

В заключението си вещото лице по проведената по делото СМЕ е посочило, че от представената по делото медицинска документация и проведения клиничен преглед се установява, че на 13.03.2019г.  С.И.    е получила разкъсно –контузни рани в областта на дясната подбедрица. Описаните трвамтични увреждания са резултат на действието на твърди предмети с ограничена повърхност, отговарят добре да са получени при охапване от куче в указаното време. В своята съвкупност тези травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Към момента на прегледа се установяват два белега в облястта на десения долен крайник, като вещото лице счита, че тези белези ще останат завинаги. Посочено е, че противобясна ваксина не се прилага при онкологично болни, като при условие, че се докаже зболяването бяс, непоставянето на ваксина може да доведе до фатален край. При изслушване на заключението в открито съдебно заседание експертът излага, че установените белези ще се видими при носене на пола или обувки или сандали от ищцата. Също така сочи, че усещания като мравучкания и изтръпване се дължат на засягането на повърхностните и сетивни клончета на нервите на долния крайник и е нормално при такива рани като не може да се отговори на въпроса кога тези усещания могат да бъдат преодоляни. Това мравучкане в зоната на белезите може да остане завинаги.

От заключението на вещото лице по СПЕ се установява, че в резултат на претърпения инцидент от 13.03.2019г. в съзнанието на ищцата са настъпили промени, които кореспондират с повишена тревожност, невротичност и емоционална неустойчивост, затвореност. Същите фрустрират нейното ежедневие и сапровокиирали симптоми на посттравматично стресово разстройство. Към момента на изследването у ищцата се наблюдават изменения в психиката й, които водят до избягващо поведение при обстоятелства, напомнящи инцидента. Ищжата прави пряка връзка с претърпения инцидент и отражението му върху здравословното й състояние след претърпяната хирургическа интервенция, както й травмираща асоциация със състоянието и обстоятелствата, които са били при брат й със осбтвените й такива и леталният изход при него е особено травмиращ момент за нея.  

Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка прави следните правни изводи :

Безстопанствени кучета са тези, които са родени като такива, загубени или изоставени от своите собственици, които не обитават дом  или специално определено за тях място. Съгласно разпоредбата на чл.47,ал.3 ЗЗЖ безстопанствените кучета са под грижата и надзора на общината, на територията на която се намират.  Общинските власти са длъжни да кастрират, обезпаразитяват, ваксинират и настаняват безстопанствените кучета в изградени и стопанисвани от тях приюти.  Нараняването от безстопанствено куче представлява ненадлежно изпълнение от страна на съответната община, чрез нейните органи,  на законовото задължение за надзор по ЗЗЖ, което обуславя ангажирането на отговорността й по реда на чл.49 ЗЗД.   

След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства – свидетелските показания, наличната медицинска документация и СМЕ, се установява, че на 13.03.2019г. ищцата е получила травматични увреждания, изразяващи се в разкъсно –контузни рани в областта на дясната подбедрица. Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ тези  травматични увреждания са резултат на действието на твърди предмети с ограничена повърхност, отговарят добре да са получени при охапване от куче в указаното време.

Свидетелката Ж.Я., която живее в едно домакинство с ищцата излага, че същата се прибрала силно уплашена, била ухапана от куче, като ухапванията били по десния крак. Разказва, че след този инцидент, тъй като продължавало да има кучета по тяхната улица, ищцата се страхувала да излезе сама и трябвало някой да я води до автобусната спирка с кола.

Свидетелката П.Н.е медицинска сестра при личния лекар на ищцата и разказва, че ищцата отишла при тях в края на работния ден. Била силано уплашена и говорела несвързано. След преглед било установено, че има две разкъсно-контузни рани на дясната подбедрица, от които имало обилно изтичане на кръв. Раните били обработени, но тъй като ищцата била много изплашена я изпратили в Окръжна болница за по-добро обработване на раната и за консулт за поставянето на ТАФ и противобясна ваксина. Ищцата ги посещавала за периодични прегледи, свързани с раните. При посещенията съобщавала за страх да се движи сама по улицата, във връзка с което й били предписани успокоителни лекарства и й бил препоръчан консулт с психолог. Излага също, че ищцата страдала от онкологично заболяване, като изпитвала силно притеснение дали ухапването няма да се отрази на това заболяване. Не можела да изпълнявала предписанията на лекарите, които наблюдавали онкологичното й заболяване, за изпълняване на физически упражнения, тъй като изпитвала болка при движение вследствие на ухапването, което я ограничавало.  

По делото не са събрани доказателства кучето да е имало стопанин, като с оглед на дефиницията на понятието «безстопанствени животни» -  родени като такива, загубени или изоставени от своите собственици, които не обитават дом  или специално определено за тях място следва да бъде прието, че процесния случай касае именно причинени телесни увреждания от безстопанствено куче. 

С оглед горното съдът намира, че отговорността на О.***следва да бъде ангажирана при доказаното бездействие на нейните органи във връзка с осъществяването на надзор и настаняване на безстопанствените кучета в приюти.  Безспорно се установява,че  ищцата е изпитала болки и страдания, влседствие на ухапването на безстопанственото куче. От събраните гласни доказателства се установява, че ищцата е преживяла силен стрес вледствие на инцидента,  като съгласно  изготвената психолична експертиза са налице  повишена повишена тревожност, невротичност и емоционална неустойчивост, затвореност у ищцата, които  фрустрират нейното ежедневие и сапровокиирали симптоми на посттравматично стресово разстройство. От СМЕ се установява, че на местата на ухапванията са налични белези, които се  виждат при носене на пола и обувки или сандали на бос крак.

 Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., обезщетението следва  да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско. Съдът намира, че  в конкретния случай сумата, която би възмездила сочените от ищцата неимуществени вреди възлиза   в размер от  6 000 лева, поради и което искът следва да се уважи в цялост.

         Обезщетението следва да се присъди ведно със законната лихва върху него, считано от датата на увреждането 13.03.2019г. до окончателното изплащане.

 окончателното му изплащане.

         По разноските :

           С оглед изхода на делото  в полза на ищцата следва да се присъдят направените от същата  разноски, както следва : 630 лева за заплатено адвокатско възнаграждение; 243.41 лева за заплатена д.т и 505 лева за заплатени депозити за вещи лица,  които ще бъдат възложени в тежест на ответника, на основание чл.78,ал.1 ГПК.

                   По изложените съображения съдът 

 

Р Е Ш И :        

ОСЪЖДА О.***да заплати на С.Н.И., ЕГН :********** ***, офис * сумата от  6000 /шест хиляди / лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,  в резултат на претърпяно на 13.03.2019г. увреждане от ухапване на безстопанствено куче, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 13.03.2019г. до окончателното изплащане, на основание чл.49 ЗЗД.

 ОСЪЖДА О.***да заплати на С.Н.И., ЕГН: ********** ***, офис *  сумата от 1378.41/хиляда триста седемдесет и осем лева и четиридесет и една ст./ лева, представляваща стойността на направените разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.   

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.                                                                           

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :