№ 5355
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петя Т. Стоянова Владимирова
при участието на секретаря Кирилка Анг. И.а
като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско
дело № 20221100112133 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД, съединен
с акцесорен иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД
Ищцата Т. М. С. твърди, че на 13.04.2022г., около 18ч. в гр.София, е претърпяла
ПТП, в резултат на което е получила телесни увреждания, болки и страдания. Твърди,
че виновен за ПТП е водачът на л.а. Опел Мерива, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника. Сочи, че в резултат на ПТП е претърпяла неимуществени
вреди. Предявила е претенция пред ответника извънсъдебно, но последният е отказал
да й плати търсеното обезщетение. Предявява срещу ответника иск за търпени
неимуществени вреди в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва от 2.06.2022г. –
датата на която е предоставила банкова сметка на ответника, до окончателното
изплащане. Претендира и разноските по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.
Ответникът ЗД “Б.И.“ АД оспорва иска по основание и по размер. Ответникът
оспорва твърдения механизъм на ПТП, описан в исковата молба, оспорва вината на
водача на МПС Опел Мерива. Счита, че ищцата има вина за настъпване на ПТП.
Евентуално, прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния
резултат, като твърди, че тя се е движела с превишена и несъобразена скорост, по
осевата линия и без необходимата правоспособност. Оспорва протокола за ПТП,
оспорва твърдените от ищцата увреждания и твърдяната причинна връзка с
настъпилото ПТП. Оспорва медицинската документация, представена от ищцата, да
установява телесни увреждания от ПТП и за проведено лечение, като по отношение на
съдебното удостоверение от ядрено магнитно резонансната диагностика оспорва както
авторството на подписалите го лица, така и връзката на коментираните в него
1
увреждания с процесното ПТП. Ответникът посочва, че дори и ищцата да е претърпяла
увреждания от ПТП, то те не са довели до продължителни болки и страдания. Моли
съда да отхвърли иска, алтернативно - да намали размера на претендираното
обезщетение. Претендира за разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Протокол за ПТП №1865004 от 13.04.2022г., подписан и
от двамата участници в произшествието, от който се установява, че на посочената дата
в 18,00ч. в гр.София, кв.“Люлин“ по бул.“д-р Петър Дертлиев“ и улица без име е
настъпило ПТП при следните описани в протокола обстоятелства: МПС-1 л.а. „Опел
Мерива", с рег.№****, управляван от Б. Б. П. се движел по улица без име с посока от
Фирма „Смарт ЕС Фарма " към бул. „д-р Петър Дертлиев” и на кръстовището с бул.„д-
р Петър Дертлиев” при наличие на пътен знак Б2 („Спри! Пропусни движещите се по
път с предимство "), не пропуска и участва в лека ПТП с движещия се срещу п.з. Б3 („
Път с предимство".) участник 2 мотоциклет „Ямаха" с peг. №****, управляван от Т. М.
С..
По правната си природа този протокол е официален свидетелстващ документ, но
на основание чл.179, ал.1 ГПК същият има обвързваща доказателствена сила само за
фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице
/например за констатираното и възпроизведено в документа положение на участвалите
в произшествието моторни превозни средства след настъпването му, за извършените от
съставителя действия по вземане на проби за алкохол, за извършената от него проверка
на документи и пр./. Следователно за самия механизъм на пътно-транспортното
произшествие, описан в протокола, същият принципно не се ползва с обвързваща
доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано в присъствие на
съставителя на акта /по смисъла на чл. 125 ЗДвП посещението на службите за контрол
на МВР на местопроизшествието винаги е последващо/. Протоколът има
доказателствена сила за установеното от актосъставителя на място – че при
посещението на място са установени двете МПС, че същите са се намирали на място по
начина, отразен в изготвената от актосъставителя скица, констатираните видими щети
и отразената пътна маркировка и знаково стопанство.
По отношение на водача на л.а. „Опел Мерива", с рег.№**** е взето
административно отношение с Наказателно постановление №22-4332-007330 от
26.04.2022г. за това, че не е съобразил поведението си с пътните знаци и маркировка.
Изискана по делото е преписката по издаване на АУАН и НП, като от декларацията на
Т. М. С. е видно, че е видяла колата на 20м. пред себе си, излизала е от пряка, на която
е имало знак „Стоп“, карала е мотоциклета с 40км/ч. и е очаквала, че автомобилът ще
спре. За да предотврати ПТП е намалила скоростта и е пуснала мотора да се удари в
МПС, преди и тя да се удари в колата. Сочи, че мотоциклета е изместен, за да не пречи.
Заявила е, че е била прегледана от Бърза помощ, но не желае да присъства в
констативния протокол на КАТ. В декларацията си от Б. Б. П. посочва, че ПТП е
възникнало на трамвайните релси, като е възприела мотоциклета на 25м. и той се е
движел по трамвайните релси. Посочва, че се е движела с 10-15км/ч, възприела е знак
Стоп.
По делото са депозирани показания от актосъставителя и другия служител на
Пътна полиция, посетили местопроизшествието. Свидетелят Г. И. Б. си спомня за
2
процесното ПТП, като посочва, че се касае за леко произшествие между лек автомобил
и мотоциклет, като виновен за ПТП бил лекия автомобил, доколкото излизал от
регулирано кръстовище, с пътен знак „Стоп“. Посочва, че младата водачка на
мотоциклета имала доста охлузвания и наранявания, свалили й номерата, защото тя
имала категория АВ, а мотора бил за категория А, на практика не била правоспособна
да кара този мотоциклет, но това по мнение на свидетеля не я правело виновна за ПТП.
Заявява, че двете участнички им обяснили какво се е случило. Мотоциклетиската се
движела по трамвайните релси, но според свидетеля нямало маркировка, която да й
забранява да се движи по трамвайната линия. Счита, че вината на водача на лекия
автомобил била безспорна, доколкото излизала от улица с пътен знак В-2 и е била
задължена да пропусне движещите се по пътя с предимство МПС, Не си спомням как
са заварили МПС, но счита, че след удара мотоциклета бил паднал на мястото на удара
защото имало изпаднала пръст от подкалниците, която е специфична. Счита, че дори да
е имало изместване на мотоциклета, то е било с 20-30 см., но при посещението бил
фиксиран върху релсата по посоката на движение от дясно.
Свидетелят И. С. Д. посочва, че от проведения разговор с водачките се
установило, че л. а. излиза от улица без име на булеварда при наличие на знак Стоп.
Заявява, че двете МПС били изместени.
Показания са депозирани и от водачката на л.а. „Опел Мерива", с рег.№**** Б.
Б. П.. Посочва, че работи до въпросното кръстовище, спряла на знак Стоп, огледала се,
не видяла други автомобили, преценила, че може да мине и тръгнала. Заявява, че не
видяла мотор, в далечината видяла трамвай и кола, като посочва, че ако мотоциклета е
бил между тях, тя не го е видяла. Смята, че водачката на мотоциклета се е движила
доста бързо, поради това, че когато свидетелката се е огледала е видяла единствено
трамвая, който е бил доста далече. Чак когато тръгнала да прави завоя видяла мотора и
момичето, което скочило от него, а мотора се ударил в колата и се отворила
въздушната възглавница на водачката. Заявява, че мотоциклетиската е била паднала на
самите трамвайни релси. При удара трамвая спрял, защото колата била препречила
трамвайните релси. Посочва, че като се обадила на 112 й казали да премести колата
щом няма тежко пострадало лице, защото пречи на трамвайното движение.
Посочва, че водачката на мотоциклета се ударила в предната шофьорска врата
на средата на автомобила, а самия мотоциклет бил влязъл под самата кола.
Посочва, че видяла как мотора се наклонил на ляво и предполага, че водачката е
скочила от него, но поради отваряне на въздушната възглавница не е виждала повече
нищо. Не може да даде категоричен отговор къде се е движел мотоциклета преди
удара, предполага, че е бил на трамвайната линия. Имало е паркирани автомобили на
тротоара спрямо посоката на движение на мотоциклета в дясно.
По делото е прието заключение на САТЕ, в което вещото лице, обсъждайки
обективни фактори, приема, че мястото на удара на мотоциклета не е върху
трамвайните релси, а е върху пътната лента, в която се е движил мотоциклета. Като
обективни фактори вещото лице е приел това, че върху трамвайното трасе на бул. „д-р
П.Дертлиев" се виждат увреждания, разрушаване на повърхностния слой, излезли над
бетона железа, което прави движението по трамвайните линии такова по разбит,
опасен участък и е нелогично мотоциклетиската да се е движила там; наличието на
петно от масло, изтекло от спукан картер на мотоциклета, което е приело конкретна
форма с оглед особеностите на пътното платно – страничен наклон на дясно, което
3
петно е разнесено от преминаващите автомобили след преместване на Опел Мерива; от
показанията на водача на л.а. за това къде се е намирал мотоциклета след удара вещото
лице заключва, че след падането си и удара мотоциклетът е бил влачен на късо
разстояние от автомобила докато спре с предната си част върху релсите, т.е
мотоциклета е бил на пътното платно при удара и посредством влачене на късо
разстояние е преместен. Мястото на удара на мотоциклета в автомобила по дължина на
пътя е на около 3,6м. преди първия бордюр на напречната улица без име, а по
широчина на около 3,6 м. вляво от десния бордюр на бул. „д-р П.Дертлиев“. Вещото
лице съдейки по това, че увреждането в зоната на левия праг на автомобила е малко е
приел, че скоростта на мотоциклета при удара е 25-30км/ч, като водачът на
мотоциклета вероятно е задействал спирачките преди удара, от което се определя, че
скоростта му преди ПТП не е била по-висока от 40 км/ ч. При тази скорост опасната
зона за спиране на мотоциклета е 26 метра.
Извършвайки нужните изчисления вещото лице е приел, че л.а. Опел Мерива е
навлязъл в лентата на мотоциклета 4,53 сек след потегляне от знака СТОП, като е
изминал 4,53 м, към този момент мотоциклетът при скорост 40 км/ч се е намирал на
отстояние от мястото на удар на не повече от 19,81м. и водачът му не е могъл да спре
преди мястото на удара и не е могъл да предотврати ПТП; след потегляне до навлизане
в лентата на мотоциклета, автомобилът е изминал път 4.53 м за 3,01секунди, но не е
реагирал на мотоциклета, възможно е паркирани автомобили вляво на тротоара да са
ограничавали видимостта му спрямо мотоциклета. Водачът е видял и възприел
мотоциклета като опасност около 3.65 сек след потеглянето и след като е изминал
около 6.56 м след потеглянето, когато вече е било късно да спре преди мястото на
удара и автомобилът е в лентата на мотоциклета; за да може водачът на автомобила да
спре преди коридора на движение на мотоциклета и да го пропусне да премине, той е
трябвало да реагира с аварийно спиране преди да е изминал първите 3,226 м, за 2,54
сек. След този момент автомобилът ще препречи пьтя на мотоциклета. Водачът е
трябвало да спре втори път , на място където ще има пряка видимост наляво по целия
булевард. Виждането на трамвая и автомобила го е подвело и той е продължил да
завива наляво и спрямо тях е могъл да довърши завоя си. Вещото лице предполага, че
най-вероятно не е видял мотоциклета, който вероятно се е движил близо до десния
край на платното на бул. „П. Дертлиев“ в невидимото за двамата водачи пространство,
ограничено от паркираните автомобили, както е казал водачът на автомобила.
При така направените предположения, по обективни данни вещото лице приема
следния механизъм на настъпване на ПТП: На 13.04.2022 г., около 18.00 часа в гр.
София кв.Люлин, по бул.“д-р Петьр Дертлиев" в посока от околовръстен път към
центъра на София се е движил мотоциклет „Ямаха" с peг. № СА 4014 В. управляван от
Т. М. С., със скорост не повече от 40 км/ч. Мотоциклетът се е движил най-вероятно в
дясната част на дясната си пътна лента, която е широка 4 метра. Зад него в същата
4
посока, в същата лента се е движил неизвестен автомобила и трамвай по десния
коловоз. Мотоциклетът се е приближавал към напречната улица без име отдясно, в
новозастроен квартал „Розлин парк”, на която е фирма “Смарт S Фарма". По нея в
посока към бул. „П.Дертлиев“ се е приближавала служителката от тази фирма
свидетелката Б. Б. П., управляваща л.а. „Опел Мерива“. Когато е достигнала до
кръстовището с булеварда тя е спряла на знак Б2 (СТОП), огледала се е в двете посоки
и е потеглила бавно. Според нейните показания от ляво на тротоара е имало паркирани
автомобили, които са закривали пряката й видимост наляво. Приближавайки платното
за движение на бул. „П.Дертлиев“ тя е видяла, че отляво се приближават трамвай и
автомобил, преценила е, че са далече и може да извърши ляв завой към Околовръстен
път и е продължила да извършва маневрата си, без да спре за повторно оглеждане. В
същото време според обясненията на водача на л.а. Опел тя не е виждала
приближаващия я от ляво мотоциклет Ямаха, защото той се е движил в дясната част на
платното за движение, в ограниченото от паркирани автомобили невидимо
пространство и за двамата процесни водачи. В следващия момент водачът на л .а. Опел
е видял и мотоциклета и е реагирал със спиране, но вече е било късно и ударът е
настъпил. Мотоциклетистът е възприел автомобила малко по-рано, но е успял да завие
инстинктивно на ляво и да започне спиране, но и той не е могъл да предотврати удара.
Според водача на автомобила, в последния момент водачът на мотоциклета, завивайки
на ляво е скочил от мотоциклета, който е паднал на лявата си страна и се е ударил в
левия праг на автомобила, където се е подврял под него зацепен. Автомобилът се е
придвижил още малко на около 2 метра и се е спрял върху трамвайният коловоз,
влачейки и мотоциклета. В това положение са намерени и видени от свидетелите и
водачката на л.а.Опел, затова са дали тази информация за разположението в
показанията си. Явно при удара или в асфалта при падането или в прага на автомобила,
картерът на двигателя на мотоциклета се е счупил-пробил и маслото е изтекло от него,
образувайки мазно петно, което се е разляло надясно и напред по посока към центъра
на София. Така и задното ляво колело е било намазано с масло. По късно, след
нареждане от полицай автомобилът е върнат назад към улицата без име. предното
колело е минало през мазното петно, така и двете леви колела на л.а. Опел Мерива са
оставили ясни следи от маслото.
Съдът възприема изцяло дадения от вещото лице механизъм на настъпване на
ПТП.
Съгласно заключението основната причина за настъпване на произшествието е в
предприетия ляв завой от водача на л.а. Опел Мерива Б. Б. П., без да огледа на ляво
цялото пространство на платното за движение на бул. „Петър Дертлиев", за да се
убеди, че няма други участници в движението, които приближават кръстовището от
ляво. След като е потеглила от знак Б2 “Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“, тя е продължила да извършва левия завой без да спре на място с открита
5
видимост на ляво. Вещото лице приема, че водачката на лекия автомобил най-вероятно
се е заблудила, виждайки приближаващ се трамвай и автомобил от ляво на далечно
разстояние.
При така установената основна причина за настъпване на ПТП, възражението на
ответника, че водачката на мотоциклета е станала причина за настъпване на ПТП
доколкото се е движела по трамвайната линия, с превишена скорост, се явява
неоснователно. От заключението е видно, че мотоциклетът се е движил със съобразена
скорост и ако се е движел по трамвайната линия, то тогава водачката на автомобила е
могла да види мотоциклета още от стоп линията, доколкото тя казва, че е видяла
трамвая, а мотоциклета трябва да е бил отпред, пред трамвая, ако се е движел по
линията. Не се установяват никакви обстоятелства, сочещи на поведение на водача на
мотоциклета, което да е станало причина за настъпване на ПТП, напротив като основна
причина е посочено поведението на застрахования при ответника водач, която не е
спряла, преди предприемане на маневрата ляв завой, на място, позволяващо й да
възприеме пътната обстановка, в цялост.
Вещото лице по САТЕ описва и поведението на водача на мотоциклета,
непосредствено преди произшествието, като посочва, че Т. С., виждайки навлизащия в
лентата си автомобил е реагирала по инстинкт за самозапазване на жИ.та си, като
първо е завила наляво, за да се отдалечи и заобиколи опасността, както правят
повечето водачи в такава ситуация и е задействала спирачките без да може да
предотврати удара. Вещото лице посочва, че завой на дясно срещу опасността, за да
премине зад автомобила, е много опасна маневра, защото междувременно водачът на
автомобила може да спре и да даде предимство и да му препречи пътя. Посочва, че
винаги заобикалянето на опасността отпред е по-безопасна маневра и настъпва по
инстинкт за самосъхранение, като започва първо преди задействане на спирачките.
Действително вещото лице посочва, че ако водачката на мотоциклета е продължила
направо е имала пространство и възможност да премине зад автомобила, но след като е
започнала завиване на ляво, то тя вече е нямала достатъчно време за втора премислена
реакция да завие надясно и да премине зад автомобила.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на л.а. „Опел Мерива", с рег.№**** със
застрахователна полица с №BG/02/121003128446, валидна към 13.04.2022г., сключена
със ЗД „Б.И.“ АД.
С оглед на така събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че
механизма на настъпване на ПТП е установен по делото, като е установено и че
произшествието е причинено от вредоносно поведение на водача, чиято гражданска
отговорност е предмет на задължителна застраховка по договор, сключен със ЗД „Б.И.“
АД.
С оглед на обстоятелството, че настоящия състав приема, че водачката на лекия
6
автомобил е нарушила правилата за движение по пътищата, като не е пропуснала
правомерно движещо се МПС по път с предимство, като не е осигурила и възможност
за възприемане на пътната обстановка в цялост преди предприемане на маневра ляв
завой, т.е. не се е съобразила със знаковото стопанство и с особеностите на
движението – доколкото при навлизане в кръстовище с ограничена видимост към
посоката на предприетата маневра не е положила усилия за установяване на
действителното състояние на пътното движение, като същевременно намира, че не е на
лице поведение на водача на мотоциклета, което да е причинило ПТП – движела се е
със съобразена скорост, по път с предимство, като завоя на ляво при възприемане на
опасността представлява обичайно защитно поведение, извършено по инстинкт, то
следва да се разгледат и възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика
по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение №
159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т.
д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о.,
решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение №
11153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. №
762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ
ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е
обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл.
51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия,
което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното
поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните
последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта
вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в
постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение №
7
154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по
т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на
ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. , решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че изводът за
наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните последици,
тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2
ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по
чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване
на отговорността си към увреденото лице. В Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962
г., ОСГК на ВС се приема, че за прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо
увреденият да е допринесъл виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно
наличието на причинна връзка между неговото действие или бездействие и
вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение №
165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 44/26.03.2013г. по т.
д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е прието, че вината на пострадалия не е елемент
от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на
увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от
своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на
съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по
този начин и самите вреди.
В отговора на исковата молба се твърди съпричиняване от страна на
пострадалата в значителна степен, поради това, че се е движила с превишена и
несъобразена скорост, по осевата линия и без да има необходимата правоспособност.
По отношение на първите две твърдения, по-горе бяха изложени мотиви за
неоснователност, доколкото е установено по делото, че ищцата не се е движила с
несъобразена скорост и движението й е било на пътното платно, а не на осева линия
или трамвайни релси. По отношение на липсата на правоспособност, т.е липсата на
надлежна категория за управление на мотоциклет от типа на процесния, настоящия
състав намира, че се касае за административно нарушение, което може да е основание
за наличие на съпричиняване само ако това нарушение се намира в причинна връзка и
е допринесло за настъпване на вредоносните последици. Доказателствената тежест за
установяване на релевантните обстоятелства е изцяло за ответната страна. От ЗД
„Б.И.“ АД обаче не се представят никакви доказателства за това, че с оглед липсата на
8
надлежна категория за управление на мотоциклета ищцата е имала несъобразени
реакции или не е могла да управлява адекватно машината. Видно от заключението на
САТЕ реакцията й по предприемане на завой за заобикаляне на опасността отпред е
нормална защитна реакция, предприемана по инстинкт от водачите.
Поради изложеното не се установява наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат.
По делото е назначена СМЕ, чието заключение е прието, като неоспорено от
страните. Съгласно заключението в следствие на процесното ПТП Т. С. е получила
следните травматични увреждания: Контузия и навяхване на шиен отдел на гръбначния
стълб; Травматични дискови хернии в шиен отдел на гръбначен стълб на нива С4-С5 и
С5-С6; Травма на нервни коренчета в шиен отдел на гръбначен стълб; Множество
контузии и охлузвания на дясна ръка, лява предмишница, лява длан, ляво бедро, ляво
коляно, лява подбедрица, дясна подбедрица. Вещото лице посочва, че шийната травма,
влючваща травматични дискови хернии на две съседни нива и травма на нервни
коренчета двустранно, е причинила на пострадалата продължителни болки и страдания
и двигателни ограничения за период поне от 4 месеца. Множеството контузии и
охлузвания на крайниците са причинили болки и страдания за срок до 20 дни.
Вещото лице посочва, че механизмът на получаване на уврежданията е
контузионна травма при мотоциклетна злополука, като било трудно да се установи с
категоричност кои от уврежданията в кой момент от инцидента са получени - при
падането на терена или при удара в автомобила.
Спешна медицинска помощ на пострадалата била оказана от екип на ЦСМП.
Специализирана болнична помощ е оказана в УМБАЛ „Света Анна" - София, Клиника
по неврохирургия. Описани са парестезии по С6 и С7, дерматоми двустранно, по-
изразено вляво и дискретна горна парапареза (двигателна слабост за горните
крайници). Извършени са необходимите лабораторни и образни изследвания, вкл.
магнитно-резонансна томография на шиен отдел и консултативни прегледи. Проведено
е комплексно медикаментозно и инфузионно лечение. На клинично обсъждане
пациентката е преценена като показана за оперативно лечение, което тя категорично е
отказала. На фона на проведената медикаментозна терапия настъпва подобрение -
редуциране на болковия синдром, отзвучаване на двигателната симптоматика, регрес
на сетивния дефицит. Пациентката е вертикализирана, раздвижена до стабилен
собствен ход с поставена шийна яка. Изписана с подобрение, без отпаднала
неврологична симптоматика и регрес на сетивния дефицит. Дадени указания за
спазване на лечебноохранителен режим, активна рехабилитация, конвенционални
аналгетици при нужда. Поставена полутвърда шийна яка за 3 седмици. Лечението е
продължено в домашно-амбулаторни условия от личен лекар, невролог,
физиотерапевт, продължителност до 6-8 месеца.
9
Периодът на възстановяване на получените увреди е бил в рамките на шест до
осем месеца. в този срок ищцата е изпитвала болки и страдания, интензивни в първите
30 дни, умерени до три месеца и по-леки в останалия период. Съобщаваните и към
момента оплаквания от „изтръпване" на главата и двете ръце, болки в таза и в двата
крака не са потвърдени от обективни изследвания и прегледи. По делото не е
представена медицинска документация за настъпили допълнителни усложнения в
резултат на претърпените травматични увреждания. При Т. С. не са документирани
съпътстващи заболявания, които да повлияят на лечението и на възстановителния
процес при нея.
В съдебно заседание за защита на заключението вещото лице категорично
заявява, че Дисковите хернии са травматични и са свързани с този инцидент, като
преди инцидента няма данни ищцата да е имала болки във врата, отговарящи на
дискови хернии. Вещото лице препоръчва оперативно лечение на дисковите хернии,
като посочва, че възстановяване на здравословното състояние от преди получаване на
херниите е невъзможно да се осъществи без лечение. Посочва, че заболяването с
времето става хронично, нарушава кръвоснабдяването, води до ошипяване, до
дегенеративни процеси. Вещото лице е категоричен, че дори и при оперативна намеса,
няма да настъпи пълно атаномично и функционално възстановяване.
По делото са депозирани свидетелски показания от И.И.Р., майка на ищцата.
Посочва, че по настояще живее заедно с дъщеря си, която преди катастрофата е
живеела самостоятелно с детето си. Посочва, че на 13.04. 2022 г., след настъпване на
произшествието отишла в апартамента на дъщеря си и установила, че тя видимо не
била добре, имала болки във врата, ожулвания по ръцете, по крака, болки в гърдите,
дишала трудно. Заявява, че лекарите казали, че след няколко дни ще се подобри, но тя
се влошила. Ръцете й изтръпвали поради което потърсила лекарска помощ, направила
си ЯМР и се установило, че е нужна операция на прешлените, защото била получила
дискова херния,. След консултация с лекари обаче й било съобщено, че при този вид
операция има опасност от инвалидизация. Ищцата я било страх, доколкото е на 25
години и сама отглежда детето си. Ходила на рехабилитация, но след нея още повече й
били изтръпнали ръцете, получавала кризи, болки във врата, изтръпване на
крайниците. Заявява, че стояла при нея един месец, защото тя не можела сама да става
от леглото, врата много я болял, трудно дишала, имала болки в колената. Твърди, че по
настоящем дъщеря й има кризи с болки, изтръпване на ръцете, когато си завърти
главата до едно положение и получавала „хрупане“ на прешлените, завърта главата си
в ляво и дясно само до едно положение. Посочва, че поради болките и честото налагане
да посещава лекари я освободили от работа, не успяла да работи и в салон, който била
взела, по настояще не работи и няма доходи.
При така установените факти от значение за спора съдът приема от
правна страна следното:
10
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ , урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото деликвентът или отговорно за неговото протИ.правно деяние
лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, обхваща следните предпоставки: 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени
вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
протИ.правното поведение на застрахования, 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност"
между деликвента и ответника – застраховател, 3) отправяне към застрахователя на
писмена застрахователна претенция от увредения и 4) застрахователят да не е платил в
срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител - чл. 496, ал. 1 КЗ.
В случая страните не спорят, а и от представенaта по делото Молба, с входящ
номер на ЗД „Б.И.“ АД от 2.6.2022г., се установява, че ищецът е отправил към
застрахователя – настоящ ответник застрахователни претенции. Не се спори и, че по
силата на застрахователна полица, валидна към 13.04.2022г., сключена със ЗД „Б.И.“
АД, отговорността на Б. Б. П. е застрахована при ответника. Настоящият състав намира
и, че по делото безспорно се установява, че на 13.04.2022г. Т. М. С. е била увредена
при ПТП, настъпило по вина на Б. Б. П., като не се установява, соченото от ответника
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Следователно са на лице
обстоятелствата обуславящи ангажиране на отговорността на застрахователя за
обезщетяване на вреди, нанесени в следствие на поведението на застрахования.
Настоящият състав, като съобрази заключението по СМЕ, приема за установено,
че в следствие на ПТП на ищцата са причинени Контузия и навяхване на шиен отдел на
гръбначния стълб; Травматични дискови хернии в шиен отдел на гръбначен стълб на
нива С4-С5 и С5-С6; Травма на нервни коренчета в шиен отдел на гръбначен стълб;
Множество контузии и охлузвания на дясна ръка, лява предмишница, лява длан, ляво
бедро, ляво коляно, лява подбедрица, дясна подбедрица, като периодът на
възстановяване на получените увреди е бил в рамките на шест до осем месеца.
Настоящия състав обаче намира, че с оглед изложеното от вещото лице по СМЕ в
11
открито съдебно заседание относно това, че дори и травматичните дискови хернии да
бъдат подложени на оперативна интервенция, то не би се постигнало състоянието от
преди ПТП, както и с оглед на свидетелските показания на майката на ищцата, която
посочва, че дъщеря й изпитва болки и дискомфорт и към настоящия момент, е на лице
остатъчен дефицит. Обстоятелството, че в следствие на ПТП е останало травматично
увреждане, което никога няма да бъде отстранено напълно, а дори и при оперативна
намеса ще бъде предпоставка за по-бързи дегенеративни промени, следва да се отчете
като липса на пълно възстановяване на пострадалата.
Видно от исковата молба освен увредите, настъпили при самото ПТП, посочени
по-горе, се твърди, че ищцата и до настоящия не се е възстановила напълно. Сочи се,
че по настояще ищцата чувства болки в шийния отдел, като не може да извършва в
пълен обем движенията на врата; горните два крайника били с намалена сила на захват
и ограничен обем на движенията; наблюдавало се и периодично появяващо се
главоболие, което не се наблюдавало преди пътнотранспортното произшествие;
изпитвала силни болки във врата при движение във всички посоки, оплаквания от
постоянни болки в главата, световъртеж, гадене, както и мравучкане в областта на
горните крайници. Сочи се, че претърпените от ищцата болки и страдания по време на
ПТП и ежедневните затруднения в бита, които понася от 13.04.2022Г. и негативното
отражение, което тези травми дават в продължителния процес на оздравяване, довели
до срив на самочувствието й и тежък психически шок. Поддържа се, че се страхува да
излиза навън, не спи спокойно след инцидента, станала е много чувствителна, не иска
да пътува в моторно превозно средство.
Видно от заключението на СМЕ съобщаваните и към момента оплаквания от
„изтръпване" на главата и двете ръце, болки в таза и в двата крака не са потвърдени от
обективни изследвания и прегледи. По делото не е представена медицинска
документация за настъпили допълнителни усложнения в резултат на претърпените
травматични увреждания. Видно от свидетелските показания на И.И.Р., майка на
ищцата, по настоящем дъщеря й има кризи с болки, изтръпване на ръцете, когато си
завърти главата до едно положение и получавала „хрупане“ на прешлените, завърта
главата си в ляво и дясно само до едно положение. При така събраните доказателства,
настоящия състав намира, че не всички, посочени в исковата молба, вреди са
установени в производството. Независимо от посоченото от вещото лице по СМЕ, че
субективните оплаквания към настоящия момент, не са установени по надлежния ред,
чрез медицински документи, с оглед показанията на свидетелката и доколкото
дисковите хернии не са премахнати оперативно, следва да се приеме, че Т. М. С.
изпитва болки и страдания и към настоящия момент, свързани с болки, изтръпване на
ръцете и затруднено движение в шийната област.
От показанията на свидетелката Р. обаче не се установяват, твърдените в
исковата молба, периодично появяващо се главоболие, постоянни болки в главата,
12
световъртеж, гадене, срив на самочувствието, страх да излиза навън, нежелание да
пътува в моторно превозно средство. Липсата на доказателства за настъпването на част
от увредите следва да се вземе предвид при определяне на размера на обезщетението,
като същото не може да се присъди в пълния претендиран размер, с оглед липсата на
установяване съществуването на част от вредите.
При доказана по основание искова претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки и страдания, определянето на
неговия размер следва да бъде извършено от съда “по справедлИ.ст” /чл. 52 ЗЗД/.
Съобразно задължителните указания, дадени в ППВС № 4/ 1968 г., т.2, при преценка на
понятието “справедлИ.ст” съдът дължи съобразяване на редица конкретни
обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението – брой на уврежданията, вид медицинска намеса, продължителност на
оздравителния процес, възраст на увредения и наличие на трайни остатъчни дефицити.
Видно от доказателствата по делото на ищеца са причинени няколко травматични
увреждания с различна степен на засягане на здравето, като освен множеството
контузии и охлузвания на дясна ръка, лява предмишница, лява длан, ляво бедро, ляво
коляно, лява подбедрица, дясна подбедрица, които има сравнително кратък
оздравителен период, са причинени и травматични увреди - контузия и навяхване на
шиен отдел на гръбначния стълб и травма на нервни коренчета в шиен отдел на
гръбначен стълб, с общ оздравителен период от 6 до 8 месеца месеца. Приложено е
продължително болнично лечение, била е нужна значителна по обем диагностична
дейност, ищцата е подлежала на оперативна намеса, нуждата от която не е отпаднала.
Получени са травматични дискови хернии в шиен отдел на гръбначен стълб на нива
С4-С5 и С5-С6, които следва да бъдат отстранени оперативно, като възстановяване на
ищцата в състоянието преди ПТП е невъзможно. Обстоятелството, че е на лице трайно
изменение в здравословното състояние на ищцата, в следствие на ПТП, следва да се
отчете като особено завишаващо размер на обезщетението обстоятелство. Това, че на
Т. С. следва да бъде приложено оперативно лечение, каквото тя е нямало да понесе,
ако не е пострадала при ПТП, също следва да се отчете като увеличаващо размера на
обезщетението, доколкото една бъдеща операция отново ще бъде свързана с
оздравителен период, нови болки и страдания и стрес от несигурния положителен
изход. На лице е и остатъчен дефицит – ищцата изпитва продължаващи болки и
страдания и е на лице ограничена функция на шийния отдел. От свидетелските
показания е видно, че ищцата е търпяла значително засягане на всекидневния й бит и
начин на жИ.т, продължително време не е ставала от леглото, болките са я принудили
да спре да работи.
С оглед на изложеното, настоящия състав намира, че справедливият паричен
еквивалент на понесените вследствие на деянието болки и страдания се равнява на
сумата от 45000лв., като пълния размер на претенцията не може да бъде присъден
13
поради това, че не се установява съществуването на част от вредите, посочени в
исковата молба.
Съдът намира, че възражението за съпричиняване, направено от ответника се
явява неоснователно и не може да доведе до намаляване на посочения размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, по задължение от непозволено
увреждане, в конкретния случай по задължението за изплащане на обезщетение,
длъжникът изпада в забава и без да е поканен към изпълнение от страна на
пострадалия. От ищцата обаче се претендира законна лихва, считано от 2.06.2022г.,
когато ЗД „Б.И.“ АД е поканен да заплати обезщетение, поради което и законната
лихва върху сумата от 45000 лв. следва да се присъди именно от тази дата.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът ЗД „Б.И.“
АД следва да заплати на ищеца направените от последната разноски, но такива липсват
направени по делото. По делото от адвокат В. В. О., със съдебен адрес: гр.София,
ул.“**** е предоставена в полза на ищцата безплатна правна помощ и съдействие,
поради затрудненото й материално състояние, поради което на осн. чл.38, ал.2 вр.
чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. пряко на адвоката следва да бъде присъдено възнаграждение в
размер съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, а именно 4250лв.
На основание чл.78. ал.6 ГПК ЗД „Б.И.“ АД следва да бъде осъдено да заплати
на СГС държавна такса върху уважената част от иска в размер на 1800лв. и 540лв.
разноски за възнаграждения на вещи лица, от които ищцата е била освободена по
силата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК или общо сума в размер на 2340лв.
В полза на ЗД „Б.И.“ АД на осн. чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски
за заплатени депозити за работа на вещо лице и призоваване на свидетели, съразмерно
на отхвърлената част от иска в размер на 22лв. Поискано е и присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 5600лв. с ДДС. От страна на ищеца е направено
възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК, което следва да се разгледа преди
присъждането на разноски. Както беше посочено, минималния размер на адвокатското
възнаграждение се определя по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като при материален интерес
от 50000лв. е в размер на 5580лв. с ДДС. Следователно поисканото възнаграждение,
което надвишава с 20 лв. минималния размер, не следва да се намалява, като следва да
се присъди съразмерно на отхвърлената част от иска в размер от 560лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
14
София, бул.”**** да заплати на Т. М. С., с ЕГН ********** и адрес: гр.София,
ж.к.**** на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата от 45000 лв.
(четиридесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди под формата на болки и страдания, претърпени от настъпило на
13.04.2022г. пътно-транспортно произшествие по вина на водач, чиято гражданска
отговорност е предмет на задължителна застраховка, сключена с ответника, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 02.06.2022г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на обезщетение за нанесени
неимуществени вреди за сумата над 45000лв. до пълния предявен размер от 50000лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул.”****, да заплати на осн. чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. на адвокат
В. В. О., със съдебен адрес: гр.София, ул.“**** възнаграждение за предоставена в
полза на ищцата безплатна правна помощ и съдействие, в размер на 4250лв.
ОСЪЖДА Т. М. С., с ЕГН ********** и адрес: гр.София, ж.к.**** да заплати на
ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”**** на
осн. чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска в
размер на 582лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул.”****, да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на Софийски
Градски съд държавна такса и разноски, от заплащането на които е била освободена
ищцата, в размер на 2340лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15