Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 361
16.06.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на
двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 1011 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.268 във връзка с чл.197, ал.2 и чл.267, ал.2, т.5, във връзка с
чл.217, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на К.В.М. ***, подадена чрез
пълномощник, против Решение №
321/06.10.2020г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, в частта, с която е
потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С200026-022-0055514/20.08.2020г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП –
Пловдив и в частта, с която е оставена без уважение жалба вх. №
94-00-6145/25.09.2020г. срещу Разпореждане за присъединяване изх. № С200026-105-0185807/19.05.2020г.
на главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив.
В жалбата се твърди, че решението, в оспорените му
части, е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита се, че
административният орган неправилно тълкувал и приложил разпоредбата на чл.9,
ал.2 , изречение второ от ДОПК, която предвиждала субсидиарна отговорност на
участващите в неперсонифицираното дружество лица и то само в случая на
започване на принудително събиране на установените публични задължения. Твърди
се, че принудително събиране се насочвало само при условията на субсидиарност и
то спрямо лицата, участници в гражданското дружество, съобразно тяхното участие
към момента на възникване на основанието за принудително изпълнение. Ето защо с
решението на териториалния директор неправилно било прието, че с включването си
като съдружник в ДЗЗД „К. - ММ“, което според извършена справка в Регистър
Булстат и изложени в Ревизионен акт обстоятелства, станало на 12.08.2011г., по
силата на закона, жалбоподателката встъпвала в дълговете на дружеството като
съдлъжник и отговаряла за неговите задължения съобразно своя дял, независимо от
това кога тези задължения били възникнали. Тезата на административния орган,
освен, че противоречала на разпоредбата на закона, противоречала и със
застъпена теза от същия този орган в друго постановено от него решение по реда
на чл.197 ал.l от ДОПК - Решение №3/02.01.2019г. Смята се, че за да били
предприети спрямо жалбоподателката действия за принудително събиране на
възникналите задължения на данъчно задълженото лице ДЗЗД „К. - ММ“, следвало да
бъде установено дали към момента на осъществяване на правопораждащия
задълженията фактически състав, същата била участник във визираното ДЗЗД и с
какъв дял участвала. Следвало да бъде установено и кои били другите участвали в
дружеството лица и какъв бил техният дял на участие. На база на тези факти,
публичният изпълнител трябвало да изготви протокол за разпределение на
задължението на неперсонифицираното дружество между неговите участници, съобразно
дела на участие на всеки един от тях към момента на възникване на задължението.
Това било така, тъй като законът не предвиждал солидарна отговорност на
съдлъжниците. В случая не ставало ясно, как публичният изпълнител приел, че
оспорващата носи имуществена отговорност за задълженията на ДЗЗД „К. - ММ“ в
посочения в разпореждането за присъединяване размер, като отговор на този
въпрос не бил даден и от териториалния директор на НАП. В решението му било
посочено, че жалбоподателката придобила качеството на съдружник с размер на
участие 70% и на управител на данъчно задължено лице от 12.08.2011г. При това
положение следвало да бъде установено, кои от задълженията на ДЗЗД, явяващи се
основание за принудително изпълнение били възникнали към момента, когато била участник в това
дружество и за каква част от тези задължения отговаря. В случая такъв анализ не бил
направени нито от публичния изпълнител, нито от териториалния директор в
постановеното от него решение. Напълно неоснователно оспорващата била посочена
като адресат на задълженията, за чието принудително събиране било издадено
процесното постановление за налагане на обезпечителни мерки. Уточнява се, че с
издаденото на основание чл.217, ал.2 от ДОПК разпореждане, към образуваното
срещу жалбоподателката изпълнително дело № *********/2017г. били присъединени и
публични задължения по ЗДДС на ДЗЗД „КАЛИНA - ММ“, установени с Ревизионен акт
№*********/22.06.2012г., както и дължим ДДС по подадени от СД по ЗДДС и дължим
корпороративен данък по подадени декларации по ЗКПО. Макар в хода на
ревизионното производство и към датата на издаване на РА същата да имала
качеството на съдружник в ДЗЗД, към момента на възникване на самите задължения,
установени с РА, такова качество не било налице. Развива се тезата, че с
ревизионния акт не възникват задължения. Такива възниквали по силата на закона,
при изпълнението на фактически състав на съответната данъчна норма.
Ревизионният акт имал само декларативна функция. Установените задължения били за данъчен периода от
01.12.2009г. до 30.06.2011г., когато М. все още нe била съдружник. На следващо място
се сочи, че пред териториалния директор на НАП било заявено, че към момента на
издаване на обжалваните актове на публичния изпълнител М. нямала качеството на
съдружник в ДЗЗД, тъй като с договор за продажба на дружествени дялове от
10.06.2016г. прехвърлила притежаваните от нея 70 % дялове от дружеството на
„Георгиев Билдингс“ ЕООД, като приобретателя се съгласявал и поемал същите
безвъзмездно, срещу насрещното задължение за поемане на всички активи и пасиви
на съдружника, възникнали към датата на договора към всякакви трети лица.
Изразява се несъгласие с изтъкнатите в това отношение аргументи от страна на
териториалния директор, а имено, че това не води до отпадане на отговорността
на М. за задълженията на ДЗЗД, тъй като съгласно чл.101 от ЗЗД веднъж встъпил в
дълг длъжникът не се освобождавал от това задължение без изричното съгласие на
своя кредитор, каквото съгласие в случая не било налице. Тези аргументи можело
да се изложат по отношение на лица, които
участвали в дружеството преди оспорващата да встъпи в него. Встъпването
ѝ в дълг станало към момента, в който били предприети действията за
принудително изпълнение на тези задължения, към който момент тя вече не
притежавала качеството на участник и съдружник в това дружество.
По изложените съображения се моли за отмяна на
обжалвания административен акт и връщане на преписката на публичния изпълнител
за произнасяне по компетентност. Претендира се присъждане на разноски по
делото.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
пълномощника на оспорващата. Изтъква се, че административният орган не
установил какъв е точният размер и съответният процент на отговорността на
жалбоподателката, с оглед това, какъв бил нейният притежаван от дружеството дял
и съответно делът, притежаван от другия съдружник.
Ответникът, Директор на ТД на НАП – Пловдив, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита атакуваното решение за
законосъобразно. Доводи в тази насока се излагат и в писмени бележки.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори, че в ТД на НАП – Пловдив срещу жалбоподателката
К.В.М. е било образувано изпълнително дело №*********/2017г.
Във връзка с образуваното изпълнително дело, на
19.05.2020г., на основание чл.217, ал.2 от ДОПК, главен публичен изпълнител от
ТД на НАП – Пловдив, ИРМ – Хасково, издал Разпореждане за присъединяване изх.№
С200026-105-0185807/19.05.2020г. (л.39), с което е допуснато присъединяване на
публичен взискател в изпълнителното производство за задължения на ДЗЗД „К. – ММ“, установени с
ревизионен акт и декларации по ЗДДС, по ЗКПО и декларации обр.6, в общ размер
на 69 432.35 лева, представляващи 35 518.79 лева главница и
33 913.56 лева лихва. Така, общият размер на публичните задължения по
изпълнителното дело, в това число и присъединените с разпореждането, е
определен на 37 089.81 лева главница и 35 124.15 лева лихва (към дата
19.05.2020г.).
След като взел предвид, че ще се затрудни събирането
на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело
№*********/2017г., на основание чл.200 и чл.202, ал.2, във вр. с чл.195, ал.1-3
от ДОПК, с Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ)
изх.№С200026-022-0055514 от 20.08.2020г. (л.44) главен публичен изпълнител от
ТД на НАП – Пловдив, ИРМ – Хасково, наложил на К.В.М. запор върху вземане от трето
задължено лице - работодателя „Джи Ти Инвест Груп“ ЕООД, гр.Х., за сумата от
73 172.17 лева, представляващи 36 082.36 лева главница и
37 089.81 лихва.
До дружеството работодател, на основание чл.202, ал.2
от ДОПК е било адресирано издадено от главен публичен изпълнител от ТД на НАП –
Пловдив, ИРМ – Хасково, Запорно съобщение изх.№С200026-119-0010486/20.08.2020г.
(л.45).
Видно от разписка № С200026-РЗЛ-0012194 (л.46), на
15.09.2020г. Разпореждане за присъединяване изх.№ С200026-105-0185807/19.05.2020г.
и ПНОМ изх.№С200026-022-0055514/20.08.2020г. били връчени лично на К.М., срещу
подпис.
Действията на главен публичния изпълнител в ТД на НАП
– Пловдив, ИРМ – Хасково, са били оспорени пред Директора на ТД на НАП –
Пловдив с жалба вх.№94-00-6145/25.09.2020г., подадена на 23.09.2020 г. (л.14).
Сезираният с жалба вх.№94-00-6145/25.09.2020г.
Директор на ТД на НАП – Пловдив се произнесъл по същата с оспореното Решение №
321/06.10.2020г., с което потвърдил ПНОМ изх.№ С200026-022-0055514/20.08.2020г.
на главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, оставил без уважение
жалба вх. № 94-00-6145/25.09.2020г. срещу Разпореждане за присъединяване изх. №
С200026-105-0185807/19.05.2020г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП –
Пловдив, както и искането за погасяване н задължения по давност, като във
връзка с последното препратил жалбата до публичен изпълнител при ТД на НАП за
произнасяне.
За да постанови решението си, административният орган
посочил, че при направена справка в данъчно-осигурителната сметка на К.М.,
водена от НАП, се установило, че дължимата от жалбоподателката сума
произхождала от Ревизионен акт № *********/22.06.2012г., издаден на дружеството
(ДЗЗД „К. – ММ“) за сумата от 53 881.32 лв. - главница и лихви, начислени към
датата на издаване на РА, съставляващи задължения по ЗДДС за периода
м.11.2009г. - м.09.2011г., както и от декларация по ЗКПО
№*********/23.02.2011г., декларация образец 6 с вх. № **********/11.01.2010г. и
декларация образец 6 с вх.№ 260020914060305/29.01.2010г. Отбелязано е, че към
момента на разглеждане на жалбата РА е влязъл в сила. Прието е, че ДЗЗД „К. –
ММ“ е носител на данъчни задължения по ЗДДС, установени с РА №
*********/22.06.2012г., като по силата на чл.9, ал.2, изр. второ от ДОПК, с включването
си като съдружник в ДЗЗД „К. – ММ“ К.В.М. встьпвала в дълговете на дружеството,
като съдлъжник и отговаряла за неговите задължения, съобразно своя дял за
задълженията към държавата, независимо от това, кога същите били възникнали.
Взето е предвид обстоятелството, че М. била управител на дружеството от
12.08.2011г. и съдружник в същото с размер на участието 70 %, като това
качество имала в хода на ревизионното производство, както и към датата на
издаване на Ревизионен акт № *********/22.06.2012г., който установил
задълженията по ЗДДС. Излизането от това дружество не я освобождавало от това
задължение, доколкото такава възможност не била предвидена в закона, а и
съгласно общото правило на чл.101 от ЗЗД, веднъж встъпил в дълг, длъжникът не
се освобождавал от него без изричното съгласие на кредитора, което в случая не
било дадено, като предвид привилегирования характер на публичните вземания и
качеството на държавата като кредитор, такова съгласие щяло да е недействително
с оглед обстоятелството, че встъпването в дълга на дружеството ставало по
силата на закона и, че публичните вземания били регламентирани с императивни
норми от законодателя с оглед защитата на публичния правен интерес, поради
което диспозитивното начало в правоотношенията, касаещи вземания, възникващи
само въз основа на закона, но не и по договор, било строго ограничено, а в
конкретния случай и невъзможно. Прехвърлянето на дружествени дялове от един
съдружник на друг в гражданското дружество можело и да е допустимо между
частноправните субекти, съгласно диспозитивните разпоредби и принципа на
свободата на договаряне, но не и по отношение на трети лица – кредитори, още
по-малко по отношение публично-правен субект, какъвто бил държавата. Отбелязал
също, че всякакви оспорвания на основания и размер на суми по задължения били
недопустими в хода на административното или съдебното обжалване на действията
на публичните изпълнители по аргумент от чл.266, ал. 3 от ДОПК. Решението за
отпадане или изменение на задължението не било от компетентността нито на
публичния изпълнител, нито на контролния административен орган. К.М. дължала
посочената в обжалваните актове сума, която произхождала от установени и
изискуеми публични вземания на държавата по чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК, голямата
част от които били установени с влязъл в сила ревизионен акт към момента на
издаване на ПНОМ и разпореждането за присъединяване, а останалата част - от
подадени декларации, поради което оспорените актове се явявали основателно
издадени и законосъобразни.
От представените по делото доказателства е видно, че
въз основа на извършена ревизия на „К. – ММ“, представлявано от К.В.М., е бил издаден Ревизионен акт (РА)
№*********/22.06.2012г. (л.47). Срещу него е била подадена жалба пред АдмС –
Пловдив, в частта му, с която на дружеството е било отказано признаване на
данъчен кредит в размер на общо 46 512.84 лева и лихви за забава в размер
на 7 358.57 лева, като същата е била отхвърлена. Решението на АдмС – Пловдив
(л.102) е било оставено в сила с окончателно Решение №1730/17.02.2016г. (л.99)
на Върховния административен съд.
От Разпореждане изх.№С200026-137-0008948/10.11.2020г.
(л.127) става ясно, че към 10.11.2020г. непогасените по давност задължение на К.М.
са в общ размер от 73 891.76 лева, от които 37 013.39 главница и
36 878.37 лева лихва. Разпореждане изх.№С200026-137-0008948/10.11.2020г. е
било обект на жалба, подадена до Директора на ТД на НАП – Пловдив, който с
Решение №383/01.12.2020г. (л.133) оставил същата без уважение. Посоченото
решение е било оспорено пред АдмС – Хасково, който с Решение №198/17.05.2021г.,
постановено по адм. д. № 1160/2020г. го е отменил и е върнал преписката на
публичния изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково, за ново произнасяне.
По делото, от страна на процесуалния представител на
ответника се представи Протокол изх.№С200026-026-0019211/05.05.2020г. (л.150)
на публичен изпълнител при ТД на НАП, от който в видно, че във връзка с
указания 20-00-40/29.02.2016г., е разделено задължението на ДЗЗД „К. – ММ“ на
участниците в него, в размер на дяловото участие в % за всеки от тях, съгласно
приложена справка с посочен конкретен размер за всяко задължение, вид, номер и
дата на изпълнително основание, вид на задължението, период, дата на доброволно
плащане и дължимия размер с лихва към дата 29.04.2020г., както следва: 30 % - И.В.Б.,
гр.С., 70 % - К.В.М.,***.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.266, ал.1 от ДОПК,
действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от
третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция
чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Жалбата се подава в 7-дневен
срок от извършването на действието, ако лицето е присъствало или е било
уведомено за извършването му, а в останалите случаи - от деня на съобщението.
За третите лица срокът тече от узнаване на действието. Според чл.267, ал.2 от ДОПК, решаващият орган в 14-дневен срок от постъпване на редовна жалба се
произнася с решение, като следва да
се приеме, че сред подлежащите на обжалване действия попадат и тези по издаване
на разпореждания за присъединяване на публичен взискател в изпълнителното
производство.
Разпоредбата на чл.197, ал.1 от ДОПК
предвижда, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да бъде
обжалвано в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната
териториална дирекция, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок,
а в случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121 - в
7-дневен срок от получаването на жалбата.
Предвид цитираните разпоредби, съдът
приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган – Директор на ТД
на НАП – Пловдив, част от чиято структура е и главният публичен изпълнител от
ИРМ - Хасково, издал оспорените пред директора Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С200026-022-0055514/20.08.2020г. и Разпореждане за
присъединяване изх. № С200026-105-0185807/19.05.2020г.
Постановлението за налагане на
обезпечителни мерки и Разпореждането за присъединяване също са издадени от
оправомощен за това орган – публичен изпълнител, в изпълнение на правомощията
му по чл.195, ал.3 и чл.217, ал.2 от ДОПК.
Оспореното решение на директора на ТД на
НАП - Пловдив е издадено в писмена форма и съдържа изброените в чл.59, ал.2 от АПК, вр. с § 1 от ДР на ДОПК реквизити, включително фактическите и правните
основания за постановяването му.
Разпореждането за присъединяване отговаря
на изискванията за форма, като съдържа както правни, така и фактически
основания за издаване. В същото главния публичен изпълнител се е позовал на
чл.217, ал.2 от ДОПК и е посочил фактическите основания за присъединяване на
публичен взискател, изброявайки в таблична форма вида на задълженията, вида на
документа, с които са били установени, периодите, за които се дължи, главницата
и лихвата на всяко от задълженията. С разпореждането за присъединяване към вече
образувано изпълнително дело Националната агенция за приходите е била
присъединена като взискател по вземания за ДДС, установени с изпълнителни
титули по чл.209, ал.2 от ДОПК - ревизионен акт, декларации по ЗДДС, декларации
обр.6, данъчни декларации по ЗКПО.
Съгласно разпоредбата на чл.217, ал.1 от ДОПК, в производствата по този дял могат да се присъединяват публични взискатели, както и кредитори,
чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както и тези,
които са упражнили право на задържане. Според ал.2 на чл.217 от ДОПК,
присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до
изготвянето на разпределението на събраните суми. Именно такъв е и настоящият
казус – налице са просрочени задължения за ДДС, данък по ЗДДФЛ (установени по
декл. обр.6) и корпоративен данък, които не са платени и които публичният
изпълнител правилно и законосъобразно е присъединил към образуваното по-рано
изпълнително производство с Разпореждане за присъединяване изх. №
С200026-105-0185807/19.05.2020г. Правилно жалбата срещу това разпореждане е била
оставена без уважение с атакуваното решение на Директора на ТД на НАП –
Пловдив.
На следващо място, Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № С200026-022-0055514/20.08.2020г. и
решението на директора на ТД на НАП – Пловдив, с което постановлението е
потвърдено, съдът намира за издадени при допуснати нарушения на изискванията за
форма, съществени нарушения на процесуални правила и в противоречие с
материалноправните разпоредби. В подкрепа на този извод следва да се има
предвид следното:
Съгласно чл.197, ал.3 от ДОПК, съдът
отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не
съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане
на предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5.
Разпоредбата на чл.195, ал.2 от ДОПК гласи, че обезпечение се извършва, когато
без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното
задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Нормата на чл.195,
ал.7 от ДОПК постановява, че обезпеченията
трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени
или установяеми по реда на ал.5.
Цитираната законова регламентация
означава, че при определяне на обезпечителната мярка, съответния орган следва
да съобрази, както обезпечителната нужда
на публичния взискател, така и
интересите на длъжника, без прекомерно да го обременява. Следователно,
при определяне на размера на обезпечението е необходимо да се спази принципът
на съразмерност по чл.6 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на
§ 2 от ДР на ДОПК, който се свежда до упражняване от страна на административния
орган на възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо,
като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. Разпоредбата на чл.6, ал.5 от АПК задължава административните
органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди,
несъизмерими с преследваната цел.
В
конкретния случай, в Постановление № С200026-022-0055514/20.08.2020г. реално
липсват мотиви, обосноваващи нуждата от налагането на обезпечителни мерки. В
същото бланкетно е посочено, че ще се затрудни събирането на установеното и
изискуемо публично вземане, без да се съдържат конкретни съображения за
необходимостта от налагане на обезпечение чрез запор върху вземане от трето
лице. Наред с това, в постановлението не е посочен размерът на обезпечаваните
задължения поотделно, по всяко изпълнително основание за конкретния период.
Това представлява нарушение на изискванията за форма на постановлението,
въведени с нормата на чл.196, ал.1, т.5 от ДОПК. Публичният изпълнител е бил
длъжен да посочи размера на задълженията поотделно за всяко конкретно основание
и за всеки конкретен период - главница и лихви, както и от неизпълнението за
заплащане на какви задължения произлизат те. След издаване на визираното
постановление, едва от оспореното решение, което не е в състояние да преодолее
коментираните пороци на постановлението, става ясно, че жалбоподателката е била
съдружник в ДЗЗД „К. – MM“, с размер на дялово участие 70%. Посочената в
постановлението сумата на наложения запор върху вземания от трето лице е
72 172.17 лева, без да е ясен произходът на задълженията и периодите на
възникването им. Ето защо, неизяснен в
пълнота е въпросът както по отношение произхода на тези задължения, така и този
за обвързването им с лицето К.М.. Не е възможно същата да разбере какъв е
подхода, използван от главния публичен изпълнител при определянето на сумата от
73 172. 17 лева.
Този порок във формата на
постановлението и на решението, което го потвърждава, представлява съществено
процесуално нарушение, довело до накърняване правото на защита на лицето, обект
на обезпечителните мерки, тъй като същото е било поставено в затруднение да
узнае изпълнителните основания за издаване на постановлението, произхода и размера на отделните обезпечени
задължения, а от там да предприеме съответните адекватни действия по
евентуалното оспорване на акта. Освен това, тези нарушения препятстват съда да извърши пълна проверка относно материалната
законосъобразност на наложените мерки и съответствието им с целта на закона,
вкл. на времевия период на възникване на задълженията, нормативното и
фактическото им основание, обвързаността на лицето с въпросните задължения.
Изложеното съставлява основание за
отмяната на ПНОМ на главен публичния изпълнител и на решението на Директора на
ТД на НАП – Пловдив, в частта, с която е потвърдено постановлението.
По отношение изводите на решаващия
административен орган, обективиран в оспореното решение, следва да се има
предвид, че договорът за гражданско дружество е уреден нормативно в чл.357 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Неперсонифицираното дружество се
създава с договор между две или повече лица, които обединяват своята дейност за
постигане на една обща стопанска цел. Съгласно гражданското законодателство
неперсонифицираното дружество няма отделна правосубектност, като носители на правата и задълженията са участващите в него
лица, съобразно своето участие.
Следователно, според общия закон, неперсонифицираното дружество няма
материална, нито процесуална правосубектност. За целите на
данъчно-осигурителното производство е предвидена специална законова
регламентация, съобразно която, за разлика от гражданския процес, гражданското
дружество се счита за отделен правен субект, надлежно легитимиран да участва в
данъчния процес. Съгласно чл.9, ал.2 от ДОПК, неперсонифицираните дружества и
осигурителните каси за производствата по кодекса се приравняват на юридически
лица. По силата на тази норма, за данъчни цели неперсонифицираните дружества
следва да се разглеждат като самостоятелни правни субекти, които са носители на
данъчни права и задължения. Участващите в
гражданското дружество лица отговарят
за установените данъчни задължения до
размера на участието си. Участващите в гражданското дружество лица не
отговарят за цялото установено задължение, тъй като партньорите в ДЗЗД не са
солидарни длъжници. По отношение на принудителното изпълнение срещу тях за
публични задължения на дружеството, следва
да бъде съобразена разпоредбата на чл.9, ал.2, изр. второ от ДОПК, съгласно
която принудителното събиране се извършва срещу участващите в
неперсонифицираните дружества и в осигурителните каси лица, съобразно тяхното участие.
Възраженията, изложени в жалбата и в
съдебно заседание, в насока липсата на основание, въз основа на което
жалбоподателката да се счита за съдлъжник, по отношение на процесните публични
вземания, съдът приема за неоснователни. Наличието на предявени изпълнителни
титули, каквито безспорно, съгласно чл.209, ал.2, т.1 и т.2 от ДОПК,
представляват ревизионния акт и декларациите, подадени от името на задължено
лице с изчислени задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски,
обвързва публичния изпълнител със задължението да предприеме действия по
изпълнение - да образува изпълнително производство и да предприеме действия по
принудително събиране на сумите, посочени в изпълнителните титули. Преди да
пристъпи към образуване на изпълнително производство, публичният изпълнител
няма задължение да проверява и да се произнася по редовността на изпълнителното
основание. Следователно, в производството по издаване на ПНОМ, както и в това
по издаване на постановление за присъединяване, оспорване на факта на наличие
или липса на задълженията е недопустимо. В този смисъл е и разпоредбата на
чл.266, ал.3 от ДОПК, която регламентира, че определеният размер на публичното
задължение не подлежи на обжалване. В тези производства същите са приети от
законодателя за установени и що се отнася до обекта на задължението. В
процесният случай обаче, органът е следвало да определи и посочи, точния размер
на дължимото от данъчния субект с оглед
процентното дялово участие, без да се подлага на съмнение фигурата на
задълженото лице и факта на установените задължения като цяло.
Предвид липсата на ясно и точно посочване дължимата
част, от общото за дружеството задължение, по отношение на конкретния длъжник,
с оглед дяловото му участие в същото, както и обстоятелствата от които
произхожда така определеното задължение, за да е възможен съдебен контрол върху
тези изводи, съдът намира издаденото ПНОМ за незаконосъобразно. Съответно, като
е потвърдил това постановление, ответникът е издал незаконосъобразно решение,
което следва да се отмени в съответната част. В останалата част оспореното
решение е законосъобразно, поради което жалбата, насочена срещу тази част на
акта, следва се отхвърли.
При този изход на делото, съразмерно с
уважената част на жалбата, в полза на оспорващата следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 155 лева, определени съобразно чл.8, ал.3 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения., на основание чл.161, ал.1,
изр. първо от ДОПК, представляващи 50 % от общо доказаните пред съда разходи от
общо 310 лева (300 лева – адвокатско възнаграждение и 10 лева – внесена
държавна такса).
На основание чл.161, ал.1, изр. второ от ДОПК, на ответника също се дължат разноски. Същите съдът определя в размер на
250 лева, предвид отхвърлената част на жалбата, съобразно разпоредбата на чл.8,
ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
След определяне на полагащите се
разноски, за всяка една от страните, спрямо уважената и отхвърлената част от
жалбата, следва да бъде извършено прихващане на дължимите от ответника разноски
в размер на 155 лева и жалбоподателката да бъде осъдена да заплати на ТД на НАП
- Пловдив разноски в размер на 95 лева.
Така мотивиран и на основание чл.268 от ДОПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение
№ 321/06.10.2020г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, в частта, с която е
потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С200026-022-0055514/20.08.2020г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП –
Пловдив, с което на К.В.М. е наложен запор върху вземане от трето задължено
лице - работодателя „Джи Ти Инвест Груп“ ЕООД, гр.Хасково, за сумата от 73
172.17 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата против
Решение № 321/06.10.2020г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, в частта, с
която е оставена без уважение жалба с вх. № 94-00-6145/25.09.2020г. срещу
Разпореждане за присъединяване с изх. № С200026-105-0185807/19.05.2020г. на
главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, с което е допуснато
присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за
задължения на ДЗЗД „К. – ММ“, установени с ревизионен акт и декларации по ЗДДС
по ЗКПО и декларации обр.6, в общ размер на 69 432.35 лева.
ОСЪЖДА К.В.М. ***, ЕГН
**********, да заплати на ТД на НАП – Пловдив разноски по делото в размер на
95.00 (деветдесет и пет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: