Р Е Ш Е Н И Е № 923/16.12.2019г.
гр. Ямбол, 16.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия
в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
с участието на
секретаря Й.П. като разгледа докладваното от съдия Г.Георгиев гр. дело № 1606/
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова
молба "АСВ” ЕАД- гр.С., чрез пълномощник
юрисконсулт И.С., срещу К.С.С. ***.Твърди се
в исковата молба, че на 25.02.2016 г. между ответника и „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
бил сключен договор за потребителски паричен кредит № ***, по силата на който
кредиторът е отпуснал на ответника кредит в размер на 31 500,00 лв.,която
била сбор от чистата стойност на кредита в размер на 30 000,00 лв. и
комисионна/такса за разглеждане на кредита в размер на 1500,00 лв. За кредита
била сключена и месечна застраховка със
застрахователна премия в размер на 45,48 лв.,която била включена в размера на
всяка отделна погасителна вноска,съгласно подписания погасителен план към
Договора. С оглед на това общия размер на застрахователната премия за срока на
договора била в размер на 3 274,56 лв.Сумата от 30 000,00 лв. била
преведена на 25.02.2016 г. по посочена от кредитополучателя банкова сметка,***
си по договора. На основание чл.7,ал.1 от ОУ към договора,усвоената парична
сума за срока на действието му се олихвявала с възнаградителна
лихва,като месечния й размер бил фиксиран в договора. Страните се договорили,че
годишния лихвен процент щял да е в размер на 12,50 % и същата била в общ размер
на 13 356,71 лв. С оглед на това общата сума по договора която следвало да
върне длъжника била в размер на 48 131,27 лв.,на 72 бр. анюитетни месечни погасителни вноски,всяка в размер на
668,49 лв. и последна изравнителна в размер на 668,48 лв. Първата погасителна
вноска била дължима на 07.03.2016 г.,а последната с падеж 07.02.2022 г. съгласно
погасителен план,неразделна част от договора,в който бил посочен падежът на
всяка отделна погасителна вноска. Съгласно чл.13,ал.1 от ОУ при забава в
плащанията на дължимите суми
кредитополучателя дължал освен всички просрочени и неизплатени месечни суми и
обезщетение за забава в размер на годишна законна лихва,разделена на 360 дни,за
всеки ден на забава,изчислена върху просрочената дължима главница,като на
длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на
1 760,47 лв. дължими за периода 07.02.2017 г. до 08.02.2019 г.
С оглед на това,че длъжника не заплащал редовно вноската по
застрахователната премия,на основание чл.7 от ОУ застрахователното покритие
било прекратено автоматично от 07.07.2017 г. и по
задължението не били начислявани месечни застрахователни премии.
Крайния срок за издължаване на всички задължения по кредита бил на
07.02.2022 г.,но предвид обстоятелството,че кредитополучателя не изпълнявал
задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски,кредита бил обявен
за предсрочно изискуем,на основание чл.13,ал.2,б.“а“ от ОУ. Предсрочната
изискуемост на кредита била обявена на длъжника
с уведомлението му за цесия по реда на чл.99 ЗЗД изпратено му от
ищеца,като му било съобщено,че поради допуснато просрочие
и неплащане на погасителни вноски по договора го поканил да заплати или
разсрочи задължението си. Същото било получено от ответника ,преди входирането на заявлението по чл.410 ГПК,като се позовават
на практика на ВКС. Сумата която била погасена да момента на подаване на
исковата молба била в размер на 8 214,34 лв. с която били погасени възнаградителна лихва в размер на 3576,49 лв.,главница в
размер на 3906,32 лв.,застрахователна премия в размер на 727,68 лв. и лихва за
забава в размер на 3,85 лв.
На 19.09.2017 г. кредиторът „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД прехвърлил с договор за цесия вземането си на
ищеца,ведно с Приложение № 1 от с.дата. От страна на „УниКредит
Кънсювър Файненсинг“ ЕАД
било изпратено уведомление с изх.№ *** г.,посредством „Български пощи“ ЕАД до
длъжника за цесията,но пратката се върнала в цялост непотърсена от адресата.
Предвид този факт уведомлението за цесия следвало да се счита връчено на
длъжника с И.М. Поради липсата на доброволно плащане от страна на ответника,
ищецът подал за дължимите сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било
образувано ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение
срещу длъжника. С оглед на това,че заповедта за изпълнение е връчена по реда и
условията на чл.47,ал.5 ГПК,на основание чл.415,ал.1,т.2 ГПК е указано на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането, поради което се
предявява настоящият установителен иск.
Поради това от съда
се иска да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение
на ответника, че същия дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 20643,81 лв. главница,представляваща
частично претендираната сума по договор за
потребителски кредит № *** по 41 бр.неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 07.10.2018 г. до 07.02.2022 г.,по отношение на които на основание
чл.13,ал.2,б.“а“ от ОУ към договора за кредит било обявена предсрочна
изискуемост,считано от дата 19.06.2018 г., сумата
от 1424,21 лв. – обезщетение за забава за периода 19.06.2018 г. до
31.08.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 12.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и
съдебно-деловодните разноски в размер на 441,36 лв.,- платена държавна такса и
50,00 лв.-юрисконсулско възнаграждение.
В условията на
евентуалност се предявяват осъдителни искове за същите суми и на същото
основание.
В с.з. ищецът не
изпраща представител. Поддържа исковете с писмена молба и иска присъждане на
разноските по делото и тези направени в заповедното производство.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК,ответника чрез
назначения му особения представител оспорва изцяло исковете като неоснователни.Счита
се,че предявените осъдителни искове в условията на евентуалност са недопустими.
Оспорват се предявените искове,както по основание,така и по размер,както и че
същите били неоснователни и недоказани. Счита се,че цитираната съдебна практика
на ВКС не е задължителна,като същата не била тълкувателна. По съществото на
спора излага съображения,че предсрочната изискуемост по кредита не е обявена на
длъжника,като съобщението с което
кредита бил обявен за предсрочно изискуем не било получено от длъжника и
кредита не бил обявен за предсрочно изискуем. Обезщетението в размер на
годишната законна лихва било дължимо ,считано от датата на получаване на
известието за предсрочна изискуемост,като в тази връзка нямало основание за
начисляване на това обезщетение,а претенцията не била ясна,като не било ясно
точно как е определен периода на дължимост.
Приложените два броя уведомления не били достигнали до длъжника,като същите
били изготвени от цесионера,след цедиране
на вземането. Към уведомленията не били представени доказателства за връчването
им на длъжника по реда на чл.47,ал.5 ГПК,чрез ЧСИ. В тази връзка се счита,че
сумите по договора не били предсрочно изискуеми,тъй като към момента на
депозиране на заявлението в заповедното производство,волеизявлението на
кредитора не било достигнало до кредитополучателя. Не било ясно от коя дата
ответника бил в забава,като не бил установен по безспорен начин периода на
изпадане в забава.Не била представена справка в която да били отразени
плащанията извършени от ответника,с които се твърди,чеса погасени общо 8214,34
лв. Не било изпълнено условието на чл.13,ал.3 ОУ към договора за потребителски
кредит,като сумите по договора ,чийто падеж е настъпил преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не били предсрочно изискуеми.
Счита се,че вземането не е изискуемо в заявения размер,като предявените като
главен и акцесорни искове се явявали неоснователни и
недоказани,като също така се явявали и предявените в условията на евентуалност
осъдителни искове. Предвид гореизложеното се иска отхвърляне на предявените
искове,като неоснователни и недоказани.
В с.з. ответника се представлява от особения представител.Поддържа отговора
на исковата молба,като моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и
недоказани.
Съдът въз основа на
доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по
делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***год. на ЯРС, по което съдът е
издал заповед за изпълнение №***г., с която е разпоредено ответника да заплати
на ищеца посочените в заповедта суми. Т.к. последния е бил уведомена по реда на чл.
47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е
предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е
представено копие от договор за потребителски паричен кредит от 25.02.2016
год., по силата на който кредитодателя „Уникредит Кънсюмър Файненс“ЕАД е предал на заемателят
по посочена сметка сумата от 30 000,00 лв., като с договора страните са
уговорили заемът да се погаси на 72 месечни вноски от по 668, 49 лв.,като
последната била изравнителна и била в размер на 668,48 лв., при фиксирана
годишна лихва от 12,50 %, при годишен процент на разходите 18,59 % както
и уговорен общ размер на всички плащания – 48 131,27 лв. Приложени са и ОУ към
договора, приети и неоспорени от заемателя,
погасителен план,сертификат за застраховка,искане за рефинансиране на
съществуващ дълг и съгласие за директен дебит .
Представено е още
копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 20.12.2016
год., сключен между „Уникредит Кънсюмър
Файненс“ЕАД“АД и „АСВ“ЕАД, в качеството на цесионер, по силата на който страните са се споразумели
продавачът да прехвърли възмездно на купувача просрочени и ликвидни вземания по
договори за потребителски парични и стокови кредити, които ще се
индивидуализират в приложение 1, към всеки отделен месечен договор за цесия.
Представен е индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземанията от
19.09.2017 год., по силата на който цедентът е
прехвърлил на цесионера съгласно рамков договор от
20.12.2016 год.портфолио от необсужвани вземания ,
описани в приложение 1 към договора. По силата на чл. 4.3 цесионерът
се смята изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците
по чл. 99 от ЗЗД, за което цедентът се задължава да му предостави в 3 – дневен срок
писмено пълномощно. Цесията е потвърдена
на същата дата.Под № *** в цитираното по-горе Приложени 1 фигурира вземането
срещу ответника по процесния договор за кредит №***,
както и уговореното в договора пълномощно , по силата на което „АСВ“ЕАД е
упълномощена да уведоми по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на цедента всички длъжници по всички
вземания, прехвърлени с договор от 19.09.2017 год..
Представено е и
уведомително писмо изх.№ ***год. и от 14.05.2018 г. за извършено прехвърляне на
вземанията по процесния договор за кредит.На гърба на
същото кредиторът е изразил волята си относно настъпване предсрочна изискуемост
на кредита. Видно от приложените писмени доказателства пратките са изпратени на
посочения в договора за кредит адрес на заемателя и са непотърсени от получател.
По делото е
назначено и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че датата
на отпускане на кредита е 25.02.2016 год.За погасяването му са постъпили общо
8032, 42 лв. Определило е какъв е размерът на непогасените задължения –
главница и лихви към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда,
включително размерът на незаплатената, непадежирала
главница.
Съдът кредитира
експертизата с доверие, като изготвена от лице разполагащо със съответните
специални знания и неоспорена от страните.
Въз основа на горното съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от
ГПК и чл. 86 от ЗЗД,евентуално съединени
осъдителни искове с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД,вр.чл.240 ЗЗД.
Основателността на предявения установителен иск се обуславя
от кумулативното наличие на предпоставките:
валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържанието на което да
е задължението на процесуално легитимирания ответник да престира
определена парична сума – по договор за
потребителски кредит №
*** настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от задълженото лице.
С оглед разпоредбата на чл.
154, ал. 1
ГПК доказателствената тежест
за установяване на фактите, съставляващи
основание на иска и имащи характер
на положителни такива, се носи
от ищеца, който трябва да
проведе пълно и главно доказване. По отношение на
неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността
– а именно неосъществяване на дължимо поведение
за престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като
ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва
– точно изпълнение, като при липсата
на ангажирани доказателства и доказателствени средства за последното,
съдът следва да приложи неблагоприятните
й последици, като приеме за несъществуващи
недоказаните факти, т.е. наличието на неизпълнение на договорното задължение.
Следва да се
има предвид,че,
ищеца претендира да е носител на процесното
вземане, придобито от „Уникредит Кънсюмър Файненс“ЕАД“АД чрез сключен договор за цесия
, което означава, че не предявява
чужди, а свои права за съдебна
защита. В този
смисъл искът е процесуално допустим.
Между приобритателя на ищеца и ответника е сключен
договор, който е юридическият факт, пораждащ правоотношение помежду им, с типичното
за договора за кредит съдържание:
отпускане на определена сума пари от страна
на кредитодателя и изпълнение от негова
страна да ги предостави на
ответника и които са предмет на
кредита, съгласно предназначението му, срещу насрещна престация за връщането
им.
Възникването на правоотношението
с „Уникредит Кънсюмър Файненс“ЕАД“АД и предоставянето на посочената в договора за потребителски паричен кредит сума не се оспорва
от ответника, което означава, че в правната сфера
на заемодателя е възникнало право на вземане за
уговорената в кредита сума, на което
в правната сфера на кредитополучателя съответства задължение за връщането й, което не се
твърди и не са ангажирани доказателства
да е изпълнено.
Със сключения индивидуален договор на 19.09.2017 г. договор по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера
съгласно рамков договор от 20.12.2016 год.портфолио от необсужвани
вземания , описани в приложение 1 към договора вземанията които има към ответника. С договора за цесия носителят на едно
вземане, в случая „Уникредит Кънсюмър Файненс“ЕАД го отстъпва на ищеца, като за валидността му не се
изисква съгласието на длъжника. За да породи извършеното прехвърляне действие
по отношение на длъжника , следва да е уведомено за цесията. Съгласно
чл.99,ал.3 ЗДД за да породи действие,цесията трябва да бъде съобщена на
длъжника.Според цитираната разпоредба
предишния кредитор е задължен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор документите,които установяват вземането.Изрично в
посочената разпоредба е посочено,че прехвърлянето има действие спрямо трети
лица и спрямо длъжника от деня,когато съобщението бъде получено от длъжника.До
този момент титуляр на вземането остава цедентът.В
тази връзка възражението на ответника,чрез процесуалния си представител,че
договора за цесия,сключен между предишния кредитор и ищеца-цесионера,че
не е породило действие се явява неоснователно.
Безспорно се установява се, че на 19.09.2017 г. е сключен индивидуален
договор по силата на
който цедентът е прехвърлил на цесионера
съгласно рамков договор от 20.12.2016 год.портфолио от необсужвани
вземания , между„Уникредит Кънсюмър
Файненс“ЕАД и ищеца „АСВ“ ЕАД, по силата на който „Уникредит
Кънсюмър Файненс“ЕАД е
прехвърлил на ищеца вземанията, описани в Приложение № 1, неразделна част от
договора за цесия, като в същото приложение под № *** фигурира името на ответника К.С.С. във връзка с изтегления от него заем по процесния договор. Поради това съдът счита, че по делото е
доказано наличието на валидно облигационно правоотношение между цедента и ответника, както и наличието на валидно сключен
договор за цесия, по силата на който вземанията срещу ответника са прехвърлени
на цесионера „АСВ“ ЕАД.
В изпълнение на договорните си задължения и изискването на чл.99,ал.3 ЗЗД „Уникредит
Кънсюмър Файненс“ЕАД е
изпратил на ответника уведомителни писма, в които е посочил, че кредитор на задълженията му по процесния договор за паричен заем в резултат на извършена
цесия е „АСВ“ ЕАД, като го поканил да заплати дължимите суми доброволно.
Уведомленията са били изпратени на посочения от ответника адрес за
кореспонденция в договора за потребителски кредит, видно от известие за
доставяне, като същото се върнало с
отбелязване,че пратката не е потърсена от получателя.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е
подадено от цесионера „АСВ“ ЕАД,частен правоприемник
на „Уникредит Кънсюмър Файненс“ЕАД по договор
за цесия. Съгласно ТР на ОСГТК на ВКС № 4/18.06.2014 год. по т.д. № 4/2013 год.
на ОСГТК на ВКС на РБ-т.4г са налице основания за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по заявление от и в полза на частния правоприемник на
посочения в документа по чл.417 ГПК кредитор. В случая ,заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е по чл.410 ГПК,като съдът намира,че и в настоящия
казус,при наличие на частно правоприемство,основано
на договор за цесия,прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на
длъжника,преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В
конкретната хипотеза това изискване е
спазено. За да има действие цесията по отношение на длъжника,съгласно
чл.99,ал.4 ЗЗД към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда-
12.02.2019 год.,същия следва да бъде уведомен за извършената цесия.В
заповедното производство не са представени доказателства от които да е видно,че
длъжника е уведомен за извършените цесия. Представеното
по делото на листи 33-35 писмо с обратна разписка (в случая уведомление за
цесия) е върнато с отметка „пратката не е потърсена от получателя”.
Адресът на връчване е посоченият в договора за потребителски паричен кредит и е
регистрирания постоянен и настоящ адрес на длъжника (видно от
направената от ЯРС служебна справка). При предприетия начин на уведомление фактическо
връчване не е осъществено поради бездействие от страна на получателя.
Независимо от това, в конкретния случай кредиторът е положил необходимите
усилия да изпълни задължението си за уведомяване на длъжника за упражненото си
правомощие да обяви предсрочната изискуемост на кредита и съобщаването на
длъжника за извършената цесия.
Трайна и безпротивореичва е съдебната практика, че за да се счита
достигнало уведомлението до длъжника, кредиторът следва да е положил дължимата
грижа за откриване на длъжника, каквато в процесния
случай е налице, предвид обстоятелството, че пратката е изпратена на посочения в договора за кредит
адрес- Решение №40/17.06.2015 г. по т.д.№ 601 по описа за 2014г. на
ВКС.
Отделно от това,уведомлението
до ответника за цесия е приложено към исковата молба на ищеца и е връчено на
особения представител на ответника,с което факта на съобщаване на цесията е
осъществен и следва да бъде зачетен. Разпоредбата на чл.45 ГПК установява
правилото,че връчването на представител се смята за лично връчване. Законодателя
е посочил в разпоредбата фигурата „представител“,без да разграничава
представителната власт на представителя от какво произтича-от упълномощаване
или по силата на закона-от акт на съда. В този смисъл е постановеното от ВКС
Решение № 198/08.01.2019 г. по т.д.№ 193/2018 г. на I-во
Т.О. където е прието,че връчването на материалноправно
изявление на особения представител,представлява надлежно уведомяване на
длъжника-ответник.
С оглед на това,настоящия
съдебен състав приема,че ищеца-цесионер се е легитимирал
като кредитор на ответника,т.к.уведомлението за цесия,приложено към исковата
молба е достигнало до длъжника и съставлява надлежно съобщаване на цесията,с
което прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника от този
момент,което уведомяване представлява релевантен за спора факт,настъпил след
предявяване на иска и на основание чл.235,ал.3 ГПК следва да бъде съобразен от
съда.
По отношение на другия
спорен въпрос относно връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост на
ответника, съдът намира следното: Видно от представените по делото
доказателства уведомление за извършената цесия, в които са обективирани
и изявления за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, са били изпратени
на посочения от ответник адрес за кореспонденция, съвпадащ с неговия постоянен
и настоящ адрес– чрез „Български пощи“ ЕАД. Съгласно
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение
от 04.04.2019г. по т.д.№ 917/2018 год. ВКС-ТК, І т.о. уведомяването на длъжника за настъпване на
предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит може да бъде
инкорпорирано и в покана за доброволно изпълнение или в уведомлението по чл.99
ал.3 ЗЗД, както е сторено в случая. Предвид това, съдът намира, че е
осъществена хипотезата на фингирано връчване на
уведомлението. Видно от Общите условия към договора, които са неразделна част от него и са подписани от
ответника, страните са уговорили , че всички уведомления, изпратени от
кредитора на кредитополучателя на последния посочен от него адрес се считат за
връчени. Индиция за това, че в случая кредиторът е
положил дължимата грижа, както изисква установената на ВКС съдебна практика,
при наличие на уговорка между страните за фингирано
връчване (както уговорка е налице в случая), е и невъзможността на съда да
открие длъжника и да му връчи лично книжата по делото, въпреки множеството
справки и усилия в тази посока.
Ето защо, съдът приема, че
предсрочната изискуемост на кредита е настъпила преди подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда с фингираното връчване на уведомление от дата 19.06.2018г.
Размерът на
претенциите, съдът намира, че е безспорно установен от приетата и неоспорена
ССЕ. С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира иска за основателен и
доказан до размера на сумите посочени в ССЕ , а именно – 20 643, 81 лв. –
главница и 424,38 лв. – обезщетение за
забава.
Ето защо, предявеният иск по чл. 422 от ГПК е частично основателен и следва
да се уважи за следните суми, предмет на издадената заповед по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, а именно:сумата от 20643,81 лв. представляваща частично претендираната
сума по договор за потребителски кредит № *** по 41 бр.неплатени погасителни
месечни вноски за периода от 07.10.2018 г. до 07.02.2022 г.,по отношение на
които на основание чл.13,ал.2,б.“а“ от ОУ към договора за кредит било обявена
предсрочна изискуемост,считано от дата 19.06.2018 г., сумата
от 424,38 лв. – обезщетение за забава за периода 19.06.2018 г. до
31.08.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 12.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, като
предявения иск по чл.422 ГПК за лихва за забава над сумата от 424,38 лв. до предявения
размер за сумата от 1424,21 лв. ,следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед уважаването на установителните
искове,съдът не дължи произнасяне по предявените осъдителни такива.
С оглед задължителните указания,
дадени с т.12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен
състав счита, че следва да се произнесе и за дължимостта
на разноските, направени в исковото и в заповедното производство, като
разпредели същите съобразно изхода на спора.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
направените от него съдебно-деловодни разноски по заповедното производство в
размер на 469,10 лв., а по исковото
– в размер на 1989,00 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете /в които разноски по исковото
производство се включва и определено от съда възнаграждение за юрисконсулт в
минималния размер от 300 лв./.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
К.С.С. с ЕГН ********** ***, че че същия дължи на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителите М.Д.Д. и Н.Т.С., следните суми, за която е издадена
заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на
ЯРС, а именно: сумата от 20643,81
лв. представляваща
частично претендираната сума по договор за
потребителски кредит № *** по 41 бр.неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 07.10.2018 г. до 07.02.2022 г.,по отношение на които на основание
чл.13,ал.2,б.“а“ от ОУ към договора за кредит било обявена предсрочна
изискуемост,считано от дата 19.06.2018 г., сумата
от 424,38 лв. – обезщетение за забава за периода 19.06.2018 г. до
31.08.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 12.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането , като
предявения иск по чл.422 ГПК за лихва за забава над сумата от 424,38 лв. до
пълния предявения размер за сумата от 1424,21 лв., отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА К.С.С.
с ЕГН ********** ***, че че същия дължи на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителите М.Д.Д. и Н. Т. С.,
сумата от 469,10 лв.
– разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА
К.С.С. с ЕГН ********** ***, че че същия дължи на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителите М.Д.Д. и Н. Т. С.,, сумата от 1989,00 лв.
– разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: