№ 109
гр. Свиленград, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20215620100444 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
127, ал. 2 ЗЗД.
Ищецът К. Т. В. твърди, че на 31.01.2015 г. сключил граждански брак с
ответницата О.Ю. П.. Съжителствали заедно до датата на окончателната им фактическа
раздяла на 24.07.2020 г. Посочено е, че гражданският им брак бил прекратен със
съдебно решение, което влязло в сила на 30.03.2021 г. Поддържа се, че по време на
брака им двамата съпрузи придобили в режим на съпружеска имуществена общност
един недвижим имот и едно моторно превозно средство. Тъй като ответницата била
фризьор, през 2016 г. взели решение да закупят помещение за фризьорски салон.
Поради това ищецът сключил с „Феникс Груп БГ“ ЕООД предварителен договор за
покупко-продажба „на зелено“ на магазин с площ от 50,34 кв. м. на адрес: гр.
************. С оглед обстоятелството, че не разполагали с парични средства, на
04.07.2017 г. ищецът изтеглил потребителски кредит от „Банка Пиреос България“ АД в
размер на 20 000 лв. Погасяването на кредита следвало да се извърши на 120 вноски
съгласно погасителния план. С част от получената сума на 04.08.2017 г. заплатил
авансово на „Феникс Груп БГ“ ЕООД сумата от 7877 лв., а на 17.11.2017 г. – още 7877
лв. Впоследствие на 04.04.2019 г. с остатъка от кредита и допълнителна финансова
помощ от страна на баща му заплатил на продавача още 13 246 лв. На същата дата
между него и продавача бил сключен окончателен договор за покупко-продажба, като
имотът бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Междувременно,
на 09.11.2018 г. страните придобили в режим на съпружеска имуществена общност лек
автомобил марка „Волво“, модел ХС90. Цената му била в размер на 13 000 лв. Тъй
като не разполагали със сумата, на 08.11.2018 г. ищецът сключил с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България договор за потребителски кредит за сумата
от 13 000 лв., която следвало да се изплати на 60 погасителни вноски. След
прекратяване на брака им гореописаните недвижим имот и моторно превозно средство
1
останали в режим на обикновена съсобственост. От датата на фактическата им раздяла
ответницата отказвала да заплаща своята част от дължимите по кредитите месечни
вноски. Така от 24.07.2020 г. до настоящия момент ищецът със свои средства погасявал
вноските по двата кредита. Поддържа, че предвид целите, за които били изтеглени,
средствата и по двата кредита послужили за задоволяване на нужди на семейството.
Тъй като съгласно чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговаряли солидарно за задължения,
поети за задоволяване на нужди на семейството, счита, че ако целият кредит или част
от него е погасен от единия от съпрузите с негови лични средства, след прекратяване
на брака на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД той можел да претендира от другия
припадащата се част от заплатеното. След като единият от солидарните длъжници бил
удовлетворил кредиторите след датата на фактическата раздяла, той бил придобил
регресно право срещу другия съпруг за възстановяване на нарушеното имуществено
разместване. Предвид всичко изложено, намира, че за него бил налице правен интерес
да претендира от ответницата сумата, която е заплатил над припадащата му се част от
дълговете, или сума в размер на половината от всяка вноска по двата договора за
кредит. По сключения договор за кредит с „Банка Пиреос България“ АД за периода
14.08.2020 г. – 12.05.2021 г. ищецът заплатил общо 2165,25 лв. По договора за кредит,
сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, за периода
08.08.2020 г. – 03.06.2021 г. ищецът заплатил общо 2973,19 лв. Предвид
гореизложеното, моли да бъде постановено решение, с което ответницата да бъде
осъдена да му заплати сумата от 1082,62 лв., представляваща половината от
заплатените вноски по договора за кредит, сключен с „Банка Пиреос България“ АД,
както и сумата от 1486,60 лв., представляваща половина от заплатените вноски по
договора за кредит, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.06.2021 г., до
окончателното изплащане на вземанията.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата О.Ю. П., с който изразява становище за неоснователност на предявените
искове. Не оспорва, че с ищеца са бивши съпрузи, че са във фактическа раздяла от
24.07.2020 г., както и че бракът им е прекратен с влязло в сила съдебно решение. По
отношение сключения договор за кредит с „Банка Пиреос България“ АД възразява, че
през този период била в отпуск по майчинство и била в невъзможност да започне
работа. Решението за вземане на кредит било изцяло на бившия й съпруг. Твърди, че
нямала достъп до закупения имот, а нуждата от закупуването му не могла да бъде
определена като семейна. В договора за кредит не било посочено с каква цел се
предоставят средствата, поради което не могло да се установи по категоричен начин, че
сумите били отпуснати за нуждите на семейството. Приложеният към исковата молба
договор за кредит не бил подписан от кредитополучателя и солидарния длъжник.
Също така не били представени доказателства, че отпуснатата по кредита сума била
постъпила по сметката на кредитополучателя. Липсвали категорични доказателства, че
изтеглените от сметката на ищеца вноски са погасили именно този кредит. По
отношение сключения с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България
договор за кредит също не били представени доказателства, че отпуснатата сума е
постъпила по сметка на кредитополучателя. Също така не било доказано по
категоричен начин, че твърдените разходи били извършени. Оспорва, че кредитът бил
отпуснат за закупуване на автомобил. Липсвал и договор за придобиване на
автомобила, от който да се установи платената цена. Възразява, че процесният
автомобил служел за задоволяване на нуждите на семейството. По тези съображения
моли да бъдат отхвърлени предявените искове.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна:
Страните не спорят, че са бивши съпрузи, сключили граждански брак на
31.01.2015 г., прекратен чрез развод с решение по гр. д. № 445/2020 г. по описа на РС
Свиленград, влязло в сила на 30.03.2021 г. Не е налице спор, че са във фактическа
раздяла от 24.07.2020 г.
Видно от представения Договор за предоставяне на потребителски кредит №
3413/CL/04.07.2017 г. „Банка Пиреос България“ АД се е задължила да предостави на
ищеца К. Т. В., в качеството му на кредитополучател, кредит в размер на 20 000 лв.
Усвояването на кредита се извършвало еднократно по сметка № BG************ на
кредитополучателя К. Т. В.. Уговорено е, че погасяването на кредита следвало да се
извърши на 120 месечни вноски в срок до 05.07.2027 г. Кредитът е обезпечен чрез
солидарната отговорност на бащата на ищеца – Т.П. В., който се е задължил спрямо
банката да отговаря за изпълнението на задълженията на кредитополучателя.
Представен е и Договор за потребителски кредит CARU-************ г., по
силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България е предоставил
на К. Т. В. кредит в размер на 13 000 лв., който да се издължи посредством 60 месечни
погасителни вноски в срок до 05.11.2023 г. Кредитът е преведен по следната банкова
сметка на кредитополучателя: BG************.
С платежно нареждане от 04.08.2017 г. ищецът К. Т. В. е заплатил по банкова
сметка на „Феникс Груп БГ“ ЕООД сумата от 7877 лв. по фактура №
**********/02.08.2017 г., представляваща авансово плащане за магазин в УПИ I-2377 в
кв. 122 по плана на гр. ************. С платежно нареждане от 17.11.2017 г. ищецът
К. Т. В. е заплатил на „Феникс Груп БГ“ ЕООД по фактура № **********/16.11.2017 г.
още 7877 лв. На 04.04.2019 г. ищецът е заплатил на „Феникс Груп БГ“ ЕООД сумата в
размер на 13 246 лв. по фактура № **********/01.04.2019 г.
От представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
140 от 04.04.2019 г., т. I, рег. № 1765, нот. дело № 118/2019 г. по описа на нотариус
Величка Василева се установява, че „Феникс Груп БГ“ ЕООД е продал на ищеца К. Т.
В. следния недвижим имот: 27/1028 ид. ч. от поземлен имот с адрес: гр. ************,
представляващ съгласно кадастралната карта на гр. Свиленград имот с идентификатор
************, ведно със самостоятелен обект в сграда – за обслужваща дейност за
битови услуги, с идентификатор ************************, с площ от 50,34 кв. м. за
сумата от 29 000 лв.
Приложен е и договор за покупко-продажба на МПС от 09.11.2018 г., от който
се изяснява, че ищецът К. Т. В. е закупил лек автомобил марка „Волво“, модел ХС 90.
В договора е посочено, че продажната цена е в размер на 5600 лв. На същата дата е
издадено и свидетелство за регистрация ма МПС.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема
като обективно и компетентно изготвено, се установява, че потребителски кредит №
3413/СL/2017 г. в размер на 20 000 лв. бил усвоен на 04.07.2017 г. чрез директен превод
по банкова сметка на К. Т. В. с № BG************. Потребителският кредит бил
погасяван през периода 04.07.2017 г. – 24.07.2020 г. чрез касови вноски. Остатъкът от
неизплатения кредит към 24.07.2020 г. бил в размер на 15 491,46 лв. През периода
24.07.2020 г. – 04.06.2021 г. потребителският кредит бил погасяван чрез вноски на
каса, като били погасени 1539,02 лв. – главница, и 622,23 лв. – лихви и такси.
3
Остатъкът от неизплатения кредит към 04.06.2021 г. възлизал на 13 952,44 лв.
Потребителски кредит по договор CARU-************ в размер на 13 000 лв. бил
усвоен на 09.11.2018 г. чрез директен превод по сметката на К. Т. В. с №
BG************. Този потребителски кредит бил погасяван през периода 09.11.2018 г.
– 04.06.2021 г. чрез касови преводи през системата „Изипей“. Платената сума за
периода 24.07.2020 г. – 04.06.2021 г. възлизала на 2357,67 лв. – главница, и 688,61 лв. –
лихва. Остатъкът от неизплатения кредит към 04.06.2021 г. възлизал на 6987,18 лв. –
главница, и 792,94 лв. – лихва.
Видно от представените вносни бележки и извлечения от банкови сметки през
периода 24.07.2020 г. – 04.06.2021 г. вноските по двата кредита са изплащани от ищеца
К. Т. В..
От показанията на свидетеля П. В. – брат на ищеца, които съдът възприема
като обективни и основани на лични възприятия, се изяснява, че брат му и бившата му
снаха Олеся закупили през 2018 г. автомобил марка „Волво ХС 90“. Преди това имали
автомобил марка „Мини Купър“, който бил малък. Обяснил е, че тъй като в този
момент очаквали второ дете, страните решили да закупят по-голям автомобил. Казали,
че ще закупят колата с кредит. Знаел, че целият кредит, който бил в размер на 13 000
лв., бил използван за закупуване на колата.
Въз основа на показанията на свидетеля Тодор В. – баща на ищеца, преценени
съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК като логични и безпротиворечиви, съдът
приема, че страните взели решение да закупят помещение за фризьорски салон, където
да работи ответницата. За закупуването на имота им бил необходим заем. Тъй като
доходите им били ниски, от банката нямало как да им отпуснат 20 000 лв. Затова го
помолили да им стане съплатец. По този начин банката им отпуснала заема за
фризьорския салон, който бил в процес на строеж. Свидетелят е заявил, че изплатили
няколко вноски от заема. Когато завършил строежът, страните дошли в дома му и
казали, че трябвало да довнесат последната вноска, която била около 13 000 лв. Имали
около 4000 лв., останали от кредита, и го помолили да им даде още 9000 лв. Тогава
свидетелят им дал на ръка парите, за да доплатят вноската по договора.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно за
задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на
семейството. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната
обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем
сума се използва за задоволяване нужди на семейството. Щом вещите,
удовлетворяващи нужди на семейството са поначало общи, независимо от това, на чие
име са придобити, то и задълженията, изпълняващи същата функция, следва да бъдат
солидарни, независимо дали са поети само от единия от съпрузите. Поради това,
когато един от солидарните длъжници удовлетвори кредитор след настъпване на
фактическата раздяла и прекратяване на брака, той придобива регресно право срещу
другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие. В разглежданата
хипотеза в тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са
извършени или че удовлетворената нужда не е семейна. Ако той не направи това,
следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди. При оборване на
презумпцията важно доказателствено значение имат изявленията на страните, тъй като
те очертават предмета на доказване и съставляват признания за факти, които следва да
бъдат ценени от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.
4
В тази връзка, обсъждайки събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че двата кредита са използвани за задоволяване на
текущи нужди на семейството – за закупуване на фризьорски салон, където да работи
за в бъдеще съпругата, и за покупка на автомобил. Видно от представените платежни
нареждания от 04.08.2017 г. и 17.11.2017 г. първоначалните две вноски в общ размер на
15 754 лв. са заплатени от банковата сметка на ищеца с № BG************, по която е
усвоен кредитът по договора, сключен с „Банка Пиреос България“ АД. От
извлечението от същата тази сметка (л. 106) се изяснява, че 3307,07 лв. са изтеглени от
ищеца в брой, а 620 лв. са прехвърлени по банкова сметка с № BG************.
Фактът, че остатъкът от 13 246 лв. е преведен на продавача „Феникс Груп БГ“ ЕООД
от банкова сметка с № BG************, не означава, че тази вноска е финансирана от
отпуснатия кредит, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“.
Това не опровергава заявеното от ищеца, че последната вноска е погасена с остатъка от
кредита, изтеглен от него в брой, и предоставения от баща му заем в размер на 9000 лв.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори в писмените бележки се
съдържа признание от ответницата, че сумата от 15 754 лв. от отпуснатия кредит от
„Банка Пиреос България“ АД и целият банков кредит, предоставен от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А., клон България“, са използвани за задоволяване на нужди на
семейството. В разглежданата хипотеза е и без значение дали остатъкът от кредита в
размер на 4246 лв. след изтегляне на сумата от 15 754 лв. е използван за закупуване на
фризьорския салон, тъй като в настоящото производство ищецът не претендира
припадащата се на ответницата част от фактическата раздяла до пълното му
погасяване. Видно от заключението на вещото лице към 04.06.2021 г. остатъкът от
кредита е в размер на 13 952,44 лв. Поради това и предвид признанието, че сумата от
15 754 лв. е вложена за закупуване на недвижимия имот, придобит в режим на
съпружеска имуществена общност, и към началото на исковия период неиздълженият
остатък от кредита възлиза на 15 491,46 лв., следва, че ответницата отговаря солидарно
с ищеца за заплащане на вноските за периода 24.07.2020 г. – 04.06.2021 г., които са в
общ размер на 2161,25 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата, че за останалата
1/2 ид. ч. от кредита отговарял солидарният длъжник Т.П. В.. Презумпцията по чл. 127,
ал. 1 ЗЗД за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните
длъжници по договор е оборима. В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи
всичко и може да се освободи от отговорност, когато общото задължение е изпълнено
изцяло, но във вътрешните им отношения се предполага, че те дължат поравно.
Предположението по чл. 127, ал. 1 ЗЗД е, че солидарните длъжници са се
облагодетелствали в равна степен (така Решение № 60194 от 04.11.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 3910/2020 г., IV г. о.). Презумпцията се счита оборена, когато се установи, че
солидарният длъжник не се е облагодетелствал или че е получил по-малка част. С
оглед установяването по безспорен начин, че сумата от 20 000 лв. е използвана за
задоволяване на нужди на семейството, и солидарният длъжник Т.П. В. не е получил
никаква част от нея, като дори е дарил 9000 лв. на страните, за да доплатят недвижимия
имот, съдът намира, че няма основание да му се възложи да заплаща и половината от
сумите по кредита.
По тези съображения и тъй като не е оборена презумпцията, че предоставеният
от „Банка Пиреос България“ АД кредит е използван за удовлетворяване на
потребности на семейството, съдът счита, че следва да бъде уважен предявеният иск за
заплащане от страна на ответницата на 1/2 ид. ч. от погасителните вноски за периода
5
24.07.2020 г. – 04.06.2021 г. в размер на 1080,62 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 04.06.2021 г., до окончателното изплащане на
вземането.
Що се отнася до другия договор за кредит, сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А., клон България“, съдът намира, че също е послужил за задоволяване на
нужди на семейството, свързани с покупката на автомобил. В тази насока следва да се
посочи, че за да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът следва да
обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и
твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните. При
осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на
формалната и правната логика, като фактическите му констатации и правните му
изводи следва да са обосновани (така Решение № 98 от 12.07.2017 г. по гр. д. №
3871/2016 г. на ВКС, IV г. о.). В случая ищецът въвежда твърдения, че действителната
продажна цена е в размер на 13 000 лв., а в договора за покупко-продажба е вписана
застрахователната стойност на МПС. От своя страна, първоначално ответницата сочи,
че сумата от 13 000 лв. не е изразходвана и към момента се намира при ищеца, а
впоследствие твърди, че била използвана за заплащане на част от продажната цена за
фризьорския салон. Прави впечатление, че в хода на процеса позицията на ответницата
се променя с оглед ангажираните доказателства от ищеца. Поради това, анализирайки
доводите на страните, както и че кредитът в размер на 13 000 лв. е усвоен от ищеца на
09.11.2018 г. – датата на покупко-продажбата, и показанията на свидетеля П. В., който
е посочил, че целият кредит бил предназначен за закупуване на автомобила, съдът
намира, че е установено, че в договора за покупко-продажба на МПС е вписала
симулативна цена от 5600 лв., а действителната цена е в размер на 13 000 лв. Напълно
нелогично е твърдението на ответницата, че още през м. ноември 2018 г. ищецът е
изтеглил кредит в размер на 13 000 лв., за да погаси с него задължението за плащане на
последната вноска за закупуване на фризьорския салон, чиято изискуемост ще настъпи
през м. април 2019 г. Но дори и да се приеме, че със сумата по този кредит
действително е заплатена част от продажната цена на недвижимия имот, придобит в
режим на СИО, то отново може да се обоснове, че е използван за задоволяване на
семейни нужди и ответницата е задължена за заплащане на половината от месечните
вноски. Застъпената от ответницата теза, че 15 754 лв. от кредита, сключен с „Банка
Пиреос България“ АД, и 13 000 лв. от кредита, сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А.“, клон България, са използвани за заплащане цената на придобития в
режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот, не опровергава
презумпцията, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда
не е семейна, а напротив – потвърждава изложеното от ищеца, че взетите в заем суми
са използвани за задоволяване на потребности на семейството.
По тези съображения ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
1/2 ид. ч. от погасителните вноски за периода 24.07.2020 г. – 04.06.2021 г. в размер на
1486,60 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
04.06.2021 г., до окончателното изплащане на вземането. С оглед принципа на
диспозитивното начало искът следва да бъде уважен до тази сума, а не до сумата от
1523,14 лв., изчислена съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца сторените разноски в общ размер на 609,46 лв.,
включващи 500 лв. за адвокатско възнаграждение и 109,46 лв. за държавна такса.
Така мотивиран, РС Свиленград
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА О.Ю. П., ЕГН: **********, адрес: гр. ************, да заплати на
К. Т. В., ЕГН: **********, адрес: гр. ************, по исковете с правно основание
чл. 127, ал. 2 ЗЗД следните суми: 1080,62 лв., представляваща половината от
заплатените вноски по договор за кредит от 04.07.2017 г., сключен с „Банка Пиреос
България“ АД, за периода 24.07.2020 г. – 04.06.2021 г., сумата от 1486,60 лв.,
представляваща половината от заплатените вноски по договор за кредит от 08.11.2018
г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България за периода
24.07.2020 г. – 04.06.2021 г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на
подаване на исковата молба – 04.06.2021 г., до окончателното изплащане на
вземанията, както и сумата от 609,46 лв., представляваща сторените пред първата
инстанция разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
7