№ 373
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20221001000448 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Софийска
градска прокуратура - ищец в първата инстанция против решение №482 от
02.05.2022 г. на СГС, ТО, VI-4 състав, постановено по т.д.№2343/2021 г., с
което е отхвърлена молбата на Софийска градска прокуратура с правно
основание чл.250 ГПК за допълване на решение от 24.03.2022 г. по т.д.
№2343/21 г. на СГС и да се постанови откриване на производство по
ликвидация на прекратеното дружество.
Жалбоподателят излагат доводи за неправилност на решението
поради необоснованост и нарушение на материалния закон, като в жалбата са
изложени подробни и конкретни доводи за това. Моли въззивния съд да
отмени решението и допълни решението в поискания смисъл.
В срока по чл.263 от ГПК отговор от ответника „БЪЛГЕРИАН
ПРЕСТИЖ ЛЕЖЪР“-АД не е постъпил.
Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав,
като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата
и законовите изисквания, приема следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:
Въззивният съд намира обжалваното решение, с което е отказано
допълване на предходното решение от 24.03.2022 г., с което е уважен иска по
чл.252,ал.1,т.4, във вр. с §13 от ПЗР на ЗИДТЗ за прекратяване на ответното
1
дружество по иск на прокурора, за правилно и съобразено със закона.
Правните изводи на съда съответстват на установените факти и разпоредбите
на ТЗ и настоящият състав изцяло ги споделя, поради което и на основание
чл.272 ГПК препраща към изложените мотиви, без да е нужно да ги
приповтаря отново. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба намира
следното:
Жалбоподателят твърди, че доколкото ТЗ е предвидил в различните
хипотези на прекратяване на акционерно дружество компетентност на
различни органи да вземат решение за откриване производство по
ликвидация, то с оглед основанието, на което е предявен иска и
компетентността на съда да прекрати АД се налагал извод, че именно съдът е
компетентният орган, който следва да открие производство по
ликвидация.Позовава се на разпоредбата на чл.266,ал.1 ТЗ, съгласно която с
прекратяване на търговското дружество се извършва ликвидация. И тъй като
съдът е органът, който прекратява АД, то производството по ликвидация
следвало да бъде открито от съда, а последващите действия – определяне на
ликвидатор, неговото възнаграждение и пр., след влизане в сила на съдебното
решение и изпращането му за вписване в ТРРЮЛНЦ, следва да бъдат
извършени от Агенция по вписванията. Твърди, че в настоящия случай с
диспозитива на съдебното решение съдът е постановил прекратяване на АД
по иск на СГП, на осн.чл.252,ал.1,т.4, вр. с §13 ПЗР на ТЗ, но е пропуснал да
открие производство по ликвидация на дружеството. Затова молбата за
допълване на решението с този отделен диспозитив била основателна по
изложените по-горе съображения. В този смисъл обжалваното решение било
постановено в противоречие с материалния закон – ТЗ.
Въззивният състав на САС намира изложените доводи в
жалбата за неоснователни.
Откриването на производство по ликвидация представлява законна
последица от вписване в ТР на решението за уважаване на иска по чл.252,
ал.1, т.4 от ТЗ. Производството по ликвидация е охранително, извънсъдебно
производство, което се развива пред Агенция по вписванията.
Правният извод на съда, че производството по ликвидация следва да
се открие от длъжностното лице по регистрация към АВ, което следва да
определи срок за ликвидация, да назначи ликвидатор и да определи размер на
неговото възнаграждение, следва от разпоредбите на чл.266 ТЗ. Според
нормата на чл.266 ал.1 ТЗ, след прекратяване на търговското дружество се
извършва ликвидация, т.е. решението за прекратяване на дружеството по
съдебен ред е предпоставка и основание за започване на последващо
производство по ликвидация, което е охранително и се развива пред
регистърния орган. В нормата на чл.266, ал.2 ТЗ е посочено, че срокът за
провеждане на ликвидация се определя от общото събрание или по
единодушно решение на неограничено отговорните съдружници, както и че
срокът може да се определи от длъжностното лице по регистрацията към
2
Агенцията по вписването, когато то назначава ликвидатори. В тази норма
съдът не е предвиден като орган, който разполага с компетентност да
определя срока за ликвидация и да назначава ликвидатор.
Нормата на чл.266, ал.3 ТЗ предвижда, че ликвидаторите се вписват
в ТР, където се представят нотариално заверени съгласия с образци на
подписите им. Това означава, че съдът не е орган, който има отношение към
назначаването на определено лице за ликвидатор.
По изключение, в нормата на чл.266, ал.4 ТЗ е предвидена
компетентност на съда да освободи или назначи ликвидатор, но в този случай
се има предвид хипотеза, при която вече е открито производство по
ликвидация и първоначално е бил определен ликвидатор не е от съда, а от
друг орган.
След влизане в сила на ЗТР, сега ЗТРРЮЛНЦ, производството по
ликвидация е извън компетентността на съда, който по изключение разполага
с компетентност в хипотезата на чл.266,ал.4 ТЗ да освободи или назначи
ликвидатор, когато вече е открито производство по ликвидация.
С влизане в сила на решението по иска за прекратяване на АД ще се прояви
неговият конститутивен ефект, а дружеството ще се счита за прекратено
спрямо неограничен кръг лица от вписване на решението в ТР.
Производството по ликвидация е охранително и с него се регистрира вече
настъпилото обстоятелство - прекратяване на дружеството, което ще се
впише в ТР по неговата партида. Компетентен да извърши действията по
чл.266, ал.2 ТЗ е органът по регистрация.
Последиците, които настъпват по силата на закона от влизане в сила
на решението за уважаване на иска по чл.252 ал.1, т.4 ТЗ, са извън петитума на този иск.
Следователно тези законни последици не следва да се включват в диспозитива на съдебното
решение. Поради това правилно съдът е отхвърлил искането на СГП по чл.250 ГПК за допълване
на решението от 24.03.2022 г.
Предвид изложеното и при пълно съвпадане на изводите на двете
съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно. Въззивната жалба е неоснователна и следва да
се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №482 от 02.05.2022 г. на Софийски
градски съд, ТО, VI-4 състав, постановено по т.д.№2343/2021 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на
предпоставките по чл.280,ал.1 и 2 от ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4