Решение по дело №340/2019 на Административен съд - Шумен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.............

град Шумен, 23.12.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                  Административен съдия: Снежина Чолакова

 

при секретаря Иванка Велчева

и с участието на прокурор Орлин Куздов от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 340 по описа за 2019 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Административното дело е образувано въз основа на искова молба рег.№ ДА-01-2171/08.07.2019г. (с пощенско клеймо от 04.07.2019г.), уточнена в първото по делото заседание, проведено на 16.10.2019г., депозирана от Е.Й.И., с ЕГН **********,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГД”ИН”) - гр.София, с която на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС се претендира обезщетение за  причинените му в периода от 26.06.2013г. до 15.08.2013г. неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, в размер на 5000 лева, ведно с мораторната лихва в размер на 3000 лева за периода от 26.06.2013г. до 08.07.2019г., както и ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че неизпълнението на преките задължения на ГДИН – София, произтичащи от закона, рефлектирали върху физическото и психическото здраве на ищеца. Сочи се, че незаконосъобразните бездействия, осъществени от администрацията на ареста спрямо ищеца, се изразяват в това, че не са осигурени нормални условия на живот, доколкото килия № 6, в която е бил настанен, нямало прозорци, пряк достъп на дневна светлина и естествено проветряване. Помещението било изключително тясно - с размери 2,90м. на 2,35м, като в същата е имало общо 4 легла. В килията не е имало тоалетна и течаща вода, поради което се е налагало ищецът да използва туби и шишета за облекчаване на физиологичните си нужди, или да чака продължително време (до час или повече), за да бъде изведен до  общия санитарен възел в ареста. Хигиената в килиите била крайно занижена, като почистването на пода се е осъществявало само с метла, а стените били с киречова замазка, което действало подтискащо, особено съчетано с тясното пространство. Климатичните условия в килиите били нечовешки, тъй като отоплението и аспирацията се осъществявали от изградена в коридора аспирация, която била много шумна и не била включвана постоянно, а въздухът в килиите бил тежък с отвратителна смес на миризма от цигари, урина и фекалии. Осветлението било слабо и дразнело очите, поради което ищецът постоянно се оплаквал от сълзене и главоболие. Леглото било тясно – 60 см, с начупени шини и покрито с шалте с дебелина 3-4 см, поради което ищецът не можел да спи изобщо. Шалтето, одеалата и възглавницата били силно замърсени. Въпреки, че следственият арест разполагал с две големи дворни места, престой на открито не се осигурявал на задържаните лица, в разрез с изискванията на чл.86, ал.1 от ЗИНЗС. Възможност за къпане се осигурявала веднъж седмично, като много често ищецът не успявал да ползва банята или разполагал с 15 минути да се изкъпе и избръсне, което било крайно недостатъчно, топлата вода често не стигала и се налагало да се къпе със студена вода. Състоянието на санитарния възел също било лошо – без теракот, санитарен фаянс, осветление и течаща вода. Ползване на телефон било разрешавано веднъж седмично въз основа на писмена молба от предния ден и се провеждало в присъствието на служител от ареста.Предвид изложените условия счита, че са нарушени нормите на ЗИНЗС, Конституцията на РБ и ЕКПЧ, а ответникът следва да бъде осъден за заплати на ищеца претендираната сума за претърпените от него неимуществени вреди. В съдебно заседание ищецът се представлява от назначен процесуален представител адв.С.С. от ШАК, която от името на своя доверител заявява, че поддържа иска. В депозирани по делото писмени бележки процесуалният представител на ищеца излага подробни аргументи за основателност и доказаност на исковата претенция и моли същата да бъде уважена изцяло.

Ответната страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр.София, чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт С.С., в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание оспорва иска по основание и по размер. Счита, че не е доказано наличието на трите кумулативно изискуеми предпоставки за основателността на иска. Сочи, че по отношение на лицето не се констатира нарушение на разпоредбите на чл.29, ал.1 от КРБ, чл.3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото при престоя му в ареста са осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическо здраве и зачитане правата и достойнството му. На следващо място – налице е и липса на осъществяване на фактическия състав на нанесена вреда на ищеца. По делото не били представени никакви доказателства за реално претърпени и установени вреди. Като самостоятелно основание за неоснователност на исковата претенция сочи, че същата е погасена по давност. В тази насока твърди, че началният момент на погасителната давност на иск за обезщетение за вреди, произтичащи от незаконни действия или бездействия, е датата на преустановяването им. В настоящия случай са изтекли повече от пет години от датата на преустановяването на твърдените действия и / или бездействия, поради което правото на иск за вземане на ищеца за обезщетение за претърпени вреди от тези действия е погасено по давност, което обосновава неоснователност на исковата молба. По изложените аргументи за неоснователност на исковата молба ответната страна моли искът да се отхвърли, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на прокуратурата дава заключение , че исковата претенция е погасена по давност, поради което е неоснователна. Алтернативно пледира, че искът е недоказан по основание и размер, като излага доводи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да се направи извод, че са налице законоустановените предпоставки за ангажиране отговорността на ответника.

Шуменският административен съд като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди релевираните от страните доводи, приема за установено от фактическа страна следното:

Претенцията на ищеца е за присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на следствения арест в гр.Шумен в периода от 26.06.2013г. до 15.08.2013г.

В представена по делото справка рег. № ДА-01-2366/01.08.2019г., изготвена от Началника на Районна служба „Изпълнение на наказанията” - гр.Шумен се установява периода на настаняване, както и обстоятелства, изложени в исковата молба, а именно – има ли пряк достъп на дневна светлина и естествено проветряване в помещенията, в които е пребивавал ищецът по време на престоя си в следствения арест.  Видно от същата, Е.Й.И. е пребивавал в сектор „Арести“ към РСИН – гр.Шумен за времето от 26.06.2013г. до 15.08.2013г. В рамките на този период ищецът е бил настанен за времето от 26.06.2013г. до 09.08.2013г. в килия №9, а от 09.08.2013г. до края на престоя му в ареста на 15.08.2013г. – в килия № 3. От описанието на същите е видно, че килия № 6 е била с размери 2,90м на 2,35м или обща площ 6,82 кв.м. В килията нямало пряка слънчева светлина, санитарен възел и течаща вода. Тя била предназначена за настаняване на 4 лица и оборудвана с необходимия постелъчен инвентар, 1 брой неподвижна маса, 1 брой табуретка, врата с три дупки в долната част за вентилация на въздуха, отвор над вратата с решетка за аспирацията. Килията разполагала с изградена аспираторна система за вкарване на чист въздух в нея, както и за отвеждане на мръсния въздух. Килията се отоплявала с локално парно до 17.00 часа, а след това с два климатика и вентилационна система с нагреватели от 16 W. Килия № 3 е била с размери 3,50м на 1,70м или обща площ 5,95 кв.м. В килията нямало пряка слънчева светлина, санитарен възел и течаща вода. Тя била предназначена за настаняване на 4 лица, като две от леглата били едно върху друго. Същата била оборудвана с необходимия постелъчен инвентар, 1 брой неподвижна маса, 1 брой табуретка, врата с отвори в долната част за вентилация на въздуха, отвор над вратата с решетка за аспирацията, разполагала с изградена аспираторна система за вкарване на чист въздух в килията, както и за отвеждане на мръсния въздух. Килията се отоплявала с локално парно до 17.00 часа, а след това с два климатика и вентилационна система с нагреватели от 16 W. В справката се сочи също, че престой на открито не е осигуряван на задържаните лица, а при възможност се е изразявал в престой в коридора на ареста. Телефонните разговори били за сметка на задържаните, след подаване на заявление, във времето от 09.00 часа до 17.00 часа, като през процесния период ищецът не е подавал искане за провеждане на телефонен разговор. Лицето не е подавало жалби, свързани със здравословното му състояние, условията в килиите или срещу служители на ареста.

С оглед изясняване на релевантните за спора факти, по искане на ищеца по делото са разпитани свидетелите Д.П.С. и ЛС.,*** през релевантния период. Същите дават сведения за състоянието на помещенията в следствения арест и условията, при които са били настанявани задържаните лица и в частност ищеца, като по същество потвърждават посоченото в справката от РСИН-гр.Шумен.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност - незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на държавата - служители на следствения арест в гр.Шумен, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр.София - юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“, съгласно чл.12, ал.1 и 3 от ЗИНЗС - т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК.

Разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. Цитираната норма – чл.3, ал.1 от ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а съгласно чл.3, ал.2 от с.з. за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочените разпоредби на закона са приложими и към настоящия казус по силата на §49 от ПЗР на ЗИНЗС. Сочените като незаконосъобразни действия и бездействия на служители от администрацията на ареста в гр.Шумен представляват административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица такава обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от лишените от свобода и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут. Предвид изложеното съдът приема, че предявеният срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр.София иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.

Основателността на иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага установяване в кумулативност на следните материално правни предпоставки: 1.) акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС и 2.) настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението.

Преди да пристъпи към изследване наличието на елементите от фактическия състав на цитираната правна норма, съдът намира, че следва да обсъди възражението на ответника и прокурора за неоснователност на исковата претенция, поради изтекла погасителна давност. В тази насока съдът съобрази следното:

 Погасителната давност е институт на материалното и процесуалното право, представляваща изтичането на предвидения в закона период от време, през който субектът на правото (вземането) бездейства и не го упражнява. Съответно с изтичането на давността и при направено възражение от насрещната страна вземането се погасява, респективно предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен поради изтичането на давностния срок.

Нормата на чл.203, ал.2 от АПК предвижда за неуредените въпроси за имуществената отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани да се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на ЗИНЗС. В приложимия към касуза ЗИНЗС обаче не се урежда въпросът за погасителната давност и в частност за началния момент, от който същата започва да тече, както и давностният срок за погасяване на правото да се търси обезщетение от държавата за причинени вреди от имуществен или неимуществен характер. Такава уредба липсва и в ЗОДОВ.  Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси в закона се прилагат разпоредбите на гражданските и трудови закони. Следователно приложение следва да намерят разпоредбите на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), уреждащ института на погасителната давност. Съгласно чл.120 от ЗЗД, съдът не прилага давността служебно, но в случая от страна на процесуалния представител на ответника и на контролиращата страна в производството е направено възражение за изтекла погасителна давност на претендираните с исковата молба вземания. С оглед направеното възражение съдът следва да се произнесе по въпроса погасено ли е по давност процесното вземане.

Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004г., ОСГК, при незаконни фактически действия или бездействия на администрацията вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на тяхното преустановяване. От този момент съгласно цитираното тълкувателно решение започва да тече погасителната давност за тези вземания. При незаконни действия или бездействия на административните органи, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е моментът на тяхното преустановяване. В случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служители на ответника, което обхваща периода от 26.06.2013г. до 15.08.2013г. Крайната дата на посочения период следва да се счита като начална дата, от която започва да тече предвиденият от законодателя давностен срок. В този смисъл за претендирани вреди в резултат на незаконосъобразни действия / бездействия, осъществени в периода от 26.06.2013г. до 15.08.2013г., срокът, до който ищецът е имал възможност да претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица на ответника, е 15.08.2018г. вкл. Доколкото настоящата искова молба е подадена в ШАдмС на 08.07.2019г. (изпратена с писмо с клеймо от 04.07.2019г.), възражението на ответната страна, че искът е погасен по давност, се явява основателно.

Освен това процесните вземания, претендирани с предявения иск в настоящото производство, представляват вземания за обезщетение за вреди от административно увреждане (така наречения „административен деликт“), т.е. налице е особен вид деликтна отговорност на държавата за вреди, причинени при или по повод административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.3 от ЗЗД за вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. С Постановление №2 от 21.12.1981г. на Пленума на Върховния съд „Относно някои въпроси на погасителната давност при вземания от непозволено увреждане“ е прието, че чл.114, ал.3 от ЗЗД трябва да се разбира в смисъл, че вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването, когато деецът е известен още тогава, а когато не е известен - от деня на неговото откриване. В случая, както беше посочено по-горе, се претендират вземания за обезщетение за вреди от деликт, макар и особен по своя характер, резултат от осъществявана административна дейност. В конкретния казус твърдяното от ищеца незаконосъобразно действие и бездействие е преустановено 15.08.2013г., като това обстоятелство, както и юридическото лице, което отговаря за незаконосъобразните действия и бездействия на своите служители, са били известни на Е.Й.И. и той е могъл своевременно да упражни правото си на иск и да предяви твърдяната от него претенция за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни фактически действия или бездействия на администрацията. Тази правна възможност е ограничена във времето с 5-годишен давностен срок, като нереализирането ѝ в този срок прави заявената претенция неоснователна. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав не споделя доводите на процесуалния представител на ищеца, че доколкото незаконосъобразността на претендираните действия и бездействия се установява в рамките на настоящото производство, от момента на установяването им тече и погасителната давност.

От изложеното следва извода, че към датата на предявяване на исковата молба, правото на иск за претендираното обезщетение е погасено поради изтичане на предвидената от закона погасителна давност. Наличието на възражение, направено от ответника в настоящото производство, обуславя неоснователност на депозираната искова молба, поради което същата следва да бъде отхвърлена. Неоснователен е и акцесорният иск за мораторна лихва в размер на 3000 лева, предявен за периода от 26.06.2013г. до 08.07.2019г.

Ответната страна претендира присъждане на разноски по делото. Съобразно чл.286, ал.2, изр.1 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл.75 и чл.76 от ГПК, са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноски, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл.286, ал.3 от ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца разноски за производството, както и заплатената от него държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Предвид изложеното искането на ответника е неоснователно, тъй като въпреки изхода от спора, ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, по арг. от чл.286, ал.2 от ЗИНЗС.

Водим от горното Шуменският административен съд

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ОТХВЪРЛЯ искова молба рег.№ ДА-01-2171/08.07.2019г., депозирана от Е.Й.И., с ЕГН **********,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр.София, с която на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС  се претендира обезщетение за  причинените му в периода от 26.06.2013г. до 15.08.2013г. неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, в размер на 5000 лева, ведно с мораторната лихва в размер на 3000 лева за периода от 26.06.2013г. до 08.07.2019г., както и ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Разноски не се присъждат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София в 14-дневен срок от съобщаването му чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.

 

 

                          

       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: