№ 28507
гр. София, 26.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СТОЮ ХР. ЗГУРОВ
като разгледа докладваното от СТОЮ ХР. ЗГУРОВ Гражданско дело №
20211110169842 по описа за 2021 година
Съдът намира, че предявеният иск е процесуално недопустим, тъй като
ищецът е реализирал правото си да възрази срещу процесното вземане, което
не е претендирано от ответника само с устна покана от негови служители при
извършвана справка от ищеца, а със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК въз основа на която е образувано ч.гр.д.
№61799/2021г. по описа на СРС, по което е издадена заповед за изпълнение за
цялото вземане, срещу която ищецът в настоящото производство А. Г. е
депозирал в срок, на 07.12.2021г., възражение по чл.414 ГПК, като по този
начин е избрал да защити правата си не чрез релевирането му посредством
отрицателен установителен иск, а чрез подаването на образец на възражение в
заповедното производство.
В това заповедно производство съдът е указал на „Топлофикация
София“ ЕАД, че може да предяви иск за установяване на вземането си, като
такъв е бил предявен в срок и въз основа на тази искова молба е било
образувано гр.д.№1247/2022г. по описа на СРС, 27-ри състав. Последното
производство не е приключило, същото е насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Предвид изложените факти, съдът счита, че длъжникът в заповедното
производство има правото да избере как да защити правата си срещу
претенцията по издадената заповед за изпълнение, дали чрез подаването на
възражение по чл.414 ГПК или чрез предявяването на отрицателен
установителен иск в срока на подаване на възражението срещу заповедта. В
случай обаче, че длъжникът е подал в срок възражение срещу заповедта за
изпълнение, вследствие на което по искова молба на заявителя е образувано и
е висящо исково производство, той няма правен интерес да предявява и
поддържа паралелно и възражение за част от вземането, релевирано чрез
отрицателен установителен иск, въпреки че иска е предявен един ден преди
подаване на възражението по чл.414 ГПК в съда.
В този случай, за ищеца липсва правен интерес от воденето на
1
отрицателния установителен иск. Заповедното производство е специално,
като подаването на възражение в срок срещу заповедта от длъжника изключва
правото му да води процес по предявен отрицателен установителен иск за
същото вземане. Подобен иск би бил допустим само, ако длъжникът го е
предявил в срока по чл.414, ал.2 ГПК и наред с това не е депозирал в същия
срок възражение срещу заповедта. В случая ищецът няма правен интерес от
воденето на този иск, не е налице и законно основание за едно и също вземане
да се водят няколко дела, то да се разделя на части, както и да се измислят
всякакви други способи за затрудняване на работата на съда, с цел
припечелване на още едно или повече адвокатски възнаграждения по чл.38,
ал.2 ЗА.
Именно подобни практики са в основата на неравномерната
натовареност на някои съдилища и като последица от това на забавеното
правосъдие. Това не е защита на права, а злоупотреба с права и не следва да
бъде толерирано от правораздаващите органи.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба на А. С. Г., въз основа на която е образувано
гр.д.№69842/2021г., съгласно описа на Софийския районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№69842/2021г. съгласно описа
на Софийския районен съд като образувано по процесуално недопустим иск.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на страните, пред Софийския градски съд
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2