Определение по дело №18389/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6769
Дата: 20 февруари 2023 г. (в сила от 20 февруари 2023 г.)
Съдия: Пламен Генчев Генев
Дело: 20221110118389
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 април 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6769
гр. София, 20.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110118389 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на Р. Х. И. срещу „УниКредит
Булбанк“ АД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба.
С исковата молба и с отговора на исковата молба страните са
представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Искането на ищеца за допускане на ССчЕ следва да бъде уважено, като
на вещото лице следва да бъдат поставени служебно задачи и дадени
допълнителни указания от съда.
Следва да се остави без уважение искането за прилагане на гр.д. №
32363/2011г. по описа на СРС, 50 състав, гр.д. № 12184/2015г. по описа на
СРС, 43 състав и гр.д. № 52038/2018г. по описа на СРС, 29 състав, тъй като
крайните актове по посочените производства са приложени към исковата
молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 20.03.2023 г. от 14:30 часа ,
за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и
приложенията.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата
1
молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
посочени в исковата молба (като на въпрос № 1 поставен в исковата молба
вещото лице да посочи движението на ЮРИБОР само за процесния период от
20.03.2020 г. до 20.03.2022 г.) и в отговора на исковата молба, както и да
отговори на въпроса:
-какъв е общият дължим размер на възнаградителните лихви през
процесния период, начислен от банката, като се посочи по месеци размера на
лихвата, начисляван от банката (т.е. да се посочи сума и процент на
начисляваната лихва).
УКАЗВА на вещото лице да изготви таблица, в която да се обобщи
информацията, като в самостоятелни колони по месеци се отрази размер на
дължимата лихва (при изчисляването й по първоначално уговорения размер
6,75%), размер на начислената от банката възнаградителна лихва (като какъв
процент е начислен от банката и какъв размер на лихвата), извършените от
ищцата плащания (по дати и суми) и с каква част от тях (по дати и суми) е
отразено погасяване на дължимата възнаградителна лихва.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-
счетоводната експертиза в размер на 500 лв., от които 250 лв., вносими от
ищеца и 250 лв., вносими от ответника, в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице Р. Р. С..
Вещото лице да се уведоми за поставените задачи и да се призове за
откритото съдебно заседание след представяне на документи за внесения
депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на
ищеца.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД от Р. Х. И. срещу „УниКредит Булбанк“ АД с искане ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 640 евро, частично от сумата от
2466.44 евро, подлежаща на връщане сума като платена при изначална липса
на основание и представляваща разлика между реално погасения и
действителен размер на дължимата възнаградителна лихва по Договор за
банков кредит № TR70769425/12.11.2007 г. за периода от 20.03.2020 г. до
20.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищцата Р. Х. И. твърди, че сключила с ответника „Уникредит Булбанк“
АД договор за ипотечен банков кредит № TR 70769425/12.11.2007 г., по
силата на който й бил отпуснат кредит от 93 000 евро. Бил уговорен
променлив годишен лихвен процент, който се формирал от сбора на два
компонента: Базов лихвен процент (БЛП), зависещ от пазарния индекс-
2
едномесечен ЮРИБОР, плюс твърда надбавка, като към датата на сключване
на договора неговия размер бил 6,75 %. На 21.05.2011 г. ищцата получила
извлечение №5/2011 г. относно погасителната вноска по кредита за м.май
2011 г. и установила, че размерът на годишния лихвен процент е увеличен с
над един пункт до 7,82%, въпреки намалението на стойността на ЮРИБОР.
От кореспонденцията между страните се установило, че банката, без съгласие
на ищцата и в нарушение на договора между тях, с решения на Управителния
съвет /УС/ била променила методологията на изчисляване на годишния
лихвен процент, като въвела допълнителни начисления, наречени „премия“.
Ищцата твърди, че възможността за едностранно увеличаване на размера на
лихвения процент от страна на ответника следвала от уговорката на т. 11.1.3
от раздел II на Условия за усвояване и обслужване на кредита и изпълнение
на задълженията по договора за банков кредит, която била нищожна като
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 3, т. 10, т. 12 и т.17 от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ и чл. 58, ал. 1, т. 2 от Закона за кредитните
институции /ЗКИ/, както и поради противоречие с морала и добрите нрави, за
което излага аргументи. Поддържа, че същата е в противоречие с
разпоредбата на чл. 147, ал.1 от ЗЗП, доколкото не е съставена по ясен и
недвусмислен начин. Счита, че клаузата на чл. 11.1.3 от Договора не е
индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146 от ЗЗП.
На следващо място поддържа, че нищожността на т.11.1.3 от договора
води до формиране на ГЛП по следния начин: едномесечният ЮРИБОР,
определен два дни работни дни преди първия работен ден на всеки месец и
твърда надбавка, като цитира чл. 4, чл. 11.1.1 от Договора и чл. 10.3.2. от
Общите условия. Излага, че ако се приеме, че клаузите на чл. 11.1.1 от
Договора и чл. 10.2 и 10.3 от Общите условия позволяват на Управителния
съвет на банката да се отклонява от заложения в т.10.3.2 от ОУ механизъм за
определяне стойността на едномесечния ЮРИБОР и на методологията
заложена в чл. 4 от Договора, то същите противоречат на чл. 143 ЗЗП и чл.
58, ал. 2 ЗКИ. В този смисъл намира, че ответникът не се е съобразил с
твърдяната от него формула за изчисление на ГЛП твърда надбавка плюс
едномесечен ЮРИБОР. Счита, че не е предвиден минимален лихвен процент
в договора, а клаузите които предвиждат такъв са неравноправни. Ето защо
счита, че банката е следвало да отчита и драстичното спадане на ЮРИБОР, а
не да изчислява ГЛП в размер на 6.75% без да отчита движението и размера
на едномесечния ЮРИБОР. Така, без основание ответникът бил завишил
годишния лихвен процент спрямо уговореното в договора, като за периода от
20.03.2020 г. до 20.03.2022 г. общо платената от ищцата сума в повече от
това, което би платила при договорения лихвен процент, била 2466.44 евро.
Ищцата продължила да осигурява средства по сметката си за плащане на
вноските в претендирания от банката размер, независимо, че не е съгласна с
неправомерното поведение на ответника. Поддържа, че между страните са
водени производства по отношение изчислението на ГЛП и въпросът не
подлежи на пререшаване. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
3
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Уникредит Булбанк“ АД е
депозирал отговор на исковата молба. Оспорва силата на пресъдено нещо по
водените преди това производства между страните. Поддържа, че по
отношение на анюитетните вноски е фиксиран лихвения процент, както и че
през процесния период същият не е променян. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже че е заплатил на
ответника претендираната в исковата молба като част от месечни вноски по
договор за банков кредит от 12.11.2007 г. за погасяване на договорна
възнаградителна лихва, както и да установи всички възражения в исковата
молба по отношение на чл. 11.1.3 от Договора, както и на всички други
клаузи, които се отклоняват от методологията за определяне на ГЛП в чл. 4 от
Договора.
В доказателствена тежест на ответника е установи наличие на валидно
правоотношение по договор за банков кредит от 12.11.2007 г., основание за
плащане, респ. получаване на сочената парична сума като възнаградителна
лихва по кредита за упоменатия период, изпълнение на всички поети
договорни задължения във връзка с изменението на лихвения процент по
кредита, както и че оспорената клауза от договора за изменение на лихвения
процент /чл. 11.1.3 от Договора/ е договорена индивидуално.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: между страните е сключен Договор за банков кредит №
TR70769425/12.11.2007 г., както и, че договорът и общите условия съдържат
посочените в исковата молба клаузи.
УКАЗВА на страните, че по въпроса за наличието на неравноправни
съдът ще се произнесе служебно.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи
доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
4
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5