НОХД № 432/2016г.
М О
Т И В И:
Против
подсъдимият Д. *** са предявени обвинения за извършени престъпления както
следва:
- по чл.
116 ал. 1 т. 6 и т. 9, вр. чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 от НК за това, че на 26.04.2015г. в гр. Любимец,
обл. Хасково направил опит умишлено да умъртви В.Б.К.
с ЕГН ********** ***, като деянието е останало недовършено по независещи от него причини и е
предумишлено;
-по чл.
131 ал. 1 т. 4 и т. 9 вр. чл. 129 от НК за това, че
на 26.04.2015г. в гр. Любимец, обл. Хасково причинил
средни телесни повреди на повече от едно лице – на А.П.К. с ЕГН ********** ***
две средни телесни повреди, изразяващи се: първата в трайно затруднение в
движението на десен крак, дължащо се на обширен тъканен
дефект и втората изразяваща се в обезобразяване на десния крак, дължащо се на
обширния тъканен дефект и останалия след него груб келоиден белег и по същото време и място причинил на Я.П.В.
с ЕГН ********** *** средна телесна повреда, изразяваща се в постоянно
разстройство на здравето, не опасно за живота, дължащо се на множество чужди
метални тела, набити в меките тъкани на коремната стена, слабините и лявото
бедро, по начин и със средства, опасни за живота на мнозина;
- по
чл. 339 ал. 1 от НК за това, че на 26.04.2015г. в гр. Любимец, обл. Хасково държал огнестрелно оръжие – двуцевна ловна пушка
марка „Збрьовка” с № ******* на цевта и ложата,
калибър 12-ти и 4 /четири/ броя боеприпаси марка „МАСТЕР”, калибър 12-ти без да
има за това надлежно разрешение съгласно чл. 50 ал. 3 от ЗОБВВПИ /”Лицата по
ал. 1 и ал. 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез
закупуване, дарение, замяна или наследство след получаване на разрешение за
придобиване, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено
от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождение на обекта
за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице”/ и
-по чл.
345 пр. 1 от НК на 26.04.2015г. в гр. Любимец, обл.
Хасково при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
„Фолксваген” модел „Пасат” с номер на рама WVWZZZ31ZKE293594
си служил с контролни знаци – 2 /два/ броя български регистрационни табели с
номер ******, издадени за друго моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Фолксваген” модел „Пасат” с номер на рама WVWZZZ31ZKE299973.
Окръжна
прокуратура Хасково след проведеното съдебно следствие намира за безспорно
установено и доказано, че Ф. е извършил престъпленията, за които му са били
повдигнати обвинения. Това се доказвало от съвкупния анализ на всички събрани
по делото доказателства. Пледира за осъдителна присъда по всички деяния.
Предлага за деянието по чл. 116 вр. чл. 115 от НК
наказание от 16 години „лишаване от свобода“, за деянието по чл. 131 вр. чл. 129 от НК – 7 години „лишаване от свобода“, за
деянието по чл. 339 от НК – 5 години „лишаване от свобода“, и за това по чл.
345 – 1 година „лишаване от свобода“. Предлага и уважаване на предявените
граждански искове по преценка на съда.
Повереникът на частните обвинители и
граждански ищци В.Б.К., Я.П.В. и А.П.К. адв. Г.К. се
придържа към заявеното от представителя на обвинението и към анализа на
доказателствата, направени от него. Отбелязва, че и към момента у подсъдимия не
се забелязва никаква критичност към извършеното от него. Пледира за осъдителна
присъда и уважаване на гражданските искове така, както са предявени.
Защитникът
на подсъдимия адв. Е. заема становището за
установеност и доказаност на останалите престъпление
с изключение на това по чл. 116 вр. чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 от НК. За закупуването на пушката от
пазара в Димитровград в показанията си свидетелствал само св. М.. От проведения
следствен експеримент било установено, че подсъдимият е стоял между предната и
задната врата на автомобила на пострадалата В.К.. Установено било, че
пострадалата А.К. е стояла до предния калник на автомобила от страната на
водача. При това положение бил произведен първия изстрел, с който били
причинени две телесни повреди на К.. По делото не било установено кога точно е
произведен втория изстрел. Не било установено дали не са произведени едновременно
двата изстрела и дали В. не е получила уврежданията си от рикоширали сачми. Твърдението
на защитата е, че вторият изстрел е последвал веднага след първия. Отклонението
на ръката държаща пушката от първия изстрел довело до втория без да се променя
местото на подсъдимия. Ако подсъдимият искал наистина да убие В.К. той имал
възможността да го направи в няколко различни момента. При положение, че се е
намирал на няколко метра от нея той можел да го направи още при слизането си от
автомобила, момент, в който и тя е слизала. След това когато се е установил
между вратите на автомобила на К. тя била от другата страна на автомобила.
Подсъдимият спокойно можел да стреля над автомобила, тъй като В.К. стояла на
тротоара и към нея имало видимост. Не било установено кога е презаредил пушката, гилзите не били намерени. С оглед на
това не можело да се твърди, че в последствие е търсил В.К. с намерението да я
убие. Това намерение не било безспорно доказано, поради което предлага по това
обвинение да бъде постановена оправдателна присъда. По останалите обвинения намира
нещата за ясни и категорични. По отношение на гражданските искове предлага
съдът да прецени размера, в който следва да се уважат.
Защитникът
на подсъдимия адв. П. намира обвинителния акт за
лековерно написан. Според него излизало, че подсъдимият и вече бившата му жена В.К.
от м. Февруари 2014г. до деня на инцидента – 26.04.2015г. живеели разделени и
през цялото това време Ф. обмислял как да убие жена си. От обвинителния акт
излизало, че той се постарал максимално да разгласи намеренията. Ако имало
отправени заплахи, те били отправени с цел да принудят К. да се върне при него,
за да отглеждат заедно децата си. Това било правоправно
поведение – да запази семейната клетка. Опитът за постигане на този резултат
бил грешен – чрез насилие и заплахи. Налице били вербални заплахи за убийство,
но това не бил целеният резултат от
подсъдимия. Желанието му било да принуди К. да се върне, а не да я убива. Такова
желание той нямал. Нещата ескалирали, когато след като на посочената дата на
пазара жена му не го поздравила и той тръгнал с пушката да я сплашва и да иска
обяснения, на светофара тя му пресякла пътя като минала на червен сигнал на
светофара. Това довело до вадене на пушката, за да сплаши съпругата си.
Намесата на майката на съпругата му – св. А.К. довело до това, че размахвайки
ръце, причинила произвеждането на изстрел. Отката на пушката след изстрела
отклонил пушката към стъклото на автомобила и вторият изстрел бил произведен
неволно в резултат на отката от първия. Не било налице никакво намерение да се
причиняват телесни увреждания. Било налице невнимателно боравене с оръжие. Налице
било противоречие в събраните на ДП доказателства и тези, събрани на съдебно
следствие. На ДП пътуващите в колата на В.К. били чули, че по телефона към В. е
отправена заплаха, докато в съдебно заседание не твърдели такова нещо. Не бил
доказан умисъл за извършване на престъпление по чл. 116 вр.
чл. 115 от НК. Липсвал умисъл и за телесните увреждания. К. сама била
предизвикала произвеждането на увреждащия я изстрел. В. видяла насочена към В.
пушка и сама застанала на пътя на сачмите. По този начин тя сама се отказала от
конституционното си право на телесна неприкосновеност. Правната квалификация
следвало да бъде следната: по отношение на чл. 116 от НК – оправдаване. По
отношение увреждането на А.К. – липса на умисъл, форма на вината –
непредпазливост, самонадеяно боравене с оръжие. По отношение на увреждането на В.
липсвал всякакъв умисъл, нейното действие не можело да се предположи. По
отношение на В.К. деянието следвало да се квалифицира като опит за нанасяне на
телесна повреда с огнестрелно оръжие. Наказанието, което следвало да получи
подсъдимия трябвало да бъде в размер на 6 години „лишаване от свобода“ по чл.
129 от НК. Гражданските искове били прекомерно завишени по размер и неприлично
високи, предявени били като за убийство.
Подсъдимият
Ф. разбира в какво е обвинена, не се признава за виновен за престъплението по
чл. 116 от НК. Цитира заявеното от адв. Е., че ако е
искал да убие жена си е имал 4-5 положения, при които е можел да стори това.
Твърди, че пушката я намерил около седмица преди случая, когато ходил за риба.
Пробвал я, но тя не стреляла. Дори се учудил, че пушката стреляла, когато А.К.
започнала да размахва ръце. Отправените от него заплахи били с оглед
ситуацията. Негови познати му заявявали, че тъща му иска да омъжва отново
дъщеря си, при което подсъдимият заявявал „те са за трепане“. Не бил отправял
конкретни закани за убийство. За останалите деяния се признава за виновен.
Изразява съжаление за извършеното. Моли за определяне на наказанието при
някакви смекчаващи вината обстоятелства и за по-лека присъда, за стои по-малко
в затвора и да излезе да си гледа децата.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и във връзка с
обясненията на подсъдимия, приема за установено следното:
Подсъдимият Д.Н.Ф. и свидетелката В.Б.К.
били съпрузи. Граждански брак сключили през ****г. От брака им има родени две
деца: К.Д.Ф. с ЕГН ********** и Н.Д.Ф. с ЕГН **********.
В началото нещата между тях били
добре. Ф. обаче закъснявал вечерно време. Когато жена му била бременна с
първата им дъщеря го питала защо закъснява и къде ходи и той и ударил един
шамар. В последствие нещата продължили да се задълбочават, тъй като според св. В.К.
родителите на Ф. се месели прекалено в живота им. Имало и друг случай, когато
подсъдимият ударил жена си. През 2010г. се били скарали и Ф. ударил един шамар
на К.. Тя излязла навън. Ф. я последвал, настигнал я до намираща се наблизо ж.
п. линия, хванал я за косата и започнал да я влачи обратно. След известно време
я пуснал. Случайно минаваща кола качила К. и я
откарала при родителите и. К. поживяла известно време при родителите си. След
една седмица Ф. отишъл да я моли да се върне. Заради децата си К. се върнала да
живее при Ф.. Нещата пак не вървели гладко. Според К. парите не им достигали,
тъй като родителите на Ф. вземали по-голямата част от изкараното от
произвежданата земеделска продукция. През месец Февруари 2014г. двамата съпрузи
се скарали по повод пак на парите. Ф. заявил на К., че трябва да спре да пуши,
за да правят икономии. Той бил мъж и за него било позволено, но тя трябвало да
спре да пуши. К. си събрала багажа и се прибрала при родителите си. Децата им
останали при Ф.. Той не можел да се примири с обстоятелството, че жена му го е
напуснала. Пращал децата като парламентьори да уговарят майка си да се върне.
Понеже не се връщала след известно време отишъл до къщата на родителите на К.. Бащата
на последната го поканил да пият по една ракия. Седнали двамата, пили ракия. Ф.
пискал да говори с К., но тя заявила, че трябва да си ляга, тъй като на другия
ден е на работа и се оттеглила. След известно време майка и я викнала, като и
казала, че съпругът и се е напил и не знаят какво да го правят. В.К. отишла при
него и му казала, че няма намерение да се връща при него и трябва да си тръгва
без да вдига врява. Ф. я хванал за косата и я ударил в масата. Бащата на К. се
опитал да я освободи и се сборичкал с Ф.. Последния хванал майката на К. за
гушата. Стигнало се до сбиване. Накрая викнали братовчед на Ф. /неизвестен по
делото/ да си го откара до тях. След
това подсъдимия продължавал да праща децата си като парламентьори, опитвал се
да звъни на К., но тя не му вдигала телефона. Правела го, тъй когато отговаряла
на обаждането получавала от подсъдимия само обвинения, казвал и че ще отиват
двамата на гробищата. На Бъдни вечер 2014г. Ф. отишъл до дома на К. и я
напсувал за това, че не му вдига телефона. Счупил и таблета
и я ударил. Преди да я удари и заявил: „ти си все още моя жена и ще умреш“.
След това К. подала иск за защита от домашно насилие. Ф. получил съдебна
заповед да не я доближава на по-малко от 5 метра. К. подала и молба за развод.
Бракоразводното дело било насрочено
за 07.05.2015г. Подсъдимият Ф. обаче не
можел да се примири с това, че окончателно ще бъде разделен с жена си. Пращал
децата си при нея да и говорят да промени решението си. На децата заявявал, че
ако не си промени становището, майка им има една седмица срок. След изтичането
на седмицата нищо не се случвало. След това подсъдимият поставял нов седмичен
срок и пращал пак децата си като парламентьори. Започнал да им намеква, че си
търси оръжие, а в последствие намеците били, че има оръжие. Закупил от пазара в
Димитровград ловна пушка двуцевка калибър 12 с частично отрязана цев и четири
патрона за нея. Месец преди случаите – предмет на делото в автомобила си
показал на дъщеря си Н.Ф. патроните. Пред познати подсъдимият започнал да
говори за това, че жена му няма да доживее до деня на развода. В града се
говорело за това, че той си е осигурил оръжие и има намерение да убие жена си,
ако не се върне при него. Тези слухове достигнали и то св. К..
В края на м. Февруари 2015г. Ф.
купил от св. Б. лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рама № WVWZZZ31KE293594 с прекратена регистрация. Св. Хр. Т. бил продал своя
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рама № WVWZZZ31KE299973 с регистрационен номер ****** на свой познат. Последният не
регистрирал автомобила на свое име, а в последствие го продал на подсъдимия. Той от своя страна взел регистрационните
табели на този автомобил и ги поставил на автомобила, закупен от св. Б..
Управлявал този автомобил с регистрационните табели на автомобила на св. Т..
На 26.04.2015г. В.К., заедно с майка
си – А.К., леля си Я.В. и съседката на последната – М.В. ***. Оглеждали дрехи,
а Я.В. си търсела и килим. Харесала си килим и го купила. На пазара бил и
подсъдимият с малката си дъщеря Н.Ф.. Те видели В.К.. Поздрав между двамата
съпрузи не последвал. Ф. отишла да поговори с майка си, а подсъдимият я
изчакал. След като поговорила няколко минути с майка си Ф. се върнала при баща
си. Той бил ядосан от това, че съпругата му не го е поздравила. Питал дъщеря си
дали е видяла майка си. Тя отговорила, че я е видяла. Подсъдимият казал „значи
си я видяла за последно“. Качил дъщеря си в управлявания от него „Фолксваген
Пасат“ и двамата се върнали до жилището на Ф.. Свалил дъщеря си от автомобила,
а от багажника на същия изкарал пушката и я сложил в купето. След това
потеглил. Ф. отишла веднага при по-голямата дъщеря – К.Ф. и и казала да де
обади по телефона на майка си или на баба си, че баща им е тръгнал към тях.
Каката се обадила на майка си и и предала съобщението. Предала, че баща им е
взел пушката и е тръгнал към тях. Четирите жени се качили в автомобила,
управляван от В.К., качили и купения килим на задната седалка и потеглили. В.
споделила какво съобщение е получила. В момента още не били потеглили и докато
си прибирала телефона К. видяла подсъдимия да се задава отсреща с колата си.
Тъй като още не били тръгнали подсъдимият свил покрай черквата към пазара.
Четирите жени потеглили към къщата на Я.В., трябвало да оставят първо килима,
който тя си била купила и след това да се прибират. К. спряла автомобила си
пред вратата на Я.В. и преди още да слязат подсъдимият пристигнал с автомобила
си и спрял пред автомобила на К.. А.К. седяла до управляващата автомобила В.К..
Първата слязла и отишла да отвори пътната врата на Я.В.. През това време от
автомобила си слезнал подсъдимия. В ръцете си държал
пушка, насочена напред и държана в положение за стрелба. Я.В. седяла зад В.К..
Слязла от автомобила и отишла до пътната си врата да остави багажа, който
държала. М.В. слезнала
от задната дясна врата. В.К. видяла слизащия от автомобила си Ф., който
държейки пушка се насочил към автомобила и. Тя слязла от шофьорското место,
минала назад от лявата страна на автомобила, след което покрай задната част на
автомобила минала от дясната му страна. А.В. след като видяла идващия Ф. започнала
да му вика „какво правиш, недей“ и тръгнала да го пресрещне. Ф. подминал
предната лява част на управлявания от К. автомобил. А.К. минала покрай предната
част на автомобила и спряла до левия калник, когато привлякла вниманието му. До
този момент пушката и вниманието на Ф. били насочени към задната дясна част на
автомобила, където била В.К.. Тя се опитвала да набере телефон 112. До нея след
като си оставила багажа отишла и Я.В.. Междувременно А.К. започнала да дърпа
подсъдимия. Той се обърнал към нея и опрял пушката на челото и. След това
отпуснал пушката надолу и стрелял. Снопът на изстреляните сачми попаднал в
дясното коляно и в телесната маса под него на А.К. и тя се строполила на
земята. През това време вече Я.В. била
отишла при В.К. до задната дясна страна на автомобила. Подсъдимият се обърнал
към тях и започнал да вика: „Майка ви ** ***, сега ще ви изтрепя“. Неговото
местоположение било между двете леви врати на автомобила на В.К.. Насочил
пушката към последната и стрелял през задните стъкла на автомобила. В. избутала
В.К., застанала пред нея и и казала да
бяга. Сачмите, които преминали през двете стъкла на автомобила и не били спрени
от разположения на задната седалка килим попаднали в коремната област на В.. В.К.
влязла вътре в двора и от там през оградата се укрила в съседен двор, в който
не живеел никой. Подсъдимият освободил пушката от празните гилзи, презаредил я отново и влезнал в къщата да търси В.. Св. В.
се опитала да затвори вратата и да му попречи, но той я хванал за якето и я
блъснал на тротоара. Минал през дворната врата. Счупил прозореца на входната
врата и отворил същата. В къщата се намирал св. Д.В., който докато да чуе
виковете на А.К. спял. Те го събудили, след това чул и двата изстрела. Тъкмо се
облякъл и видял влизащия в къщата Ф., който държал в двете си ръце пушката,
готова за стрелба. В. питал подсъдимия какво прави, на което последният
отговорил: „Майка ви ** ***, ще ви изтрепя всичките, къде е кака ти“. Свидетелят отговорил, че не знае. С приклада
на пушката Ф. изкъртил вратата за втория етаж. Там била и М.В.. Тя се опитвала
да набере телефон 112. Подсъдимият пак се развикал: „Къде е В., майка ви ** ***,
ще ви трепя“. М. В. си изтървала телефона и му казала, че В. я няма.
Подсъдимият се качил по стълбите, огледал втория етаж на къщата, не намерил
никого и се върнал. Спрял се до Я.В., насочил пушката към нея и и казал: „Трепя
те на място, казвай къде е В.“. Свидетелката започнала да му се моли. Казала
му, че тя е простреляна, сестра и е простреляна, ако убие и В. на кого ще
остави децата, няма да има кой да ги гледа. Подсъдимият я погледнал, блъснал я
и излезнал навън. Качил се в автомобила си, сложил
пушката вътре и потеглил. След около 20 минути В. се обадил на В.К. да и каже,
че Ф. си е тръгнал и тя се появила. Двете простреляни жени били транспортирани
до Бърза помощ. В Свиленград от В. били извадени повърхностните сачми,
останалите останали в нея. Тя била оставена в болницата и била изписана на
28.04.2015г. А.К. останала в болницата 18 дена. Раната и не зараствала. Приета
била в болница в гр. Пловдив, където и била направена пластична операция на
05.06.2015г., след което престояла в болницата още 12 дена. И при двете жени
има останали сачми, които не са извадени от телата им.
В
резултат на прострелването на А.К. са били
причинени две средни телесни повреди
,
изразяващи се: първата в трайно затруднение в движението на десен крак, дължащо
се на обширен тъканен дефект и втората изразяваща се
в обезобразяване на десния крак, дължащо се на обширния тъканен
дефект и останалия след него груб келоиден белег. В
резултат на прострелването на Я.П. В. била причинена средна телесна повреда,
изразяваща се в постоянно разстройство на здравето, не опасно за живота,
дължащо се на множество чужди метални тела, набити в меките тъкани на коремната
стена, слабините и лявото бедро. И на двете жени телесните увреждания са
причинени по начин и със средства, опасни за живота на мнозина.
След като се оттеглил от къщата на Я.В. подсъдимият
отишъл съседно село, купил си цигари и кафе и се чудел какво да прави. Обадил
се на свой роднина полицай, за да разбере какъв е резултата от неговите
действия. В момента полицията била задействана да го търси. Полицаят му
отговорил, че няма убити хора и е по-добре да се прибере. Подсъдимият скрил пушката както си била
заредена в храсталаци, обадил се по телефона, че се предава, бил пресрещнат от
автомобил на полицията и заловен.
С Решение по образуваното дело № 84/2015г.
на РС Свиленград по подадената молба за разтрогване на брака съдът е прекратил
брака и е предоставил упражняването на родителските права на майката. Решението
е влязло в сила на 12.06.2015г. С Решение по същото дело, влязло в сила на
10.08.2015г. е било възстановено предбрачното фамилно
име на вече бившата съпруга – в.К..
Съдът намира, че така описаната фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства, ценени в своята
съвкупност. Изолирана остава застъпената от подсъдимия и от защитата му теза,
която съдът намира за защитна. За намерението подсъдимият да се снабди с пушка
свидетелства дъщеря му Н.Ф.. Тя дори твърди, че месец преди случилото се на
26.04.2015г. баща и е показвал патрони в автомобила. Това оборва тезата на
подсъдимия, че е намерил пушката седмица преди случая. Св. М. заявява, че
непосредствено след задържането му подсъдимият му заявил, че е закупил пушката
от пазара в Димитровград за 400 лева. Моментът е бил сюблимен – било е
непосредствено след извършване на деянията и непосредствено след задържането
му. Ф. се е предал след като се е уверил, че няма убити хора и неблагоприятните
последици за него за него няма да са толкова фрапиращи. Съобщено му е било, че
има увредени лица, но към момента не са били ясни реалните последици. При това
положение нормално е деецът да се стреми да избегне влошаване на положението си
и да съдейства, като демонстрира откровеност. Не може да не се отчита, че той
също е бил повлиян от случилото се. Откровеността му е стигнала до там, че е
заявил на св. М., че е имал намерение да убие К. и сега ако има възможност пак
би го направил. Тези показания не са изолирани. В.К. твърди, че из града се
носели слухове за това, че Ф. си е набавил оръжие и се готви да убие съпругата
си. Тя отказа да назове източника си на информация, но св. М. заяви, че този
слух на полицията също е бил известен. Св. В. твърди, че в кафенето, където си
пиел кафе също се говорело за това, че Ф. има оръжие и има намерение да убива
жена си. Към това следва да се насложат извършените действия. Подсъдимият е
мълчал преди първия изстрел, с който е наранил А.К.. След това обаче преди да
стреля втори път е започнал да псува и да отправя закани, че ще избие всички.
Той е бил убеден, че всички роднини на жена му настройват последната против
него и за това заканите са били против всички. След втория изстрел, когато е
влезнал в къщата на В. да търси В.К. е продължавал да псува, да търси В.К. и да
заплашва всички с убийство. Действията които е извършил, и фактически и
вербално са били продължение на предварително взетото решение да убие съпругата
си, за да не се стигне до бракоразводно дело. Налице е бил предварителен
умисъл, налице е била подготовка за извършване на престъплението – набавяне на
ловна пушка и боеприпаси. Извършеното деяние се явява предумишлено, извършено с
пряк умисъл.
Всички
възражения на защитата могат да бъдат оборени. Адв. Е.
твърди, че не са били намерени гилзите от изстреляните патрони. Гилзите са
намерени и описани в протокола за оглед, местото им е посочено на фотоалбума,
придружаващ посочения протокол. Това е индиция, че на
това место подсъдимият е освободил пушката от празните гилзи, заредил я нови
два неизстреляни патрона и тогава е продължил със заредено оръжие да търси В.К..
Намерениато да я убие е било явно демонтрирано.
Възражението за това, че вторият изстрел е произведен неволно вследствие отката
на пушката следва да се има предвид заявеното и от В. и от В.. И двамата между
първия и втория изстрел за чули псувни и закана за убийство на всички. Вярно е,
че и останалите свидетелски показания са в насока, че изстрелите са били един
след друг в кратък интервал от време. През този интервал обаче е била налице словестната заплаха и едва след това е последвал втория
изстрел. Това говори за целенасочено извършено човешко действие, а не за
неволен изстрел. Неоснователно е и възражението, че подсъдимият на няколко пъти
е имал възможност да стреля по В.К. и не го е направил. Още от слизането му от
автомобила пушката е била насочена към нея. Промяна в позицията на пушката е
последвала, след като А.К. е започнала да го дърпа. Самата тя не твърди такова
нещо в показанията си, но дъщеря и В.К. го споменава. А.К. е била до толкова
объркана от случилото се и последиците му, че в показанията си на няколко пъти
заявява, че е минала ту отпред, ту отзад на автомобила. Подкрепено от
свидетелските показания и от проведения следствен експеримент е преминаването и
покрай предницата на техния автомобил. След като е прострелял А.К. подсъдимият
е отправил заканите си към всички и е стрелял през задните стъкла на
автомобила. За него е било без значение дали ще стреля над автомобила или през
него. Тук следва да се отбележи неоснователността на възражението на
подсъдимия, че не е бил прикладвал пушката, от което
следвал извода, че не е стрелял целенасочено. Прикладването,
т.е. опирането на приклада на пушката на рамото на стрелеца се прави с цел
стабилизирането и и даване възможност на същия да се прицели в цел, която се
намира на по отдалечено разстояние. В случая говорим за стрелба по цел, която е
на няколко метра. За това изобщо не е необходима прицелна стрелба. Достатъчно е
насочването на пушката в посоката към целта. Това е направил подсъдимия. Чисто
теоретично следва да се отбележи, че вдигането на пушката за стрелба над
автомобила изисква вдигането и до нивото на главата на стрелеца и ако не е
опряна на рамото това е неудобна поза за стрелба. Обратно, насочената напред
пушка, държана с две ръце на нивото на хълбока дава стабилна позиция за стрелба
по близка цел. Свидетелките очевидки не съобщават данни как е била държана
пушката: с една или с две ръце. Стреса в момента им е бил в повече и не са
обърнали внимание на това обстоятелство. Св. В. обаче в показанията си твърди,
че когато подсъдимият е влезнал в къщата му е държал пушката с две ръце. На
снимките, придружаващи проведения следствен експеримент подсъдимият показва как
държи пушката с една ръка. При това положение е възможно при изстрел от
последвалия откат пушката да се вдигне леко. Отката е силен, но не следва да се
пропуска, че пушката е оръжие с дълга, съответно тежка цев. Това затруднява
вдигането и от отката. Видно от снимка № 12 обаче /л. 104/ пушката е с два
спусъка, по един за всяка цев, разположени един зад друг. Дори да е имало
откат, пръстът на спусъка, който е натиснат би си останал там и не би произвел
изстрел от другата цев. Всичко това, наред със споменатите отправени заплахи
както бе посочено води до извода, че е доказано по безспорен начин, че деецът е
действал с намерението да убие В.К.. Възражението на адв.
Е., че не е установено дали В. не е простреляна от рикоширали сачми съдът
намира за неоснователно. Дори да се предположи, че вторият изстрел е бил надолу
по-голямата част от сачмите биха се забили в терена на пътя. Ако някоя
рикошира, би се ударила в пода на автомобила. Тези сачми, които подминат пода
на автомобила биха причинили увреждане в долната част на краката на двете жени,
каквито наранявания няма. Налице са очевидци, които свидетелстват за това, че
вторият изстрел е през задните прозорци на автомобила, счупените стъкла на
автомобила потвърждават това. Не се установи от друг източник освен от
обясненията на подсъдимия В.К. да е засичала пътя на подсъдимия на светофар,
което е довело допълнително до проява на гняв от негова страна. Според
показанията на свидетелката те още не са били тръгнали, когато тя видяла
неговата кола и понеже не били тръгнали още той завил зад черквата. Що касае
възражението, че има противоречие досежно твърденията
на пътуващите в автомобила на В. какво са разбрали от нея за съобщението от
голямата и дъщеря нормално е с течение на времето някои събития да се забравят.
Въпреки това св. В. в съдебно заседание възпроизвежда това, което и е съобщила В.
и то е отразено в протокола от съдебно заседание. Потвърждава се и от св. В.К..
С оглед на това и това възражение на защитата се явява неоснователно.
Досежно прострелването на А.К. съдът
намира деянието също за умишлено извършено. Подсъдимият е целял предизвикване
на смъртта на В.К.. А.К. му се е явила като пречка за осъществяне
на намерението му и той е елиминирал пречката по най-лесния начин – прострелял
я. Това има отношение и към посочените възможности по-напред да стреля по В. –
явила се е пречка за това. Следва да се има предвид и обстоятелството, че деецът
не е бил притеснен от липсата на боеприпаси, за да се стреми само и единствено
да простреля жена си. Освен двата патрона в пушката, той е носел още два. Видно
от отправяните заплахи преди като слухове, а в момента и като вербално изразени
от него заплахи, че ще избие всички, прострелването на Я.В. следва да се
преценя, че е извършено при евентуален умисъл. Той е стрелял по жена си. Там е
била и В.. До колкото пушката изстрелва сачми, които се разпръскват с
увеличаване на разстоянието подсъдимият е съзнавал, че може да нарани и нея.
Той се е съгласявал с този резултат и му е било безразлично, че ще се получи
такъв резултат. Тук следва да се отбележи, че е неоснователно заявеното от адв. П., че В. сама е застанала на пътя на сачмите и деецът
не следва да носи отговорност. Ако тя не е била избутала В.К. и да застане пред
нея поражения биха получили и двете. Ф. е стрелял към две стоящи една до друга
жени с ясното съзнание, че може да простреля и двете. Нещо повече, вербално
отправената заплаха е била, че ще избие всички. При това положение за безспорно
съдът намира, че причиненото увреждане на Я.В. е станало при условията на
евентуален умисъл.
Досежно извършването на престъпленията
по чл. 339 от НК и чл. 345 от НК нито защитата, нито подсъдимият имат
възражения. Безспорно установено е наличието на огнестрелно оръжие у подсъдимия
и държането му /дори и използването му/ без правно основание. Прави се опит да
се заяви, че пушката е намерена случайно в по-малко от седмичен срок от преди
инцидента и е било налице намерение да я предаде на МВР. С оглед последващата и употреба това възражение се явява
безсмислено. Случаят не би могъл за намерено и непредадено в срок оръжие. Следва
да се припомнят изложените слухове, възприети от свидетели по делото и
виждането на патроните от дъщеря му Н.Ф. месец преди случилото се. Деянието е
доказано от обективна страна. От субективна страна е умишлено. Подмяната на
регистрационните номера на автомобилите е целенасочена човешка дейност, ерго извършено е при пряк умисъл. От обективна страна е
безспорно доказано.
Посегателството
срещу човешкия живот е едно от най-тежките престъпления, предвидени в
българския наказателен кодекс. Убийството представлява отнемане на най-висшето
човешко благо - живота. Правото на живот е основното човешко право и
посегателството срещу него се явява най-тежкото престъпление. Няма деяние по-укоримо от това.
За това и за деянието са предвидени едни от най-тежките наказания,
предвидени в НК. Наличието на всяко от квалифициращите обстоятелства, визирани
в чл. 116 от НК го превръща в най-тежкото, за което законодателят е предвидил
три варианта на наказание, включително и най-тежкото възможно - доживотен
затвор без замяна.
Посегателството
срещу телесния интегритет на човека, което не е завършило със смърт също е
тежко престъпление според НК. Причинените в случая средни телесни повреди са
такива, които не са ограничени с времеви интервал, а ще дават отражение на
пострадалите до като са живи. Следва да се има предвид, че понякога
изпълнителното деяние за причиняването на телесните повреди е същото, каквото е
и при причиняването на смърт, но квалификацията на деянието и наказанието за
него се различават единствено от настъпилия резултат.
При така приетите фактически положения съдът
намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна следните
престъпни състави :
- по
чл. 116 ал. 1 т. 6 и т. 9, вр. чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 от НК за това, че на 26.04.2015г. в гр. Любимец,
обл. Хасково направил опит умишлено да умъртви В.Б.К.
с ЕГН ********** ***, като деянието е останало недовършено по независещи от него причини и е
предумишлено;
-по чл.
131 ал. 1 т. 4 и т. 9 вр. чл. 129 от НК за това, че
на 26.04.2015г. в гр. Любимец, обл. Хасково причинил
средни телесни повреди на повече от едно лице – на А.П.К. с ЕГН ********** ***
две средни телесни повреди, изразяващи се: първата в трайно затруднение в
движението на десен крак, дължащо се на обширен тъканен
дефект и втората изразяваща се в обезобразяване на десния крак, дължащо се на
обширния тъканен дефект и останалия след него груб келоиден белег и по същото време и място причинил на Я.П.В.
с ЕГН ********** *** средна телесна повреда, изразяваща се в постоянно
разстройство на здравето, не опасно за живота, дължащо се на множество чужди
метални тела, набити в меките тъкани на коремната стена, слабините и лявото
бедро, по начин и със средства, опасни за живота на мнозина;
- по
чл. 339 ал. 1 от НК за това, че на 26.04.2015г. в гр. Любимец, обл. Хасково държал огнестрелно оръжие – двуцевна ловна
пушка марка „Збрьовка” с № ******* на цевта и ложата,
калибър 12-ти и 4 /четири/ броя боеприпаси марка „МАСТЕР”, калибър 12-ти без да
има за това надлежно разрешение съгласно чл. 50 ал. 3 от ЗОБВВПИ /”Лицата по
ал. 1 и ал. 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез
закупуване, дарение, замяна или наследство след получаване на разрешение за
придобиване, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено
от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождение на
обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице”/ и
-по чл.
345 пр. 1 от НК на 26.04.2015г. в гр. Любимец, обл.
Хасково при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
„Фолксваген” модел „Пасат” с номер на рама WVWZZZ31ZKE293594
си служил с контролни знаци – 2 /два/ броя български регистрационни табели с
номер ******, издадени за друго моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Фолксваген” модел „Пасат” с номер на рама WVWZZZ31ZKE299973.
Причини
за извършване на престъпленията – принизени морално-волеви задръжки, следствие
на влошени отношения между двамата съпрузи, наличие на остатъчно ориенталско
разбиране за взаимоотношенията в семейството, при които на мъжа всичко е
позволено, а жената следва да се ограничава.
Подсъдимият е завършил ***** образование. **** с ** ***. Неосъждан към
момента на инкриминираните деяния. С изградени трудови навици, работещ на
моменти и по трудов договор и земеделие в лично стопанство. Това са
обстоятелства, които следва да се ценят като смекчаващи вината обстоятелства.
Като
прецени степента на обществената опасност на деянията и данните на личността на
подсъдимия съдът намери, че всяко от деянията следва да се преценя по отделно.
Деянието по чл. 116 ал. 1 т. 6 и т. 9 вр. чл. 115 от НК следва да се разглежда през призмата на
чл. 18 ал. 1 от НК. Законодателят в чл. 58 б. „а“ от НК е предвидил
възможността за приложение на чл. 55 от НК, когато се касае за опит при
съобразяване на всички условия по чл. 18 ал. 2 от НК. В конкретния случай
деецът е направил всичко за постигане на престъпния резултат: набавил си е
оръжие, отишъл е да автомобила, в който е била В.К., насочил е пушката към нея,
прострелял е А.К., която му е пречела, стрелял е в посоката, в която е била
жена му, презаредил е пушката, предприел е
преследване и издирване на жена си. Независещите от него обстоятелства, които
са му попречили са А.К., Я.В. и бягството на В.К.. В случая съдът намери, че ще
следва да приложи чл. 55 от НК и да слезе под предвидения минимум на
наказанието за конкретното деяние от 15 години. С оглед обстоятелството, че той
е направил всичко зависещо от него без да се поколебае съдът намира, че размера
на това наказание не следва да слиза под 10 години „лишаване от свобода“.
Следва да се спомене, че приетото като доказателство благодарствено писмо от
командването на поделението, където е служил не може да се цени като смекчаващо
вината обстоятелство. Това е било в значително по-ранен период от живота му,
когато не е бил женен, не е имал семейни ангажименти и отговорности. Посочения
размер на наказанието съдът намира за справедлив и достатъчен на поправяне на
дееца.
По
отношение на деянието по чл. 131 ал. 1 т. 4 и т. 9 вр.
чл. 129 от НК съдът намери, че наказанието следва да бъде определено при
условията на чл. 54 от НК. Налице са две квалификации, утежняващи деянието. Те
обаче са включени в състава на същото и не могат да се ценят като утежняващи. При
индивидуализация на наказанията му, съдът прие наличие на превес на смекчаващи вината и съответно отговорността
обстоятелства –човек на средна възраст, с чисто съдебно минало, с утвърдени
трудови навици. Като утежняващо обстоятелство може да се цени множествеността
на извършените деяния. За справедливо съдът определи наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от 4 години.
Досежно престъплението по чл. 339 ал. 1 от НК съдът намери,
че ще следва да определи наказанието също при условията на чл. 54 от НК. Налице
са посочените по-горе смекчаващи вината и отговорността обстоятелства. Като утежняващо
и тук следва да се посочи множествеността на извършените действия. Това
обстоятелство е утежняващо не на деянието, а на дееца. При превес на
смекчаващите вината и отговорността обстоятелства съдът намери, че следва да
определи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години.
Наказанието по последното деяние – това по чл. 345 от НК следва да се
определи също при условията на чл. 54 от НК, при превес на смекчаващите вината
и отговорността обстоятелства /посочени по-горе/. За справедливо наказание за
това деяние съдът определи „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца.
От
всички определени наказания съдът определи едно общо наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 10 /десет/ години, което съгласно разпоредбите на ЗИНЗС
следва да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Така
определеното наказание по вид, размер и условия на изтърпяване напълно отговаря
на извършеното и на обществената
опасност на дееца и изцяло ще осъществи целите на личната и генерална превенция
на закона.
Подсъдимият
е държал пушката с средство за извършване на част от престъпленията без правно
основание и не по установения от закона ред. Поради това съдът отне в
полза на държавата
пушка “Збрьовка”, с № ******* на цевта и на ложата,
както и двата броя регистрационни табели с № ******.
Съдът
постанови автомобилът, ползван от подсъдимия да бъде върнат на собственика му
по документи Х.Т.Т..
По
предявените граждански искове
По делото против подсъдимия бяха предявени и
приети за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански искове за
неимуществени вреди от пострадалите В.Б.К. за сумата в размер на 100 000
лв., ведно с лихви и разноски, считано от момента на увреждането, от А.П.К. за
сумата от 70 000 лева, ведно с лихви и разноски и от Я.П.В. за 50 000
лева, ведно с лихви и разноски.
А.П.К. е
получила вследствие прострелването и от подсъдимия увреждане на коляното и
отнемане на мускулна маса от крака под коляното, която не е възстановима.
Наложило се е на същата да бъде правена пластична операция, за да бъде спасен
крака. И в момента той не е пълноценен крак и в него има останали 79 сачми.
Получените две средни телесни повреди от пострадалата са: трайно затруднение в
движението на десен крак, дължащо се на обширен тъканен
дефект и втората, изразяваща се в обезобразяване на десния крак, дължащо се на
обширния тъканен дефект и останалия след него груб келоиден белег. Не става въпрос за телесна повреда, която
ще отшуми с течение на времето. Това състояние ще остане до края на живота на
пострадалата, поради което съдът реши да уважи този граждански иск в пълно предявения
му размер – 70 000 лева.
На Я.П.В. е причинена една средна
телесна повреда, изразяваща се в постоянно разстройство на здравето, не опасно
за живота, дължащо се на множество чужди метални тела, набити в меките тъкани на
коремната стена, слабините и лявото бедро. Следва да се прецени освен
получената средна телесна повреда и ужаса, който е изживяла жената при
прострелването си, в последствие при заплахата и с убийство, за да каже къде се
е скрила В.К.. И при тази пострадала не става въпрос за телесна повреда, която
може да отшуми с течение на времето. Това състояние ще остане до края на живота
и, дори е възможно влошаване, ако сачмите започнат да се движат. За справедлив
размер за овъзмездяване на получените увреждания,
болки и страдания съдът намери, че е достатъчна сумата от 40 000 лева. За
тази сума бе осъден подсъдимия, като иска за горницата до пълно предявения му
размер от 50 000 лева като неоснователен бе отхвърлен.
По
отношение на В.Б.К. е извършено най-тежкото престъпление – опит за убийство. Тя
обаче е останала без физически увреждания, получила е само емоционални
сътресения. За овъзмездяване на същите съдът намери,
че ще са достатъчни 15 000 лева. За тази сума бе осъден подсъдимия, а за
горницата до пълно предявения иск от 100 000 лева искът като неоснователен
бе отхвърлен.
Подсъдимия бе осъден да заплати направените по делото разноски, държавна
такса върху уважената част на гражданските искове и адвокатско възнаграждение
за повереника на гражданските ищци и частни
обвинители.
По
горните съображения съдът постанови присъдата си.
Председател: Член – съдия: