№ 713
гр. Стара Загора, 14.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501770 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по частна жалба от 04.10.2021г.
, подадена от Д. В. В. срещу Определение № 1028 от 20.09.2021г.,
постановено по гр.д. № 2700/2021г. по описа на Старозагорския районен съд,
с което се прекратява производството по делото поради недопустимост на
иска; присъдени са разноски.
Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното
определение, поради което го обжалва в срока като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Излага съображения, че с решение на РС-
Стара Загора бил обявен за нищожен поради привидност договора за
продажба на процесния имот и по тази причина длъжникът Д.М. Д. не бил
собственик на имота. Привидната сделка като нищожна, нямала действие не
само за страните но и за третите лица и не можело да бъде санирана.
Възбраната вписана върху нищожна сделка нямала действие за имота,
предмет на сделката. Според частният жалбоподател искът по чл. 440 ГПК не
можело да се свързва с чл. 453 ГПК, а следвало да се приложи чл. 433, ал.1 т.7
ГПК и изп. производство да се прекрати с постановление. Счита, че има
правен интерес от водене на иска и постановеното определение било отказ от
правораздаване.
Моли да се отмени определението и да се постанови делото да се
разгледа по същество. Моли да се отмени определението и в частта за
разноските на ответника.
В постъпилия писмен отговор другата страна „Ф.г.*“ ООД гр.С.З., чрез
адв. И.З. взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира
разноски.
В срока не е постъпил писмен отговор от Д.М. Д..
1
По делото е приложена и частна жалба от „Ф.г.*“ ООД, гр.С.З. против
Определение № 361 от 16.06.2021г., постановено по гр.д. № 2700/2021г. по
описа на Старозагорския районен съд, с което се допуска обезпечение на
иска. Доколкото производството по обжалване на допуснато обезпечение на
иска е самостоятелно, тази частна жалба следва да се докладва на
председателя на ОС – Стара Загора, след влизане в сила на определението по
настоящото дело, за образуване в отделно производство.
Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания,
становището на другата страна и провери допустимостта й намери за
установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу
подлежащ на обжалване акт, от лице, които има право на жалба.
С обжалваното определение Старозагорския районен съд е прекратил
производството по делото поради недопустимост на иска. Изложил е
съображения, че по силата на чл.440 ал.1 ГПК, всяко трето лице, чието право
е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че
имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не
принадлежи на длъжника. Според районният съд този иск е отрицателен
установителен и за предявяването му е необходимо наличието на правен
интерес, който се преценява конкретно. Третото лице, чиито права са
засегнати от изпълнението, може да предяви предвидения в чл.440 ГПК
отрицателен установителен иск във всички случаи, когато са налице
предвидените в хипотезата на правната норма предпоставки за това с
изключение на случаите, когато спорът за принадлежността на правото е
предмет на вече висящо исково производство, съответно е разрешен със сила
на присъдено нещо или защитата му успешно е реализирана чрез друг
предвиден в закона способ - чл.435 ал.4 ГПК. В настоящия случай
производството по гр.дело №309/2020г. по описа на PC Ст.Загора, за
обявяване на нищожен, поради привидност на Договор за продажба на
недвижим имот от 25.02.2015г., обективиран в нотариален акт №49 дело
№898/2015г. се е провело, съответно исковата молба и решението са вписани
след вписването на наложената възбрана. Така по правилата на чл.452 ГПК и
чл.453 ГПК правата на третото лице са непротивопоставими на взискателя и
присъединените кредитори. Тази непротивопоставимост се изразява в
правото им да се удовлетворят от цената на възбранения имот, независимо че
към деня на изпълнението той вече не е собственост на длъжника. Затова
дори и да се уважи иска на третото лице по чл.440 ал.1 ГПК, то съдебното
решение няма да произведе целения правен ефект - прекратяване на
изпълнението върху имота по чл.433 т.7 ГПК. Според съда, преценката за
допустимостта на иска не е ограничена само до визираните в тълкувателното
решение предпоставки, а обхваща и други обстоятелства, които имат
значение за съществуването на правен интерес. Представената справка на
2
Служба по вписвания С.З. касаеща процесния недвижим имот обосновава
извода, че по отношение на процесния имот е била наложена и вписана по
изпълнителното дело възбрана, предшестваща вписването на исковата молба
и решението, на което ищецът основава право си на собственост. С оглед на
изложеното съдът е намерил, че за ищеца не е налице правен интерес от иска
по чл.440 ал.1 ГПК, поради което той се явява недопустим.
Въззивната инстанция споделя съображенията на районния съд.
Производството е образувано по искова молба от Д. В. В. против „Ф.г.*“
ООД С.З. и Д. М. Д. с правно основание чл.440 ГПК. Ищецът твърди в
исковата си молба, че съгласно Нотариален акт №115 от 2003г. и влязло в
сила Решение по гр.дело №309/2020г. на Районен съд Стара Загора, вписано в
АВ при PC Стара Загора Акт 22 т. 1/12.01.2021г. е собственик на следния
недвижим имот: Урегулиран поземлен имот - Дворно място находящо се в
село Б., *** с площ от 695кв.м. и съставляващо УПИ Ш-222 в кв.24 по плана
на селото, заедно с построените в него Жилищна сграда със застроена площ
от 171кв.м., гараж със застроена площ 32кв.м. и подобренията в дворното
място, при граници на имота: улица,УПИ ХУШ-203,УПИ П-204, УПИ XVII-
205, УПИ VI-217, УПИ IV-223. Твърди, че ЧСИ М. рег.№868 с район на
действие ОС Стара Загора, е образувала изп.дело №20198680400399/2019г.
със страни: взискател „Ф.г.*" ЕООД и длъжник Д. М. Д.. Като способ за
изпълнение, по изп.дело №20198680400399/2019г. ЧСИ е насрочил публична
продан на част от собствения му описан по-горе имот. Цялото му дворно
място с подобренията било изнесено на публична продан, с изключение на
жилищната сграда.
Ищецът сочи, че по безспорен начин, с влязло в сила решение било
установено, че е собственик на целия имот, а не само на жилищната сграда.
Решението било вписано по надлежния ред в Агенцията по вписванията,
отразено в Имотния регистър. Ищецът лично представил решението по гр.д.
№309/20219г.на PC Стара Загора на ЧСИ, но той не се съобразил с него. Така
без да има отношение нито към взискателя, нито към длъжника по изп.дело
№20198680400399/2019г., неправомерно имотът му бил изнесен на публична
продан.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.440 ГПК да
признае за установено по отношение на „Ф.г.*" ООД и Д. М. Д., че
имуществото, върху което е насочено изпълнението: Поземлен имот с площ
от 695кв.м. находящ се в село Б., ***, за който е отреден УПИ 111-222 в кв.24
по плана на селото, при граници: УПИ ХУШ-203,УПИ II-204, УПИ XVII-205,
УПИ VI-217, УПИ IV-223, ведно с масивна ограда ограждаща поземления
имот и ведно с постройките в него: басейн, масивен гараж със застроена площ
21кв.м., по изп.дело №20198680400399/2019г. на ЧСИ М. с рег.№868 с район
на действие Окръжен съд Стара Загора, не принадлежи на длъжника Д. М.
Д..
Ответниците „Ф.г.*“ ООД С.З. и Д. М. Д. са представили писмени
3
отговори в срока по чл.131 ГПК, в които всеки от тях е взел становище за
недопустимост на предявения иск.
От представеното решение по гр.дело №309/2020г. по описа на PC
Ст.Загора, вписано в АВп, Служба по вписванията С.З. на 22.01.2021г. е
видно, че със същото е обявен за нищожен, поради привидност Договор за
продажба на недвижим имот - Дворно място, находящо се в с.Б., *** с площ
от 695 кв.м. и съставляващо УПИ Ш-222 в кв.24 по плана на селото, заедно е
построените в него Жилищна сграда със застроена площ от 171 кв.м. и гараж
със застроена площ 32 кв.м., при граници на имота: улица, УПИ XVIII-203;
УПИ II-204; УПИ XV1I-205; УПИ VI-2017; УПИ IV-223, сключен с
Нотариален акт с вх.рег.№1835/25.02.2015г., акт №49, том V, дело
№898/2015г. по описа на Служба по вписвания гр.С.З., между Д. В. В., като
продавач от една страна и Д.М. Д., от друга страна като купувач. Съгласно
представената справка на Служба по вписвания С.З. касаеща процесния
недвижим имот, исковата молба по гр.дело №309/2020г. по описа на PC
Ст.Загора е била вписана на 19.02.2020г. От справката е видно също, че по
отношение процесния имот по изп.дело №20198680400399 на ЧСИ М. е
вписана възбрана на 02.09.2019г., както и че тази възбрана е предшествана от
други такива, вписани през 2015г. и 2016г.
По силата на чл.440 ал.1 ГПК всяко трето лице, чието право е засегнато
от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху
което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на
длъжника. Този иск е отрицателен установителен и за предявяването му е
необходимо наличието на правен интерес, който се преценява конкретно.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017г. на ВКС по тьлк.дело
№3/2015г., ОСГТК, третото лице, чиито права са засегнати от изпълнението,
може да предяви предвидения в чл.440 ГПК отрицателен установителен иск
във всички случаи, когато са налице предвидените в хипотезата на правната
норма предпоставки за това с изключение на случаите, когато спорът за
принадлежността на правото е предмет на вече висящо исково производство,
съответно е разрешен със сила на присъдено нещо или защитата му успешно е
реализирана чрез друг предвиден в закона способ - чл.435 ал.4 ГПК. Даденото
в това решение разрешение обаче не предвижда хипотезата, при която върху
имота е била наложена възбрана, а това обстоятелство има значение за
правния интерес на третото лице от иск по чл.440 ал.1 ГПК. В настоящия
случай производството по гр.дело №309/2020г. по описа на PC Ст.Загора, за
обявяване на нищожен, поради привидност на Договор за продажба на
недвижим имот от 25.02.2015г., обективиран в нотариален акт №49 дело
№898/2015г. се е провело, съответно исковата молба и решението са вписани
след вписването на наложената възбрана върху същия недвижим имот в полза
на взискателя по изп. дело. По правилата на чл.452 ГПК и чл.453 ГПК,
правата на третото лице са непротивопоставими на взискателя и
присъединените кредитори. Тази непротивопоставимост се изразява в
4
правото им да се удовлетворят от цената на възбранения имот, независимо че
към деня на изпълнението, той вече не е собственост на длъжника. Затова
дори и да се уважи иска на третото лице по чл.440, ал.1 ГПК, съдебното
решение няма да произведе целения правен ефект - прекратяване на
изпълнението върху имота по чл.433 т.7 ГПК. Това означава, че преценката за
допустимостта на иска не е ограничена само до визираните в тълкувателното
решение предпоставки, а обхваща и други обстоятелства, които имат
значение за съществуването на правен интерес. Представената справка на
Служба по вписвания С.З. касаеща процесния недвижим имот обосновава
извода, че по отношение на процесния имот е наложена и вписана по
изпълнителното дело възбрана, предшестваща вписването на исковата молба
и решението, на което ищецът основава право си на собственост. С оглед на
изложеното съдът намира, че за ищеца не е налице правен интерес от иска по
чл.440 ал.1 ГПК.
Предвид гореизложеното съдът намира, че правилно районния съд е
прекратил производството по делото, тъй като предявения иск се явява
недопустим. Подадената частна жалба се явява неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение. Постановеното определение като правилно,
следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.4 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника „Ф.г.*“ ООД С.З. направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 675 лв.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК,
Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1028 от 20.09.2021г., постановено по
гр.д. № 2700/2021г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА Д. В. В., ЕГН **********, с.Б., *** да заплати на „Ф.г.*“
ООД С.З., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.З., ***,
представлявано от Д.Д.Г.-П., направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 675лв.
Постъпилата частна жалба от „Ф.г.*“ ООД, гр.С.З. от 03.11.2021г.
против Определение № 361 от 16.06.2021г., постановено по гр.д. №
2700/2021г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се допуска
обезпечение на иска да се докладва на председателя на ОС – Стара Загора,
след влизане в сила на определението по настоящото дело, за образуване в
отделно производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от
5
връчването му на страните, с частна жалба пред ВКС гр.София, при наличие
на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6