№ 44124
гр. София, 10.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110119325 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Предявени са искове от Т. Х. М., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ********,
срещу **********, ***********, седалище и адрес на управление: гр. София,
*********, както следва:
1. за прогласяване нищожност на договор за предоставяне на поръчителство №
4306019 от 03.11.2021 г., сключен между страните по делото във връзка с договор за
паричен заем № 4306019 от 03.11.2021 г., сключен между ищеца и ***********, а
именно:
- по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК – поради
противоречие със закона;
- по чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК – поради липса на основание като
обезпечаващ нищожна сделка,
- по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – като противоречащ на добрите нрави, както и
2. по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – за осъждането на ответника да заплати сумата
50 лв. – частично от вземане в общ размер на 1500 лв., представляващо недължимо
платена сума по нищожен договор за предоставяне на поръчителство № 4306019 от
03.11.2021 г., сключен между страните по делото, ведно със законната лихва от
11.04.2023 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 03.11.2021 г. между него и *********** бил сключен
договор за паричен заем № 4306019, по силата на който последният предоставил на
ищеца заем в размер на 2500 лв. Съгласно чл. 4 от договора за паричен заем, следвало
да осигури обезпечение под формата на: две физически лица – поръчители, които да
отговарят на различни условия; банкова гаранция или одобрено от заемодателя
дружество – гарант, което предоставяло гаранционни сделки. Сочи, че във вр. с чл. 4 от
договора за паричен заем, на същата дата сключил с ********** договор за
1
предоставяне на поръчителство № 4306019, по силата на което ответното дружество
поело задължение да обезпечи пред *********** задълженията на заемателя, а
последният – да заплати на ответника възнаграждение, чието плащане било разсрочено
заедно с месечната вноска по договора за заем, а *********** било овластено да
приеме плащането на възнаграждението за ответника. Ищецът твърди, че е платил
изцяло възнаграждението по този договор. Излага, че договорът за паричен заем
представлява договор за потребителски кредит и попада в обхвата на ЗПК, а договорът
за предоставяне на поръчителство е акцесорен на него, поради което действието му е
предпоставено от валидността на договора за кредит или отделни негови клаузи, още
повече че договорът за кредит и договорът за поръчителство са подписани от едно и
също лице в качеството му на представляващ заемодателя и гарантиращото дружество,
а кредиторът и ответникът са свързани лица, защото собственик на капитала на ******
е дружеството-кредитор, поради което двете правоотношения следва да се разглеждат
съвместно. Развива подробни съображения за нищожност на договора за паричен заем.
Счита, че изискванията на чл. 4 от договора за кредит са неотменими изисквания
за получаване на кредита, като на практика потребителят е бил лишен от избор дали да
предостави обезпечение и какво да бъде то, а към него са поставени изначално
неизпълними изисквания. С оглед предвидените възможности единствената достъпна
за заемателя опция е било сключването на договор за поръчителство с избрано от
заемодателя юридическо лице, което е свързано с него и на чийто капитал е едноличен
собственик, а именно – **********. Поради това изтъква, че разходът за потребителя
по договора за предоставяне на поръчителство е сигурен за него и с невключването му
в размера на ГПР са нарушени чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и изискването на чл. 19, ал. 4
ЗПК, като уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство
впоследствие подлежи на разпределяне като печалба на ***********.
Излага, че от съдържанието на договора е неясно кои точно разходи са включени
в посочения ГПР и по какъв начин е формиран ГПР.
Изтъква, че договорът за предоставяне на поръчителство е изначално лишен от
основание, тъй като срещу заплащане на възнаграждението по него ищецът не е
получил насрещна престация, защото в случай на изпълнение на ответното дружество
то има право на регрес срещу него за пълния размер на платеното, поради което просто
задължението му ще бъде прехвърлено от едното на другото дружество, като се касае
за свързани дружества.
Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради
противоречие с добрите нрави, защото с него не се цели реално обезпечаване на
договора за заем, а единствено допълнително оскъпяване на договора за заем, което
обаче е уговорено по друго правоотношение, за да се избегнат ограниченията на чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Изтъква, че възнаграждението по договора за предоставяне на
2
поръчителство надвишава половината от сумата по отпуснатия заем, с което са
нарушени принципите на добросъвестност и справедливост и са накърнени добрите
нрави. Поради изложеното счита, че договорът за предоставяне на поръчителство е
недействителен, а платеното възнаграждение по него е недължимо.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съда да
признае за установено в отношенията му с ответника нищожността на процесния
договор за поръчителство, както и да осъди ответника да му заплати сумата от 50 лв. –
частично от 1500 лв., представляващ недължимо платена сума по недействителен
договор за поръчителсто № 4306019 от 03.11.2021 г., сключен между страните по
делото, ведно със законната лихва от 11.04.2023г. до изплащане на вземането.
Претендира разноски.
В срока за отговор ответникът ********** оспорва както допустимостта, така и
основателността на предявените искове. Счита, че ищецът няма правен интерес от
предявяване на установителни искове за прогласяване на нищожността на процесния
договор. Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство се регулира не от ЗПК,
а от ТЗ. Оспорва твърденията на ищеца, че той е нищожен като лишен от основание,
като изтъква, че за длъжника сключването му е с цел избягване на неблагоприятни
последици от неизпълнение на задълженията му по договора за паричен заем, а за
ответника – с цел получаване на възнаграждение. Оспорва договорът за предоставяне
на поръчителство да накърнява добрите нрави, като се позовава на принципа на
свободно договаряне и изтъква, че не е налице нееквивалентност на престациите, тъй
като с процесния договор ответното дружество е поело задължение да отговаря с
цялото си имущество солидарно със заемателя, като при неизпълнение от последния
ще бъде ангажирана отговорността на поръчителя, а уговореното възнаграждение е по-
малко от сумата на всички последици от неизпълнението на главното задължение по
договора за паричен заем. Изтъква, че процесният договор е сключен доброволно от
ищеца, като същият е възмезден предвид предмета на дейност на ответното дружество
– сключването на гаранционни сделки. Сочи, че евентуалната нищожност на договора
за заем е ирелевантна, още повече че ако той е недействителен, потребителят остава да
дължи чистата стойност на кредита, от което следва, че той продължава да има главен
дълг, а промените в съдържанието на правоотношението между кредитора и длъжника
са непротивопоставими на поръчителя, защото отговорността му е функция на
отговорността на длъжника такава, каквато е към момента на сключване на договора за
поръчителство. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:
Ищецът следва да докаже:
- по исковете по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4
3
ЗПК, чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД: 1)
сключването между него и *********** на договор за паричен заем №
4306019/03.11.2021 г. и неговото съдържание; 2) сключването между страните на
договор за предоставяне на поръчителство № 4306019/03.11.2021 г. и неговото
съдържание; 3) връзката на процесния договор за предоставяне на поръчителство с
посочения договор за заем; 4) че договорът за заем противоречи на закона и добрите
нрави, а договорът за предоставяне на поръчителство е сключен за обезпечаване на
нищожна сделка (твърдяната липса на основание); 5) че договорът за предоставяне на
поръчителство противоречи на закона и накърнява добрите нрави.
- по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД: че е предоставил на ответника, респ. че
последният е получил, твърдяната парична сума, представляваща заплащане на
възнаграждение за поръчител по договор за поръчителство № 4306019/03.11.2021 г.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже:
- по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД: че е налице основание за получаване и
задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане, поради
което да установи следното: наличието на валидно облигационно правоотношение
между него и ищеца, възникнало по силата на Договор за предоставяне на
поръчителство № 4306019/03.11.2021 г., и неговото съдържание; изпълнение на
задълженията му по договора.
При повторно извършена проверка за редовност на исковата молба съдът
констатира, че ищецът е предявил два кумулативно обективно съединени иска
(установителен и осъдителен), но е представено доказателство за платена държавна
такса само за единия от тях, поради което намира, че следва да даде указание за
отстраняване на нередовността.
Приложените към отговора на исковата молба доказателства следва да бъдат
приети като относими към предмета на спора.
Искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК следва да бъде частично
уважено – само по отношение на договора за предоставяне на поръчителство и
неговите приложения, защото по този начин се цели попълването на делото с относими
и необходими за изясняването му писмени доказателства, а същевременно ищецът
твърди, че не разполага с екземпляр от него.
В останалата част искането следва да бъде отхвърлено, тъй като исканата
справка от счетоводството за всички извършени плащания е представена с отговора, а
ответникът изрично посочва, че стандартният европейски формуляр не е изготвен.
Искането на ищеца по чл. 192 ГПК следва да бъде изцяло уважено, защото се
цели попълването на делото с относими и необходими писмени доказателства.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение е неоснователно, тъй
4
като ищецът би могъл да се снабди с посочената информация и без да му бъде
издадено съдебно удостоверение, доколкото същата касае сключените от самия него
договори. Отделно от това, за установяване съдържанието на процесния договор за
поръчителство ищецът е направил друго доказателствено искане, което бива уважено
от съда. В останалата част искането е неоснователно, защото е насочено към събиране
на неотносими писмени доказателства, тъй като не касае процесния договор за
предоставяне на поръчителство.
По искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще
се произнесе в открито заседание след съобразяване на становището му по
представената от ответника справка за извършени плащания по договора и след
съобразяване на евентуално постъпили документи.
Искането на ищеца за привличане като трето лице – помагач на негова страна на
дружеството – заемодател, а именно ***********, е неоснователно, защото предвид
твърденията за съществуващите между тях материални правоотношения, то няма
интерес решението да бъде постановено в полза на ищеца, т.е. няма интерес да го
подпомага, а ищецът при неблагоприятен за него изход от делото не би разполагал с
регресни права срещу дружеството, което иска да привлече като помагач на своя
страна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на основание чл. 129, ал. 4 вр. ал. 2 вр. чл. 128 ГПК на ищеца, че в 1-
седмичен срок от съобщението следва да представи доказателство за довнесена
държавна такса по сметка на СРС в размер на сумата от 50 лв.
В случай, че указанието не бъде изпълнено, следва в 1-седмичен срок от
съобщението, с писмена молба с препис за ответника, да посочи кой от предявените
искове да бъде разгледан от сезирания съд, като исковата молба за другия предявен иск
ще бъде върната. В случай, че не бъде посочено кой от предявените искове да бъде
разгледан, исковата молба ще бъде върната, тъй като съдът не може сам да избере
предпочитан иск.
УКАЗВА на ищеца в срок до ОСЗ да посочи банкова сметка по чл. 127, ал. 4
ГПК.
Неизпълнението на указанията в срок влече налагане на глоба в максимален
размер.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за конституиране на
***********, ЕИК: *****, седалище и адрес на управление: гр. София,
****************, като трето лице – помагач на негова страна.
5
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 1-седмичен
срок от връчването му на страните.
НАСРОЧВА ОСЗ на 08.01.2023 г. от 10,00 ч, за когато да се призоват страните с
връчване на препис от настоящия акт, а на ищеца - и препис от отговора на
ответника.
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНИ следните обстоятелства: сключването между
страните по делото на Договор за предоставяне на поръчителство №
4306019/03.11.2021 г. във връзка с договор за паричен заем № 4306019/03.11.2021 г.,
сключен между ищеца и ***********.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за съдържанието на
договорното правоотношение, възникнало по силата на Договор за предоставяне на
поръчителство № 4306019/03.11.2021 г., както и за изпълнението на задълженията му
по договора.
ПРИЕМА доказателствата към отговора на исковата молба.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза за ОСЗ след съобразяване на становището му по представената
от ответника справка за извършени плащания по договора и след съобразяване на
новопостъпилите документи.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в 1-седмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение да представи заверен препис от
договор за предоставяне на поръчителство № 4306019/03.11.2021 г. и неговите
приложения.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи останалите документи, посочени в т. І. 1. от исковата молба.
УКАЗВА на ответника, че при непредставяне на посочените документи в срок
съдът на основание чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите, относно които
страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК *********** в 1-седмичен срок от
получаване на съобщението да представи заверен препис от договор за паричен заем №
4306019/03.11.2021 г., погасителен план, стандартен европейски формуляр, разписки за
погасени вноски и извлечение от счетоводните книги относно договора.
При неизпълнение на указанията в срок следва налагане глоба на основание чл.
91, ал. 1 вр. чл. 87 ГПК в размер от 50 лв. до 300 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
6
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на съдебния секретар в деня на всяко ОСЗ да изготвя справки дали са
живи всички страни - физически лица по делата.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7