№ 6384
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20211110163316
по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на
сумата от 1 222,39 лв., представляваща втора вноска от такса за ползване на училищен
транспорт за учебната 2019 г. – 2020 г., дължима по договор за предоставяне на училищен
транспорт от 05.06.2019 г., сключен от ответника, в качеството му на законен представител
на Д. Т., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
23.03.2021 г. до окончателното плащане, за която сума по ч. гр. дело № 16381/2021 г. по
описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.04.2021 г.
Ищецът .... твърди, че между него и ответницата ЗЛ. З. ИВ., в качеството на
родител и законен представител на Д. Т. – ученик в училището, е сключен договор от
05.06.2019 г. за ползване на училищен транспорт за учебната 2019 г. – 2020 г. Посочва, че по
силата на договора училището се е задължило да осигури училищен транспорт на ученика Д.
Т. през учебната 2019 г. – 2020 г., срещу което ответницата е следвало да заплати такса в
общ размер от 1 290 евро, равняваща се на 2 523 лв. Поддържа, че съгласно клаузата на чл. 2
от договора, таксата е следвало да бъде заплатена на две вноски – първа вноска в размер на
665 евро, дължима до 15.09.2019 г. и втора вноска в размер от 625 евро, дължима до
20.01.2020 г. Заявява, че след промяна на местонахождението на училището в нова сграда и
на нов адрес, дъщерята на ответницата е продължила да се обучава в тази сграда и да ползва
предоставения училищен транспорт през учебната 2019 г. – 2020 г., но въпреки това З.И.
не изпълнила задължението си за заплащане на дължимата втора вноска по договора от
05.06.2019 г. в размер на 625 евро, чиято левова равностойност се равнява на сумата от 1
222,39 лв. Посочва, че присъствените учебни занятия в училището били преустановени на
13.03.2020 г. във връзка с обявеното в страната извънредно положение поради пандемията
от Covid-19, но въпреки това сумата остава дължима от нейна страна, тъй като дъщеря
продължавала обучението си в учебното заведение, а съгласно клаузата на чл. 12 от
процесния договор таксите не подлежат на връщане при прекратяване на учебните занятия
по независещи от училището причини /природни бедствия, епидемии и др./. С тези доводи
отправя искане за уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.03.2021 г. до окончателното плащане.
1
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата ЗЛ. З. ИВ. е подала отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск. Намира за недоказано твърдението на ищеца за
извършен от него разход за процесния транспорт, чиято стойност се претендира. Посочва, че
през втората част от учебната година учениците не са посещавали учебните занятия
присъствено, поради което и училището не е извършвало разходи във връзка с транспорта
им. Оспорва дължимостта на сумата с довод, че не се дължи заплащането на услуга, която
не е осъществена поради обективни и независещи от страните причини. Счита, че в случая е
налице непреодолима сила, освобождаваща длъжника от отговорност за неизпълнение на
задълженията му по договора, а именно въвеждането със заповед № РД-01-124/13.03.2020 г.
на Министъра на здравеопазването на противоепидемични мерки в страната, вследствие на
които ползвателят на услугата – дъщерята Д. Т. не е посещавала присъствено учебни
занятия в рамките на исковия период. С тези съображения се отправя искане за отхвърляне
на предявения иск. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: 1/ възникване на облигационно правоотношение по силата на
процесния договор за ползване на училищен транспорт от 05.06.2019 г. с трето ползващо се
лице; 2/ размера на договореното възнаграждение за извършената услуга; 3/ изпълнение на
задължението си по договора чрез предоставяне на уговорената услуга; респ. настъпването
на твърдяното независещо от него обективно обстоятелство, представляващо основание за
невръщане на дължимата такса.
С определение от 24.02.2022 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата относно сключването между страните на договор за транспортна
услуга от 05.06.2019 г., по силата на който ищцовото училище се е задължило да осигури
училищен транспорт на дъщерята на ответницата – ученичката Д. Т. през учебната 2019 г. –
2020 г. срещу задължението на същата, като нейн родител и законен представител на
ползващото се лице, да заплати такса за услугата в общ размер на 1 290 евро, както и, че
същата е заплатила първата част от таксата, а именно: сумата от 665 евро.
Със същото определение за ноторно известно е отделено и обстоятелството, че с
решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България /обн. ДВ, брой
22/2020 г./ на територията на цялата страна е обявено извънредно положение поради
пандемията от Covid-19, като с решение от 03.04.2020 г. /обн. ДВ, брой 22/2020 г./ срокът му
е бил удължен до 13.05.2020 г.
По делото е представен екземпляр от типов договор с предмет „ползване на
училищен транспорт за учебната 2019 г. – 2020 г.“, в който като ползвател на услугата е
посочено лицето Д. Т., а като страна по договора - ..., чийто правоприемник не се спори, че е
ищецът ..... Видно от клаузите на договора, училището е поело задължение да осигури
училищен транспорт на ученичката Т. за съответната учебна година, срещу което родителят
следва да му заплати такса за училищен транспорт в размер на 1 260 евро с ДДС, която може
да бъде разсрочена на две вноски, а именно: първа вноска в размер на 660 евро – платима до
01.05.2019 г. и втора вноска в размер на 600 евро – платима до 20.01.2020 г., като в случай,
че дължимата сума не бъде заплатена в определения срок, ученикът не ползва училищен
транспорт от следващия учебен ден, без за това да е необходимо изрично уведомяване.
Съгласно т. 11 от раздел „Права и задължения на страните“ такси не се връщат и при
прекратяване на учебните занятия по независещи от училището причини /природни
бедствия, епидемии и др./ или други форсмажорни причини, свързани с пътната обстановка.
2
В случая, независимо, че представеният по делото екземпляр на договор за транспорт
е едностранно подписан единствено от името на ищцовото училище, но не и от името на
ответницата З.И., в качеството на родител на ученичката Д. Т., съдът приема за
установено, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение с
предмет: „осигуряване на училищен транспорт за учебната 2019 г. - 2020 г.“, като правата и
задълженията във връзка с предоставянето на посочената услуга се регулират именно
съобразно съдържанието на представения типов договор с предмет „ползване на училищен
транспорт за учебната 2019 г. – 2020 г.“ /л. 29-30 от делото/. За да достигне до този извод
съдът съобрази най-напред липсата на оспорване от страните по делото, че твърдяният
договор с посоченото съдържание действително е бил сключен между тях, в каквато насока
е и изявлението на процесуалния представител на ответницата – адв. Л. в открито съдебно
заседание на 12.05.2022 г., която единствено е заявила, че З.И. не разполага с оригинал на
документа, тъй като същият се съхранява в деловодството на училището, но не и, че такъв
не е бил подписан от нея. Нещо повече, фактът относно сключването на процесния договор
за транспорт се потвърждава и от извършеното от ответницата плащане на първата вноска от
таксата по него в размер на 660 евро, по отношение на който факт страните по делото също
не спорят, което по своето естество представлява извънсъдебно признание относно
възникването на облигационно-правната връзка между тях именно на основание посочения
договор и съобразно съдържанието, обективирано в представения екземпляр, още повече, че
по делото не се твърди, а и не се доказва между тях да е бил сключен друг договор за
транспорт, чието съдържание да се различава от това на вече наличния такъв.
Ето защо, съдът приема, че представеният екземпляр на договор за транспорт
представлява обвързващ за страните по делото договорен източник, поради което
приложими в отношенията помежду им се явяват именно клаузите на същия.
Както вече се посочи по-горе, по силата на договора ищцовото училище е поело
задължение да осигури превоз на дъщерята на ответницата З.И. до училище през учебната
2019 г. - 2020 г., като в случая от нейна страна е релевирано изрично възражение, че в
рамките на процесния период ученичката Д. Т. не е ползвала твърдяната транспортна
услуга, основавайки същото въз основа на твърдението, че през втората част от учебната
година учебните занаятия са били изцяло преустановени поради наложените на територията
на страната ограничителни мерки поради разпрострението на пандемията от Covid-19.
Съгласно чл. 306, ал. 2 ТЗ, непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо
събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.
Непредвидимостта на събитието е свързана с извънредния му характер и се изразява в
невъзможността при сключване на търговската сделка страните да са допускали
настъпването му, което събитие да осуети изпълнението на поетото задължение, а
непредотвратимостта - с извънредния му характер, но последиците му не могат да бъдат
преодолени и при полагане на дължимата грижа за изпълнение на задължението – в този
смисъл решение № 6/27.02.2013 г. по т. д. № 1028/2011 г., ТК, І т. о. на ВКС и др. С оглед
изброените характеристики настъпването на събитие от такова естество обуславя невиновна
невъзможност за изпълнение на длъжниковите задълженията, като за длъжника възниква
възможността да нотифицира контрагента си за невъзможността за изпълнение, да спре
изпълнението на задълженията си, произтичащи от съглашението за периода, през който
трае непреодолимата сила, или да прекрати договора на основание чл. 306, ал. 5 ТЗ.
В случая, без съмнение пандемията от Covid-19 представлява събитие, което носи
белезите на форсмажор. Нещо повече, тъкмо поради разпространението на заразата с
решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България /обн. ДВ, бр.
22/2020 г./ на територията на цялата страна е обявено извънредно положение, чийто срок е
бил удължен до 13.05.2020 г. с решение от 03.04.2020 г. /обн., ДВ бр. 22/2020 г./, които
обстоятелства са отделени за ноторно известни от съда с определението от 24.02.2022 г.
3
Отново във връзка с пандемията от Covid-19 в чл. 20, ал. 1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание на Република България от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците от
него, е установена и мярка, препятстваща разпространението на болестта, а именно
преустановяване на присъственото обучение в учебните заведенията до края на втория
учебен срок на учебната 2019 г. - 2020 г. В случая, между страните не се спори, че
вследствие на наложените ограничения в периода след обявяване на извънредното
положение до края на втория срок на процесната учебна година в процесното училище не са
се провеждали присъствени учебни занятия, поради което и няма основание да се приеме, че
в рамките на този период учениците са били транспортирани до сградата му, още повече, че
ищецът изобщо не излага твърдения в тази насока. Нещо повече, по делото не се установява
още .... да е изпълнило задължението си по договора за осигуряване превоза на дъщерята на
ответницата не само за периода след 13.03.2020 г., но също така и за периода от падежната
дата на втората вноска по договора - 20.01.2020 г. до датата на обявяване на извънредното
положение на територията на страната, за да се приеме, че за ответницата З.И. се е породило
насрещното задължение за заплащане на съответна на този период част от вноската. Точно
обратното, в подкрепа на извода на съда относно липсата на осигурен от училището
транспорт включително и преди датата на обявяване на извънредното положение в страната
е и изричната клауза в договора, предвиждаща, че при неплащане на дължимата сума в срок,
ученикът не ползва училищен транспорт от следващия учебен ден, без за това да е
необходимо изрично уведомяване. Ето защо, да се приеме, че ищцовото училище
действително е осъществявало превоза на ученичката Т. след 20.01.2020 г. /падежната датата
на втората вноска по договора/ би било в противоречие и със собственото му процесуално
поведение, доколкото предмет на настоящата искова претенция е именно левовата
равностойност на втората вноска по процесния договор за транспорт, основаваща се на
твърдението му, че същата е останала неплатена. Това е така, тъй като няма основание да се
приеме, че в случай на неплащане от страна на ответницата на падежа – 20.01.2020 г.,
училището е продължило да превозва дъщеря до училище, без да се е позовало на
посочената клауза от договора.
Предвид това, доколкото по делото не се установи реалното осъществяване на
насрещната престация по договора - предоставяне на транспортната услуга по отношение на
ученичката Д. Т., то за майка не е възникнало кореспондиращото задължение за
заплащане на сумата от 1 222,39 лв., представляваща втора вноска от такса за ползване на
училищен транспорт за учебната 2019 г. – 2020 г., дължима по договор за предоставяне на
училищен транспорт от 05.06.2019 г. В случая, този извод на съда не се опровергава и при
съобразяване на клаузата на чл. 11 от договора, на която се позовава ищецът въпреки, че
цитира клаузата на чл. 12, доколкото при тълкуване на същата става ясно, че касае хипотеза
на възникнала обективна невъзможност за изпълнение на задълженията по договора, но при
положение, че таксата вече е била заплатена от родителя, какъвто настоящият случай не е. В
допълнение следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 85 ЗЗД, на която се позовава
ищецът с молбата си от 11.05.2022 г., също е неприложима, тъй като тя касае хипотеза, в
която длъжникът е изпаднал в забава и впоследствие изпълнението тъкмо на неговите
задължения е станало невъзможно поради причина, за която не отговаря. В случая,
настъпването на събитие, представляващо непреодолима сила и съответно обстоятелство,
водещо до невиновна невъзможност за изпълнение, е относимо не към задълженията на
ответницата З.И., а към тези на ищцовото училище.
С оглед горните правни изводи, съдът приема, че предявеният иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява неоснователен, поради което следва да се
отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
4
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – цялостна неоснователност на предявения иск, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза
на ответницата следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски за адвокатско
възнаграждение в исковото производство в размер на 360,00 лв, чието реално заплащане
съдът прие за доказано с оглед представения договор за правна защита и съдействие /л. 21 от
делото/, в който е отбелязано, че същото е заплатено в брой, поради което има характер на
разписка. В полза на ответницата не се следват разноски в производството по ч. гр. дело №
16381/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, тъй като същата не претендира и не доказва
извършването на такива. С оглед изхода на спора, сторените от ищеца разноски следва да
останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: г....
срещу ЗЛ. З. ИВ., ЕГН **********, с адрес: ..., установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на
парично задължение в размер на сумата от 1 222,39 лв., представляваща втора вноска от
такса за ползване на училищен транспорт за учебната 2019 г. – 2020 г., дължима по договор
за предоставяне на училищен транспорт от 05.06.2019 г., сключен от ответника, в
качеството му на законен представител на Д. Т., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.03.2021 г. до окончателното плащане, за която
сума по ч. гр. дело № 16381/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.04.2021 г.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: г.... да заплати на ЗЛ. З.
ИВ., ЕГН **********, с адрес: ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 360,00 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5