Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 12.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 12608 по
описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 18.03.2019г.,
постановено по гр.д. № 7137/2018г. на СРС, ГО, 159 състав, са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване
съществуването на вземане срещу ответниците за доставена топлинна енергия в
имот, находящ се в гр. София, ул. “Цар *****, абонатен номер 027252, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № № 68770/2016г. по описа на СРС, ГО, 66 състав, както следва: срещу
ответника Х.Н.Б. за сумата от 2 761, 20 лева, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода от м.10.2013г. до м.04.2016г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане и сумата от 339, 61 лева – лихва за забава за периода
от 01.12.2013г. до 30.04.2016г.; срещу ответника И.Ц.К. за сумата от 690, 30
лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.10.2013г.
до м.04.2016г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане и сумата от 84, 90 лева
– лихва за забава за периода от 01.12.2013г. до 30.04.2016г. и срещу ответника П.Ц.К.
за сумата от 780, 92 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия
за периода от м.10.2011г. до м.04.2016г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане и
сумата от 108, 75 лева – лихва за забава за периода от 30.11.2011г. до 18.11.2016г.
Със същото решение са отхвърлени предявените искове за главница за доставена
топлинна енергия и за лихва за забава върху тази главница срещу ответниците Х.Н.Б.
и И.Ц.К.. С решението на СРС са отхвърлени изцяло предявените срещу Х.Н.Б., И.Ц.К.
и П.Ц.К. искове за установяване съществуването на вземане в общ размер на 24,
02 лева, представляваща стойност на услугата дялово разпределение и за сумата в
общ размер на 3, 34 лева – законна лихва за забава върху вземането за дялово
разпределение за периода от 30.11.2011г. до 18.11.2016г.
Срещу решението,
в частта, в която са отхвърлени
предявените искове за установяване съществуването на вземане в общ размер на
24, 02 лева, представляваща стойност на услугата дялово разпределение и за
сумата в общ размер на 3, 34 лева – законна лихва за забава върху вземането за
дялово разпределение, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца
“Т.С.” ЕАД. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от
първоиинстанционния съд нарушения на материалния закон. Конкретно се поддържа,
че според чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в
сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличие на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.
Сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислявани по прогнозни
месечни вноски, а след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение в сградата-етажна
собственост на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с Наредбата за топлоснабдяване от 06.04.2007г. В случая по
отношение на процесния имот било извършено дялово разпределение въз основа на
издадените изравнителни сметки, изготвени на база извършен реален отчет на
уредите за дялово разпределение. Според чл. 22, ал. 2 от действащите Общи
условия клиентите са длъжни да заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. По тези
съображения счита за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че ищецът не
е доказал основанието и размера на предявената претенция. Счита, че в тежест на
потребителя е възникнало и задължение за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение.
Дължимостта на претендираните суми не е била оспорена от ответниците, но в
нарушение на съдопроизводствените правила СРС е приел предявените искове за
недоказани. По тези съображения е направено искане за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване на друго, с
което да се уважат исковете за съществуването на вземане в общ размер на 24, 02
лева, представляваща стойност на услугата дялово разпределение и за сумата в
общ размер на 3, 34 лева – законна лихва за забава върху вземането за дялово
разпределение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна – Х.Н.Б.,
И.Ц.К. и П.Ц.К., не са изразили становище по въззивната жалба.
Третото лице-помагач " Т.С." ЕООД не изразява
становище по постъпилата въззивна жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.
149 ЗЕ и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че
ответниците са потребители на топлинна енергия за исковия период, поради което
дължат заплащане на доставената в имота топлинна енергия, като стойността на
задължението е определено в съответствие с притежаваните от всеки един от тях
идеални части от правото на собственост върху имота. Приел е за основателно
релевираното от ответниците Х.Н.Б. и И.Ц.К. възражение за погасяване на част от
вземането по давност, поради което е уважил предявените искове за стойността на
доставена топлинна енергия и законна мораторна лихва върху тази главница за
периода от м.10.2013г. до м.04.2016г., а исковете в тази част срещу ответника П.Ц.К.
са уважени в пълен размер. Първоинстанционният съд е изложил съображения, че
ищецът не е ангажирал доказателства, установяващи дължимостта и размера на
вземането за дялово разпределение, поради което претенцията в тази част е
отхвърлена в цялост срещу всички ответници. С оглед неоснователността на иска с
предмет главно парично вземане, е приел за неоснователна и претенцията за
акцесорното вземане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Правилно е прието от районния съд, че според нормата
на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по
реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на
предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение
между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на
топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и съответно
използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия;
стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Безспорно е на етапа на въззивното производство, че:
процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която
се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че
ответниците
Х.Н.Б.,
И.Ц.К. и П.Ц.К. са съсобственици на процесния имот, находящ се в гр. София, ул.
“Цар *****, абонатен номер 027252, като първата притежава 4/6 идеални части от
него, а останалите – по 1/6 идеална част и имат качеството на потребители на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла §
1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г./, респ. на битови клиенти
съгласно §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл.
153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г./; че
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Т.С." ЕАД.
По предявената претенция за установяване
съществуването на вземане за стойността на услугата дялово разпределение
настоящият съдебен състав приема следното:
Всички дейности и обществени отношения, свързани с
топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на
енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването
на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Според чл.
139, ал. 2 ЗЕ /в редакция – изм., ДВ, бр. 74 от 2006г./, дяловото
разпределение на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. След
изменението на посочената норма /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./
отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се
възлага само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл.
139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не
са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл.
139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна
енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на
клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено
лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение.
В случая по делото е установено, че на 01.11.2007г. между "Т.С." ЕАД, от
една страна, като възложител и "Т.С." ЕООД, от друга страна, като изпълнител,
е бил сключен договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от ЗЕ, за срок от 3 години,
по силата на който изпълнителят
се задължил да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сграда - етажна собственост с
повече от един потребител, а възложителят - да му заплаща извършваната услуга
за всеки изравнителен период, съгласно ценоразпис - Приложение № 2, въз основа
на броя обслужвани имоти и
броя средства за дялово разпределение. Цената се определяла първоначално при сключване на
договора и се актуализирала ежегодно до 30.09. за следващата година. Включвала
извършването на отчет на уредите за дялово
разпределение след приключване на всеки отоплителен
сезон и изготвяне на изравнителни сметки за всеки отоплителен сезон: 1, 70 лв.
- за обслужване и обработване на партида и 3, 40 лв. - за обслужване и отчитане на уред за дялово разпределение, включително водомер за топла вода.
С договор № 4574/30.09.2002г., сключен
между “Т.С.” ЕООД, в качеството на изпълнител, и етажна собственост на сграда,
находяща се в гр. София, ул. “*****, в качеството на възложител, фирмата за
дялово разпределение е приела да извърши доставка и монтаж на термостатни
винтили, термостатни глави и индивидуални топломери, както и да извършва
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на
обща и индивидуални сметки. Съгласно чл. 5.2. от договора възложителите дължат
заплащане на абонаментна такса за отчитане на показанията на индивидуалните
топломери и водомери за топла вода, поддръжката на монтираните уреди и
изготвянето на обща и индивидуални сметки в размер на 12 лева за измервателен
уред. От представеното Приложение № 1 към протокол от 03.09.2002г. от проведено
общо събрание на етажните собственици в процесната сграда се установява, че в
имота на ответниците са заявени за монтирани общо 4 броя индивидуални
разпределители. По делото са приети изготвените от “Т.С.” ЕООД индивидуални
справки за отопление и топла вода за процесния имот, съдържащи данни за
дяловото разпределение на топлинната енергия за исковия период. Тези документи
не са оспорени от ответниците и въз основа на същите се установява на първо
място, че в топлоснабдения имот е извършвана услугата дялово разпределение за
целия процесен период, както и че за същия период в имота е имало монтирани
четири броя индивидуални уреди за измерване и един водомер за топла вода.
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.” ЕАД *** от
2008г., както и чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.” ЕАД ***, одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, потребителите /клиентите/ заплащат на доставчика
както сумите за потребление на топлинна енергия, така и сумите за извършване на
услугата “дялово разпределение” от избрания от тях търговец, като
стойността й се формира от: 1/. цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и
3/. за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от
търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от
продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано
с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая и въз основа на съвкупната
преценка на доказателствата по делото, въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за имота на
ответниците, поради което претенцията за заплащането й е установена в своето
основание. Стойността на услугата за процесния период – м.05.2015г. –
м.04.2016г. /съгласно допуснато уточнение в проведеното на 20.07.2020г. публично
съдебно заседание във въззивното производсво/ следва да се определи по реда на
чл. 162 от ГПК при съобразяване на обичайната цена за обслужване на партида в размер на 1, 70 лева и
за обслужване и отчитане на уред
за дялово разпределение, вкл.
водомер за топла вода - на 3, 40 лeва.
При съобразяване на указаното в чл. 36,
ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови
нужди с оглед установеното, че в имота на ответника е имало четири броя
индивидуални разходи разпределители на разхода за отопление /уреди за дялово
разпределение/ и един водомер за топла вода, се налага извод, че годишната
такса за един отоплителен период за услугата дялово разпределение е в размер на общо 22, 44 лева /за 1 бр.
водомер по 3, 40 лeва. + 4 бр. уреди за дялово разпределение по 3, 40 лева + 1, 70 лева за обслужване на партида + 20 % ДДС/.
Неоснователно е релевираното от ответниците в
първоинстанционното производство възражение за погасяване на вземането по
давност. Претенцията за заплащане на цената на услугата за дялово разпределение
е начислена за периода от м.05.2015г. до м.04.2016г. Към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 29.11.2016г. не е изтекъл изискуемия по чл.
111, б. “в” от ЗЗД тригодишен давностен срок.
По изложените съображения се налага извод, че
решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска за
съществуване на вземане,
представляващо цена на услугата дялово разпределение до размер на сумата от
общо 22, 44 лева, е неправилно и следва да се отмени. Претенцията с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ следва да се уважи до размер
на сумата от общо 22, 44 лева, до който размер вземането е доказано, като
същата се дължи от ответниците разделно и съразмерно на притежаваната от тях
част от правото на собственост върху процесния имот, както следва: от Х.Н.Б. –
4/6 от сумата, от И.Ц.К. – 1/6 от сумата и от П.Ц.К. – 1/6 от сумата.
В частта по исковете за установяване
дължимост на лихви за забава - по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху цената за дялово разпределение, въззивният съд
намира следното:
Съгласно действалите към процесния период Общи условия
на ищеца, в сила от 12.03.2014г., месечната дължима сума за доставена топлинна
енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната
енергия за разпределение в сградата-етажна собственост и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1,
а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от
горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново
вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни
месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите
условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок
от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.
В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че
задълженията за месечни вноски /прогнозни или равни/ възникват след изтичането
на съответния месец, през който е доставена топлинна енергия – всяка доставка
поражда вземане за месечна вноска, респ. задължението за заплащане на цената на
услугата дялово разпределение – след нейното осъществяване /изготвянето на
индивидуалната справка за отопление и топла вода/. Публикуването на месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, представлява по своето естество
уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си
/поканата/ за изпълнение и изпълнението на задълженията зависи от волята на
кредитора, т.е. той решава кога да поиска изпълнение. Доколкото страните по
правоотношението не са определили срок за изпълнение
на задължението за заплащане на услугата за дялово
разпределение, то следва да се приеме, че длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.,
По делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства от страна на ищеца, че ответниците са били поставени в забава по
отношение на задълженията за заплащане на цената за предоставената услуга
дялово разпределение през процесния период, поради което и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест следва да се приеме, че релевираните претенции по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
се явяват неоснователните и подлежат на отхвърляне.
Като
е достигнал до същите крайни изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено в частта по исковете с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По отношение
на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в
полза на въззивника следва да следва да се присъдят сторените във въззивното
производство съдебни разноски съразмерно на уважената част от въззивната жалба,
които възлизат на сумата от общо 102, 52 лева, от които 20, 50 лева за държавна
такса и 82, 02 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изхода на спора в полза на ищеца следва да се
присъдят допълнително разноски в първоинстанционното /исково и заповедно/
производство съразмерно на уважената част от исковете, които възлизат на сумата
от още 8, 11 лева за исковото производство и още 7, 37 лева за заповедното
производство.
С оглед цената на предявените искове и на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 67663 от 18.03.2019г.,
постановено по гр. д. № 7137/2018г. по описа на СРС, ГО, 66 състав, в частта,
която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск на "Т.С." ЕАД,
ЕИК *****, седалище и адрес на управление *** Б с правно основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за установяване съществуването на вземане срещу ответниците Х.Н.Б., И.Ц.К. и П.Ц.К. до размер на сумата от общо 22, 44 лева - цена за услугата дялово разпределение за периода м.05.2015г. - м.04.2016г.
за имот, находящ се в гр. София, ул. “*****, ет. 4, абонатен номер
027252, ведно със законна лихва върху нея за
периода от 29.11.2016г. /подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК/ до окончателното изплащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 08.12.2016г. по
гр.д. № 68770/2016г., по описа на СРС, ГО, 66 състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК от "Т.С." ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление *** Б срещу Х.Н.Б.,
ЕГН **********, И.Ц.К., ЕГН ********** и П.Ц.К., ЕГН **********, и тримата с
адрес ***, пасивно субективно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ, че в полза на ищеца
съществува вземане в размер на общо 22, 44 /двадесет и два лева и 44 ст./
лева - цена за услугата дялово разпределение за периода м.05.2015г. - м.04.2016г.
за имот, находящ се в гр. София, ул. “*****, ет. 4, абонатен номер
027252, ведно със законна лихва върху нея за
периода от 29.11.2016г. /подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК/ до окончателното изплащане,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 08.12.2016г. по
гр.д. № 68770/2016г., по описа на СРС, ГО, 66 състав, дължима от ответниците в
условията на разделност, както следва: от
Х.Н.Б. се дължат 4/6 от
общата сума; от И.Ц.К. се дължи 1/6 от общата сума и от П.Ц.К. се дължи 1/6 от
общата сума.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 67663 от 18.03.2019г.,
постановено по гр.д. № 7137/2018г. по описа на СРС, ГО, 66 състав, в останалата
му обжалвана част.
ОСЪЖДА Х.Н.Б., ЕГН **********, И.Ц.К., ЕГН **********
и П.Ц.К., ЕГН **********, и тримата с адрес ***, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *****,
седалище и адрес на управление *** Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
допълнително сумата от още 8, 11 /осем лева и 11 ст./ лева – съдебни разноски в
исковото производство пред СРС и допълнително сумата от още 7, 37 /седем лева и
37 ст./ лева – съдебни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Х.Н.Б., ЕГН **********, И.Ц.К., ЕГН **********
и П.Ц.К., ЕГН **********, и тримата с адрес ***, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *****,
седалище и адрес на управление *** Б, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 и
ал. 8 от ГПК сумата от 102, 52
/сто и два лева и 52 ст./ лева – съдебни разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - "Т.С." ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.