МОТИВИ
към присъда № 78/14.07.2020г.
Предаден е на съд подсъдимият Д.С.Т. ***,
с ЕГН ********** по чл. 343 ал. 3, б. „б“, предложение първо във вр. с чл. 343
ал. 1, б. „в“, предложение първо във вр.
с чл. 342 ал. 1 НК за нарушение на чл. 21 ал. 2 ЗДвП; чл. 47 ал. 3 ППЗДвП; чл.
23 ал. 1 ЗДвП и чл. 75 ал. 1 ППЗДвП.
В стадия на разпоредителното заседание,
по повод нарочни молби като частни обвинители в настоящия наказателен процес и
на основание чл. 76 и сл. НПК бяха конституирани наследниците на пострадалия от
деянието М.
Н.
М.
Т.Н.Г. и Д.Н.М. / л. 41
съдебно дело/, а в последствие, с определение № 56 от 02. 03. 2020г. по в. ч.
н. д. № 45/2020г. на Апелативен съд- Бургас като частен обвинител беше
конституирана и живялата на съпружески начала с пострадалия Р.Н.И..
В съдебно заседание представителят на
държавното обвинение го поддържа тъй както е предявено. Пледира за осъдителна
присъда при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства с
налагане на ефективно наказание лишаване от свобода, а именно шест години
лишаване от свобода със съответно лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест години.
Поверениците на частните обвинители
адвокати В. и Г. се присъединяват изцяло към становището на прокурора както по
отношение на твърдяната фактическа обстановка, така и относно правната
квалификация и вида и размера на наказанието.
Подсъдимият лично и чрез своя защитник
последователно се придържа към позиция, че е невинен и моли да бъде оправдан,
респективно- ако бъде осъден, наказанието лишаване от свобода да не бъде
ефективно. Изразява съжаление за стореното.
По искане на подсъдимия и неговия
защитник и със съгласието на другите страни в процеса, производството по делото
премина по реда на Глава Двадесет и седма- чл. 371, т. 1 НПК, при което с
надлежно определение съдът одобри съгласието на страните за разглеждане на
делото по този ред и допусна до непосредствен разпит св. св. Е.А., Г.А. и Р. И., както и на вещите лица по
тройната съдебно- автотехническа експертиза, депозирана на л.4 и сл., т. 3 ДП.
Същевременно с това прие и прочете другите надлежно събрани доказателства по
делото / вж. л. 87- обр.- л. 88 съдебен протокол от 14. 07. 2020г./.
В хода на съдебното следствие
прокурорът и защитникът на подсъдимия направиха искания за допълнителни
следствени действия, по които съдът се произнесе с надлежни определения.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и предвид конкретното протичане на настоящия наказателен процес, съдът
приема за установено следното:
Подсъдимият Д.С.Т. е правоспособен водач
на МПС, категория „С“ от 30. 03. 2004г. , когато му е издадено свидетелство за
управление на МПС. Оттогава и досега е санкциониран три пъти с влезли в сила
наказателни постановления и един път- с фиш- за нарушение на разпоредби на ЗДвП
през 2007, 2008 и 2009 година/ л. 140, т. 3 ДП/. Същият е съсобственик на
автосервиз „************, което предполага професионално
познаване устройството и възможностите на моторни превозни средства и правилата
за движение по пътищата.
Пострадалият М. Н. М. с ЕГН **********
е бил правоспособен водач с четири категории от
от 10. 03. 1997г. Оттогава и до настъпване на инкриминираното по
настоящото дело наказание той е бил санкциониран десет пъти с влезли в сила
наказателни постановления и два пъти- с фишове- за нарушение правилата на
движение по пътищата / л. л. 162- 164, т. 1 ДП/.
На
11.11.2014г. сутринта, М.
Н.
М.
управлявал лек автомобил „**********
с регистрационен номер *******,
негова собственост, в посока от центъра на град Бургас към к-с „Меден Рудник“ в
гр.Бургас. Около 09.00-09.10 часа М.
достигнал кръстовището на бул. “Тодор Александров“ с ул. “Спортна“. Въпреки
леката мъгла, и облачното време, настилката била суха, светлината- дневна, видимостта
била нормална / вж. протокол за оглед на л. 5 и сл. , т. 1 ДП/. След като
преминал кръстовището, М.
рязко увеличил скоростта на движение на автомобила, форсирайки го, като
продължил движението си по бул. „Т.Александров“ в посока „Пътен възел „Юг“.
Непосредствено зад неговият автомобил, в същата лента, успоредно с М., ускорил скоростта си на движение
и автомобил „********
с рег. № *******,
управляван от подсъдимия Д.Т..*** се състоял от две платна за движение, по едно
във всяка посока, като сухото асфалтово платно по посоката на движение на М. и Т. било с две ленти за движение,
разграничени с бяла прекъсната линия и аварийна пътна лента.
От
кръстовището, двамата водачи продължили движението си напред изцяло в лявата
пътна лента. Въпреки поставените от дясната страна на пътя пътен знак В26 „Забранено
е движение със скорост, по-висока от означената“ / 80км.час / и А40 „Внимание!
Участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия“ , М. продължил
да увеличава скоростта. Същото направил и подсъдимият, който следвайки
движещият се пред него автомобил „********“, карал плътно зад него, на дистанция
по- малка от метър, почти допирайки бронята на автомобила до тази на автомобила
пред него. Въпреки въведеното ограничение на скоростта, двамата водачи
продължили движението си напред ускорявайки, достигайки скорост от около 126
км. час. Високата скорост на двата автомобила и опасната близост, която
поддържал при движението си напред подс. Д.Т., както и неспазването на
дистанция от негова страна направило впечатление на пътуващите с л.а.“ „******“ с рег.№ ******* свидетели Г.А.-водач
на автомобила, св. Е.
А.-седнал
на предна дясна седалка и св. Р.И.-седнал на задна седалка на автомобила, които
се движили в същата лента, зад тях, от кръстовището на бул. „Т. Александров“ с
ул. “Спортна“. Тези обстоятелства били забелязани и от св. Г. Г., който се движел по същото време в
дясната лента на пътното платно с л. а. „*******“ с peг. № ********.
М. М. и Д.Т. запазили високата скорост
на движението си в продължение на около 1300 метра, без да напускат лявата пътна
лента, въпреки че преминали покрай втори пътен знак В26 „Забранено е движение
със скорост, по- висока от означената“ / 80 км. час /. През цялото време Д.Т.
управлявал автомобила в непосредствена близост зад този на първия водач,
буквално притискайки го. На около 160 метра след знака и на около 200 метра
преди бизнес център „Вая“ подсъдимият, движейки се в лявата част на лявото
платно, леко увеличил скоростта си на движение, при което управляваният от него
л. а. „********“
влязъл в съприкосновение като се блъснал в движещият се пред него в дясната
част на същата лента л. а. “*******“
/чукнал го леко/. В резултат на удара между предна дясна част на л. а. „******“ и задна лява част на л. а. „*******“, л. а. “*******“ увеличил скоростта
си, придобил ъглова скорост в посока обратна на часовниковата стрелка и загубил
напречната си устойчивост на пътя. М.
не успял да овладее автомобила, който започнал да се плъзга странично с лявата
си страна напред и вдясно и той навлязал в дясната пътна лента, застигнал
движещият се в нея по посоката му на движение със скорост от около 63, 5 км. в час
сметоизвозващ специален автомобил „******“ с рег.№ ******** и се блъснал в задната му част. След
удара, л.а. “*******“
продължил движението си напред и косо надясно, извършвайки сложно движение на
транслация и ротация в посока, обратна на часовниковата стрелка и напуснал
платното за движение, установявайки се на крайпътния терен, перпендикулярно на
пътя.
Обвиняемият
намалил скоростта си на движение и без да загубва управление продължил без да
спира движението си.
В
резултат на удара, специалният автомобил „******“ леко се отклонил наляво, но
водачът му св. И.
Ш.
съумял да овладее движението му, предприел аварийно спиране и спрял автомобила
в аварийната пътна лента. Св. Ш.
незабавно се насочил към л. а. „******“
за да окаже съдействие. Същото направили и други водачи на автомобили-очевидци
на произшествието, които също спрели в аварийната лента на пътя. Сред тях бил и
св. Г.
Г.,
който междувременно подал сигнал на ЕЕН за спешни повиквания 112. Сигнал подали
и свидетелите Н.
Т.
и В.Ф..
След
като установили, че М.
лежи неподвижен в л. а. „******“,
а главата му била в кръв, Ш.
и Г.
започнали да къртят предна лява врата на автомобила за да извадят пострадалия.
На място пристигнал екип на ФСМП Бургас, който констатирал смъртта на М., след което трупа му бил откаран
за аутопсия в Отделение по Съдебна медицина при МБАЛ АД гр. Бургас.
В
района на местопроизшествието пристигнали и служители на МВР, сред които и св. В. П..
Междувременно,
свидетелите Г.А., Р.И. и Е.
А.,
след като видели, че подсъдимия Д.Т., който възприели за виновник за
настъпването на пътнотранспортното произшествие, се отдалечава без да спира,
решили да го последват за да предотвратят укриването му от контролните органи.
С лекия автомобил „*****“,
в който пътували, тримата последвали подсъдимия до комплекс „Меден рудник“, до
който без да спира Т. се придвижил. Тримата спрели автомобила си пред неговия,
като по този начин го принудили също да спре. След като слезли, Г.А., Р.И. и Е. А.
се доближили до подсъдимия и му казали да се върне на мястото на катастрофата
„защото е убил човек“. Тъй като Т. стоял заключен в л. а. „******“ св. Г.А. направил снимка на
задната му регистрационната му табела. При това му действие, Т. привел
автомобила в движение и рязко тръгнал на заден ход. Опитвайки се да го спре и,
решавайки, че поведението му е опасно за Г.А., стоящ зад автомобила, св. Р.И.
ударил силно задното стъкло на л. а. „******“, при което то се счупило. Д.Т. форсирал автомобила
и се отдалечил в неизвестна посока. Г.А. подал сигнал на ЕЕН за спешни
повиквания 112, след което тримата свидетели се върнали на бул. “Т. Александров“
в района на местопроизшествието, където разбрали за настъпилата смърт на М.. Около час по- късно, минавайки
отново покрай този участък от пътя, видели там подс. Д.Т., който междувременно
се върнал на местопроизшествието, тъй както бил посъветван за това от свой
приятел св. П..
За
времето от 09.40-13.00 часа на 11.11.2019г. бил извършен оглед на
местопроизшествието от служители на Първо РУ Бургас /вж. л. л. 5- 10, т. 1 ДП/.
От
заключението на назначената в хода на разследването съдебномедицинска
експертиза №356/2014г. на Отделение по Съдебна медицина при МБАЛ АД гр. Бургас
/л. л. 87-89, Том I ДП/ се установило, че в резултат на пътно- транспортното
произшествие М.
М.
е получил черепно мозъчна травма - фрагментирана фрактура на черепа с пукнатина
през лява пирамида, кръв в мозъчните стомахчета, тежка контузия на белите
дробове, фрактура на две ребра в ляво, множество охлузвания с кръвонасядания по
тялото и главата. Непосредствена причина за смъртта му била именно
черепно-мозъчната травма, настъпила в резултат на удара на главата на
пострадалия в колонката на автомобила. В изпратените за изследване проби кръв,
взети от трупа на М.
не се доказало наличие на етилов алкохол /химическа експертиза-Протокол №986/
12.11.2014г. на БНТЛ ОД МВР Бургас -лист 93 от том I от ДП/. Такъв не бил
установен и в пробите кръв взети от св. Ш.-Протокол №981/11.11.2014г. /лист 96,т. 1 ДП/.
От
трасологичната експертиза било установено, че парченцата от стъкло иззети при
извършения оглед на местопроизшествие на 11.11.2014г. са част от задна
светлинна сигнализация на л.а.“******“
/листи -104 от Том I/.
В
хода на разследването били изготвени няколко автотехнически експертизи.
Съгласно
заключението на назначената по ДП тройна автотехническа експертиза, изготвена
от вещите лица проф. д.т.н. инж. С.К., доц. Д-р инж. Х.У. и инж. В.Ш.
/единственото, която държавното обвинение е приело за обосновано в пълна степен
и съответно кредитирало / в даден момент при скорост на автомобила ******* от около 126 km/h
автомобилът *******
го удря отзад със скорост от около 132 km/h. Ударът, който бил в границите на
еластичната деформация и не включвал фаза на деформиране, настъпил между
предната дясна част на лекия автомобил ****** и задната лява на автомобила *******. В резултат на удара,
автомобилът *******
увеличил скоростта си от 126 km/h на 132 km/h, а автомобилът ****** я намалил от 134 km/h на 128 km/h,
като под действие на момента на ударния импулс спрямо масовия му център
автомобилът ******
придобил ъглова скорост от около 0,92 s-¹ Експертизата е приела,
че именно поради възникналия удар и високата скорост, л. а. „*******“ е загубил напречната
си устойчивост на пътя и придобивайки ротация в посока по часовниковата
стрелка, гледано отгоре, се насочил към дясната пътна лента, където
впоследствие се блъснал в движещият се със скорост от около 63,5 km/h.
специален автомобил „******“.
След удара от л. а. „********“,
М.
е нямал техническа възможност да предотврати произшествието. Експертизата е приела
също, че поведението на подсъдимия е било технически неправилно, тъй като е
управлявал автомобила с превишена скорост от около 134 км. час и не е
съблюдавал технически съобразената дистанция, поради което е осъществил и удар
с движещият се пред него автомобил.
Горното
се потвърждава от надлежно приетите и прочетени гласни и писмени доказателства,
в съответствие с разпоредбата на чл. 371,т. 1 НПК / вж. л. 87- обр. – долу, л.
88 протокол от с. з. от 14. 07. 2020г./; от непосредствения разпит на св. св.
Е. А., Г. А. и Р. И., включително и след прочитане на показанията им на
досъдебното производство по реда на чл. 281 ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 НПК / Е.А.-
на чл. 71, т. 1 ДП/, Г.А. / л. 73, т. 1ДП/ и Р. И.
/ л. 76, т. 1 ДП/, след което тримата свидетели потвърдиха изцяло показанията
си. Тук специално следва да се подчертае, че в показанията си тримата
непосредствено разпитани свидетели са останали с впечатление, че между
автомобилите „******“
и „*******“
е имало съприкосновение, което пък ги е и мотивирало след катастрофата да
последват ******
и да върнат водача му на мястото на произшествието.
С
поредица от протоколни определения, съдът остави без уважение искането на
защитата на подсъдимия за непосредствен разпит на вещи лица по извършени в хода
на досъдебното производство съдебно- автотехнически експертизи като на първо място
се мотивира с обстоятелството, че държавното обвинение не е включило като
доказателство в обсега на разследване тези експертизи, включително не ги е
посочило в обвинителния акт. На следващо място съдът съобрази, че
непосредственото приемане и разпит на вещите лица по изготвената тройна
автотехническа експертиза / л. л. 4- 81, т. 3 ДП/ е от висококвалифицирани
лицензирани специалисти, след съобразяване с резултатите от компютърна
симулация на удар между двата автомобила на базата на обективни данни- непосредствени
следствени действия със съпътстващите ги скици и протоколи; снимки на
автомобилите, участници в пътно- транспортното произшествие; показания на
свидетели- очевидци. При това вещите лица са категорични, че между автомобилите
*******
и *****
е възникнал контакт, респективно удар, но той е бил в границите само на
еластична деформация и не е включвал фаза на деформиране. Допълнително в
съдебно заседание вещите лица обясниха, че това не е било установено при
непосредствения оглед след произшествието, тъй като за това е попречило
наличието на прах по двата автомобила, а конкретния контакт между автомобилите
без относително триене- този контакт е бил само ръб в ръб, не е пряко видим и
не води до забърсване на праха. По тази причина, според тройната експертиза и
вещите лица по предходните експертизи не са забелязали следи- индиция, че
тройната съдебно- автотехническа експертиза се е съобразила и с изготвени преди
това експертизи, включително и от нелицензирано вещо лице / в какъвто смисъл
репликира прокурора/. Вещите лица по тройната експертиза са категорични, че при
конкретните данни минималната дистанция между двата автомобила е следвало да
бъде 59. 4 метра; че няма данни за внезапно препречил пътя бял пикап, а дори и
да е имало такъв / за какъвто не си спомня и водача на товарния сметосъбиращ
автомобил/, той не би бил причина за настъпването на ПТП и, че ударът на лекия
автомобил ******
в товарния автомобил е бил толкова силен, че при други условия би могъл да го
преобърне. В крайна сметка вещите лица са категорични, че именно това моментно
съприкосновение между двата леки автомобила и непосредствена причина за
настъпването на ПТП и оттам на вредоносния резултат. Още повече, че захода на
лекия автомобил „******“
към товарния автомобил е имало начална ъглова скорост, която може да бъде
предизвикана единствено от съприкосновението с „********
В
своите обяснения пред настоящата инстанция подс. Т. твърди, че в един момент
пред автомобила „*******“
се появил бял пикап, който му пресякъл пътя
като при това пострадалият ударил рязко спирачка, автомобилът му
поднесъл, завъртял се странично и се ударил в сметосъбиращия товарен автомобил.
Подсъдимият се изплашил, намалил скоростта и подминал- с вече много по- ниска
от максимално разрешената скорост. Във връзка с това твърдение вещите лица
уточниха, че при такъв кратковременен контакт на автомобилите, при шума от
двигателя на „*******“-
а, при интензивното движение и състоянието на пътя е напълно възможно от
техническа гледна точка подс. Т. да не е разбрал за удара. Въпреки това обаче
подсъдимият не можа да обясни убедително защо, след като е знаел, че в този
пътен участък има ограничение на движението на 80 км. в час, се е движел с
многократно по- висока скорост; защо през цялото време се е движел след предходния автомобил в лявата
лента; защо не е спазил необходимата дистанция; защо след като е видял, че е
настъпила катастрофа, не е спрял за оказване на помощ, а се е наложило да бъде
последван от други участници в движението като вече далеч от мястото на
катастрофата е предизвикал конфликтна ситуация със свидетелите А., И., което те възприели като опит
да ги прегази и реагирали като му снимали регистрационния номер , счупили му
задното стъкло и пр.; защо се е върнал на местопроизшествието едва след
телефонен разговор със свой приятел- полицай. При това положение, по мнение на
настоящата инстанция, поведението на подсъдимия може да бъде тълкувано
единствено като бягство от местопроизшествие.
Горното
се потвърждава от всички посочени по горе, надлежно събрани доказателства.
II. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
С
оглед на така установените фактически обстоятелства, съдът намира обвинението
за безспорно доказано: подсъдимият Д.Т. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на чл.343 ал.3 б. „б“ предложение първо във вр. с чл.343 ал.1
б.“в“ предложение първо във вр. с чл.342 ал.1 от НК във вр. чл. 21 ал. 2 от ЗДвП; чл.47 ал.3 от ППЗДвП; чл.23 ал.1 от ЗДвП и чл.75 ал.1 от ППЗДвП, като на
11.11.2014г. в гр.Бургас при управление в посока пътен възел „Юг“ на моторно
превозно средство л.а. „*********
с рег.№ ********
нарушил правилата за движение съгласно Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ и
Правилника за прилагане на закон за движение по пътищата/ППЗДвП/ - чл.21 ал.2
от ЗДвП, чл.47 ал.3 от ППЗДвП, чл. 23 ал.1 от ЗДвП чл. 75 ал.1 от ППЗДвП, с
което по непредпазливост причинил смъртта на М.Н., а след извършване на деянието е
избягал от местопроизшествието.
От
обективна страна подс. Т. е извършил фактически действия по управление на
автомобила, при което съзнателно е допуснал нарушение на правилата за движение
по пътищата: нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП – „Когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това
се сигнализира с пътен знак“, тъй като Т. се е движил със скорост от около 134
км. час при ограничение на скоростта от 80 км/ч., указано с пътен знак „В26“-Забранено
е движение със скорост, по-висока от означената“ посочен в нормата на чл.47
ал.3 от ППЗДвП “ Пътните знаци за въвеждане на забрана и за отменяне на
въведена забрана имат следните изображения и наименования“. Превишена скорост
обвиняемият е поддържал при цялото си движение в участъка от пътя от
кръстовището на бул. „Т.Александров“ с ул.“Спортна“ до мястото на
произшествието, въпреки поставените вдясно от пътя по посоката му на движение
два пътни знака В 26; нарушил и чл. 23 ал.1 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. “ и чл.
75 ал.1 от ППЗДвП „Водачът в зависимост
от скоростта на движение, от състоянието на пътната повърхност и от спирачните
възможности на управляваното пътно превозно средство е длъжен да спазва такава
дистанция от движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне
удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко“, като се е движил в
опасна близост до движещият се пред него, в същата лента на движение л.а. „*******“, без да спазва
необходимата съобразно скоростта си на движение и пътната обстановка дистанция,
поради което и е допуснал управляваният от него автомобил да влезне в
съприкосновение с автомобила отпред, като в резултат на макар и лекия като
интензитет удар, л.а. „*******“
е изгубил напречната си устойчивост на пътя, водачът му М. е изгубил контрола върху управлението
му и автомобилът е навлязал в съседната лента, блъснал се в движещ се по
посоката му на движение специален автомобил, след което излязал от пътя. В
резултат на тези нарушения на правилата за движение на пътищата относно режима
на скоростта и безопасната дистанция е настъпило настъпило пътно транспортното
произшествие, от което на М.
М.
са причинени тежки физически травми и в крайна сметка е настъпила и смъртта му.
От
субективна страна подс. Т. е действал виновно по смисъла на чл. 11 ал.3 НПК- непредпазливост
в нейната разновидност небрежност, тъй като макар и да не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. Като участник в движението и правоспособен водач на МПС с 10 годишен
стаж той е бил длъжен да спазва стриктно правилата за движение. За него е
съществувало законоустановено задължение да управлява автомобила си със
скорост, която не трябва да превишава сигнализираната такава със забранителен
пътен знак, както и задължението да управлява автомобила при спазване на
безопасна дистанция с движещият се пред него. Ако Т. бе съобразил поведението
си с установените правила на чл. 21 ал. 2 от ЗДвП; чл.47 ал.3 от ППЗДвП; чл.23
ал.1 от ЗДвП и чл.75 ал. 1 от ППЗДвП, не би се стигнало до настъпване на
пътно-транспортно произшествие и причиняване на смъртта на пострадалия.
Съдът
намира също така, че след извършване на деянието подсъдимият е избягал от
местопроизшествието. Във всички случаи на транспортно произшествие водачът е
длъжен да преустанови движението, да се информира какви последици са настъпили
и най-вече дали няма увредено лице, на което трябва да се окаже помощ. В
нарушение на установените в чл.123 от ЗДВП и чл.199 и следващи от ППЗДвП
правила за това, подсъдимият, въпреки че е възприел последиците от
неправомерното си поведение на пътя е напуснал мястото на произшествието без
уважителна причина, без да спре и без да получи информация за състоянието на
управлявалият лекия автомобил „********“
водач. Върнал се е значително по-късно и то след като е бил застигнат от
свидетелите Е.
А.,
Г.А., Р.И., които са успели да заснемат номера на регистрационната табела на
автомобила му.
Както
по време на досъдебното производство, така и в съдебната фаза на процеса, подс.
Т. не смята себе си за участник в пътно-транспортното произшествие, като излага
своя версия за случилото се, но това следва да бъде възприемано единствено като
негово право на защита. При това, при своята последва дума той заяви, че
съжалява безкрайно много за всичко / не уточни какво означава за него
„всичко“/, но пък уточни, че не е интересувал от близките на пострадалия, тъй
като не бил уведомен.
Като
причина за извършване на деянието следва да се посочи пренебрежението към
правилата и нормите на поведение в обществото, демонстративното погазване на законово
регламентираните правила за движение по пътищата, които той добре е знаел.
III. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на наказанието съдът се съобрази както с белите на закона по чл. 36 НК, така и с императивните критерии на чл. 54 НК. Взе предвид от една страна
високата степен на обществена опасност на самото деяние с оглед родовия и
непосредствен обект на посегателство и изключително широкото му разпространение
в обществото към настоящия момент. От друг страна съдът съобрази младата
възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало, упражняването на
общественополезен труд. Не е без значение, че за настъпването на вредоносния
резултат определена вина е имал и самият пострадал, който също се е движел с
многократно превишена скорост.
От друг страна обаче съдът съобрази
обстоятелството, че и преди настоящото деяние Т. е бил санкциониран по
административен ред за нарушение на правилата на движение по пътищата,
включително за превишаване на допустима скорост и неспазване на безопасна
дистанция. При това положение съдът не констатира наличие на изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при което и
най- лекото определено в закона наказание се явява несъразмерно тежко и не
приложи разпоредбата на чл. 55 НК. В крайна сметка и в пределите на вида и
размера на наказанието за престъплението, за което подсъдимият беше признат за
виновен, настоящата инстанция намери, че на Т. следва да бъде наложено
наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, а именно
четири години лишаване от свобода. Предвид целите на закона, а и на така
определения размер, съдът не приложи разпоредбата на чл. 66 НК и с присъдата
постанови така определеното наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим на основание чл. 57 ал. 1, т. 1 ЗИНЗС. С присъдата съдът
приложи кумулативно задължителната разпоредба на чл. 343г във вр. с чл. 37 ал.
1, т. 7 НК и лиши подсъдимия Т. да управлява МПС за срок от четири години.
Накрая
с присъдата съдът осъди подсъдимия, който беше признат за виновен да заплати в
полза на държавата направените от нея разноски и се произнесе по вещественото
доказателство по делото.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
И СЪДИЯ- ДОКЛАДЧИК :