М О Т И В И
на Присъда № 32
постановена на 22.02.2018г.
по НОХД № 2050 от 2017г.
по описа на Старозагорския
Районен съд
Подсъдим по делото е Д.Х.Д.,
роден на *** ***, български гражданин, със средно специално образование,
неженен, работещ като о… в „ А….“ ЕООД, неосъждан, ЕГН **********.
С Обвинителен акт, внесен от Районна
прокуратура- гр.Стара Загора, подсъдимият е предаден на съд, за това, че на 21.07.2016г., в град Стара Загора,
причинил на В.В.И., средна телесна повреда, изразяваща се травматичното
разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, с наличие на централни перфорации и
проводно намаление на слуха, които увреждания са причинили трайно отслабване на
слуха- престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
В
качеството на частен обвинител и граждански ищец по делото бе конституирана
пострадалата В.В.И. ***. За съвместно разглеждане в наказателния процес бе
приет граждански иск от пострадалата срещу подсъдимия за сумата от 12 000
/дванадесет хиляди/ лева, която сума представлява причинени неимуществени вреди
от деяниеот, за което подсъдимият бил предаден на съд. Направено е искане за
присъждане на сторените по делото разноски в полза на гр.ищец и частен
обвинител.
Прокурорът поддържа повдигнатото
против подсъдимия обвинение за посоченото престъпно деяние, като счита, че от
събраните доказателства в хода на съдебното следствие, по несъмнен начин се
установило, че деянието било извършено от подсъдимия виновно, а доказателственият
материал по делото подкрепял описаната фактическа обстановка, такава, каквато е
изложена в обвинителния акт. Пледира за налагане на наказание лишаване от
свобода в размер на една година за причиняване на средна телесна повреда, което
да бъде налогжено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, без
последните да са изключителни или многобройни, поради което прилагането
института на чл.55 от НК според държавния обвинител би било незаконосъобразно. Предлага
да се отложи изпълнението на така определеното наказание, по реда на чл.66 от НК за срок от 3 години. Пледира за присъждане на разноските в тежест на
подсъдимия, както и за уважаване на гражданския иск по справедливост.
Повереникът на частния обвинител- адвокат П.П. *** пледира за
постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимия. Излага съображения
относно наличието на достатъчно убедителни доказателства установяващи вината на
дееца по несъмнен начин. Предлага спрямо подсъдимия да се наложи наказание при
условията посочени от прокурора. Пледира за присъждане на разноските направени
в хода на делото от неговия доверител и моли да бъдат присъдени в тежест на
подсъдимия направените от частния обвинител разноски.Пледира приетия за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск да бъде уважен
изцяло.
Частният обвинител и граждански ищец В.И. поддържа становището на
пълномощника си.
Защитникът
на подсъдимия– адвокат Г.А.Г. ***, оспорва обвинението срещу подзащитния си, като
счита, че причинените увреждания на пострадалата не водят до квалифициране на
телесната повреда като средна, по смисъла на закона, поради което подсъдимият
следвало да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението. Не бил налице
белега трайност на увредения слух, защото липсвали данни в тази насока. В
най-лошия случай би могло да се направи една друга правна квалификация. Според
защитника, доказателствата събрани в хода на наказателното производство
обосновавали евентуално квалификация на деянието по чл.132, ал.1, т.2 от НК.
Подсъдимият не се признава за виновен
по повдигнатото му обвинение и поддържа становището на защитника си. Дава
обяснения, както в хода на съдебното следствие, така и в досъдебната фаза на
процеса /прочетени по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК, поради
съществено противоречие/, като отрича умишлено да е причинил телесната повреда
на частния обвинител. Иска да бъде оправдан.
СЪДЪТ, като обсъди събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди
доводите и становищата на страните и въз основа разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ф А К Т И Ч Е С К А О Б С Т А Н О В К А:
Подсъдимият Д. бил жител ***, не е осъждан към момента
на инкриминираното деяние, тъй като досежно наказването му по НОХД № 83 от
2001г. по описа на ОС-гр.Стара Загора за тежко непредпазливо деяние бил
реабилитиран по право, на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК. За престъпление по
чл.343, ал.1, буква „в”, вр. чл.342, ал.1 от НК му било наложено условно
наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, чието
изпълнение било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3
години. Съдебният акт за одобряване на споразумението бил в сила от
28.02.2001г., а в тригодишния изпитателен срок, т.е. до 28.02.2004г.
подсъдимият не извършил друго престъпление, за което да се наложи да изтърпи
отложеното му наказание лишаване от свобода, поради което след изтичане на този
срок настъпила реабилитация.
Подсъдимият Д.Д. и пострадалата В.В.И. живеели на семейни начала. По
време на съжителството между двамата имало конфликти, но въпреки това те
живеели заедно, а на 03.09.2015г. от съвместното им съжителство се родило
детето Христо Д.Д.. Към 21.07.2016г. подсъдимият и пострадалата все още живеели
заедно с детето си в апартамент, находящ
се на „Хаджи Димитър“ № 59 вх.Б, ет.8, ап.23.
На
21.07.2016г. по обед между 12:30 и 13:30 часа, обв.Д. и св.И. се скарали,
заради споделени снимки във “Facebook”, който били качени от майката на
последната. Подсъдимият Д. отправил обидни думи към св.И., по повод факта, че
била публикувала снимки с нейната майка и племенниците на пострадалата, а не
била публикувала снимки на подсъдимия с роденото от съжителството им дете.
Пострадалата отговорила, че това са дребни неща и не иска за тях да и държи
сметка. При възникналия помежду им спор пострадалата била наречена с обидните
думи „Б…” и „К…”. Тя взела детето и отишли в кухнята, за да го измие, но били
последвани от подсъдимия, който продължавал да я нарича с цитираните обидни
думи. Пострадалата му потърсила обяснение за изреченото, като поради
възмущението си от обидните думи, с които го нарича хвърлила по него гъбата, с
която миела шишетата на детето. Подсъдимият скочил и я напсувал, след което
започнал да я дърпа към спалнята, като я дърпал за ръцете. Като я завел в
спалнята я хвърли на леглото и се качил върху нея. С едната си ръка държал
нейните ръце, а с дясната ръка я ударил, след което два-три пъти я ударил и с
лявата си ръка. В този момент детето, което било на 10 месеца и се движело с
помощта на средство, т.нар. „паяк” дошло при тях в спалнята и изпаднало в
стрес, като започнало да реве. Пострадалата, го умолявала да я пусне, за да
може да успокои детето, но подсъдимият продължил да я натиска и да и нанася
удари. От ударите, пострадалата усещала „пищене” в областта на лявото ухо, като
почувствала и болки в главата въобще. Пострадалата на излизане от жилището, се опитала
да се свърже със единния европейски номер за спешни повиквания ЕЕН 112, но
връзката прекъснала. След това И. взела детето им и напуснала апартамента, за
да отиде при родителите си, като се срещнала и с брат си –свидетеля А.И.. Заедно
с него, случайно срещнали при посещението на пострадалата при лекар и
подсъдимия Д., който изчаквал адвоката си. На въпроса на свидетеля А.И. защо
подсъдимият бил ударил сестра му, подсъдимият заявил, че „и теб да те ритнат и ти няма ли да отвърнеш ?” При посещението при
лекар, пострадалата разбрала, че има перфорация на тъпанчето на лявото ухо и
единствения начин за възстановяване бил чрез оперативна интервенция. Последната
била насрочена и проведена на 26.07.2016г. Пострадалата сочи, че месеци наред
приемала лекарства и се възстановявала от прчинените й увреждания. Заявява, че
не имала проблеми с ушите от детските години, когато имала отити.
Първоначално, на 26.07.2016г. при прегледа на
пострадалата от д-р М… в болница МБАЛ „Тракия”ЕООД била направена аудиограма,
при която било установено увреждането на лявото ухо на пострадалата, изразяващо
се в разкъсване на лява тъпанчева мембрана. Отразена е и констатацията на
лекаря, че е налице „проводно намаление на слуха на ляво ухо”. В приетатат по
делото медицинска документация е отразено, че описаните травматични увреждания
на пострадалата могат да бъдат получени по начин и по време, както заявила
пострадалата в предварителните сведения, като добре отговарят да са от
действието на твърд тъп предмет. Допълнението към съдебно-медицинско
удостоверение на живо лице № 31-ІІ от 2016г., издадено от д-р Т.П. сочи, че
травматичното разкъсване на тъпанчевата мембрана с наличие на централни
перфорации и проводно намаление на слуха са причинили ТРАЙНО отслабване на
слуха.
По повод подадената жалба от пострадалата била
извършена проверка по образувана преписка от Р.И.- полицейски служител и
свидетел по делото. Впоследствие било образувано и досъдебно производство, за
престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза
по писмени данни № 393/2016г., лицето В.В.И. при станал инцидент на
21.07.2016г. получила: „Оток и
Кръвонасядане по лицето в ляво. Множество
пръснати кръвонасядания по двата горни крайника. Травматично разкъсване на лява
тъпанчева мембрана. Проводно нарушение на слуха на лявото ухо.” Описаните и
установени травматични увреждания, добре отговарят да са от действието на
твърди тъпи предмети и могат да са получени по време и начин, каквито данни има
в материалите и протоколите за разпит, приложени към досъдебното производство,
а именно при нанасяне на удари с ръце в областта на лява лицева половина и
удари и захвати с човешка ръка в областта на горните крайници. Травматичното
разкъсване на лявата тъпанчева мембрана с наличие на централни перфорации и
проводно намаление на слуха са причинили трайно отслабване на слуха, а
останалите увреждания са довели до причиняване на болки и страдания.
След това, в хода на наказателното производство била
назначена и друга експертиза, а именно комплексна съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещите лица П. и доц.Р., последният специолист по
оториноларингология. Видно от заключението на назначената комплексна
съдебномедицинска експертиза, прекараните от пострадалата отити в ранна детска
възраст нямат пряка връзка с полученото при инцидента на 21.07.2016г.
травматичното разкъсване на лявата тъпанчева мембрана. На вещите лица била
представена здравна карта на пострадалата, като дете. В писменото си заключение,
вещите лица излагат, че освен запознаване с предоставената им медицинска
документация са осъществили и преглед на пострадалата, който според обстоятелствената
част на заключението /стр.2/ бил извършен на 12.05.2017г. , т.е. близо 10
/десет/ месеца след датата на деянието- 21.07.2016г. Прегледът бил извършен в
съответен кабинет по оториноларингология. Сочи се, че било извършено
аудиометрично изследване под № 645 от 12.05.2017г. от доцент д-р П.Р. и било
установено „високочестотно звукоприемно намаление на слуха на лявото ухо в
рамките на 40 dB за 8 kHz. Изтъкват се иконстатациите на вещите лица от медицинската
документация на пострадалата и данните за предходни здравословни проблеми с
ушите, като е отразено, че били прекарани гнойни отити през месец март 1982г. и
през месец юни 1983г., но изрично се сочи, че от последващите текущи наблюдения
се установява запазен слух без увреждания. И това комплексно експертно
заключение обективира извода за трайно отслабване на слуха, както и
констатациите на първоначалната медицинска експертиза, че причинените
увреждания могат да бъдат по време и начин, съобщени от пострадалата, съответно
да са били причинени от удари с ръце в областта на лявата лицева половина.
Изложената фактическа обстановка се установява и доказва по несъмнен начин от
приобщения по делото доказателствен материал поотделно и в неговата съвкупност,
както следва:
В хода на съдебното следствие бяха изслушани в
качеството на свидетели В.И., Р.И., А.И., а по искане на подсъдимия допълнително
бяха допуснати като свидетели и изслушани лицата С.П. и Н.Т.. Лично бяха
изслушани в хода на съдебното следствие вещите лица Т.П. и П.Р., чиито
заключения бяха приети по делото, а именно приетите по делото заключение на
вещото лице Т.П. и заключението по комплексната експеритза извършена от вещите
лица Т.П. и П.Р., обсъдени във фактическата обстановка по-горе, свидетелството
за съдимост на подсъдимия, съдебно-медицинско удостоверение, издадено на подсъдимия,
след преглед на Д.Д. от съдебен лекар на 21.07.2016г., а така също от
протоколите и другите доказателства, съдържащи се в досъдебно производство № 8245-зм-715/2016
г. по описа на Второ Районно управление при ОД на МВР– Стара Загора, както следва:
Постановление на Районна прокуратура– Стара Загора от
15.08.2016 г. за образуване на досъдебно производство; Заявление от В.В.И. от
21.07.2016 г.; съдебно-медицинско удостоверение на живо лице № 31-ІІ/2016 г.;
Протокол за предупреждение от 27.07.2016 г.; Заверено копие на аудиограма на В.И.
от 26.07.2016г.; епикриза от 26.07.2016 г. по ИЗ № 339/2016 г. на В.В.И.;
Заверено копие на допълнение към съдебно-медицинско удостоверение на живо лице
№ 31-ІІ/2016 г.; постановление за назначаване на съдебно-медицинска експертиза
от 27.10.2016 г.; постановление за определяне на възнаграждение за изготвена
съдебно-медицинска експертиза, характеристична справка на Д.Х.Д. от Второ РУ
при ОД на МВР – Стара Загора; справка за съдимост, рег. № 3737/01.11.2016 г.;
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 14.12.2016
г.; постановление за привличане на обвиняем от 06.12.2016 г, предявено на
14.12.2016г.; протокол за предявяване на разследване от 16.12.2016г.;
постановление на Районна прокуратура – Стара Загора от 20.01.2017г.;
постановление на Окръжна прокуратура – Стара Загора от 21.02.2017г.; писмо от
Районен съд – Стара Загора до Второ РУ при ОД на МВР – Стара Загора ведно със заверено
копие на протокол от 24.10.2016 г. по
гр.дело № 3628/2016 г. по описа на Районен съд – Стара Загора; здравна карта за
дете № 2 – 15 листа; протокол за доброволно предаване, както и заверени копия
на страници на личен амбулаторен картон– 14 листа; постановление за назначаване
на комплексна съдебно-медицинска експертиза; два броя постановления за
определяне на възнаграждение на вещи лица, извадка от Търговския регистър за
АБ”Солюшън секюрити”; писмо от АБ ”Солюшън секюрити” до Второ РУ при ОД на МВР –
Стара Загора; разписка от 18.05.2017 г. за връщане на здравна карта (личен
амбулаторен картон) – оригинал; протокол за предявяване на разследване от
29.05.2017 г. и от 30.05.2017 г.
Съдът кредитира с доверие показанията на
пострадалата В.И. относно заявеното от нея за инкриминираното деяние на
21.07.2016г. Това е така, защото напълно съответства изложеното от пострадалата
относно времето, мястото и начина на получаване на описаните травматични
увреждания на пострадалата, с оглед обсъдените по-горе медицински документи и
приети експертни заключения. В показанията си свидетелят сочи, че била дърпана
по ръцете от подсъдимия, който я завлякъл до спалнята и хвърляйки я на леглото
се качил върху нея и започнал да и нанася удари. Както вещите лица сочат,
причинените увреждания на пострадалата отговарят добре да са получени от
действието на твърди тъпи предмети, каквито са удари с ръце по лявата част на
главата. За достоверността на нейните показания са показателни медицинските
констатации за причинени „Множество пръснати кръвонасядания по двата горни
крайника”, което очевидно установява
факта, че била стискана силно по двете ръце /дърпана/, както сочи в показанията
си. При това положение, очевидно нанесените от него удари са причинени съвсем
съзнателно и целенасочено, с което целял причиняването на телесни увреждания и
не кореспондират на заявеното от подсъдимия в обясненията му, че само бил
отблъснал пострадалата, за да се защити от нея. Липсва логика само при
отблъскване да са причинени травматични увреждания на различни органи, още
повече разположени в различни части тялото и в тази връзка обективните
констатации на вещите лица не могат да бъдат обяснени по начина, по който
описва случилото се подсъдимия. В тази връзка, следва да се отбележи и че съдът
не кредитира с доверие обясненията му, в които се съдържа друга версия за
случилото се. Липсват обективни данни подсъдимият да бил нападнат, както сочи
той, при което едва ли не в условията на неизбежна отбрана да отблъсне
пострадалата. Липсват данни за състояние, в което подсъдимият бил силно
раздразнен или предизвикан от някакви действия на пострадалата в първоначално
дадените от лицето обяснения в качеството на обвиняем, прочетени в хода на
съдебното следствие по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК, поради същественото
им противоречие с дадените в хода на съдебното следствие обяснения на
подсъдимия. Пред съда подсъдимият заяви, че от хвърлянето на гъбата срещу него
той изпаднал в някакво особено състояние, причерняло му и т.н., каквото
състояние въобще не е твърдял по време на дадените в хода на ДП обяснения, в
присъствие на защитник. По време на този разпит, в качеството на обвиняем Д.
въобще не е описвал наличието на някакво силно раздразнено състояние, което да
обуслови състояние на афект и да е в резултат от поведението на пострадалата. Вярно
е, че се сочи замерването му с гъба, с която И. почиствала бебешките аксесоари,
но не се установи, вследствие на това и действие на подсъдимия да било
причинено някакво увреждане, на очите или на друг орган, съответно да било
увредено здравето му. Не се доказаха и твърденията му, че продължителен период
от време след деянието ползвал очни капки, поради някакви причинени му
увреждания. От заявеното от пострадалата е видно, че последната не отрича
факта, че хвърлила към подсъдимия въпросната гъба. Обаче, звучи логично повод
за това да било отправянето на обидни квалификации по неин адрес, с което не тя
нападнала подсъдимия, а отговорила на неговите обиди, по неин адрес. Дори да се
приеме, че с това си действие пострадалата провокирала по някакъв начин
подсъдимия и това довело до ескалация на напрежението, няма как да се
противопостави едно такова действие на предприетото от него непосредствено след
тази постъпка на пострадалата, при което той я хванал и я стискал за ръцете и я
завлякъл в една от стаите, хвърлил я на леглото и качвайки се върху тялото и
започнал да нанася удари по главата. Така описаната агресия на подсъдимия не
може да бъде оправдана по никакъв начин от приетия по делото доказателствен
материал в неговата съвкупност и поотделно. Както вече бе отбелязано, не би
могло обективно да бъдат причинени констатираните увреждания на пострада-лата
просто с отблъскване от страна на подсъдимия, ако се приеме неговата теза, че
само се защитавал, нито че бил силно афектиран. Липсват такива данни, които той
не е заявил в един много по-ранен етап, когато имал такава възможност и когато
се възползвал от правото си да даде обяснения. В този смисъл, заявеното от него
в хода на съдебното следствие за наличие на такъв афект не намира опора в
доказателствата, вкючително в обясненията на самия подсъдим в качеството на
обвиняем от досъдебното проиводство. Липсва логика, когато на един много
по-ранен етап, при положение, че не е изминал голям период от време от момента
на деянието, обвиняемият дори да не твърди наличието на подобно състояние, а
впоследствие, когато изминал много по-голям времеви интервал, при разглеждане
на делото в съдебна фаза да излага версия, че бил силно афектиран от
поведението на пострадалата. За това, съдът приема така наведените от
подсъдимия твърдения за негова защитна теза, на каквато разбира се има право в
настоящият наказателен процес, но тази теза не би могла да обоснове наличието
на сътояние, водещо до различна правна квалификация на деянието, с прилагане на
един от привилегированите състави на умишлено причинена телесна повреда. Не се
кредитират с доверие от съда и обясненията на подсъдимия в хода на съдебното
следствие, за това, че бил ритнат в слабините, както и че бил набоден с вилица
от пострадалата, преди да осъществи описаното от него „отблъскване”. Отново
следва да се отбележи, че в обясненията си в хода на досъдебното производство
обвиняемият не е заявил подобни обстоятелства, поради което тази версия
изложена пред съда също се счита за опит да се защити, като оправдае
извършеното спрямо пострадалата, с излагане на несъстояли се факти. Вярно е, че
в хода на съдебното производство, в заседанието на 26.10.2017г. подсъдимият
представи по делото и със съответно протоколно определение бе прието съдебно-медицинско
удостоверение на живо лице № 32-ІІ от 2016г., издадено на негово име след
прегледа му от съдебен лекар в деня на процесното деяние- 21.07.2016г. Видно от
съдържанието на този документ обаче, не се сочи подсъдимият дори да твърди, че
бил прободен с вилица. Записано е само, че по негови данни бил ритан в областта
на слабините, удрян и дърпан от едно познато за него лице, с което живеел на
семейни начала. Описано е, че имал охлузвания по външния нос и драскотини и
охлузвания по ръцете, както и че съобщава за болки в слабинната област.
Съобразно съдържанието на този документ не са констатирани травматични
увреждания вследствие на пробождане с вилица, а оплакването от болка в
слабинната област е обективирано само по заявеното от подсъдимия. Във връзка с
тези оплаквания съдебният лекар описал в заключителната част на
удостоверението, че е необходима консултация с лекар специалист- уролог.
Липсват данни обаче такава да била осъществена, нито се твърди подсъдимият да
посетил непосредствено след това такъв специалист. В тази връзка, следва да се
отбележи, че по от показанията на свидетеля В.И. и описаното от нея може да се
направи обосновано заключение, че драскотините и охлузванията по носа и
крайниците на подсъдимия са вследствие на опитие и да го отблъсне и да
преустанови започналата от него физическа саморазправа. Напълно е възможно при
тази самоотбрана пострадалата да е ритнала подсъдимия в слабините, тъй като
според установената фактическа обстановка той се качил върху нея на леглото,
като я държал с краката и ръцете си и при опитите да го отблъсне би могло и да
му нанесе удар с краката си в тази негова телесна част. Същевременно, липсват
данни някой от свидетелите да възприел признание на пострадалата, че ритнала подсъдимия
целенасочено, още по-малко преди започване на неговата саморазправа. Противно
на изложеното в обясненията на дееца, дадени пред съда, че от показанията на
брат й – свидетеля А.И. също се установява, че тя го била ритала, видно от
показанията на този свидетел, същият разказва, че подсъдимият му отговорил,
когато се срещнали навън, че „и теб да те
ритнат и ти няма ли да отвърнеш ?”. Следователно, свидетелят А.И. казва
каква била версията на подсъдимия за случилото се, а не е заявявал, че сестра
му признала в негово присъствие за удар с ритник, в областта на слабините на
подсъдимия. В крайна сметка, приетото по делото удостоверение на подсъдимия не
установява наличие на травми, които да подкрепят изложената от него версия за
причината за случилото се и тя се приема за несъстоятелна. Заявеното от него по
отношение на навиците на пострадалата, какво количество и колко често пиела
алкохол, какви заплахи отравяла към други мъже, които не са свързани с
процесния случай, съответно други техни имуществени и лични отношения, както и
взаимоотношенията между двамата и нейните и/или неговите родители, са
неотносими към предмета на делото и подобни факти и обстоятелства не следва да
се обсъждат.
Показанията на разпитаните по искане на подсъдимия
свидетели по никакъв начин не допринасят за изясняване на обективната истина по
делото, първо защото лицата не са присъствали на мястото, по време на
инкриминира-ното деяние, нито са придобили възприятия от случилото се
непосредствено след това. Не се се кредитират с доверие показанията на
свидетеля Т., който твърди, че вечерта след инцидента подсъдимият отишъл при
него и свидетелят видял че бил „син и прободен с вилица”. Първо следва да се
отбележи, че няма как свидетелят да види с какво е прободен подсъдимия, дори
това да се е случило, при положение, че не бил на мястото, където се твърди
това да се случило. По-важното е обаче, че такава констатация не била „видяна”
и от съдебния лекар, освидетелствал подсъдимия на същата дата. Както вече бе
обсъдено, не се съдържат данни, пред лекаря подсъдимият дори да твърди
пробождането с вилица, нито вещото лице е отразило наличие на прободни рани, а
с оглед естеството си те следва да са именно такива, при така описаното от
подсъдимия, че бил „прободен”. Заявеното от свидетелите П. и Т. би могло да
послужи единствено като характеристични данни за поведението на подсъдимия,
доколкото го описаха като човек с положителни качества и добри взаимоотношения
с хората. Дори по принцип тези характеристики да отговарят на поведението му
спрямо околните, предвид липсата на данни за други противообществени прояви, заявеното
от свидетелите не може да оправдае агресията на подсъдимия на инкриминираната
дата и причиненото от него телесно увреждане на пострадалата.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
Съдът обстойно и задълбочено обсъди и направи
преценка на събраните по делото доказателства и прие за установено с категоричност,
че по описаният по-горе начин, подсъдимият осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав, както
следва:
На 21.07.2016г., в град Стара Загора, причинил на В.В.И.,
средна телесна повреда, изразяваща се травматичното разкъсване на лявата
тъпанчева мембрана с наличие на централни перфорации и проводно намаление на
слуха, които увреждания са причинили
трайно отслабване на слуха - престъпление по чл.129, ал.2,
вр. ал.1 от НК.
От субективна
страна, деянието е извършено при форма на вината „пряк умисъл”, защото деецът съвсем съзнателно удрял пострадалата,
като и нанесъл не един, а множество удари по главата, вляво, осъзнавайки,че при
биха настъпили телесни увреждания на пострадалата и е целял този резултат.
Желанието му да причини телесно увреждане на жената, с която съжителствал било продиктувано от възникнал спор между
двамата преди това по житейски теми, но без наличие на обстоятелства водещи до
извод, че едва ли не се защитавал от някакво нападение. Подсъдимият хванал с
ръцете си пострадалата за нейните ръце и я дърпал към спалнята, където била
хвърлена на леглото и се качил върху тялото й, след което започнал да й нанася
удори по лявата страна на главата. Това ясно онагледява желанието /целта/ на
подсъдимия да причини настъпилия вредоносен резултат на пострадалото лице и
изключва всякакво съмнение увреждането на лявото ухо на пострада-лата да било
случайно, без наличие на умисъл у подсъдимия, а да се дължи едва ли не на
случайност. Подсъдимият осъзнавал общественоопасния характер на деянието и
неговите вредоносни последици, а с действията си очевидно е искал /целял/
тяхното настъпване. Хвърлянето на гъбата от страна на пострадалата, в посоката,
където се намирал подсъдимия преди извършване на деянието би могло да обуслови
смекчаване на наказателната му отговорност, но липсват каквито и да било
обективни данни, че с действието си пострадалата му причинила някакви
увреждания или че бил поставен в опасност, оправдаваща поведението му
впоследствие. Ето защо, не са налице доказателства обосноваващи приложение на
някой от привилегированите състави на причиняването на телесна повреда. Не са
налице факти, които да обосноват наличие на афект у подсъдимия, защото нито той
нито негови близки са били засегнати от действията на пострадалата, нито
последната го предизвикала с някаква заплаха или обида и т.н. Следователно,
единствената обоснована правна квалификация на процесното деянието е именно по
основния състав на престъплението, т.е. по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Противно на
изложеното от защитната теза, налице са достатъчно обективни данни, че
телесната повреда е от категорията на средна телесна повреда, по смисъла на
наказателния закон, конкретно с причиняване трайно отслабване на слуха. Това е
така, защото с коментираните по-горе в изложението медицински документи самите
медицински специалисти са удостоверили, че така констатираните увреждания на
лявото ухо водят до трайно отслабване на слуха. Налице са изрични данни в тази
насока. В заключението по комплексната експертиза, където ясно се сочи, че при
извършения личен преглед на пострадалата на 12.05.2017г. и направената
аудиограма било констатирано „високочестотно
звукоприемно намаление на слуха на лявото ухо в рамките на 40 dB за 8 kHz”. Фактът, че
това изследване било направено около 10 месеца след датата на деянието е
показателен и за трайността на увредата, което е съществен признак на
престъплението от обективна страна. Следователно, както от обективна, така и от
субективна страна е налице именно такова увреждане обуславящо и направената от
обвинението квалификация, с която съдът се солидаризира. Не е уместно да се
твърди, че това състояние на пострадалата би могло да бъде в резултат на нейни
предходни здравословни проблеми /състояния/, още от детска възраст, предвид
изричните констатации на вещите лица, че прекараните в ранна детска възраст
отити нямат връзка с констатациите относно слуха на пострадалата и по-конкретно
на лявото й ухо.
Колкото да
факта, че по делото не бе представена документът обективиращ направената втора
аудиограма, изисквана от съда по искане на защитата, следва да се отбележи и
факта, че липсата на този документ не може да компрометира заключението на
комплексната експертиза. Това е така, защото видно от констатациите на вещите
лица такъв личен преглед на пострадалата бил извършен, което бе заявено и при
изслушване на експертите по време на съдебно заседание. Именно в
обстоятелствената част на заключението са обективирани тези експертни
констатации относно отслабването на слуха, вследствие увреждането на лявото ухо,
а писменото експертно заключение бе прието по делото като надлежно доказателствено
средство, като не е оспорено и от страните. Съдът изцяло кредитира
констатациите на вещите лица като професионални и безпристрастни. Липсата на
аудиограмата на хартиен носител не разколебава по никакъв начин описаното в
писменото заключение на вещите лица, което бе потвърдено и в хода на съдебното
следствие при тяхното изслушване. В подкрепа на този извод е и указаното от
законодателя в нормата на чл.152, ал.1 от НПК, където е описано, че след като
извърши необходимите изследвания, вещото лице съставя писмено заключение, в
което посочва: името си и на какво
основание извършва експертизата; къде е извършена; задачата, която е поставена;
материалите, които са били използвани; изследванията, които са били извършени и
с какви научни и технически средства; резултатите, които са получени и изводите
от експертизата. Съгласно изискването на чл.152, ал.2 от НПК заключението
се подписва от вещото лице/ лица. Никъде законодателят не поставя като условие
за валидност на писменото заключение, към него да се представят документи
установяващи конкретни изследвания. По делото липсва спор, че такова изследване
било проведено, нито са налице твърдения, че въпреки описанието в експертното
заключение, по някаква причина не било извършено, поради което съдът кредитира
съдържащите се в него констатации на съответните специалисти в областта на
медицината, които са удостоверили наличието на увреждането, респективно
съпоставено с периода на деянието не може да бъде обоснован различен извод,
освен за доказана трайност на отслабването на слуха, след като при изследването
около 10 месеца по-късно била констатирано такова състояние.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
намира за доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е автор на престъплението,
за които бил обвинен и предаден на съд, поради което го призна за виновен, по
така повдигнатото му обвинение.
ВИД И РАЗМЕР НА НАЛОЖЕНОТО
НАКАЗАНИЕ:
За извършеното
от подсъдимия Д.Х.Д. престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК,
законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до 6 /шест/
години.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства и като се съобрази с двата основни принципа – законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, изхождайки
от предвиденото за това престъпление наказание, степента на обществена опасност
на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и с целите на наказанието залегнали в чл.36 и чл. 54, съобрази следното:
Както по-горе в описаната фактическа
обстановка бе посочено, от представеното свидетелство за съдимост се
установява, че подсъдимият не е осъждан към момента на инкриминираното деяние, с
оглед настъпилата реабилитация по право.
При индивидуализацията на наказанието,
съдът взе предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства,
като приема че такива са: чистото съдебно
минало на подсъдимия и трудовата
ангажираност на дееца. За пълнота и за всестранно анализиране на
обстоятелствата, приети за установени по делото, би могло като смекчаващо
отговорността обстоятелство да бъде отчетено и хвърлянето на гъбата от страна
на пострадалата срещу подсъдимия, който факт и самата тя не отрича, но както
вече бе отбелязано то може да бъде отчетено единствено като смекчавакщо
обстоятелство, не и като основание за различна правна квалификация.
Успоредно с това, следва да се
отбележи и че така описаните смекчаващи отговорността обстоятелства не са
изключителни, нито са многобройни, за да доведат до приложение института на
чл.55 от НК.
Отегчаващо отговорността обстоятелство, извън състава на
инкриминираното деяние е факта, че деянието било осъществено пред малолетното
дете на подсъдимия и пострадалата, а по данни и на двамата детето силно се
разстроило в деня на процесното деяние и плачело продължително време.
При тези констатации, съдът намира, че
наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, поради което определи наказание „лишаване от свобода” в
размер на 10 /ДЕСЕТ/ месеца.
С този размер на санкцията, съдът намира, че
ще бъдат постигнати целите на наказанието, съгласно чл.36 от НК, а именно да се
поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите и добрите нрави, да му
се въздейства предупредително и да му се отнеме възможността да върши други
престъпления, а не на последно по важност място и да се въздейства
предупредително и възпитателно спрямо другите членове на обществото. Наред с
това, съдът намира, че така определеното наказание отговаря на тежестта на деянието,
респективно на обществената опасност на
извършителя, съответно по-ниско по размер наказание лишаване от свобода
не би постигнало тези цели. Също така, следва да се отбележи и че по-висок
размер на наказанието би бил несправедлив и завишен, според настоящия съдебен
състав.
Съдът
намира, че са налице предпоставките за прилагане института на условното
осъждане. Това е така, защото наказанието десет месеца лишаване от свобода
е в рамките на предвидения предел, съгласно чл.66, ал.1 от НК, а именно в
размер до три години. Лицето не е осъждано до момента на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а наред с тези кумулативно
изискуеми предпоставки, настоящият съдебен състав намира, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително да изтърпи наказанието към момента. Съобразно параметрите на
определения в същата разпоредба изпитателен срок, съдът постанови изпълнението
на наказанието 10 месеца лишаване от свобода да бъде отложено за изпитателен срок
от три години. При определяне на
изпитателният срок, който съгласно нормата на чл.66, ал.1 от НК може да бъде от
3 до 5 години, съдът се съобрази на първо място със забраната на чл.66, ал.2 от НК, а именно, че изпитателният срок не може да надвишава размера на наложеното
наказание лишаване от свобода с повече от три години. Наред с това, съдът
съобрази, че при отлагането на изпълнението, за постигане целите на генералната
и индивидуалната превенция, ИЗПИТАТЕЛНИЯТ СРОК следва бъде минималния предвиден
в закона, а именно ТРИ ГОДИНИ, поради което определи именно такъв срок.
ОТНОСНО ПРИЕТИЯ ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ В
НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС ГРАЖДАНСКИ ИСК:
В настоящото наказателно
производство бе приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от
пострадалата В.И. срещу подсъдимия, описан в началото на изложението.
При съвкупната преценка на
доказателствата, съдът прие, че е налице фактическия състав на чл.45 от ЗЗД –
налице е деяние, вредоносен резултат и причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на подсъдимия и настъпилите вреди, които са от неимуществен характер, с оглед
изтърпените от гражданския ищец болки и страдания, за които законът указва, че
следва да бъдат обезщетени по справедливост. Предвид това, като прецени
събрания по делото доказателствен материал заедно и поотделно, съдът намира за
такъв справедлив размер сумата от 6 000 /шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, поради което осъди подсъдимият да заплати на
гражданския ищец обезщетение за вредите от извършеното престъпление –умишлено
причиняване на средна телесна повреда,в посочения размер. В този смисъл, според
съда присъждането на обезщетение в по-нисък размер не би било справедливо.
В останалата част, за разликата от присъденото, до пълния предявен
размер на гражданския иск, т.е. за разликата
от 6 000 лева до 12 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деяние-то, за
което подсъдимият бил предаден на съд по настоящото дело, а именно изтърпени
болки и страдания, съдът намира, че искът е неоснователен, поради което го
ОТХВЪРЛИ, в съответната част.
Р А З Н О С К И:
При този изход на делото, на основание чл.189, ал.3, вр. ал.1 от НПК, подсъдимият бе осъден да заплати направените разноски
в съдебното производство, във връзка с изслушване на вещите лица, а именно в
размер на 130.00 лв. /сто и тридесет лева/, която сума да бъде преведена по
сметка на Районен съд– гр.Стара Загора, в полза бюджета на Съдебната власт. С
присъдата подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на съда и дължимата
държавна такса върху уважената част на приетия за съвместно разглеждане
граждански иск, която възлиза на сумата от 240.00 /двеста и четиридесет/ лева.
В
полза на ОД на МВР-гр.Стара Загора, подсъдимият бе осъден да заплати
направените в хода на досъдебното производство разноски, което предвид
приложените по ДП доказателства възлизат общо в размер на 462.15 лева
/четиристотин шестдесет и два лева и петнадесет стотинки/ и представляват
възнаграждения на вещи лица за изготвянето на двете съдебно-медицински
експертизи.
Водим от горните мотиви, Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: