Разпореждане по дело №181/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по искова молба на „А. С.О.,ЕИК , седалище и адрес на управление в гр.Б., ул.”П.”№, като процесуален субституент на “.О.,ЕИК , седалище и адрес на управление в гр.Б., ул.”П. З.”№, вх., ., ., против „Х. К.О., ЕИК , седалище и адрес на управление в гр.Б., ул.”В.Л.”№, съд. адрес в Б., ул.П.Я.”№ Б, с пр. осн.чл.134 ЗЗД

Сочи се от “. С.ООДищеца, че е кредитор на “.О. относно вземане, за което има образувано изп.д.№322/10г по описа на ЧСИ А..Ц. и относно което е наложен запор на длъжниково вземане към ответното дружество. Ищците твърдят, че въпросното вземане на “.О. произтича от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №64/10г, чрез който ответника се е задължил да заплати на дружеството сумата от 656 400лв до 05.11.10г, представляваща продажната цена за описаните в цитирания нотариален акт имоти. Според ищеца третото задължено лице признава задължението си към „Р.”О.. С постановление с изх.№06992/10.11.10г по изп.д.№322/10г ЧСИ А.Ц. е възложил на ищцовото дружество за събиране сума, като част от вземането на “.О. към ответника, която е подробно описана. Ищеца твърди, че до настоящият момент длъжникът му бездейства и не е извършва никакви действия по събирането на вземането си от ответника, с което застрашава погасяване задължението си към ищцовото дружество. На 29.04.11г третото задължено лице е платило по сметка на ЧСИ А.Ц. сумата от 28 205,48лв, явяващо се част от запорираното вземане на “. О. към ответника, чието разпределение е подробно описано.С определение по ч.гр.д.№150/11г по описа на БОС е допуснато обезпечение на иска чрез запориране на сметки и възбраняване на имоти на ответника.С оглед изложеното се настоява за осъждането на ответното дружество да заплати на “.О. сумата от 360 660,13лв, възложена за събиране на ищеца и представляваща част от възложеното за събиране вземане на “.О. от ответника, като сумата съставлява: 348 933,64лв главница, представляваща неиздължена на падеж сума по нотариално заверена спогодба от 10.07.09г, както и начислените обикновени и пропорционални такси за съдебния изпълнител по изпълнителното дело, възлизащи към момента на предявяването на настоящата искова молба на 11 726,49лв, с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от 348 933,64лв, считано от 16.06.10г до окончателното й изплащане, а също и разноските по делото.

Конституираният на страната на ищеца негов длъжник “.О. в с.з. твърди, че няма вземане от отвтеника и не дължи суми на страните по делото.

В отговора си ответника оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че към момента на подаването й „Р.”О. не е носител на сочените права, тъй като нямал задължение към него. Пояснява се, че с цитирания в исковата молба нотариален акт ответника е закупил самостоятелни обекти при степен на завършеност на СМР от 63 %, като в п.2 действително е предвидено заплащането на сумата до 05.11.10г.Поради неизпълнение на поетите задължение от “.О. за довършване на сградата с последващо споразумение от 12.05.10г са договорили: удължаване на горния срок до 30.04.11г, а също и че ако в така удължения срок “.О. не представи необходимата документация, ответника да изготви и съгласува с надлежните институции всички необходими проекти за сметка на “.О.. На същата дата - 12.05.10г ответника твърди, че подписал с „Р.” споразумение за прихващане,чрез което в качеството си на солидарен длъжник с последното по договор за банков кредит №ВL14116, сключен между “.О. и „Ю. И Е. Д. Б., ответното дружество се съгласило да погаси дълга на “.О. от 317 594,52лв, която сума се приспада от вземането на “.О. по нотариален акт №64/10г. Именно от горната дата месечните вноски по банковия кредит се сочат за погасявани единствено от ответника. След налагане на запора, описан в исковата молба, ответника съгл. чл.508 ГПК информирал ЧСИ за съществуващо задължение на соченото в съобщението основание, но възразил относно изискуемостта му, като предоставил копия от договора от 05.05.10г и споразумението от 12.05.10г.Въпреки това заявява, че не са извършвани никакви плащания на “.О. и стриктно спазва условията на чл.507, ал.2 и 3 ГПК.В рамките на срока по споразумението от 12.05.10г запорирания остатък от задължението на ответника в размер на 28 205,48лв, както е посочено в исковата молба, е преведено по сметка на ЧСИ на 29.04.11г, с което поддържат че се е издължил изцяло към “.О..Считат, че към настоящият момент описаната в п.3 от нотариален акт №64/10г цена е изцяло и в срок платена. Поради това настоява за отхвърлянето на предявеният иск като неоснователен.

В допълнителната и поправена искова молба ищцовата страна настоява за конституирането на длъжника си “.О. като негов другар в настоящия процес.Оспорва изтъкнатото в отговора, а представените споразумение за прихващане от 12.05.10г, договор от 05.05.10г и споразумение от 12.05.10г счита за антидатирани, поради което оспорва истинността на датите им.Счита ги за частни диспозитивни документи, чиято дата е непротивопоставима на ищцовото дружество, за което излага подробни съображения.

В отговора на допълнителната искова молба ответника намира за неоснователни ищцовите оспорвания на представените писмени доказателства, които ще опровергаят и поисканата експертиза.

Съда след като съобрази закона, доказателствата и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че по молба на “. С.О. и издаден в негово полза изпълнителен лист по ч.гр.д.№1867/10г по описа на БРС,е образувано изп.д.№322/10г по описа на ЧСИ А.Ц. с оглед принудителното събирането следните суми: 348 933,64лв, представляващи неиздължена на падежа сума по нотариално заверена спогодба от 10.07.09г, ведно със законната лихва, сумата от 10 919лв разноски в заповедното производство.

Безспорно е също така ,че с нотариален акт №64/10г “.О. продава на “. К.О. подробно описаните недвижими имоти общо за 656 400лв, платима от купувача в срок до 05.11.10г(вж.т.3).

Със запорно съобщение №04505/24.06.10г, получено на 24.06.10г от ответното дружество, ЧСИ уведомява последното че налага запор върху всички дължими по нотариален акт №64/10г суми, до размера на посочените в изпълнителния лист, вкл. и до размера на адвокатския хонорар в изпълнителния процес от 3 740лв, а също и таксите по изпълнителното дело, възлизащи към момента на изготвяне на запорното съобщение в размер на 12 683лв.В случай че не оспорва вземането, ЧСИ кани ответното дружество, като трето задължено лице, на осн.чл.508, ал.3 ГПК да преведе незабавно запорираните суми по негова сметка. Не се спори, че с определение от 29.03.11г на БОС по ч.гр.д.№150/11г, настоящият иск на “. С.О. срещу “. К.О. е обезпечение по реда на чл.390 и сл. ГПК.

С писмо вх.№04501/28.06.10г до ЧСИ, ответното дружество признава съществуването на описаното задължение към “.О., но възразява срещу пристъпване към принудителното събиране на вземането на “.О. към “. К.О..Като причина изтъква неизпълнението на сключения договор от 05.05.10г, с който първото се е задължило към второто да представи всички работни проекти и документация, необходими за въвеждане в експлоатацията на описаната сграда и последвалото споразумение от 12.05.10г за удължаване на срока за плащане на покупната цена от 05.11.10г на 30.04.11г. С т.2 от последното, страните по покупко-продажбата са уговорили при непредставяне на изискуемите проекти, купувача да изготви и съгласува с надлежните институции всички необходими проекти за въвеждане сградата в експлоатация, като всички разноски са за сметка на “.О.(вж.т.3).

По делото е представено споразумение за прихващане от 12.05.10г между “. О. и “. К.О., с което последното е приело да погасява дълга на първото към „Ю. И Е.Д. Б.” по договора за банков кредит от 21.04.08г от 317 594,52лв, която сума да бъде приспадната от вземането на „Р.”О. към “. К. О. по нотариален акт №64/10г, което към момента на споразумяването възлиза общо на 604 800лв.В резултат на това остава дължими 287 205,48лв(вж.т.2).

Според представения договор за банков кредит от 21.04.08г Ю. е предоставила на “. О. като кредитополучател, и “. К.О., като „съдлъжник”, кредит в размер на 160 000лв за строеж на описания недвижим имот(вж.чл.1). В р.ІV изрично е уговорена солидарната им отговорност пред банката.

Видно от удостоверение №302-199/28.05.11г на Юробанк месечните вноски по горния договор досежно кредита, усвоен от “.О., от май 2010г редовно се погасяват от солидарен длъжник “.та К.О..

Чрез договор за инвестиционен кредит от 08.03.11г в полза на ответното дружество е предоставен инвестиционен кредит от 361 000 евро една от целите на който е рефинансиране на кредит в Юробанк по договора за кредит от 21.04.08г(вж.чл.2.1).

По слита на постановление за възлагане събирането на запорирано вземане по чл.510 ГПК от 10.11.10г, ЧСИ А.Ц. е възложил на взискателя по негова молба събирането на подробно описаното вземане, предмет на посоченото по-горе запорно съобщение, на длъжника “. О. по изп.д.№322/10г от “. К.О.(ответник в настоящият процес).

С удостоверение 023094/02.05.11г ЧСИ А.Ц. удостоверява, че по изп.д.№322/10г от ответното дружество на 29.04.11г е постъпила сумата от 28 205лв.

Според съдебно-счетоводната експертиза за покупко-продажбата по нотариален акт №64/10г продавача “.О. е издало фактура №4/05.05.10г за сумата от 656 400лв с ДДС, от която продавача “. К.О. на два пъти е платил общо 51 600лв, както следва: на 05.05.10г сумата от 11 600лв и на 12.05.10г – 40 000лв.От счетоводните записвания в ответното дружество, вещото лице е установило намаляване задължението към “.О. със сумата по споразумението от 12.05.10г с 317 594,52лв, същевременно увеличавайки задължението си с тази сума към Юробанк, която купувача се задължил пред продавача да погаси.

За периода 12.05.10г – 31.05.10г платените от ответното дружество на банката суми възлизат общо на 161 000лв, след евентуалното им приспадане от общо дължимите 604 800лв, остават 443 800лв(вж.експертизата).

Отделно за юни 2010г ответника е осчетоводил нови плащания от 98 000лв, след които дълга му към продавача намалява на 345 800лв.

Окончателни задължението според счетоводните записвания на ответника към “.О. са погасени през 2011г, с последния превод от 24.08.11г към Юробанк на сумата от 317 594,52лв.

Същевременно в счетоводството на “. О. фактура №4/05.05.10г е осчетоводена, като сумата 547 000лв фигурира като увеличение на приходите от продажбата на дълготрайни материални активи и увеличение на задълженията към бюджета с 109 400лв.В оборотните ведомости според вещото лице липсва осчетоводени плащания от страна на ответника- нито в брой, нито по банков път.В ТР не са публикувани годишните финансови отчети на “.О. за периода 2007-2011г. Експертизата е изчислила законната лихва върху сумата от 348 933,64лв за времето от 16.06.10г до 29.04.11г на 31 373,88лв. Експертизата е описала касовата наличност на ответното дружество към 30.05.10г и 30.06.10г.В с.з. от 30.01.13г вещото лице обаче пояснява, че постъпленията от 471 000лв са внесени от съдружниците В.Т. и И. Ч., съответно 143 000лв и 328 000лв, осчетоводени като приход по сметка „други кредитори”, вместо по сметка „разчети от собственици”, което води до изкривяване на паричните потоци.

Според допълнителната съдебно-счетоводна експертиза фактура №4/05.05.10г е включена в дневника за продажби на “.О. за май 2010г и по същата е начислен ДДС в размер на 109 400лв, като за цялата 2010г за приход в касовата книга е отразено единствено плащането в брой по фактура №2/26.02.10г.Включена е и в дневника за покупки на “. К.О. и е ползван данъчен кредит. Експерта изрично сочи, че липсва съвпадение между отразените плащания в брой по касовата книга на ответника и отразените постъпления на парични средства в брой по касовата книга на “.О..Счетоводството на последното не е водено редовно и не дава достоверна информация относно извършените стопански операции.

В с.з. от 30.01.13г са изслушани обясненията по чл.176 ГПК управителя на ответно дружество.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Иска е допустим в каквато насока е становището на САС в отменителното му определение, задължително за настоящият състав.Разгледан по същество същият е и основателен.

Разпоредбата на чл.134, ал.1 ЗЗД овластява кредитора да упражни имуществени права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворяването му, освен ако се касае за права, чието упражняване зависи от чисто лична преценка на длъжника.

От събрания доказателствен материал се установи по категоричен начин, че ищеца е кредитор на “.О. за сумите 348 933,64лв, представляващи неиздължена на падежа сума по нотариално заверена спогодба от 10.07.09г, ведно със законната лихва, сумата от 10 919лв разноски в заповедното производство.Факт е и образуваното в тази връзка изп.д.№322/10г по описа на ЧСИ Ал.Цанковски, по което на 24.06.10г до “. К.О. е изплатено запорно съобщение. Последното е обусловено от наличието на вземане на “. О. към ответното дружество, произтичащо от материализираната в нотариален акт №64/10г покупко-продажба на описания недвижим имот, за който купувача “. К.О. дължи заплащането на цената от 656 400лв в срок до 05.11.10г.

Спори се доколко към момента на получаването на запорното съобщение – 24.06.10г от третото задължено лице(ответника), е съществувало вземането на “.О. към последното.

Анализа на доказателственият материал, по отделно и в съвкупност, налага категоричният извод за неговото наличие. Това е така, понеже представения договор от 05.05.10г и двете споразумения от 12.05.10г, като частни документи нямат достоверна дата, поради което не могат да се противопоставят на трети лица, каквото в случая се явява ищеца(вж.Р235/10г на ВКС, ІІ ГО и др.). Същите се съставени между “.О. и “. К.О. без участието на ищцовото дружество и по арг. на чл.181, ал.1 ГПК за да се противопоставят на последното, датата на съставянето на документите следва да предшества възникването на ищцовите права. Отсъствието на данни за наличието на която и да е от хипотезите в цитираната норма за достоверността на датата, препятстват извода за безсъмнено предхождащо запора съставяне на документите.

Писмо №04501/28.06.10г на ответника до ЧСИ, освен признанията за съществуване задължението в полза на „Р.”О., съдържа данни само за договора от 05.05.10г и споразумението от 12.05.10г за удължаване срока за плащане продажната цена до 30.04.11г. Последното обаче не е в състояние да обоснове търсената достоверност, понеже не предхожда, а следва датата на запора- 24.06.10(вж. запорното съобщение), тъй като единствената дата, с която може да се свърже възникването му е тази до входящия номер, а именно 28.06.10г. В тази връзка следва да се отбележи, че неупоменаването на споразумението от 12.05.10г за прихващане, по-скоро подкрепя доводите на ищеца, отколкото тези на ответника. Ако последното действително е било факт към тази дата, то житейски логично и правно издържано би било(по арг. н чл.508 ГПК)същото да се упомене в цитираното писмо, макар и към 28.06.10г.

Плащаните от ответника вноски по кредита на “. О. към Юробанк(вж.у-ние 302-199/28.05.11г на банката) не могат да се приемат за факт по см. на чл.181, ал.1 ГПК, установяващ съставяне на споразумението за прихващане именно на 12.05.10г, впредвид упоменатото качество на солидарен длъжник.Според въпросният договор за кредит от 21.04.08г “. К.О. фигурира като солидарно отговорен съдлъжник.При съществуващата вероятност описаните вноски да са именно в резултат на договорената солидарна отговорност, възприемането им за факт, удостоверяващ предхождащото съставяне на документа, е недопустимо, тъй като чл.181, ал.1 ГПК изисква то да е по безсъмнен начин.

Аналогично е положението и със счетоводните записвания в ответното дружество. Констатациите на съдебно-счетоводната експертиза, преценявани съгл. чл.182 ГПК наред с другите обстоятелства по делото, не са в състояние да подкрепят достоверността на датите на представените от ответника документи.Основният аргумент за това е, че вписванията в счетоводните книги на “. К.О. са производни – отразяват данните от оспорените частни документи. Освен това, осчетоводяването на постъпленията от 471 000лв от съдружниците В.Т. и И.Ч., вместо по сметка „разчети от собственици” са осчетоводени по сметка „други кредитори”, индицира нередовност на счетоводните записвания от ответника. Понеже води до изкривяване на паричните потоци(вж.вещото лице), тази нередовност допълнително елиминира доказателствената им стойност.

Договора за инвестиционен кредит от 361 000 евро, отпуснат в полза на ответното дружество за рефинансиране на кредит към Юробанк по договора от 21.04.08г, е късно отпуснат – 08.03.11г и не е в състояние да придаде достоверност на оспорените дати на частните документи.Напротив-по-скоро я опровергава, отколкото я подкрепя.

В този контекст меродавни в случая се явяват уговорките досежно цената и плащането й в нотариален акт №64/10г, удостоверени с обвързваща формална доказателствена сила, понеже са обхванати от удостоверителното изявление на нотариуса.Особено при неоспорена автентичността на нотариалния документ или верността на нотариалното удостоверяване.Следва да се има предвид още и недопустимостта на изменяването на така договореното във форма различна от нотариалната, след като се касае за съществен елемент на покупко-продажбата на недвижимия имот.

По изложените съображения и очерталото се бездействие на “.О. предявения иск се явява основателен и доказан в предявения размер от 360 660,13лв, от които: 348 933,64лв главница, представляваща неиздължена на падежа сума по нотариално заверена спогодба от 10.07.09г на нотариус И.К., ведно със законната лихва считано от 16.06.10г и 11 726,49лв с вкл.ДДС, начислени обикновени и пропорционални такси за съдебния изпълнител.Още повече, че с постановление за възлагане по чл.510 ГПК така описаните суми са възложени на взискателя(ищеца) и по този въпрос не се спори.С оглед спецификата на предявеният иск и обстоятелството, че ищеца се явява процесуален субституент, ответника следва да бъде осъден да заплати горните суми по на „Р.”О., а не на “.”О..Впредвид размера на натрупаните задължения на “. към ищцовото дружество в хода на изпълнителното производство, платените от ответника по сметка на ЧСИ Ал.Цанковски 28 205,48лв не са в налагат редукция на исковата претенция.

Признанието на ответника с писмо №04501/28.06.10г до ЧСИ А.Ц. досежно съществуването на задължението допълнително обосновава извода за основателност на исковата претенция.Възражението срещу неговата неизискуемост не е в състояние да осуети запорирането му и не освобождава ответника от задълженията му на трето задължено лице.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на повдигнатия спор.

На осн.чл.78, ал.1 ГПК ответника дължи на ищеца заплащането на направените пред настоящата инстанция разноски, възлизащи според представените доказателства и списъка по чл.80 ГПК общо на 23 031лв

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “. К. О., ЕИК, седалище и адрес на управление в гр.Б., ул.”В.Л.”№, да заплати на “.О., ЕИК , седалище и адрес на управление в гр.Б., ул.”П.З.”№3,вх., ., ., сумата от 360 660,13лв възложена за събиране на “. С.О., ЕИК, от която: 348 933,64лв главница, представляваща неиздължена на падежа сума по нотариално заверена спогодба от 10.07.09г на нотариус И.К., ведно със законната лихва считано от 16.06.10г до окончателното й изплащане и 11 726,49лв с вкл.ДДС, начислени обикновени и пропорционални такси за съдебния изпълнител.

ОСЪЖДА „Х. К. О., ЕИК, седалище и адрес на управление в гр.Б., ул.”В.Л.”№, да заплати на “. С.О., ЕИК, с посочени по-горе адреси, сумата от 23 031лв, представляващи направени по делото разноски пред настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: