Определение по дело №196/2023 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 февруари 2023 г.
Съдия: Мария Николаевна Ницова
Дело: 20237140700196
Тип на делото: Касационно частно административно дело
Дата на образуване: 22 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 107

27.02.2023 год., гр.Монтана

В името на народа

 

            Административен съд - Монтана, тричленен състав в закрито заседание на двадесет и  трети февруари две хиляди  двадесет и трета година, в състав:

                                                                           Председател: Бисерка Бойчева

                                                                                  Членове: Мария Ницова

                                                                                                  Рени Цветанова

като разгледа докладваното от съдия Ницова частно касационно административно дело № 196/20223г. по описа на Административен съд  Монтана, установи следното:

 

            Производството е образувано по частна жалба от  Г.В.В., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр.Ловеч с вх.№ 713/08.02.2023 г., против определение № 31/25.01.2023 г., постановено по адм.д. № 35/2023 г. по описа на АС Монтана/л.12 от дело № 35/2023 г./.

            С  оспореното определение № 31/25.01.2023 г. съдът е оставил без разглеждане жалба/искова молба на Г.В.В.,  „ срещу Министерство на правосъдието, гр.София, за отказ за предоставяне на информация във вид на административна услуга“, по заявление от 12.04.2022 г. с рег.№ 1258/14.04.2022 г. по описа на затвора гр.Плевен/ л.6 от дело 5605/2022 г. АССГ/ - заявление вх.№ 94-Г-96/18.04.2022 г. в МП/л.7 -8 от дело № 5605/2022 г.  АССГ/.

            С определение от 25.01.2023 г. съдът е освободил В. от внасяне на държавна такса в производството/ л.10 от дело № 35/2023 г./

            В жалбата срещу определение № 31/25.01.2023 г. В. твърди, че неправилно съдът е оставил без разглеждане жалбата му“срещу мълчалив отказ на министъра на правосъдието отн. информация по чл.76, ал.1 ЗИНЗС..“, твърди, че противно на изложеното в оспореното определение не е получил и не е ясно“Как и с какво се е произнесъл началник отдел СДВРП не му е известно, т.к. не е получил нищо във връзка с неговото заявление от 12.02.2022 г. Поради което още по-малко е имал възможност да го оспори. Едновременно твърди, че определението противоречи на материалния закон и процесуален закон, същото е несправедливо и неправилно. Излага доводи, че отказът за предоставяне на  исканата информация е незаконен. Иска с отмяната на определението и делото да се върне за продължаване на съдопроизводството.

            Настоящият съдебен състав намира, че жалбата против определени № 31/25.01.2023 г.  е допустима.  Определението е връчено на В. на 01.02.2023 г./л.14 от дело № 35/2023 г./, а жалбата е депозирана от него на 06.02.2023 г./ пощенски плик на л. 4 от делото М-466/ вх.№ 713/08.02.2023 г. по описа на АС Монтана,  в  законоустановения срок по чл. 230 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна.

            Настоящият състав установи, че със заявление от 12.04.2022 г. В.  е поискал от министъра на правосъдието на Р.България, предоставяне на информация с правно основание чл.76, ал.1 ЗИНЗС, относно копие от списъка с разрешени вещи и ограничения в наказателна килия/ л.7-8 от дело № 5605/2022 г. АССГ/.

            Както правилно е установил съдът по адм.д.№ 35/2023 г. по описа на АС Монтана, с  писмо рег.№ 4722/21.04.2022 г., по вх.№ М -441/19.04.2022 г., изпратено до началника на затвора гр.Плевен, е следвало да се уведоми л.св.В., че неговото заявление до министъра на правосъдието, изпратено по компетентност в ГДИН, с правно основание чл.76, ал.1 ЗИНЗС е разгледано и е оставено без уважение/л.9 от дело № 5605/2022 г. АССГ/.

            Неправилно обаче, съдът е приел, че л.св.В. е уведомен/получил този отговор, т.к. този отговор не е достигнал до В., което безспорно се установява от приложеното писмо изх.№ 94-Г-80/22от 16.06.2022 г., подписано от зам.министър Дечев, в което са цитирани множество сигнали, регистрирани в деловодството на МП, но сред тях не фигурира въпросното заявление с вх.№ 94-Г-96/18.04.2022 г./ л.9-10 от дело № 5605/2022 г. АССГ/, което писмо е получено от В. на 20.06.2022 г.

            В производството не са представени други доказателства, от които да се установи, че В. е уведомен за въпросния отговор, още повече, че същият е с адресат само началника на затвора гр.Плевен/ л.9 от дело № 5605/2022 г. АССГ/.

            С определение № 31/25.01.2023 г. , постановено по адм.д.№ 35/2023 г. по описа на АС Монтана, съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството. Приел е, че в случая за В. не  налице твърдения отказ, предвид това писмо с изх.№ 4722/21.04.2022 г., подписано от началник отдел СДВРП. Допълнително посочил, че ако не е доволен от това писмо, за В. съществува правна възможност да го оспори.

            Настоящият съдебен състав не споделя обаче така изложените доводи от съда в оспореното определение № 31/25.01.2023 г., т.к. дори да приемем, че е налице отговор от началник отдел СДВРП, същият няма данни да е съобщен на заявителя В..

            Според настоящия съдебен състав, обаче, спорът е по  чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС във връзка с глада десета, раздел първи от АПК.

            Съгласно  чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, лишените от свобода могат да искат информация за въпроси, свързани с изпълнението на присъдата.

             Правото на лишения от свобода В., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна“, да иска извършването на административна услуга, които са от значение за признаване, упражняване или погасяване на негови права или задължения, не е сред тези, които се изключват по реда на чл. 75 от ЗИНЗС, предвид което и по отношение на спора важат общите правила на АПК – за допустимост и основателност на жалбата.

             В случая дори  да приемем, че въпросното писмо - отговор  № 4722/21.04.2022 г., да е изричен отказ за предоставяне на исканата информация, т.к. същото не е достигнало до заявителя В., то е налице  отказ за предоставяне на поисканата информация по заявлението на В. от 12.04.2022 г . и  същият следва да бъде преценен по същество за съответствие с нормите на   от ЗИНЗС във връзка с чл. 146 от АПК в рамките на адм. д. № 35/2023 г..

            В обобщение, настоящият съдебен състав приема, че определение № 31/25.01.2023 г., постановено по адм.д.№ 35/2023 г. по описа на АС Монтана следва да бъде отменено относно оставянето без разглеждане на жалба/ искова молба, „ срещу Министерство на правосъдието, гр.София, за отказ за предоставяне на информация във вид на административна услуга“,  по заявление от 12.04.2022 г. с рег.№ 1258/14.04.2022 г. по описа на затвора гр.Плевен; заявление вх.№ 94-Г-96/18.04.2022 г. в МП, като същата  следва да бъде разгледана по същество във връзка с нормата на чл.76, ал.1, т.1 ЗИНЗС и чл.146 АПК, в производство по адм.д.№ 35/2023  г. по описа на АС Монтана.

 

            Предвид изложеното и на основание чл .221, ал.2 във вр.с чл.236 АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

            ОТМЕНЯ определение № 31/25.01.2023 г., постановено по адм.д.№ 35/2023 г. по описа на АС Монтана.

            ВРЪЩА за  разглеждане по същество на жалбата/искова молба от Г.В.В., „ срещу Министерство на правосъдието, гр.София, за отказ за предоставяне на информация във вид на административна услуга“,  по заявление от 12.04.2022 г. с рег.№ 1258/14.04.2022 г. по описа на затвора гр.Плевен; заявление вх.№ 94-Г-96/18.04.2022 г. в МП.

            Определението е окончателно.

 

 

                                                                           Председател:

                           

                                                                                  Членове: