Решение по дело №66/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба от Мюсюлманско изповедание в Република България, представлявано от М. А. Х. против Заповед №2418/19.12.2024 год. на Кмета на Община Казанлък, с която е разпоредено премахване на незаконни строежи „Джамия“, „Пристройка към джамия“ и „Постройка – сграда за събирания“, находящи се в УПИ VII, кв.85 по плана на гр. Крън, общ. Казанлък. В жалбата и чрез процесуалния си представител адв. И. С. се излагат оплаквания, че издадената заповед е незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва се категорията на незаконния строеж „джамия“, като се излагат доводи, че същият е трета категория като се има в предвид броя на посетителите, изчислени съгласно правилата на чл.36 от Наредба №Iз-1971 от 2009 год. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, като се иска и прогласяване на нищожността на заповедта в тази й част, доколкото е постановена от некомпетентен орган. Направено е искане за отмяна изцяло на Заповед №2418/19.12.2024 год. на Кмета на община Казанлък и за присъждане на направените разноски.

В представените по делото писмени бележки, адв. С. излага аргументи, за нищожността на заповедта в частта относно разпореденото премахване на джамията, като според изложеното същата представлява сграда за обществено обслужване с капацитет на посетителите от 228 души.

Ответникът – Кмет на Община Казанлък чрез процесуалния си представител юрисконсулт Славенска оспорва жалбата като неоснователна. По съображения за законосъобразност на издадената заповед за премахване на незаконните строежи моли жалбата да бъде отхвърлена. В допълнително представената по делото писмена защита, излага доводи, за спазването на процедурата по установяването на незаконния строеж, компетентността на органа и безспорна установеност на фактическите констатации. Въз основа на подробно изложените аргументи е направено искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 01.10.2024 год. в Община Казанлък е получен сигнал от Началника на РДНСК Стара Загора с вх.№124-02-14, относно незаконен строеж на обществена сграда в имот УПИ VII-721, кв.85, жилищна сграда в УПИ ХI-780, кв.84 и търговски обект в УПИ Х-779, кв.84 по плана на гр. Крън, общ. Казанлък. В тази връзка е извършена проверка на място на 29.10.2024 год., обективирана в констативен протокол от същата дата /лист 34-35 от делото/.

На 13.11.2024 год. длъжностни лица от общинска администрация – Казанлък – инж. М. С., ст. експерт отдел „ТИКС“ и инж. Д. К. - началник отдел „ТИКС“, извършили проверка, съответно са съставили Констативен акт №24/13.11.2024 год. /лист 21-23 от делото/. Според този акт, извършена е от контролните органи проверка на строежи „Джамия“, „Постройка към джамия“, „Жилищна сграда“ и „Постройка-сграда за събирания“, разположени в УПИ VII₇₂₁ – за джамия, кв.85. Строежът е собственост на Мюсюлманско изповедание в Република България, съгласно нотариален акт №92, т.II, дело №738 от 24.03.1995 год. на Районен съд гр. Казанлък. Мюсюлманско изповедание в Република България е възложител на строежа /т.І/, има одобрен ПУП, но няма утвърден план за безопасност и здраве, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, и определяне на строителна линия и ниво и заповедна книга /т.ІІ/. Според т.ІІІ „Изпълнение на строежа“ от КА №24/13.11.2024 год., е прието, че строежите „джамия“, „Постройка към джамия“ и „постройка сграда за събирания са пета категория. Джамията е ситуиран на югоизточната част на имота, като конструкцията на сградата е монолитна със скатен покрив, покрит с керемиди. Приблизителните размери в план 960/1390 см. и височина около 500 см. След направената справка е установено, че сградата е променила вида, формата и размерите и височината си. Съгласно ПУП, джамията е на един етаж, като към момента на проверката сградата е с по-голяма височина , се е увеличила на север /навеса, съгласно кадастралния план липсва и е вкарана в обема на основната сграда – джамия/. Жилищната сграда е ситуирана на централната част на имота, като конструкцията на сградата е монолитна със скатен покрив, покрит с керемиди. Приблизителните размери в план 11585/585 см. и височина около 300 см. „Постройката към джамията“ е разположена северно от джамията и източно от жилищната сграда, като конструкцията на сградата е монолитна със скатен покрив, покрит с керемиди. Сградата е с неправилна форма, като приблизителните размери са 555-1370/600 см. и височина около 500 см. „Постройка-сграда за събирания“ е разположена на западната вътрешна регулационна линия в имота, като конструкцията на сградата е метална, като покрит е покрит с термопанели. Приблизителните размери в план 540/2100 см. и височина около 250 см.

В констативният акт е представена окомерна скица на разположението на строежа в имота. В т.ІV се сочи че извършените строително-монтажни работи, описани в т. ІІІ представляват строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, като за тях няма издадени строителни книжа – одобрен инвестиционен проект, разрешение за строеж, одобрен план за безопасност и здраве, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, заповедна книга за строежа. По отношение на тях не следва да се прилага и чл.151 от ЗУТ и като такива не могат да се изпълнят ако не са разрешени по ради и условията на ЗУТ.

Този констативен акт е изпратен на Мюсюлманско изповедания гр. София, с писмо с изх.№124-02-14 от 14.11.2024 год. /лист 20 от делото/. Няма данни кога това е получено, но факта, че с вх.№124-02-14 от 22.11.2024 год. е депозирано възражение /лист 12 от делото/, предполага, че същото е получено по надлежния ред и по този начин е гарантирано правото на защита на жалбоподателя и е осигурено участието му в производството по издаването на оспорената заповед.

Същото е прието за неоснователно, поради което и Кмета на Община Казанлък е издал заповед №2418/19.12.2024 год., предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

По делото са приети като доказателства документите по административната преписка по издаване на оспорения акт и представените от жалбоподателите документи.

За изясняване на обстоятелства относно изграждането на строежа бе допуснат и приета съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на същата, при направения оглед на джамията е установено, че същата се състои от няколко помещения, като са дадени размерите на всяко едно от тях. След като се сумират всичките общата площ на джамията става 228.80 км.м., като в тази площ не са включени два броя стълбища и санитарен възел на първия етаж, съгласно разпоредбата на чл.36, ал.3 от Наредба №Iз-1971 от 29.10.2009 год. на Министъра на вътрешните работи. Ако се изхожда от площта на строежа, то сградата е пета категория, а ако се разгледа капацитета на същата – то представлява четвърта категория. В съдебно заседание, вещото лице заяви, че капацитетът на сградата е определил на база само молитвените помещения. В заповедта са посочени джамия и постройка към джамия, като параметрите им са посочени в заключението, като е налице и друга сграда разположена на имотната граница, която е с размери 6.40 м. на 21.60 м.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, прави следните правни изводи.

По делото няма спор за фактите, че жалбоподателят Мюсюлманско изповедание в Република България е адресат на оспорената Заповед №2418/19.12.2024 год., тя го засяга неблагоприятно и за него е налице правен интерес от оспорването й по съдебен ред. Заповедта е връчена на 07.01.2025 год. на упълномощено лице, а жалбата е подадена на 20.01.2025 год. в Община Казанлък, следователно е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна:

На първо място за да се определи дали заповедта е издадена от компетентен орган, то с оглед на направените възражения от страна на жалбоподателят, следва да се определи категорията на установените незаконни строежи. В заповедта са описани три такива – джамия, пристройка към джамия и постройка – сграда за събирания. Видно от заключението на вещото лице, а от установеното от служители на Община Казанлък, пристройката към джамията е в обема на джамията, като площта й е посочена в приетата по делото експертиза. Всъщност основният спор в случая е за категорията на самата джамия.

Категорията строежи се определя от разпоредбата на чл.137 от ЗУТ. В чл. 137, ал. 1, т.З, б.“в“ от ЗУТ е посочено, че сграда за обществено обслужване с разгъната застроена площ над 5000 кв. м или с капацитет от 200 до 1000 места за посетители представлява строеж трета категория.

Разпоредбата на чл.137, ал.2 от ЗУТ, предвижда, че номенклатурата на видовете строежи по отделните категории се определя с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. В случая това е Наредба №1 от 30.07.2003 год. за номенклатурата на видовете строежи. В Приложение №2 от наредбата, е посочена номенклатура на сградите и съоръженията за обществено обслужване и на самостоятелните обекти за обществено обслужване в сгради, като в т.5 от това приложение, е предвидено, че видовете сгради за обществено обслужване в областта на вероизповеданията с култово и религиозно предназначение са храмове за богослужение, катедрали, църкви, параклиси, джамии, синагоги, обредни домове и др. Следователно, джамията е сграда за обществено обслужване в областта на вероизповеданията.

Нито в ЗУТ, нито в Наредба №1 от 30.07.2003 год. за номенклатурата на видовете строежи, не се съдържат правила как следва да бъде определен броя посетители на една сграда. Съгласно чл.14 от наредбата, когато за строежи или части от тях категоризацията се извършва по критерия „брой (места) посетители или работни места“, категорията се определя в зависимост от максималния брой на посетителите или работните места, определен в инвестиционния проект, при спазване изискванията на чл.36 от Наредба №Iз-1971 от 2009 год. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Нито в Закона за устройство на територията, нито в Наредба №1 е посочено кога и в кои хипотези, категорията на строежа се определя според броя на посетителите. За да има обаче посетители, се предполага че става въпрос единствено и само за сгради за обществено обслужване, но не и за жилищни сгради и т.н..

В Наредба №Iз-1971 от 2009 год. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, се определят изискванията и техническите правила и норми за осигуряване на безопасността при пожар при планирането и застрояването на урбанизираните територии; проектирането и изпълнението на строежите при спазване на разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ), в т.ч. при оразмеряването на евакуационни пътища и при евакуацията на хора, като се предвиждат мерки за тяхното безопасно и аварийно извеждане и т.н. Предвидени са още хипотези, които в случая са неотносими, но видно от горепосочените случаи, същите са приложими както при изграждането на джамии, така и при ремонтирането им, както е възприето от Кмета на Община Казанлък незаконния строеж. Тези правила и норми, следва да се съдържат в инвестиционния проект. Безспорно е, че в случая такъв не е налице, което обаче е ирелевантно за определянето на категорията на строежа. Съгласно тази наредба, „джамия“ се определя с клас на функционална пожарна опасност (КФПО) Ф3.4 - сгради за обществено обслужване в областта на вероизповеданията, съгласно чл.8 от наредбата. Съгласно чл.36 от Наредбата, при проектирането на евакуационни изходи и пътища броят на хората в помещенията и строежите се определя като отношение на изчислителната площ на помещението (етажа, строежа) и гъстотата на обитаване (площта, която се предвижда за един посетител или за едно работно място) съгласно таблица 8, в която в т.3 е предвидено, че гъстотата на населението се определя като се предвижда 1 кв.м. за човек.

Видно от заключението на вещото лице, джамията съдържа молитвена зала, балкон към джамията, стоя за деца на молещи се родители, библиотека, преддверие за мъже, преддверие за жени и коридор, с обща площ от 228.00 кв.м. В тази площ не влизат стълбищата и санитарния възел на първия етаж, както предвиждат правилата на чл.36, ал.3 от Наредба №Iз-1971 от 2009 год.

Според настоящия съдебен състав, помещението библиотека правилно е включено в площта на джамията, тъй като същото е част от самата джамия, а не представлява самостоятелна сграда. Ако беше самостоятелна сграда, то същата попада в клас Ф2.1, но тъй като е в обема на строежа джамия, то не може да се възприеме, че отговаря на определението за сграда за обществено ползване. Ето защо и по отношение на това помещение /не сграда/, ще е необходимо да се предвиди по един кв.м. за посетител.

Следователно квадратурата на джамията остава 228.00 кв.м., за която следва да се предвиди по един кв.м. за посетител. При така установеното, площта на джамията е предполага посещаемост от максимален брой посетители 228.

Имайки в предвид гореизложеното, съдът намира, че процесния незаконен строеж представлява трета категория съгласно чл.6, ал.3, т.4 от Наредба №1 от 30.07.2003 год. за номенклатурата на видовете строежи, където алтернативно са предвидени два критерия за това – разгърнатата застроена площ /над 5 000 кв.м./ или капацитет /от 200 до 1 000 места – посетители/. Имайки в предвид това, то съгласно чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ, компетентен да издаде заповедта за премахване на констатирания незаконен строеж „джамия“ е Началника на РДНСК Стара Загора, а не Кмета на Община Казанлък.

При така установеното, основателно е оплакването на жалбоподателят, че заповедта в тази й част е нищожна като постановена при липса на компетентност.

В останалата си част, по отношение на премахването на „постройка – сграда за събирания“, оспорената заповед №2418/19.12.2024 год., е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Казанлък, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ, местонахождението и категорията на обектите, доколкото същият представлява пета категория строеж.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма, като формално са изложени фактически и правни мотиви за издаването му.

При издаване на заповедта не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и да обуславят отмяната й като незаконосъобразна само на това основание.

Заповедта е издадена, като са установени еднозначно и точно фактите и обстоятелствата относно местонахождението на обекта и тези по изграждането му. Безспорно е съставен констативен акт от 13.11.2024 год. в отсъствието на жалбоподателят, който е и собственик на имота, с отразени данни за установеното при проверката. Същият е бил изпратен на собственика и възложител на строежа, като в предвиденият от закона срок, е депозирано и съответното възражение, в което са изложени подробни възражения относно констатираното.

Констативният акт, съставен от определените от законодателя служители за контрол по строителството в съответната община, представлява подготвителен документ с удостоверителен характер – за установяване на съществуването, вида на строежа, вкл. неговото местонахождение, които обстоятелства са от значение за издаване на крайния, завършващ процедурата акт – заповед за премахване на незаконен строеж /чл.225а ал.2 от ЗУТ/. Изискването за съставяне на такъв акт, с който да се установят определените обстоятелства в хипотезите на чл.225а ал.1 от ЗУТ и възможността да се направят възражения по акта от заинтересованите лица, е с оглед обезпечаване възможността за издаване на крайния акт след като са изяснени всички факти и обстоятелства, относими към решаването на въпроса, а те включат и точна конкретизация вкл. по място на подлежащия на премахване строеж или част от строеж

Строежът е извършен в периода 2023 – 2024 год. год. /виж отказ за издаване на удостоверение за търпим строеж на гл. архитект на Община Казанлък с рег.№122-01-1/12.11.2024 год., поради което правилно и законосъобразно в заповедта е възприето становището ответника по делото, че за него §16 от ПР на ЗУТ и §127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ са неприложими. Тъй като изпълненият незаконен строеж не е търпим, той подлежи на премахване, както е разпоредено в обжалваната заповед. Времето на построяването им е от значение за определяне на адресата на заповедта и дали този строеж е търпим. Доколкото нямаме данни за промяна на собствеността на имота от 1995 год. до настоящия момент, е безспорно, че възложител и собственик на джамията и постройката за събирания, е Мюсюлманско изповедание и по отношение на него са неприложими разпоредбите на §16 от ПР на ЗУТ и §127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ. В този смисъл, по делото са приложени множество скици от 2023 год., от 2018 год., в които скици тази постройка липсва, поради което се явява неоснователно и оплакването за търпимостта й.

Не представлява и съществено процесуално нарушение, не посочването в заповедта на категорията на строежите, а отразяването му само в констативния акт. Както е известно, мотивите на заповедта може да се съдържат и в съпътстващите издаването й писмени документи. Ето защо, може да се приеме, че ответника е възприел, че строежите са пета категория, така както е отразено в акта от 23.11.2024 год. В случая спор няма между страните, че квалифицираната като постройка – сграда за събирания е строеж, като такъв на допълващо застрояване /чл.42 от ЗУТ/. Това обаче не означава, че изграждането на същият следва да се осъществява без строително разрешение, по аргумент от чл.41, ал.2 от ЗУТ и чл.147, ал.1 от ЗУТ.

В съответствие с уредбата в чл.225а от ЗУТ в заповедта са определени адресатите й. Съгласно законовата разпоредба субекти, които може да са адресати на актовете за премахване на незаконни строежи по чл. 225а от ЗУТ по аргумент от чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ са: извършителя и лицето, упражнило строителен надзор; строителя - в случай, че строителството е продължило след издадена заповед за спиране на строежа от кмета на общината или заповед на лицето, упражняващо строителен надзор, вписана в заповедната книга на строежа; строителя - в случаите по чл. 225, ал. 2, т. 2–4; проектанта и лицето, оценило съответствието на инвестиционните проекти-при несъответствие на одобрения инвестиционен проект, по който се изпълнява строежът, с изискванията за безопасност по чл. 169, ал. 1, т. 1-4 и/или с предназначението на земята – т. 4 и възложителя на строежа - т. 5. В чл. 225а, ал. 6 от ЗУТ е разписано, че отговорността на изброените в ал. 5 лица е солидарна. Съгласно чл. 161, ал. 1 от ЗУТ „възложител“ е собственикът на имота или лицето, на което е учредено право на строеж в имота или което по силата на закон има право да строи в имота.

По тези съображения съдът приема, че жалбата е неоснователна в тази й част, заповед №2418/19.12.2024 год. на Кмета на Община Казанлък, в частта относно „постройка – сграда за събиране“ е правилна и законосъобразна, при издавеното й не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и същата следва да се потвърди като законосъобразна.

С оглед на изхода на делото, частично основателно е искането на страните за присъждане на сторените разноски по делото. Разноските на жалбоподателят са доказани в размер на 10.00 лв. заплатена държавна такса и 1 000.00 лв. заплатено възнаграждение аз изготвената експертиза, или общо 1 010.00 лв. . В полза на жалбоподателят следва да се присъдят наполовина направените разноски, доколкото жалбата е частично основателна, т.е. претенцията за разноски е основателна до размера от 550.00 лв.

В полза на ответника по делото за присъждане на направените разноски по делото представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00 лв., определени в съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ. Размера на разноските е определен с оглед на фактическата и правна сложност на делото и с оглед частичната основателност на жалбата.

Водим от тези мотиви, на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА по жалба на Мюсюлманско изповедание в Република България, представлявано от главния мюфтия д-р М. Х., Заповед №2418/19.12.2024 год. на Кмета на Община Казанлък, в частта в която е разпоредено премахването на строеж „джамия“ и пристройка към джамия“.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Мюсюлманско изповедание в Република България от гр. Казанлък против Заповед №2418/19.12.2024 год. на Кмета на Община Казанлък, в частта в която е разпоредено премахването на строеж „постройка – сграда за събиране“, като неоснователна.

ОСЪЖДА Община Казанлък, представлявано от К. Г. С. да заплати на Мюсюлманско изповедание в Република България, представлявано от главния мюфтия д-р М. Х. разноски в размер на 550.00 /петстотин и петдесет/ лв.

ОСЪЖДА Мюсюлманско изповедание в Република България, представлявано от главния мюфтия д-р М. Х. да заплати на Община Казанлък, представлявано от К. Г. С. разноски в размер на 100.00 /сто/ лева.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.