Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1130/18.10.2022 година, град Б.
Административен съд – Б., на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и
втора година в открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Веселин Енчев
при секретар Г. С.,
разгледа адм. дело № 884/2022
година
Производството
е по глава десета раздел І от АПК във връзка с чл. 186 ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба от „Си Ен Джи екогаз“ АД - Б. с ЕИК ********* и
адрес – град Б., ул. „Одрин“ № 15, ет. 9, ап. 902 представлявано от управителя Р.Й.,
против заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК –
28 - 0087312/12.05.2022 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ - Б.,
в дирекция „Оперативни дейности“ на главна дирекция „Фискален контрол“ (ГДФК) в
ЦУ на НАП (лист 3 - 4).
Със заповедта на основание чл. 186 ал. 1 т. 1, буква „г“ от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) „запечатване на обект” за срок от 3 (три) дни за
търговски обект – „метанстанция „В. - 1““, намиращ се в град Б., промишлена
зона „Север“ в УПИ V-177, стопанисван от жалбоподателя.
Жалбоподателят
твърди, че заповедта е незаконосъобразна. Според него, дружеството не е
допуснало никакво нарушение на закона защото приходната администрация
автоматично е получила информация за постъпилите количества гориво в търговския
обект чрез действащата електронна система с фискална памет (ЕСФП), за което от
системата са били генерирани фискални бонове с отговор от НАП „успешно подадена
доставка към НАП“. Заявява се, че в дните, следващи датите на доставките
управителят на дружеството е извършвал и ръчно въвеждане на данни за
съответните доставки, но той не е бил длъжен да го прави. Цитира се съдебна
практика по сходен казус.
Иска
отмяната на ПАМ.
Претендират
се разноски.
Ответникът,
чрез процесуален представител, изразява в писмено становище доводи за
неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представя преписката.
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 186 ал. 4 от ЗДДС от надлежна страна, имаща правен
интерес от обжалването.
След като съпостави доказателствата по делото, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка.
На 28.04.2022 година в 14:18 часа, в търговски обект – „метанстанция В. - 1“, намиращ се в град Б., промишлена
зона „Север“, УПИ V-177, стопанисван от жалбоподателя, е била извършена
проверка от служители на НАП. При проверката било констатирано, че търговецът –
в качеството си на лице по чл. 118 ал. 10 от ЗДДС, не подава данни в НАП за
доставката и движението на получени количества течни горива. На цитираната дата
и на 05.05.2022 година, допълнително по документи, било констатирано, че в
обекта е въведена в експлоатация и се използва ЕСФП и свързан към нея фискален
принтер, регистриран в НАП.
След генерирана справка в
информационните масиви на НАП за периода 28.02 – 14.03.2022 година в програмен
продукт „Фискални устройства с дистанционна връзка“ за получени количества
горива в търговския обект се е установило, че дружеството – в качеството на
задължено лице – получател на доставки на течни горива, съгласно чл. 118 ал. 10
от ЗДДС, е получило гориво в търговския обект както следва:
- по нивомерна измерителна система (НИС) на 28.02.2022 година в 18:05 часа
и в 18:47 часа са получени съответно 8986 литра дизел в резервоар № 3 и 9167
литра дизел в резервоар № 2. Данните за документалната доставка на същото
количество течно гориво по акцизен данъчен документ (АДД) с УКН 6717518/28.02.2022 година са изпратени
към НАП на 01.03.2022 година в 08:28 часа и в 08:29 часа;
- по НИС на 03.03.2022 година в 21:19 часа и в 22:02 часа са получени
съответно 8986 литра дизел в резервоар № 2 и 9167 литра дизел в резервоар № 3.
Данните за документалната доставка на същото количество течно гориво по
АДД с УКН 6725123/03.03.2022 година са
изпратени към НАП на 04.03.2022 година в 08:22 часа и в 08:23 часа;
- по НИС на 05.03.2022 година в 12:29 часа, 13:07 часа, 13:14часа и в 14:18
часа са получени съответно 9062 литра, 303 литра и 345 литра дизел в резервоар
№ 3, и 5281 литра дизел в резервоар № 2. Данните за документалната доставка на
същото количество течно гориво по АДД с УКН 6729477/05.03.2022 година са
изпратени към НАП на 06.03.2022 година в 09:21 часа и в 09:23 часа;
- по НИС на 08.03.2022 година в 22:00 часа, 22:26 часа и в 22:57 часа са
получени съответно 3563 литра бензин в резервоар № 1, 7950 литра дизел в
резервоар № 3 и 6724 литра дизел в резервоар № 2. Данните за документалната
доставка на същото количество течно гориво по АДД с УКН 6740714/08.03.2022 година
са изпратени към НАП на 09.03.2022 година в 08:29 часа, в 08:31 часа и в 08:32
часа;
- по НИС на 10.03.2022 година в 19:21 часа и в 20:00 часа са получени
съответно 8206 литра в резервоар № 2 и 9041 литра дизел в резервоар № 3.
Данните за документалната доставка на същото количество течно гориво по АДД с
УКН 6755007/10.03.2022 година са изпратени към НАП на 11.03.2022 година в 08:27
часа;
- по НИС на 13.03.2022 година в 13:24 часа и в 14:03 часа са получени
съответно 9014 литра дизел в резервоар № 3 и 8724 литра дизел в резервоар № 2.
Данните за документалната доставка на същото количество течно гориво по АДД с
УКН 6759806/13.03.2022 година са изпратени към НАП на 14.03.2022 година в 08:25
часа и в 08:26 часа.
Предвид установените факти, от приходната администрация е било прието, че
дружеството не е изпълнило задължение да подаде данни в НАП за описаните
доставки на гориво, чрез наличната в обекта ЕСФП на датата на данъчното
събитие, с което е нарушило разпоредбите на чл. 59а ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите (Наредбата) във връзка с чл.
118 ал. 10 от ЗДДС.
При проверката е констатирано, че обектът е с непрекъснато работно време и
три лица са заети по трудови правоотношения, че дружеството отговаря на
изискванията по чл. 118 ал. 10 от ЗДДС
във връзка с чл. 3 ал. 3 от Наредбата, поради което е длъжно да подава в НАП
данни за доставките и движението на доставените/получените течни горива. Прието
е, че търговецът, след като не е спазил реда по чл. 118 от ЗДДС за подаване на
данни към НАП, е осъществил състава на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „г“ от ЗДДС и е
налице основание за прилагане на ПАМ.
За установените резултати от проверката е бил съставен протокол серия АА №
0087312 от 28.04.2022 година (лист 31 - 33).
На 12.05.2022 година ответникът издал оспорената заповед. В нея той описал
фактите, установени при извършената проверка и разпоредил запечатване на обекта
на срок от 3 дни. Относно определената продължителност на ПАМ той посочил
несвоевременното отчитане на получените доставки гориво, а от това
обстоятелство направил извод, че с нарушението се засяга утвърдения ред на
данъчната дисциплина, осигуряващ пълна отчетност на извършваната реализация на
стоката и последващата възможност за проследяване на действително реализираните
обороти от търговеца. Административният орган приел, че налагането на ПАМ е
необходимо предвид съществуващата възможност за ново нарушение и настъпване на
вреди за фиска поради създадените предпоставки за неотразяване на реално
извършените продажби на гориво, а оттам – за неправилно определяне на дължимите
данъци от лицето (лист 24 - 29).
На 10.05.2025 година актосъставител – орган на НАП - е съставил на търговеца
пет акта за установяване на административно нарушение (АУАН) - за констатираните
нарушения (лист 86 - 103).
Като доказателство за компетентността на органа, наложил ПАМ, е представена
заповед № ЗЦУ – 1148/25.08.2020 година на изпълнителния директор на НАП, според
която началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ на ГДФК при ЦУ на НАП могат да издават заповеди за налагане на ПАМ
„запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС (лист 105 - 106).
В съдебното производство от дружеството са представени служебни бонове от
датите на фактическото получаване на горивото, посочени при проверката на
приходната администрация, с които са посочени доставките по нивомери
(индивидуализирани с номерата си) и количествата гориво. На служебните бонове е
отразено „успешно подадена доставка към НАП“. Отделно от тази служебни бонове,
от жалбоподателя са представени и служебни бонове с наименование „доставка по
документи“ от дните, следващи датите на фактическото получаване на горивото, в
които са посочени с номерата си съответния АДД, доставчика (с ЕИК), датата на
доставката (предходния ден) и доставеното количество (лист 12 - 23).
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи.
Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал.1 от АПК, законосъобразността на
оспорения административен акт следва да бъде преценена на всички основания по
чл.146 от АПК.
Заповедта е издадена от
компетентен орган с оглед нормата на чл. 186 ал. 3 от ЗДДС и правомощията,
предоставени му със заповед № ЗЦУ – 1148/25.08.2020 година на
изпълнителния директор на НАП. Издателят на
обжалваната заповед е именно началник на отдел „Оперативни дейности“ в дирекция
„Оперативни дейности“ на ГДФК при ЦУ на НАП. Ответникът е териториално
компетентен. Обектът, по отношение на който е наложена мярката, се намира в
град Б.. Седалището на органа - издател на административния акт е същото населено
място.
При издаването на обжалваната
заповед от административния орган не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Съгласно чл. 186 ал. 3 от ЗДДС,
принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган
по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма
следва извод, че заповедта, издадена по този ред, в качеството ѝ на
индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови
изисквания по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК,
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване, каквито подробно са изложени в заповедта.
Заповедта е издадена в писмена
форма и съдържа задължителните реквизити – наименование на органа, който я
издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата
и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срока и реда
за обжалване, както и подпис на физическото лице, персонализиращо
административния орган.
Спорът по делото е относно
приложението на материалното право – налице ли са предпоставките за налагане на
ПАМ, предвид твърденията на ответника, че в работата на търговския обект на
жалбоподателя е допуснато нарушение и отричането на тези твърдения от
търговското дружество посредством писмените доказателства (служебни бонове за
доставки по нивомер с отговори „успешно подадена доставка към НАП“).
Съгласно чл. 186 ал. 1 т. 1 б.
"г" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната
агенция за приходите.
Според чл. 118 ал. 10 от ЗДДС,
на който се е позовал административният орган, данъчно задължено лице -
доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в
Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях.
Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване
на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен
подпис.
Нормата на чл. 118 ал. 11 т. 5
от ЗДДС предвижда, че данни по чл. 118 ал. 10 не се подават от получателя за
доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална
памет.
Съответно, съгласно
разпоредбата на чл. 59а ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/2006), лицата по
чл. 118 ал. 9 и ал. 10 от ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за
доставка – приложение № 22, или електронен документ за получаване – приложение
№ 23, за доставката и движението на доставените/ получените количества течни
горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или
до част от него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен
акцизен данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са
задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените
данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат
задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен
номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива
по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при
постъпването им, а в случаите на освободени доставки от лицензиран
складодържател, регистриран по Закона за акцизите и данъчните складове, на
втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, продадени на физически лица,
които не са еднолични търговци, въвеждането на УКН се извършва в деня на
издаване на обобщения акцизен данъчен документ.
Според чл. 59а ал. 3 от
Наредба Н-18/2006, лице по ал. 1 – получател по доставка на течни горива подава
ЕДП съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се
доставя в обект с ЕСФП.
Анализът на разпоредбите сочи,
че редът и начините за подаване на информация в НАП за получени доставки на
течни горива е различен в зависимост от това дали в търговският обект, където е
извършена доставката, респ. получаването се използва ЕСФП или не.
В случая, приходната
администрация е посочила адресата на ПАМ като субект на задължението по чл. 118
ал. 10 от ЗДДС, без да съобрази изключението по ал. 11, когато получателят на
доставки ги е отчел чрез електронната си система с фискална памет.
В хода на извършената проверка
е установено, че в процесния търговски обект има въведена в експлоатация и
одобрена електронна система с фискална памет, т. е продажбите в обекта се
регистрират чрез ЕСФП, което е изрично посочено в протокола за извършена
проверка и в издадената заповед за ПАМ. Това обстоятелство, само по себе си, не
освобождава дружеството от задължението да подава информацията по ал. 10 на чл.
118 от ЗДДС, но представлява част от фактическия състав на изключението по чл.
118 ал. 11 т. 5 от ЗДДС. В тази връзка, жалбоподателят се позовава на
своевременно отчитане на доставката на горива именно през тази система, за
което прилага генерирани служебни бонове за доставки
по нивомер, подени към НАП на всяка от датите, на които е доставяно
съответното количество гориво. Видно от приложените и приети като доказателство
служебни бонове, доставкаите по нивомер на дизелово гориво и бензин в
резервоарите на бензиностанцията са регистрирани чрез ЕСФП, като служебните
бонове са със статус на "отговор НАП" - съобщение "ОК" и
"успешно подадена доставка към НАП", т. е. информацията е постъпила в НАП.
С оглед на така установеното
отчитане на доставката от жалбоподателя - посредством използваната от него
ЕСФП, неправилно административният орган е приел, че е налице нарушение по чл.
118 ал. 10 от ЗДДС, тъй като доставките с получател „Си Ен Джи екогаз“ АД са
извършвани при изключението по чл. 118 ал. 11 т. 5 от ЗДДС, т.е. липсва
материалноправно основание за налагане на ПАМ.
Отделно от изложеното дотук,
съдът приема, че заповедта за ПАМ е издадена и в несъответствие с целта на
закона. Дори и да се приеме, че в случая не е налице изключението по чл. 118
ал. 11 т. 5 от ЗДДС, то с издаването на заповедта и налагането на ПАМ не се
постигат целите, предвидени в чл. 22 от ЗАНН, а именно ПАМ да е наложена за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.
По делото се установява, че
част от данните по чл. 118 ал. 10 от ЗДДС са били подавани в деня след
извършване на съответната доставка и преди извършване на проверката за спазване
на данъчното законодателство, довела до издаването на заповедта за ПАМ. Ето
защо, не би могло да се приеме, че в случая се цели преустановяване на
извършеното чрез бездействие нарушение за подаване на данни към НАП, тъй като
това бездействие е било вече преустановено от лицето. Не се установява и че със
заповедта се цели предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
нарушението. Същевременно не се установява и че със заповедта се предотвратява
извършването на други административни нарушения, още повече, че при извършената
на място проверка не е установено неиздаване на касови бележки, несъответствие
в касовата наличност в обекта, в количеството на получените, продадените и/или
отчетените течни горива или пък други административни нарушения, извършени от
жалбоподателя.
С оглед на изложеното
обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена на основание
чл. 172 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 186 ал. 4 от ЗДДС. При този изход на
спора и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да
се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 550 (петстотин и
петдесет) лева, от които 50,00 лева платена държавна такса и 500, 00 лева
заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно своевременно направеното искане
на процесуалния представител на жалбоподателя и приетия списък на разноските
(лист 122, 119 – 120 и 109 - 110).
Затова, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК – 28 - 0087312/12.05.2022 година на
началника на отдел „Оперативни дейности“ - Б., в дирекция „Оперативни дейности“
на главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите да заплати на „Си Ен Джи екогаз“ АД - Б. с ЕИК ********* и адрес –
град Б., ул. „Одрин“ № 15, ет. 9, ап. 902 сумата от 550 (петстотин и петдесет)
лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд с касационна жалба в 14 -дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: