Р
Е Ш Е Н И Е
№ /…..07.2018г.; гр. ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - ***, 10-и състав, на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета
година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа
докладваното от съдията Танев гражданско дело № 2351 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявен от Д.М.Д., ЕГН ********** и К.С.Д., ЕГН **********, срещу ***, ЕИК ***, представлявано и управлявано от
***, ЕГН **********, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на първи етаж
- търговски обект, със застроена площ от 43,20 кв.м., с
идентификатор № ***.2,
находящ се в двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ***., построена в
имот № ***с административен адрес: ***, при граници - ***, при съседи ***, ***, с номер по
предходен план - 5, квартал - 95, парцел - V, състоящ се от изба и изба с клозет със светла
площ от 30 кв.м., преустроени в работилница, стълбищна
клетка и помещение на входа, функционално свързано с работилницата със светла
площ от 13.20 кв.м., както и искане с правно основание чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на констативен Н.А. №105
от 27.12.2000г., том първи, рег. №10442 дело №849 от 2000г., вписан в службата
по вписвания с №5, том десет от 27.12.2000г. и Н.А. №15, том VI, рег. № 12625,
дело № 892 от 27.07.2007г. - вписан в службата по вписване вх. рег. № 21924 от
31.07.2007г., акт №150 дом LXVIII, дело №16781 на Нотариус с №194 при ВРС.
В исковата молба се поддържа, че
по силата на договор за покупко-продажба, обективиран
в НА №113/1992г., ищците са придобили в режим на СИО собствеността върху
сграда, състояща се от външно стълбище, кухня, стая, изба и изба с клозет,
както и 1/6 ид.ч. от дворното място, с адм. адрес ул. ***. Със Заповед №411/ 02.10.1992г. по
реституция е възстановен магазин на наследниците на ***в първи етаж на сграда с
адм. адрес №20. С НА №68 от 26.02.1993г. ответното
дружество „Б и Б Т.ц.и съдружие“, чрез неговия представител ***, е придобило
втория етаж в сграда с адм. адрес №20 по силата на договор
за замяна №30476 от 26.05.1994г., сключен с ***. ***, в качеството си на ФЛ, е
станал собственик на трети етаж в сграда с адм. адрес
№20. През периода 1992г.-1993г. ищците извършили преустройство на избите в
първи етаж от двуетажната сграда в работилница за закуски, с площ около
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника, с който оспорва предявения иск, като неоснователен. Не се оспорва обстоятелството, че страните по
делото са сред съсобствениците на дворното място, в което се намира обектът,
предмет на делото. Излага се, че поради липса на постигнато между
съсобствениците съгласие в противен смисъл, построеното в резултат на
преустройството е станало собственост на собствениците на дворното място по приращение. Твърди се, че съобразно законовата дефиниция на
т.39 пар.5 от ПЗР ЗУТ процесният
имот представлява самостоятелен строеж. Същият е заснет като самостоятелен
обект при изработване на КККР на гр.***. Строежът е възникнал от съединяването
на някогашния магазин с площ от
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Установява се от представения НА № 113 по дело № 947/1992г., че Д.М. ***е закупил от
***и ***, следния недвижим имот: жилищна сграда, находяща
се на ул. ***, в гр. ***, попадаща в парцел № 5, кв. 95, по плана на 7ми подрайон на гр. ***, състояща се от външно каменно
стълбище, кухня, стая, изба и изба с клозет, заедно с 1/6 ид.ч.
от дворното място, в което е застроена сградата и представляващо посочения
парцел, цялото от 180 кв.м.
От представения заверен препис
на удостоверение за сключен граждански брак се установява, че към датата на
придобиване на посочения имот, К.С. ***и Д.М.Д. са били съпрузи, тъй като
бракът между тях е сключен през 1975г.
Видно от представен заверен
препис на Акт за узаконяване № 17 от 11.11.1996г.,
главният архитект на ***, ***, е узаконил на осн. чл.
162, ал. 2 от ЗТСУ и чл. 224 от ППЗТСУ извършеното от Д.М. ***преустройство на
собственото му избено помещение в работилница за хлебни и сладкарски изделия и
в съсобственото дворно място магазин за продажбата им
от 15,00 кв.м.
Видно от издаден НА № 105 по
дело 849 от 2000г., при нотариус ***, с номер 194, ***е признат за собственик
на 12,894 кв.м. ид.ч. по приращение
от недвижим имот, представляващ „магазин“ за продажба на хлебни и сладкарски
изделия, целият с площ от 15 кв.м., построен в дворно място, находящо се в гр. ***, ул. „***” № 20, при граници
ул. „***“, ул. „***”, имот пл. № 148 и имот с пл. № 150.
Видно от издаден НА № 15 по дело
892 от 2007г. при нотариус *** с номер 194, ***е признат за собственик на 29,95
кв.м. ид.ч. по приращение
от недвижим имот, представляващ „магазин“ за продажба на хлебни и сладкарски
изделия и работилница, с обща площ от 43,20 кв.м., построен в дворно място, находящо се в гр. ***, ул. „***” № 20, при граници
ул. „***“, ул. „***”, имот пл. № 148 и имот с пл. № 150.
В открито съдебно заседание е
разпитан св. ***, от чиито показания се установява следното: Входът към процесния имот е от ул. „***” 20-Б. Мястото представлява магазин, в който има
коридор, от който се влиза в работилницата. За имота няма вход от ул. „***“.
Стълбището за втория етаж не е покрито, но останалата част над магазина и
работилницата е покрита с бетонна плоча. Между търговската зала и работилницата
няма открит двор.
В открито съдебно заседание е
разпитан и св. ***, от чиито показания се установява, че е съществувала врата
на ул. „***“, през която са изнасяни столове, фотьойли и разглобено скеле.
Установява се още, че пространството, което на скиците е обозначено като
коридор, представлява открит двор.
По делото е назначена СТЕ и е
изготвено заключение от вещото лице инж. П.М.. От него се установява следното:
Магазинът за продажба на хлебни и сладкарски изделия, целият с площ от 15
кв.м., и работилницата не отговарят на изискванията за самостоятелен обект.
Работилницата за хлебни и сладкарски изделия е разположена на първи етаж в
двуетажната сграда. Извършено е преустройство на първи етаж, за което няма
издадени строителни книжа. Връзката между работилницата и магазина е през
коридор, в който е разположенo стълбище за втори етаж на двуетажната
сграда, както и за откритата тераса над магазина. Над магазина и коридора е
изпълнена обща бетонна плоча, в която е оставен отвор за стълбище. За процесния обект има издаден акт за узаконяване. Към
настоящия момент няма врата към ул. „***“. Магазинът има застроена площ от 19
кв.м., а двуетажната жилищна сграда е със ЗП от 33 кв.м. Между двете сгради има
разстояние, означено като коридор, което е със ЗП от 16 кв.м. От магазина се
излиза в коридора и през него се стига до работилницата. Магазинът е свързан
функционално с работилницата, разположена на първия етаж. В акта за узаконяване
не е посочено дали полученият между магазина и работилницата коридор е
узаконен. Коридорът представлява покрито дворно място. Магазинът за продажба на
хлебни и сладкарски изделия не обслужва основната двуетажна сграда.
След изслушване на заключението
на вещото лице в открито съдебно заседание, съдът е допуснал да бъде извършена
допълнителна СТЕ. От нейното заключение се установява следното: Дворното място
между работилницата е магазина е покрито с бетонна плоча. В неговите очертания
е изградено стълбище, от което се стига до втория етаж на двуетажната жилищна
сграда и до откритата тераса над магазина. Работилницата е разположена на първи
етаж в двуетажната сграда. Магазинът е самостоятелно изграден. Връзката между
тях е през коридора. Магазинът, работилницата и коридора не са
свързани пространствено в едно цяло.
Със свое протоколно определение
ВРС е назначил да се извърши повторна СТЕ, като от заключението на вещото лице Т.О.
се установява следното: Магазинът за продажба на хлебни и сладкарски изделия и
преустроената работилница, находящи се в гр. ***, ул.
„***“ 20Б, не отговарят на изискванията за самостоятелен
обект. Работилницата, складът – гардероб и тоалетният възел са разположени в
обема на партерния етаж на двуетажната сграда, в който за целта е извършено
преустройство. Допълнително застроена е търговската зала на магазин за хлебни и
сладкарски изделия, с полезна площ от 15 кв.м. и ЗП 19 кв.м. Магазинът е едно
помещение. Плочата над него покрива и част от дворното място, представляващо
коридор. Няма издадени строителни книжа. Към момента на съставяне на
заключението единственият вход към имота е през магазина, като на ул. „***“
вратата е затворена с фазер. Вратата на триетажната сграда, от която се излиза
на отворената тераса е неизползваема, ако липса бетонната плоча. Ако се
премахне стената, за която се твърди, че е парапет, стълбището ще рухне.
Допуснато е извършването и на
допълнителна повторна СТЕ, от чието заключение се установява, че по основния
проект от 1925г., на партерния етаж на южната фасада на триетажната сграда са
предвидени три броя прозорци. В архитектурен проект – заснемане за узаконяване,
свързан с преустройство и реконструкция на жилищна сграда, одобрен от гл.
архитект на Община „***“ на 28.10.2008г., разпределението на партерния етаж е
отразен прозорец с размери 120/285, като на южната фасада на сградата, същият
прозорец е очертан като врата. Описание в НА № 145/2000г. и № 105/2007г.,
приложени по делото, не отговарят на техническите изисквания и правила за съществуване
на магазин за хляб и хлебни изделия. Липсват душове и гардеробни, помещения за
персонала, както и обособени складове. Няма врата, която да осигурява пряк
достъп от триетажната сграда до т.н. „коридор“. В нито един от изготвените
планове не е показан вход за имота от ул. „***“.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
От събрания доказателствен
материал по делото се установи безспорно, че ищците са закупило през 1992г.
жилищна сграда, находяща се на ул. ***, в гр. ***, попадаща в парцел № 5,
кв. 95, по плана на 7ми подрайон на гр. ***, състояща
се от външно каменно стълбище, кухня, стая, изба и изба с клозет, заедно с 1/6 ид.ч. от дворното място, в което е застроена сградата и
представляващо посочения парцел, цялото от 180 кв.м. Установи се още, че от ***
е издаден Акт за узаконяване от 11.11.1996г., по
силата на който е узаконено на осн. чл. 162, ал. 2 от
ЗТСУ и чл. 224 от ППЗТСУ извършеното от Д.М. ***преустройство на собственото му
избено помещение в работилница за хлебни и сладкарски изделия и в съсобственото дворно място магазин за продажбата им от 15,00
кв.м. Независимо, че няма издадени строителни книжа за това преустройство,
незаконният строеж не се премахва, ако се установи, че е узаконен. Издаденият
акт за узаконяване има обратно действие, поради което и следва да се приеме, че
преустройството на избите на първия етаж от закупената от ищците жилищна
сграда, както и построяването на т.н. „магазин“, е законно.
Същественият въпрос в настоящата
хипотеза е дали построяването на помещението, наречено „магазин“, върху съсобствено дворно място води до съсобственост и върху постройката
по приращение или същото се явява пристрояване към
главна вещ, а именно двуетажната жилищна сграда и следва нейната собственост.
За съда е служебно известен
фактът, че между същите страни има влязло в сила решение на ВОС, постановено на
03.12.2009г., по силата на което предявеният от ***, представлявано от ***, иск
с правно основание чл. 108 ЗС, насочен срещу Д.Д. и К.Д.
за предаване владението върху 12,894 кв.м. ид.ч. от
магазин за хлебни и сладкарски изделия, с обща площ от 15 кв.м., находящ се гр. ***, ул. „***” 20, в дворно място с площ от 172 кв.м., придобит
от ищеца в съсобственост по приращение по реда на чл.
92 ЗС, е отхвърлен. По този начин е отречено правото на собственост на
ответника в настоящото производство върху ид.ч. от
помещението, наречено „магазин“, на осн. приращение.
Служебно известно е на съда и
постановеното решение по гр.д. № 3162 по описа на ВРС от 1993г., потвърдено с
решение на ВОС от 29.06.2006г. по гр.д. № 1479 по описа на 2005г., с което е
отхвърлен предявеният от *** иск за делба на съсобствен
недвижим имот в гр. ***, ул. „***” 20, представляващ ъглов постройка с площ от 15
кв.м. и прилежаща стълба, построена 1992г. – 1993г., насочен срещу настоящите
ищци.
Предвид това съдът намира, че
спрямо твърдяното в настоящото производство основание за наличие на
съсобственост върху процесния имот от ответника, а
именно приращение, има влязло в сила решение, с което
е отречена съсобствеността. Следователно в конкретния казус следва единствено
да се изследва въпросът, дали ищците са собственици на имота.
Както съдът коментира по –
горе, ищците са станали собственици на двуетажна жилищна сграда, чиито
помещения, представляващи изби, са били преустроени в работилница. От приетите
по делото заключения по назначените СТЕ се установи, че магазинът за продажба
на хлебни и сладкарски изделия, целият с площ от 15 кв.м., и работилницата не
отговарят на изискванията за самостоятелен обект, като връзката между
работилницата и магазина е през коридор, в който е разположено стълбище за
втори етаж на двуетажната сграда, както и за откритата тераса над магазина. Над
магазина и коридора е изпълнена обща бетонна плоча, в която е оставен отвор за
стълбище. Установи се, че към настоящия момент няма врата към ул. „***“,
следователно вратата за влизане в процесния имот е
само една и тя е врата, намираща се в т.н. „магазин“. Магазинът е свързан
функционално с работилницата, разположена на първия етаж, като коридорът
представлява покрито дворно място. Ако се премахне стената, за която се твърди,
че е парапет, стълбището ще рухне. Именно с изготвените заключения на вещите
лице кореспондират и събраните по делото гласни доказателства от разпита на св.
***, поради което нейните показания съдът кредитира, като допълващи останалия доказателствен материал по делото. Показания на св. ***
съдът не кредитира, доколкото същите са в противовес с останалия събран доказателствен материал.
Константна е съдебната практика, според която
когато постройка представлява самостоятелен обект по строителните правила и
норми, приложима е разпоредбата на чл.
92 ЗС, а когато извършеното
строителство не представлява такъв обект, за него важат правилата на чл. 97 ЗС или 98 ЗС - обектът или следва режима на
главната вещ, или се присъединява, но не към земята, а чрез неделимото му
свързване с друга главна вещ. В същия смисъл са напр. решение № 263 от
26.02.1985 г. по гр.д. № 24/85 г. на ВС, I г.о., решение № 3022 от 11.12.1972
г. по гр.д. № 1817/72 г. на ВС, I г.о. и др.
Настоящият
случай е именно такъв. И двете вещи лица заявяват, че „магазинът“ няма
самостоятелен характер. Същият е функционално свързан с „работилницата“. Единственият
вход е поставен на помещението „магазин“ и от там се влиза навътре в останалите
помещения, за да се достигне до самата двуетажна сграда. Доколкото две
несамостоятелни помещения са функционално свързани с бетонна плоча, то
разрушаването на бетонната плоча би довело до нарушаване целостта на
„магазина“, а премахването на съществуващото „стълбище“ също би довело до
нарушаване на целостта на постройката, поради което съдът намира, че
помещенията „магазин“ и „коридор“ се явяват приращения
към главната вещ, която е именно закупената от ищците двуетажна жилищна сграда,
поради което същите се явява собственици и на допълнителните постройки. Предвид
това и предявеният иск следва да бъде уважен.
Доколкото са
издадени два НА – НА № 105 по дело
849 от 2000г., при нотариус ***, с номер 194, с който ***е признат за
собственик на 12,894 кв.м. ид.ч. по приращение от недвижим имот, представляващ „магазин“ за
продажба на хлебни и сладкарски изделия, целият с площ от 15 кв.м., построен в
дворно място, находящо се в гр. ***, ул. „***” № 20, при граници
ул. „***“, ул. „***”, имот пл. № 148 и имот с пл. № 150 и НА №
15 по дело 892 от 2007г. при нотариус *** с номер 194, с който ***е признат за
собственик на 29,95 кв.м. ид.ч. по приращение от недвижим имот, представляващ „магазин“ за
продажба на хлебни и сладкарски изделия и работилница, с обща площ от 43,20
кв.м., построен в дворно място, находящо се в гр. ***,
ул. „***” № 20, при граници ул. „***“, ул. „***”, имот пл. № 148 и имот с пл. № 150, съдът намира,
че същите следва да бъдат отменени, тъй като въпросът за собствеността на
посочения в тях имот е решен по исков ред и правата на ***са отхвърлени.
По разноските:
С оглед
изхода на спора и уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде
осъден на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищците
сторените от последните разноски в настоящото производство. Представен е списък
по реда на чл. 80 ГПК от адв. Ж., съдържащ в себе си
претенцията за заплащане на сумата от 600,00 лв., представляваща платено
адвокатско възнаграждение. Към списъка е приложен и договорът за правна защита.
С оглед на това и искането следва да бъде уважено в пълен размер. Ищцата К.Д.
също е представила списък с разноски за сумата от 1146,77 лв., която следва да
бъде присъдена изцяло, предвид изхода на спора.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.М.Д., ЕГН ********** и К.С.Д., ЕГН **********, са собственици на първи етаж -
търговски обект, със застроена площ от 43,20 кв.м., с
идентификатор № ***.2,
находящ се в двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ***., построена в
имот № ***с административен адрес: ***, при граници - ***, при съседи ***, ***, с номер по
предходен план - 5, квартал - 95, парцел - V, състоящ се от изба и изба с клозет със светла
площ от 30 кв.м., преустроени в работилница, стълбищна
клетка и помещение на входа, функционално свързано с работилницата със светла
площ от 13.20 кв.м., на осн. чл. 124 ГПК.
ОТМЕНЯ НА № 105 по дело
849 от 2000г., при нотариус ***, с номер 194, с който ***е признат за
собственик на 12,894 кв.м. ид.ч. по приращение от недвижим имот, представляващ „магазин“ за
продажба на хлебни и сладкарски изделия, целият с площ от 15 кв.м., построен в
дворно място, находящо се в гр. ***, ул. „***” № 20, при граници
ул. „***“, ул. „***”, имот пл. № 148 и имот с пл. № 150, на осн. чл. 537 ГПК.
ОТМЕНЯ НА № 15 по дело 892
от 2007г. при нотариус *** с номер 194, с който ***е признат за собственик на
29,95 кв.м. ид.ч. по приращение
от недвижим имот, представляващ „магазин“ за продажба на хлебни и сладкарски изделия
и работилница, с обща площ от 43,20 кв.м., построен в дворно място, находящо се в гр. ***, ул. „***” № 20, при граници
ул. „***“, ул. „***”, имот пл. № 148 и имот с пл. № 150, на осн. чл. 537 ГПК.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, представлявано и управлявано от ***, ЕГН **********, да заплати на Д.М.Д., ЕГН **********,
сумата от 600,00 лв., представляваща сторени в производството разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, представлявано и управлявано от ***, ЕГН **********, да заплати на К.С.Д., ЕГН **********, сумата от 1146,77 лв., представляваща сторени в настоящото производство разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който
започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – ***.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................