Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2018г., гр.Варна
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на шести март, през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на секретаря Ива Иванова,
като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
въззивно
гражданско дело № 1013 по описа за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по иск на С.Т.Д. срещу П.НА Р.Б.за, присъждане на сумата
30000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата
300,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разноски за защита
от адвокат сторени в досъдебното производство, причинени в резултат на
повдигнато му обвинение за извършване на престъпление изнудване по чл. 213а,
ал. 2, т. 1, пр. 1, вр. ал. 1 НК, за
което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 10560/2010г. на СРС,
потвърдена с Решение № 1099/05,11,2014г. постановено по ВНОХД № 4328/2014г.,
което е окончателно.
Твърди, че на
27.05.2009г. М.И.- брат на бившата му съпруга подал тъжба срещу него в СРП с
твърдение, че е извършил спрямо него престъпление - измама за
178 000,00лева. След извършената предварителна проверка, с постановление
от 11.08.2009г. по пр.пр.№ 26070 /09 г. на СРП е образувано досъдебно
производство за извършено престъпление по чл. 209,ал. 1 НК. Впоследствие, на
3.11.2009г. му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 213а НК, а след изпълнение на указанията на П.относно
събирането на доказателства, на 14.01.2010г. е внесен обвинителен акт за
извършено престъпление по чл. 213а, ал.2, т.1, пр.1, вр. с ал.1 НК. В началото
на 2010г. било образувано НОХД № 10560/2010 г. по описа на CPC. Делото било
отлагано многократно поради неявяване на свидетелите – бившат съпруга, майка й,
баща й, брат й и снаха й, и вещите лица, тъй като обвинението държало на техния
разпит. С присъда от 19.12.2013г. по същото дело бил признат за невиновен и
оправдан по обвинението за извършване на престъпление изнудване по чл. 213а,
ал. 2, т. 1, пр. 1, вр. ал. 1 НК. Постановената присъда е потвърдена с решение
№ 1099/05,11,2014г. по ВНОХД № 4328/2014г., което е окончателно
Твърди, че
наказателното производство срещу него започнало в началото на м.юли 2009г. и
продължило до м.ноември 2014г. Повдигнатото обвинение се отразило тежко на него
и семейството му. Затворил се в себе си, избягвал контакти с близки приятели,
познати. От жизнен, енергичен и ангажиран човек се превърнал в нещастен,
притеснен и унизен човек, съсипан физически и психически. Бил непрекъснато в
нервно и тревожно състояние, т.к. подвигнатото обвинение било за тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 НК и допускал, че може да се намери
съдия, който да ме осъди по това скалъпено обвинение и евентуално да му наложи
ефективно наказание лишаване от свбода.
Повдигнатото
обвинение и воденото производство рефлектирало върху семейните му отношения. До
средата на 2009г. имал хубаво семейство без намерения да се развежда. След
образуване на досъдебното производство се разделил със съпругата си. Последната
подала молба за развод през 2011г. и с
решение влязло в сила на 9.04.2013 г., съдът прекратил брака. Родителските
права над двете деца предоставили на него. Шокът, че трябва сам да се справя с
отглеждането и издръжката на децата увеличило стреса, който изживява.
До средата на 2009 г.
сключвал сделки с финансови инструменти на борсата, като по този начин
осигурявал достатъчно средства за издръжката на семейството си. След образуване
на досъдебното производство нямал възможност да продължи тази дейност, нито да
започне друга работа. Бил инженер по образование, но от 2000г. не работел по
специалността си. Бившата ми съпруга и близките й направили достояние на всички
познати и приятели на семейството, че е подсъдим, и в резултат тези хора не
поемали ангажимент да го препоръчат за каквато и да било работа. До момента бил
безработен, с което подлага децата си на лишения и ограничения.
От повече от 15
години страдал от диабет В, за чиято поява има значениие наследствен фактор.
През тези пет и половина години, в резултат на' съдебните неволи, започнали
болки в целия гръбначен стълб. След поредното заседание по наказателното дело
от 23.02.2012 г. в резултат на стреса и силните негативни изживявания
състоянието му се влошило, като на 7.03.2012г. бил приет в болница с диагноза
лумбосакрална радикулопатия, лумбална остеохондроза, захарен диабет II тип,
НИЗТ, Диабетна полиневропатия -сензомоторен тип, умерена степен.Умерена
хипертония II степен. С течение на времето тези заболявания прогресирали, което
представлява и основна пречка за започване на каквато и да било работа.
Родителите ми са
почтени и чувствителни хора. И двамата много тежко изживяли обстоятелството, че
е подсъдим и, че се развежда. В резулта на воденото срещу него наказателно дело
здравословното състояние на баща му се влошило и бил приет в болница с диагноза
дисекация на аортата II тип по Де Бейки. Въпреки предприетото лечение на
23.03.2012 г. починал. Майка му - дългогодишен диабетик още преди да се навърши
година от смъртта на баща му получила раково заболяване, била оперирана и
проведена химиотерапия.
Производството по
наказателното дело продължило много дълго, извън разумния срок, което протакане
допълнително се отразило на психическото и физическото му здраве.
Твърди и, че сторил
разходи за защита от адвокат в досъдебното производство в размер на 300,00лв.
В срока по чл.131 ГПК П.НА Р.Б.изразява
становище за недопустимост на образуваното производство, т.к. в
обстоятелствената част на исковата молба се съдържа изложение съставляващо
оплакване за претърпени неимуществени и имуществени вреди от продължителността
на наказателното производство, което ищеца счита за неразумен срок. Затова се
касае за иск с правно основание чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, който е недопустим,
доколкото ищеца не твърди в предвидения 6месечен срок считано от влизане в сила
на оправдателната присъда да е внесъл по реда на Гл. ІІІ от ЗСВ заявление в
„Инспектората на ВСС“ за обезщетение за неразумен срок на водене на
наказателното производство, която процедура е предпоставка за разглеждане по
съдебен ред на иск с правно основание чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ.
В отношение
на евентуалност излага становище за неоснователност на иска с правно основание
чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ.
В отношение
на евентуалност изразява становище за неоснователност на иска с правно
основание чл. 2, ал. 2, т. 3, прил. първо ЗОДОВ.
Възразява,
че твърдяните неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от
воденото наказателно производство по повдигнатото обвинение, по което лицето
впоследствие е оправдано. В евентуалност възразява срещу размера на претендираните
вреди. Възразява и, че не са настъпили и твърдяните имуществени вреди.
Съдът след като
съобрази предметните предели
на производство очертани с
исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото,
прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни
изводи:
Намира, че предмет на
разглеждане в производството е един иск с правно основание чл. 2, ал. 2, т. 3,
прил. първо ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди претърпяни в резултат на повдигнато обвинение за престъпление и
впоследствие постановена оправдателна присъда. Това е така, т.к. макар в
обстоятелствената част на исковата молба да са налице твърдения, съставляващи
оплакване за претърпени неимуществени и имуществени вреди от продължителността
на наказателното производство, което ищеца счита за неразумен срок, липсва
съответен диспозитив за присъждане на вреди на основание чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ.
Претенцията в диспозитива е за вреди от повдигнато обвинение за престъпление и впоследствие
постановена оправдателна присъда. Затова образуваното производство е допустимо.
По същество съдът
намира следното:
Съгласно чл. 2, ал.
2, т. 3, прил. първо ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани
от органите на дознанието, следствието, П.и съда в посочените в закона
хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в
хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано, какъвто е и конкретният случай. Съгласно ТР № 7/2014г. на
ВКС, ГО П.на Р.Б.участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ,
по които е ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ). Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ
Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ е обективна,
следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на
правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната материалноправна
претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган. В тежест
на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест настъпването на твърдяните вредоносни последици, като
пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение, по което лицето
впоследствие е оправдано.
Безспорно е и от
събраните доказателства се установява, че на 27.05.2009г. М.И.е подал тъжба
срещу ищеца в СРП с твърдение, че е извършил спрямо него престъпление - измама
за 178 000,00лева. След извършената предварителна проверка, с
постановление от 11.08.2009г. по пр.пр.№ 26070 /09 г. на СРП е образувано досъдебно
производство за извършено престъпление по чл. 209,ал. 1 НК срещу ищеца.
Впоследствие, на 3.11.2009г. му е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 213а НК, а след изпълнение на указанията на П.относно събирането на доказателства, на
14.01.2010г. е внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 213а,
ал.2, т.1, пр.1, вр. с ал.1 НК. В началото на 2010г. е образувано НОХД №
10560/2010г. по описа на CPC. С присъда от 19.12.2013г. по същото дело бил
признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършване на престъпление
изнудване по чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1, вр. ал. 1 НК. Постановената присъда
е потвърдена с решение № 1099/05,11,2014г. по ВНОХД № 4328/2014г., което е
окончателно
Следователно
установено е наличие на фактическия състав на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.
3, прил. първо ЗОДОВ, а именно повдигнато е обвинение за престъпление и
впоследствие постановена оправдателна присъда. Наказателното производство е
започнало в началото на м.юли 2009г. и продължило до м.ноември 2014г.
Съдът намира, че
ищеца не е установил главно и пълно, че в резултат на повдигнатото обвинение за
престъпление и впоследствие постановена оправдателна присъда, за него на
настъпили твърдяните неимуществени вреди в очертания обем. В тази връзка са
събрани единствено показанията на свидетеля Т.С.Д.. От тях се установява, че
свидетелят е син на ищеца. Съгласно показанията воденото наказателно
производство се отразило зле на баща му, той имал много негативни преживявания,
т.к. обвинението било за заплаха за убийство, а страна по него били роднини, с
които свидетелят поддъжал контакт. Баща му се развел, а свидетеля живеел
разделено от сестра си, която живеела с майка си. Баща му спрял да работи като
инвеститор на фондовата борса, защото вложителите изтеглили средствата си.
Причините били комплексни но основно, че бил страна по наказателно дело. Силно
се стеснил приятелският им семеен кръг. Дядо му починал, а баба му била тежко
болна. Делото продължило 5 години, което се отразило на здравето му.
Съдът цени
показанията на свидетеля Т.С.Д. по правилата на чл. 172 ГПК, във връзка с
останалите доказателства по делото, предвид близката му родствена връзка с
ищеца и им дава вяра само в частта, в която свидетелят сочи, че баща му понесъл
зле воденото наказателно производство и имал негативни изживявания. В
останалата част показанията са изолирани, не са подкрепени с други
доказателства, затова съдът не им дава вяра. Недоказано е останало твърдението,
че ищецът се е опасявал от налагане на ефективна присъда лишаване от свобода, а
и той сам излага, че намира това обвинение за скалъпено, както и, че е
преустановил сключването на сделки с финансови инструменти поради обвинението.
В тази връзка от показанията на свидетеля се установява, че причините за това
са комплексни. Недоказано е останало и, че развода със съпругата му е последица
от воденото наказателно производство, както и влошеното му и това на родителите
му здравословно състояние.
Установено е, че във фазата на досъдебното
производство са осъществени три процесуално – следствени действия с участие на
ищеца, а именно разпит в това му качество, както едно предявявания на
материалите по разследване, след съответното връщане от страна на съда за
продължаване на разследването при дадени указания. В съдебна фаза е взел участие в десет съдебни
заседания, като в последното е постановено и оправдателното съдебно решение. От
привличането на ищеца в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 213а,
ал. 2, т. 1, пр. 1, вр. ал. 1 НК, а именно от 11,08,2009г. до постановяване на
оправдателното решение – 05,11,2014г. са изминали 5 години и 3 месеца. Към
момента на повдигане на обвинение въззивника е на 43 години, семеен, упражняващ
трудова дейност като финансов брокер.
Предвид установените
субективни преживявария - негативни емоции в резултат на възприемане на
случващото се и неговото влияние върху личността на ищеца, и като отчете
обективните факти по видът на повдигнатото обвинение, извършените с участието
на ищеца процесуални действия, както и периода от време в който същите са
извършвани, съдът намира че на същия следва да бъде определено обезщетение по
справедливост в размер на 4000,00лева. За сумата 26000,00лв., която е разлика
над уважения размер до пълно предявения от 30000,00 лева претенцията следва да
бъде отхвърлена, като неоснователна.
По отношение на
дължимата законна лихва и на основание ТР № 3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС-т.4,
съгласно което отговорността на Държавата по чл. 2 от ЗОДОВ възниква от момента
на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление, от който
момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на
присъденото обезщетение, настоящият състав намира, че следва да присъди законна
лихва върху сумата от 4000,00лева – обезщетение за причинени неимуществени
вреди, считано от влизане в сила на
оправдателното решение - 05,11,2014г. до
окончателно изплащане на задължението.
Ищецът не е установил
главно и пълно и, че е сторил разходи в хода на наказателното производство в
твърдяния размер от 300,00лв. Такива доказателства не са представени. Като
прегледа преписката по досъдебното производство съдът установи, че на лист 55
от същата е разположен документ – пълномощно за представителство в досъдебното
производство с уговорен хонорар от 300,00лв., но съгласно отбелязването върху
него уговорените 300,00лв. са „неплатени“ при подписване на пълномощното.
Поради изложеното
намира, че претенцията за присъждане на имуществени вреди в размер на 300,00лв.
е недоказана.
Предвид изхода от
спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената част
от иска. Претендираният размер общо възлиза на 2110,00лв., от които 10,00лв. за
държавна такса и 2100,00лв. заплатено адвокатско възнаграждение за защита и
съдействие. Съдът, предвид изричното възражение от П.НА Р.Б.за прекомерност на
претендираното от ищеца възнаграждение, като съобрази фактическата и правна
сложност на спора и извършените процесуални действия намира, че последното е
прекомерно. Адекватен е размер от 1430,00лв., който е минималният предвиден в
приложимата разпоредба - чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, до
който следва да се намали претендираното възнаграждение за адвокат.
Следователно в полза
на ищеца следва да се присъди сумата 192,00лв., представляваща сторените в
настоящото производство съдебни разноски за държавна такса и защита от адвокат,
съобразно на уважената част от иска.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.с административен адрес гр. София,
бул. „*****, ДА ЗАПЛАТИ на С.Т.Д., ЕГН **********,***, сумата 4000,00 /четири
хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в
резултат на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление изнудване по
чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1, вр. ал. 1 НК,
за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 10560/2010г. на
СРС, потвърдена с Решение № 1099/05,11,2014г. постановено по ВНОХД №
4328/2014г., което е окончателно.
ОТХВЪРЛЯ исковете на С.Т.Д. ЕГН **********,***,
предявени срещу П.НА Р.Б.с административен адрес гр. София, бул. „Витоша”№ 2,
за присъждане на сумата 26000,00
/двадесет и шест/лв., която е разлика над присъдените 4000,00 /четири
хиляди/лв., до общо претендираните 30000,00 /тридесет хиляди/лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, както и за присъждане
на сумата 300,00 /триста/лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – разноски за защита от адвокат
в досъдебното производство, причинени в резултат на повдигнато му обвинение за
извършване на престъпление изнудване по чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1, вр. ал. 1 НК, за което е оправдан с влязла в сила
присъда по НОХД № 10560/2010г. на СРС, потвърдена с Решение № 1099/05,11,2014г.
постановено по ВНОХД № 4328/2014г., което е окончателно.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.с административен адрес гр. София,
бул. „*****, ДА ЗАПЛАТИ на С.Т.Д.
ЕГН **********,***, сумата 192,00 /сто
деветдесет и два/лв., представляваща сторените в настоящото производство
съдебни разноски за държавна такса и защита от адвокат, съобразно на уважената
част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД
– ГР.СОФИЯ.