Определение по дело №489/2020 на Административен съд - Стара Загора

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

                  

№289                                   12.08.2020 год.                          град Стара Загора

 

Старозагорският административен съд, VІ състав, в закрито заседание на дванадесети август две хиляди и двадесета год., в състав:

                                   

                                                                       СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

        

като разгледа докладваното от съдия М. РУСЕВ административно дело №489 по описа за  2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:   

      

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Административното дело е образувано първоначално по жалба от „Транссвят“ЕООД, представлявано от управителя И.П.против отказ на ГПУ Петрич за предоставяне на Заповед №УРИ 5396з-40/26.02.2020 год., депозирана в Административен съд Благоевград. С допълнителна молба е уточнено, че жалбата е против неизпълнение на ГПУ Петрич на задължение по чл.61, ал.1 от АПК и последвал мълчалив отказ на органа за предоставяне на Заповед №УРИ 5396з-40/26.02.2020 год. С определение №1198/30.07.2020, постановено по адм. дело №367/2020 год. по описа на Административен съд Благоевград, делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Административен съд Стара Загора.

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК, една от предпоставките за възникване и съществуване правото на жалба, е наличието на акт, подлежащ на съдебно оспорване. Тази процесуална предпоставка е от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно. 

Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, не произнасянето на административния орган в определения законов срок по искане, с което е бил сезиран, се смята за мълчалив отказ за издаване на акта. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на посочената правна норма, е необходимо да се установи от една страна подадено искане за издаване на административен акт и от друга – бездействие на административния орган при нормативно установено задължение да се произнесе по искането, с което е сезиран. Следователно законовата фикция е относима и приложима при не произнасяне в срок по въпрос, за който органът е бил надлежно сезиран и има задължение да се произнесе с издаване на съответния акт, като само в този случай не произнасянето формира мълчалив отказ, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК.

В случая съдът приема, че на първо място не е налице формиран мълчалив отказ на Началника на ГПУ Петрич по подаденото заявление, като съображенията за това са следните:

Безспорно е по делото, че такова искане за предоставяне на Заповед №УРИ 5396з-40/26.02.2020 год. на Началника на ГПУ Петрич с вх.№539600-573/12.03.2020 год. е депозирано, но съдът намира, че за Началника на Гранично полицейско управление Петрич не съществува нормативно задължение за произнасяне по това искане.

Не се спори между страните, че на 19.01.2020 год. с протокол за доброволно предаване рег.№539600-177/19.01.2020 год. на вещ по реда на чл.84, ал.2 от ЗМВР, от страна на З.С.К.– водач на товарен автомобил марка МАН с ДК№СТ 7196 РК и работещ като шофьор в дружеството – жалбоподател е предаден един брой ключ и самият товарен автомобил на полицейския служител Борислав Николов Георгиев от ГКПП Кулата /лист 48 от делото/. Основанието за предаването на автомобила е обстоятелството, че същият е обявен за издирване по системата Н.ШИС от Франция. Проведена е процедурата по чл.84 и следващите от ЗМВР, вследствие на която със Заповед №УРИ 5396з-40/26.02.2020 год. Началника на ГПУ Петрич /лист 46 от делото/ е заповядано предаване на товарния автомобил на лицето посочено от издирваната страна, както и да бъде уведомена фирмата собственик по българските документи за регистрация, а именно „Транссвят“ЕООД гр. Стара Загора за фактическите и правни основания за предаване на вещта на държавата членка, а документите за регистрация на товарния автомобил да бъдат изпратени в ОД на МВР Стара Загора по компетентност за служебното прекратяване на регистрацията. С писмо изх.№539600-537/05.03.2020 год. Началника на Гранично полицейско управление Петрич е уведомил жалбоподателят, за обстоятелствата по връщане на автомобила /лист 68 от делото/. По делото няма данни, това писмо да е получено, но видно от депозираното искане вх.№539600-573/12.03.2020 год. от страна на жалбоподател /лист 69 от делото/, след извършена справка по телефона е получена информация за издаването на Заповед №УРИ 5396з-40/26.02.2020 год. на Началника на ГПУ Петрич. С искането е направено искане за предоставяне на Заповед №УРИ 5396з-40/26.02.2020 год. на Началника на ГПУ Петрич, с което е освободено ППС с рег.№СТ 7196 РК, собственост на „Транссвят“ЕООД.

По така депозираното искане и след съгласуване с гл. юрисконсулт на РДГ Смолян е изпратено писмо изх.№539600-696/01.04.2020 год. на Началника на ГПУ Петрич, с което жалбоподателят е уведомен, че искането му е неоснователно, тъй като в разпоредбата на чл.84 от ЗМВР на полицейските служители не са дадени такива правомощия. Няма данни по делото, това писмо да е получено от „Трансвят“ЕООД.

В случая с депозирането искане по същество е искане за връчване на издаден индивидуален административен акт. Ето защо по така подаденото искане е невъзможност да се формира мълчалив отказ, тъй като не съществува задължение на административният орган да се произнася по него. Касае се за действие по издаването и изпълнението на индивидуален административен акт, което действие съгласно изричната разпоредба на чл.21, ал.5 от АПК, не представлява индивидуален административен акт. Доколкото мълчаливият отказ се формира, само в случаите в които за административният орган съществува задължение за произнасяне, то липсата на това задължение изключва формирането му. С оглед на това съдът намира, че не е налице годен за обжалване административен акт, който да подлежи на съдебен контрол.

Предвид изложеното и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Транссвят“ЕООД, представлявано от управителя И.П.против неизпълнение на ГПУ Петрич на задължение по чл.61, ал.1 от АПК и последвал мълчалив отказ на органа за предоставяне на Заповед №УРИ 5396з-40/26.02.2020 год. а Началника на ГПУ Петрич, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №489/2020 год. по описа на Старозагорският административен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: