О П Р Е Д Е Л Е Н И Е-58
гр. В., 23.07.2020 г.
Видински
окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и
трети юли две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
С. С.
ЧЛЕНОВЕ: 1. Г.Й. 2. Д.
В.
след като изслуша докладваното от мл.
съдия В. въззивно частно гражданско дело
№ 227 по описа за 2020 на ОС – В., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 122 от ГПК.
Образувано е въз основа
на Определение от 07.07.2020 г., постановено по гр. дело № 1030/2020 г. по
описа на Видинския районен съд.
В определението се
посочва, че пред СРС е образувано гражданско производство по искова молба на ЗД
„Б. И.“ АД – гр. С., против физическото лице Р.Б.Д., ЕГН: **********, с настоящ
адрес: ***, с искане за присъждане на парична сума, произтичаща от застраховка
„гражданска отговорност“ на МПС. С определение № 34071 от 06.02.2020 г. по гр.
д. № 62772/2020 г. СРС е прекратил производството по делото и е изпратил същото
по подсъдност на ВРС. Твърди се, че ВРС не е местно компетентен да разгледа
делото срещу ответника Д., тъй като съгласно чл. 113 ГПК, исковете срещу
потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес
на потребителя, а именно - гр. С.. На това основание е повдигната препирня за
подсъдност между Софийски районен съд и Видински районен съд.
Окръжният съд приема, че
е компетентен да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност между двата
съда, тъй като съгласно чл. 122 от ГПК, спорове за подсъдност между съдилищата
се разрешават от общия им по-горен по степен съд, а ако те принадлежат към
районите на различни по-горни съдилища, спорът се разрешава от онзи по-горен
съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да
разгледа делото.
С оглед така постъпилия
спор по подсъдността на предявения иск от " ЗД „Б. И. АД – гр. С.,
Окръжният съд констатира, че пред Софийски районен съд е било образувано
гражданско дело № 62772/2019 г. по описа на СРС, като видно от приложеното
дело, исковата молба е против Р.Б.Д. с настоящ адрес *** и постоянен адрес ***.
Исковата молба е постъпила на 29.10.2019 г. На 06.02.2020 г. съдията докладчик
е постановил определение, в което е приел, че въпреки че ответникът е с настоящ
адрес в гр. С., от отбелязването на длъжностното лице – призовкар при СРС, по
данни на домоуправителя на бл. 12 в ж.к. „Студентски град“ – г – жа А. е видно,
че ответникът Д. не живее на регистрирания настоящ адрес. Същевременно се
посочва, че от съобщението до постоянния адрес на ответника, според данни от неговия
баща, същият живее в чужбина, което кумулативно с гореизложеното обуславя извод
за липса на настоящ адрес на лицето в гр. С. Предвид изложеното, СРС е
прекратил производството по гр. д. № 62772/2019 г. и е изпратил делото по подсъдност на ВРС.
Настоящият
съдебен състав счита за компетентен да разгледа иска Софийският районен съд
поради следните съображения:
Посредством
предявения осъдителен иск, ищецът ангажира регресната отговорност на ответника,
която е предвидена в специалната разпоредба на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ. Ищецът упражнява предоставеното му по закон право на регрес
срещу ответника в качеството на водач, който виновно и противоправно е причинил
вреди при управление на МПС в пияно състояние. Разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ урежда правопораждащия фактически състав за възникване
на регресно правоотношение между застраховател и виновния водач. Видно от
Протокол за ПТП № 1708387, собственикът на застрахования автомобил е А. И. Т.,
а не ответникът Р.Б.Д., съгласно чл. 477, ал. 2 КЗ обаче по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са
собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което
е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното
превозно средство на законно основание, като не е необходимо водачът да
притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението
или ползването на моторното превозно средство. Следователно Р.Д. се явява „застраховано
лице“ по смисъла на чл. 2, ал. 2 КЗ. Въпреки това, регресното вземане се
търси по силата на специално уредената в закона регресна отговорност, а не въз
основа на качеството "застраховано" лице, респ. ползвател на
застрахователна услуга по смисъла на чл. 2, ал. 2 от КЗ, вследствие на сключения застрахователен договор по
съответната застрахователна полица. Наличието на застрахователен договор, макар
да е елемент от фактическия състав на отговорността, не е предмет на иска, а
преюдициално правоотношение. В този смисъл: Определение №2385 от 28.06.2019 г.
по в.ч.т.д. № 1021/2019 г. на ОС – В.Определение № 5 от 03.01.2020 г. по в.ч.т.д.
№ 2087/2019 г. на ОС – В.и др.
В настоящия
случай съдът намира, че не се касае за предявен иск срещу потребител, тъй като
отговорността на ответника не е породена от клаузите на застрахователния
договор, а пряко произтича от специалния фактическия състав на закона – чл. 500 КЗ.
С оглед на
изложеното, регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ на водача не ангажира качеството му на потребител,
поради което местната подсъдност се урежда по общото правило на чл. 105 ГПК, тоест по постоянният адрес на ответника, който е в гр. В. а
не по специалната норма на чл. 113 ГПК. Доколкото обаче, съгласно чл. 119, ал. 4 вр. ал. 3 ГПК, съдът не следи служебно за подсъдността по чл. 105 ГПК, а ответникът не е
направил възражение за неподсъдност, Софийски районен съд неправилно е
прекратил делото служебно и го е изпратил на Районен съд – В.
Водим от
горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа спора по предявен иск от ЗД „Б. И.“ АД – гр. С.,
с ЕИК:.., против физическото лице Р.Б.Д., с ЕГН: **********, към момента на
образуване на производството и при липса на възражение за неподсъдност на
делото от страна на ответника, е Софийският районен съд.
Определението не подлежи
на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: