Решение по дело №612/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Б. С. Ч., подадена чрез адв. Д. В., срещу Решение № 142 от 07.02.2025 г. по АНД № 5018/2024 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 24-0819-002808 от 04.09.2024 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, с което на Б. С. Ч., [ЕГН], са наложени: 1. административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата ЗДвП); и 2. административно наказание „глоба“ в размер на 80 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП.

С жалбата се настоява, че решението на РС – Варна е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано. Според касатора при постановяване на решението си, предвид събраните писмени и гласни доказателства, съдът неправилно е възприел извършените административни нарушения, констатирането им и съставянето на АУАН. Излага съображения, че по отношение на нарушението по пункт 1 следва да се установи причинно-следствената връзка между поведението на водача и констатирания неправомерен резултат, което в случая не е сторено. Според изложеното в касационната жалба неправилно въззивният съд не е кредитирал показанията на разпитания свидетел М. С.. Оспорва се изводът на РС – Варна, че санкционираното лице и свидетелят са в близки приятелски отношения. Твърди се, че показанията на св. Д. са в противоречие с тези, дадени от св. С. в открито съдебно заседание, като се сочи, че при огледа на МПС една седмица по-късно не се установяват щети, вследствие на настъпило ПТП. По отношение на нарушението по пункт 2 от НП се сочи, че същото е недоказано от субективна страна, като се твърди, че за да бъде наказано едно лице за нарушение на посочената разпоредба, следва то да е имало знанието, че е участник в ПТП. Излагат съображения, че с оглед незначителния характер на установените щети, изразяващи се в ожулване, е обективно възможно Ч. да не е възприела съприкосновението между двете превозни средства, съответно наличието на предпоставки за възникване на задължението й по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. С оглед изложеното се твърди, че не се установява вината на санкционираното лице. Сочи се, че на страница 6 и 7 от въззивното решение РС – Варна е анализирал показанията на лица, които нямат касателство с настоящото производство. Искането е съдът да отмени обжалваното решение, като постанови ново, с което да отмени и процесното НП. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.

По същество на спора касаторът, представляван от адв. В., поддържа жалбата. Изтъква се, че по двете административни нарушения липсват осъществени признаци, обосноваващи извод за допуснато съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното лице. По отношение на второто нарушение твърди, че от събраните доказателства не се установява съставомерността от субективна страна. Излагат се съображения, че наказаното лице не е разбрало, че е участник в ПТП. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Началникът на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна, с писмени бележки от процесуалния си представител - гл. юриск. К. Л.-А., настоява, че касационната жалба е неоснователна и сочи доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Поддържа се, че решението е постановено при пълно и всестранно установяване на относимите факти по делото, като детайлно са изследвани и обсъдени всички относими доказателства и доводите на наказаното лице и правилно е установена фактическата обстановка. Изтъква се, че правилно РС – Варна приема, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – посочени са дата и място на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като е налице пълно съответствие между правното и фактическо описание на нарушението, което нарушение е индивидуализирано в пълна степен. Ответникът счита за правилна и преценката на въззивния съд за неприложимост на чл. 28 ЗАНН. Искането е да се остави в сила обжалваното решение на РС – Варна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и алтернативно, а ако се уважи жалбата и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение – да се присъдят такива в минималния размер.

Участващият по делото прокурор дава заключение за основателност на жалбата. Пледира за отмяна на обжалваното решение на РС - Варна и постановяване на ново решение, с което да се отмени процесното НП.

Съдът, като прецени доводите на страните и фактите, установени от въззивния съд от събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от касатора касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението като неизгодно за нея.

Производството пред районния съд е образувано по жалба от Б. С. Ч. срещу НП № 24-0819-002808 от 04.09.2024 г., издадено от Началника на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна, с което на Ч. за две нарушения са наложени следните административни наказания, а именно: на основание чл. 185 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. за извършено нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложена глоба в размер на 80 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Нарушенията според НП се изразяват в това, че на 15.04.2024 г., в 07:40 ч., в гр. Варна, на [улица], на паркинга над бл. 12, Б. Ч. управлява лек автомобил – „Мазда 3“ с рег. № [рег. номер], собственост на Ч. Ч., като при маневра заден ход, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, блъска паркирания зад нея лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № [рег. номер], с което нанася имуществени вреди - ПТП с материални щети, като водачът не остава на място и напуска ПТП, без да установи последиците от произшествието. В НП е посочено, че във връзка с възражение е извършена проверка от комисия при сектор ПП – Варна, която в изготвена справка е констатирала, че възражението е неоснователно.

С НП е прието, че е налице нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП - участник в движението, който създава пречки за движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората, а и нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП – не спира и не установява последиците от ПТП. НП е издадено въз основа на АУАН, съставен на 22.04.2024 година.

За да потвърди НП като правилно и законосъобразно, районният съд приема, че в административнаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По пункт 1 от НП въззивният съд, позовавайки се на свидетелските показания, е приел, че посредством преки и косвени доказателства се доказва по несъмнен начин, че Ч. е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението. Счел е, че при ПТП с материални щети се съставя протокол – приложение № 2, какъвто именно е издаден и в настоящия случай и в който са описани материалните щети по засегнатия автомобил. Посочил е, че съприкосновението между двата автомобила е възприето и от очевидец, който е дал сведения по преписката. Отхвърлил е възражението на Ч., че е нарушено правото й на защита, като е изложил подробни съображения, че в случая не е необходимо да се посочва кое точно предложение на разпоредбата е нарушено. РС – Варна е извел извод, че правилно е приложена и санкционната норма на чл. 185 ЗДвП.

По отношение на пункт 2 от НП въззивният съд е приел, че АНО не е изложил никакви мотиви по отношение на индивидуализацията на наложеното административно нарушение. Приел е, че наказанията са индивидуализирани от наказващия орган към минимално предвидения размер и е изложил съображения, че при определянето им АНО е съобразил обществената опасност на деянието и на самия деец, поради което е приел, че НП и в тази част е законосъобразно.

Въззивният съд е изложил съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, като в допълнение е посочил и наличие на множество други нарушения, извършени от Ч. /общо девет пъти/.

С обжалваното решение в полза на ОД на МВР Варна са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Настоящата касационна инстанция намира решението на районния съд за неправилно като постановено при наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 2 НПК - при допуснато съществено нарушение на процесуални правила, състоящо се в липса на мотиви, което съставлява основание за отмяна на решението на осн. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Настоящият касационен състав счита, че по отношение на основния за производството въпрос – извършено ли е нарушение от страна на Б. Ч., липсват изложени от въззивната инстанция собствени мотиви.

Видно от съдържанието на проверявания съдебен акт въззивният съд само формално е посочил, че приема за искрени и непротиворечиви, конкретни и логични свидетелските показания на К. Д. и С. Д., а по отношение на свидетелските показания на М. С. е посочил единствено, че същите няма да бъдат кредитирани поради факта, че свидетелят и жалбоподателката са в приятелски отношения. Въззивният съд не е изложил съображения как е достигнал до този извод предвид липсата на твърдения в тази насока. Още повече, че при разпита на свидетеля в открито съдебно заседание същият сочи, че не разполага с телефона на Ч., което по-скоро говори за познанство, но не и за приятелство между двамата. Липсата на доказателствен анализ и изложени собствени мотиви от състава на първоинстанционния съд е съществено процесуално нарушение.

Въззивната жалба съдържа конкретни възражения срещу изводите на АНО, които не са получили отговор от РС - Варна за тяхната относимост и основателност. В нея са изложени съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, а именно в АУАН и НП не се съдържат обясненията и възраженията на нарушителя, не са посочени имената и адреса на пострадалото лице, липсва ясно и недвусмислено посочване на законовите разпоредби, които са нарушени. Единственото, което е посочил въззивният съд в мотивите на обжалвания съдебен акт, е, че АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това не представлява съществено процесуално нарушение, поради което е приел възражението за неоснователно. Във въззивната жалба липсват каквито и да било възражения в тази насока, а и освен това от приложения по преписката АУАН серия GA № 1240898 от 22.04.2024 г. се установява, че същият е съставен в присъствието на двама свидетели, а именно С. Д. – очевидец, и Р. К. – свидетел при съставяне на акта.

На следващо място РС – Варна е приел, че при цялостна проверка на атакуваното НП не е констатирал нарушение на разпоредбите на чл. 42 ЗАНН. Цитираната от първостепенния съд разпоредба обаче е относима към съдържанието на АУАН, а не на НП.

С жалбата Ч. е оспорила посочените в АУАН дата и час на извършване на нарушението, както и авторството на нарушението, като са изложени подробни съображения, че АУАН е съставен седмица след извършване на нарушението и автомобилът на пострадалото лице е бил преместен. Излагат се съображения, че при огледа на двата автомобила не са установени щети, които да са вследствие на ПТП. Тези възражения не са обсъдени от въззивния съд. В обжалвания съдебен акт липсват мотиви и съображения във връзка с посочените обстоятелства, които имат пряко значение за административнонаказателната отговорност на лицето.

При обсъждане на извършените нарушения, в частта за нарушението по пункт 1 от НП, РС – Варна е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че „жалбоподателят Ж. е осъществил“ състава на нарушението, като е приел, че в подкрепа на този му извод са и „показанията на свидетеля К.“, които съдът е посочил, че кредитира изцяло. Касационната инстанция констатира, че в производството пред районния съд не са участвали лица с инициали Ж. и К. Освен това в мотивите на съдебния акт е посочено, че се кредитират изцяло обясненията на жалбоподател, дадени в хода на досъдебното производство. Не се установява обаче от доказателствата, събрани в хода на административнонаказателното производство, както и от тези, събрани в хода на съдебното производство, срещу Б. Ч. да е образувано досъдебно производство. Освен това въззивният съд е обосновал решението си, като е счел, че показанията на актосъставителя кореспондират с обясненията на въззивника, дадени в хода на АНП, както и със сведенията на очевидецът К. В материалите, приложени по преписката, лисват обяснения на Б. Ч.. Единствените документи, приложени по преписката, които са с автор Ч. са депозираното възражение срещу АУАН и декларация, че на дата 15.04.2024 Ч. е управлявала МПС с рег. № [рег. номер]. Според събраните по делото доказателства очевидецът е с имена С. Д., а не лице с инициали К. В заключение РС – Варна е посочил, че обстоятелството, че по автомобила на Община Варна са причинени имуществени щети, се установява от показанията на св. К. и изготвения протокол за ПТП. От събраните по делото доказателства обаче се установява, че автомобилът, по който са нанесени материални щети, е собственост на С. Д. и няма нищо общо с Община Варна.

Формалното присъствие на мотиви в съдебното решение чрез повтаряне на аргументацията на наказващия орган и излагането на принципни положения, както и обективирането на неотносими към казуса изводи, с позоваване на доказателства и факти неотносими към конкретния спор, без да е даден отговор на всички въздигнати аргументи по жалбата на наказания защо се приемат от съда за неоснователни, с оглед потвърждаването на НП, е равностойно на липса на мотиви. Настоящият състав на съда намира, че в този смисъл при постановяване на обжалваното решение е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - липса на мотиви, което представлява касационно основание за отмяна на съдебното решение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 и ал. 1, т. 2 НПК във вр. с чл. 63в ЗАНН. Това нарушение рефлектира и засяга правото на защита на страните и правото им на справедлив съдебен процес.

От една страна липсата на обсъждане на доводите на санкционираното лице и събраните доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, а от друга - преповтарянето на фактическата обстановка и правната аргументация, изложена от АНО, както и на съдържанието на законовите разпоредби, не изпълнява изискванията на чл. 305 от НПК за мотивиране на съдебния акт. Като краен резултат решението не покрива критериите за фактически установявания, съвкупна оценка на доказателствата и формиране на изводи въз основа на пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. При липса на обосновани мотиви по направените в производството пред РС - Варна възражения и при липса на самостоятелен анализ на приетите за установени факти и обстоятелства, касационната инстанция е препятствана да извърши проверка за правилността на проверяваното решение.

Предвид установеното съществено нарушение на съдопроизводствените правила от страна на районния съд, касационната жалба се явява основателна и следва да се отмени обжалваното решение на РС – Варна, и да се върне делото на районния съд за ново разглеждане.

По искането на касатора за присъждане на разноски следва да се произнесе районният съд при новото разглеждане на делото – чл. 226, ал. 3 АПК.

На основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, административният съд

ОТМЕНЯ Решение № 142 от 07.02.2025 г. по АНД № 20243110205018/2024 г. на Районен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от Районен съд – Варна от друг състав на съда.

Решението не подлежи на обжалване.