Р Е Ш Е Н И Е  

 

     Номер                              ..........................2015 година                град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На дванадесети май две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ              

                                                 Членове:

                                                Съдебни заседатели:

Секретар Т.Т.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 3186 по описа за 2014 година.

Предявен е иск с правно осн. чл.203, ал.2 КТ вр. чл.45 ЗЗД.

Ищецът „Лазимекс” ЕООД твърди, че ответникът е работил при него по трудово правоотношение като шофьор и във връзка с работата си е осъществявал международни превози в Европейския съюз. Поддържа, че на 06.09.2013г. в Република Франция органи на реда са извършили проверка на управлявания от ответника автомобил и са констатирали нарушения във връзка с неправилна употреба на хронотахограф. За това нарушение водачът бил санкциониран със спиране на автомобила от движение и заплащане на гаранция в размер на 4500 евро. Средствата за заплащане на тази гаранция били предоставени от дружеството ищец и изплатени от ответника. Ищецът твърди, че ответникът не го е уведомил къде се намира моторното превозно средство, което е управлявал към момента на констатиране на нарушението, поради което дружеството ищец е подало сигнал до правохранителните органи в Република Франция за извършена кражба на автомобила. Това станало на 09.09.2013 г. Същевременно на 07.09.2013 г. въпросният автомобил бил открит в Кралство Нидерландия, в лошо техническо състояние и негоден за управление. Твърди се, че ответникът незаконно е отнел камиона и че поради необходимостта той да бъде приведен в нормално техническо състояние, за да може да осъществява превози, дружеството ищец е пропуснало да изпълни заявени поръчки в периода от 06.09.2013 г. до 23.09.2013 г., поради което не е реализирало 2000 евро печалба. По този начин ответникът бил нанесъл имуществени вреди в размер на заплатената гаранция в размер 4500 евро и пропусната полза в размер на 2000 евро, като се претендира същият да бъде осъден да заплати сумата 13000 лева, представляваща левовата равностойност на 6500 евро.

Ответникът Д.С.С. не е депозирал отговор на исковата молба.

Ответникът С. е работил в дружеството ищец на длъжност „шофьор международен транспорт” по трудово правоотношение, възникнало по силата трудов договор № 71 от 21.01.2013г. /л.6 на делото/. Със заповед на работодателя №53/22.11.2013г. трудовото правоотношение е било прекратено, на основание чл.330, ал.2, т.6, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение” / л.8/.

Според показанията на свидетеля Сейхан Аптула Дилявер ищецът изпълнявал превози на дружеството свързани със спедиция на автомобилни части между Франция и Германия. Самият свидетел работел като механик в автосервиз на дружеството „Лазитранс” находящ се в Белгия. Дружествата „Лазимекс” и „Лазитранс” поддържали връзки, тъй като се управлявали от двама братя. В автосервиза където свидетелят работел се осигурявала поддръжката на товарните автомобили на „Лазимекс”. Свидетелят твърди, че преди две години по време на курс във Франция ответникът бил спрян за техническа проверка при което било установено, че между представените тахошайби има разлика от 60 км. Установило се, че ответникът е карал с друга тахошайба, която след това е унищожил. За това нарушение бил съставен акт за 4500 евро, като автомобилът бил задържан на специален паркинг до заплащане на сумата. Управителят на дружеството работодател „Лазимекс” лично тръгнал за Франция да заплати сумата и освободи автомобила. Пристигайки разбрал, че ответникът се е отклонил от паркинга заедно с управлявания от него камион марка „Ман”. В последствие машината била открита на паркинг в Холандия с източено гориво, изоставена от шофьора, у когото били останали ключовете и документите. Той от своя страна се бил прибрал с тях в България. Свидетелят поддържа, че камионът останал в Холандия докато пристигнат ключовете и необходимите документи. Поддържа, че лично е участвувал в прибирането на автомобила, след което се наложило да му бъде направена пълна техническа проверка.  Едва след това, камионът започнал отново да се използува за превози. Поради тези обстоятелства в период от около 25 дни, този влекач не обслужвал ежеседмичните курсове, които превозвачът изпълнявал.

Изложеното от свидетеля относно поведението на ответника се потвърждава от писмените доказателства, от които е видно, че по време на курс в направление от Франция към Холандия е била извършена проверка на управлявани от ответника С. влекач. При нея е установено нарушение изразяващо се в неправилна употреба на хронотахограф /лист 11 – 13/.  За това била определена гаранция в размер на 4500 евро / лист 14 – 16/.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза в счетоводството на дружеството ищец е налице записване относно изплащане на сумата 4500 евро, чиято левова равностойност е 8801,24 лева. Сумата е осчетоводена, като извънреден разход на дружеството във връзка с наложената глоба / лист 115/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между ищеца и ответника, във визирания в исковата молба период, е съществувало трудово правоотношение, което впоследствие е било прекратено.

Според чл.203, ал.2 КТ за вреда, която е причинена от работника или служителя умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон. Съдът намира, че в случая вредите не са причинени от С. при или по повод на изпълнението на работата, независимо от това, че глобата е наложена за използуване на устройство, което се явява част от управлявания от него автомобил. Това е така, защото поведението на ответника – унищожаване на тахошайба е било насочено към това да не може да се установи спазването на изискванията относно пробег и престой по времето на проведения от него курс. Санкцията е наложена не за небрежно изпълнение на възложените с длъжностната характеристика задължения по трудовото правоотношение. Предвид това в случая е неприложим режимът на ограничена имуществена отговорност, уреден в чл. 203, ал.1 КТ. За причинената в случая щета отговорността се урежда от чл.45 от ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи обаче, съобразно изричното разпореждане на чл.205, ал.1 КТ, работникът отговаря за претърпяната загуба, но не и за пропуснатата полза. С оглед на това предявеният иск е основателен досежно загубата на дружеството работодател представляваща стойността на заплатената гаранция от 4500 евро, претендирани в равностойност от 8801,24 лева. Това е и размерът до който съдът намира, че искът следва да бъде уважен. За разликата до общо претендираните 13000 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Съобразно изхода от делото ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 2101,46 лв.

Мотивиран така, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Д.С.С. ЕГН ********** с адрес,*** да заплати, на осн. чл.203, ал.2 КТ и чл.45 ЗЗД, на „Лазимекс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Разград, бул. България №36, офис 12, сумата 8801,24 лв. /осем хиляди осемстотин и един лева и 24 ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди –стойност на гаранция от 4500 евро, наложена на 06.09.2013г. в Република Франция за извършено от С. нарушение – неправилна употреба на хронотахограф, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.07.2014г. до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до размера на претендираните 13000 лева, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Д.С.С. да заплати на „Лазимекс” ЕООД, на осн. чл.78 ал.1 ГПК, сумата 2101,46 лв./две хиляди сто и един лева и 46 ст./, представляваща деловодни разноски.

 

   Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването, пред Старозагорски окръжен съд.

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: