МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ОТ 25.
02. 2019 г.
ПО НОХД № 2648/2018 г.
НА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НО, V
СЪСТАВ
От Районна прокуратура Пловдив
е внесен
обвинителен акт срещу И. Н. Р.
- роден на *** ***, ***,
български гражданин, основно образование, безработен, неженен, осъждан, с
настоящ адрес:***, с ЕГН: **********, за това, че през периода от м. март 2011г. до м. август 2017г., включително, в с. Крумово, общ.
Родопи, обл. Пловдив и в гр. Пловдив, след като е бил осъден с Решение №
601/23.02.2011г., по гражданско дело № 20915/2010г. по описа на Районен съд –
Пловдив, I-ви
бр. състав, влязло в законна сила на 23.02.2011г., да издържа свой низходящи –
дъщеря си С.И.Р., ЕГН: ********** и сина си Й.И.Р., ЕГН: **********, като
заплаща месечна издръжка в размер на 60 лв. за всяко едно от децата, чрез
законният им представител- майката – М.Г.Р., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно за С.И.Р.
ЕГН: ********** седемдесет и осем месечни вноски, всяка в размер от 60лв. и за Й.И.Р.,
ЕГН: ********** седемдесет и осем месечни вноски в размер от 60лв.
или всички вноски
на обща стойност 9360
лв.– престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Излага
съображения, че по категоричен начин е установено, че подсъдимият е извършил вмененото
му деяние, поради което моли подсъдимият да бъде признат за виновен. При
определяне на наказанието, представителят на държавното обвинение предлага да
бъдат взети като смекчаващи обстоятелства – общуването на подсъдимия със своите деца,
предоставянето им на парични средства и подаръци извън издръжката. Като
отегчаващо обстоятелство се изтъква обремененото му съдебно минало. Поради
изложеното моли да му бъде наложено наказание – лишаване от свобода.
Адв.
С., защитник на подсъдимия Р., излага съображения, за доказаност на повдигнатото обвинение. Посочва, че същият
е положил усилия да компенсира невнесената издръжка, както и че работи в
Германия и когато има възможност изпраща парични средства. Изтъква като причина
за невъзможността да заплати сумата, предмет на обвинението, нейния голям
размер. Поради изложеното моли за по-ниско наказание, изпълнението на което да
бъде отложено на основание чл. 66 НК.
Подсъдимият
И.Р., редовно уведомен за откритото съдебно заседание, не
се явява.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият И. Н. Р., ЕГН **********,
е роден на *** ***, ***, български гражданин. Има основно образование, не е
женен, осъждан е. Към настоящия момент живее в гр. ***.
Подсъдимият И. Н. Р. и свидетелката М.Г.Р. сключили граждански
брак в гр. Пловдив през 1995г., от който имали родени две деца – дъщеря
свидетелката С.И.Р., с ЕГН: **********, и син – свидетелят Й.И.Р., с ЕГН: **********.
С Решение № 601/23.02.2011г., по гражданско дело №
20915/2010г. по описа на Районен съд – Пловдив, I-ви бр. състав, влязло в законна сила на 23.02.2011г.,
бракът между подсъдимия И.Р. и свидетелката М.Р. бил прекратен по взаимно
съгласие /с утвърдено от съда споразумение
по чл.51 от СК, постигнато между двамата/. Съгласно
решението, упражняването на родителските права спрямо родените от брака им
деца, било предоставено на майката - свидетелката М.Р., а бащата – подсъдимият И.Р.,
бил осъден да заплаща на свидетелката М.Р. ***, като майка и законен
представител на двете деца, месечна издръжка в размер на 60лв. за всяко едно от
децата.
Известно време след прекратяване на брака им, подсъдимият
Р. и свидетелката М.Р., продължили да живеят заедно с двете си деца в с.***, в
къщата на родителите на свидетелката Р., където живеели преди развода. След
което подсъдимият И.Р. се изнесъл от жилището, а свидетелката М.Р. останала да
се грижи за двете им деца св. С.Р. и св. Й.Р., като за това й помагала нейната
майка - свидетелката В.Г.Г.. В началото на 2017г., свидетелката М.Р. се
преместила да живее и отглежда двете си
деца в гр. Пловдив.
Въпреки, че подсъдимият Р.
бил осъден да изплаща издръжка на двете си деца, той съзнателно не платил нито
една месечна вноска, считано от м. март 2011г. на своите син - свидетелят Й.Р., и дъщеря - свидетелката С.Р., в размер на 60лв. за всяко едно от децата чрез
тяхната майка и законен представител, като за времето от от м. март 2011г. до м. август
2017г., включително съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно седемдесет и осем месечни вноски по 60лв. в общ размер на 9360 лв.
В
тази връзка свидетелката
М.Р.
подала на 16.12.2016г.
жалба в Районна прократура гр. Пловдив, както и по нейна молба било образувано
изпълнително дело № 2337/2016г., II район, по описа на СИС при ПРС, по което,
видно от изисканата и приложена по делото справка, няма постъпили плащания към 18.01.2019 г.
В хода на съдебното производство подсъдимият Р. е
заплатил следните суми за погасяване на задължението за заплащане на издръжка
за инкриминирания период: на 05.01.2018 г. – 520 лева по банкова сметка *** Й.Р.,
*** 31.05.2018 г. – 194.90 лева по банкова сметка *** Й.Р., на 08.10.2018 г. –
два пъти по 350 евро по банкова сметка на Й.Р., или общо сума в размер на 700
евро, което се равнява на 1368.64 лева, на 06.11.2018 г. – 120 лева на
свидетелката М.Р.; на 31.12.2018 г. – 400 евро, което се равнява на 782.32 лева
по сметка на свидетелката М.Р.. Общо изплатената сума от подсъдимия Р. в хода
на настоящото производство за покриване на задължението за издръжка възлиза на
2985.86 лева.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите С.Р., Й.Р., М.Р. и В.Г.,
както и от приобщените по реда на НПК писмени доказателства, а именно: Решение № 601/23.02.2011 г. по гр.д. № 20915/2010 г. по
описа на Районен съд Пловдив /л.33 от ДП/,
копие от платежно нареждане от 31.12.2018г. /л.71/, извлечения
от движения на сметка с титуляр Й.Р., известие за експресен превод от Български
пощи ЕАД /л.127/, Писмо от ДСИ при Районен съд Пловдив от 18.01.2019 г.
/л.118/, справка от ТД на НАП Пловдив за декларирани трудови договори и движимо
и недвижимо имущество на И.Р. /л.19-21 от ДП/.
Констатация
за съдебното минало на подсъдимия Р., съдът направи въз основа на
приложената и приета по делото като писмено доказателство справка съдимост /л.14-17/.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, тъй като
същите са безпротиворечиви, относими към предмета на делото и взаимно се
допълват. Доказателствената
съвкупност се подкрепя и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства,
които в цялост установяват по безспорен начин описаната по-горе фактическа
обстановка.
С
оглед безпротиворечивостта на доказателствения материал по-подробното му
обсъждане се явява ненужно
– арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С
престъпната си дейност, подсъдимият Р.
е осъществил престъпление по чл.
183 ал.1 НК. Съображенията на съда за този извод са следните:
Безспорно се установи, че подсъдимият Р. е осъден с
влязло в сила Решение № 601/23.02.2011г., по гражданско дело № 20915/2010г. по
описа на Районен съд – Пловдив, I-ви бр. състав, да издържа свой низходящи от първа степен
– децата си С.Р. и Й.Р., като издръжката – в размер на по 60 лева за всяко
дете, е следвало да бъде заплащана чрез тяхната майка – М.Р.. Решението е
влязло в сила на 23.02.2011г., от който момента задължението за заплащане на
издръжка е станало изискуемо.
По делото безспорно се установи, че от месец март 2011 г.
до месец август месец 2017 г., същият е заплащал инцидентно суми на децата си,
закупувал им е подаръци, но не е изпълнявал задължението си за заплащане на
издръжката на своите низходящи от по 60 лева – за Й.Р., и 60 лева – за С.Р.,
чрез тяхната майка – М.Р.. По този начин за период от седем години и пет
месеца, същият не е изпълнявал задължението си за издръжка, за което е бил
осъден с влязлото в сила решение от 23.02.2011г., в общ размер на 9360 лева,
като цялата издръжка на децата се е поемала от другия родител, на когото е
предоставено упражняването на родителските права, а именно майката на децата – М.Р.,
и от бабата на децата – свидетелката В.Г..
Касае се за едно типично продължено престъпление. Същото
е довършено в моментът, в който деецът заплати издръжката или децата навършат
пълнолетие. Доколкото обаче тези обстоятелства не са осъществени в настоящия
случай, то като краен момент на довършване на престъплението следва да се
приеме датата на повдигане на обвинението – октомври месец 2018 г. Безспорно
обвинителният акт очертава рамките, в които съдът следва да се произнесе, и
доколкото обвинението касае период до август месец 2017 г., съдът се произнесе
по виновността на Р. до този момент.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено.
Подсъдимият Р. е съзнавал наличието на съответното задължение за заплащане на
издръжка на двете си деца, както и обстоятелството, че за периода месец март
2011 г. - месец август месец 2017 г., не е внесъл дължимите суми, като е искал
настъпването на общественоопасните последици – неизпълнение на задължението за
заплащане на издръжка. От субективна страна следва да се отбележи, че е
необходимо да се установи обективна възможност за изпълнение на задължението за
заплащане на издръжка, както и липса на пречки от непреодолим характер,
препятстващи заплащането на издръжка. В настоящия случай подсъдимият Р. е в
трудоспособна възраст, не са налице доказателство, установяващи влошено
здравословно състояние, същият не е ограничен в предвижването си, които обстоятелства
обективно биха го възпрепятствали да полага труд. За съставомерността на
деянието по чл. 183 ал.1 НК са без значение: трудовия статус и получаваното
възнаграждение на осъдения на издръжка; ново семейно или фактическо съжителство
на бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите
възможности на родителя, комуто са предоставени родителските права
/така Решение № 188/2011 г. по н.д. № 1157/2011 г. на ВКС, 3 НО, Решение
№ 126/06.04.2015
г. по н. д. № 205/2015 г. на ВКС, 1 НО; Решение
№ 188/04.07.2011
г. по нак. д. № 1157/2011 г. на ВКС/. Поради изложеното, в настоящия случай ирелевантно се
явява обстоятелството, че подсъдимият не е бил трудово ангажиран през целия
този период, доколкото същият е в трудоспособна възраст и не са налице
обективни пречки, които да го възпрепятстват да полага труд.
По
изложените съображения подсъдимият И.Н.Р.
съгласно чл.303, ал.2 от НПК следва да бъде признат за виновен за извършеното
от него престъпление съответно по 183
ал.1 НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За
престъплението по чл. 183
ал.1 НК законодателят е предивидил алтернативно наказанията „лишаване от свобода” със срок до две години или пробация. Алтернативните наказания са отделни видове
наказания. Те са предвидени в Наказателния
кодекс, за да се даде възможност на
съда да наложи на подсъдимия онова от алтернативно предвидените наказания,
което най-добре би го поправило и превъзпитало и което би съдействувало да се
постигнат целите на наказанието. Съдът най-напред избира едно от алтернативно
предвидените наказания и след това в рамките на избраното наказание определя
конкретния му размер. Избирането на едно от алтернативно предвидените наказания
не става по свободно усмотрение на съда. Видът на наказанието се определя, като
се вземе пред вид степента на обществената опасност на деянието, размерът на
увредените блага, времето на извършване на деянието, обществено-политическата
обстановка и др., степента на обществената опасност на дееца, подбудите за
извършване на деянието, степента на вината и всички останали обстоятелства по
делото, както и целите на наказанието /така ППВС 1/1964 г./.
В настоящия случай, при
индивидуализация на наказанието, съдът отчете, на първо място, че подсъдимият в
част от периода е живеел със своите деца, като е полагал грижи за тях. Установи
се още, че през годините е купувал за тях подаръци. Не на последно място съдът
взе предвид като смекчаващо обстоятелство и че подсъдимият положи усилия да
събере инкриминираната сума, но поради големия и размер не успя да я
възстанови. Въпреки изложеното, за периода от започване на наказателното
производство до приключване на съдебно следствие в настоящата инстанция, същият
заплати сума в размер на 2 985.86 лева, представляваща неизплатена
издръжка на децата си. Макар и неизключващо наказателната отговорност, обстоятелството,
че в част от времето, през което подсъдимият не е заплащал издръжка, същият е
бил безработен, също следва да се отчете като смекчаващо. При определяне на
наказанието съдът отчете, че с ефективно лишаване от свобода отново може да се
стигне до невъзможност, този път обективна, нуждаещият се от издръжка да я
получава. Интересът на издържаните лица по-скоро страда от престоя на подсъдимия
в пенитенциарно заведение, поради което в настоящия случай много
по-целесъобразно с оглед предвидените цели в чл. 36 НК, се явява наказанието
пробация /в този смисъл Решение
№ 447/06.01.2014 г. по нак. д. № 1483/2013 г. на Върховен касационен съд/. От всичко изложено
следва, че извършеното деянието и подсъдимият като личност се характеризират с
обществена опасност, но тя не е с такъв интензитет, че да обуслови налагане на
наказание „лишаване от свобода“. Определяне от съда на такова наказание, в
настоящия случай, би било несъразмерно тежко. Посочените по-горе смекчаващи
обстоятелства не само обуславят налагане на наказание „пробация“, а и неговия
размер.
Като отегчаващи
обстоятелства при индивидуализацията на наказанието, съдът отчете обремененото
съдебно минало на подсъдимия Р., и значителния период, респ. натрупаната сума,
от неизпълнението на задължението за издръжка на своите низходящи.
Въпреки това с оглед
обстоятелството, че в настоящия случай не са отчетени голям брой отегчаващи
отговорността обстоятелства, а дори напротив - голям брой смекчаващи, съдът
определи наказанието в размер, ориентиран към минималния - двете задължителни
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задълижителни
периодични срещи с пробационен служител, за срок от осем месеца.
Индивидуализирано в този вид и размер,
наложеното наказание съответства на принципите на законоустановеност и
справедливост на легитимно упражнената държавна принуда, ще изпълни своя
поправителен и възпитателен потенциал спрямо подсъдимия И.Р.. Определено по този начин, наказанието в
най-пълна степен отговаря на целите, предвидени в чл. 36 НК, като по този начин
се постига както частната превенция – за превъзпитание и предупредително
въздействие върху подсъдимия, така генералната превенция – за възпитателно
въздействие и противодействие на останалите членове на обществото.
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС