№ 4052
гр. В., 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристиана К.
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана К. Гражданско дело №
20243110116030 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от И. К. Н., ЕГН **********, с адрес гр.
В., ул. „М." ***** срещу "А. Т. Е. Г." АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
град С., р-н Л., ул. „С.“ *****, обективно евентуално съединени искове както следва: за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 291лв., представляваща недължимо
заплатена сума за договорна лихва, неустойка и такса по недействителен Анекс № 649114
към договор за потребителски кредит №585497 и приложение 1 към него, ведно със
законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 17.12.2024г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 55,
ал.1, предл.1 ЗЗД, а в евентуалност за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 200лв., недължимо заплатена сума за неустойка и такса, ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.12.2024г.
до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения: Твърди се,
че на 14.03.2024г. е сключил с ответника Анекс № 649114 към договор за потребителски
кредит № 585497. На 14.03.2024г. подписал и приложение 1 към Анекса и договора за
потребителски кредит № 585497 и получил сумата от 900лева, при срок от 12месечни
вноски, ГПР 65%, ГЛП 34,76% и размер на месечна погасителна вноска от 173лева. Съгл.
приложение № 4 му била начислена такса за бързо разглеждане в размер на 90лева. Съгл.
приложение № 5 от договора в срок до края на следващия ден, считано от деня на скл. на
договора кредитополучателят следва да предостави обезпечение под формата на банкова
гаранция или попечителство на две физически лица. В случай, че не осигурил такова той
дължал неустойка, като размерът й бил индивидуално определен, като не трябвало да
надвишава 1%от главницата по кредита. Твърди, че доколкото не предоставил нужното
обезпечение му била начислена неустойка в размер на 907,68лева, разпределена на 12 м.
погасителни вноски от по 173лева. Впоследствие заплатил общо 1191лева по анекса,
договора и приложение 1. Счита, че Анекс № 649114 към договор за потребителски кредит
№585497 и приложение 1 към него са нищожни на осн. чл. 26 ал.1 ЗЗД вр. чл. 22, чл.11,
чл.19 ал.4 от ЗПК. Твърди, че не били посочени приложимият лихвен % и условията за
1
прилагането му. Били нарушени и изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, тъй като договора
следвало да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя. На следващо
място поддържа, че неустойката от 907,68лева не е вкл. в ГПР и ГЛП. Поддържа, че всяка
клауза целяща заобикаляне на закона е нищожна. Законът не допускал кредиторът да
изисква заплащане на такси и комисионни, свързани с усвояването и управлението на
кредита. По този начин се накърнявали добрите нрави, а таксата за разглеждане била
нищожна. С предвиждането й се заобикаляла разпоредбата на чл. 19 ал.4 ЗПК. Молбата е за
уважаване на исковата претенция и за присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковата
претенция се оспорва, като неоснователна. Не оспорва, че страните са обвързвани
облигационно по силата на Анекс № 649114 към договор за потребителски кредит №
585497/14.03.2024г., както и че на ищеца е представен заем в размер на 900лева.
Договарянето между страните било осъществено от разстояние чрез регистрация на профил
на ищеца, за клето последният получил потребителско име, парола и пин код. Възразява
лихвата, неустойката и таксата предвидени в анекса да са недействителни. Сочи, че
неустойката е била уговорена, като санкция за неизпълнение и бяла ясно формулирана.
Същата била индивидуално договорена между страните и това я правело равноправна
клауза, съгласно Закона за защита на потребителите, т.е. създавала равнопоставеност на
правните субекти и еднакво проявление на автономията на воля в търговския оборот.
Оспорва договорът да е недействителен при липса на условия за прилагане на договорения
лихвен %. Не съществувала законова норма, която да определя, че възнградителната лихва
не следва да надхвърля трикратния размер на законната лихва. Лихвата била
възнаградителна, за ползване на дадената парична сума. Посочва, че размерът на лихвения
% е фиксиран за целия период на договора. Възразява, че договорът е недействителен
поради непосочване на начина на изчисляване на ГПР. Оспорва, че била налице
заблуждаваща търговска практика. Оспорва ищецът да е заплатил сумата от 291лева и счита
иска за недоказан. Молбата е за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на
разноски.
В с.з. страните редовно призовани не се явяват и не се представляват. Исковата
претенция и отговора на исковата молба се поддържат чрез нарочни молби.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че същите са
сключили Анекс № 649114 към договор за потребителски кредит № 585497/14.03.2024г.,
както и че на ищеца е представен заем в размер на 900лева.
От събраните по делото доказателства съдът приема, че ответникът има качество на
кредитор, а ищеца на кредитополучател, което възниква от анекс № 649114 към договор за
потребителски кредит № 585497 и приложенията към тях, по силата на което ответното
дружество е предоставило на ищеца сумата от 900лева.
От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице Р. С. по
назначената съдебно – счетоводна експертиза, което се кредитира напълно, като обективно и
компетентно дадено, се приема за доказано, че по процесното задължение ищецът е погасил
1191лева както следва: за главница – 411,55лв., възнаградителна лихва – 127,61лева,
неустойка – 453,83лева, такса съгл. приложение № 4-48лева и такса за извънсъдебно
събиране на просрочен кредит – 150лева.
Съгласно чл. 4 от Анекс № 649114 към договор за потребителски кредит № 585497
кредитополучателят дължи на кредитора заплащане на главница, лихва и други суми по
активния кредит в размери, посочени в приложение № 1 към анекса. С процесното
приложение № 1 страните са договорили сума по кредита – 900лева, при срок от 12месечни
2
вноски ГПР – 65% и ГЛП -34,76% при обща погасителна вноска от 173лева, вкл. главница,
лихва, такса и неустойка. Съгласно приложение №4 към договора и анекса,
кредитополучателят дължи такса в размер на 90лева, за разглеждане и оценка на заявката за
кандидатстване за кредит и др.
С приложение № 5 е уговорена и дължимост на неустойка в случай, че не бъде
предоставено поръчителство или банкова гаранция в размер на 1168,32лева.
Процесният договор за кредит, ведно с анекс и приложения, е потребителски, поради
което същият попада в определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Сключен
е при действието на ЗПК, с оглед на което нормите му следва да бъдат съобразени служебно
от съда. Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите
в потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение съдът следи
служебно. В този смисъл са и постановките на ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС.
По отношение договореното между страните, в сключения между тях анекс към
договор за потребителски кредит съдът намира, че сумите за договорна лихва, неустойка и
такса са недължимо платени.
На първо място съгласно нормата на чл.22 от Закона за потребителския кредит,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл. 12, ал.1,
т.7 - 9, договорът е недействителен. Съдът намира, че договорът за кредит не отговаря на
изискванията по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, досежно посочване на годишен процент на разходите
и общата сума, дължима от потребителя. Според нормата на чл.19, ал.1 от Закона за
потребителския кредит, годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно дефиницията дадена в §1, т.1 „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Следователно не е достатъчно само формалното посочване на ГПР в процентно изражение.
В случая в договора за кредит не е отразено как е формиран годишният процент на
разходите, като не са посочени кои допускания /вид на разхода по смисъла на §1, т.1/ и в
какъв процент се включват в него. Следователно от съдържанието на договора не може да се
извлече какво се включва в годишния процент на разходите. С оглед на изложеното, съдът
намира, че процесният договор е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи.
От друга страна чл. 16 от ЗПК предвижда императивно задължение на кредиторът да
оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния.
Същевременно претендираната неустойка се дължи единствено в случай, че заемателят не
предостави обезпечение на задълженията си – банкова гаранция или поръчителство.
Следователно тази клауза де факто прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция (вменени й с нормата на чл. 16 от ЗПК) за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води само до допълнително
увеличаване на размера на задълженията по договора. Т.е. клаузата за предоставяне на
обезпечение, респективно за уговаряне на неустойка при непредоставяне на такова,
противоречи на цитираната норма на ЗПК, която цели да осуети безотговорната търговия с
3
кредитни продукти. Наред с това неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното
задължение на потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по този начин,
неустойката очевидно излиза извън присъщите обезпечителни и обезщетителни функции и
цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, поради което породеното
от нея вземане е в противоречие с нормата на чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
Относно дължимата такса за бързо разглеждане, съдът намира, че уговорката за такса
за разглеждане не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Според тази разпоредба
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат
ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Според приложение № 4
подписания между страните договор клауза таксата е еднократна, дължима в деня на
подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява от
потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Чрез тази клауза
реално се въвежда допълнителна такса за услуга, свързана с усвояване на кредита, каквато е
дейността на небанковата институция по разглеждане на документите и оценяване на
платежоспособността, която дейност при това е присъща на дейността й и е свързана с
кредитния риск. С тази такса съдът намира, че кредиторът цели да си набави допълнителни
плащания, извън предвидените в ЗПК.
От гореизложеното следва, че Анекс № 649114 към договор за потребителски кредит
№585497 и приложенията към него относно дължимостта на сумата от 291лв не поражда
права и задължения за страните, поради което сумата е била недължимо платена от страна на
ищеца като престирана при начална липса на основание.
С оглед гореизложените мотиви и предвид доказването на факта, че ищецът
действително е заплатил сумата от 291лв, а според заключението на СЧЕ дори е надплатил
тази сума, следва изводът, че същата подлежи на връщане, тъй като е платена при изначална
липса на основание. Искът се явява основателен и подлежи на уважаване, като с оглед на
това съдът не следва да разглежда и заявения такъв в евентуалност.
По отношение на разноските:
Претенция за присъждане на сторените в производството разноски е отправила
ищцовата страна, която претендира заплащането на сумата от 50лева, платена държавна
такса, 250лева – депозит за вещо лице и 480лева, дължимо адвокатско възнаграждение с
ДДС по договор за правна защита и съдействие от 05.12.2024г. Направено е възражение за
прекомерност, което е несъстоятелно, с оглед нормативноустановения минимум за
адвокатски хонорар при съобразяване на ориентира по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за адв.
възнаграждения. Така в полза на ищеца се дължат разноски в общ размер от 780лева.
Водим от изложеното съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А. Т. Е. Г." АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление град С.,
р-н Л., ул. „С.“ ***** да заплати на М. Д. Д., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. Т., *****
сумата от 291лв., недължимо заплатена по недействителен Анекс № 649114 към договор за
потребителски кредит №585497 и приложение 1 към него, ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.12.2024г.
до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „А. Т. Е. Г." АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление град С.,
р-н Л., ул. „С.“ ***** да заплати на М. Д. Д., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. Т., *****
сумата от 780лева, представляваща сторени в производството разноски за заплатена
4
държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5