Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.07.2022г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав
На тридесет и първи май година
2022
В открито съдебно засеД.е в
следния състав:
СЪДИЯ:
Гергана Христова - Коюмджиева
секретар: Йоана Петрова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 14032 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл. 48 от ЗЗД и чл. 45, ал.1 от ЗЗД и
чл.52 от ЗЗД.
Производството е образувано въз основа на
искова молба, с която К.К.С. ЕГН ********** e предявил срещу Д.Б.А. ЕГН ********** (непълнолетен към датата на
депозиране на исковата молба в съда) и неговите родители М.А.К.Б. и М.Ф. субективно
съединени искове за солидарното им осъждане на основание чл.45, ал.1 ЗЗД първия
и на основание чл.48, ал.1 ЗЗД втория и третия, да му заплатят сумата от 50000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата 2 471 50
лв. - обезщетение за имуществени вреди включващи разходи за лечение и 1000лв. правни
разноски, причинени на ищеца в следствие на увреждане на здравето на ищеца при
извършен на 26.07.2018г. опит за умишлено умъртвяване, чрез пробождане с нож в
коремната кухина, ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата
на увреждането - 26.07.2018г. до окончателното изплащане.
Сочи се,
че за посоченото престъпление по чл.116,
ал.1, т.9 вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1, пр.2 вр. чл.63 ал.1, т.1 от НК ответникът
Д.Б.А. е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 242/2019г. по описа на СГС, НК, 4 с-в. Претендира
разноски.
В
исковата молба се твърди, че на 26.07.2018г. около 14 ч., в гр. София, ж.к.
"**********ответникът Д.Б.А., като непълнолетен, но могъл да разбира
свойството и значението на постъпките си, е направил опит умишлено да умъртви
ищеца К.К.С., като му е нанесъл с нож проникващо прободно прорезно нараняване
на коремната кухина над пъпа с прерязваме на задстомашната жлеза в цялата й
дебелина, с наличие излив на кръв 1000 мл. в корема, прободна рана в областта
на шията със засягане на венозен съд и плитка, прорезна рана на дясната
мишница, което деяние е извършено предумишлено и опитът, макар и довършен, не са
настъпили предвидените в закона и исканите от дееца обществено опасни последици
на това престъпление, а именно- смъртта на К.К.С., предотвратена благодарение
на извършената оперативна намеса по спешност в УМБАЛМСМ "Н.И.
Пирогов" ЕАД. Сочи се, че
наказателното производство срещу Д.Б.А. е приключило с Присъда по НОХД №
242/2019г. на СГС, НК, 4-ти състав. Твърди се, че непосредствено след
престъплението ищецът е търпял множество жестоки и интензивни болки и страД.я.
СтраД.ето е продължило и по време на болничното му лечение, при което са се
наложили и множество медицински интервенции, някои от които животоспасяващи.
Ищецът е имал нужда от постоянна чужда грижа както в болничното заведение така
и в последствие след изписването му в ежедневието си. Било е затруднено
пълноценното му движение и обслужване. Пропуснал е учебни занятия, дълго време
е изпитвал страх и опасения да няма усложнения за здравето му. Случилото се е
оказало силен стрес и на неговите родители, което допълнително го е
притеснявало. Поради дългия възстановителен период са ограничени социалните му
контакти и нормалното му взаимоотношение с хората. Станал е плах и неуверен.
Случилото се безспорно е оказало негативно влияние на психиката му за дълъг
период от време в предвид младата му възраст. Посочва, че в следствие на
неправомерното поведение на ответника, ищецът е направил разходи за лечение
изразяващи се в медицински консумативи, парични средства за предписани
лекарства, прегледи и предприети медицински манипулации в общ размер на 2471.50
лв. Твърди още, че за защита в
наказателното производство ищецът е направил разноски за адвокат в размер на
1000 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие от 02.08.2018г.
приложен по ДП №391/2018г. по описа на СО при СГП. Съобразно изложеното моли
исковата претенция да бъде уважена.
В срока
по чл.131 ГПК ответниците Д.Б.А., М. А.К. Б.и М.Ф., чрез пълномощника адв.Б.Т.
- пълномощник са депозирал отговор на исковата молба, в който е изложено
становище за недопустимост на исковата претенция по отношение на втория и
третия ответник, тъй като първия ответник - Д.Б.А. е навършил пълнолетие и
притежава процесуална правосубектност да бъде самостоятелна страна в процеса.
Поддържа още, че исковете са недопустими и поради липса на твърдяна солидарна
отговорност. Заявяват, че са налице обстоятелства, изключващи отговорността на
родителите предвидени в чл. 48, изр.3 от ЗЗД. В условията на евентуалност ответниците
оспорват исковете като неоснователни. Твърдят, че претенцията за неимуществени
вреди е недоказана. Не оспорват, че първият ответник – Д. Б. е осъден по
посоченото в исковата молба дело от общ характер, но твърдят, че не е налице
пряка причинно-следствена връзка между вредите, които ищецът твърди да са
настъпили и поведенията на първия ответник. Навежда възражение за прекомерност
на исковата претенция. Навеждат възражение
за съпричиняване от страна на пострадалия, като твърдят, че е
налице сериозна е нетърпима провокация и сериозно засягане на честта и
достойнството на Д.от страна на ищеца К.. Заявяват, че съгласно приетото от
влязлата в сила присъда на наказателния съд, предизвикателството от страна на С.
се изразява в това, че Д. Б. не се е харесвал на ищеца, като неговата неприязън
се обективирала в обиди към Б.: наричал го е „джихадист“, „глупав циганин“,
„педераст“. Стигнало се дотам, че оскърбителното отношение на К.С. към ответника
драстично ескалирало, като е започнал да
изработва унизителни за Д.колажи с негови изображения и да ги разпространява в
интернет пространството, за да станат достояние на множество лица. Колажите
имали сексуален характер, като някои поставяли Д. Б. в хомосексуални сцени.
Други такива изображения са го визуализирали с дрехи на джихадист, хванал
гранатомет. Към някои от изображенията били прикрепени аудиофайлове, в които се
правели различни коментари към умишлено моделираните изображения. Файловете
били със същото оскърбително съдържание. В аудиофайлове се чувало как Д. е
наричан „Порнозвездата Д. “, „Д. е ***“, „*** Д. и му хареса“, „Гаден циганин“.
Разбрал за унижаващите го изображения, публикувани и разпространени в интернет Д.
е станал изключително разгневен и засегнат от нанесените обиди и подигравки от
своите съученици, които са го накарали да защити честта си и да си отмъсти за
стореното.
В
съдебно засеД.е, ищецът чрез пълномощника си адв.Т. поддържа предявения иск.
Представя списък на разноски и писмени бележки.
В
съдебно засеД.е, ответниците, чрез си представител адв.Б. оспорва предявения
иск. Представя списък на разноски и писмени бележки.
Софийски градски съд, ГО, І-7 състав,
преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда
на чл.12 и чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С
влязла в сила на 27.02.2020г. присъда по НОХД №242/2019г. постановена по описа
на СГС, НО, 4-ти състав ответникът Д.Б.А. - роден на *** ***, е
признат за виновен за това, че на 26.07.2018 г., около 14,00 часа, в
гр.София, жк. „*********, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, направил опит умишлено да
умъртви К.К.С., като му нанесъл с нож проникващо прободно порезно нараняване на
коремната кухина над пъпа с прерязване на задстомашната жлеза в цялата й
дебелина, с наличие излив на кръв над 1000 мл в коремната кухина, което
нараняване по своя медикобиологичен характер реализира признака „Постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота”; прободна рана в областта на шията
със засягане на венозен съд и плитка; порезна рана на дясната мишница, които
наранявания представляват „Временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“, като деянието е извършено предумишлено и опитът макар и да е довършен,
не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца обществено опасни
последици, а именно смъртта на К.К.С., предотвратена след извършена операция по спешност в УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“
ЕАД - престъпление по престъпление по
чл.116, ал.1, т.9 вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1, пр.2 вр. чл.63 ал.1, т.1 от НК,
за което му наложено и съответно наказание /л. 5 от делото/.
По
делото е установено, а и страните не спорят по това, че към момента на
извършване на деянието Д.Б.А. е бил непълнолетен е живеел при двамата си
родители М.А.К.Б. и М.Ф., които са осъществявали
родителските си права и задължения по отглеждането и възпитаването на своето
дете.
На осн. чл. 300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за граждански съд, който разглежда
гражданските последици от деянието - относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Не се спори, че към 2018г. ищецът К.С. и
ответникът Д.Б.А. били съученици в IХ клас на 54 СУ
„Св. Иван Рилски“ гр.София, между които
възникнал и ескалирал конфликт. За обстоятелствата породили конфликта в хода на
съдебното дирене са събрани свидетелски показания, като данни в тази посока се съдържат и в
мотивите към присъда постановена по НОХД №242/2019г. по описа на СГС, НО, 4
с-в.
От приобщените по реда на чл.192 ГПК медицински
документи от ИЗ 27881/2018г. на УМБАЛСМ
„Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД се установява, че непосредствено след получените прободни
рани ищецът К.С. е бил откаран от екип
на ЦСМП и настанен за лечение в Отделение по детска коремна хирургия на
лечебното заведение, където престоял от 26.07.2018 г. до 21.08.2020г. В
епикризата е посочена окончателната диагноза: Травма на панкреаса. На
26.07.2018г. на ищеца е извършена операция, при която е установено наличие
на излив на кръв над 1000 мл в коремната
кухина, която е евакуирана, засегнатите
кръвоносни съдове и панкреас са санирани. Извършена е и втора оперативна
интервенция от съдов хирируг, при която е установено наличие на прободна рана в
областта на шията, установено е обилно кървене от венозен съд разположен над
платизамата. Направен а е лигатура на съда. Отразено е, че след оперативния
период е протекъл тежко с продължителни фебрилитети, повръщане, обилна секреция
от дреновете, задържане на влошени хематологични показатели на възпаление и
панкреасна увреда. Постепенно в хода на консервативното лечение състоянието му
е подобрено. Ищецът е изписан на 21.08.2018г. с подобрение, с препоръка да бъде
наблюдаван от личния лекар, както и да спазва диетичен режим.
От
заключението на СМЕ, изготвено от в.л. д-р В.Т. - съдебен лекар се установява,
че констатираните непосредствено че в резултат на инцидента пострадалият К. Х.С.
е получил следните травматични уврежД.я:
Прободнопорезно нараняване на корема с прерязване
на тялото на панкреаса, което нараняване е довело до масивен вътрекоремен
кръвоизлив. Вещото лице обосновава, че
това увреждане без своевременното прилагане на високоспециализирана медицинска
помощ неминуемо би довело до смърт, като реализира медикобиологичният
критерии ПОСТОЯННО ОБЩО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Сочи се в заключението, че ножово нараняване
на венозен съд в областта на шията вляво над ключицата, което е било с наличие
на активно кървене и е наложило оперативно лечение,като нараняването е
причинило на пострадалия РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Проникващо
прободнопорезно нараняване на корема, което увреждане е осъществило пряка
комуникация между коремната кухина и околната среда и по своя медикобиологичен
характер представляванараняване проникващо в коремната кухина. В резултат на
травмата и последвалата оперативна интервенция, след приключване на
възстановителните процеси са налице сраствания в коремната кухина, която
последица на травмата е причинила на пострадалия постоянно разстройствво на
здравето неопасно за живота.Според вещото лице д-р Т. констатираните при ищеца
уврежД.я са причинени от два отделни мушкащи удара нанесени с предмет с остър връх и режещ
ръб-нож. Обосновано е, че пострадалият е
бил подложен на оперативно лечение извършено по спешност в УМБАЛСМ
„Н.И.ПИРОГОВ“. Приложена е и медикаментозна терапия.
Вещото лице д-р Т. отбелязва, че няма
медицинска документация от един по-късен етап,
в която да са отразени усложнения на травмата, поради което приема, че
пострадалият към настоящия момент е възстановен без усложнения. Сочи се, че в
резултат на оперативните интервенции са останали ръбци, като този в областта на
шията е по-малък, а този в областта на корема е от гръдната кост до симфизата
/срамната кост/, като е ясно видим. Според заключението на възстановяване от
получените наранявания е около 1,5 – 2 месеца. Обоснован е извод, че в резултат
на получените наранявания на ищеца са причинени значителни по интензитет болки
и страданоия, които са били силни в първите дни и седмици след травмата, като
са намалявали с напредване на възстановителните процеси. Сочи се, че към
настоящия момент и доживот при нарушения в диетата ищецът ще изпитва болки.
В о.с.з. вещото лице д-р Т. обяснява,
че в следствие на коремната травма със сигурност ще има сраствания, като това
датруднява нормалната работа на червата и изискава спазване на диетичен режим
да се избягват дразнещи и газобразуващи храни.
Съдът кредитира приетото неоспорено
заключение на СМЕ, като обективно и
компетентно даващо отговор на поставените въпроси, като у съда не възниква съмнение относно тяхната
правилност.
От ищеца разходни документи – фактура от
10.08.2018г. и 36 касови бона за заплатени медицински консумативи и лекарства в
периода на лечение на обща стойност
2471,50лв.
Приет е неоспорен Договор за правна помощ
№72677 от 02.08.2018г., съгласно който К. Х.С., със съгласието на майка си М.С.заплатил
адвокатско възнаграждение от 1000лв. на адвокат Г. Т. за защита по ДП
№391/2018г. по описа на СО на СГП./л.20
от делото/
Във връзка с установяване на търпените от
ищеца болки и страД.я, е допуснат до разпит свид.К. Л. С., баща на ищеца.
Същият установява, на 26.07.2018г. от
полицията го уведомили за случая. Веднага отишли в болницата. По-късно разбрали, че ще на сина им ще се извърши операция. Били
силно изненаД., защото нямало индикации за конфликт. Свид. С. сочи, че синът му бил болница от
26.07.2018 до 04.10.2018 г., над два месеца. През целият период на лечение имало
две оперативни интервенции. Една основна операция на панкреаса и усложнение от
хематом, който бил с големината на грейпфрут. Сумарно К. не бил ял един месец. Свидетелят
сочи, че със жена му били придружители, неотлъчно до сина им и спели в
болницата на смени. След инцидента сина му нощно време се будел с кошмари. Имал
среща с психолог в болницата, т.к. бил доста беше травмиран. Свид. С. сочи още,
че К. отсъствал месец след началото на учебната година. По тялото му останал 30
сантиметров белег, който е централен и освен него има още 8 белега по тялото.
Притеснявал се да отиде на плаж. Най-вероятно до края на живота си ще трябва да
се съобразя до живот какво яде. Случилото се отразило психически на сина им. Той се
дистанцирал от хората след преживяното.
Съдът кредитира показанията на свид. К.
Л. С. относно състоянието на ищеца, вкл.
след преценка по реда на чл.172 от ГПК, доколкото почиват на непосредствени
възприятия и са непротиворечиви и житейски логични.
Разпитан в о.с.з. на 19.04.2022г. свид.П.Р.Н.
/19 г., без родство със страните/ сочи, че
през през 2018 г., с К. и Д.били съученици в един клас на 54 СУ „Св. Иван
Рилски“. Д.А. бил единствения в клас от различен етнически произход. Свидетелят
Н. сочи, че е близък приятел с ищеца К.. Първоначално били в добри отношения с
ответника, но впоследствие станал конфликт. Д.ги дразнел по необясними причини.
Свидетелят Н. и ищеца К. разполагали с колажи на Д.. Колажите били с обидно съдържание.
Те са разпространявали в класа им. Колажите били на терорист с оръжие и те монтирали с телефон лицето на Д.върху колажа,
както и с порнографски изображения. Свидетелят не си спомня изображенията да са
били с хомосексуално съдържание. Свид. Н. сочи още, че с К. показвали колажите,
но не са ги разпространявали в социалните
мрежи. Показвали колажите и на други
съученици в техния клас. Свидетелят сочи,
че присъствал когато К. пострадал. Д.бил афектиран. Той дошъл и казал,
че иска да си отмъсти за случилото се. Свид. П.Н. не знае кое е подразнило Д.повече,
дали това да е изобразен като терорист или изобразяването му в порнографски
сцени. Сочи, че заедно с К., показвали колажите с Д.между съучениците в класа им, но
в съседните класове не са. Сочи, че колажите ги направил лично, мотирайки ги на
телефон и от него тръгнало разпространението към останалите съученици. Не си
спомня дали и К. е правил колажи. Колажите били с чисто комична цел. Те
предизвиквали смях, но не са имали за
цел скандали.
По почин на ответниците във връзка с
възражението за съпричиняване и невъзможността на родителите да предотвратят
деянието е допуснат един свидетел А. Ш.П.–
57 г., без родство със страните. Свид. Ш.сочи, че познава Д.ил от малък, т.к.
момчето тренирало, а свидетелят бил негов треньор. Знае го като възпитано и грижовно към
семейството си момче. Когато станал инцидента, свидетелят се учудил, не очаквал това. Свид. Ш.сочи, че Д. много се обиждал, че
го наричат „циганин“, „джихадист“. Д.тренирал различни спортове – бягане,
таекуондо, като свидетелят виждал, че нещо го мъчи. Не искал да сподели с
никой. Търпял доста време тормоз в училище, измъчвал се. Нямал апетит и не
искал да се храни. Това, което е разпространявано в интернет били обидни думи по негов адрес като
„джихадист“, „циганин“, „мошеник“, „педераст“ и неща със сексуален характер.
Той бил изрисуван в колажи. Свидетелят сочи
още, че живеещите у нас иранци се познават и си помагат взаимно. Така от
родителите на Д.разбрал за случилото се, както и от интернет, във „Фейсбук“. Сочи,
че К. обиждал Д.. Той имал проблем с него. Това било между децата, а те са
тийнейджъри. В училището, в което учел Д.нямал приятели. Всичко задържал в себе
си и не е споделил вкъщи за проблема,
който и затова останал нерешен.
Съдът кредитира показанията на свидетеля А. Ш.П., тъй като възприятията на свидетеля
са лични, вътрешно непротиворечиви, изхождат от незаинтересовано лице и не се
опровергават от събраните по делото доказателства.
Въз основа на така възприетата фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта: Предявените субективно
съединени искове с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.48, ал.1 ЗЗД, предвид
поддържаните в исковата молба твърдения са допустими, а правото на иск е надлежно
упражнено.
Съгласно общото правило на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки, който е извършил противоправно
деяние, е длъжен да поправи виновно причинените другиму вреди. Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗЗД родителите и
осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите,
причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.
За тези вреди носят отговорност и
родителите на извършителя на деликта, които извършители към момента на деянието
са били непълнолетни и живеят при родителите си - чл. 48 от ЗЗД. Родителите и
осиновителите на непълнолетен извършител на деликт отговарят по чл. 48 ЗЗД за
уврежД.ята от противоправното деяние, които те лично не са причинил, като
отговорността им не е гаранционно-обезпечителна - вместо непълнолетното дете -
деликвент. Родителите и осиновителите имат задължението да формират възгледи,
убеждения и привички за поведение на детето, и да го подготвят за живота в
обществото, като продължават да се грижат за възпитанието му и да му внушават
внимателно отношение при действията му, до навършване на пълнолетие - 18
години. Отговорността им по чл. 48 ЗЗД е поради това лична - за неупражнен
родителски контрол и за недостатъчно възпитание на детето. Материалноправната
отговорност на родителите по реда на чл. 48 от ЗЗД е лична и произтича от
неуспешното изпълнение на родителските им функции и родителския дълг, на задължения по отглеждане и възпитание на
ненавършилите пълнолетие и неупражняване на необходимия надзор, за да се
предотврати извършването на деликта. В Решение № 270 от 10.01.2017 г. на ВКС по
гр. д. № 916/2016 г., IV г. о., ГК е дадено следното разрешение на
отговорността по чл. 48 от ЗЗД: "Родителите и осиновителите на
непълнолетен извършител на деликт отговарят по чл. 48 ЗЗД за уврежД.ята от
противоправното деяние, които те лично не са причинили, като отговорността им
не е гаранционно-обезпечителна - вместо непълнолетното дете - деликвент.
Родителите и осиновителите имат задължението да формират възгледи, убеждения и
привички за поведение на детето, и да го подготвят за живота в обществото, като
продължават да се грижат за възпитанието му и да му внушават внимателно
отношение при действията му, до навършване на пълнолетие - 18 години.
Отговорността им по чл. 48 ЗЗД е поради това лична - за неупражнен родителски
контрол и за недостатъчно възпитание на детето.“ Отговорността на непълнолетния по реда на чл. 45 от ЗЗД и тази на
родителите му по чл. 48 от ЗЗД съществуват самостоятелност и паралелно. Ако
деликвентът е бил непълнолетен към момента на причиняване на вредите, увреденият
има право на избор дали да насочи иска си срещу прекия причинител, срещу
родителите му или солидарно срещу всички отговорни, както е постъпил в
настоящия случай.
Следователно независимо, че е ангажирана
отговорността на прекия причинител по реда на чл. 45 от ЗЗД, родителите му
отговарят самостоятелно по реда на чл. 48 от ЗЗД. Направените възражения в тази
насока, както и за недопустимост на исковете са неоснователни. Не са налице
основания за освобождаването им от отговорност.
В настоящия процес ответниците М.А.К.Б. и
М.Ф. не са навели възражения, че не са били в състояние да предотвратят
настъпването на вредите, причинени от тяхното непълнолетно към момента на
деянието дете, поради което и тяхната отговорност за обезщетяването им също
следва да бъде ангажирана.
По същество:
По иска с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД: Заявената искова претенция срещу
първия ответник е с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Основателността на този иск
предполага кумулативно наличие на следните елементи: деяние в една от двете
форми – действие или бездействие, деянието да носи белега противоправност, от
него да са причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с
противоправното деяние, което да е извършено виновно. Последният елемент се
презюмира / оборимата презумпция на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД /.
Относно иска с правно основание чл.48,
ал.1 ЗЗД:
Фактическият състав на гражданската
отговорност на родителете за вредите, причинени от виновните и противоправни
деяния на ненавършилите пълнолетия деца, включва установяване на следните
предпоставки /юридически факти/: 1) деяние (действие или бездействие); 2)
противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената
сфера на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет, респ. на
неговото достойнство и чест); 4) причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди; 5) вина на
делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция
се предполага и 6) виновното лице да не е навършило пълнолетие и да живее при
родителите си, респективно единия от тях доколкото съгласно чл. 122, ал. 1 СК
носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите
пълнолетие деца е всеки родител, който не е лишен от упражняването на
родителски права.
В случая с Присъда №190 от 01.10.2019г. по НОХД №242
/2019 г. на СГС, НО, 4 с-в се установява
извършеното от ответника Д.А., като
непълнолетен на 15г. и 5 месеца престъпно деяние – опит за умишлено
умъртвяване, чрез нанасяне с нож на проникващо прободно нараняване в коремната
кухина, прободна рана в областа на шията, в резултат на което той е причинил на
ищеца К.С., излив на кръв над 1000 мл в коремната кухина, което нараняване по
своя медикобиологичен характер реализира признака „Постоянно общо разстройство
на здравето, опасно за живота”; прободна рана в областта на шията със засягане
на венозен съд и плитка; порезна рана на дясната мишница, които наранявания
представляват „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“
Присъдата е влязла в сила на 27.02.2020г. и съгласно чл. 300 от ГПК е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Телесните увреди, противоправно причинени от ответника Д.А.
на ищеца К.С., са установени от наказателния съд. Същите са извършени от дееца
виновно –при пряк умисъл.
От
приетото заключение на назаначената по делото СМЕ, изготвена от д-р В.Т., се
установи, че прободнопорезно нараняване на корема с прерязване
на тялото на панкреаса при ищеца е довело до масивен вътрекоремен кръвоизлив,
както и че това увреждане без своевременното прилагане на медицинска помощ
неминуемо би довело до смърт, като реализира медикобиологичният критерии
ПОСТОЯННО ОБЩО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Установи се още, че в резултат на травмата и
последвалата оперативна интервенция, след приключване на възстановителните
процеси са налице сраствания в коремната кухина, представляващи постоянно
разстройствво на здравето неопасно за живота. Причинените на ищеца от ответника
Д.А. телесни увреди са причинили на ищеца множество болки, страД.я и
неудобства. В първите две седмици след деянието, ищецът е изпитвал силни болки
в областта на липсващите зъби, челюстта и главата. Не е могъл да се храни около
месец, приемал е течни храни, не е посещавал училище за около месец.
Възстановителният период във връзка с
получените травми е около 1,5 – 2 месеца.
На ищеца са извършени две оперативни интервенции, които са били
животоспасяващи. Освен физическата травма, на ищеца е била причинена и
психическа травма. Ищецът при инцидента е бил на 16 г. След инцидента променил
се в отношението си към хората. Станал дистанциран. Провел психологически
консултации.
Налице са
предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника Д.Б.А.
като пряк причинител на претърпените от ищеца вреди, имуществени и
неимуществени. Фактът, че той е бил непълнолетен към момента на извършване на
противоправното деяние, няма значение за неговата гражданска отговорност, но
този факт ангажира и отговорността на неговите родители, ответниците М.А.К.Б. и
М.Ф.. Същите са упражнявали родителските права по отношение на ответника Д.А. към
момента на извършеното от него противоправно деяние и той е живеел при тях /не
са представени доказателства за противното/. Не са налице предпоставките на чл.
48, ал. 3 от ЗЗД, които да изключват отговорността на родителите. Не се
установи ответниците М.А. и М.Ф. да са били
в обективна невъзможност да предотвратят настъпването на вредите. Двамата
родители следва да носят отговорност, тъй като не са успели да научат непълнолетния
си син Д., тогава на 15 г. и 5 месеца, да не причинява вреди, да уважава
личността, живота и здравето на другите членове на обществото, да не им вреди,
да спазва правилата в обществото, да зачита моралните норми.
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта изисква претърпените болки и страД.я на ищеца да бъдат надлежно
и адекватно обезщетени. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. понятието
"справедливост" е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страД.я и др. В настоящия случай съдът съобрази характера на причинените
телесни уврежД.я – причинето нараняване на коремната кухина съ засягане по хода
на канала на стомаха и задстомашната жреза, излива на около 1000мл кръв
коремната кухина, причинили ПОСТОЯННО
ОБЩО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА, което без оказване на спешна и
адекватна медицинска помощ би довело до смъртен изход. Съобрази още и последвалите две оперативни
интервенции, както и наличието на сраствания в коремната кухина налагащи
спазване на диетичен режим. За тизи уврежД.я ищецът е търпял значителни по
интензитет болки в първите дни и седмици сред травмата, които са намалявали с
напредване на възстановителните процеси. Към настоящия момент е налице пълно
възстановяване от търпяната физическа травма, но е наложително съблюдаване на диетично
хранене. Съдът също съобразява възрастта на пострадалия, подрастващ на 16 г.,
при когото отражението от упражнено насилие има по-силен и дълготраен психологически
ефект. Съдът взе предвид и установените последици от телесните уврежД.я -
стрес, неудобство, страх, нарушаване на психологическото благосъстояние. Ищецът
е претърпял негативните емоционални и психически преживявания като пострадал от
физическо насилие. С оглед тези обстоятелства и вземайки предвид размерите на
обезщетенията, определяни при аналогични случаи и конкретната икономическа
обстановка в страната /минималната работна заплата за 2018 г. е 510 лв./, съдът намира, че обезщетение в
размер 40 000 лв. е адекватно на търпените от ищеца вреди.
За разликата до пълния претендиран размер от 50000
лева искът за неимуществени вреди е неоснователно завишен.
По имуществени вреди: Претендираните имуществени и неимуществени вреди
произлизат от един и същи
правопораждащ юридически факт – травмите
нанесени на ищеца при процесния опит за умишлено умъртвяване, поради което
изложеното по-горе по иска за неимуществени вреди относно наличието на
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, е напълно
относимо и спрямо този иск. Ответниците
дължат възстановяване и на направените от ищеца разходи във връзка с лечението
му, както и правните разноски за защита на законните му интереси в наказтелното
производство. Установи се от неоспорените писмени доказателства, че ищецът е
направил разходи за медикаменти и консумативи за лечение на причинените от
ответника травматични увреди е в размер
на 2 471,50лв. От приетия неоспорен Договор за правна помощ №72677 от
02.08.2018г., се установи, че ищецът К.С.,
със е заплатил адвокатско възнаграждение от 1000лв. на адвокат Г. Т. за защита
по ДП №391/2018г. по описа на СО на СГП, с оглед на което претенцията е
доказана по основание.
По
възражението за съпричиняване с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД
С оглед наведеното от ответниците
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат следва да бъде изследван
въпроса налице ли е съпричиняване от пострадалото лице при настъпване на
вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на дължимото обезщетение
по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Съпричиняване е налице, когато със своето
поведение, пострадалия е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е
способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д.
44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на
ВКС, Второ ТО/. Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда
на наказателния съд има задължителна сила за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Трайно установената практиката
на ВКС е приела, че влязлата в сила присъда има доказателствено значение за
вината, противоправността и деянието само на извършителя на престъплението, а
поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако съпричиняването
представлява елемент от състава на престъплението и е било предмет на
изследване по конкретното дело /Решение № 55/2009г. на ВКС, ІІ – т.о. по т.д. №
728/2008г./ С друго свое решение, ВКС е приел, че присъдата е задължителна за
гражданския съд относно вида и размера на определеното с нея наказание /
Решение № 25/2012г. на ВКС, ІІ г.о. по гр.д. № 798/2011г./. Следователно
задължително за гражданския съд е установеното, въз основа на което
наказателния съд е определил вида и размера на наказанието. От това се налага
извода, че ако при определяне на наказанието, наказателния съд е отчел съпричиняване
от страна на пострадалия, то гражданският съд е обвързан от фактическите
констатации на наказателния съд, свързани с приетото съпричиняване при
определянето на наказанието. Предвид прието в посочените решения на ВКС,
настоящият съдебен състав приема, че е длъжен да съобрази възприетите факти,
установени в присъдата на наказателния съд, свързани със съпричиняване от
пострадалия в два случая – 1/ ако съпричиняването е елемент от фактическият
състав на престъплението и е било изследвано от наказателния съд и 2/ ако
съпричиняването е било отчетено в наказателното производство при определяне на
наказанието. В случая е налице втората хипотеза. При определяне на наказанието
на непълнолетния Д.А., наказателният съд е преценил като изключително смекчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятество провокативното поведение на
пострадалия К.С. и на св.П.Н., продължило няколко месеца преди нцидента и
изразило се в отправяне на изключително тежки обиди по отношение на Д.А. –
същия е бил наричан „джихадист“, „глупав циганин“, „педераст“, изработване на
унизителни колажи с негови изображения- някои със сексуален характер, други
визуализиращи го като джихадист. Предприетото от страна на ищеца К.С.
провокативно поведение е било възприето изключително оскърбително от страна на Д.А.,
предвид крехката му възраст./л.22 от Присъда
№190 от 01.10.2019г. по НОХД №242 /2019 г. на СГС/ Ноторно известна е високата чувствителност на
юношите по въпросите касаещи тяхната сексуалност в процеса на физическо и
емоционално съзряване. В хода на наказателното производство е установено, че в
аудиофайлове се чувало как Д. е наричан „Порнозвездата Д. “, „Д. е курва“, „*****Д.
и му хареса“, „Гаден циганин“./л.22
от мотивите към Присъда по НОХД №242/2019г. на СГС, НО, 4 състав/ В тази връзка
следва да се отбележи, че и в исковия процес от показанията на свид. П.Н. се
установи, че свидетелят и ищецът К. разполагали с колажи на Д.с обидно
съдържание, изобразявали го терорист с оръжие и монтирали с телефон лицето на Д.върху
колажа, както и колажи с порнографски изображения, които разпространявали в
класа им. Следва да се отчете обаче, че ищецът С. провокирайки и обиждайки
ответника на сексуален и етнически признак дълбоко го е уязвил и несъмнено е
предизвикал желанието му за отмъщение. Ето защо, съдът намира, че приносът на пострадалия С. за ескалиране
на конфликта и настъпването на инцидента е установен. Ответникът Д.А. е бил
обект на системни подигравки пред съучениците му, окарикатуряване, емоционален
и кибер тормоз от страна на ищеца, поради което приноса на последният е значим,
като съдът определя същия на 30 %. С така определената степен на принос следва
да бъдат редуцирани определените обезщетения за неимуществени вреди и за
имуществени вреди.
С оглед на гореизложеното относно размера на
обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, както и наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия, то и искът на ищеца за причинените му неимуществени вреди се явява основателен за
сумата от 28 000 лв., а този за обезщетение на имуществени вреди - за сумата от общо 2430 ,05лв., от които 1730,05 лв. разходи за консумативи и
медикаменти по лечението и 700 лв. правни разходи по ДП №391/18г. по описа на
СО на СГП.
За разликата от 28 000лв. до
пълния претендиран размер от 50000лв. искът за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен,
поради установено съпричиняване и като неоснователен.
За разликата от 1730,05лв. до пълния претендиран
размер от 2 471,50лв., както и от
700лв. до 1000лв. исковете за обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъдат отхвърлени, поради установено
съпричиняване.
На уважаване подлежи и акцесорната претенция за
законна лихва за забава върху присъдената главница на обезщетението за
неимуществени вреди, която, предвид нормата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, се следва
от датата на деликта 26.07.2018 г.
Тъй
като претендираните имуществени вреди съставляват разноски във връзка с
лечението на пострадалото лице, а оттам – представляват действително претърпени
загуби, то същите настъпват от момента на извършване на разхода, тъй като това
е моментът, от който намалява имуществото на пострадалото лице. С оглед на
изложеното върху сумата 700 лв. обезщетение за имуществени вреди за платено
адвокатско възнаграждение се дължи законна лихва считано от 02.08.2018г., а
върху сумата 1730,05лв. от 03.08.2018г.
до изплащането.
По разноските:
Ищецът е
освободен от заплащането на държавни такси и разноски.Процесуалният му
представител претендира заплащане на адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата.
На адв.Г.Т. следва да се заплати от
ответниците възнаграждение на основание чл. 38, ал 2 от ЗА. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие от 2708.2020г. той е
представлявал ищеца безплатно. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. Наредба № 1
за минималните размери адвокатски възнаграждение, чл. 7, ал. 2 т. 4, на адв.Т.
се следва адвокатско възнаграждение в размер на 1136,80 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответниците имат право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Същите обаче не са ангажирали
доказателства за сторени разноски и не са представили списък по чл. 80 ГПК,
поради което такива не се следват.
При този изход на делото, на основание
чл.78, ал.6 ГПК ответниците следва да заплатят по сметката на СГС държавна
такса в размер 1217, 20лв. и разноски в размер на 250.00лв.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I -7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.Б.А. ЕГН **********,
на основание чл. 45 от ЗЗД, и неговите родители М.А.К.Б. и М.Ф., тримата с адрес ***, на основание чл. 48 от ЗЗД солидарно да заплатят на К.К.С. ЕГН **********
с адрес:г*** сумата от 28 000лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страД.я,
причинени в резултат на увреждане на здравето на ищеца при извършен на
26.07.2018г. опит за умишлено умъртвяване, чрез пробождане с нож в коремната
кухина, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането - 26.07.2018г. до
изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата от
присъдения размер до 40 000лв., поради съпричиняване, а до пълния предявения
размер от 50000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Б.А. ЕГН **********,
на основание чл. 45 от ЗЗД, и неговите
родители М.А.К.Б. и М.Ф., тримата с
адрес ***, на основание чл. 48 от ЗЗД
солидарно да заплатят на К.К.С. ЕГН **********
с адрес:г*** сумата от 1730,05лв.
представляваща обезщетение за имуществени
вреди - разходи за болнично и амбулаторно лечение, причинени на ищеца в
следствие на увреждане на здравето на ищеца при извършен на 26.07.2018г. опит
за умишлено умъртвяване, ведно със законна лихва от 03.08.2018г. до
изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени
вреди за разликата от присъдения до предявения размер от 2471,50лв., поради
съпричиняване, както и иска за лихва за
периода от 26.07.2018г. до 02.02.218г.
ОСЪЖДА Д.Б.А. ЕГН **********,
на основание чл. 45 от ЗЗД, и неговите родители М.А.К.Б. и М.Ф., тримата с адрес ***, на основание чл. 48 от ЗЗД солидарно да заплатят на К.К.С. ЕГН ********** сумата от 700.00 лв. представляваща
обезщетение за имуществени вреди - правни разноски за платена адвокатска защита
по ДП №391/2018г. по описа на СлО на СГП, с ведно
със законна лихва от 02.08.2018г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди за разликата от присъдения
до предявения размер от 1000лв., поради съпричиняване, както и иска за лихва за
периода от 26.07.2018г. до 01.02.218г.
ОСЪЖДА Д.Б.А. ЕГН **********,
М.А.К.Б. и М.Ф. да заплатят на адв. Г.П.Т.
от САК на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение от 1136,80 лв.
ОСЪЖДА Д.Б.А. ЕГН **********, М.А.К.Б. и М.Ф. да заплатят на Софийски градски съд сумата 1217,
20лв. държавна такса и разноски в размер на 250 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: